Много се радвам на майките с повече от две деца. Страхотно е да чета тема като тази, в която виждам колко семейства се справят успешно с отглеждането на повече деца. Страхотни сте!
Аз никога не съм си представяла, че може да ми се прииска да имам трето, но животът и ситуациите, в които се намираме, често ни променят мирогледа. Докато правехме опити за второ, си бях казала, че забременявам, раждам и приключвам с този "женски" ангажимент. Но когато бях бременна с второто някъде в 7мия месец, нещо ми стана и ми се прииска да имам още едно. И нали знаете, когато се прокрадне някоя мисъл, тя лека полека узрява. На мъжът ми любимото му е да е баща, така че той би се съгласил и на още две.
Финансово можем да си позволим още едно, така че това не е основен фактор при нас. Притеснява ме по-скоро, че съвсем няма да ни остава време за нищо, ще ни бъде доста натоварено ежедневието, ще има моменти на тотално изнервяне и т.н. Първите години ме притесняват и колкото и лесни да са в някои отношения бебетата, недоспиването не ми се отразява никак добре и понякога откачам. Отделно, кърмените бебета доста време са си лепнати за нас за един период от време и личното ни време е силно ограничено. Каката я кърмих 1 година, сега малкия е на 8 месеца и още го кърмя, та и третото ще искам да си го кърмя. Удобно е кърменето, но в един момент дотежава. Още една бременност определено едва ще я издържа, не ми е приятен този период. Но се замислям, че притесненията ми основно са свързани с първите години от отглеждането на дете, които бързо отминават. Може би по-важно е някой ден, като се обърна назад, да знам, че съм отгледала три деца, да се радвам на успехите и любовта им. За мен да имаш деца е най-смисленото нещо в живота. Откакто съм с две, душата ми се напълни. Знам, че ако са три, ще е още по-хубаво. Засега, обаче, още се колебая, защото често се чудя дали не си надценявам възможностите. Да, на фона на цял живот, няколко години повече с бебета и малки деца не са нищо, но нали все пак, трябва да преминем през тях. Ако имаме трето, не ми се иска да е с много голяма разлика от другите две, така че това допълнително би ни затруднило. Както каза някой по-назад, наистина трябва да си малко луд да искаш повече деца. Ние с ММ май сме от тези лудите, а до скоро се имахме за нормални и смятахме, че трябва да сме стандартно семейство с две деца. Ще видим дали ще се решим. Сега второто е още бебе и, може би, като ми размине малко бебешкия период, ще се реша.
Аз никога не съм си представяла, че може да ми се прииска да имам трето, но животът и ситуациите, в които се намираме, често ни променят мирогледа. Докато правехме опити за второ, си бях казала, че забременявам, раждам и приключвам с този "женски" ангажимент. Но когато бях бременна с второто някъде в 7мия месец, нещо ми стана и ми се прииска да имам още едно. И нали знаете, когато се прокрадне някоя мисъл, тя лека полека узрява. На мъжът ми любимото му е да е баща, така че той би се съгласил и на още две.
Финансово можем да си позволим още едно, така че това не е основен фактор при нас. Притеснява ме по-скоро, че съвсем няма да ни остава време за нищо, ще ни бъде доста натоварено ежедневието, ще има моменти на тотално изнервяне и т.н. Първите години ме притесняват и колкото и лесни да са в някои отношения бебетата, недоспиването не ми се отразява никак добре и понякога откачам. Отделно, кърмените бебета доста време са си лепнати за нас за един период от време и личното ни време е силно ограничено. Каката я кърмих 1 година, сега малкия е на 8 месеца и още го кърмя, та и третото ще искам да си го кърмя. Удобно е кърменето, но в един момент дотежава. Още една бременност определено едва ще я издържа, не ми е приятен този период. Но се замислям, че притесненията ми основно са свързани с първите години от отглеждането на дете, които бързо отминават. Може би по-важно е някой ден, като се обърна назад, да знам, че съм отгледала три деца, да се радвам на успехите и любовта им. За мен да имаш деца е най-смисленото нещо в живота. Откакто съм с две, душата ми се напълни. Знам, че ако са три, ще е още по-хубаво. Засега, обаче, още се колебая, защото често се чудя дали не си надценявам възможностите. Да, на фона на цял живот, няколко години повече с бебета и малки деца не са нищо, но нали все пак, трябва да преминем през тях. Ако имаме трето, не ми се иска да е с много голяма разлика от другите две, така че това допълнително би ни затруднило. Както каза някой по-назад, наистина трябва да си малко луд да искаш повече деца. Ние с ММ май сме от тези лудите, а до скоро се имахме за нормални и смятахме, че трябва да сме стандартно семейство с две деца. Ще видим дали ще се решим. Сега второто е още бебе и, може би, като ми размине малко бебешкия период, ще се реша.Те нямат повече пари или къщи от нас, но раждат и не изчезват като етнос. А при нас е радост, ако се роди едно дете в семейството. Изчисляваме колко ще ни струва, къде ще го гледаме. Как ще работи и т.н... Знам, че българите сме отговорни родители, които много рядко си занемаряват децата, но въпреки всичко се радвам като видя жени с повече от едно дете и да не мисли само за материалната част на нещата.
Успех!
Постепенно децата порастнаха и физическото обгрижване намаля. Боледуваниците (нещото, което най-много ми тежеше от всичко в отглеждането) също значително се разредиха. Тогава пък взе да ни харесва, че имаме повече време за себе си и почти се бяхме отказали. Но в крайна сметка желанието надделя и решихме да действаме по въпроса. То пък взе, че стана много бързо - след 3 месеца опити. И сега сме в очакване да се влеем в редиците на многодетните. 
