- Публикувана: 5 май 2024, 01:18 ч.
- Последно мнение: 28 май 2024, 16:18 ч.
Майски книжен клуб - 2024
...
И, наистина, авторът би могъл да каже всичко важно без героят му да пренася чувал с марихуана през Щатите. Това пък за какво беше?
Бих могла да простя лютеницата, ако не бяха вулгарните сцени и цинизмите. Бяха ненужни. Не допринесоха към романа, но оставиха горчив привкус. Не бих препоръчала този роман на приятел. "Хавра", който четох по-рано, не е шедьовър в никакъв случай, но е по-четим от този роман.
И, наистина, авторът би могъл да каже всичко важно без героят му да пренася чувал с марихуана през Щатите. Това пък за какво беше?
Бих могла да простя лютеницата, ако не бяха вулгарните сцени и цинизмите. Бяха ненужни. Не допринесоха към романа, но оставиха горчив привкус. Не бих препоръчала този роман на приятел. "Хавра", който четох по-рано, не е шедьовър в никакъв случай, но е по-четим от този роман.
Ох, ами съмнявам се, въпреки цинизмите и вулгарните сцени, че на някой ще му се чете как авторът се е омазал с лайна, защото е преял с череши.
Разочарована съм, защото загубих цяла седмица от времето, което можех да използвам за нещо друго по-смислено. От друга страна се радвам, че не съм започнала с тази книга запознанството с автора, че иначе щях да пропусна "Хавра", която въпреки недостатъците си, е определено доста по-интересна.
За мен “18% сиво” бе импотентен опит на Карабашлиев да се пробва да е оригинален и може би закъснял “бийт” автор, който парадираше с някакъв американски живот. Романът е силно имитационен (да не кажа друго, както и “Опашката”), оставяйки се на повърхностното копиране без никакъв намек за задълбоченост и послание, гарниран с много слаби стилистика и език.
Карабашлиев обаче, както се казва, яхна вълната и намери начин да се продава добре, благодарение само на издателството си и силно агресивната им реклама.
Карабашлиев обаче, както се казва, яхна вълната и намери начин да се продава добре, благодарение само на издателството си и силно агресивната им реклама.
Да, вероятно си права. Просто в случая очаквах съвсем различно нещо. От една страна беше интересно къде е Стела, защо я търси толкова усилено, какво се е случило с нея. От друга - реализацията на американската мечта. Имаше разни заигравки с идеята за личния Запад, обаче нищо оригинално не е произлязло от това.
Има и филм, смятам да го гледам, надявам се да са направили нещо по-добро от самата книга.
Има и филм, смятам да го гледам, надявам се да са направили нещо по-добро от самата книга.
Искрено съжалявам да науча, че е така 😢.
Вече още по-внимателно ще подбирам новонаписаните книги и ще се завърна към класиката (каквото не съм прочела, планирам малко към древността дори - пропуснала съм напр. Дванадесетте цезари на Светоний и смятам в скоро време да се поправя).
Но на Карабашлиев Рана ще прочета също, въпрос на време (и настроение за нея).
Вече още по-внимателно ще подбирам новонаписаните книги и ще се завърна към класиката (каквото не съм прочела, планирам малко към древността дори - пропуснала съм напр. Дванадесетте цезари на Светоний и смятам в скоро време да се поправя).
Но на Карабашлиев Рана ще прочета също, въпрос на време (и настроение за нея).
Чудесна препоръка, много благодаря 🌸!
Даже веднага я давам за идея за четене в клуба за следващия месец, много ми допадна анотацията.
Видях това в началото на книгата и ми хареса: “ Фараоните причислявам към хората, понеже те са като нас — в омразата и страха, в алчността и разочарованията. Между тях и нас няма разлика. Ако ще и хилядократно да ги приравняват към боговете, те пак си остават хора като всички останали. Вярно, че разполагат с власт да дадат воля на омразата си и да избягат от страха си, ала тази власт не ги предпазва от алчността и разочарованието”.
Даже веднага я давам за идея за четене в клуба за следващия месец, много ми допадна анотацията.
Видях това в началото на книгата и ми хареса: “ Фараоните причислявам към хората, понеже те са като нас — в омразата и страха, в алчността и разочарованията. Между тях и нас няма разлика. Ако ще и хилядократно да ги приравняват към боговете, те пак си остават хора като всички останали. Вярно, че разполагат с власт да дадат воля на омразата си и да избягат от страха си, ала тази власт не ги предпазва от алчността и разочарованието”.
Карабашлиев получи силен тласък от филма с Рушката. Мисля, че точно той го изстреля да стане "разпознаваем". Освен това, "18 % сиво" излезе в период, когато все още имаше глад за български модерни автори. Но той определено даваше заявка, че не гледа обратно към България.
Скрит текст:
"Египтянинът" не разбрах, как стана древна творба, но Светоний е повече историк, отколкото писател, т.е. представлява историографски интерес. Не е от най-интересните древни летописци (лично мнение). Паскал Киняр има една прекрасна книга за древния Рим, в която разбива редица митове. Та, мисълта ми беше, че много древни автори (и не само) могат да накарат да се изчервят някои от съвременните автори, които се приемат за скандални.
Предполагам, че Аниш е визирала историческия период. Така или иначе, Синухе Египтянина я прегледам за юнския клуб, преди време ми е попадало това заглавие като препоръка и се сетих за срещани добри отзиви.
Скрит текст:
Светоний по други причини искам да прочета, но в момента не е при мен книгата, така че няма да е толкова скоро
Карабашлиев получи силен тласък от филма с Рушката. Мисля, че точно той го изстреля да стане "разпознаваем". Освен това, "18 % сиво" излезе в период, когато все още имаше глад за български модерни автори. Но той определено даваше заявка, че не гледа обратно към България.
Скрит текст:
"Египтянинът" не разбрах, как стана древна творба, но Светоний е повече историк, отколкото писател, т.е. представлява историографски интерес. Не е от най-интересните древни летописци (лично мнение). Паскал Киняр има една прекрасна книга за древния Рим, в която разбива редица митове. Та, мисълта ми беше, че много древни автори (и не само) могат да накарат да се изчервят някои от съвременните автори, които се приемат за скандални.
Аа, ясно, затова толкова е нашумял. Значи Руши се е справил добре с интерпретацията на това произведение. Аз имам проблем с модерните български автори. С много малки изключения, да не кажа, че се броят на пръстите на едната ръка, са ме впечатлили или са ми харесали.
За мен “18% сиво” бе импотентен опит на Карабашлиев да се пробва да е оригинален и може би закъснял “бийт” автор, който парадираше с някакъв американски живот. Романът е силно имитационен (да не кажа друго, както и “Опашката”), оставяйки се на повърхностното копиране без никакъв намек за задълбоченост и послание, гарниран с много слаби стилистика и език.
Карабашлиев обаче, както се казва, яхна вълната и намери начин да се продава добре, благодарение само на издателството си и силно агресивната им реклама.
Карабашлиев обаче, както се казва, яхна вълната и намери начин да се продава добре, благодарение само на издателството си и силно агресивната им реклама.
Много добре казано! И аз си мислех, че иска да "продава" претенции за познаване на някакъв американски живот и то на хора, които според него никога не са посещавали или живели в Щатите. Стилът му за мен беше арогантен. Не знам доколко е автобиографичен (явно има елементи), но самият герой се казва Зак Карабашлиев. Имах чувството, че авторът иска да покаже какъв badass може да бъде, нещо като проекция на потенциалното лошо и cool момче в него.
Да, това с черешите беше една от сцените, които имах предвид.
Не знам нищо за кариерата на автора но не се учудвам за агресивната реклама. Това е начинът на доста модерни автори да пробият не само в България. За съжаление, не са винаги най-талантливите. Обикновено избягвам да критикувам български автори.
Е то е ласкателно да те играе Руши Виденлиев 
Аз някак несъзнателно приех, че няма да се разберем с българската литература. Не говоря за стари автори, а за новоизлюпените. Галин Никифоров малко уми срама на българските автори, но нещата са малко - един роман харесваш, ок е, втория вече е тотална претенция и за нищо не става, до трети те е страх да стигнеш, че да не си доразвалиш мнението. Единственият, който харесах и с двете книги, които четох, беше Георги Бърдаров.
Аз някак несъзнателно приех, че няма да се разберем с българската литература. Не говоря за стари автори, а за новоизлюпените. Галин Никифоров малко уми срама на българските автори, но нещата са малко - един роман харесваш, ок е, втория вече е тотална претенция и за нищо не става, до трети те е страх да стигнеш, че да не си доразвалиш мнението. Единственият, който харесах и с двете книги, които четох, беше Георги Бърдаров.
Малко се промени темата, но понеже е в контекста на последно коментираното, а сега видях ново заглавие от наш автор - някой има ли впечатления пък от книгите на Гергана Лаптева (честно казано вече със страх ще подхождам към препоръки за книги дори и от близки … )?
За автора на месечната книга на клуба не споделих, но първите ми впечатления бяха с текста, който бяха дали на ученици да преразказват, той от 18% сиво ли е, мислех, че е някакъв отделен разказ - или сякаш така беше представено, като специално написан за НВО
За автора на месечната книга на клуба не споделих, но първите ми впечатления бяха с текста, който бяха дали на ученици да преразказват, той от 18% сиво ли е, мислех, че е някакъв отделен разказ - или сякаш така беше представено, като специално написан за НВО
Скрит текст:
Тогава прочетох разказа заради шума (нямам толкова големи деца), видях ужасен за преразказ текст - множество описания на дървета и тревички и подобни, които децата трябва да имат страшна памет, за да преразкажат, съдържанието на цялата история ми се струваше, че може са се предаде буквално в три изречения. После реших да му дам все пак шанс с Хавра, започнах да чета, но нещо друго измести книгата, остана за след (вече доста) време, за Рана - реших заради историята да я взема, но още не ми се чете точно тя.
Fenyx, включването на Карабашлиев в изпита за НВО беше евтин рекламен трик, защото много хора така чуха за него и потърсиха книгите му, но поне засега този писател не е включен в учебната програма. Мисля, че няма да е за дълго още.
Образованието в България няма за цел да развива полезни умения или да се нагажда към възможностите на съответната възраст, но пък има концепции, които чиновниците нито могат да вербализират, нито да обяснят.
Другото, което си написала, честно казано, не разбрах изцяло. Ти говориш непрекъснато за книги, които ще четеш и малко им загубих връзката, съжалявам.
Образованието в България няма за цел да развива полезни умения или да се нагажда към възможностите на съответната възраст, но пък има концепции, които чиновниците нито могат да вербализират, нито да обяснят.
Другото, което си написала, честно казано, не разбрах изцяло. Ти говориш непрекъснато за книги, които ще четеш и малко им загубих връзката, съжалявам.
Другото ми беше за друг наш автор, който са ми препоръчвали и видях, че има нова нейна книга, извинявам се че стана объркващо 😊
Скрит текст:
За Карабашлиев - понеже никак не съм му следила развитието и изгряването, ориентирах се в общи линии вече, благодаря. (а че чета хаотично си е съвсем вярно, но има един куп книги, които искам да прочета, а времето е ограничено)
Скрит текст:
В образователната система сме прохождащи още, но виждам че няма да е лесно и се надявам да мога да помагам на децата с предизвикателствата, които май няма да са малко (като за начало след някоя и друга година ще трябва в детайли да си припомня някои неща от гръцката митология)
Книгата този месец съм я чела преди време. В скрития текст издавам от книгата.
"Синухе египтянина" ми изглежда интересно предложение и ще се включа да я прочета, ако имам възможност.
За разказ предлагам "Камионите" на Стивън Кинг. Има и филм по него, доста стар, 1986-1990г, ако не се лъжа за диапазона на годините.
Скрит текст:
За останалите неща като пътуването с марихуаната, грам не ми се е запазило в паметта, а след като прочетох и другите коментари, разбрах защо. Спомням си, че ми беше тъжно, когато разбрах, че Стела е мъртва.
"Синухе египтянина" ми изглежда интересно предложение и ще се включа да я прочета, ако имам възможност.
За разказ предлагам "Камионите" на Стивън Кинг. Има и филм по него, доста стар, 1986-1990г, ако не се лъжа за диапазона на годините.