Така като гледам никой от нас не живее живот на човек без проблеми. Повечето в тази тема също, ако не всички. Всеки има своите проблеми, но не е болката в това че ги има, а че са оправдание. Често някои "притъпяват" проблемите с храна, други пък точно обратното. Аз примерно бях две години с анорексия на стресова почва, не можех да се храня по редица причини. Паднах и намерих сили да стана, за да успея да се съхраня, да съм полезна за себе си и да съм тук и сега за хората които обичам и ме обичат. Не направих геройство, направих нещо разумно. Всеки може, не е като изстрелваш ракета в космоса. Всичко почва да става когато осъзнаваш че трябва да направиш нещо за себе си , защото никой друг няма да го направи. Т.е. те могат да ти помогнат, но основното го правиш сам. Ако не си израсъл до тази мисъл ( като дебелариумите след които хората пак си напълняват) е все тая. Всичко се завръща наново.
Според мен няма нужда хладилника да е на катинар. Трябва той е пълен но ти да се храниш както смяташ че е добре за теб. Аз имам две деца и заради тях хладилника е препълнен. Особено заради двуметровия тийн. Готвя като машина. но даже не кусвам храната когато готвя. Има и неща, които готвя, но не ям. Примерно за мъжете и щерката меса, а аз изяждам гарнитурата, която съм правила отделно.
Искам да кажа че винаги може да бъде намерено оправдание че е трудно. Лесно е ако осъзнаеш, че го правиш за себе си.