Не на последно място е пределно ясно какво работят болшинството от българите в Испания и това също е важно за погледа над местните. Повечето дори не искат да имат контакти с испанци, бленуват как ще се върнат някой ден в България, те не искат да се интегрират и гледат да се капсуловат с българи, от което също произтичат не един и два негативи.
Същото е и с разни араби, черни и др, но при тях е още по-силно изразено капсуловането и омразата към местните.
С моя скромен опит мога да дам моето виждане за картината, училищата и самите испанци, като 90% от времето съм живял в Мадрид.
Изводите ми са, че българите са много по-невъзпитани, двулични и лицемерни от испанците, а най-големия проблем им е завистта, която е главна движеща сила за някои!
Всеки трябва да погледне първо себе си и после да търси причини в другите и да се чуди, защо не го приемат добре.
Голяма част от българите са много предубедени към всичко и всички, те все още си вярват, как западняците са двулични и ги мразят от дъното на душата си, но им казват добър ден и се усмихват, друго си е да се разминеш в блока в който живееш от години в България и съседа да изсумти нещо или да те гледат накриво, но явно така са свикнали и това очакват и когато видят нещо по-различно не вярват да е истина.
Средното образованието им е гола вода, в това две мнения няма мисля. Въпреки, че се започва от 3 годишна възраст с писане и смятане на 11-12 год са изостанали от българите с 1-2 години в материала.
При завършване на средното са на нивото на основно образование в България. Това е така почти навсякъде в Европа и е целенасочено, важното е да могат да си напишат името и да имат минимални знание, след това по-умните може да изкарат някой курс и да работят нещо и да стане ползвател и машина за купуване стоки.
При висшето вече всичко е напълно различно, там наистина се учи сериозно и хората, които станат специалисти много рядко остават нереализирани, за разлика от хората в България.
Самите испанци в голямата си част са супер във всяко едно отношение, не мога да кажа нищо лошо за тях, имал съм и имам доста приятели, с които сме ходили и излизали, събирали, дори са ми идвали на гости в България. Разчитал съм на тях когато ми се е налагало и не съм имал проблеми, за разлика от опита ми с някои българи там.
Разбира се имам и много големи приятели българи, но като цяло си е трудна работа да попаднеш на нормален човек.
Нагледал съм се на всякакви типове и нищо не може да ме учуди или смае вече.
Може да се пише много по темата, но надали някой който има едно мнение ще си го смени.