А какви книги четете на децата си в момента?

Минахме през по- голямата част от Франклин. Сега на мода са поредиците за котето Финдъс и малката Божана.  Хареса ни много Стани ми приятел на Юлия Спиридонова и продължението Къде си слънце.   В момента това се сещам.

В момента четем всяка вечер по една глава от Пипи.

Дойдох да допълня, но са ме изпреварили. Книжките за Грузулака : ). Синът ми държи, все още, на илюстрациите.

Грузулак е много хубава книжка, не само заради илюстрациите. Имаме и втората част, тя не блести особено много, но пак става.

Ние се приспиваме с барбароните. Идеални са за батко на 5 г. и малчо на 2 г.

Чудесна тема! Ще събирам идеи
Тъй като моят син (1г10м) се впечатли много от филмчето "Падингтън" ,му поръчах една книжка от поредицата за това мече. Да видим как ще я възприеме

П.П. този "Грузулак" подходящ ли е на тази възраст - около 2 г?

Не, според мен ще му е скучна на детето, защото е дълга. Иначе е в рими, превода е страхотен. Може да я разгледаш в книжарицата и евентуално да се запасиш. За дете под две години препоръчвам „Много гладната гъсеница”, ако я нямате.

Моят син е на 5г.и в момента четем енциклопедия за динозаври и "първи стъпки в науката"-и двете по негово настояване. Франклин и басните му бяха интересни от 2-4г.някъде, сега е това.

Страхотна тема!
Дъщеря ми е на 6.
В момента четем „ Емил от Льонеберя”.
Преди това бяха „Карлсон, който живее на покрива” и Пипи. Като Пипи я препрочитахме вече 3 пъти, обожава я.

Да се запиша и аз. Синът ми е на 2 и няколко дни, чета му книги от новороден. Обикновено се водя от това дали той слуша, когато чета. Почнах да купувам всякакви бебешки и детски книжки, но тях ги ползва предимно за игра, защото гледа картинките и иска да разлиства. От Джъмбо накупих няколко книжки с приятни илюстрации. Докато чета едната му давам да разглежда другата. Но не му понасят особено, не мога да му привлека вниманието за дълго. Последните месеци му прочетох Алиса в страната на чудесата и Алиса в огледалния свят, Питър Пан, приказки на братя Грим. Доволна съм от Приказки за тебе на К.Константинов. Обичам, а и малкия му допадат "неутралните". Когато чета използвам различни гласове, без да преигравам и да правя "театър", за това избягвам тъжните приказки. Пробвах да му чета български възрожденски стихове, но с такъв патос, че вместо да го приспя имаше обратен ефект . Малкия принц мисля, че е страхотен вариант- монотонна, има приятни закачки с думите в изреченията. Търся книги, които да са разделени на части , на глави като Гръцки митове и легенди, Индийски приказки, Африкански приказки. Сега му чета от новата книга Български народни приказки на Deja book, но не ми харесват. Спомням си тези прекрасни приказки за неродена мома, за златното момиче, но ги помня по детски, а сега като чета и се отвращавам как почти всяка приказка има колене, дране, глупав хитрец, който присвоява разни неща, лъжи и подмолство, жестоки отмъщения и др. Приготвила съм за следващи  книги Тайната градина и приключенията на Барон Мюнхаузен.
Не се бях сетила за Франклин...има ли други подобни серии книжки?

Финдъс и Петсън също са забавни и се харесваха, но като че са за малко по-големи от Франклин.

Да, за малко по-големи са. Синът ми е на 4г. и 10мес.   За по-малки дечица препоръчвам книжките от серията "подарък за..."на изд. Златната пате- Бързото влакче и др.     https://www.helikon.bg/151176-Бързото-влакче/-Подарък-за-момченца.html     Иначе като цяло от издателствата Фют като че ли е една най-добрите.

И ние сме големи почитатели на Петсън и Финдъс. Не само детето, ами и аз с баща ѝ. Според мен, за да се възприеме пълно си е за 5+ възраст, но ние ги започнахме на няма и 4, мисля, вече не помня точно. В момента на 4г10м много по- пълноценно ги разбира и даже са ѝ по- интересни, повече детайли забелязва. Нямаше смисъл да се бърза, но от родителски мерак. Илюстрациите са страхотни и много подпомагат, ние четем, тя гледа, гледа, няма наглеждане. Даже ще поръчваме тортата за РД на тема Петсън и Финдъс, те двамата с кокошката Мей Роуз и още 4 кокошки за компания. Да видим, понеже си мени мнението през ден, но това сякаш се затвърди, пък и сладкарката дано се сгласи.
За Грузулака за дете около 2г сякаш аз бих отговорила по- скоро утвърдително. Да, няма да схване фабулата, не съм убедена, че и 3-4-годишните биха осъзнали хитрината на мишката, но героите са много подходящи за възрастта като образи, а и онези моменти, където са илюстрирани и се говори за различни части от тялото могат да бъдат образователни тъкмо за тази въззраст. Мисля, че точно така е планирано, с нещо да хванат по- малката аудитория, с друго по- големите и така да се чете дълго.
Тези имам предвид
Втората част на Грузулака я нямаме, но я взехме от библиотеката и я прочетохме 2-3 пъти преди да я върнем. Горе- долу я хареса, но и според мен има спад.

Ние Франклик вкъщи не сме чели, нямаме ги. В градината ги имат, но май не им ги четат, само ги разглеждат и понякога им пускат филмчето.

За дете около две препоръчвам да огледате издателство Рибка. Много са скъпи, но са страхотни книжки. Само Криси се крие сме чели от тях и я взехме от библиотеката също. Освен интересна си е направо и полезна за тази възраст. Ще покажа в илюсстрациите какво имам предвид. Текста там е много малко, но за тази възраст по- скоро е важно да провокира разговор, наблюдателност и все пак има история.

Пина, доста от Франклин го има на библиотеката. Ние Грузулака също от там го прочетохме.

Благодаря за темата. Понякога една книга я четем всяка вечер в продължение на две седмици, друг път всяка вечер е различна, зависи от настроението. Петсън и Финдъс са ни любими и на нас, Франклин също го уважава, аз никак не го харесвам, но не натрапвам мнението си. Голямото приключение на малкото таласъмче и Добросъците също са му доста интересни. Последно му взех разкошна енциклопедия за влаковете, но тя се води 8+. Повече я разглежда засега, по-малко четем, че му е малко сложно.

О, сигурна съм! Но някак не стигаме до него, толкова неща имам набелязани, че и тях едва насмогваме, всъщност даже не успяваме да насмогнем . Не съм много запозната, но чувам, че е образователна поредица. Тъкмо по този повод да си кажа, че аз изобщо не държа детската литература да бъде образователна. Макар, че на тяхната възраст са толкова 'девствени', че реално всичко се явява някакво образование. И се сещам за поредицата за Божана, понеже е спомената по- горе. Ние взехме само една от нея пак от библиотеката. По скромната ми преценка си е направо 6+ възрастта, да не е и 7+. И текста е доста пространен, героите сложни, в тях трябва да се разпознават гръцките митове и легенди, поне в тази книжка, на която ние попаднахме. Мен не ме спечели, малко ми е насилена, но чувам, че е много харесвана.

Аз казах, че не харесвам Франклин, даже ми е нелогично и далеч от образователно. Пина, хващам се за думите ти, но не е насочено към теб, аз също съм чувала да я наричат образователна поредицата. Но някак нелогично ми се струва Франклин, който е животно, да си вземе домашен любимец също животно. Сред приятелите му има представители на всякакви животински видове, включително охлюв, обаче си мислят какво животно да си вземат за домашен любимец. Майка му е бременна, което при костенурките не е точно вярно и други такива. То ясно с поука са, ясно, че придават на Франклин човешки качества, обаче някои от нещата много ми бодат очите.

Моето дете на 3г и 7 м. много обича книгите от поредицата Открий тайната
На издателство Хермес
Тя самата казва че са и любими и си ги взима и си разказва истории по тях

Няма проблем, аз така или иначе не съм дори разгледала нито една книжка от безбройната поредица, за чела да не говорим, но от коментари съм чувала, че е образователна.

Малчо е на 3 год. Все още сме на кратките версии на класическите приказки,Барбароните,приказки за 1 минута и всяка вечер "Джак и бобеното зърно",направо се изприщвам като го видя да я носи.
Много харесва и книжките за Ана-Ана на Алекси Дормал и Доминик Рок. Повече картинки и по-малко текст.Все още не успява да се заслуша в нещо по-дълго.

На 3г е идеален за Грузулак и Детето на Грузулака.

Сега видях,че това са книжките на Джулия Доналдсън.При нас са с друго име  - Трофоти и ...
Мисля,че още не му харесват,защото никога не е посягал да си ги взима когато си избира приказките.

Аз Франклин не бих я нарекла образователна, а възпитателна поредица. На 4г. беше голям фен. И определено някои от книжките вършат работа. Първата книжка, която купих беше Франклин и гръмотевичната буря, тъй като тъкмо се беше уплашил от една буря. После купих  Франклин се страхува от тъмното. Има попадения определено, но не всички, тъй като с търговска цел са издадени доста истории. Но при мен е бонус, че Франклин е момче  и по характер доста подобен на сина ми -  по-кротък, притеснителен : )

Що се отнася до Малката Божана, на нея попаднахме случайно. Искаше да му купя книжка с приказки само защото на корицата имаше дракон, а аз видях, че няма кой знае какви илюстрации  вътре или приказки, които не сме чели. Та го насочих деликатно към книжка от поредицата без да имам представа от книжката . Една от книжките е Малката Божана и чудовището Тъмп / нарисувано като двуглав дракон и се появява в тъмното  - идеално за нас/. Другата книжка е за подводното царство, а те след драконите и динозаврите морските животни са следващата ни любов.
Иначе съм съгласна с мнението ти. Но аз се наложи да се приспособявам, защото сина ми я харесва. Пространните абзаци ги съкращавам в движение. Тук - таме обяснявам. Вече сме прочели три от тях и сега упорито иска следващата.

На мене много ми напира да споделя две книжки, които силно са ме впечатлили, макар по коренно различен начин всяка. Най- хубавото е, че и двете са от български автори.

"Приказка" от Захари Карабашлиев и Силвия Карабашлиева. Илюстрации Ива Сашева. Историята няма да изненада с нищо. Повлияна е от Малката кибритопродавачка, автора сам си го казва. Аз откривам и нещо от Пинокио или друг класически герой, може би не се сещам точно, защото на финала една парцалена кукла оживява и става истинско момче. За нас много познато, но за децата все още не, дъщеря ми беше запленена от магията, аз се изненадах, че тя така я възприе. Много я хареса. Разказана е някак ефирно, допада ми. Най- много харесвам илюсрациите. Адски са красиви и романтични. Много ми допада и, че пейзажа е градски, като даже присъстват панелни блокове, които никак не са грозни. Защото днешните деца растат в града и това е естествената им среда. Повечето не са стъпвали във ферма, кокошкарник и свинарник са толкова екзотични неща, че трудно им се обяснява, даже. Макар, че моята дъщеря много силно се интересува от селския, фермерски живот. Аз нямам нищо против, даже ми е мъчно че не мога да ѝ го покажа, но вече нямаме село, т.е. имаме, но там няма живот. Толкова искаше да види кокошки дтето...


И така, аз тази красота с кеф я разгръщам и чета. Из нета се намират още илюстрации, да се видят, също и корицата. Текста не е особено дълъг и според мен за 4 или малко преди 4 години вече си е съвсем на място.

Другата е "Топлото човече" на Мая Дългъчева. Илюстрациите са на Невена Ангелова. С тях ще започна - на мен страшно много ми допада този стил. Толкова са ми сладки децата и изобщо героите, много мили. Също красива книжка, която да си гледаш с кеф. И страхотно отразява мислите и чувствата от историите.
Книжката представя историите на няколко различни деца, не съм ги броила, може би 6-7 или даже 8, май не повече. Тематиката е странна и нехарактерна за детска книга. Издателството - Жанет 45, получи награда за нея, тя излезе есента на 2017, съвсем прясна е. Накратко казано - говори се за проблемите на малките деца. Свикнали сме те да са все щастливи. Всеки от представените герои преживява труден момент. На едно от децата е починала любимата му баба, на друго родителите са се развели и бащата е напуснал дома. Също има дете с умрял домашен любимец, има дете, на което се е родило бебе (братче или сестриче, няма значение) и се чувства отхвърлено. Финалът е за дете, което страда от Синдром на Даун и търпи подигравки, яде бой, избягват го. Последната страница и корицата отзад са върховно трогателни, където всяко дете трябва да отвори подарък (корицата се разгъва и кутия с панделка се отваря) и вътре да види кое е най- ценното нещо на света. Там има огледало, в което детето вижда себе си.
Книжката е тъжна, на мен при всяко прочитане ми се доплакваше. Даже сега като описвам и се сетих за някои детайли пак ми се дорева. Аз се притесних детето да не се разстрои, но не. Тя явно не разбира драмата. За сметка на това ѝ беше много интересно и да слуша, и да разглежда. А този подарък на финала с огледалото ѝ стана толкова любим, че я разчекна от разгръщане. Даже си измисли своя, по- различна, история около него. Обаче някои деца могат да се разчувстват, знам ли, моето е пън. Не е книга за всеки човек, нито за всеки момент. Много интересно е, че книжката не предлага решение на нито един от проблемите, само предлага утеха. Много е топла, не случайно е и загалвието за Топлото човече, което обикаля, за да дава утеха на тъгуващите деца. И някъде много успешно, според мен. Историите са съвсем истински и децата са реални, Мая Дългъчева работи в детска градина в Германия.

Текстът е дълъг, но е на отделни глави и може да се чете на части. Макар, че ние го четохме почти наведнъж, много се увлече дъщеря ми, наистина.

cherenlebed, и ние точно за чудовището Тъмп взехме и тъкмо заради дракона.

Допълвам, че от Топлото човече могат да се видят още много страници в гугъл, аз умишлено гледах да покажа други, които ги няма, за да се създаде по- пълна представа. И за Приказка така.

Здравейте, включвам се и аз в темичката ви. Имам две дечица, на 1ги 8месеца е малкият, а големият след месец ще прави 6. На големият от тази зима почнах да му чета вечер по една глава от дълги книжки, към по бебешките вече загуби интерес. Четохме Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада, Туфо рижият пират, Бирлибан, Незнайко и двете части. Бирлибан не го бях чела и препоръчвам с две ръце за 5-6 години деца. Има много приключения и смешки, изобщо много ни допадна. За Незнайко интересно, към първата част, която на мен по ми харесва, нямаше особена реакция от детето, но втората част, която според мен е много скучна предизвика голям фурор. Още и още си приказва цитати и избрани моменти от нея.

И аз харесвам повече първата част на Незнайко, но може би втората допада повече на момчетата, защото е някак си по-техническа (по мои далечни спомени).

Да, сигурно е така. Тъкмо като ми се види съвсем досадно и си казвам "ей сега вече ще заспи" и той се активира и започва да дърдори.

Силно препоръчвам поредицата "Защо? Какво? Как?" - любими са на сина ми още от 1-годишна възраст, когато разпитваше по картинки и са подходящи до поне 4-5 според мен.
Ще препоръчам и две по-нестандартни предложения, понеже са на английски, но ние му ги четем на български (просто не знам да са издадени на български, а много ми допаднаха). Това са му сред двете най-любими книги:
Bear and Hare: Where is Bear? на Emily Gravett (както и останалите книжки от поредицата за мечо и зайко), която съм открила засега само в store.bg и другата се наложи да я поръчам от Orange с доста скъпа доставка от Англия, но си струваше, от няколко дни постоянно ни преследва да я четем (уточнявам, че е голям любител на влакчета), е
The Little Engine That Could, Platt & Munk. Бих ги взела в български вариант, ако ги бях намерила издадени в такъв.
Много харесва и Машина за гушкане на издателство Рибка. И въобще издателството има много хубави книжки.
Като любител на превозни средства харесва и ОТКРИВАТЕЛИ - Превозни средства на Фют, с капачета. Основно разпитва по картинки и учи кое какво е, но с тези книги може да се занимава с часове.
Моето тяло на Фют с капачета също беше много харесвана книжка.
Само да уточня, че той върви след мен с тези книги и ме разпитва по тях, рядко стои да му чета нещо, иска да се включва, да казва кое какво е, да разгръща сам, или сам идва да ми чете и да показва кое какво е и да ме пита, ако някъде не е сигурно, въобще четем си взаимно, не е бил пасивен слушател никога Затова и ми е трудно да го задържа с приказка, но и мен не ме привличат чак толкова, стихчета с рими съвсем. Имаше периоди на интерес към "Трите прасенца", "Вълкът и седемте козлета" и "Котаракът в чизми", но основно заради картинките. Сборни книги въобще не го привличат, харесва малки, тънки книжки с много картинки, които да прелиства сам и ще задава въпроси по тях, ако ще са приказки.

Ох, за мен тези с капачетата се оказаха много досадни. Тъкмо за Човешкото тяло на Фют имаме, сигурна бях, че ще я хареса. Тя не я беше виждала, но само като чу, от друго дете, си я поръча на Дядо Коледа и все за нея говореше  чакаше. Аз пък я крия, белким ми се размине. Много е хубава, но ми е толкова отегчително да разгръщам и чета едно и също, да отговарям на едни и същи въпроси...

Ние пък имаме Удивителното човешко тяло. Наподобява рентген и се движат разни неща и той я харесва.

И двете ми деца много харесват поредицата "Защо? Какво? Как?", но честно казано превода на места куца ужасно и текста наистина става досаден. Иначе илюстрациите са хубави, а книжките образователни и ако се адаптират в домашни условия са идеални са деца 2+.

Когато дъщеря ми беше на 2 години започнах да и чета приказки,предимно класика.
Приказки на братя  Грим.
Приказки на Андерсен.
Приказки на Шарл Перо.
Български народни приказки.
На 5 години я записах в предучилищна група в училище и започна да чете сама.Сричаше,но имаше желание да чете.Обаче не искаше да чете приказките,защото ги знаеше наизуст.Прочете поредицата за Франклин.На 6 години вече четеше добре.
Мечо Пух
Маншон ,Полуобувка и Мъхеста брада
Небивалици
Писмата на един дакел
Тези книги и харесаха много.Те ,както и приказките бяха и в списъка за след първи клас.
Прочете също Пипи дългото чорапче ,но не и хареса особено.

Последната книжка,  която купих и четем е "Защо си мием ръцете". https://www.helikon.bg/212282-%D0%97%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D1%81%D0 … %D1%86%D0%B0.html Децата ни са почти на 2,5 и 4 год. и смея да твърдя, че имаме голям успех с книжката. Харесваме книжките с Франклин и Дора изсленователката,  но не всички разбира се. Попаднах и на друга интересна поредица Мишка с книжка  https://www.helikon.bg/search/?q=%D0%9C%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B0+ … D0%B6%D0%BA%D0%B0 за сега четем тази https://www.helikon.bg/182266-%D0%9C%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B0-%D1 … %D0%BD%D0%B0.html

Страхотна тема се е заформила, даже си записах някои книжки да поръчаме да ни изпратят. Ние(аз и дребосъчка на почти 4г) вечер четем(препрочитаме):
Трите книжки от поредицата Юначета: Панко патиланко, Мирко добромирко и Сивко горделивко.
"Най-хубавите" приказки на Шарл Перо, на ПАН
Приказна съкровищница на Братя Грим, отново ПАН
И три те й най-любими: Малкото пони-от филма, Замръзналото кралство и Красавицата и звяра от ЕГМОНТ.
Имаме и Лека нощ деца, 365 приказки на ПАН....като, че ли не й е тооолкова интересна, самите истории.
Имаме и няколко помагала за учене на българските букви, засега нямам особен успех

Мисля да й поръчам и за Божана и Грузулака, дано да й харесат, все още се интересува много от картинките и е много важно да й харесват илюстрациите. Следя ви с интерес

Сивко горделивко много го четяхме и ние, захабен е даже от прелистване, но нещо отдавна не ни е попадал в ръцете. Имаме и Мирко добромирко, но кой знае защо тя е четена не повече от два пъти и все я прескача, все не я иска.
С много и интересни картинки, за по- малките, от 3-годишни стават, макар че и за по- големи също, е една поредица за Вълкан на Ориан Лалман.
https://www.helikon.bg/author/113748-%D0%9E%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0 … %D0%B0%D0%BD.html
На мен ми е супер симпатична, забавна, закачлива. И тях много сме ги чели и подарявали и общо взето се възприемат добре от децата.
Още снимки

Пине, ще ги погледна и тях, при нас има и много обеснения за значението на думите, защото определено българският й куца, но аз не се отказвам..обеснявам и обеснявам. Доста добре се справяме вече с българският език и съм много горда от нея

Може, като е за упражняване на езика, да търсиш повече български автори, все пак няма превод, мислени са на роден език. Последните години доста неща наизлязоха. Аз имам голямо желание за Маргарит Минков, но в библиотеката за сега все не е налична, а е доста скъпа и вече не ми се дават пари. Аз първо дадох стотици левове за книжки и чак тогава 'открих' библиотеката. 'Весел гъделичкащ смях' първата и втората част, някой ден и тях ще докопам. Българските автори май пишат за по- големи деца, обаче, вероятно им се струва несериозно за съвсем малките или не вярват да има достатъчно продажби.

"Лече Буболече" ми е любима книжка за по-малко дете, но за съжаление илюстрациите не са от най-красивите. Аз имам една стара книжка вкъщи от моята младост, която определено е по-свежарска.

Ние имаме едно Лелче Буболече с много хубави илюстрации. Това беше една от първите книги, които купих на детето.

Специално за това издание имаше дискусия във фб групата "Какво четеш",че не е предназначено за деца, ами за възрастни. Затова се и отказах да го купувам.

Не бях чувала за Български народни приказки на Дежа бук. Защо не ви харесват, какво им има? Че аз се заинтригувах. Иначе ако държите да запознаете дете с българските, фолклорни, приказни герои, може да го направите с помощта на трите книжки на Юлия Спиридонова - първата Бъди ми приятел, втората забравих, но това е достатъчно да гугълнете и да ги намерите. Те са и с картинки, не много, но всички същества са изобразени. Там историите са с триглава ламя, змей, самодива, таласъм, вятър, вещица и още други подобни. Написани са много грамотно. Според моята преценка, обаче, са за възраст 5+. Ние четохме само първата на 4г8м, мисля беше, и ни дойде нанагорно. Текстът е дълъг и много трудно се издържа наведнъж, а е една цяла история, няма глави. Доста непознати понятия, обяснявах, но някои неща и с обяснения не се получиха. За нашето ниво на развитие, за тази възраст още не е. Сигурна съм, че наесен би било друго или направо догодина.

Лирическо отклонение - аз още от дете не можах да ги заобичам тези лами и неродени моми, обаче. Не знам защо. Дали не са били представени достатъчно увлекателно, дали са били объркани с много герои, неясни ситуации - не знам. Всъщност част от историите разбрах, че са персийски, суфистки притчи и прочие привнесени и припознати за български и трайно настанили се в нашия фолклор. Още по- хубаво, по- интересно, но не можах да си ги припозная за свои и това си е.

И аз "открих библиотеката". То иначе няма насмогване. Много бързо омръзват книжките и все нови трябват, пък цените им са едни...А и доста книжки се оказват несполучливи, няма смисъл да се трупат само.

Синът ми е на 4,5 г. Четем Барбароните усилено. От няколкодни е на тема Слънчевата система и четем вечер всичките ециклопении на батко му. Сега иска за човешкото тяло. За съжаление много неща повтаряме и повечето неща ги знае наизуст. Обича и някои Приказки по телефона покрай брат си.

Страхотни предложения!  И толкова много коментари за един следобед.
Относно БНП на Дежа бук-те са си хубави като цяло, но много се натъртва на лошите неща. На мен ми е ясно, че фолкорът се повлияват от начина на живот и манталитета на нацията, но има много жестокост. Почти всяка приказа започва като една, но преминава почти без връзка в друга, и завършва с трета.
На малкия не му се харесват книжки с малко текст. Тези, които са за неговата възраст са му за игра.
ООО, да споделя, за през деня има една супер книга на англ. с капачета. Много сладки илюстрации и ще е супер за всичко над 2 години
Относно книгата игра за Таласъмчето, на мен много ми допада, обожавам книги игри, но за сега само на племенницата съм купила. На синковеца малко по-нататък.
Абсурдите в книгите са много и не само....дори Мики Маус, където има куче, което си има куче.. За мен това до някъде не е проблем, защото пък разчупва рамките и дава воля на въображението. Децата много различно разбират  нещата...

Вече почти всяка вечер й чета "Хензел и Гретел" обожава ги! Скоро имаше филм "Хензел и Гретел, ловци на вещици", е й него не пропусна......обожава книгата и разказа!

В момента (1г и 2м) четем (главно май за себе си ги чета, но все едно)
На Петя Кокудева "Малки същества" и "Питанки"
На Джулия Доналдсън "Патилата на метлата" (и на български, и на английски") и  "One ted falls out of bed"
На Стефан Цанев "Анини приказки"
На Зорница Христова "Блок №4"
На Рене Госини "Малкият Никола̀" на ел. четец, много ми е любим на мен.

Другите ни книжки са съвсем бебешорски и не ги чета, по-скоро той си ги разглежда понякога.

Сега чакам на Петя да излязат "Лупо и Тумба" 1 и 2 и ще ги купя и тях. Любима авторка ми е.
И имам в списъка на Виктор Самуилов да взема някоя книжка, той също ми харесва като автор.

Синът ми е почти на 4 години. Едни от най-хубавите книжки, на които съм попадала, са трите части на “Моята голяма книга с приказки” на Фют. Първите две части ги четем редовно, трятата излезе наскоро и тъкмо я купих. Много ми харесват илюстрациите, а малкия харесва приказките - нямат много текст, самите истории са с поука и са подходящи за преди лягане.

Бона,  и аз така, понякога, даже често, за себе си искам да ги чета.

Сега така се заинтересувах, за себе си, пък след година-две и за дъщеря ми, за Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада - правилно ли ги написах? Погледнах я в Читанка, там е с чернобели, само скицирани илюстрации и то май съвсем на рядко. А ми илизат в гугъл и някакви цветни илюстрации, дали не са и повечко? Изданието, което в момента е в оборот, какво е? С какви илюстрации? Да търся ли някакво старо или напротив? Искам да са цветни и колкото може повече.

Новото издание е с черно-бели картинки. Но ние си четохме старата книжка, която е от нашето детство останала. Тя е с цветни картинки. Не са много, но във всяка глава има по 1-2. Те и главите са кратки, по 4-5 страници. Ако я нямате в библиотеката със сигурност ще я има.

Благодаря! Аз не я знаех тази книга, в моето детство не беше нашумяла.

    Не ти е попаднала. Аз съм я чела навремето, но бях по- голяма /в у-ще/. Затова изчакам с тези, които не могат да се прочетат наведнъж.

Български народни приказки- обожава Тримата братя и златната ябълка, Леда Милева- Детската градина номер 105(една комунистическа книжка от времето на баба ми, но много сладкодумно написана в рими). Пук и Чук, Маша и мечока. И един детски роман- Малка къща в гората. Каквото пожелае това и чета, на 4г. сме.

Десетки детски книжки имаме вкъщи. С удоволствие влизам в книжарница, за да купя книжка за малкия, но докъм 3 г. той трудно се заслушваше. Бързаше да разглежда картинките. Промяната настъпи с Маша и Мечока на Егмонт. Скъсваме ги от четене. Сега е на 3 г. и 10 м. Списанията с Маша и малките енциклопедии с прозорчета също много ги харесва.

Здравейте, много хубава тема. Реших да се включим и ние с нашите любими книжки засега и да следим да видим нови с които са си разнообразим четенето. Засега поредицата за " Барбароните" е най интересна на децата ни ( ма 1 и на 4 годинки са нашите момичета), Поредичката " Детска енциклопедия с повдигащи капачета, " франклин" който вече е споменат; и също една поредичка на Мишка с книжка има женско и мъжки вариант " Ани тръгва на детска градина", "Ани има рожден ден " , " Ани се учи да свири или да кара велосипед " Марти си има ново зъбче, " Марти не се доверява на непознати " много заглавия има тази поредичка с малко повече текст са но са много реалистични и много ми допадат на мен макар че децата им доскучава от много текст хихихи. За тези се сещам сега

О, на Леда Милева много обичам римите, Работна мецана ми е винаги на устата, знам я съвсем наизуст.

Работната мецата ми е много мил детски спомен, н на дъщеря ми не стана любима. Чели сме я, 3-4 пъти, не повече, не иска. Сега и в градината я изучават.

Маншон, полуобувка и мъхеста брада я има като старо издание по уличните търговци на книги-от там съм я купувала за никакве пари.
Емил от Льонеберя чета напоследък ( аз я препрочитам)-дали ще е интересна и на 5-годишно момче?

Искам да препоръчам поредицата zа Елмър на Дейвид Маккий. Издателя я определя за категория 2-5 години. Много са ми симпатични тези слончета, но сме чели само първата част, за сега. Ето малко страници от нея

Работната мецана ни е любима. И все още синът ми ме кара да му я казвам след като сме прочели вечерната дози и сме загасили лампата.

Много хубава тема!
У нас се чете много.
Една купчина книжки се чете в продължение на седмици, докато малката (3г) не ги наизусти.
Манията доскоро беше по Ана-Ана, Барбароните, в момента четем книжките от поредица Подарък за малчугани.

https://www.facebook.com/pg/detskiotdel/photos/?tab=album&album_id=1797491896954948

Аз сега се замислих, че  четем предимно за следобеден сън, но приеха малкия в ясла....сега едно от любимите ни неща ще се случва само в събота и неделя Вечер не обича много да четем, поне последната година. Сега вечер предпочита играчки или  Тихата книжка.
И аз като една от вас ( забравих коя) чета и за себе си Все избирам книжки, които и на мен да ми допаднат. За това даже една от книгите, които му прочетох зимата беше Интелектът на растенията.

Много често споменавате Барбароните. И ние имаме 4-5 от тях. Те са такива едни, с оскъден текст, почти няма. Много за гледане, разказване и коментиране по картинките има. Подвеждат, че са за малки деца, с толкова малко текст и много картинки, а всъщност темите никак не са за малки. И дъщеря ми ги харесва, а на мен нещо не ми спорИ. Тя изобщо не разбира всичко, което следва да разбере. Аз, май, още от детството си не ги харесвах. Бих ги определила за 6-7-8-годишни деца, когато се учат да четат сами, изобщо за самостоятелно занимание. Хем текста не натоварва хем повечко да си ги разглеждат и фантазират по тях.

То на двегодишно, каквото и да му четеш, няма как да си сигурна какво разбира. Но моето слуша и за момента е достатъчно.

Според, мен са за 4+ Барбароните, моят син е на 5 години и чудесно схваща всичко. Ако не разбира - пита. Аз обожавах поредицата като дете и сега с носталгия ги купувам за децата. Вече казах, че превода на места ме дразни и не всички истории ми допадат, но децата се кефят .

Ние отдавна не сме ги чели и тогава по- неразбираше, сега може би било друго. Явно просто аз не ги харесвам. Не, че чак толкова не ги харесвам, ама не са ми на сърце, за разлика от други.

Така се радвам, като споделяте, че четете на децата си. Прави ми впечатление (от детската площадка, с мамите като си говорим ), че им пускат ТВ-то и така се приспиват, почти не им четат, което е много жалко. Вкъщи много четем и аз и малката обожава и виждам, че не сме само ние, което ме прави щастлива и обнадеждена за бъдещето на децата ни.

Много малко са семействата в които се чете на децата. Повечето хора сякаш не се сещат, не че толкова не биха го направили. Ако се сетят, пък, не знаят какво да прочетат. Червената шапчица, Седемте козлета и до там. Не са чували, че съществува съвременна детска литература, и българска, и чужда, при това в изобилие.

И аз , и съпругът ми четем много. И ми се иска и синът ни да заобича книгите. Опитвам се да му чета, но никак не успявам да го заинтригувам за момента (1г 10м). Той просто не застава на едно място, много е активен. Показвам му картинки, има малки картонени книжки , но сякаш предпочита клипчета да гледа.
Не знам, може би е малък още...?

Малък е. На 3г.

Много малък, но не се отказвайте, моята от 1г. е с книжки и все си мрънкаше нещо, картинките и бяха интересни- цветно шарено.

Как ще е малък на 3г....
Аз "чета" на малката, откакто е в корема ми. После като родих - децата се успокояват от гласът на мама, татко.... Е, после като почна да шава рядко дочитахме някоя книжка, след това имахме подобен период като проговори по-активно. Тогава всъщност започнахме Барбароните.
Аз именно затова ги харесвам, защото са четене с разбиране - една книжка я четем по 15минути. Това защо, онова защо, тук какво правят, този кой е .... Покрай барбароните може много лесно да се научат цветовете....

Аз доста често й давам някоя книжка, която знае наизуст и си лягаме - тя си "чете" нея, аз си чета някоя моя. Или направо й чета от моя роман, макар че рядко се впечатлява, когато няма картинки.

Много приятни за децата са книжките на Рибка - Как да си уловиш звезда и Изгубен и намерен. Много са поучителни, пораждат дискусии след това.

Някои деца не искат да стоят и една минутка да разглеждат книжки, та си трябва време да узреят. Едното ми дете беше такова, чак след втората годинка си седна на дупето и се заслуша. Другото пък от бебе си е читанка, гледаше книжки с интерес и при първа възможност се научи сам да си ги разлиства и с него беше малко по-лесно да стартираме четенето. Та, индивидуално е. Важното е родителите да имат желание за четене, слушането ще се случи в един момент, а после и разбирането и надявам се и самостоятелните занимания с книги.

Освен че четем с баща му много, като бях бременна четях и научна литература, някой път и на глас( сега съм докторант). Същото е и с музиката. Още вътреутробно е "закърмен" с книги и музика. Книги много у дома, та малкия мине не мине като почна да опознава всичко, започна и сам да разгръщаше книги. Четях му и през деня, и вечерта. Като беше бебе излизахме с количката и по цял ден навън-хранене, спане, повиване, отмарях я с някой учебник, я с някоя книга и за него това е част от ежедневието. Много е активен и не обича да стои на едно място, но когато се измори обича да му четем или да разглежда книжки. И родителите и детето имат значение за обичта към книгите.  Правила съм си експерименти да му чета примерно Стругацки, харесвам му. Но съм чела на глас и съвременна литература/романи/ стихове....ако не му харесва как звучи, не можеш да го накараш да слуша. Това за мен си е вид музика, дори когато четеш книги те звучат по коренно различен начин. Бях наизустила една коледна приказка в рими и когато реши, че иска той да "чете" аз почвам да рецитирам, ако не му стига, но не връща книгата продължавам с текстовете на любими негови песни, като ги разширявам като приказка. Често преди и измислях на момента, получаваше се весело, защото примерно виждам на тениската жабче и започвам приказката с него, като му го показвам, после примерно посочвам котката и измислям някаква случка с жаба и коте, после с срещат кучето и т.н., докато не заспи или не спре да слуша
Още от бебе го водя в една книжарница до нас, която е към ИК и имаше много книги- всякакви, като проходи започна сам до обикаля покрай рафтовете и да си харесва книги. А ти защото ни познават винаги го посрещат много приятелски и го закачат и той прави още една положителна асоциация с книгите.

На Ана Григориев са много хубави илюстрациите-издателство Фют и на Софт Прес.

От илюстраторите много любим ми е Феридун Орал. Той е автор и на текстовете. Две негови книжки имаме - Червената ябълка и Когато дъжд вали. Има още поне 3-4 негови, издадени на български. Всичките са страхотни. И са луксозни издания с твърди корици, много красиви, а са на прилични цени.

За по- малките са много подходящи. Тъкмо за тези, за които няма голям избор - 2-3-4-годишни.

Да , илюстрациите на Червената ябълка са страхотни наистина.  Четохме я от библиотеката. Пак оттам ми попадна ми една книжка от поредица по муз . произведения- Годишните времена. Приложен е диск с музиката на Вивалди. Книжката се хареса на сина ми, но не съм ползвала диска, а използвах повода и му пуснах музиката от ютуб.        https://www.book.store.bg/p114503/godishnite-vremena-cd-marko-zi … -ajzenburger.html

О, много интересно за тези годишни времена, ще ги имам предвид. Не я знаех, ще се оглеждам.

Ехо, нещо утихнахме А книжки има още много. От мен препоръка за най-малките, наа които е възможно да се чете - голя формат, големи, красиви рисунки, наивна историйка с маалко текст - Малкият Елиът на Майк Кюрито.


Наскоро ми попдана една глава от Пипи Дългото чорапче, после някакъв откъс от Карлсон иии... много ми се дочете. Сякаш вече и на дъщеря ми биха били интересни. А не исках да ги бързам, чак на 6, някъде, ги мислех, но ме е подгонил мерак и дано издържа до есента- зимата, когато ще бъде на 5 и половина.

Предлагам списък с някои от книгите, които доброволците четоха тази година в инициативата "Кой обича приказки".
Хубавото е, че доброволците сами избират какво да четат и носят любимите книги на децата си. Това са заглавия, преводни и родни, които са издържали "семейната проверка".

Нищо чудно в този списък да откриете следващата любима книга и на вашето дете.
http://mamaninja.bg/общество/ревюта/item/2457-koy-obicha-prikazki-lyubimi-knizhki-za-badeshti-chitateli

Василиса, много ми е драго, че писа тук!

Бързам да споделя, на какво попаднах. Както ме беше засърбяло да чета Пипи Дългото чорапче, но гледах да отлагам, днес случайно намерих две книжки с кратки истории от Пипи, с много, големи и цветни илюстрации, тъкмо като за деца на 4 и 5г, примерно, идеални! Едната история е от началото на големия роман и струва ми се вплетени истории и от по- натам, аз още не съм прочела, само прелиствах. Другата книжка е с изцяло непозната история, за първи път отпечатана на български. Някога не бяхме чували, че имало и още, не отпечатани на български истории, а те комай даже не са никак малко. Много съм доволна, че ще запозная дъщеря ми с първата ми любима героиня, без да я мъча с дебели книги, оскъдно илюстрирани, а тъкмо с издание като за нея. Ще сложа повечко снимки, за да стане по- ясно какво представляват.



Забравих да допълня, че книжките са голям формат, с тънки, но ламинирани корици и цената е много приятна - едната книжка е само 3.90лв, другата 4.50лв.


Все пак качих по- малко снимки от приготвените, защото се прикачват твърде бавно.

пина, точно такова търсих. В коя книжарница ги купи?

Във Варна ли си? От новата Хеликон, на Княз Борис, срещу 'дупката'. Имаше по още 2 бройки от всяка.

Тайничко следя всички теми за децата и четенето, ама не се обаждам, защото се притеснявам.

А трябва, защото може само да си ни от полза

Ние през уикенда подкарахме Карлсон (на скоро навършени 6 години е синът ми). Много добре се котира книжката, абсолютно висчко му е ясно на детето и много се смее на смешките.

А аз купих най- дебелата Пипи, с твърди корици и донякъде цветни илюстрации. Както бях твърдо против да се хаби материала преди децата да са дозрели. Но... след като прочетохме 10-тина пъти тънките книжки и възникнаха безброй допълнителни въпроси, на които аз и не помня отговорите, поне не и всички, та се реши направо да прочетем пълното издание. Загледах и Карслон, също са го издали с цветни картинки. Е, не като за малки деца, а тук-там по някоя, но е повече от нищо. Другото е, че детските книжки тази година вече са станали драматично много. Докато нямаше нищо, сега не можем да им насмогнем.

Василиса, то това остана, да се притесняваш?!

Синът ми ходи вече на ясла, но още първите дни е намерил книжки там и е разглеждал.
Въпреки всички продължавам да купувам и да четем събота и неделя, понякога и вечер ако поиска. Сега сме се запалили по един книжки, които се продават в Акварел( за офиса и училището). Някой даже беше коментирал част от тези книжки в началото и аз съм ги споменавала, но са голяма поредица и продължавам от тях да взимам.
Малко по-твърда е хартията, гланц, страхотни илюстрации има си и поуки. С удоволствие му ги чета, когато стане достатъчно голям и сам да си ги чете съм сигурна, че много ще му допаднат.
Пипи и Карлсон никога не са ми допадали.....може би ще ги оставя, за когато той реши, че иска да ги прочете/м.
От Лидл имаше едни картонени книжки, оказаха се много занимателни за малкия Сам си избра книгата за автомобилите, а аз купих и за цветовете.
Няма текст, но се получава забавна игра, защото той ми показва превозните средства и иска да ги казвам, като ги посочва все по-бързо, за да ги изговарям по-бързо и се смее много. А аз си измислям кратки истории по странички.

Може да опиташ първо с Емил от Льонеберия, на 4 г. 2 м. ги разбираше. Има  и едно издание с цветни илюстрации. Може ли да ми препоръчате добри илюстратори за над 5 г. възраст. Някои добри за преиздания на стари книги които аз ги помня-напр. Майра.

Ново на пазара и евтино, слава богу. Подходящо И за деца на 2г, рядко има такива. Дъщеря ми на 5 много хареса едната книжка, само нея съм купила за сега, рядко чак толкова се влюбва.

https://prozoretz.com/bg/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8-45/leka-nosht-charlie-567

Подробни снимки от мен

Понеже сега тук е Алея на книгата, но и без нея аз виждам какво става в Сиела, най- вече, та ми се струва, че нещата отиват в другата крайност. От абсолютното нямане, на детски книжки, сега вървим към безкрайното имане.  А извън книжарниците, във Фейсбук, авторите които сами си ги разпространяват. Не зная мода ли дойде, пазара ли е жаден, обаче такива количества детска литература за малки деца, до към 8-10 години, страховито е. Няма купуване всичко това нещо. И в същото това време море от родители, които не знаят, не са забелязали и все още живеят с Червената шапчица. Контрасти.

Похвалвам Патилата на метлата. Иначе съм съгласна с Пина за контраста.

И аз съм я харесала Патилата на метлата, много е симпатична. Но я нямаме.

Подариха ни я за рождения му ден и двамата много я харесахме.

Ще я потърся и аз- Патилата на метлата. А иначе ние се оказахме на почивка без книжка и от немай къде прочетохме стиховете на Корней Чуковски / крокодил, доктор охболи и други/, но на руски/синът ми гледа анимация само на руски и така взе че понаучи езика/.  Много ни харесаха - и на него , и на мен     : ).  Нямах ясен спомен от моето детство. Не знам и дали преводът на български си струва.

Аз на две годишно дете чета тези:
https://www.book.store.bg/p39048/veseli-prikazki-v-kartinki-knig … au-v-suteev-.html
и
https://www.book.store.bg/p39047/veseli-prikazki-v-kartinki-knig … ta-v-suteev-.html
Аз ги имах като малка и много ги харесвах. Със същите илюстрации са
Малкият много ги харесва, почти схваща интригата