Срещу скарлатина/ стрептокок не се гради имунитет, точка. Човек може да се зарази многократно през живота си. Така че най- добре да не я срещате. Или ако я срещнете- при първото оплакване от гърлобол на детето- бърз тест, за да се започне веднага с антибиотик.
- Публикувана: 1 фев. 2024, 23:48 ч.
- Последно мнение: 24 май 2024, 10:40 ч.
Дълго гледане на дете вкъщи
Моята дъщеря е гледана вкъщи.Смених си работата и таботех почасово.
По същите причини-често боледуване.
Не са и липсвали контакти,защото имахме добра компания на площадката.
На 4 години я записахме в частна занималня на половин ден-от 8 до 12.Бяха малко деца,не се допускаха болни и останах доволна.
После предучилищна в училище ,пак за половин ден.
Имаше голяма полза.Не боледуваше много,хвана варицела и после някакъв вирус. Пак бяха малко деца.Освен това в първи клас детето тръгна спокойно и уверено,защото вече беше свикнала с обстановката и реда в училище,всичко и беше познато и имаше много добра подготовка.
По същите причини-често боледуване.
Не са и липсвали контакти,защото имахме добра компания на площадката.
На 4 години я записахме в частна занималня на половин ден-от 8 до 12.Бяха малко деца,не се допускаха болни и останах доволна.
После предучилищна в училище ,пак за половин ден.
Имаше голяма полза.Не боледуваше много,хвана варицела и после някакъв вирус. Пак бяха малко деца.Освен това в първи клас детето тръгна спокойно и уверено,защото вече беше свикнала с обстановката и реда в училище,всичко и беше познато и имаше много добра подготовка.
Разбирам те повече от добре,има моменти в които не мога да се позная просто.Аз от около пет години съм си у дома с две породени деца и на моменти не се издържа просто.Моите не боледуват толкова ,но все пак с малки деца е неизбежно ,вездесъщия сопол е на линия честичко🤣.Та с две думи не си сама.
Няколко страници се говори само за великото боледуване. Само заради това ли седите вкъщи 5/6 години? Междувременно детето се развива, апропо. Безумно е да го опазите и то да е уверено и спокойно на 7/8 г възраст, по-скоро ще сте го направили зависимо от вас. Адаптацията е най-важното в живота, ако го пазите от болести, после ще го пазите от училището, а там какво става… накрая от жена му/мъжа му.
Това са митове и легенди.
По наше време се оказа ,че за моето дете няма място в детска градина . Нямахме и алтернативи заради работещи баби. Много се притеснявах да не увредя детето заради това и все гледах да го занимавам. Като наближи 4 опитах да уговоря местната директорка на основното училище да го пусне в пдг-групата само да стои. То вече владееше материала изучаван в тази група, но жената ме отряза.
Добутахме някак до училищна възраст и се започна това с пневмониите и постоянните боледувания. Звънеше ми след първи час и ме молеше да я прибера, защото я боляло коремче. Редовно разстройства без причина.
Едва в трети клас разбрах, че за да икономисва пари за нафта училището държало децата на страшно ниски температури и след средата на октомври та до края на март нормални учебни занятия са се водили при температури 10-15 градуса в стаята, а в периода януари-февруари и под 10 градуса. Не инцидентно, а обичайно.
Всичко това се пазеше в тайна от родителите, защото бюджетът на училището зависел от броя на децата.
Никога няма да си простя, че съм се доверявала толкова сляпо на ''хора'' , които не са заслужавали никакво доверие и съм отговорна за това, което съм причинявала на детето си докато порасна достатъчно за да може да ми каже.
По тази причина 4-ти и 5-ти клас минахме на домашно обучение, защото в населеното място друго училище нямаше, а хлапето беше малко да влачи тежката чанта и да пътува.
В 6 -ти го записахме в столицата и уж всичко тръгна нормално докато в началото на 7-ми дойде COVID и ни затвориха принудително кажи -речи и 8-ми, до колкото помня.
Kолкото и да не е за вярване се случи точно обратното на описаното горе, поне според мнението на учителите.
Увереността идва с резултатите от успехите и уменията не без амбиция, много труд и подходящите учители.
Не сме го искали, но ни се наложи .
По наше време се оказа ,че за моето дете няма място в детска градина . Нямахме и алтернативи заради работещи баби. Много се притеснявах да не увредя детето заради това и все гледах да го занимавам. Като наближи 4 опитах да уговоря местната директорка на основното училище да го пусне в пдг-групата само да стои. То вече владееше материала изучаван в тази група, но жената ме отряза.
Добутахме някак до училищна възраст и се започна това с пневмониите и постоянните боледувания. Звънеше ми след първи час и ме молеше да я прибера, защото я боляло коремче. Редовно разстройства без причина.
Едва в трети клас разбрах, че за да икономисва пари за нафта училището държало децата на страшно ниски температури и след средата на октомври та до края на март нормални учебни занятия са се водили при температури 10-15 градуса в стаята, а в периода януари-февруари и под 10 градуса. Не инцидентно, а обичайно.
Всичко това се пазеше в тайна от родителите, защото бюджетът на училището зависел от броя на децата.
Никога няма да си простя, че съм се доверявала толкова сляпо на ''хора'' , които не са заслужавали никакво доверие и съм отговорна за това, което съм причинявала на детето си докато порасна достатъчно за да може да ми каже.
По тази причина 4-ти и 5-ти клас минахме на домашно обучение, защото в населеното място друго училище нямаше, а хлапето беше малко да влачи тежката чанта и да пътува.
В 6 -ти го записахме в столицата и уж всичко тръгна нормално докато в началото на 7-ми дойде COVID и ни затвориха принудително кажи -речи и 8-ми, до колкото помня.
Kолкото и да не е за вярване се случи точно обратното на описаното горе, поне според мнението на учителите.
Увереността идва с резултатите от успехите и уменията не без амбиция, много труд и подходящите учители.
Не сме го искали, но ни се наложи .
Не сме го искали, нито сме го планирали. Просто винаги сме търсили възможно най-доброто решение за детето към момента.
Как? Ами не е било лесно, но...писала съм в темите за самостоятелна форма на обучение и домашно обучение.
Принципа е както при студентите. По всеки предмет детето държи веднъж изпит пред комисия и върху целия материал, а МОН получава доклад и се намесва при недостатъчни резултати.
Точно тогава хлапето се научи да е отговорно, самостоятелно, организирано и много, много адаптивно.
Писала съм как в първата седмица в ново училище, в напълно непознат клас и учители бе избрано с гласуване от самите деца, които са били заедно от първи клас, за отговорник на класа. Определено се вписа .
А като изключим увреденото зрение, дистанционното обучение не и се отрази за разлика от връстниците и, които не бяха подготвени за толкова свобода и изолация. Аз вече нямах дете , а самостоятелен възрастен човек с ясни цели.
На матурите изкара почти максимума и влезе в първо желание с най-висок бал в новото училище.
От тогава събирам плодовете на усилията вложени в това човече в годините назад. Мисли да продължи зад граница и не само, че не се притеснявам, а изобщо не се съмнявам, че не само ще бъде от най-добрите в професията , но и много стойностен човек.
Как? Ами не е било лесно, но...писала съм в темите за самостоятелна форма на обучение и домашно обучение.
Принципа е както при студентите. По всеки предмет детето държи веднъж изпит пред комисия и върху целия материал, а МОН получава доклад и се намесва при недостатъчни резултати.
Точно тогава хлапето се научи да е отговорно, самостоятелно, организирано и много, много адаптивно.
Писала съм как в първата седмица в ново училище, в напълно непознат клас и учители бе избрано с гласуване от самите деца, които са били заедно от първи клас, за отговорник на класа. Определено се вписа .
А като изключим увреденото зрение, дистанционното обучение не и се отрази за разлика от връстниците и, които не бяха подготвени за толкова свобода и изолация. Аз вече нямах дете , а самостоятелен възрастен човек с ясни цели.
На матурите изкара почти максимума и влезе в първо желание с най-висок бал в новото училище.
От тогава събирам плодовете на усилията вложени в това човече в годините назад. Мисли да продължи зад граница и не само, че не се притеснявам, а изобщо не се съмнявам, че не само ще бъде от най-добрите в професията , но и много стойностен човек.
Не сме го искали, нито сме го планирали. Просто винаги сме търсили възможно най-доброто решение за детето към момента.
Как? Ами не е било лесно, но...писала съм в темите за самостоятелна форма на обучение и домашно обучение.
Принципа е както при студентите. По всеки предмет детето държи веднъж изпит пред комисия и върху целия материал, а МОН получава доклад и се намесва при недостатъчни резултати.
Точно тогава хлапето се научи да е отговорно, самостоятелно, организирано и много, много адаптивно.
Писала съм как в първата седмица в ново училище, в напълно непознат клас и учители бе избрано с гласуване от самите деца, които са били заедно от първи клас, за отговорник на класа. Определено се вписа .
А като изключим увреденото зрение, дистанционното обучение не и се отрази за разлика от връстниците и, които не бяха подготвени за толкова свобода и изолация. Аз вече нямах дете , а самостоятелен възрастен човек с ясни цели.
На матурите изкара почти максимума и влезе в първо желание с най-висок бал в новото училище.
От тогава събирам плодовете на усилията вложени в това човече в годините назад. Мисли да продължи зад граница и не само, че не се притеснявам, а изобщо не се съмнявам, че не само ще бъде от най-добрите в професията , но и много стойностен човек.
Как? Ами не е било лесно, но...писала съм в темите за самостоятелна форма на обучение и домашно обучение.
Принципа е както при студентите. По всеки предмет детето държи веднъж изпит пред комисия и върху целия материал, а МОН получава доклад и се намесва при недостатъчни резултати.
Точно тогава хлапето се научи да е отговорно, самостоятелно, организирано и много, много адаптивно.
Писала съм как в първата седмица в ново училище, в напълно непознат клас и учители бе избрано с гласуване от самите деца, които са били заедно от първи клас, за отговорник на класа. Определено се вписа .
А като изключим увреденото зрение, дистанционното обучение не и се отрази за разлика от връстниците и, които не бяха подготвени за толкова свобода и изолация. Аз вече нямах дете , а самостоятелен възрастен човек с ясни цели.
На матурите изкара почти максимума и влезе в първо желание с най-висок бал в новото училище.
От тогава събирам плодовете на усилията вложени в това човече в годините назад. Мисли да продължи зад граница и не само, че не се притеснявам, а изобщо не се съмнявам, че не само ще бъде от най-добрите в професията , но и много стойностен човек.
А социалните контакти с деца и уминията които се придобиват да си в клас/група, социална среда безценни умения по-важни от оценки и знания, защото хора с топ дипломи, но с дефицити в комуникацията не се реализират успешно в живота.
Значи като кажете социалните контакти, разбираш ли все едно нашите деца са някви такива дето не могат да общуват с други. Пълна глупост за мен!!! Детето не е лишено от социални контакти! То може да ги направи на други места и по друг начин. Нещата са много относителни. Ще ви кажа че моето дете е много по социално отколкото такива дето ги влачат по градините от две годишни. Той не се притеснява да се запознава, общува със всякакви възрасти. Това че ходило на градина далеч не значи че ще е много добро в отношенията с другите и в живота въобще. Познавам много такива и имам база за сравнение.
Училището е джунгла, в която детето трябва да се научи да оцелява. Поне аз още в 1 клас вече наблюдавам интриги като от сериал за студенти. Дете, което не е ежедневно в някакъв постоянен колектив, ще се озове кога сред други връстници? В Университета ми се струва късничко. А точно тийн годините са много важни.
Това го казвам ей така, аз нямам деца на домашно обучение и се надявам и да не ми се случи. Просто ми е интересно колко безработни роднини трябва да има край детето, които да го образоват по всички предмети като учители. Или как по площадките имало достатъчно пълноценни контакти. Може, просто аз не знам как.
Това го казвам ей така, аз нямам деца на домашно обучение и се надявам и да не ми се случи. Просто ми е интересно колко безработни роднини трябва да има край детето, които да го образоват по всички предмети като учители. Или как по площадките имало достатъчно пълноценни контакти. Може, просто аз не знам как.
Дълга и спорна тема, не ми се влиза в нея. Целта на темата беше друга. Просто е относително, не може всичко да се слага под общ знаменател. Това исках аз да кажа. В повечето, да не кажа във всичко случаи има причини родителите да изберат този начин на обучение или там гледане вкъщи. Ако си мислите че ей така са решили много се лъжете. И е гадно когато някакви хора те нападат разбираш ли защо искаш да "изолираш" детето си, което не е чак така изолирано както си мислят. Жената обясни сто пъти че и се е наложило да избере този вариант, по доста основателни причини. Аз пък съм виждала ужасно стресирани деца от градина. Спират да се хранят, да общуват и така нататък. И въпреки това родителите пак ги тикат щот разбираш ли то трябва да общува. А това дете колко е травмирано няма значение, важното е че уж общува. Но не си завирам носа да казвам кое е правилно или не според мен.
Всеки си казва своето мнение. 
Социалните умения са въпрос и на характер. В училищната джунгла децата се научават единствено да са част от матрицата. Време за общуване в 5-те минути междучасие те едва смогват да идат до тоалетната и да си преместят нещата до следващия кабинет.
Всичките ми деца са посещавали и градина, и училище, но социални умения са придобили от ежедневието извън училище.
За мен няма особена ценност в това да си част от колектив, в който си попаднал случайно с други хора, които не ти си избрал за своя компания.
Короната идеално показа, че хората могат да оцелеят и без да си скачат по гърбовете. Най-добре беше в периода между крайната изолация изпускането на свобода, когато хем можеше да се излиза, пътува и да се посещават обществени места, хем се спазваше дистанция, но повечето хора смятат,че тълпите са социум.
Всичките ми деца са посещавали и градина, и училище, но социални умения са придобили от ежедневието извън училище.
За мен няма особена ценност в това да си част от колектив, в който си попаднал случайно с други хора, които не ти си избрал за своя компания.
Короната идеално показа, че хората могат да оцелеят и без да си скачат по гърбовете. Най-добре беше в периода между крайната изолация изпускането на свобода, когато хем можеше да се излиза, пътува и да се посещават обществени места, хем се спазваше дистанция, но повечето хора смятат,че тълпите са социум.