Камъни в жлъчката - тема 10

Еми страхът преди операцията е неизбежен колкото и хора да ти кажат, че няма нищо страшно. Неизвестността е най-страшна. Аз бях изчела всички теми е знаех точно какво да очаквам и пак ме беше страх.Оказа се далеч по-леко отколкото очаквах.

Тези болки са си от жлъчката, а не може да са от нея. Телешко при проблеми с жлъчката не се препоръчва особенно ако е раздразнена. А щом ви боли е раздразнена. Месо само заешко и пилешко, т.е. бяло месо. За киноа не знам.

Имам 3 секцио и махане на жлъчка. Всъщност са секцио, махане на жлъчка и после още 2 секцио. Секциото боли повече и възстановяването е малко по трудно, а аз се възстанових лесно от тях. Другото, което е аз имам много нисък праг на болка. След операцията за жлъчка са ме обезболявали само в болницата и последното им казах да ми го бият нищо, че не ме болеше, ама страх лозе пази. После обаче ме боля мястото дето ми го биха една седмица. То толкова операцията не ме боля, колкото ме боля мястото на инжекцията.

О явно съм раздразнила с телешкото , аз напоследък почти никакво месо не ядях, че започват болки. Сега ме боли в стомаха все едно и гърба в областта  на кръста.
Аз и двете секцио ги понесох много добре и в общи линии лесно възстановяване , не съм искала никакви обезболяващи. Търпя на болка , имам още 7 операции на крака от дете, но някак не съм се страхувала толкова. Много неща се случиха покрай мен и изпаднах в състояние на непрекъснат страх. По едно време си бях развила хипохондрия все мислех, че нещо не е наред , лекари изследвания , докарах сериозни паник атаки.  Слава богу всичко е наред от към здравето е с изключение сега на жлъчката. 🙂 Тъкмо се опитам да се успокоя и нещо от някъде се случва и пак. Трябва да се справя. И сега какво ли не ми се върти в главата. Но като Ви чета и някак ми олеква.
Работата много допринася голям стрес работа в изънработно , натиск , сега съм в предизвестие, реших да напусна.
В тази връзка колко болнични дават след операцията?

Месец са балничните доколкото си спомням.
И аз с годините започвам да ставам паникьорка за съжаление, може и хипохондрия и аз да съм развила.

Жлъчката боли не само отпред, но и на гърба. При мен първите болки бяха именно в гърба и си мислех, че нещо съм се схванала и се чудех как така става все през ноща.
1 месец е болничния.

Благодаря Ви много за подкрепата,  добре, че Ви намерих.

Супер , че е месец, ще ми остане после 2 седмици работа. Ще ги изтърпя някак си.

liliiv, гърлото може да е раздразнено от тръбата, но може и да е психосоматика. Секциото наистина е много по-тежко, предвид и срезовете и т.н. Не знам какво би ви било от полза, за да се успокоите поне малко, аз ще споделя своята история накратко:

Моите камъни бяха вече запушили и канала, кризите бяха неописуеми. Минах процедура по изваждане на камъните (ЕРХПГ), с пълна упойка и т.н. Предстоеше премахване на жлъчката (кризите не спираха, нищо не влияеше на възпалението), след което предстоеше и още една упойка за премахване на стента от ЕРХПГ. В рамките на 2 месеца - глад, болки, упойки, (че и тежък цикъл )
Това, което мен ме държеше, бяха простичките разсъждения: ако не я махна, ще умра вероятно - или от глад, или от възпаление. Така че нямам особен избор - или се подлагам на процедурите, или не...и си нося последствията. Искам да живея: да обичам любимите си хора (любовта е голяма сила); да сбъдна още професионални и лични мечти и цели; децата ми да имат подкрепата ми, а не да ме оплакват и да се чудят как да растат в този див живот; да спра да се ядосвам и да тая горчилка (жлъчка, черен дроб) - сега съм много по-... 5 за 4 и отлюспвам вредни за мен хора много лесно; да се вкарам в пътя най-накрая с храненето. Другото, което ми помогна (предвид и че съм психолог): в 24-те часа преди операцията, докато лежах в хирургията, помагах на оперираните - на кой вода подам, на кой сляза да купя нещо, кой повдигна да го крепя да стъпи на крака. Да си полезен, докато очакваш, много помага, иначе да лежиш и потъваш в мисли носи само свръхтревожност. Сутринта преди операцията влязох в тоалетната, наревах се, казах си като атеист (нали.... в такива моменти даже всички богове редим ) Бог пред мен, аз след него. Както на мен се доверяват хората, така и аз се доверявам на хирурзите и екипа. 2 деца съм родила, бъбрек са ми вадили, стегни се, Нино, нямаш избор така или иначе, трябва да минеш от тук, така че го приеми. Като ме сложиха на масата, в минутите преди да ме приспят, благодарих на всички, които бяха там: Благодаря ви, че ще направите най-доброто за мен - от там нататък не зависи от вас, а вие (на анестезиолога) моля ви върнете ме от там, дето ще ме пращате. Гласът ми трепереше, независимо, че се опитах да звуча хумористично, хората взеха да се смеят с доброта. Това помня.

На втория час бях на крака, куцук, куцук, повече от страх, отколкото от болка. Така и не пожелах обезболяващо дори вечерта...
Стискам ви палци!

(ако се наложи да чакате за упойката повече, дишайте БАВНО и дълбоко - вдишване до 5, издишване поне до 8-9. Издишването да е по-дълго от вдишването, и дишайте с носа. Фокусът в броенето също помага. А и този тип дишане има за цел да активира парасимпатиковия дял, отговорен за отпускането на НС)

Невероятно е човек как среща Хора с голямо Х, които среща случайно, а му дават сила. Благодаря.
Мечка Малинарка ще опитам техниката.
Аз също си мисля, че най-вероятно е на нервна почва болката в гърлото вече. Като връщам назад мисля, че ми се беше случвало преди и след като изпия един деанксит и ми минаваше , но сега не смея да го пия преди операция изпих само една алора днес.
Благодаря Ви за подкрепата и милите думи. Наистина много се надявам да мине всичко без проблеми.
🤗

А жлъчката ви възпалена ли е? Чернодробните повишени ли са?

На прегледа каза, че стените са леко уголемени и каза, че нещо я тормози.
Иначе чернодробните са в норма.

Здравейте! Все едно аз съм го написала. Моята операция беше преди 1 месец и вече се чувствам чудесно, дори и белезите започнаха да изглеждат по-добре.

Имах същите страхове, паника (дори имах паник атака в болницата в деня на операцията) като вас. Това беше моята първа операция и  не знаех какво да очаквам. Допълнително, родителите ми имаха здравословни проблеми миналата година и това разви в мен още по-голямо безпокойство и разтревоженост на тема здраве. 

Това което мога да добавя е че операцията е много рутинна и дори е една от първите операции върху които хирурзите практикуват уменията си по време на следването си. Усложнения от този тип операция са изключително редки дори и при отворена операция. Така че статистически погледнато, успехът е на ваша страна. И последно, щом сте започнали да имате проблеми с жлъчката нещата ще стават по-зле с течение на времето. По-добре е да направите операцията когато нещата са под контрол вместо да изчаквате, защото ви е страх и да се стигне до   спешно премахване поради възпаление или друго.

Относно съсирването на кръвта, би трябвало да ви бият инжекция след операцията, на мен ми сложиха и постоперативни чорапи, които трябваше да ги нося 4-5 дни след операцията.


Пожелавам ви успех и всичко да мине по мед и масло! 🙏🏻🍀

Здравейте,
Pifun много благодаря, че писа, даваш ми кураж.
Аз направих и паник атака на гастроскопията преди да ме приспят.
Те не се впечетлиха , после и в реанимация и те не се трогнаха изобщо, само казваха спокойно, успокой се.
Аз не знам какво става с тези мои страхове. Днес обаче нещо ме натиска и от време на време ме пробожда и отминава, но някакъв натиск. Още малко и ще мине и тази операция, но пусти страх.
Аз се притеснявам от упойката. Тестват ли преди това?
🤗

liliiv, съществува вероятност болките и оплакванията ви да не са породени от камъка в жлъчката. Имайте го предвид.

Не знам. Гастрото каза, че освен антрален гастрит всичко е наред.  Ще видим разбира се и дали има пеликобактер от биопсията, която са взели.

Казаха, че дори да не е от жлъчката в момента тя трябва да се махне за да не стане беля в последствие и по-добре сега докато не е спешно.