Vodpod videos no longer available.
В една прекрасна утрин Петя отворил портата на двора и се отправил към зелените поляни. На най-високия клон на едно голямо дърво било кацнало малко птиче, приятел на Петя. „Всичко е спокойно тук.“ – чуруликало радостно птичето. Едно пате пристигнало клатушкайки се – щастливо, че Петя не бил затворил вратата излизайки от двора. То се възползвало, за да поплува в езерото, в средата на полянката.
Щом забелязало патето, птичето кацнало на тревата, съвсем близо до него.
„Що за птица си ти, щом не можеш да летиш?“ – казало то повдигайки рамене.
Патето отговорило:
„Що за птица си ти, щом не можеш да плуваш?“
И се потопило в езерото. Дълго спорили, докато патето плувало в езерото, а птичето прелитало над брега.
Изведнъж нещо в тревата привлякло вниманието на Петя, това била котката, която се приближавала дебнейки. Котката си казвала:
„Птичето е увлечено в спора. Ще закуся с него.“ И като крадец, напредвала, пристъпвайки с велурените си лапи.
„Внимавай!“, извикал Петя и птичето отлетяло на дървото. В средата на езерото патето се карало на котката с ядосани викове „па-па“. Котката обикаляла около дървото и си мислела:
„Струва ли си да се катеря толкова високо? Докато стигна, птичето ще отлети.“
Изведнъж се появил дядото. Бил недоволен, че Петя е излязъл на поляната.
„Мястото е опасно. Ако от гората изскочи вълк, какво ще правиш?“
Петя не обърнал внимание на думите на дядо си и заявил, че големите момчета не се боят от вълци. Но дядото хванал Петя за ръка, завел го вкъщи и заключил вратата на двора.
Точно навреме. Едва Петя се прибрал, когато от гората изскочил големият сив вълк. С един скок котката се покатерила на дървото. Патето изскочило крякайки от езерото. Но въпреки усилията му, вълкът бягал по-бързо. Доближил, хванал го и го изял на една хапка.
Ето как изглеждали нещата: котката била седнала върху един клон, птичето върху друг – на достатъчно разстояние от котката, докато вълкът обикалял около дървото и гледал лакомо и двамата.
През това време, зад градинската порта, Петя без страх наблюдавал случващото се. Изтичал вкъщи и взел едно дълго въже. Един от клоните на дървото, около което обикалял вълкът, стигал до оградата. Петя се хванал за клона и се качил на дървото. Казал на птичето:
„Полети пред муцуната на вълка, но се пази, за да не те улови.“
Птичето почти докосвало с крила главата на вълка, докато той ръкомахал разярен, за да го улови. О, как го дразнело птичето! И колко искал да го улови! Но птичето било много по-пъргаво и усилията на вълка били напразни.
През това време, Петя направил примка в края на въжето и го спуснал внимателно. Уловил опашката на вълка и дръпнал с всичка сила. Вълкът, щом разбрал, че е хванат, започнал диво да подскача, за да се освободи. Но Петя закрепил другия край на въжето за дървото и докато се дърпал, вълкът само затягал примката.
Точно тогава от гората излезли ловците. Те вървели по следите на вълка и започнали да стрелят. Петя им извикал от дървото:
„Не стреляйте. Аз и птичето хванахме вече вълка. Помогнете ни да го заведем в зоопарка.“
И така, представете си шествието, триумфалното шествие: начело Петя; след него ловците, които влачат вълка и накрая дядото и котката. Недоволен дядото поклащал глава: „Ех! Какво ли щеше да се случи, ако Петя не бе успял да хване вълка?“
Над тях летяло птичето и чуруликало:
„Колко сме смели двамата с Петя! Вижте кого уловихме!“
Ако се заслушате по-внимателно ще чуете и крякането на патето в корема на вълка, защото го бил глътнал живо.
–
Детска музикална приказка за четец и оркестър от Сергей Прокофиев
Все съм си мислела, че я знам тази приказка, но сега като я прочетох (докато слушах 😉 ), осъзнах, че в училище са ни пускали само оркестъра и с няколко думи са ни разказвали за какво става въпрос…
И въпреки, че не разбирам френски, още много добре разпознавам кой инструмент кой герой е 😉
Затова толкова обичам музиката 🙂
Интересна е приказката. Звучи ми хем познато, хем непознато, но с този музикален съпровод е още по-хубава 😉
аз пък за пръв път я прочитам и като всяка приказка, страшно ми хареса 🙂
точно толкова, колкото вълкът изял патето от раз