Смешни случки зад волана

Очертава се забавна тема. Ето една случка и от мен от годините ми, като нов шофьор /19 г./   

Спират ме полицаи. Аз млада, хубава, нагласена - тръгнала съм за среща с приятелки. Отбивам, гася колата и тръгвам да слизам със замах и самочувствие на готина мадама. Слизам аз бавно и демонстративно, затварям със замах вратата и хоп - колата ми тръгва. Голям смях падна, когато тръгнах да я гоня с късата пола и високите токчета 

Друг случай - отивам на лекции и няма къде да паркирам. Намерих аз едно място на някаква кална полянка пред университета и паркирам там. Докато съм на лекции, обаче падна един хубав дъжд и полянката стана още по-кална. Тръгвам си аз, качвам се в колата и виждам, че съм забравила фаровете пуснати. Съответно ми беше паднал акумулатора. Едни момчета минавайки покрай мен решиха да ме бутнат, за да запаля. Бутат ме те по калната поляна, аз давам газ и колелата се завъртат. Само да добавя, че колата ми беше със задно. Тръгвам аз, обръщам колата и гледам срещу мене двете момчета от главата до петите в кал - приличаха на блатни чудовища. Спрях, извиних им се и тръгнах.

Тогава ми се плачеше, но сега случката ми е смешна.
Отивам с баща ми на лозето. Там където паркирам обикновено имаше кола и трябваше на друго място да паркирам. Аз си харесах едно местенце по надолу, но баща ми каза, че е далече и ми показа къде да я паркирам. Аз му казах, че ще закачи някъде. Но той настояваше, че там никога няма да я закача. И аз я паркирах. Първият път нямаше проблем, излезнах с колата.
Втори път отидохме там, на моето място пак имаше кола. Отново на същото място я паркирах.
Тръгваме си, качвам се в колата, паля я, давам газ, не тръгва. Опитвам отново, пак не става. Едната гума беше потънала в пясъка. Бутаха колата, не тръгваше. Наложи се да изкопаем и махнем част от пясъка от долу. След това да сложим тухли под гумата за да я изкарам.
Около 3 часа ни отне това. А иначе никога колата няма да ми закачи там.  Това се случи на един петък 13-ти.

Паркирах между две коли, но мястото беше съвсем тясно и един мъж демонстративно стоеше и ми даваше знаци, а аз го погледнах само пренебрежително и си мислех"този ме подценява". Успях да паркирам и О, изненада! Няма място да си отворя вратата... Мъжа ми се изсмя и ми каза нещо от рода на "голямо маневриране, а да беше видяла че няма да можеш да излезеш"
Побеснях, меко казано, и си отпраших безмълвно. Когато разказах на ММ, той ми каза че е трябвало да си смъкна тавана ( колата ми е кабриолет) и да изляза като прескоча... Тогава щях да го поставя на мястото му, но Ен се сетих

Като съвсем пресен шофьор отнесох една клошарска количка и блъснах колата на приятелка, докато се опитвах да паркирам. А съвсем наскоро (вече с над 20 години стаж и шофиране всеки ден) помлях едно колче, от тези, които се вдигат и заключват с катинар. В своя защита ще кажа, че като спирах беше спуснато (на съседното паркомясто беше), а като тръгвах някой идиот го беше вдигнал и заключил, а аз не видях новото положение и подкарах през него.

С мотора съм имала бая конфузни ситуации. На едно кръстовище като спрях на червено кракът ми се подхлъзна на някакъв прахоляк и се стоварих на място, моторът ме затисна, двеста и нагоре кила е, не мога да изляза, срам и ужас. Две момчета слязоха от съседната кола и го вдигнаха, че да изляза. Идеше ми да потъна в земята от срам, благодарих им без да свалям каската и отпраших.

Още една случка от мен /бях я забравила, че беше пак от новобранските ми години/.

Карам си аз и минавам през една огромна дупка. Чу се едно зверско "тряс" отпред, когато минах през нея и бях сигурна, че съм спукала предната гума. Слизам аз, гледам - на гумата й няма нищо. Подритнах я, поогледах я - нищо й няма. Реших да изпуша една цигара и да изчакам малко, че сигурно ще започне да спада. Свърши цигарата, гледам пак гумата - нищо й няма. Вдигнах рамене и тръгнах да се качвам обратно в колата, за да тръгна. И когато се обърнах видях задната гума спаднала и джантата на нищо не прилича  

Страхотна тема 🤗🤗🤗

Прибирам се от една приятелка и на един светофар предната дясна гума на колата ми попада в една от онези малки квадратни канавки без капак. И аз гася колата и гледам като теле вътре. В този момент по тротоара минават 3-4 момчета и ме питат дали искам помощ. А аз искааааах 😆
Та единия се качи в колата, останалите я повдигнаха отпред и след няма и 5 минути вече бях на път към вкъщи. Ако не бяха тези момчета щях да се отвися там.

И една история, която ме накара да плача със сълзи на собствената си глупост и несъобразителност. Една вечер пътувам по Каблешков посока Костенски водопад.  Каблешков е претърпял ремонт и точно пред мол България вече е доста по-широк. И сега вече аз трябва леко да се отклоня вдясно, за да съм в правилната лента. Но аз блея, светофара светва зелено и аз продължавам през платното, което до вчера е било правилно, но днес вече е насрещно. И най-безцеремонно минавам между две коли, лентата между тях беше свободна. И на глас казвам на моята приятелка в колата "какъв тъпак, седи в насрещното, пък ме зяпа лошо". След секунда разбирам какво съм направила, защото колата, която беше зад мен на светофара се движи вече зо мен, но в другото и правилното платно. Отбих, посмяхме се и така.

Не е моя постъпката, но в четвъртък се посмях доста на бензиностанцията. Пред мен се опитваше да зареди мерцедеса си една дама, която не знаеше как се отваря капака на резервоара. И по телефона говори, но явно инструкциите не бяхя достатъчно ясни, защото ритна колата и си тръгна без да зареди. При две колонки за бензин/дизел доста коли се насъбраха докато тя се тюхка и суети.

Горката тя, милата ...

Мен като ме учеха колеги и бившия собственик на колата (първа ми е и съм супер идиот) едно от първите неща, които ми казаха е от коя страна на колонката да застана ( и за газ и бензин колонката да ми е отляво). Също и че ако зареждам бензин да дам ключа, а ако е газ - да посоча от коя страна да е.

Какво толкова не е разбрала дамата с мерцедеса?

И аз като се наредих на една колонките за бензин, а исках газ да заредя ми се посмяха доста момчетата.

О, аз така с джипа на сестра ми, видях голям зор докато заредя. Кой да ми каже, че капачката се отваря с лостче, а проклетото лостче е на земята до шофьорската седалка? Че и стелката в краката ми мръднала, закрила го, а сестричката в чужбина с изключен телефон. Красота. Вече на изпарения карах, когато на поредната бензиностанция момчето на колонката знаеше къде да търсим.

Ооооо, смешни случки да искаш при мен... Сигурно съм единствената, на която колата е изгасвала два пъти в един и същи ден на две от най-натоварените кръстовища в града. Тогава хич не ми беше смешно, де... Ама сутринта като изгасна, си викам, бензинът свърши, дръпнаха ме до бензиностанцията, заредих, вечерта си тръгвам и пак изгасва, баш на едно кръгово. Обаждам се на ММ, идва да ме тегли, въжето се откачи. Той си знае неговата: "Нищо и няма на колата, ти не можеш да я караш!". Колата беше близо 30-годишен голф, впоследствие се оказа, че някакво маркуче за бензина се прокъсало и бензин за около 30 лв отиде на вятъра. Няколко пъти съм пукала гума, все има някой мераклия да я смени. Последния път - четири момчета - 16-17 годишни, толкова много искаха те да ми я сменят. Имах чувството, че само са гледали как се прави, но бяха много горди, че са се справили. Даже ми отказаха да ги почерпя. После като ходих да правя гумата, питах майстора дали добре са завили болтовете, а той каза, че даже са се престарали.

Много свежа тема. Моя милост таман взела книжка, никой не иска да се вози с мен, отивам до поликлиниката с детето. Паркирам на един тротоар под наклон, върша си работа и тръгвам. Да ама изкарваки колата назад минава баба с детенце и аз спирам да я изчакам, ама за всеки случай дърпам ръчната, да не тръгне колата. И минават си те, аз тръгвам ама колата нещо не ще да върви, паля подавам газ, не ще. С триста зора тръгвам, ама тя все гасне. Звъня на брат ми, викам идвай, че нещо става. Обаче тъпо и упорито си продължавам. Карам аз едва, едва, някакви хора свирят, светскат, но от мен пот тече и хич не мога да се разправям. Стигам до пред нас, направо не помня от зор как, спирам и тръгвам да дърпам ръчната и опа, няма кой да я пусне. Ееее направо ми пролоша. Още ме бъзикат как само аз мога да карам на ръчна, ама на мен хич не ми беше до смях!

И на мен още в самото начало на карането ми се случи да карам 4 км на ръчна. Да, трудно вървеше, но мислех, че аз бъркам нещо.
Откъде да знам, че на таблото пише и не се прави така.

Мина време, започнах да се научавам да карам. Една вечер, по полу - познат маршрут, много нерви къде да паркирам докато чакам жената, която прибирам и ще ходя да зареждам бензин.
Часът е бил 12 без нещо нощес. Отиваме ние, спирам от правилната страна, не пушим и двете и всичко е точно. Чакам човека дето зарежда, никой не идва. Писна ми и отивам вътре да питам ще ме зареди ли някой, че сама не мога. Касиерката обясни, че мъжа, зареждащ колите сменя цените.
Е, аз откъде да знам, че между 23.30 - 24.00 бензиностанциите не работят? Да ми е казал някой предварително?

Взела съм аз книжка преди една седмица и с мой приятел ще ходим с неговата кола да тренирам да карам. Обаче още на изхода на града: хоп, палка, първото ми спиране от органите на реда. Малко се притесних, че спрях далече, ама полицаят само погледна и вика: "Карай". Аз нещо не включвам и той повтаря: "Можете да тръгвате". Аз, супер възмутена: "Ама как, не искате ли да ми видите книжката?". Нали съм толкова горда, че имам книжка и как така няма да искат да я видят?! Полицаят и моят приятел се напикават от смях, а аз изобщо не мога да включа, че те се познавали. И полицаят казва: "Хората не искат да показват книжки, пък ти се натискаш..."

Пърия път, когато спуках гума бях голям образ. На едно от тепетата в Пловдив, стръмна улица, с доста голям наклон. Отивах на среща с приятелки и се бях барнала с къса пола и бяла риза...
След като приключих цялата процедура и бях стабилно омазана, един човек ми помогна до толкова, че метна спуканата гума в багажника. Иначе бипкания колкото искаш, поне час ми отне процеса. Не можех да намеря къде е ключа за секретните болтове, по-лошото беше, че не знаех дори как изглежда. Това беше доста време преди ерата на мобилните телефони.

Преди две седмици за първи път ме спряха за проверка. А имам книжка от почти една година.
Спира ме полицаят и аз отибивам. Той ми каза да дам документите за проверка. Извадих книжката, малкия талон за колата, и трябваше да му дам талона за гражданската отговорност. Държа документите в едно джобче в жабката. Извадих всички документи и не мога да го намеря. Търсих около 5 минути и полицаят ми каза "дайте да видя зелената карта и на нея пише до кога е валидна застраховката".
Дадох му я, и ме попита дали знам, че скоро изтича. Аз горда, че знам, му казах, че този месец трябва да си направя нова.
След което каза да сляза да се разпиша при колегата му на протокола, че са ме проверили и нямам нарушение.
Бяха много любезни и двамата.

Прибрах се и намерих талона изпаднал от джобчето в жабката.

Една есен се прибирам с една колежка от лекции. Валеше силен порой. Изведнъж на един наклон колата изгасна. Решаваме с колежката, че ще бутаме да запали. Бутаме нагоре по наклона, после пускаме надолу да запали, пак бутаме, пак пускаме - и така 4 пъти. А над нас се изливат тонове дъжд. Накрая едно момче спря и ни обясни, че колата се е намокрила и докато не изсъхне няма нужда да се напъваме да я палим

А веднъж си карам аз и гледам зад мен едни полицаи пуснали светлините. Аз, обаче продължавам да си карам. Чак им направих път да минат, а те мен гонели да ме спират хахахаха

О, мен са ме спирали в 2.00 сутринта на Нова година. Бяха се приготвили да ловят пияници, а налетяха на единствения трезвеник в града. Физиономиите им бяха забавни. Даже се оказа, че с единия полицай живеем в един блок. Той като ми видя адреса и ми махна да си ходя ама аз не, казвам, давайте дрегера. Щото знам какво ще покаже. Те ме гледаха шашардисани, ама духнах. Показа нула и съвсем се шашардисаха.

А един друг път си караме с едно аверче с двата мотора. Имаше акция за книжки и категории. Спират ни за рутинна проверка. Свалям каската и се оказва, че съм жена. Потрес. Давайте книжката, казват, сигурни, че нямам категория. Вадя аз бумагите наред, всичко изрядно. Почнаха приятелчето да проверяват, аз изпаднах в див хилеж щото ги знам какво търсят - мотористи с категория за кола само. Да ама оня има всички възможни категории в книжката си. Физиономиите им не подлежаха на описание.

Ние с приятелка тръгнахме от Варна за София посред нощ да й връщаме колата и почти се  озовахме  в Разград
Гледам, че не ми е познат пътя, няма движение, нивя само около нас. Мъжа ми беше сложил карта, вадя я да видя къде сме, картата е на София. Как може да му хрумне, че ще се объркаме до София?
Спряхме и гледаме насреща кола, приятелката дава къси-дълги и хората спряха. Излязоха двама и идват към нас, аз вече съм в ужас. Викам: тия ще ни бият, ще ни вземат колата и друго може да ни направят.
Добре, че момчетата излязоха свестни, питах ни: Накъде те тръгнали? И ние: Амиии, София!
Абе, каква София, този град дето свети там  е Разград!
Ужас и срам.....
Те пък тръгнали към Варна.Карахме след тях до правилната отбивка.
Някъде около Шумен, унесени в сладки приказки, сме хванали грешния път.

Сестра ми (на 19) от скоро шофьор, блъска леко колата пред нея (ново бмв), защото то спира рязко на някакъв светофар. Тя се притеснила, разтреперила се, разплакала се и излязла от колата да види какви са щетите - и на двте коли броните били надраскани и леко смачкани. Мъжът от бмв-то отишъл настрани да говори по телефона. Някакъв човек спрял и я попитал дали иска да й помогне да премести колата, но се появили полицаи, които казали, че те ще й помогнат. Оказало се, че другата кола е спряла рязко, защото патрулката рязко е направила обратен завой. Та, помогнали й те, преместили й колата, пита ли я дали всичко е наред, а през това време се появил мъжът от бмв-то, говорейки по телефона, видял сестра ми и казал по телефона "аууу, чакай, че то детето се разплакало." Казал й, че си тръгва, че бърза и й поискал номера за всеки случай. Тя много се учудила, питала полицаите това ли е, дали да си ходи, те проверили колата, дали всичко е наред и може да се кара, казали й, че може и ако се е успокоила може да тръгва.

Аз имам подобен случай. Само че колата не потегли, а като тръгвах да излизам бях толкова притеснена, че забравих съвсем да махна колана.
Иначе доволна, че всичко си изпълних както трябва, обаче засилена и се заковах на седалката. Умрях от срам.

Също така от бързане за един изпит огънах калника на колата. Давайки назад се ударих в бордюр обрасъл с трева.

Иначе редовните потегляния на 3-та, вместо 1-ва изобщо не ги броя.

Моята случка е от края на шофьорския ми курс.
Ден преди изпита спирам на един светофар и чакам да светне зелено. Инструктора със сериозен тон ме пита дали вярвам в Господ. Толкова съм стресирана, защото той ме напрягаше страшно много и не знам какво да му отговоря, чудя се защо ми задава такива религиозни въпроси този човек. На моето мълчание и учуда той ми каза: "Дано вярваш, защото няма кой друг да те спаси утре." Направо забравих да тръгна На следващия ден си взех изпита без проблем от първия път.

На мен пък, много ми се чудят, че съм с комби.
Спирам си аз на поредното кръстовище, до мен спира баничарка (не знам как им е правилното наименование), шофьора се обърна и учуден гледа мен, гледа колата и започна да побутва човека до него и да ме сочи с думите "Виж, бе, виж... това момиче кара комби"...

И аз карам комби. Ама такива екземпляри досега не съм срещала.

Успокоих се, че не съм единствената с такъв тип кола. Ами, да ти кажа, редовно ми се случва. Особено това, че имам и стикер "млад шофьор". Не мисля, че е нещо извънземно, ама... явно на хората им е интересно.

Онзи ден се возим с ММ, аз карам, и сме се унесли в приказки за обстановката в страната и такива работи, сериозни
На едно кръстовище, на което трябваше да спра и да изчакам колата с предимство, аз уж видях, че е пуснала мигач и мога да си мина. Да ама не. Засякох я. Ама се оказа и патрулка, пълна догоре с полицаи. Махнаха ми и ми се посмяха.

Като казахте комби,се сетих за премеждията ни с моя приятелка.
18 годишни(преди 8 години),тя тъкмо е взела книжка и се справя много добре.Да ама караме пасат комби 91ва година,то не беше бутане..не беше пушек..не бешв пукнати гуми и т.н. А ние едни малки,слабички и нисички..определено ни се чудиха.
Аз имам един малко срамен случай.-
Карам аз едно лъскаво ауди,и приближавам адски натоварено кръстовище без светофари и правя ляв завой... И на средата спира..кола а вътре момче(уоу беше много красив),и ми прави жест да мина..дава ми предимство.Махам аз и тръгвам,да ама гася.Пак паля,пак гася..ужас.Зад мене колона,зад него колона..как се измъкнах невредима не помня,но още ме е срам.Да уточня колата беше дизел,уж трудно се гасяли..стой та гледай.
На следващото ауди,този път А3,му запалих съединителя.
Към днешна дата съм горд собственик на "златен талон"

Този мит, че "кола на дизел е невъзможно да се изгаси" аз съм го развенчала отдавна

О, аз на бензин, ама пак със същия голф като новобранец четири пъти се опитвах да превзема един съвсем лек баир със светофар. Кръстовище, спирам, светва зелено, уж тръгвам, ама гася. И така на четвъртия път, плувнала в пот, благополучно успях да тръгна. А улицата тясна, отзад свиркат, заобикалят ме. ММ после години наред като минавахме оттам, показваше мястото на децата и казваше: : "Майка ви това кръстовище на четвъртия път успя да го превземе". По същия начин им показваше и знака пред една бензиностанция, дето били го сложили заради мен. Беше валяло и аз, притеснена, че ще изпусна отбивката, пък нямах гориво, удрям рязко спирачка. Обаче имало локва, колата се завъртя и нацелих знака. Доста полегна, на следващия път, гледам - пред него сложили друг - по голям. Обаче мина време и някой ги отнесе и двата знака.
А една вечер - още по времето, когато карах по веднъж на три месеца, се прибираме от заведение и ми вдигат палка. ММ през цялото време ми мрънка докато шофирам, аз супер изнервена, той слиза и вика на полицая: "Ей, не можах да я науча тая мойта жена да кара!". Полицаят се засмя и ни пусна да си ходим.

Да, моят е точно пасат, 90 година И си има собствено мнение

Сещам се и аз за случка с гаснене на колата.
Трябва да я паркирам до една къща и включвам задна, отпускам съединителя и колата изгасва - веднъж, два пъти, три пъти... десет пъти.. изгубих бройката. Реших още веднъж, последно да опитам, ако не стане мислех да се откажа и да оставя колата така на средата на пътя и да си ходя Но тя не изгасна и я паркирах.
Естествено според баща ми аз бях виновна, защото съм млад шофьор с книжка от един месец.
На следващия ден каза на негов приятел да я види.. и се оказа, че е от съединителя. Но когато казвах, че има проблем със съединителя никой не ми вярваше. Оправихме го и от тогава не ми е гаснала.

Напълно нормално е да гасне, на мен това ми беше редовен номер.

Е Вие щом това карате,значи всичко друго ще можете.
Хахха:hugs:

Това съм го публикувала в темата за муните:

С уговорката, че муните сме 2 - аз и баща ми.
Месец февруари си купувам чистачки от един магазин. Едни такива, чернички, но чистачката отпред, където ще чисти стъклото е резида-зелена. Не бях виждала такива, супер. Та моля баща ми да ми ги сложи като по-вещ, всичко точно. Пръскам вода, включвам ги, те започват, ама... ами ужасно чистят. УЖАСЯВАЩО УЖАСНО! Става ми адски чоглаво, с предните бях по-добре (като имайте предвид, че на едната гумичката се беше скъсала, на другата телта ѝ падна)... Катастрофално положение. И след няколко дни водя колата на автомивка. Отивам след час да си я взема и виждам, че предната зелена част на едната чистачка явно от водата на маркуча се е извадила. Казвам аз на момчето, той смутолевя нещо и се опитва да я оправи. След "Аз такива чистачки за пръв път виждам в живота си" му светва гениалната мисъл, която ми споделя със смесица от чувства на смях, учудване, деликатност, гняв ("Що ме занимаваш с глупости,  ма"):
- Ама това ви е защитата. Тя е от пластмаса, то гумата чисти. Не видяхте ли, че не чисти стъклата?
Тук Муня 1, тоест аз, смутолевих засрамена "Ами, то аз онзи ден ги купих и не съм ги пускала...", щото ако му бях казала, че съм ги пуснала и изразила възмущението си от "некачествената стока" предполагам, че щеше да ми се изсмее в лицето.

Някъде измежду репликите споменах, че аз съм жена-шофьор и май понамалих срама.
Донякъде


А точно преди минута се сетих за 2 изцепки с общо главен и второстепен герой:
На 01.12.2012г правя лека катастрофа като на кръстовище в центъра се натресох в колата отпред, защото за секунда се обърнах да видя детето. На другата кола ѝ нямаше нищо, но на моята (всъщност на баща ми, понеже бях с неговата) радиаторът се счупи и по закон щом едната от колите не е в движение, задължително се вика КАТ. Полицаят много  ми симпатизираше, но просто нямаше как да се размине и ми написа акт. След 3-4 дни пред блока (забележете в Люлин)една кола завива с бясна скорост, беше заледено и се нацелих в нея, аз обаче бях от ляво и съответно вината е моя. Мацката много нахакана, ще викаме КАТ. Пристига патрулката, от нея излиза същият полицай и с усмивка  заявява:
- Пак ли Вие?
Умрях от срам, все едно бях някаква дива рецидивистка.
Този път, обаче полицаите озаптиха мадамата и се разминахме с двустранен протокол.

Весела тема.

Страхотна тема . И аз съм млад шофьор . Ще събера смелост и аз да пиша

Нали 😁 По-лесен е за каране от тия малките... Любимия ми номер е, когато майка ми се качи. Отказва да запали.

Моите случки са от преди мноооооого време.
Млада шофьорка,спират ме за първи път,ченгето се представя с чин и фамилия и аз да не остана назад излизам от колата подавам си ръката и сладко казвам ,,Приятно ми е - Христова,,
Само дето не изтърва палката!През смях ми казва ,,Ама моля Ви се...няма да се запознаваме...ще Ви проверявам.
Пак като млада шофьорка често ми се случваше да забравя да дам мигач.Един вбесен колега отворил стъклото и ми крещи отвътре ,,Дай мигач мааааа!!!Електромер да нямаш в колата си.,,

И още един от не толкова далечното минало
Моя мъж не е ,и никога не е бил шофьор.Един ден настоява да карам  по забранена алея в Морската градина(Варна)Аз,този ден послушна и добричка, карам и опаааа... насреща полиция.Спира ме,разбира се,казва да изляза от колата с документите.Излизам аз,той ми обяснява нарушението ми и тъкмо вади листите да почва да ми пише акт ли що ли , по радиостанцията му съобщават за семеен скандал на еди си коя улица.
Така ми стана смешно, и  казвам ,,Пишете ,пишете ми акта и после си запишете и моя адрес за семеен скандал,че сега луд скандал го очаква този,който ме накара да мина от тук.Ченгето се заля от смях.Пусна ме и надникна да види кой индивид от мъжки пол е спасил,все пак.

И една случка,която е на моя приятелка.Спират я за превишена скорост и полицая и казва ,,Госпожо,май ви е тежичък крака,,
А тя ошашавена си поглежда крака и казва  ,,Ами не знам те обувките са ми новички....,,

И още имам,но тези са ми любими

Караме две коли една след друга по околовръстното и търсим някаква отбивка(това преди да оправят южната дъга). Наоколо все ремонти и нищо не е ясно. Виждаме отдалеч полицай и приятелите ни в колата преди нас се насочват право към него, коват спирачки, вдигат облак прах и уж питат...
Ние решаваме естествено да направим същото, но докато ковем спирачки, полицаят с отчаян вид вдига ръце, зарязва приятелите ни и се насочва към нас. Учтиво се готвим да зададем същия въпрос "къде е", но той ни изпреварва:
- Абе вие не виждате ли, че не може да се спира тук бе, аман вече, не мога вече, отивам си, край!
И си хвърли с драматичен жест фуражката на земята и си тръгна.

Това съм го разказвала някъде из темите ама не помня къде. Приятели, които живеят в чужбина, си идват лятото за отпуските и естествено гледат да наваксат и да се видят с колкото се може повече свои приятели и роднини. Сядат вечерта на маса с приятелско семейство, яко ядене и пиене и така до малките часове. На другия ден си отспиват ама бг семейството, което им е било на гости, е на работа. Та нарежда се сутринта мъжа на спирката да си чака автобуса, служебен. И скучае. А до спирката патрулка спира на произволен принцип коли, ама наредили ги няколко една след друга и минават на дрегер. Що минават на дрегер рано сутрин не е ясно, сигурно някаква акция е имало, а и да отчитат дейност. И човека скучал, скучал и се наредил на опашката за дрегера. Като духнал полицаите се оцъклили, той до нощите на маса е бил, кой знае колко е показал уреда. Ония веднага:
- Вие с коя кола сте?
А нашия доволен:
-А, аз съм с автобуса.
И се върнал пак на спирката.

А други познати след як запой си викнали такси и излезли да го чакат на спирката. Яко отрязани хората какво гледали и се набутали в патрулка. Тъй де, все лампа има на покрива. Та полицаите ги прибрали. Явно са се зарадвали, че не се хвърлят да карат наквасени.

Сетих се за култова случка през 70-те  години с главно действащо лице майка ми.
Тя, млад шофьор на голямо,оживено кръстовище ще прави ляв завой.Сфетофар няма,движението се регулира от милиционерка-жена.Майка ми не се престрашава при първия,втория,третия подаден сигнал...вече почти разплакана вижда,че регулировчицата е нейна бивша съученичка.Майка ми слиза от колата,прекосява кръстовището ,отива при съученичката си и и казва ,,Добрино,спри движението и ми дай път да мога да мина,,
Е,дала и път,майка ми минала,но и до сега цялата рода щом се съберем и го припомнят.

Някъде по южното черноморие - Царево, Ахтопол, Синеморец. Карам си аз, обаче чувам някакво силно плющене. Викам си, гума ли пукнах, какво стана?! Спирам, гледам, няма нищо, всичко си е наред. Тръгвам, пак едно силно плющене и така, цял ден и си карам със страх и не знам какво се случва. Вечерта вече пред къщи, оглеждам основно колата. Познайте! Едно огромно водно конче, закачено на предния ляв фар, вече умряло, горкото, обаче при движение крилата му плющят оглушително от вятъра. Казвам си, това само на мен може да ми се случи...
Следващата седмица, пак в Ахтопол, тръгвам и се чува едно страхотно суркане. Спирам, залягам и се дупя да видя под колата какво става, един форд фиеста карах тогава. Оказва се, че съм повлякла един огромен сух клон от храст, та доста се мъчих докато го измъкна, беше се закачил някъде си отдолу. Веднъж и празна туба от минерална вода пък бях забърсала и си я влачих и нея известно време.

Гордо тръгвам на покупки с колата за първи път след вземането на книжка. Успявам прилично да паркирам пред един магазин. Обаче, после, кой знае защо, ключът на колата не се завърта и не мога да запаля. Опитвах, опитвах и нищо. Разтревожена, обаждам се на моя племенник и той от другия край на града пристига. Завърта леко волана и запалва колата. Умрях от срам! Ами аз, новоизпечената шофьорка, откъде да знам, че волана можел да се заключва!?

това с електромера не го разбрах

Понеже от близо 15 години денят ми минава основно по пътищата, смешни случки имам в изобилие. Най-много са от "сладкия" ми период, работех доста години като търговски представител в една фирма за захарни изделия и там се научих да карам, сменяйки какви ли не коли. Последните няколко години там запушвах всякакви дупки - кой в отпуска, кой в болнични, или нова колежка да се обучава, все аз. Та тръгваме с една колежка по едни забутани села из Странджата, по едно време, кръстовище между четири села, аз съм за пръв път там и тя ми казва накъде да карам. Казва надясно, обаче аз завивам наляво, като цяло съм доста разсеяна и нещо съм се отнесла. Казва: "Другото дясно беше, но нищо, и без това и тук щяхме да идваме." После все с нея, няколко пъти ми се случи пак да тръгна в обратна посока и тя все ми се смееше, че никога не се знаело при мен къде е ляво и къде е дясно. Изобщо много случки имаме с тази колежка, но тя има чувство за хумор и много сме се смяли. Веднъж се наложи пак да ходим в едно забутано село. 15 км по ужасно разбити пътища, свършихме работа и на връщане решаваме вместо да се върнем по същия път, да минем през съседното село, защото сме видяли табела, че до главния път са 9 км, т.е. ще спестим шест километра. Тръгваме и се озоваваме в гората. Тесен горски път, табели няма, не можеш да обърнеш. Не знаем изобщо къде отиваме, на всичко отгоре започва да се смрачава, батериите на телефоните са на падане. През целия път срещаме една единствена кола - очукана жигула и хората вътре така ни изгледаха, все едно сме луди. Две жени сами в гората.Нямахме още тогава gps-и в колите и аз започвам да разсъждавам, че ако сега се обадим във фирмата, ще ни питат къде сме и ние какво ще кажем: в една гора, някъде на майната си. Колежката започва да се смее истерично и си казва, че ако не се смее, сигурно ще ревне, защото сигурно сме минали границата, без да знаем и вече сме в Турция. В това време пътят се разклонява и аз не знам накъде да тръгнем. Добре, че виждаме в тревата съборена указателна табела, колежлата прибягва да види какво пише и след още близо половин час по горските пътища, благополучно излизаме на главния път. Сега като се видим, понякога си припомняме и аз и казвам, че никой друг не я е водил по такива интересни пътища и села. Веднъж пък беше заспала и се събужда и казва, че по този път никога не е минавала, просто съм хванала грешен път на едно кръстовище и пак я закарах до едно непознато село.

Че един вид няма да изхарчи ток, ако пусне мигач (за електромера). 

Имаше един виц:
Мъжът: Господин полицай, само три бири съм пил!
Полицаят: Господине, ама това не е извинение да дадете на жена си да кара.

Светулчица, на теб имам да ти благодаря. Преди няколко дни баща ми и един негов приятел ми сменят задната чистачка. Готови са и ми казват, че мога да тръгвам, а аз съвсем авторитетно ги питам "А този предпазител кой ще го махне" И двамата не знаеха, че се маха. Само че аз чета мунската тема

Ами понеже ММ има категория за професионален шофьор, голямо мрънкане и викане падна докато се науча да карам. До рев ме е докарвал, спирала съм колата и съм се прибирала пеша. То аз че много простотии правех по пътищата, си е вярно, ама и той хич не е от спокойните. Вече съм с 20 години стаж зад волана, още се опитва понякога да мрънка, но съм му казала като много знае, той да кара, пък аз ще си пия питието.
Като каза чистачките, и се сетих как веднъж ми хвръкна чистачката в движение. Карах една фиеста, голяма барака беше. Тъкмо излизам извън града и както си карам, лявата чистачка хвръкна. За късмет нямаше коли, спрях, прибрах си я, на следващата отбивка спирам и звъня на началник автотранспорт. Той ми вика: "Иди до някоя бензиностанция и си купи нови чистачки". "Ква бензиностанция, бе човек, аз съм насред полето". И нали съм си карък, докато се разправяме, почва и да ръми. Накрая казва ако искам да се връщам, ама като знам колко много работа имам, хич не ми се иска. Криво ляво я закрепих, толкова беше нагоряла от слънцето, че едва се държеше, но изкара до вечерта.

Аз, като млад шофьор, та все още са ми пресни случките...
Качваме де веднъж с мъжа ми в колата, ще шофирам аз.
Натиснам съединителя, давам на първа и решавам, че ще си намествам седалката, с натиснатото съединителче... изведнъж седалката решава да се изстреля рязко назад, крака ми рязко да се изстреля от съединителя, а колата да се истреля рязко напред 😂😂😬
Добре, че пред колата имаше една от онези каменните саксии, в която спрях..

 
Много забавна тема, по повод мацките с ръчна
Имаше един виц
Две хлапета се хвалят и едното вика "Моята майка е по добър шофьор, от татко...зщото може да кара колата на ръчна цели 30км."

[iСещам се за нови и нови случки. Пак със същата колежка от по-предния пост, и пак някъде из Странджата. Карам си аз и изведнъж воланът става толкова твърд и тежък, с много усилия се върти наляво и надясно и всеки завой е живо мъчение. Казвам си: "Сега я втасахме, хидравликата отказа". Колежката няма книжка, много я е страх и веднага се панира. Колата - ситроен С2, почти новичка, нямаше и година. Звъня на началник автотранспорт и му казвам така и така, а той започва да се тюхка: "Ама как така, нова кола, ама сега ще звънна в сервиза да им кажа, пък вие като се върнете в града, минете оттам да я видят и да ви кажат дали да я оставяте за ремонт". И тръгваме пак ние, обаче нещо стелката на пода започва да се запрята, дотам, че започва да ми пречи на педалите. Спираме да я оправя и какво да видя: стелката е от някакъв тъкан текстил и той започнал да се разнищва в единия край. Нишките, които се измъкнали, така здраво се увили и усукали около кормилния лост, и то няколко пъти и му пречат. Голямо дърпане падна докато го освободим. Връщаме се вечерта в офиса, началник транспорта пита ходили ли сме в сервиза, аз си умирам от срам, пък колежката бърза да разкаже веселата случка. Много ме бъзикаха заради тази стелка, после колежката все следеше дали си е на мястото. Оказа се, че не знам как, но все я изритвах напред. Колежката се чуди защо само при мен се получава това, с другите колежки не. Накрая стигна до извода, че понеже другите ходят с маратонки, пък аз, нали мадама, все с токчета, и че токчетата са виновни.[/i]

Аз задължително махам стелката като сядам да карам. Писна ми да се мести и да ми пречи.

Не знам до колко е смешно или трагично ,но ....
Преди 7-8 години,бях току що взела книжка и кола.Първото ми излизане извън София,отивах към Плевен.
малко преди магистралата видях една кола с ЕН регистрация и реши да се ориентирам по нея на къде да тръгна(тогава нямах gps).
Валеше дъжд,времето беше ужасно,имаше ниска видимост...
На отбивката за магистралата имаше едно островче,на което трябваше да минем или от дясната или от лявата страна(синя табела със стрелка липсваше).
Човека пред мен тръгна на ляво и аз го последвах.
Оказахме се в грешното платно на магистралата.Видях начертаните стрелки на пътя,които сочеха срещу мен и се усетих,че сме не където трябва.Обаче в другото платно нямаше жива кола и прецених,че щом и този пред мен кара толкова уверено,може пък другото платно да е отбито за ремонт.След това се разминахме с няколко коли,които почнаха да ни свиркат и вече ситуацията се изясни.
Карахме в насрещното,в най-дясната ,скоростна лента....Явно не сме били единствените объркани,защото на едно място липсваше мантинела и пътя беше отъпкан по средата.
Минах си в правилното платно,но другата кола продължи с дива газ напред.Не знам до къде е стигнал и кога се е усетил...

 

И аз се опитах да карам на ръчна - не успях! 

И аз да се запиша с ръчната, преди повече от 10 години, млад шофьор, тръгвам с колата за първи път към работа. Първо оставям детето на детската и продължавам, минавайки покрай едно училище, трябва да направя ляв завой, престроявам се и спирам, изчаквам колите и тръгвайки да завива от страх да не ударя чакащите коли, не завивам докрай, ами леко и обирам бордюра с бронята и фара. Зад мен е у-щето, а на пешеходната стоят полицаи всяка сутрин, които виждам в огледалото за обратно как се хванаха за главите, а аз от паника дори не спрях, отпраших направо за работа. Там паркирам пред фирмата, на равно и слагам ръчката. Слизам виждам пораженията по колата и си мисля със свито сърце, ко ша каже мъжо, че колата купенена преди месец. Тъкмо ще тръгвам и звъни телефона, мм се обажда и ми вика, че съм го заключила и оставила без ключ, да се връщам. Тръгвам обратно, а колата се опъва, не тръгва нещо, хеле след няколко опита тръгна, ма спъната нещо - не върви. Аз давам газ и съм я опънала по един стръмен баир на трета, пуши онази кола, свети една лампичка вътре с едно латинско "Р" на нея, ма не се сещам какво е. Стигам до вкъщи и освобождавам мъжо и викам ела, че нещо и стана на колата, мирише, пуши и свети едно "П" - кво значи
Пък моя мъж вика "Патка, значи, патка!", " Може ли да си толкоз проста, да караш 10 км на ръчна." Та, така тръгнах като млад шофьор, по-късно ми подариха друга кола,  която се караше много по лесно и понеже беше 115 коня, нямах проблеми да тръгна с ръчна и на трета

Ама как ги карате тези коли така на ръчна лелеее
И аз съм потегляла,нормално да я забравиш някой път,ама се усеща.
Има едно златно правило-има ли и нещо на колата,спираш и гледаш,не продължаваш да караш!
Така свекървата си карала на светеща лампа за маслото....какво толкова,ще почака малко.Да ,ама не,колата отиде за скрап.

Абе, моята не знам колко са ѝ конете, ама не можах да тръгна даже. Спряла съм със задните гуми в една кал, а и валя после. Качвам се и тръгвам, бре....не ще таз кола. Викам си, затънала съм в калта, давам още газ, то пуши, мирише....   Добре, че един човек взе да ми прави знаци, та се усетих...

Е, аз спрях - гледах, гледах, как мига оназ ми ти лампа и аз мигах насреща и, ма после запалих и продължих. Е, толкоз беше и един път със следващата, но се усетих навреме, повече не ми се е случвало.

Съмнявам се да има и един шофьор, който да не е опитвал да тръгне на ръчна. Някои даже успяват.

wiwala75
хаха звъниш на някой мъж и питаш

HighSpeed
със сигурност,моята тръгва без никакво съпротивление,само като се натисне съединителя малко придърпва,но си се усеща.


Те за това мъжете ни имат за малоумни

Ох, те щото мъжете много умни...Случка, разказана ми от колега, шофьор на бус: "Карам си аз, а срещу мен всички присвяткват с фаровете, и аз се радвам и си викам: "Еха, колко много хора ме познават и ме поздравяват!". Като спрял най-накрая, какво да види: климатикът, който е на покрива на буса, се откачил и вече на падане, държи се само на един кабел.

Готина тема. Да се разпиша и аз. Не е моя случката, на мой роднина е. Преди години, трябвало да ходи някъде, но нямал кола. Помолил друг човек да ползва колата му, а тя такси. Когато таксиметрова кола се ползва за лична горе на табелката се слага нещо, което да я покрие и на таблото се слага табела "Не работи". Та сложил моят роднина табелата "Не работи", но забравил да закрие табелата "Такси" отгоре и тръгнал. Карал, карал и навсякъде му махат някакви хора. В отговор им маха и той и се чуди "Еййй, виж ти колко много хора ме познават и ме поздравяват"

хаха и аз съм карала такси,но аз бях и с една колежка и може по това да са се ориентирали хората,защото не бях закрила нищо.
Не че се оглеждам много за хора в страни от пътя...за мен те не са важни участници в движението

Хаха, а някой спирал ли е такси и после да тръгне да го кара?! Спирам аз едно такси, гледам - шофьорът бивше гадже, не се бяхме виждали няколко месеца и той взел, че сменил работата. Тръгваме, как си, що си, похвалих се аз, че съм взела книжка преди няма и месец, а той: "Искаш ли да караш?" Е, как няма да искам, веднага!

Дано не се разсърдиш, но много се смях за това "патка значи" за твоето латинско P.  И аз колко пъти съм тръгвала на ръчна, ама като видя, че колата е спъната, се сещам. Последните ми 2 коли вече писукат, ако тръгна на ръчна. Иначе с последната, още като нова,  веднъж тръгнах сутринта преди 6 часа на работа и като излязох от града - то тъмно, няма градско осветление и колата ми не е на фарове! Нямаше никакво движение, опитвам се да пусна фаровете оттам, откъдето се пускаха на предишната - нищо не става, а вече съм се качила на магистралата и не мога да отбия. Викам си, ще изкарам до отбивката и  там ще спра - и от време на време присвятвам с дългите, за да се убедя, че няма коли около мене, пък и да ме видят, ако има коли наоколо. Като отбих, вече много паникьосана, спрях и се огледах по-хубаво - ами оттам се пускат светлините, откъдето съм опитвала, от лявото лостче зад волана, ама мааалко по-накрая на лостчето, ама кой се сеща да си дръпне пръстите по-навън...  Патка не ами... голяма патка.

Ха, как ще се сърдя, то си е точно така! Патка с главно "П", но сега и язе го знам вече, какво значи! То и колегите как се смяха тогава, като им разказах.

Аз пък имах една златиста служебна кола, описана с надписи и народа често ме мислеше за такси. Веднъж съм спряла и си попълвам разни документи и един се пъха в колата и ми вика карай към "Дружба". Като го осветлих, че не съм такси, колко се черви човекът.
Друг път пък возя и децата (още бяха малки) и някакви по спирките ми махат. Обяснявам им аз, че ме бъркат с такси. След време съм пак с тях извън града и някакви проститутки се размахват. И те в хор: "Мамо, мамо пак те мислят за такси."

темата е страхотна, много се посмях
ПП - за всички които тръгвате на ръчна - ако ръчната спирачка е в абсолютна изправност НЯМА да можете да тръгнете, значи просто си оправете ръчната. Аз доста пъти съм се опитвала да тръгна по този начин /с няколко различни коли/ и не съм успявала
На мен ми разправяха, че японска кола на 3та не може да тръгне, да бе да - до сега само японски съм карала и всички някак си са успявали да тръгнат на 3та  

Аз също имам доста случки,  шофьор съм от доста години /срам ме е да кажа от колко/
Значи - млад шофьор съм, вече с кола, в най-натовареното кръстовище на Пловдив в час пик, колата ми загасва започва се едно свирене, бибикане и т.н - слиза един мъж - оглежда колата и ми вика - какъв е проблема, аз му казвам - еми загасна и сега не пали. Той е оглежда ОТВЪН и заявава - имаш проблем с електрониката. Аз прихвам да се смея, защото и АЗ знам, че този автомобил е от 90г и единствената електроника е часовника на таблото. Та така дойде помощ, и НЕ беше проблема с електрониката и от мен не беше от моето шофиране.

Друг случай, пак в този период - спирам аз по уличките на стария град /под голям наклон са/разхождаме се, където се разхождам и се връщам, гледам през мен кола, зад мен кола, но буквално са ми оставили по 10тина см разстояние, аз няма как да тръгна по този наглон и да си вадя колата и да не ги ударя. Започнах едно обикаляне, заоглеждане. Виждам един мъж слиза от една кола - хм щом слиза от шофьорско място, значи е шофьор   - на бегом при него и му обяснявам ситуацията - той ме гледа странно /сигурно си помисли, че е скрита камера/ - запалих си колата, дръпнах ръчна и му казах - ей сега е извади, той ме гледа странно и попита - ама тази кола твоя ли е - аз - е как иначе, нали ти е запалих с ключа. Та така човека ми извади колата, гледа ме странно ... и аз си продължих по пътя.

имам и други, но да не става много дълго

mimsim
давай и другите,интересно ми е

най - смешната ми ситуация ми е от шофьорския курс. Караме го 2-3 девойки на 17 г - още нямаме 18, но чак като ги навършим ще ни дадат книжките (не като сега) Инструкторът - стар ерген от Сливенските села мноооого бавно говори, едно такова провлачено - много му се смеехме тогава 0 докато каже 'заааавиии сегаааа на дяяясно" и аз съм подминала 2 кръстовища след това което посочва..
Ами да - трудно е, не е като сега автоматика - то да гледаш къде ще отиваш, че да уцелиш пътя, да превключваш съединителя или мигач да пущаш - кое по-напред??   и с това бааавно говорене.

А аз с моя късмет се паднах на Москвич - връзкарите - на Лада. Та тоз джоган, голяма мъка - трудно му включваше съединителя. Веднъж карам аз и инструктора казва - ще праааакирааааме успорееееедно назад - давай. Извърщам се почти цялата назад и наляво да гледам накъде ще отивам - почти наобратно ми се извива врата и ръчкам лоста за да намеря задната - да ама не - не ще и не ще този лост да включи задната. Обръщам се напред, поглеждам лоста, проверявам че е освободен от скорост и пак отначало - извърщам се цялата назад и наляво, ще ми се счупят врата и кръста от маневрата - не ще и не ще този лост да се включи на задна хърка, реве, ама не влиза в дупката за задна... в един момент го усещам лекичък, податлив... обръщам се напред, с лоста в ръка, който леко се движи в ръката ми и чувам 'измъъъкна го този лост, измъъъкна го" аз така съм го овъртяла , че съм го дръпнала нагоре и той излязъл от гнездата и ми се мандахерца в ръката.... Толкова му беше тъжна физиономията на инструктора, а цялата кола избухна в келешки смях.....

Здрави машини са москвичите - наръга го лоста обратно в съединителя и пак тръгна колата - даже майстор не викА.

Аз съм карала курсовете на Лада /май се водеше даже Жигула няма такава трагедия, както след години ми казваха, щом си се научила на Лада, значи можеш да караш всичко

Случка след като автомобила излиза от сервиз.
- едната ми приятелка ми звъни, взех колата си от сервиз, давай да се разходим до Чудните мостове. Аз само това чакам, да се разхождам някъде. Та кара си тя, три блондинки сме в колата,  по едно време, на завойте казва - момичета нещо става с колата, няма мощност  - спирачките не хващат. Аз на задната седалка, обръща се към мен и ми вика - сега се опитвам да спра, ти скачаш взимаш камък и подлагаш на гумите, за да не тръгне колата на зад по байра, ОТЗАД СЪМ И КОЛАТА НЯМА ЗАДНИ ВРАТИ - казвам и - е как ще успея да скоча и да подложа камък  усеща се. Някак си успява да спре на байра, дърпа с всичка сила ръчната, /но както вие сте писали, лека-полека колата тръгва назад, явно не държи и ръчната/ от дясната страна момичето слиза, търси по-голям камък, и аз се измъквам и аз търся. Слагаме два големи камъка на двете гуми, поне да не се движи, да измислим какво ще правим. Минава друга кола, вижда сеира, спира - да помогна - и ние трите клатим глави разбира се - обясняваме, че колата сега излиза от сервиз - и човека обобщава - ооо не е обезвъждушена системата е ние как да е обезвъздушим - обясни ни и ни заряза. Ние се въртим около колата и правим опити да е обезвъздушим /все пак нали ни е обяснил/. Спира втора кола - пак мъж, пита да помогна - и ние заявяваме - О НЯМА ПРОБЛЕМ ние знаем, че трябва да си обезвъздушим системата - той ни изгледа странно, обяснихме му, какво прави колата и че ние трябва да направим еди какво си. Каза че сме на прав път и ни заряза. /така де какво да си губи времето, то нали има три блондинки монтьорки, няма нужда да им се бърка/. Та стигнахме на Чудните мостове, трети човек се претечи на помощ, доля вода, провери дали сме обезвъздушили, почти сме се справили /според него/, наложи се да купувам бутилки с минерална вода 0,500 мл за почти 2 лв бутилката за да налеем в колата, понеже моята приятелка бутилки в колата си не държала, да не и пречат. та по живо и здраво се прибрахме.

Здравейте,
много свежарска тема. То кой ли няма конфузни ситуации, аз самата имам няколко
Малко ме е срам, ама наистина са смешни
Една от тях и според мен най-запомнящата се е:
Два дни след като бях взела книжката, ММ ме караше да карам вечер, докато няма коли да свиквам. Карам си аз и на един светофар трябва да правя ляв завой (без секция), тръгвам - гася колата, после пак, после пак и на третия път УСПЯХ, да де ама светнало червено за мен, зелено за другите - насреща хвърчи един господин с един голям Мерцедес - едвам спря, разминахме се и продължих. Завих си и след 20 метра :
-  ММ  : Спирааааай,
- Аз:  Що ? 
- ММ : ми не виждаш ли патрулката - свети , свири , мига - гонят те
Спрях аз, идва полицая, аз цялата треперя... от притесение почнах да се смея ....
Полицаят : Пили ли сте?
Аз: Не
Полицаят : За това нарушения, трябва да ви взема книжката ...
Аз: Моля ви недейте, аз тъкмо я взех ....
Толкова се смя този полицай, ама с глас и ме пусна

Друга смешна, карам аз на ММ на сестра му колата - нашата беше на ремонт. Отивам на бензиностанцията, знам че тази е бензин, а нашата е дизел.... Та спирам, оглеждам се навсякъде по всички колонки пише дизел, идва момчето и аз - "Извинете бензин имате ли? " Уфффф пак много ми се смяха Ама то и аз с тях

Axenia - като каза - спирай полицай се сетих ....
Та разбирам се с една приятелка - тя казва - идвам да те взема от работа и ще ходим на някъде на кафе/е ние сме по на 20+ свободни и т.н/. Аз - няма проблем с колата съм, идвай на паркинга до работата. Както се сещате е при вечер/след работа/, нито светло, нито тъмно все още, тогава нямаше закон да се кара с постоянно пуснати фарове. Качвам се на колата, завъртам си лосчето и всичко както си трябва, колани и т.н, тръгваме, говорим си сега първо ще минем тук, после там, ще пием кафе еди къде си. Минала съм няколко кръстовища вече от работата и в средата на следващото кръстовище една полицейска кола, спира пред мен, вътре в кръстовището, направо ме блокира, изкачат 4ма полицай, като в някой екшън сериал, на което ние стоим стъписани и гледаме екшъна и се чудим какво става. Следва реплика от сорта - абе на вас фарове не ви ли трябват. Аз горда - аа господа полицай, аз завъртях лосчето. Те естесвено започват да се смеят, единия идва - кое лосче завъртя - аз - еми ей това. Той поглежда завърта, колегата му казва ок, и пак си го връща както си беше. Аз стоя гледам стъписано, полицая които вече провери, че лосчето работи, ми вика, айде сега го завърти още веднъж и си карай внимателно по пътя. КАРАЛА СЪМ СИ НА ГАБАРИТИ е къв беше толкова проблема не разбрах, та чак ме блокираха в кръстовището като някой престъпник

Втори случай
имам книжка от няколко години вече, даже съм взела и златен талон.
Взимам на баща ми колата, питам всички документи ОК ли са, той казва ОК са. /но той си има друга кола, а аз не се усещам все пак да проверя документите дали наистина са ОК/ та карам си аз, излизам на междуградски път и хоп полицайте ме спират - Добър ден - Добър ден - документите моля - аз естествено казвам, няма проблем, вадя давам всичко даже изнамерих и касова бележка за последната смяна на маслото полицайте впечатлени - Госпожице вие не спазихте ей онзи знак /даже не помня какъв е бил знака   явно не е бил важен/ - нямате технически преглед вече половин година - моя отговор - ааа аз съм млад шофьор, колата е на тате, той каза че всичко е ОК. Полицая ми гледа книжката, гледа златния талон /имам книжка от 10 г към момента на случката/ - КЪВ МЛАД ШОФЬОР СИ ТИ БЕ .... и да кажеш на баща ти, че няма технически преглед от половин година вече. - аз с наведена глава, казвам ами ... добре... а сега ще може ли да ми спрете движението да се включа, че много коли има и няма да успея.   еми спряха движението, не получих нито фиш, нито акт и си продължих по пътя.

Трети случай
Карам си аз из града и виждам полицай, които просто си обикаля по пътя и размахва палка, но някак си свободно си е размахва, не ми прави знаци да спря, но аз решавам, че все пак трябва да спра. Спирам до полицая, свалям прозореца - Добър ден - Добър ден - полицая ме пита - Кажете /явно реши, че нещо ще го питам/ - аз - ами вие си махахте с палката и аз спирам - той ме изгледа странно - то тези на които махам не спират, на вас не съм махал, айде продължавайте си

хахаха наистина много случаи имаш
полицаите са пичове,не знам защо всички ги мразят.
И аз се сетих за един случай.Прибираме се от нощни кънки в има няма 2-3 през нощта(аз,мъжа и 2-ма негови приятели,аз шофирам).Паркинга е пълен,няма едно място за паркиране.Аз започвам да обикалям около блоковете да намеря място.
Точно решавам да спра до едни други коли,паркирам,слизаме и една патрулка до нас.Явно сме и се сторили съмнителни.
Документите за проверка-давам аз гордо книжка,документи,всичко.Те поглеждат с половин око и казват-не,не,на момчетата.Аз останах разочарована как ме претупаха,хем аз съм водача.Както и да е.Взимат картите на мъжете,почват да ги проверяват една по една ,в това време питат-някакви провинения стари имате ли?При което мъжът се изцепва-аааа,да за кражба,на количка!
Тея като отвориха едни очи като палачинки,само дето пистолети не извадиха.Почнаха да заекват-ама как така,кола?!!?!
При което мъжа-ааааа,не,на пазарска количка,като бяхме на 14 я взехме да се повозим в квартала.
Всички избухнаха в смях.
Бяха много интересни,че са попаднали на крадци на коли,които чак си и признават охотно.

Vervam хахах тъкмо са хванали кръдеца, пък то какво било

И аз да се разпиша като млад шофьор. С приятеля ми отиваме на кино, аз ще карам. Да оставим настрана, че карам лепната за предния джам, толкова съм  близо до волана, че както казва приятеля ми ”не знам как дишаш”. Таа тръгнали сме на кино, карам си аз, стигаме до киното и тръгвам да завивам, за да вляза в паркинга и хоп, изненадаа! Бариера, трябва да си взема билетче, за да се вдигне. Да, ама така завих калпаво. Че колата ми е супер далече от машинката за билетчета. Приятеля ми леко се усмихна, а аз слизам от колата и тъкмо преди да натисна копчето за билет, приятеля ми ми казва ” Нали знаеш,че сега трябва много бързо да се качиш обратно и да тръгнеш” До този момент не бяхе осъзнала,чече наистина трябва да тръгна бързо, ако не искам да ни смачка бариерата и се шашнах, разбира се. Натискам аз билета, с единия крак в колата, единия крак вънка. Излиза билета, скачам аз като луда в колата, бариерата се вдига, АХА да тръгна и колата изгасна на втория и третия опит също изгасна и на четвъртия път тръгнах с вдигната ръчна Нямам представа как не се спусна бариерата. Бавих се сигурно 2-3 минути

И аз съм си го мислела това, стигнах до извода, че имат някакъв сензор тия бариери

Повечето имат датчици, но и аз си го мисля всеки път същото

Не се шашкайте толкова, те сегашните бариери (поне на паркингите де, не говоря за жп прелези) са една куха метална тръба, не особено здрава. Едва ли ще нанесе кой знае какви поражения по колата. Само по самочувствието на шофьора, защото околните ще се смеят с глас сигурно.

Мимсим, разказвай още. Може да са стари случки, но забавни.
Пишеш, че си карала много японци. Кажи си мнението, моля те, за моята - Сузуки Вагон Р от 2000 година.

За ръчната - карах малко из квартала на ръчна. Р- то на таблото не видях, съвсем новак бях.
Разказах на колегите, посмяха се. Един от тях рече, че нещо ще се счупи, а скъпо било за ремонт. От тогава гледам таблото, излишни пари нямам.
Наскоро след ден изпълнен с емоции зад волана заредих и тръгнах на ръчна. На бензиностанция преди да извадя ключа и да го дам да отворят капачката, слагам лоста на първа и вдигам ръчната, нищо че не държи. Нали така е правилното?
Тръгвам аз, от нерви и емоции табло не гледам. По звука я усетих, че нещо не е както трябва и погледнах таблото. Видях, че Р - то свети и я свалих.
Моята ръчна е много скапана - на усет с ръката е почти свалена, не е. Трябва да е до долу.

За бариерите - ще ходя аз за втори или трети път до Била. Все вдигнати са били досега.
Отивам пак, тоя път спуснати и жена дето ги обслужва. Обясних й, че ми е за сефте и не знам какво и как да правя. Тя ми даде билетчето.
Тръгвам си, нея я няма. Знам да вкарам билетчето да се вдигне, но пространствена ориентация никаква нямам. Била съм до добър шофьор, който пъха билетчето в отвора през отвореното му стъкло. Опитах се да направя същото, не успях. Отворих вратата, бързам бариерата да не падне, колана ме тегли, откопчах го. Пъхнах билета и бързам да тръгна. Натискам газ, забравям да вдигна крака от съединителя, гумите пилят, но тръгнах и бариерата не ме удари.
Колегите казаха, че тия бариери имат датчик и няма как бариерата да падне да ми удари колата. Но дали?
На мол май никога няма да се престраша да ида.
Следващия път след тая случка паркирах между блоковете отпред.
А скоро пак ще ми се наложи да ходя до там ...

Бариерите не се спускат,докато не мине кола.Подчертавам кола.
Може да си седят вдигнати цял ден,ако не минеш под тях.
Аз винаги се бавя супер много,защото са ми къси ръчичките и колкото и близо да спра,трябва да си разкопчая колана и да се подам през прозореца или да отворя вратата.Не са измислени тези бариери за жени изобщо!Мъж ги е правил,личи си...

Много не са - 3-4-5 и то все тойоти /различни/, и съм БЛОНДИНКА-монтьор, моля да се чете - НИЩО НЕ РАЗБИРАМ ОТ РЕМОНТНИ ДЕЙНОСТИ и аз съм от онези идиоти, които като си харесат един таралясник и не си го дават,  докато се движи.
Вчера се сетих за една случка, повече страшка от колкото смешка. /предварително се извинявам, че е малко дълго/
Предистория - излезе закон, /преди години/ че ако имаш газова уредба в колата, тя НЕ трябва да се зарежда вътре в багажника, а да е от външната страна, това където се зарежда /не знам как се казва /.
Та аз си взимам ДВА дни отпуск и съм твърдо решена, че ще мина през необходимите сервизи и колата ми ще е най-сигурната в света.
Ден Първи
Сутринта отивам в сервиз 1 да ми изнесат, извън багажника това през, което се зарежда газовата. Повисях си няколко часа, но работата е свършена. Отивам в сервиз 2 там ми оглеждат колата, проверяват газова, спирачки и т.н - така де аз съм решила, че тази кола трябва да е в перфектно състояние и готова за подвизи. На края на деня, "автомобила е перфектен".
Ден Втори
Сутринта, рано - рано, заредена с термос кафе, закуска, цигари /все едно ще векувам по сервизите   / аз отивам да мина с автомобила, технически преглед на газовата /моля да не се бърка с техническия преглед на автомобила/, та след няколко часа висене и там, си имам подпечатан паспорт на АГУ-то и смятам, че съм горд собственик на най-сигурния автомобил в света /така де минала съм сервизи, казали са ми че всичко ми е ок, няма как да е иначе/ да да ама не. Вечерта колегите ми звънят - утре сутрин да си по-рано в офиса, с костюм, ще идват чужденци. Аз - е как иначе, ще съм на линия.
Ден Три -
сутринта рано-рано, с костюм СВЕТЪЛ, готова за работа, качвам се в колата, алармата не иска да се изключи /още в този момент трябваше "да ми светне червената лампа, че става нещо нередно" ама не/  започва се едно въртене около колата, решавам че ще карам с включена аларма /блондинска му работа, няма начин да запалиш кола с включена аларма/ започвам едно въртене, отварям врати, затварям врати, натискам копчета, абе трябва да има начин да се излючи проклетото нещо, по едно време незнайно как - изключи се, аз тръгнах. Спирам да заредя на бензиностанцията -  казвам на момчетата, газ за толкова лева, бензин за толкова лева, докато те зареждат аз влизам да плащам. Излизам и виждам, как всички мъже от бензиностанцията са наобиколили моята кола. идея си нямам какво става. Те хубаво ми заредили бензин, но като започнали да зареждат газ - всичката газ, КОЯТО СЪМ ПЛАТИЛА е изтекла под колата, незнайно как. Казаха ми - госпожице разкарайте си колата от тук, ще направите голяма поразия. Кой бе, аз ли - аз два дни ходя по сервизи, не може да има проблем с моята кола. Та събраха се мъжете от бензиностанцията и буквално ми избутаха колата в страни от бензиностанцията. Звъня на баща ми - обяснявам му ситуацията, той казва - сега превключи на бензин и ела до моята работа да видя какво става /в другия край на града естествено, няма да ми е лесно я/ Паля, превключвам на бензин и патката с патка, кара на климатик, не си отваря прозорците да се проветри колата да не смърди на газ. Започва да рами дъжд - правя опит да включа чистачките, да да ама не. На определено време спирах да си бърша стъклото с парцал. Стигам някак си при баща ми  - той оглежда казва тея тъпаци не са сложили НЕНАМ си какво, завъртя някакви вентили, включи някакъв кабел, който бил изключен /да имам чистачки/ и каза карай на бензин, няма страшно ще я оправим. Как съм стигнала до офиса, не ме питайте, не помня бясна, червена-зелета, закъсняла и т.н - докато се успокоя дойдоха чуждестраните гости, бързо си заминаха, нямам много спомен та така - това че излизате от сервиз НЕ означава, че колата е ОК

Хайде и аз тук! Никога няма да забравя защо и как ме скъсаха на изпита по кормуване първия път и колко подигравки отнесох за това.

Та, ще се явявам на изпит. Зима е, вали сняг, гадост. Инструкторът е доволен и спокоен, хвали ме, че добре карам, няма да имам проблем на изпита. Обаче аз съм много притеснена, макар да знам, че съм подготвена. Просто не ми е ден.

Преди изпита, започваме да умуваме с инструктора и с още едно момче ("царят на паркирането", но за него ще ви разкажа друг път ), с което ще се явяваме заедно как да се подредим по ред на изпитване. Момчето казва нека тя (т.е. аз) да е първа, но инструкторът го предупреждава, че съм много добра  и за него не е препоръчително да кара след мен  .

Както и да е, все пак аз ще съм първа. Влизаме всички в колата и изпитът ми започва. Както казах, бях доста притеснена. Та, карам криво-ляво (действието се развива в Люлин). Изпитващият ме насочва за ляв завой към Т-образно кръстовище, на което съм без предимство като освен от автомобили, пътят се пресича и от трамвайна линия (кръстовището на бул. Панчо Владигеров и бул. Петър Дертлиев). Наближавам, пуснала съм ляв мигач, спирам да пропусна няколко коли по пътя с предимство и се оглеждам наляво и надясно за други коли. Чисто е, тръгвам и още с подаването на газ на първа предавка, изпитващият ми натисна спирачките и ми вика - "Това отдясно какво е, бе? Не виждаш ли?". Пуля се аз - олеле, на не повече от 5 м. от мен бавно се приближава трамвай. При това зелен.    А аз не съм го видяла изобщо, гледах за коли, гледах за пешеходци и поне 10 секунди се взирах, но не съм отразила трамвая въобще. И изпитващият като започна - "Може ли такова нещо?! Не те ли е грЕх, бе момиче?! Такова нарушение направи, онакова нарушение (и ми ги изрежда). Всичко мога да ти простя, но да отнемеш предимство на КРАСТАВИЦАТА, е те това нЕма как да стане! Завивай и отбий в дясно!". И така с краставицата...Още я мразя.  Но пък след седмица си взех изпита с комплименти от другия изпитващ, който за малко да ме пусне на същото кръстовище, но вместо това ме пусна в кръговото.

Първият път когато се явих на изпит, изпитващия ми търси пари или по-точно каза ми че ваучерът, който се изтрива съм го изтъркала прекалено много и таблета няма да го отчете. Аз отказах да купя нов ваучер. И в крайна сметка таблета го отчете.
Започна изпита и през цялото време изпитващия се опитваше да ми хване волана и да ме скъса. Аз с лявата ръка държа волана, а с дясната го пазя да не го докосне. И още повече го ядосах. Минах перфектно маршрута, без никаква грешка. В последните минути на изпита, той ме вкара в една тясна уличка, където е ясно, че ще се наложи да вляза между паркирани коли за да пропусна насрещно движеща се кола. И когато влезнах между колите ми наби спирачките и ме скъса и най-накрая ми докосна волана.
Инструктора ми чак се скара с него, но не постигна нищо.

Втория път пак бях при същия изпитващ. Преди изпита се заяжда с мен и с инструктора. Каза му че трябва на магистрала да ме качи да карам..
И така пак за нищо ме скъса.

Третия път, след като си взех изпита, същия изпитващ ми каза следващият път искам да се видим на кафе.
Е нямаше следващ път.

FreakOnALeash

те така винаги говорят-"всичко мога,ама е това няма как да ти го простя"
Интересно,че твоя човек се е сетил да ви ПОДРЕДИ ,защото при първия ми опит за книжка се получи точно както казваш-аз карах след най-добрия курсант.Едно момиче,което можеше да удари всички мъже в земята с уменията си.
Едно на ръка,че се сдухах супер много ,второ,че изпитващия се хвана за главата като се качих след нея.
Не карах толкова зле,но на една пешеходна пътека една жена беше застанала и чакаше да преминат колите,минах и аз.Той ми посочи жената и каза въпросното:"всичко мога да простя,ама е това няма как".
А в интерес на истината докато се учех инструктора все ме хокаше,че спирам на всичко живо ,където и да пресича....То за това сега хората не ги отразявам като участници в движението,изобщо не ги виждам(като теб с трамвая).

На мен второя опит ми тръгна надолу, още с влизането на изпитващия в кабинета. Като го видях... лошо ми стана. Беше същия индивид, когато минах листовките. Явно ме беше познал някак си, не можех да се отърва от него и като се качих да карам, не спря да се опитва да ме хване за ръката и да ми намига. Да ми помагал уж... Ама аз... лудата... фраснах го с думите „упс, май видях нещо” и спря мръсника...

Добър ден и от мен и да "покажа" и аз с една гигантска глупост. Шофьор активен съм от над 10 години, градско, извънградско, в чужбина, в България, опит голям, но правя следната изцепка.
Сутрин на път за работа, возя отзад детето за детска градина. Ще спирам по пътя на бензиностанция да си купя цигарки, пуши ми се та две не виждам. Спирам не на колонките, а до входа на бензиностанцията. Слизам, оставям детето само в колата, колата не я заключвам. Тичкам за цигарки, и за нищо друго не мисля.... (Срам!)
Нареждам се на опашката, пред мен хора кой за кафе, кой за баничка... Нервно си блея и си чакам реда. Решавам да погледна към колата и оооо УЖАС!!!  Колата я няма там където я оставих... Веднага си представям как някой ми отвлича детето.. Казвам на висок глас нещо от сорта на... Ама къде отиде края кола ?!? Цялата опашка се обръща а аз хуквам навън.. Отвън цари спокойствие. Виждам моята кола, придвижила се кторко на заден ход и ударила със заден десен калник, една друга кола стояща на колонката... Срам! Оставила съм я на нулева скорост, не съм дръпнала ръчна, а там има ама съвсем наистина лек наклон (явно достатъчен). В този момент дотичват момчетата от бензиностанцията и едното ми казва, госпожо нали знаете тук има камери... Аз в своя защита... Ама аз не съм тръгнала да бягам.... Идва другия собственик, съвсем небрежен... Ама какво правиш бе момиче... Аз червена от срам, почвам да се извинявам, казвам му, няма проблем, ще подпишем протокол, много съжалявам... А той ми вика, я я се мръдни да видим има ли й нещо на колата. Местя се аз, връщам се, човека вече се качил да тръгва, на неговата кола нищо й няма или по-скоро неговия преден ляв калник беше толкова очукан, че не беше ясно от мен ли е или от няколко други "ситуации". Смее се човека и казва, айде аз бързам за работа, и си тръгна. Аз стоя и още съм в шах и се проклинам на ум. Питам момчето от бензиностанцията, аз сега да направя ли нещо? Той ми казва, ама вие вече каквото можахте направихте, и се смее . Ми добре, връщам се и си купувам заветните цигарки. После с горда стъпка си тръгвам. По моя калник обаче пораженията са малко по-значителни. Не казвам нищо на мъжа ми. След седмица той мие колата и ми вика, ей открих нови драскотини, аз естествено отричам и нищо не знам....
Слава Богу, че не нацелих някоя от колонките, защото тогава задължително щеше да има полиция...
И аз не знам къде ми беше акъла, винаги оставям колата на скорост, ако е на баир дърпам ръчна, но там баира е наистина много малък. Спирала съм там стотици пъти, но, стана ясно, никога не е късно, да станеш за резил

Абсолютно си права.
Аз потроших колата - да се чете имаше нужда от нов фар и боядисване на цялата предна част и едната странична, на ПАРКОМЯСТО. Широко колкото дълго, имаше място тир да се паркира там. След като съм карала микробус/транспортер и съм вадила дълга кола на заден ход по адски тясна уличка, се качвам на моята кола, която тогава я карах почти година вече всеки ден и далеч не е с огромни габарити, и на излизане от споменатото паркомясто се натрисам в колона - ама така се натрисам, че не можех да си отворя вратата да изляза и излизах от другата врата.
И понеже това не е достатъчен резил, ще си призная, че таях надежди да го скрия от възлюбения, купих кит за полиране да изполирам драскотините - само че то като няма цвят по бронята, колкото и да търкам и да викам джина, няма да се появи. Затова реших да го мацна с лак за нокти, барем стане. Тцъ, имало си причина да боядисват коли със специална боя, а не с лак за нокти.
Чак тогава забелязах, че фарът стои зле и заведох колата на диагностика, та ми потвърдиха, че му трябва смяна и се наложи да си призная пред мъжката част. И понеже наистина обожавам колата и ми беше много виновно и ревах като магарица, ми беше опростено. Даже не ми се подиграва толкова често.

С лак за нокти Признах те.

С пълно съзнание за кифленското мислене го направих, бях длъжна да опитам всичко, отчаяна бях 😄

Пред работата ми има едни колчета, за да предотвратяват паркиране пред входа за гаражите. Въпреки това мнозина опитват. Един ден спира едно намазано бмв, ама от ново по-ново, чисто бяло. И пишлемето зад волана решава, че няма да даде два лева за платения паркинг на 20 метра, а ще спре точно там. Разбира се, до него се вози типичната кифла с вид на чалга звезда. Опита да намести колата максимално близо до колчетата и надра предния калник. Остана яка драскотина с ярко червен цвят на искрящо бялата, новичка кола. Онзи слезе, наплюнчи си пръста и започна да търка. Ние умряхме от смях. Накрая се качи обратно в колата и си замина с много гузна физиономия.