С огромна скръб пиша и тук за моето дете. В момента тя се намира в кома със засягане на мозъка и умира пред очите ми. Беше си здраво, умно, красиво и добро дете. Гледам си я сама и сме много близки. Тъкмо завършваше детската градина и взех заявление да я записвам в първи клас. Получи налепи по гърлото и вдигна температура през втората половина на месец март. Аз се стреснах малко, защото никога не е боледувала и отидох до личния лекар, който само ни даде бележка за детската и изписа хустагил и не я прегледа. След това взе да се изморява, стана по-бледа, но нищо кой знае колко притеснително. Тя ходеше на детска и си мислех, че просто се изморява от детската. Всичко стана много бързо-за месец месец и половина. Докато накрая взе да повръща. Заведох я пак при джи пи-то. Те ми дадоха направление за педиатър и педиатъра ни прати веднага в спешното в Бургас. Там направиха кръвни изследвания и казаха, че се съмняват за злокачествено заболяване. Най-добре да отидем във Варна предложиха. Аз ги послушах и намерих кола да ни закара до Варна. Датата беше 2-ри май. На 3-ти май лекарите се събраха и ми казаха, че диагнозата се е потвърдила - остра миелоидна левкемия М4 моноцитна. Казаха, че веднага трябва да се започне химиотерапия. Доверих им се на 100 %, разписах всички декларации и изпаднах в шок от тази сполетяла детето ми беда. Вероника се оправи много бързо от умората си като и преляха кръв стана отново жизнена, разговаряше с мен, имаше чудесен апетит и така изкарахме до 9-ти май когато се случи нещо неочаквано за мен и ужасяващо. Тя изпаднала в ступор, видях че нещо не е наред извиках лекарите и те веднага я свалиха в интензивното. Много се сепнах, гледката беше покъртителна. На другия ден д-р Желева от интензивното ми каза, че очакват да изпадне в кома, така и стана. От детската онкохематология не казваха почти нищо. На 10-ти май детето ми изпаднало в кома, на 11 я интубирали и от тогава е мъка за мен. Всеки ден ходя по три пъти да я виждам и тя загасва пред очите ми. Отслабнала е само кожа и кости е вече. Казаха, че причината за комата е множеството бласти - ракови клетки в мозъка, а аз не съм сигурна дали не е от химиотерапията. Сега мозъка и е пълен с тези ракови клетки и те не могат да ги спрат по никакъв начин. Поддържат я и изкуствено и удължават агонията, както и моята. Такъв бил закона в България. Думи нямам. Сърцето и душата ми умират заедно с Вероника. Това е нечовешка мъка и на никой никога не го пожелавам.
- Публикувана: 25 май 2018, 12:27 ч.
- Последно мнение: 20 ноем. 2018, 23:20 ч.
Вероника на 7 години
Точно такова е за съжаление. Пиша за да се знае за тази страшна болест, която много за бързо може да те вкара в гроба. Симптомите са такива, че трудно се хваща по-отрано. Пък за Вероника нямам думи да кажа колко докосната беше от Бога във всяко едно отношение. Толкова талантлива. Много е тъжно!!!
Кремена , разбирам какво преживяваш,
Моят син почина там в същото отделение след като изпадна в кома поради някаква неясна инфекция, която така и не се установи, но някакъв вид менингит. Синът ми беше на 7г, това се случи точно на Великден преди 2г., както ни рецитираше стихчета, след 2 часа започна да му става лошо и след 2 дни изпадна в кома. Няколко дни по-късно просто всички показатели на машините се влошиха и ни напусна.
Надявам се при вас да не стане така, но просто децата са за определено време с нас, аз нямам друго обяснение. Минали сме през невероятни трудности, бяхме много щастливи с детето и той с нас.
Моят син почина там в същото отделение след като изпадна в кома поради някаква неясна инфекция, която така и не се установи, но някакъв вид менингит. Синът ми беше на 7г, това се случи точно на Великден преди 2г., както ни рецитираше стихчета, след 2 часа започна да му става лошо и след 2 дни изпадна в кома. Няколко дни по-късно просто всички показатели на машините се влошиха и ни напусна.
Надявам се при вас да не стане така, но просто децата са за определено време с нас, аз нямам друго обяснение. Минали сме през невероятни трудности, бяхме много щастливи с детето и той с нас.
Антоанета, съжалявам да чуя за вашето ангелче. В това отделение е нечовешко, вече едно дете почина пред очите ми пак от левкемия за три дни. Вероника вече 15 дни е в кома и се бори, личи си, че не и се тръгва. Дано Бог бъде милостив и чудото стане и тя да се събуди!!!Днес някакси се чувствам обнадеждена. Но това да си заминеш на 7 е най-гадното наистина....
Момичета, прегръщам ви. Преди 15 години и моето дете си отиде точно там. Страшно е, нечовешко е, не пожелавам и на най- лошите хора някога да попадат там по каквато и да е причина!
Синът ми не успя да навърши 3. Тази година щеше да е абитуриент...
Ще се моля за Вероника! От цялото си сърце и душа!
Синът ми не успя да навърши 3. Тази година щеше да е абитуриент...
Ще се моля за Вероника! От цялото си сърце и душа!
Ужасно съжалявам за вашето момче! Такова нещо не може никога да се приеме и преживее. Аз съм дори по-недоволна от детска онкохематология. Там всички са шефове, дори и санитарките, а завеждащата отделение е безхарактерна за мен. Лекуващата и лекарка не знаеше, че детето ми е с инсулт и въобще не беше в час с лечението и. Нямаше я известно време и онази вечер беше нощна и аз и казвам, че трябва да има търпение да ми обясни защо така стана, че стана за бързо и не ми е ясно. Тя се направи, че не ме чу обърна се на другата страна и от тогава ме избягва. Поведението им е гузно и виновно. И завеждащата детска реанимация и завеждащата детска онкохематология изведнъж излязаха в дълги отпуски уж планирани. Имам чувството, че се намирам в най-долнопробен филм на ужасите с ДЕТЕТО ми като главната жертва. А тя продължава да се бори за живот....
Ужасно съжалявам за това, което преживявате.Искам само да ви кажа, да не чувствате вина, за това, че не сте заминали да лекувате детето си в чужбина. На моя приятелка детето почина в Сан Франциско в най-големия център в света за лечение на левкемия. на друга съседка детето се разболя, заминаха за Турция, където им казаха, че му остават два месеца.Върнаха се разбити и го излекува проф. Бобев в Исул. Пиша ви това, не защото има значение, а защото последното нещо, което ви трябва в този момент е да се самообвинявате. Просто от вчера мисля само за вас. Иска ми се да ви се случи чудо, но какъвто и да е развоя на събитията бих искала да ви помоля, да намерите сили да се съхраните и по възможност да имате още едно дете. Бог да е с Вас.
Бог да ви благослови Кристина! Така е, няма значение къде се лекува, ако и е писано да го преживее, чудото ще се случи и във Варненската болница. Негативното отношение на лекарите не помага, но аз пък затова съм тук да се моля и да вдъхвам на моето чедо сили. Дано Бог помага!!!
Моите съболезнования!Нека почива в мир,прекрасната душичка!Мила Кремена,сега ще преминеш през всички фази на болката от загубата,но маля те вярвай,че душата и продължава да живее и един ден отново ще бъдете заедно!Моят син си замина на почти 23г.преди 9г.Само тази вяра и взаимната подкрепа с мъжа ми ми помогна да оцелея и да не отача.Кураж мила,дори и да не ни се иска,животът продължава!
