Патриша Блом

От всичките истории за кърмене на близнаци, които съм чела или чувала, има една, която е за мен най-невероятната. Не заради трудностите, които всички можем да си представим, а заради безкрайният оптимизъм, спокойствие и увереност, които лъхат от нея. Това е историята на канадката Патриша Блом, кърмила близнаци само с една гърда. Бих искала да я преразкажа накратко като едно неоспоримо доказателство, че кърменето на близнаци не само напълно възможно,  естествено и постижимо – за него е достатъчна дори само една гърда!
Патриша Блом е акушерка и дула и майка на 5 деца, сред които близнаци, и името й не ми беше съвсем непознато, защото по време на моята бременност бях попаднала на нейния блог с разказ за раждането вкъщи на двете й момиченца и дневник на двойната й бременност. Още тогава ми допадна много нейният мироглед, съветите й за процесът на раждане, щастието и спокойствието, с което разказваше за бременността и появата на бял свят на близначките.
Едва 2 години по-късно прочетох случайно и необикновената й история за кърмене само с една гърда, защото зърното на другата е пострадало от изгаряне 3-та степен, при инцидент на 6- годишна възраст. След многобройни консултации със специалисти се оказва, че няма приемливо решение, което да й позволи да кърми и от двете гърди, тъй като при изгарянето са прекъснати млечните каналчета, които водят към зърното. Така, когато забременява с първото си дете много малко хора й дават надежда, че ще успее да кърми, докато не се обръща към консултант по кърмене, който й обяснява, че кърменето и в нейната ситуация е съвсем възможно. Тъй като двете гърди функционират независимо една от друга може да се кърми от здравата лява гърда и да се потисне лактацията в дясната като се намали неприятното препълване в началото с помощта на компреси със зелеви листа. По този начин Патриша успява да кърми първият си син в продължение на 4 месеца и половина като за съжаление поради неувереност въвежда добавки с АМ и бебето се отбива, защото предпочита шишето пред гърдата. Малко след отбиването Патриша забременява с втория си син. За щастие с него кърменето протича много по-успешно и продължава до 5-та му годинка като през последната година и половина Патриша кърми и междувременно родената си дъщеричка в тандем само с едната гърда. Всичко продължава безпроблемно докато дъщеря й е на 3 годинки и половина, когато се налага да бъде отбита, заради напредващата нова и малко неочаквана бременност на Патриша с близнаци.
Тъй като за две бебета оптималният вариант е да има две гърди на разположение тя пак опитва да потърси помощ от специалисти с надеждата, че може да се направи нещо, за да кърми и от дясната гърда. За съжаление шансът за „отваряне” на млечните каналчета е едва 10 % и изисква операция веднага след раждането с всички свързани с това рискове. Ето и разказът на Патриша за раждането и кърменето на дъщеричките й Ейми и Никол:
„Двете ми момиченца се появиха на бял свят у дома в 39-а г.с. и за рекордно време – само след 40 минути родилна дейност. Теглото им беше 3,050 кг. и 2,780 кг. Родиха се гладни!
Бях напълно уверена в способността си да осигуря достатъчно мляко и за двете. Консултантката ми по кърмене ме посети 10 дни след раждането и дотогава всяко от бебетата беше наддало по 280 гр. над рожденото си тегло. С нея коригирахме някои навици, създадени от кърменето на по-големи деца през последните години и побъбрихме какво е да кърмиш близнаци. Единственото нещо, в което се постара да ме убеди е да не се поддавам на пораженски мисли. Аз исках да разбера веднага дали кърмата ми ще е достатъчна и дали ще е нужно да дохранвам с АМ, но тя ме посъветва да мисля по проблема, когато се изправи пред мен. За момента трябваше само да ги храня и да съм щастлива – нищо друго.
Отказах се да давам шишета и добавки просто защото производството на кърма посрещна нуждите им – тялото ми успяваше да произвежда обилни количества кърма само от едната ми гърда. Хранех бебетата едно след друго и можех да изцеждам още мляко с помпата. Вярата ми във възможностите на моето тяло отново правеше чудеса за мен. Спя заедно с малките си момичета и трите успяваме да се наспим невероятно добре. Ако по онова време ме бяхте попитали по колко пъти на ден ги кърмя нямаше да мога да ви отговоря. Ако ме бяхте попитали коя съм хранила за последно сигурно щях да ви кажа, че и двете сучат начесто.
Невероятно силният рефлекс на потичане на кърмата, който имам почти задавяше бебетата при първите им глътки след поставянето на гърдата. Колкото и да звучи невероятно точно този рефлекс ми позволяваше да кърмя близначките особено успешно. Всяко бебе сучеше около 10 минути и за това време се засищаше напълно. След бързо оригване предлагах отново гърдата. Най-често докато кърмех едното бебе, другото чакаше своя ред. В този случай кърмех първото бебе докато се засити и след това и второто. Обикновено сядах по турски с едното бебе в свивката на краката ми, а другото на гърдата и ги редувах докато бяха напълно нахранени и готови за сън. Често си мисля с колко повече време щях да разполагам ако можех да ги кърмя и с двете гърди.
Очарована съм от моите момичета и всички около мен също са очаровани от тях. Обожавам вниманието, което привличат и влиянието им върху семейството ми. Кърменето на две бебета от една гърда не е никак сложно – трябва само да следвам моите инстинкти и техните сигнали. Времето, което прекарвам с бебе на гърдата заема голяма част от деня ми, но този ритъм е лесен за следване, когато се приеме стилът на привързаното родителство. С други думи – не следвам никакъв режим и момиченцата ми определят собствения си ритъм. Понякога коремчетата им огладняват едновременно, но с малко гушкане всеки изчаква реда си спокоен.
Няма нищо свръхестествено в това да кърмиш две бебета от една гърда. Уверена съм в способността си да задоволя нуждите за добрия растеж на двете си бебета. Никога не съм следвала режим за хранене и не виждам смисъл да започвам сега – просто храня този, който е гладен. Следя памперсите и наддаването – две съвсем прости неща. Момиченцата ми рядко плачат и ако това се случи то е поради лесноразрешима причина. Нито една от двете не е страдала от колики и вярвам, че това се дължи на родителството, което практикуваме и на факта, че са хранени само с кърма. Най-голямото предизвикателство с близнаците беше да намеря нужната помощ и подкрепа особено в първите седмици след раждането. Без подкрепата на съпруга ми, мислещите като мен майки, консултантката ми по кърмене и привържениците на домашното раждане щях да съм изправена пред много по-големи изпитания.
Радвам се, че мога да осигуря най-доброто за децата си със съзнанието, че тялото ми е създадено за това и доказвайки на света, че ако му се доверя то може да направи чудеса.”

Допълвам този пост след повече от 2 години, за да споделя подобна прекрасна история за кърмене на близнаци от една гърда – този път обаче от българска мама! За нея може да прочетете в блога на Айла:http://atwins.wordpress.com/2012/09/06/sharingiseverything/

Откъсът е от статията “One Breast is Enough” на сп. “Mothering” – issue 129 March/April 2005