Posts tagged ‘минало страдателно причастие’
Частицата не и причастията
Тези кратки правописни напътствия засягат слятото/разделното изписване на частицата не и причастията. Ако сте позабравили, припомням, че причастията са особени, хибридни думи: хем са глаголни форми, хем имат характеристики на имена – род и число (изключение прави деепричастието, което не се изменя по род и число).
1. Частицата не се пише слято със следните причастия, когато с нея се образува ново причастие с противоположно значение:
1.1. Сегашно деятелно причастие (образува се от глагол, завършва на -ещ, -ащ, -ящ): не + желаещ > нежелаещ; не + мислещ > немислещ.
Намалява делът на нежелаещите да гласуват.
Управителят, като всеки немислещ бюрократ, размахва заповедта, все едно е словото Божие.
1.2. Минало страдателно причастие (образува се от глагол, завършва на -т, -н): не + изпит > неизпит; не + опечен > неопечен.
Чудя се какви са тия хора – да държат цели бъчви с неизпито вино.
Баницата остана леко неопечена, но си я изядохме.
1.3. Минало свършено деятелно причастие (образува се от глагол, завършва на -л): не + пораснал > непораснал; не + замръзнал > незамръзнал.
Филмът е чудесно забавление не само за палавите малчугани, но и за техните (непораснали) родители.
Изумените очевидци можеха да наблюдават как лайнерът каца върху незамръзналата река.
2. Частицата не се пише отделно от следните причастия:
2.1. Минало свършено деятелно причастие и минало несвършено деятелно причастие, когато са сказуеми в изречението (т.е. държат се като глаголи, а не като прилагателни). Тънката разлика между двете причастия няма да разяснявам сега, защото това не е необходимо за правописа. Важно е да се знае, че те завършват на -л в м.р. ед.ч, съответно -ла в ж.р. ед.ч., -ло в ср.р. ед.ч., -ли в мн.ч.
Нашият човек изобщо не мислел, че има нещо нередно в документите.
Миналата година реката не замръзнала, защото нямало големи студове.
Косата на актьора не пораснала достатъчно, затова се наложило да играе с перука във филма.
2.2. Деепричастие. Това e една по-особена форма на глагола, която много лесно се разпознава по специфичния ѝ завършек -айки, -яйки или -ейки: карайки, дишайки, пързаляйки се, мислейки, вървейки.
Някои фирми вложиха доста пари в рекламни кампании, не познавайки добре рекламния пазар в България.
Не вярвайки много-много на прогнозите за лошо време, започнахме да изкачваме върха.
Проляна или пролята? Имате рядката възможност да изберете :)
Вече споменах, че противно на очакванията ми, повечето от въпросите, които получавам в Езикови питанки, не са тривиални и изискват доста обяснения. Отново неочаквано за мен, често засягате морфологични проблеми.
Въпрос от А.
Аз пък искам да знам кое е правилното – пролята или проляна и други, които половината хора казват, че завършват на -та, а други на -на.
Моят отговор
Думите проляна и пролята всъщност са минали страдателни причастия, а колебанието между двете форми се корени в далечното минало – в старобългарския език, в който това причастие се е образувало с наставките -(е)н- и -т-. В борбата за надмощие в книжовния език първата винаги е имала превес, но картината в българските говори е доста пъстра. В шуменския и в смолянския диалект се предпочитат формите на -т- там, където в книжовния език са се установили формите на -(e)н-: женет (женен), развалет (развален). В югозападните и в югоизточните говори е обратното – толерират се формите на -(е)н-: шиен (шит), чуен (чут), зариен (зарит) (Ст. Стойков. Българска диалектология. С., 1993, 249–250).
Какво диктува книжовната норма? Наставката -(е)н- има широк обхват и е оставила на -т- малка неокупирана територия: глаголите от първо спрежение, образувани с наставка -н- (шеп-н-а > шепнат, бръс-н-а > бръснат) или с открита коренова гласна (би-я > бит, чу-я > чут), някои глаголи, чиято основа в старобългарския език е завършвала на малка носова гласна (заема > зает; кълна: клех, кле > клет), и, разбира се, всички производни глаголи (прошепна > прошепнат, обръсна > обръснат, набия > набит, дочуя > дочут; прокълна: проклех, прокле > проклет).
При някои глаголи от първо спрежение, които завършват на -ея (не при всички!), се допускат дублетни форми: лея > лян, лят; залея > залян, залят; пролея > пролян, пролят; грея > грян, грят, но и греян (греяна ракия :); сея > сян, сят; засея > засян, засят. Тези причастия имат една правоговорна и правописна особеност, на която често не се обръща внимание. Във формите за мн.ч., съгласно правилото за ятовия преглас, се изговаря и се пише е: засят, засята, засято, но засети; залян, заляна, заляно, но залени.
Блогът на Павлина 
Последни коментари