Загуба на близък

  • 6 946
  • 28
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 9
Здравейте,
Преди 8 месеца загубих малкото си братче Иво.На 17.06.2017г. Беше едва на 28г.
Болката ми е неописуема  и непреодолима.
С помоща на психолог  успях да изтрия  от паметта  си погребението,но никой не може да ми помогне да забравя момента в които разбрах за смъртта му.
Аз и годеницата му (Ади)научихме първи,а минути по-късно ми се наложи да съобщя и на майка ми.
Всяка нощ,затваряйки очи в опит да заспя тази сцена се разиграва отново и отново в съзнанието ми.
Ще ви разкажа малко за него.
Едно 28 годишно момче,с големи мечти и цели.Той бе толкова чист и не опетнен.Не се интересуваше от интриги и клюки,не беше алчен-на против помагаше на всеки с каквото може.Кръгът му от приятели бе толкова не ограничен,не го интересуваше пол,възраст,раса  и финансово състояние.Беше  изключително способен (в последствие разбрахме),че в момента в цяла България няма човек който да може да работи това което той правеше.
Загина в истинска трагедия,
На 16.06.2017г заедно с един от най-близки си приятели заминаха на язовир Искър за откриването на риболовния сезон.Уговорката бе,на следващият ден цялото семейство да отидем при него,беше резервирал вила с басейн.Но времето не беше подходящо и ние останахме в къщи,той обеща да се прибере до 14ч.
На язовира,в различни лагери имаше негови приятели,дори и братовчед ми бе там.
Иво отишъл при братовчед ми и му каза,че ще си ходи по-късно,взел чаша с кафе и продължил към друг свой приятел.
И тук започва най-голямата трагедия в живота ми.
Иво и приятелят му(Спас)излезли с лодката,за да отидат до резервираната вила,да откажат резервацията.Към 15ч виждайки,че се задава бурия тръгват към лагера.Изведнъж се чува гръм,мълнията просвистява покрай Спас и удря брат ми право в сърцето.Изхвърля и двамата от лотката.Брат ми вече е мъртъв,Спас вижда че е в безсъзнание и го държи над водата,докато дойде помоща.
Умрял е за части от секундата.През тялото му е преминало електричество със сила над 40 000 волта.
А през това време в къщи ние търсехме най-подходящият подарък за 29 му рожден ден.Искаше да лети с делтапланер,но не го доживя.
Осем месеца по-късно годеницата му все още живее с нас.Подкрепяме се взаимно,но вечер когато затварям очи отново преживявам събитията от онзи ден.Вече спя максимум по 3-4 часа в денонощието.Не мога да си върша работата защото по цял ден плача сама в офиса,избягвам да плача в къщи за да не натоварвам родителите си,и когато остана сама в офиса се отпускам.
Нямам желание да излизам никъде.
Прибирам се от работа и се затварям в къщи.
Пия анти депресанти и успокоителни,изписани от психиатър,но не виждам никакъв ефект.
Чувствам се ужасно.Иска ми се аз да бях умряла,да можехме да си разменим местата...Според нашият отец Серафим,светът не е бил готов за моят брат,а Господ в момента се нуждаел от хора точно като него-гений в своята област.Казва още,че брат ми е бил чиста и невинна душа,и Господ е решил да го прибере за да не се омърси сред хората на земята.
Но аз не го проумявам.Обичам го толкова силно.Боли ме.И не мога да го преживея.

# 1
  • Мнения: 10 650
Моите съболезнования. Начина по който е загинал Иво наистина е символичен. Не знам какво да кажа, тъй-като разбирам чувствата ти... Но има и по-лоши трагедии - когато човек е можел да направи нещо за да спаси някого, а не го е направил... Самообвинението е истинска трагедия.
Твоята мъка ще отмине, когато за теб започне някакъв нов етап в живота ти, но споменът си остава там, той не умира. След време споменът ще е просто филм с хубавите моменти с брат ти. А, утехата е, че е на по-добро място от мизерния свят в който сме ние.

# 2
  • Мнения: 296
Мир на душата му. Ще кажа само, бъди такава, каквато иска да те види брат ти! .   Ако можеш се качи ти на делтапланера, вместо него.

# 3
  • Мнения: 10 650
Чудя се ако загина, дали някой ще продължи нещата за които съм се самонавивала да живея... Дори се чудя кой ще храни животинките, които аз храня... Кой ще ми полива цветето... Кой ще поеме моите дела... Кой ще живее вместо мен... Може би е добра идея да се качиш на делтапланера, ако това е било негова мечта. Или да видиш дали можеш да му помогнеш по някакъв начин да продължи да живее и след смъртта, като завършиш нещата, които той е започнал. ... Тежко ми стана... Sad

# 4
  • Мнения: 5 134
Съжалявам невероятно много за това, което ви е сполетяло. Внезапната и трагична смърт, особено на толкова млад човек, оставя след себе си много агонизиращи въпроси и много травма. Добре, е, че ходиш на психолог, лекарствата също намалят поне малко общият фон на тревожност. Няма как всичко да е както преди, а времето постепенно ще наложи нов ход и порядки, за съжаление, без брат ти.
Има една специфична форма на терапия, която евентуално да опиташ. Нарича се EDMR; знам, че в София я практикува Анна Тодорова (гугъл ще ти изкара контактите и). Ето малко повече за него, от сайта на Ани:
Скрит текст:
Методът „Eye Movement Desensitization and Reprocessing” (EMDR), в превод на български „Десенситизация и Повторна Преработка на Информация посредством Движение на Очите“ е разработен от д-р Шапиро през 80-те години и е помогнал на хиляди хора да преодолеят емоционални травми, фобии, посттравматично стресово разстройство, тревожност, скръб при загуба на близък. Той е подходящ при жертви на насилие, пътни инциденти, природни бедствия, при емоционално и физически осакатени хора и хронични болести.

В САЩ се използва при психологическа терапия на войниците, завърнали се от бойни действия от Ирак, Афганистан и др.  Имах късмета да работя с водещите специалисти по EMDR  в САЩ и да приложа процедурата на десетки клиенти с тежки травми, имайки изключителен успех.

# 5
  • Мнения: 3 732
Моите съболезнования!
Вероятно приятеля Спас страда от самообвинения и за него е много по-тежко.

# 6
  • Мнения: 9
Приятелите е на 53г и приемаше брат ми като негов син.Ток беше и хазяин на Иво.
Днес сме много близки,с баща ми са заедно всеки ден.Заедно се опитват да продължат работата на брат ми.

# 7
  • Мнения: 9
ELENNA Много благодаря за информацията за терапията,ще се поинтересувам.

# 8
  • Мнения: 5 134
Цветомира, надявам се нещо поне малко да ти помогне. За съжаление няма как да се върне времето назад, аз самата много пъти съм го искала след няколко загуби, които преживях. Особено първата година е много тежка. Ако с нещо можем да ти помогнем, пиши и споделяй.

# 9
  • Мнения: 9
Вярвам,че е така.По някога го сънувам и си говорим на различни теми.Той ми разказва,че там където се намира в момента,учи нови неща.Прави неща за които не е имал време докато е бил жив и му е приятно.Казва ми неща които аз не знам.В последствие разбирам,че са се случили на истина.Но след всеки сън се чувствам невероятно изтощена,всяка не съм спала изобщо.Усещането за неговата липса се изостря и се чувствам по-зле

# 10
  • Мнения: 5 134
Извинявам се, че пиша ново мнение, но в гугъл намерих и обучителен център по тази терапия, където има даден списък на още много специалисти: https://www.emdr-training-bulgaria.org/1057108710771094108010721 … 108910901080.html

# 11
  • Мнения: 1 495
Моите съболезнования Sad... Исках да ти предложа също да пробваш ако те заинтересува ТЕС (техника за емоционална свобода) и Пренареждане на матрицата. Там се работи точно със случки и емоции и принципно има доста бърз ефект, особено ако се работи и със специалист.

# 12
  • Мнения: 11 396
Моите съболезнования за всички близки!  Hug

Цвети, Вашият малък брат намира различни начини да ви даде знак, че не е престанал да съществува. Казва ви, че е добре, че е щастлив, че ви чака там когато ви дойде времето. Вашият брат е добре, щастлив е там, където е, нищо не го боли и вярвам, че в сънищата ви ви се усмихва. Проблемът е, че не можете да го пуснете да продължи. А така измъчвате себе си, близките и неговата душа.

Предлагам ви едно малко нестандартно упражнение, което помага в подобни случаи. Сега си представете, че брат ви е спечелил зелена карта и заминава да живее в Америка. В онези времена без интернет и телефони. Във вашите представи трябва да видите как ви казва, че заминава, да поговорите, да му кажете емоциите си,  да го изпратите на гарата, да го прегърнете силно и да му кажете думите си за довиждане. ДА помахате след влака и да се оставите на емоцията от раздялата. След това си представете,ч е са минали 30 дни и получавате писмо. Той ви пише, че е добре, приключения, забавления, нов свят и нови хора. Липсва ви, тъгувате за времето заедно, но сте спокойна че е щастлив и всичко с него е наред, даже повече - той е на място, по-добро от тук. Радвате се за него, за емоциите и за това, че изживява приключения. Всеки ден седнете и в мислите си или наистина му пишете писма. Всяко писмо освен вашите мисли и чувства трябва да съдържа 5 неща, които са ви направили днес впечатление. Напишете му 5 интересни неща, които сте забелязали/изживели от времето на предното писмо до сега. Не по-малко! Например - днес стана нещо - кучето вървеше и лаеше след мен, все едно иска нещо да ми каже. Вечерта бях запалила свещ и забелязах, че восъка изтича от една дупка, трупа се в основата и създаде образа на жена с дълга коса. Предполагам, че ме разбирате.  Пет неща, които сте видели, помислили, изживели.

Доверете ми се! Моля пробвайте това упражнение всеки ден в рамката на седмица и пишете как се чувствате.

Прегръщам ви  Hug

# 13
  • Nice
  • Мнения: 946
Много болезнена история Disappointed
Мъжно ми стана и ядно, защо на такъв хубав човек трябва да се случи. Но понякога нищо не зависи от нас.

Не мога да си представя дори как се преодолява подобна болка.
Каквото и да ти казваме тук само ти си знаеш какво ти е.

Ако ти помага да пишеш-пиши. Тук винаги има кой да те изслуша Simple Smile
Трябва да си благодарна, че си имала такъв прекрасен брат и че сте прекарали време заедно. Макар, че си е отишъл млад и без време, все добрите хора ни напускат за жалост Disappointed
Със сигурност бди над вас и ви пази  Two Hearts 
Хубавите спомени остават, а той ще живее с тях.

Пращам ви цялата си подкрепа  :Hug:
Бъди силна и не забравяй, че той те обича и иска да живееш хубав и достоен живот




# 14
  • София
  • Мнения: 504
Приемайте редовно лекарствата, изисква се време за да се натрупа антидепресанта в организма и да се стигне до положителен ефект, при мен са нужни няколко месеца. Вършете нещо, излизайте на разходка, дори сама, така се разсейвате. За мен е било достатъчно дори когато изляза пред блока и седна на пейката.

# 15
  • Мнения: 9
Колко месеца,аз ги пия от почти 8.Физическа дейност не ми липсва,Приятелите на брат ми,ни подариха куче,голдън ретровър.Разходките с нея са минимум 2ч на ден.Отделно самото обучение изисква също толкова време.Ние живеем в къща,след случилото се,майка ми няма желание за Нищо,аз чиста,готвя,изобщо поела съм цялото домакинство.
Вече съм опитала много неща.Писах му писма,беше през първите 1-2 месеца.Пробвах и така наречените бабини илачи.Имах още няколко упражнения препоръчани от психолог,но нищо не ми подейства.От няколко години получавам паник атаки,но сега се засилват и се появяват все по-често,защото от недоспиванеро нервите ми са изпънати до краен предел.Имам чувството,че ще се  побъркам.По ваш съвет разгледах EMDR терапията,свързах се с един от практикуващите лекари и имам записан час за консултация.Ще видим как ще протекат нещата,надявам се да има ефект,ако се подложа на нея.

# 16
  • Мнения: 5 134
Много се надявам да ти помогне този специалист, Цветомира. Ако имаш възможност, пиши с какви впечатления си след консултацията.
Много е трудно и тежко. Кураж!

# 17
  • Мнения: 11 396
В моя съвет ключовото не е писането на писма. В писмата, които ви карам да пишете е важно да се обърнете не навътре, а навън - да видите заобикалящата ви действителност. Важно е приемането на раздялата и начина по който ще се изживее. Ако бъде наслаган модел, който не е толкова болезнен ще е "стъпало" към ситуацията и приемането смъртта на близкия. Но след като споменавате, че и преди сте имали паник атаки то явно нещата са по-сериозни и е нужно да се водите пряко от специалист. Ако психолога и психиатъра които посещавате не успяват да ви накарат поне малко да сте по-добре е добре да потърсите други. Те ще ви дадат и съвети как да помогнете на родителте си, ако отказват да ги посетат.

Бог да е с вас!  Hug

# 18
  • Мнения: 673
Аз бях диагностицирана с паническо разстройство след смъртта на баба ми (която ме е отгледала), която не можах да приема. Получих и хронична уртикария. Лекувах се с лекарства, но те така и не ми помогнаха (според мен). Помогна ми това, че преобърнах погледа си към нещата. Разбрах, че няма нищо гарантирано (знаех го, но не исках да го приема до тогава), че е важно какво правя аз в момента, а не какво е можело да направя, че винаги мога да си спомням с любов за нея, за това какво тя е направила за мен, даже понякога планирано я сънувах. Намерих това, което мен ме удовлетворява в живота, един вид намерих себе си и това ме измъкна от това състояние. Бих препоръчала някаква ангажираност, емоционална ангажираност, която да ви отвлича от мислите. И най-вече - да приемете, че всички сме смъртни и рано или късно ще се случи това. Справедливост няма, така че ни остава да живеем достойно до този момент. Всичко това ми помогна години по-късно да успея да приема насилствената смърт на бившия ми съпруг и баща на детето ми, да не търся възмездие и да не се обвинявам до безкрай какво е можело да направя, за да не се случва това.

# 19
  • Мнения: 9
The Дорис,аз също обмислям смяна на психолога.При психиатър ходя само заради ПА.Тя ми препоръча психолога с който се срещам,но нищо не се променя.След случилото се психиатърката ми сама пожела да се срещне с близките ми.Направи им преглед и им изписа успокоителни,Дормиплант и Алора,и двете лекарства са на билкова основа.Доволна съм от работата с нея.
Преди загубата на брат ми,бях започнала да овладяване атаките,но сега са по-страшни от всякога.Днес се наложи да ми извикат спешна помощ в офиса,защото почти изгубих съзнание,никога до сега не бях изпадала в такова състояние.Тази вечер се срещнах с нея по спешност.Според нея съм изпаднала в дереализация(аз си помислих същото след кризата-но никога не ми се беше случвало).При психолога ходя заедно с годеницата на брат ми,първият път пожелахме да влезем заедно и до сега не сме имали самостоятелни сеанси.Правим различни упражнения,говорим предимно за случилото се, сънищата ни и начина по който се чувстваме.Но и годеницата му не е особено доволна.За това ще потърсим друг специалист.
Много ви благодаря за съветите.
Вече очаквам с нетърпение консултацията със  специалистката  за EMDR терапията.Надявам се нещата да се развият в моя полза,ще ви държа в течение

# 20
  • Мнения: 1 770
Цвети, моите съболезнования за брат ти! ❤Нека почива в мир!
Моят съвет е да не разчиташ антидепресантите да ти помогнат! Аз съм пила различни при депресия и от тях се чувствах още по-зле. Те само подтискат мисълта за проблема, а не го решават!
По-добре опитай различни духовни практики, йога и т.н., но не и лекарства! Стреса достатъчно трови организма, за да му даваш и още отрова! Това е мое мнение!
Не разбрах с какво се е занимавал брат ти, но ще ти помогне ако се опиташ да продължиш това му дело. Каза, че е имал мечти и цели. Това ще те удовлетвори и ще осмисли живота ти, ако започнеш да правиш някои от нещата, които е искал да постигне той! Желая ти много сила и кураж, на теб и цялото ти семейство! 💙

# 21
  • Мнения: 11 396
Dormiplant и Алора ще ви помогнат ако сте имала лош ден, но не и при сериозна депресия.
Как така посещавате и двете заедно психолога? Едновременно? Как разделят нейните потребности от Вашите?  Липсата на един и същ човек за двете ви е коренно различна - за вас това е по-малкия брат, част от семейството, някой за когото сте се грижили и е част от целият ви живот. За нея е любовник, приятел, половинка, любим в последните години от живота и. Как точно се коментират потребностите не мога да си го представя!

Редно е да направите консултация и с психолог ако не ви помогне планираната среща със специалиста.

# 22
  • Мнения: 9
Дормиплант и Алора приемат родителите ми и се чувстват добре.Нямат проблеми със съня.Аз и годеницата на брат ми се чувстваме по-добре когато сме заедно.Можем да обсъждаме всичко една с друга.В къщи са ме учили още от малка,че няма забранени теми,говорим съвсем откровено за абсолютно всичко.
Иска ми се да ви попитам the Дорис-вие случайно да не сте психологът Дорис Волф?Чела съм за нея и просто името ми изникна в съзнанието свързвайки го с вашето потребителско име и съветите ви.

# 23
  • София
  • Мнения: 24 839
Чудя се ако загина, дали някой ще продължи нещата за които съм се самонавивала да живея... Дори се чудя кой ще храни животинките, които аз храня... Кой ще ми полива цветето... Кой ще поеме моите дела... Кой ще живее вместо мен... Може би е добра идея да се качиш на делтапланера, ако това е било негова мечта. Или да видиш дали можеш да му помогнеш по някакъв начин да продължи да живее и след смъртта, като завършиш нещата, които той е започнал. ... Тежко ми стана... Sad

Нищо не можеш да направиш вместо него!
Механичното действие на един човек, не може да замени мечтата на друг.
Всичко започнато, всичко натрупано- вещи, инструменти, стават ненужни.
Затова в традициите на народа ни е да раздават дрехи и вещи на живите..........

Аз се чувствам щастлива, че никога не съм се самонавивала да живея за някакви неща, които " трябва" да направя. Peace

# 24
  • Мнения: 9 196
Чудя се ако загина, дали някой ще продължи нещата за които съм се самонавивала да живея... Дори се чудя кой ще храни животинките, които аз храня... Кой ще ми полива цветето... Кой ще поеме моите дела... Кой ще живее вместо мен... Може би е добра идея да се качиш на делтапланера, ако това е било негова мечта. Или да видиш дали можеш да му помогнеш по някакъв начин да продължи да живее и след смъртта, като завършиш нещата, които той е започнал. ... Тежко ми стана... Sad

Има една малко повърхностна песен, в която се казва една огромна истина - когато един ден не се събудя, ще продължавам да пея с гласа на моите деца и на техните деца ... кръговрата на живота.

И е така. Когато един човек си отиде, продължава да живее в близките си, в това, което е създал, в животното което е отгледал или растението, което е засадил ... живота никога не свършва, просто продължава по свой собствен, различен начин Simple Smile

# 25
  • Мнения: 3 136
Това е ужасна трагедия наистина. Моите съболезнования! Смятам че две неща биха били помогнали донякъде: 1. Първо, мисълта че е загинал на място и не е имал време да се мъчи. 2. Не е добра идея годеницста му да продължава да живее с вас. Така само си подхранвате мъката и двете. Време е да се изнесе.

# 26
  • Мнения: 9
И годеницата му е в много сложно състояние.Тя живее с нас от 7г.Когато отиде при родителите си,казва,че там се чувства като ма гости.Тук е домът и.Брат ми е бил единственият мъж в живота и.Казали сме и го много пъти,никой не я задържа,нокой не я гони.Тя е част от нашето семейство.Когато е готова ще си тръгне.Подкрепяме се взаимно.Не прекъснато и казваме,че тя трябва да се вземе в ръце,да продължи живота си...някой ден,когато е готова,ще срещне някого и ще продължи напред.Но първо трябва да преодолее всичко случило се.

# 27
  • Мнения: 673
И годеницата му е в много сложно състояние.Тя живее с нас от 7г.Когато отиде при родителите си,казва,че там се чувства като ма гости.Тук е домът и.
Май точно тя Ви дърпа назад и не позволява да оставите брат Ви да си отиде спокойно, така като чета. Фактът, че продължава да живее у Вас мен би ме притеснил. Така нито вие, нито тя можете да погледнете на ситуацията от нов ъгъл и продължавате да стоите там, където сте били като е починал брат Ви.
А и ходенето заедно на психолог/психиатър също е притеснително. Така не поглеждат на вас като на отделни личности, с отделни проблеми, а като някакъв проблем, който касае и двете. А доколкото разбирам, Вие сте имали проблеми и преди смъртта на брат Ви, а проблемите са се задълбочили след това.
Мисля, че всеки трябва да поеме по пътя си - всяка от вас двете с годеницата и един вид да пуснете брат ви да си отиде. Трудно е и мъчно, но не невъзможно. Определете си някакви неща за вършене, отдалечете се малко от годеницата, намерете някакви неща, които да изискват да сте задълбочена, отдадена, ангажирана. По тоя начин мисля постепенно ще се вземете в ръце и ще погледнете от друг ъгъл на загубата.

# 28
  • Мнения: 1
Здравейте,
Преди 8 месеца загубих малкото си братче Иво.На 17.06.2017г. Беше едва на 28г.
Болката ми е неописуема  и непреодолима.
С помоща на психолог  успях да изтрия  от паметта  си погребението,но никой не може да ми помогне да забравя момента в които разбрах за смъртта му.
Аз и годеницата му (Ади)научихме първи,а минути по-късно ми се наложи да съобщя и на майка ми.
Всяка нощ,затваряйки очи в опит да заспя тази сцена се разиграва отново и отново в съзнанието ми.
Ще ви разкажа малко за него.
Едно 28 годишно момче,с големи мечти и цели.Той бе толкова чист и не опетнен.Не се интересуваше от интриги и клюки,не беше алчен-на против помагаше на всеки с каквото може.Кръгът му от приятели бе толкова не ограничен,не го интересуваше пол,възраст,раса  и финансово състояние.Беше  изключително способен (в последствие разбрахме),че в момента в цяла България няма човек който да може да работи това което той правеше.
Загина в истинска трагедия,
На 16.06.2017г заедно с един от най-близки си приятели заминаха на язовир Искър за откриването на риболовния сезон.Уговорката бе,на следващият ден цялото семейство да отидем при него,беше резервирал вила с басейн.Но времето не беше подходящо и ние останахме в къщи,той обеща да се прибере до 14ч.
На язовира,в различни лагери имаше негови приятели,дори и братовчед ми бе там.
Иво отишъл при братовчед ми и му каза,че ще си ходи по-късно,взел чаша с кафе и продължил към друг свой приятел.
И тук започва най-голямата трагедия в живота ми.
Иво и приятелят му(Спас)излезли с лодката,за да отидат до резервираната вила,да откажат резервацията.Към 15ч виждайки,че се задава бурия тръгват към лагера.Изведнъж се чува гръм,мълнията просвистява покрай Спас и удря брат ми право в сърцето.Изхвърля и двамата от лотката.Брат ми вече е мъртъв,Спас вижда че е в безсъзнание и го държи над водата,докато дойде помоща.
Умрял е за части от секундата.През тялото му е преминало електричество със сила над 40 000 волта.
А през това време в къщи ние търсехме най-подходящият подарък за 29 му рожден ден.Искаше да лети с делтапланер,но не го доживя.
Осем месеца по-късно годеницата му все още живее с нас.Подкрепяме се взаимно,но вечер когато затварям очи отново преживявам събитията от онзи ден.Вече спя максимум по 3-4 часа в денонощието.Не мога да си върша работата защото по цял ден плача сама в офиса,избягвам да плача в къщи за да не натоварвам родителите си,и когато остана сама в офиса се отпускам.
Нямам желание да излизам никъде.
Прибирам се от работа и се затварям в къщи.
Пия анти депресанти и успокоителни,изписани от психиатър,но не виждам никакъв ефект.
Чувствам се ужасно.Иска ми се аз да бях умряла,да можехме да си разменим местата...Според нашият отец Серафим,светът не е бил готов за моят брат,а Господ в момента се нуждаел от хора точно като него-гений в своята област.Казва още,че брат ми е бил чиста и невинна душа,и Господ е решил да го прибере за да не се омърси сред хората на земята.
Но аз не го проумявам.Обичам го толкова силно.Боли ме.И не мога да го преживея.


Цветелина, ако решите да пробвате EMDR може да ми пишете на info@annatodorova.com

В момента поради натоварен график, мен приемам нови клиенти, но мога да ви взема края на месеца, ако решите да ми пишете. Друг опитен EMDR терапевт е Севда Шенкова-
Успех

Анна Тодорова
AnnaTodorova.com

Общи условия

Активация на акаунт