Чувство, че нямам право да се наричам майка

Оо ...... мила , въобще не се обвинявай. Аз по медицински причини родих със секцио .
Кърменето и начинът на раждане въобще не са белег дали и каква майка си. Това , което те отличава е , че обичаш детето си повече от всичко и си направила всичко възможно , за да му осигуриш най-доброто.
Няма място да се самообвиняваш. Така , че с гордост се наричай Майка!

Това са пълни глупости и направо не мога да повярвам, че някой наистина ги мисли. Стегни се, имаш бебе и то има нужда от теб. Каква си му, ако не майка?

Да бъдеш майка не започва и не завършва с естествено раждане и кърмене. Иначе 99% от циганките щяха да са перфектните майки.
Не губи време, енергия и сили в самообвиняване. Давай на детето си време, внимание, топлина и обич. Научи го да е позитивен човек, вярващ в себе си и уважаващ околните. Покажи му света, пътувай и създавай спомени и житейски опит. Създай му потребност да чете, да се развива и т.н

Да не си в следродилна депресия?
Изкорени тези мисли от главата си, звучат налудничаво и не мога да повярвам, че някой ще си помисли подобен тип глупости. Ти си майката на това дете и така и ще бъде винаги, по твоята логика всички раждащи нормално децата си и след това изоставящи ги на произвола също са майки ли?
И двете ми раждания бяха със секцио, не съм кърмила, не съм майка ли, напротив, чувствам се 1000 % такава.

А сега де! Хубава работа. Значи според теб аз и другите като мен дето дори не сме износили и родили дете, да не говорим за кърмене не сме майки? Ти поне си дала живота му, а вэв вените му тече твоя кръв. Майка не значи само да дадеш живот, а и да отгледаш човек след това. Майка значи да обичаш, да закриляше, да се тревожиш, да се радваш на всяка малка крачка, да те боли всяко обелено коляно, да ти заседнат сълзите в гърлото на тържеството в детската градина и на първия учебен ден в училище...

Или си промит мозък  или имаш следродилна депресия.

Да не би някой от обкръжението да ти вменява вина по някакъв начин?Перфектната майка, свекърва, баба?
Сигурно са ти насадили модел за "майка" и сега не се вписваш в тоя модел...Гледай си бебчето и не мисли глупости.

Според мен нещата отиват на следродилна депресия и горещо те съветвам да се срещнеш със специалист. Ако можеше да се прочетеш отстрани, щеше да разбереш колко безумно звучиш. Пробвай с психолог като за начало, не е хубаво да чакаш да ти мине, защото може да се задълбочи.

Малее, момичета, благодаря ви! Имах нужда да чуя, че се лигавя! Сега като ви чета си давам сметка какви глупости си мисля всъщност, но май наистина май се мъча да спазвам някакъв наложен модел "майка". Иначе да, имаше някакво очакване от мен да мога да си кърмя детето от страна на свекървата и от тази на баща ми (вие да видите). Просто много неща, които се считат за естествени не ми се случиха, а се очакваха от мен и това породи подбни чувства.

Ама какво значи майка ти, свекървата или който и да е било да очаква да родиш естествено или да кърмиш?! То не зависи от нас кога и как ще родим, природа... Много жени желаят да родят децата си нормално, но това не се случва, заради медицински причини, но това съвсем не ги прави лоши майки.
Както и недостига или спирането на кърма, не може да направи една жена лоша майка. Съвсем други са факторите, правещи някои жени лоши майки и тези определено не са от тях.
Майка си, ако обичаш и закриляш детето си, възпитаваш го и му даваш нужното, за да расте добър и разумен човек.
Горе главата!

Значи, ей такива много загрижени роднини просто не осъзнават какво могат да причинят на младата майка с глупостите си! Очаквали били от нея да роди естествено и да кърми. Сякаш това са неща, които зависят изцяло от теб. Много се ядосвам като прочета такива мнения. Баща ти като държи толкова на кърмене, нека той да кърми бебето. А сега сериозно- най-важното е ти и бебето да сте здрави. Ако ти си добре, детенцето също ще е добре, така че се погрижи за себе си също. Важно е да се чувстваш добре не само физически, но и психически. Затова и аз като другите момичета ще те посъветвам- забрави за всякакви очаквания и предварителни нагласи, съсредоточи се върху малкото слънчице и всичките хубави емоции, които носи в живота ти.

Мда, вредата от добрите намерения нагледно.

Баш такова чувство нямам, но ми се искаше да родя нормално. При мен след секциото кърмата не тръгна, но нали има АМ какво пък толкова.

Ако слушах и се връзвах на всички обиди на свекърва ми до сега трябваше да съм съсипана. То не бях лоша майка, не бях дебела, после много слаба, седяла съм на финансите на мъжа ми и всякакви такива неща. Едва 4 дни след секциото , на изписването на малката , свекървата си отвори устата и каза-“ Ауу ма ти още приличаш на бременна, цял живот ли мислиш да си така отпусната” . За справка бях влезнала да раждам около 67 кг , на изписването бях 54. После ми мърмореше , че съм родила 21 дни преди термин, еми какво да направя изтекоха ми водите и имах контракции преди насрочената дата за секцио. На какви ли глупости не се наслушах от нейна страна.

За щастие късметът беше на наша страна и ни се отдаде възможност да сме достатъчно далеч от нея, на 2000+ км и сега съм на спокойствие. Не, че и пречи да мърмори по скайп , но все пак не както преди. Радвам се , че ми се наложи да я търпя само 2,3 месеца.

Искам да ми застане отпред някой, който мисли, че само естественото раждане и кърменето са отличителни белези за истинска майка и да ми го заяви в очите. Такъв ще му отвъртя, че ще си види задните части без огледало. Щото и аз родих секцио и отгледах детето си с АМ ама никой не ми вмени, че нямам право да се чувствам майка... Може пък да ги е било страх, че ще си видят задните части без огледало, ако ми го кажат, знам ли.

Най-незанчителната част от майчинството е раждането а кърменето ептен!
В момента, в който вече те е грижа за това човече, в който си казваш "ами ако" и в сърцето те заболява - то вече си му майка ...

Всички са ти написали доста добри коментари.. Аз само за твое успокоение ще добавя, че има майки, които имат кърма и доброволно избират да не кърмя децата си, а да ги хранят с АМ, за да не им се отпусне бюста, за да излизат спокойно навън с шишетата и ред други причини... И те дори не се замислят кое е по-добро за детето и не мисля, че не са добри майки.. Та защо ти да мислиш така, в случая не си имала избор ти.. Просто така са се стекли обстоятелствата и си нямала кърма.. Карай по ведро и не се връзва на много приказки..

Я, стига, това са пълни глупости!!!! По лекарска препоръка и двете ми деца са секцио. Не успях да кърмя голямото дете, заради специфични проблеми с гърдите ми повече от 40 дни, сега все още храня малкото смесено и ще го правя до когато мога. Но тези ваши думи ми звучат смешно. Не се чувствам по - малко майка заради всичко това. Безсънните нощи, болката която изпитвам, когато те не се чувстват добре, любовта, която изпитвам към тях и те към мен, ето това ме прави тяхна майка, а не всички тези неща. Няма перфектни майки и аз не съм, но съм горда, че всеки ден се старая да дам най - доброто на което съм способна. Недейте да си промивате мозъците, радвайте се на собственото си приключение с вашите си деца!!!

Каква работа имат свекърва ти и баща ти да се месят в отношенията между майка и бебе. Само и единствено ти и таткото можете да вземете решения за отглеждането на детето ви. Защо ли някой не се опита да ми вменява вина за нещо и да изказва мнение по въпроси, които касаят само мен и ММ . За протокола бременна съм с второ дете. Привърженичка съм на естественото раждане и кърменето,но първото ми дете го родих секцио (поради не зависещи от мен причини) и успях да го кърмя много кратко (тук вече аз съм си виновна ,към днешна дата откривам много грешки довели до неуспехът ми) ,но това не ме накара да се чувствам по-малко майка. Сега най-вероятно пак няма да раждам естествено ,но важното е бебето и аз да сме здрави. Не го мисли толкова и си пускай подмятанията на родата покрай ушите. Един ден ще съжаляваш ,че вместо да се радваш на най-прекрасните моменти с бебето ти си се тормозила за глупости.

Като прочетох заглавието помислих, че става дума за много по - сериозен проблем, а то...
Ако наистина ги мислиш тия неща най - добре се консултирай със специалист, наистина прилича на следродилна депресия. А и хормоните ти играя лоша шега в момента.
Ако трябва да съм сериозна - нещата, които си описала са си откровени глупости и нямат никакво отношение към това до колко си майка! Много жени раждат секцио ПО ЖЕЛАНИЕ и е добре, че в днешно време имат този избор! Много жени не кърмят ПАК ПО ЖЕЛАНИЕ! Дори не коментирам случаите, при които секциото и некърменето се налагат по медицински причини и не са избор на майката.

Аз реших да не кърмя по много причини. Пробвах ама се оказах по - зле отколкото си го представях (а си го представях много зле). Не позволих на никой да ми вменява чувство на вина, но това съм аз. Ако ти не можеш да се справиш потърси специалист!

Здравейте,
Да ви споделя и аз, че попаднах в същата ситуция да се питам аз лоша майка ли съм, именно заради очакванията на близките.  Родих месец по- рано със секцио и докато лежах в реанимация, ми се обаждаха - честито, вече кърмиш ли?!? Пишат, звънят на мъжа ми и това беше най-, най- важния въпрос, дали кърмя. И вече 3 седмици си звънят да питат не дали сме добре, а дали кърмя. Много често ме сдухват, защото аз правя и невъзможното да се научим на кърмене и борим най- различни проблеми. Вменява ми се едва ли не, че ако не кърмя, то кво правя друго толкова. Ако споделя, че цедя с помпа и давам шише, ми се отговаря- ооооо ама какви шишета, много е лошо това шише!!! Хората са лоши, а от близките най- боли.

Пълен игнор, не се подавай на малоумни брътвежи.

Ох, да, това ми беше любимото. Виждат ме разни познати, съседи и няма "как сте, как е бебето, как се казва" ами дежурния въпрос: "кърмиш ли?"
А бабите от квартала най - много се вълнуваха дали кърмя, веднъж ме видяха с кутия АМ и като се започнаха едни въпроси, едни възклицания, ама то детето нямало още 40 дни как така ще яде АМ Добре че не се връзвах и ми беше смешно. Малоумници да искаш.

Maria Dimova, боли там, където сами сме раздълбали и направили рана. Ако сега ти се обадя и кажа "Даваш ли вече кисело мляко! О, ама как не даваш?! Що за майка си?" ти и грам няма да се засегнеш, нали? Няма да се почувстваш лоша майка, а ще ми теглиш една майна. Това е така, защото вътрешно не смяташ, че допускаш грешка, като не даваш кисело мляко. Та в твоя случай чуваш и се чувстваш виновна не на приказките на познатите ти,  а на някакви твои собствени вътрешни войни. Я седни и се изясни сама със себе си защо да е толкова важно да кърмиш? Ептен пък от гърда! Да ви призная това с кърменето тоя форум бая народ подлуди, барабар с мен. Мислях да кърмя шерката до абитуриентския бал и да я отбия за купонджийската вечер Чак толкова няма нужда да се втеляваш в това кърмене.
Пак те съветвам седни и се замисли - защо толкова ти е важно да кърмиш, какво мислиш за некърмилите майки, познаваш ли хора, които не са кърмени и някак отличават ли се от кърмените, ако ти е важно да има кърма за детето то ти какво може да направиш. Когато си наясно със себе си и знаеш, че каквото е било възможно си го направила, то спри да се впрягаш. От максимализъм и прекаляване няма нужда никое дете. Нека не започваме от първите дни онова безконечно състезание "мама ще ти осигури най-доброто, ако не по-добро от другите, но поне като тяхното!". Важното е в живота мама да ти даде НАЙ-ДОБРОТО ОТ СЕБЕ СИ, а не да се ти даде каквото смятат или получават другите.

Еха, колко съвпадения! При мен също раждането не тръгна добре и ме оперираха, също и не можах да кърмя, даже и датата е същата, 16.08. но преди 14 г. И ако питаш дъщеря ми, аз съм най-добрата майка на света. За мен това е единственият човек, който има право на мнение по този въпрос

Защо въобще обсъждаш подобни въпроси с бабите? Я си гледай детето и се радвай, че сте живи и здрави - и ти, и бебето! Повдигне ли се нещо около гледане и възпитание, пресичай веднага и отклонявай темата в общи приказки за времето или нещо такова.

Такива в фейса с лопата да ги ринеш.На моята жена не и тръгна кърмата обясних и да не се спича и да не драматизира защото просто няма смисъл.Към авторката на темата гледай си детето и не се филмирай напразно.Идея си нямам от къде такива мисли и вместо да се наказваш отдели времето и насочи мислите си към нещо позитивно.

Минах през подобни мисли, преносих 9 дни,  и се наложи секцио по спешност, падаха тоновете. ( Детето ни беше планирано, извадиха го в 41-ва седмица, нямаше грешка пресмятане на термина.)
  Минах през две ръчни помпи, и една електрическа, с нея се получи.
 Четири месеца недоспиване, цедене след всяко кърмене, първо борбата беше поне до третия месец, после до шестия, след това захранване и спокойствие.
 И в крайна сметка, когато детето беше на 1,6 години, си самооткрих Хашимото.
 Сега си мисля, ако не се беше тази неистова борба и стрес да кърмя, ако се наспивах, и се редувахме с мъжа ми да го храним с АМ, дали щях да го "отключа"   това...
 В общи линии износили сте, изкормили са ви, съжалявам за грубия изказ, за да го има детето ви, то си е ваше, и вие сте неговата майка.
 

The Дорис, много укорителен тон усещам в твоя коментар. Моят пост не цели да се оплаквам и не търся съжаление или помощ. В случая исках да споделя, че този тип ситуации не са единични случаи. За себе си съм се изяснила и съм твърдо за кърменето от гърда. Познавам мами, които умишлено си спряха кърмата. Уважам техните решения, но за мен най- добрия и подчертавам лесен начин е кърменето. В никакъв случай не се вманиачавам, просто имам кърма и искам да я дам на детето си. Не се отказвам пред най- малките трудности.
В случая обаче, не ставаше дума за моята позиция за кърменето. Става дума за нетактичност от страна на другите хора и изобщо какво им влиза в работата дали една майка кърми или не, и защо това е толкова важно да го знаят?!? Става дума за това как хората могат да влияят на психиката на една майка независимо дали говорим за кърмене, къпане, захранване и като цяло гледане на едно дете.

Хич да не ти пука!
Ей това си помислих като четох терзанията ти.
Родих на 16.05. Към края на юни правихме погача и вече нямах кърма. А и да имах то детенце така и не засука.
Да не отваряме дъъългата тема за кърменето, но аз не виждам каква е драмата?
Детето е нахранено, нали? Облечено, на топло... Осигурено му е всичко за неговото развитие. Мама и татко са до него... Какво друго е важно?
Раждането и кърменето са минало. Мисля, че едва сега започва същински трудната задача да направим от тези бебешоци стойностни хора!

Да, укорителен е тонът на Дорис, но е права до последната дума. Авторката сама позволява на другите да я удрят по болното място. Да прогледне малко.

Отново благодаря на всички за подкрепата! Така като ви чета направо ме е срам, че съм пуснала темата. Макар, че коментарът на Дорис да не беше точно към мен отправен, си го присвоям за себе си, защото доста истина има в думите ѝ. В никакъв случай не го намирам за укорителен, даже бих казала, че е много подкрепящ. Явно имам някакъв проблем и ще трябва да направя нещо по въпроса.

Да, трябва. Да спреш да им обръщаш внимание, това трябва.

При много жени се поражда това чувство след секцио. И аз много се винях, и дори правех планове след секциото как второто непременно ще го раждам по естествен път, докато не попаднах на теми в бг-мама на деца с плагиоцефалия и други здравословни проблеми, породени от неправилно насочено естествено раждане. Особено, имаше една тема, която много ме разплака - детенцето, след близо месец борба и молитви, почина, заради немърливостта на някаква си АГ, която предпочела вместо секцио да извърши, да натискат бебе в корема на родилката и до последно да я мъчат с естествено раждане. Тогава си казах "Господи, благодарна съм, че с моето дете сме се прибрали живи и здрави вкъщи". Майната му на естественото раждане, щом детенцето ти е здраво и е до теб! Кърменето беше мазохизъм за мен, но кърмих на инат до 10-я месец, просто защото покрай мен имаше родилки, които въпреки, че имаха кърма си мислеха, че нямат, щом не излиза на фонтан и се отказаха от самото начало. Аз на инат кърмих с разранени гърди, с бучки, с треска... Просто за да се почувствам някакси майка.

Забременях инвитро, износих само до 32 седмица и родих със секцио, едва не умрях след раждане, поради което трябваше да спра кърмата си. Гушнах детето си след 48 дни в кувьоз.
Вече е почти на 6.
Снощи ме прегърна и каза- ти си най-яката майка.
Другото не ми е важно.

Към авторката - разбирам те идеално. Точно така се чувствах. И понеже много ме болеше, че не родих естествено, така и не получих разкритие повече от 2.5см, но пък родилните контракции си ги преживях...30 часа мъки и накрая се съдирах да крещя...не можех повече...тялото ми се тресеше от болката, трябваше да ме държат за да стигна до операционната маса...не ме държаха краката. Ужасна нощ. Не исках травматично раждане, е такова беше! И се наложи секцио. Не се чувствах жена...не си родих детето както трябва. Пет дни...никаква коластра, празни меки гърди...постояннота самообвинение какво не ми е в ред, че и да кърмя няма да мога. Изписаха ни. Същият ден кърмата слезе. Гърдите камък, бебето не засуква, нали свикна на биберона в родилното...седях с помпата и ревях, цял един ден. Накрая изкарах няколко капки...беше цяло чудо. И така тъпо и упорито в някакво полузаспало състояние цяла седмица и се преборих. Питах майка си какво да правя с кърмата - иди на лекар ми каза, аз се тресях от температура и не знаех какво да правя, сигурно не съм се сетила да ида на лекар, ако направя мастит...при мен натискът и обидите са от майка ми.
Та, справихме се с малката, кърменето се получи благодарение на блога на Хедра и кърмаческата тема тук. Много майки не знаят или ги е страх да се свържат с консултант по кърмене, а това помага доста. Дори при намаляла/спряла кърма, аз бих се консултирала. Просто малък съвет.
Но въпреки кърменето пак се чувствах зле. А безумните коментари на майка ми...ме караха да се чудя тази жена въобще искала ли ме е...коментари от рода на добрата майка не прави така или иначе...въпреки,че й обяснявах защо правя така. После се започна с "ще повредиш детето, ще се разболее"...защото не съм го навлякла па нейните стандарти...пълни глупости...но ме караха да се чувствам зле. Уточнение - майка ми живее на 250 км от мен, виждала е бебето веднъж, но това не й пречи да го познава "по-добре" от мен.
Когато дъщеря ми започна да се усмихва и да се смее, осъзнах, че имам страхотно лъчезарно и щастливо дете и никой не може да даде оценка дали съм добра майка, освен тя самата някой ден...
С майка ми просто спрях да комуникирам...много е кратък живота, за да го прекарвам в негативни емоции. Тя е човек вечно недоволен...не искам да съм като нея и дори да е жестоко, предпочитам абсолютният минимум на комуникация, щом не може да е любящ и подкрепящ родител.
И изведнъж цялата тая вина....изчезна. може би към 4тия месец на малката. Сега е на 7 месеца.
Разказвам го, за да знаеш,че не е глупост, че и на други се случва, че е човешко и нормално, но ти си майка! И затова се вглеждай повече в малкото сладко човече и то ден след ден ще ти доказва, че си мама. А другите хора...не ги слушай. Гледай си семейството. Прегръдки!

Кактусче, направо ме хвана яд като те чета. Как може да има такива хора. След раждането една жена е най-уязвима и най-лесно рухва психически. Тогава има най-много нужда от подкрепата на близките си. Поздравления ,че въпреки всичко си се справила

Точно там е проблемът, че тя смята, че най-доброто от себе си, което е можела да даде на детето си, не го е дала. Всички сме на едно мнение, че естествено раждане и безпроблемно кърмене на поискване е най-доброто, което можем да дадем на бебето, което сме носили 9 месеца в корема си. Само че, всеки с късмета си. Просто трябва да разбере, че има и по-лоша страна на естевеното раждане и кърменето - като осакатено бебе или мастит и че късметът, все пак, е на нейна страна, за това, че не й се е случило по-лошото. Ако знае, че има и по-лошо от това,  което тя си мисли, че е лошо, въобще няма да й се стори лошо.

Авторке, пращам ти на лична едно линкче, да прочетеш какво е чувството да не си вече майка. Вярвам, че ще те накара да се замислиш.

Всеки с проблемите си. Майка ми и майката на бившия само дето на кръст не ме разпънаха, че не искам да си храня детето с АМ. "То сега такива хубави млека имало...." и великият бисер на майка ми: "Е, как ще раждаш нормално??? Хората отдавна правят секцио".

Просто стигнах до извода, че няма как да угодя на всички, а и не е нужно. Пратих ги в девета глуха всичките и си гледам сама децата. Децата и бабите се виждат много рядко и за малко, просто защото толкова години не успяха да проумеят, че децата са мои и правилата, които аз налагам, се спазват от всички. И след като чух "Тя майка ти..." реших, че с вятърни мелници няма да се боря. Дали съм права или греша, само времето ще покаже.

Авторке, научи се да пускаш коментарите на другите през ушите си, без да им се връзваш. От спорене също няма смисъл. Щом са те зачекнали от началото за раждането и кърменето, това ще продължи и в бъдеще. Дори да не са роднини, все ще се намери някой да ти обяснява колко не си права (включително във форума). Майка ми има една много близка приятелка, която, като ме види (слава богу, само веднъж в годината и чат-пат по вайбър или скайп), започва: защо не давате на бебето вода, защо сте пуснали бебето на 6 месеца на ясла, защо е още с памперс, защо е още с биберон, защо учи в католическо училище, защо не поздравява, защо не го оставите да се храни сам, защо кашля, защо не го водите на лекар. Всички тези въпроси са съпроводени с коментар: аз никога не бих позволила..., аз никога не бих направила..., аз не мисля, че това трябва да бъде така... Добре че съм спокоен човек и само се усмихвам, от време на време се опитвам да кажа нещо, но това обикновено провокира вълна от още въпроси и коментари, та гледам да си замълча.

Аман от нетактични(меко казано) роднини. Много се ядосвам на тези "свекървенски" похвати да се месят в отглеждането на бебето, отправени от не само от свекърви, ами от най-различни членове на родата.

Авторке, разбирам защо те измъчва чувство за вина. След раждане жените сме много крехки и сме склонни да се виним за разни дреболии. Аз също изпитвах такова чувство, свързано не с раждането и кърменето, а с други неща. Някои го наричат следродилна депресия, други-по друг начин, но е факт, че малко или много, емоционалността на жената след раждане е разклатена. Хубавото е, че това постепенно отминава. При теб, смятам че проблемът е не толкова, че си родила секцио и не си кърмила, а че не са се сбъднали очакванията ти. Ако една майка сама избере секцио и сама избере да не кърми, няма да изпитва чувство за вина, защото психически се е настроила за това. А когато планираме едно, а то се случи друго, и то в този така важен, за всяка жена, момент, е съвсем нормално да не се чувстваме добре от това. Лошото, обаче, е че твоите близки, вместо да те подкрепят, ти вменяват донякъде чувство за вина.

И аз мога да се включа с абсолютно същите емоции около кърменето. Историята ми следва, извинявам се, че е дълго.

Преносих седмица, съответно ме вкараха за индукция и цял ден мъки. От 06:00 родих в 18:25, дори не мога да го нарека “естествено” раждане. Толкова бях изморена, че накрая заспивах между контракциите и напъните ми бяха неефективни, наложи се епизиотомия.
След като се събудих от упойката(приспаха ме за да ме зашият), неонатоложката дойде и ми каза, че детето ми е изпаднало във вътреутробно страдание и е поставено в кувьоз. Едва ли не, защо не съм го родила по-бързо аджеба.. Стресирах се още тогава, не ми го даваха 4 дни. Седях си на леглото в болничната стая или се криех в банята да плача, когато докарваха бебенцата на другите две момичета. Потече ми една капка кърма, когато ми го дадоха, а другите момичета бяха със супер мокри нощници и още на вторият ден закърмиха децата си. Надявах се като се приберем вкъщи, че ще се успокоя и ще се наредят нещата. Да ама не, той въобще не можеше да засуче. Последваха три седмици цедене, стимулиране, компреси, чайове, консултантки по кърмене и накрая какво? Той ядеше по 60мл на ядене, аз едвам изчеждах толкова за целия ден. Детето не можеше или не искаше да застане на гърда. Аз от своя страна не можех да спра да плача. Денонощно рев, като магаре. Мъжът ми в един момент се страхуваше да ме заговори, защото ревях от всичко. И наистина - който звъннеше винаги питаше “кърмите ли се?”, “детето суче ли?”. Чувствах напрежението и чувствах себе си като пълен провал. Знаех, че всички очакват от мен да си накърмя детето, а аз не можех. Що за родител съм?! Едно нещо се очаква от мен, най-естественото нещо на света и аз не мога. Мислех, че ще ме обвиняват, че не мога, майка ми, свекърва ми, баба ми... Докато един ден, докато ревях на телефона, свекърва ми ме нахока, че само рева и няма смисъл да се тормозя повече. Детето има нужда от психически стабилна майка, която да го обича. И това в крайна сметка е най-важното. Обичам бебето си, ако можех щях да го кърмя, но просто не се получи. Здрав е, щастлив е и има най-любящата(и вече неревяща) майка на света.
Пуснах една сълза за спорта докато пишех.

Авторке, не си сама, не си виновна за абсолютно нищо и следродилната депресия е нещо отвратително гнусно и несправедливо.