Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

Статистиката е на глава от населението.

Ох, мъка! 🤣🤣🤣
Спомням си как като ученичка ми лепнаха да правя един плакат от днес следобяд за утре сутрин. До късно рязах, наставях и боядисвах буквите (все бях редактор в училище, та с баща ми бяхме изрязали шаблони на главни и малки печатни букви от твърд картон, само закрепваш поредицата с малко тиксо и минаваш с валяче с темперна боя).
Свърших късно, почистих, погледнах за последно и с гордост произведението и установих, че съм изяла една буква!
Нямам резервен картон, черната боя на привършване, няма денонощни магазини, минава полунощ и не върви да въртя телефони...
Надписът лесен, използвах гърба на лентата за новия, набърках тъмна боя от остатъци черно, тъмносиньо и тъмнозелено, обаче как да скрия стария надпис, който вече се пада отзад, но се вижда ясно?
Цяла нощ се въртях като шугава, на сутринта баща ми като се събуди и видя драмата, само каза: "Сега ще измислим нещо.", изрови някакви остатъци от ролка тапет и от него направихме гръб, захванат с телбод.
Оттогава хич не обичам да хвърлям - не се знае кога ще потрябва.😄

Като гледам надписа на плаката, учителите не са били много грамотни по онова време.

Я учителите, я родителите...😉
Не си спомням през ученическите ми години учител да е правил подобни материали, винаги "възлагаха" на родители.

Нямам спомен от родители да са правили такива табла. В случай, че твоята версия е вярна, то учителката сляпа ли е, че да не види грешката, а да крачи гордо?
Ако е истински учител, веднага ще нанесе корекция.

Имах същата прическа като момиченцето вляво, което държи плаката за "партЙАта". С огромни пандели, които ми ги носеше от Съюза един роднина, женен за рускиня. Тя и прическата си беше малко по руската мода.
От съвсем малки ни облъчваха с тази партия. Още си спомням каква изцепка сътворих в предучилищна. Имаме открит урок. Стаята е пълна с учители, хора от инспектората, партийни секретари и всякакви важни особи. Учителката ни - много притеснена и желаеща да се представи добре. Гостите - добронамерено настроени, след всеки правилен отговор окуражаващо се усмихват и казват по някое "Браво!" Не помня каква е била темата на урока, обаче в един момент започваме да говорим за столицата, какво е това столица и нейните забележителности. Повечето деца не са ходили в София, а и да са ходили, забележителностите, които помнят, са само зоопарка и ЦУМ. Другарката обаче пита - "Някой знае ли каква е красивата сграда в центъра на София, с голямата червена звезда?". Мълчание. Другарката почва да дава жокери - "С една голяма червена звезда отгоре, нависоко ... Много важна сграда ... Свързана с ръководството на държавата ... Никой ли не се сеща?". Всички обаче мълчат, а сме предупредени, че трябва много да взимаме участие. В този момент аз решавам,  че съм отгатнала каква е тази сграда, която е толкова важна и от нея се ръководи държавата. Вдигам ръка, другарката облекчено въздъхва и ме вдига. "В тази сграда живее Тодор Живков!" - заявявам гръмко аз. Реакцията на гостите обаче е ледена - няма "Браво", няма окуражителни усмивки - само стреснати погледи. Другарката - тотално смутена, набързо сменя темата. Та стана ми ясно, че нещо сгафих, но така и на разбрах какво точно. Обаче явно след това се е обсъждала моята версия по въпроса, защото на другия ден другарката каза, че всъщност не ми бил съвсем грешен отговорът. Някой от гостите коментирал, че другарят Тодор Живков наистина имал апартамент във въпросната сграда и се успокоила ситуацията - т.е. не са големи пропуските в партийното възпитание на подрастващите .....

И как ще ги нанесе, с червен химикал ли? Ако е рисувано, това няма оправяне, особено на цветен фон. Има шанс единствено ако са лепени букви. "Ти" съвсем ясно си личи, че е добавяно.
По-скоро позата е "Децата може да пишат с грешки, но мислят правилно."😆

Не помня много да са ме облъчвали с Партията, но в руското училище що песни за СССР трябваше да пеем...
Помня, че казвах "еСеСеСеР", а учителката все ме поправяше "СеСеСеР". Накрая ми се накара, че трябва да спрат да ме водят на английски

Созопол,1983год

Рекламата от едно време,още си стои. 😀

Здравейте,
понеже видях коментари за български порцелан и понеже знам, че сте сила все ще се намери някоя от вас да ми помогне.
Преди около 20 години майка ми имаше бял сервиз за хранене със златен кант, бароков стил и релеф с формата на капки или точки. Даде го на заем на една комшийка и така и не го видя повече. Въпросният сервиз ѝ е бил подарък за сватбата (86 година). Майка ми почина преди няколко години. Напоследък обаче я сънувам и си иска сервиза. Затова търся да разбера от коя фабрика е и модела, за да се опитам да намеря и да купя такъв.
Благодаря Ви, че изчетохте поста ми. Надявам се някоя от Вас да успее да ми помогне!

Най-добре питайте в групите за порцелан във фейсбук.

Щом е бароков, е Изида.

За пръв път видях и седнах пред подобен комп през 1986-7год.в у-ще./даже май не бяха такива,а едни по-големи,сиви 🤔/
Нищо не ми беше ясно и понятно 😒
Веднъж дойдоха някакви от тв и от целият клас мен избраха да снимат на компа 😄
Така и не се видях дали и къде са ме поместили…и сега като видя подобни снимки от класни стаи все се взирам да се видя 😀
Като започнах работа през ‘88год комп.игри ги усвоих бързо 😏

София,кафе-сладкарница Кристал,80-те год