Публикувана: 28 дек. 2018, 23:56 ч.
Последно мнение: 9 фев. 2019, 20:08 ч.

Уменията на децата, върху които трябва да се работи

6 004
21
1

1
2
Всички

28 дек. 2018, 23:56 ч.

Мнения: 594

Привет.
Наблюдавайки сина ни, наред със силните му страни, все повече ми правят впечатления неща - умения, върху които трябва да се работи. А именно - отказва се бързо от нещата, с които не се справя и от друга страна му липсва увереност. Хрумна ми, че тук със сигурност вече някой е минал през същото и ще се радвам да сподели работещи решения.

Като цяло ми се иска в темата да споделяме начини и техники как сме се справили с дефицита или слабото проявление на разни житейски умения у децата и да сме си полезни.

Под умения имам предвид всичко онова, което е извън учебниците и преподаваното в училище.

# 1 29 дек. 2018, 00:37 ч.

Мнения: 4 420

На колко години е?
Склонността да се отказват се придобива, ако често им се помага. Още от малки правим тези грешки. Особено, ако е единствено или първо дете. За да им е по-лесно, не ги оставяме да се мъчат. След време те сами отказват да се опитват, защото е по-лесно някой друг да го свърши.
При нас помогна спорта и оставянето да си реве, докато си навие на ината и викне неволята. Малко твърдост от наша страна, че няма да помогнем. Важното е, че осъзнах на време, че ние предизвикваме този проблем.

# 2 29 дек. 2018, 09:41 ч.

Мнения: 29 711

Характерно е за почти всички деца да се отказват, когато видят "трудно". Тук идва ролята на родителя да го насочи правилно. Линията е много тънка, също не съм намерила правилен начин за справяне с разсеяността. Засега действа, че, ако не си напише всички домашни в занималнята, няма да го пускам на кунг фу. Вкъщи е по-трудно, има много разсейващи фктори....

# 3 29 дек. 2018, 10:27 ч.

Мнения: 8 922

Вие трябва да му помогнете да добие увереност като насърчавате всяка дреболия, която е свършил сам. За трудните неща трябва да помогнете, за да види детето, че е постижимо с малко помощ от мама. Постепенно ще намалявате чуждата помощ.

# 4 31 дек. 2018, 11:49 ч.

Мнения: 29 711

Защо е изтрита половината тема?!?

# 5 2 ян. 2019, 12:54 ч.

Мнения: 7 161

Цитат на: Natali_ в пн, 31 дек 2018, 11:49

Защо е изтрита половината тема?!?

Няма изтрити мнения от модератор в тази тема!

# 6 2 ян. 2019, 13:00 ч.

Мнения: 29 711

Цитат на: Фран Ческа в ср, 02 яну 2019, 12:54

Цитат на: Natali_ в пн, 31 дек 2018, 11:49

Защо е изтрита половината тема?!?

Няма изтрити мнения от модератор в тази тема!

Нещо съм се объркала.... Thinking

# 7 4 ян. 2019, 11:17 ч.

Мнения: 10 661

Цитат на: deskatta в сб, 29 дек 2018, 00:37

Важното е, че осъзнах на време, че ние предизвикваме този проблем.

Това "на време" на колко години ще рече?

# 8 4 ян. 2019, 17:40 ч.

Мнения: 4 420

Ами да кажем, че ми трябваха около 3-4 години, за да си сменя тактиката. От 4 годишна танцува. В момента е на 7 и половина. Бойна натура, издържа на голямо натоварване в залата, а и не само. Когато видя, че е прекалено уморена, помагам. Иначе не, оправя се сама, включително и с домашни задължения - помагане за чистене, готвене, по време на ремонт с лесни дейности и други.

# 9 4 ян. 2019, 22:23 ч.

Мнения: 297

Интереса при децата не се създава, а се открива. Предлагата това или друго и стоите на страна. Който родител си мисли, че може да контролира интереса на детето си за мен е наивен. ДЕТЕТО КОЙ ЗНАЕ ЗАЩО ВЯРВА НА ВСЕКИ ДРУГ , НО НЕ И НА РОДИТЕЛТЕ, поне в първите 10-тина година.
Моят опит е - ето едно пиано, и една китара. Тези инструменти звучат така...., а тази кака или батко могат да ти покажат още неща... Когато престанах да насърчавам децата ми в насока музика, те започнаха да свирят нотите и да ги пеят на пианото, както и да пеят заеднао с записи на компютъра или плочи. Не разбирам логиката, но така стана. Сега ми изнасят концерти....е малко фалшиво понякога, но пък стила е техен и оригинален

# 10 4 ян. 2019, 22:44 ч.

Мнения: 4 420

Че кой говори за създаване на интереси. Тя сама изяви желание да танцува в детската градина. От там ни поканиха в школата за по-професионално занимание. Имаше моменти, когато й е било трудно. Предлагала съм да пробва нещо друго, отказвала е. Последно, като я питах, каза че ще умре ако не танцува. Вече не питам. Аз съм само такси.
Аз имам едно условие - да се занимава със спорт какъвто реши.

# 11 5 ян. 2019, 01:00 ч.

София
Мнения: 2 937

Моя проблем с дете на 9г е че не си отстоява мнението и изключително много се влияе от другите. Ако П. ѝ каже "ти нали си ми приятелка, аз не съм приятелка на М. значи не искам и ти да ѝ бъдеш". И тя е съгласна. Води се по всеки и изобщо не умее да заяви твърда позиция.

# 12 5 ян. 2019, 09:57 ч.

Мнения: 4 420

Говорене трябва. Дай й пример, че ако постъпят така с нея, тя как би се чувствала.

# 13 5 ян. 2019, 15:00 ч.

Мнения: 29

Работя в детска градина в Англия. Имаме и ученици (5-6 г.) в следобедите. Имаме едно момченце, което по същия начин нямаше собствено мнение, постоянно слушаше най-големия калпазанин и често загазваше заради него. И въпреки това ако онзи каже 'скачай' той просто ще скочи.. В последствие започнах да го окуражавам с думи, стикери и т.н. всеки път, когато поемеше инициатива за нещо, всеки път, когато откаже на въпросното проблемно момче и мисли със собствената си глава. Накрая стана по-активен, уверен и започна сам да преценя кое е окей и кое не. Сега е доста по-независим.
Относно постоянството, търпението и решаването на проблеми тук много държат на пъзелите (сигурно и в България е така, но не съм работила там и нямам база за сравнение). За най-малките използваме пъзели по 2-3 части и с времето увеличаваме броя парченца. И отново - постоянно окуражаване с думи(!) и стикери.

Скрит текст:

Стикера сам по себе си за тях е голяма награда, но пък ако съберат да кажем 50 стикера им купуваме и подаръче. Имаме и кутия за съкровища. Пълна е с малки играчки, албумчета, гумички и т.н. Звучи като подкуп, но всъщност е голям стимул за децата да се държат добре и всеки петък даваме достъп до тази кутия на заслужилите. Тук много държат и на положителния тон, положителните думи. Ако някое дете се инати, не иска да следва инструкции и т.н. не му се караме, не го зорим, просто се прехвърляме на тези, които вече са наредени да си мият ръчичките например и казваме на всеки по отделно "Браво, на еди кой си, страхотен си'' и т.н. и обикновено тези, които са казали ''НЕ, НЯМА ДА СИ МИЯ РЪЦЕТЕ'' тихомълком се нареждат на опашката и съответно за тях също се използват подобни думи и те са супер доволни от себе си. На следващото миене на ръце бързат да се наредят първи.. Laughing

Общо взето на всеки курс досега са ми набивали в главата, че не се използват отрицателни изречения, винаги положителни. Примерно ако бягат, не казваме 'Не бягай!', а ги молим да вървят или ги питаме "Къде бягаме, в стаята или в парка?" и т.н. Постоянство трябва и така.
Малко се отплеснах. Не се правя на експерт, просто споделям опит, пък дано съм помогнала на някой.

# 14 23 ян. 2019, 11:42 ч.

На морето!
Мнения: 5 769

Белослава Г, много благодаря за споделения опит! Беше ми изключително интересно.

Аз имам 2 деца- момче и момиче, абсолютно различни като характери, съответно подходът винаги е различен, НО и при двамата най-силната мотивация е похвалата или добрия резултат и обратното, ако се карам или нещо не се получава се демотивират.
Старая се да ги оставям да се справят сами с всичко, което е по силите и уменията им, но и ги уча да не се притесняват да поискат съвет и помощ, както и да работят в екип.

# 15 26 ян. 2019, 12:12 ч.

Мнения: 29

Цитат на: Menina в ср, 23 яну 2019, 11:42

Всъщност при нас искането на помощ е стъпка, която е важно децата да покриват, така че много правилно действате според мен. Радвам се, че съм била полезна, аз също продължавам да уча нови и нови неща ежедневно. Успех! Flowers Hibiscus

# 16 5 фев. 2019, 19:28 ч.

пак там
Мнения: 2 885

Като че ли авторката говори за малко по-големи деца - 8-9-10-годишни. Разбирам объркването от ранното започване на училище в Англия, но те са мънички, при нас са все още в детска градина.

Моят син е самостоятелен. Обаче ако някой ми каже на този самостоятелен вечно-всичко-знаещ и вечно-нанякъде-бързащ младеж как да му помогна да си оправи почерка... Нищо не му се разбира! И сега разбирам откъде се взе иДиОтСкИяТ тРеНд - една с една равни по височина каракули няма! А всяка вечер пише по половин страница уж бавно и красиво... Трети клас е това, не първи, не в детската градина!

# 17 5 фев. 2019, 21:39 ч.

Мнения: 4 420

Аз пиша грозно. Винаги съм писала така, че и с обратен наклон. В техникума учих стенография. Баща ми като видя йероглифите и каза, че тези драсканици са измислени за мен. И беше прав. Колко състезания съм спечелила, че и по калиграфия даже. Обаче от тогава ми е още по-трудно да пиша. В университета си преписвах по два пъти работите на изпит. Защото първия път винаги без да искам ги стенографирах и се хващах, чак като почна да си проверявам.
Дъщеря ми пише грозно. Аз и да искам не мога да я науча на красиво. Ако успеят в училище, ще е супер.

# 18 6 фев. 2019, 14:01 ч.

пак там
Мнения: 2 885

Не, в училище не успяват. Sad

Класната някак се е нагодила да му ги чете... понякога... а понякога просто ги зарязва, така или иначе оценки още не слагат. Но възпитателят от занималнята (и той, горкият, се е научил) се бори с него, и въпреки всичко не става. При нас всяка вечер е битка - не иска, твърди, че прекрасно си разчита, че аз не виждам добре, ама пък и баща му (той си пише грозно, но четливо) не му разчита... Има нещо, което аз пропускам явно.

Тоест аз нямам против да пише грозно, искам да пише разбираемо, пък ако ще естетът в мен да се самоубие. Но той пише по-добре, не по-добре - прекрасно! на английски, отколкото на български. Тоест не е дислексия, или дисграфия, или каквото там може да е. Чете прекрасно и на двата езика, пише прекрасно на английски и абсолютно неразбираемо на български. Към това добавете и различните височини на буквите. Нямам обяснение. И идея нямам как да му помогна. Защото като започнат оценките, учителите ще му връщат тетрадките с "не се чете" и двойки.

# 19 6 фев. 2019, 22:09 ч.

Мнения: 4 420

Как е с очите? Водили ли сте го на очен преглед скоро?

# 20 7 фев. 2019, 09:09 ч.

Мнения: 19 326

Дъщеря ми пишеше нечетливо до трети клас. Ръкописното писане не ѝ се отдаваше много.
От четвърти клас си изгради свой почерк, който е смесица от ръкописни и печатни букви, като не свързва всички букви. Вече всичко ѝ се разбира, няма навързани еднакви ченгелчета и пр.

По темата иска ми се да се научи на постоянство и да не се отказва бързо, когато ѝ омръзне или нещо не ѝ се отдава. Също да може да поставя ясни граници.

# 21 9 фев. 2019, 20:08 ч.

пак там
Мнения: 2 885

Цитат на: deskatta в ср, 06 фев 2019, 22:09

Как е с очите? Водили ли сте го на очен преглед скоро?

Ами да ти кажа, не сме... Но като се замисля, той чете прекрасно, пише прекрасно - на английски, тоест вижда добре, смятам. Всъщност когато пише на български, бърза страшно много, и вероятно затова не успява да ги напише качествено. Ей това бързане, както и убеждението му, че буквите му са хубави, не мога да преборя.

Препоръчани теми

1АЕГ-ИНФОРМАЦИЯ

1 605
Училища

22-ро СОФИЯ - Прием 2019!

16
Училища

9 ФЕГ - 4

760
Училища

Предучилищна в 134 СОУ

Причина:

Причина: