Големите загадки

  • 464 384
  • 9 090
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 28 864
Мисля си за експерименти на военните с тайно оръжие или похищение от извънземни.

Бих искала да разбера истината за Зона 31.

Знам случая на Съвестин. Жалко за детето и баща му, който изкопа света и пак не го намери... Но не знам коя е Маделин?!?

# 31
# 32
  • Мнения: 311
Много обичам да чета за алпинизъм и попаднах на една ужасяваща мистерия и все си ровя за нея. Случаят Дятлов
https://az-znam.com/%D1%81%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D1%8F%D1%82-% … 1%80%D0%B8%D1%8F/

Може би вече сте попадали на сайта, посветен на случая, но все пак оставям линк към него:

https://dyatlovpass.com/theories

Последна редакция: вт, 21 май 2019, 15:57 от аllie

# 33
  • Майна Сити
  • Мнения: 951
На мен винаги ми е било интересно да чета за "кухата земя", където (макар че повечето са изводи, извлечени по Жул Верн) се смята, че са се запазили изчезнали видове животни, някое НЛО или кой знае какво още.
Също така ми е интересно за Бермудският триъгълник - защо така изчезва всичко там. Някъде бях чела, че само едно куче (от кораб най-вероятно) било оцеляло, но било полудяло.
Колкото за Царичина - не че нещо, но това да остават няколко метра до "двуполовия великан" и те да не докопаят тунела - да ми ги разправят на някой друг, който вярва  Naughty 100% са си взели находката (ако е имало такава) и са си я прибрали в някоя база, за да я изследват. И за да не всяват паника сред хората са казали че се отказват.

# 34
  • Мадрид / София
  • Мнения: 5 912
Има и друг подобен случай в САЩ за едни младежи, като този на Дятлов.
За шифъра Войнич, с помощта на компютри разгадаха текста. Сега точно не се сещам какво точно беше. Май упътване някакво.
Маделин е едно дете, дето изчезна в Португалия. От тогава минаха години и детето, ако е живо, би трябвало да е на 15-16г.
И до ден днешен се намират в океана малки кораби без екипаж. И с неясни причини за това.

Последна редакция: вт, 21 май 2019, 14:26 от Angela61

# 35
  • София
  • Мнения: 12 297
Много ми е интересно всичко свързано с душата на човек, прераждане (ако има такова), избора на душата за следващия живот и т.н.
Много интересни неща публикувате, за повечето дори не съм чувала.

# 36
  • София
  • Мнения: 1 406
Ръкописът на Войнич последно четох, че бил на някакъв изчезнал език , който бил много труден и за това с годините изчезнал.

# 37
  • Мнения: 28 864
Помните ли в началото на 90-те за едно момиче от Плевен май беше, където имало полтъргайст на име Чоки. за мен това беше някаква измама, но много се гърмеше по ТВ тогава... newsm78

# 38
  • Мнения: 4 728
Помните ли в началото на 90-те за едно момиче от Плевен май беше, където имало полтъргайст на име Чоки. за мен това беше някаква измама, но много се гърмеше по ТВ тогава... newsm78
Беше Кики и от Пловдив.

# 39
  • Мнения: 36 186
Нали имаше популярен сериал Чоки - мисля, че се мъчеха да го имитират...

# 40
  • Мнения: 1 945
Аз се припознах в поста на Пит .
Конкретна загадка не мога да посоча , но се интересувам от откритията в Космоса -наскоро бяха снимали за първи път черна дупка . Опитвам се да разбера теорията на относителността на Айнщайн за промяна на времето . Интересно ми е че ако имаш два статични часовника и единия го въртиш , то времето при въртящия се забавя .Интересно ми да чета за онези общества с рицарските звания и нови познания . Интерсно ми е как децата футболистчета от Тайланд така контролират ума и тялото си че оцеляват две седмици в тъмнина и без храна . Също ме вълнува темата за Бог , за това дали ще се сбъднат откровенията в Новия Завет за идването на Антихриста . Как ще оцелее човешката цивилизация и накъде ще се развиваме -технично или духовно ..и кое ще ни унищожи ..и други такива неща ...

# 41
  • Down south
  • Мнения: 7 634
Ходила ли си в "замъка"?

Една от историите, която ме впечатли, при преместването в страната.
Ходихме да разгледаме така наречения замък.
 Детайлите и най-вече построяването са загадъчни и силно впечатляващи.

По темата, винаги Бермудския триъгълник е предизвиквал силен интерес у мен.

# 42
  • Мнения: 28 864
Помните ли в началото на 90-те за едно момиче от Плевен май беше, където имало полтъргайст на име Чоки. за мен това беше някаква измама, но много се гърмеше по ТВ тогава... newsm78
Беше Кики и от Пловдив.


 hahaha Вярно така беше....толкова и помня!  Crazy

# 43
  • Мнения: 3 510
Много обичам да чета за алпинизъм и попаднах на една ужасяваща мистерия и все си ровя за нея. Случаят Дятлов
https://az-znam.com/%D1%81%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D1%8F%D1%82-% … 1%80%D0%B8%D1%8F/
В един новинарски сайт бяха пуснали новина за този случай, по случай годишнината му, ако не се лъжа и долу в коментарите един човек, който бил чел някакви руски секретни документи беше обяснил всъщност за какво става въпрос и всичко си имаше някакво логично обяснение. Ще се опитам да потърся коментара и да го постна тук.

# 44
  • Мадрид / София
  • Мнения: 5 912
За коя загадка за която сте чували бихте искали да разберете истината, ако имахте тази възможност? Без значение дали са световни или български, стари или нови. Необясними изчезвания или нещо друго.
Това е моята за която бих искал да узная истината. Споделете вашата.

Скрит текст:
За нея научих от една книга и в началото не повярвах но в последствие започнах да търся все повече информация за тази загадка, за съжаление в родното медийно пространство или в интернет не се говори много за нея с изкл. на няколко блога. Няма и книги преведени на български за нея освен една от която научих за това. Това е една доста подробна информация макар и на руски от човек посетил града и музея.
https://esoterics.wikireading.ru/96706
Някои от фактите за които съм чел и ще разкажа ги няма в линка.


Мистерията Акамбаро. През юли 1944 г. Валдемар Джулсруд немски емигрант в Мексико яздел по хълма Ел Торо близо до малкото градче Акамбаро, когато забелязал странни фрагменти от керамика подаващи се от земята. По това време валяли проливни дъждове и земята се свличала. Когато дъждовете спряли се върнал на мястото и изровил странни фигури от керамика. Започнал да прави разкопки на целият район като наел местните селяни на които им плащал по едно песо на открита фигура. В продължение на 7 години Джулсруд похарчил всичките си спестявания за да финансира разкопките. От земята били извадени хиляди фигури.

Общият брой намерени фигури е над 30 000. Повечето от тях били на хора и животни, но най странното било че имало животни които са изчезнали като различни видове динозаври и животни изчезнали през ледниковият период. Първоначално се сметнало че това са находки изработени от обитавалите местността индианци от предколумбовата епоха. Артефактите били изработени на ръка и изпечени на открит огън показали в последствие първите изследвания. Фигурите били с различен размер, най малките били няколко см. а но и имало и такива достигащи 1 м. През 1947 г. Джулсруд публикувал със собствени средства книга, описваща находката му. През март 1951 г. американският журналист Лоуел Хармър публикувал в "Los Angeles Times" репортаж за пребиваването си в Акамбаро и за разкопките на хълма Ел Торо. След това друг журналист от Лос Анджелис Уилям Ръсел публикува статия за Джулсруд със снимки на процеса на разкопки. В тази статия Ръсел пише, че находките са взети от дълбочина около един и половина метра. Въпреки това, много предмети са покрити с корените на растенията, така че Ръсел не е имал никакви съмнения относно автентичността на находките. Той публикува снимки на разкопките и на фигурите които разделил в 3 групи:
Най-многочислени били глинените статуетки, другата група била съставена от каменни скулптури, третата от керамика. Въпреки огромната численост на откритието, уникалното е че нито 1 фигура не се повтаря. Всъщност фигурите на различните водиве динозаври които предизвикали в последствие голяма полемика били само малка част от колекцията около 2600. Освен това, в колекцията има и музикални инструменти, маски и предмети от обсидиан и нефрит. След смъртта на Валдемар Джулсруд, колекцията (в опакован вид) заемала 12 стаи в дома му. В колекцията имало множество статуетки, представляващи почти пълен набор на човешките раси - монголоиди, африканоиди, кавказки тип (в това число с бради), полинезийски тип и т.н. имало изчезнали през ледниковият период животни като млекопитаещи, американска камила, изчезналият предшественик на коня от ледниковия период, гигантски маймуни от плейстоцена и др. Също така при разкопките били открити и човешки черепи заедно с фигурите и зъби на изчезнали животни. Групата скулптури, изобразяваща заедно хора и динозаври, била главна причина за премълчаване и дискредитиране на находката. След 2-рата и най подробна статия в американските медии научната общност най после обръща внимание на находката след като е пренебрегнала книгата на Джулсруд като измислица на любител археолог.

От находката се заинтересува ученият Чарлс Ди Песо. Той отива в Акамбаро и пред Джулсруд изказал възхищение от откритието и даже пожелал да закупи отделни образци за музея на "Amerind Foundation", където работел. Но след като се върнал в САЩ, публикувал няколко статии, в които заявявал недвусмислено, че колекцията е фалшификат. По-специално, Ди Песо казва, че след като е проучил около 32 000 артикула от колекцията, (въпреки че престоят му е бил много кратък) той стига до заключението, че иконографията на артефактите, особено образите на очите и устните на статуетките, имат съвременен характер. Освен това Ди Песо, се позовава на информация от нелегален търговец на мексикански антики, който е скрил самоличността си че цялата колекция е направена от местно сем. А информацията за динозаври и изчезналите животни е почерпена от филми, комикси и местната библиотека.
Твърдението на Ди Песо за фалшификация обаче има няколко пробойни.

На първо място, нито един - дори професионален - скулптор не е в състояние да направи само за десетилетие или две  (първите находки са направени само осем години преди изявлението на Ди Песо), да направи повече от тридесет хиляди фигури от керамика и камък. И не само да направи,  но и тайно да бъдат погребвани в продължение на години на дълбочина от един и половина метра. И през цялото това време никой да не забележи тази дейност вкл. шерифа чиято къща е в тази местност 

Второ, дори ако колекцията е направена не от един човек, или дори от неговото сем. а от цяла работилница способна да  избълва толкова много фигури, неизбежно могат да се проследят характеристиките на един стил. Въпреки това, не само че не съществува нито едно (!!!) повторение в цялата колекция - керамичните фигури са направени в различни стилове и с различна степен на изработка. Както има и по прости фигури на разни предмети като видове лули, така има и истински скулптурни шедьоври изискващи време за направата им, някои фигури на динозаври имат повърхност, която е толкова подробна, че имитира дори текстурата на кожата на древни гущери.

Твърдението на Ди Песо е възможно ако това действително е семейно хоби което да се препредава тайно от поколение на поколение за да се изработи фалшификация в такъв мащаб, но трудно би останало скрито в такъв мащаб: над 30 000 уникални и неповтарящи се фигури от различни материали и по различен начин направени, изискващи различни умения. Склупторни за дяланите от камък, грънчарски за керамичните изработки.

Освен това глинените фигури в колекцията на Джулсруд са направени от различни скали от глина. Има продукти както от местна, така и от други области. Защо фалшификатори от средата на ХХ век (тогава колата не е била масово явление в дълбоката привинция на Мексико), си усложняват задачата толкова много, вместо да ползват само местна глина. Такова поведение е характерно за голяма група от хора покриващи голям район на пребиваване (подобно на населението от предколумбовата епоха която е мигрирала и е предавала изкуството си през поколенията) а не на едно сем. фалшификатори които поколения наред са приготвяли фалшификацията за да е толкова мащабна и добре направена. Правим уточнението че повечето от изобразените видове динозаври са открити чак в края на 19 век и началото на 20 век.

Трето, недвусмислено е установено, че керамиката в колекцията на Джулсруд е преработена по метода на открито печене. За неговото производство се изисква огромно количество дървесина, която в сухите райони на Акамбаро е изключително скъпа. В допълнение, такова широкомащабно производство на керамика с открит монтаж просто не може да остане незабелязано. Особено в такъв малък град че единственият източник за това твърдение да е анонимен.

Веднага след твърденията на Ди Песо за огромна по мащаб фалшификация, професор Рамон Ривера от факултета по история в Акамбаро, след едномесечни проучвания, на целият район интервюирайки и стари хора за мащабно производство в миналото на подобни фигури констатирал, че през последните сто години в този район не е имало керамично производство в подобни мащаби. Нещо повече - част от колекцията се състояла от каменни скулптури със следи от силна ерозия, а да се фалшифицира ерозия е невъзможно. Всъщност всички доводи, приведени от Ди Песо, били лесно оборими.

През 1954 г. критиката за достоверността на колекцията на Джулсруд достига своя максимум и това принуждава мексиканската научна общност да се намеси. В Акамбаро пристига цяла делегация от учени начело с директора на катедрата по предиспанска история на Националния институт за антропология и история д-р Едуардо Ноквера. Освен него, групата включва още трима антрополози и историк. Самите те си избрали място за контролни разкопки по склона на Ел Торо.

Работата е извършена в присъствието на много свидетели от местни уважавани граждани. Екипът намира няколко фигурки, подобни на тези, които съставляват колекцията на Джулсруд. Според първоначалната инспекция на артефактите, учените недвусмислено се съгласяват с тяхната древност. Джулсруд който по това време вече е прекратил разкопките т.като е изхарчил всичките  си спестявания а и никой друг не извършва разкопки е поздравен от учените за направеното вече преди 10 години откритие.

Джулсруд който разчита че за пръв път от 10 години ще бъде признат от научната общност е неприятно изненадан три седмици по късно когато след завръщането си в Мексико Сити д-р Ноквера представя доклад за пътуването, в който се посочва, че колекцията на Джулсруд е огромна фалшификация. Има само една „обосновка“ за такова заключение: колекцията съдържа статуетки, изобразяващи динозаври. Вместо обяснение на фактите - тяхната дискредитация, просто защото не се вписват в приетата теория. Това не може да бъде, защото не може да бъде.

През 1955 г. въпреки твърденията за фалшификация от научната общност, от мистерията Акамбаро се заинтригува младият учен Чарлс Хепгуд.По това време той бил професор по история и антропология в университета Ню Хемпшир. Когато пристигнал в Акамбаро, се договорил с местния шериф, майор Алтимерино и получил разрешението му да разкопае пода в една от стаите на жилището му което се намира в района на разкопките. На дълбочина около 2 метра, открил 43 статуетки, аналогични по стил на тези в колекцията на Джулсруд. Хепгуд нарочно избрал да копае под къщата на шерифа т.като е построена през 1930 г. Т.е. ако има фалшификация, тя е приготвяна десетилетия наред преди да бъде извършена. За нея е положено невероятно количество труд от ограничен брой хора, които тайно са правели фигури и са ги заравяли в местността десетилетия наред.

Постепенно интересът към артефактите замира, не само заради твърденията за фалшификация, но и заради смъртта на Джулсруд през 1964 г.

През 1968 г., след публикуването на известната си книга "Карти на морските царе", Хепгуд отново посещава Акамбаро, придружен от известния писател Ърл Стенли Гарднър, който притежава не само дълбоки познания в областта на криминалистиката като бивш главен прокурор на Лос Анджелис, но е и сериозен любител археолог. След като инспектира колекцията на Джулсруд, Гарднър заяви, че от гледна точка на криминалистиката, тя не може да бъде резултат не само от дейността на един човек, но и от фалшификация, извършвана от група лица.

През 1968 г.  вече е открит метода за археологично датиране изотопен часовник и Хепгуд решава да го използва като изпраща статуетки за анализ в лаботарията в Ню Джърси. Резултатите са:

Проба I-3842: Възраст 3590 +/- 100 години (1640 +/- 100 пр. Хр.)

Пример I-4015: Възраст 6480 +/- 170 години (4530 +/- 170 г. пр. Хр.)

Пример I-4031: Възраст 3060 +/- 120 години (1100 +/- 120 г. пр. Хр.)
 
След излизането на тези резултати Хепгуд пише и публикува книгата си "Тайните на Акамбаро"
Въпреки това критиките на научната общност продължават като те твърдят че тези резултати не отхвърлят теорията за фалшификация т.като този метод използва органични съединения които могат да бъдат добавени в глината по късно като част от фалшификацията. Въпреки че когато са фалшифицирани и заравяни в земята самият откривател на този метод още не е знаел за него, но Джулсруд се е подготвил предварително вкарвайки парченца органична смес (парченца кора от дърво, стърготини или друг вид органична смес в примесите на глината на такава възраст) за да издържат такъв тест.

Заради продължаващите критики на научната общност че просто не е възможно статуетки на динозаври да са правени преди първите открити от науката динозаври, през 1972 г. други 2 статуетки са подложени на друг вид датиране по метода на термолуминисцентният анализ в музея на Пенсилвания. Пробите са изпратени без обяснения за съдържанието на колекцията. Резултатите показват възраст около 4600, 4700 години като 2-те статуетки са изследвани 18 пъти а възможната грешка е сведена до 10%. Съответно, автентичността на колекцията на Джулсруд е без съмнение. Когато обаче д-р Рейни (направил изследването) научава, че фигури на динозаври са част от колекцията, той заявява,........... че получените резултати са погрешни поради изкривяването на светлинните сигнали в анализа, а възрастта на пробите не надвишава........ 30 години. (Това е записано като информация в уикипедия, че първоначлният анализ е бил грешен и впоследствие данните са променени).

След това интересът към колекцията на Джулсруд постепенно намалява. Удовлетворени от „фалшивата” стигма, научната общност просто я пренебрегва. И за две и половина десетилетия всичко се ограничава само до отделни публикации в популярни периодични издания (сред които и списание Technology Youth). Колекцията бавно е открадната и раздадена заради липсата на контрол от страна на мексиканските власти въпреки отделни критики за неуважителното им отношение към огромната колекция. В нея има и части от животни като зъби от изчезналият през ранният плейстоцен кон на Оуен. За безотговорното отношение на властите се чуват критики дори отвъд желязната завеса. Съветският учен проф. Буслаев публикува остра статия през 1971 г. в съветско научно списание че изследванията на статуетките умишлено се затрудняват и че Мексиканските власти носят отоворност за унищожаването на колекцията и разпръсването и в частни колекционери. До днес е оцеляла малка част от първоначалната колекция. Останали в къщата музей в Акамбаро са около 2500 статуетки.

Още един прилив на внимание към колекцията на Джулсруд идва в самия край на ХХ век.

През 1997 г.  NBC показва цикъл от програми, наречени „Мистериозният произход на човечеството“, в който някои от материалите са посветени на колекцията от Акамбаро. Авторите на цикъла също се придържат към версията за нов произход, въпреки че дори са изпратили няколко проби за независимо изследване, за да ги датират на радиовъглерод - фигурка на човек и динозавър. Антропоморфната статуетка е датирана 4000 г. пр. Хр. А статуетката на динозавъра в по-късен период, 1500 г. пр. Хр. Авторите на програмата заявяват, че втората дата е погрешна ........

Също през 1997 г. японската корпорация Nissi финансира пътуването на екипа на филма до Акамбаро, в което участва и професионален учен, д-р Херехон. След преглед на колекцията, Херехон казва, че фигурите, изобразяващи големите тревопасни от сем. на зауроподите и на диплодоците не са автентични , защото не съвпадат с появата на наистина добре познати представители на този клас, тъй като част от тях са показани изправени а всъщност са билипрекалено тежки за да са изправени. Ироничното е че  компютърни модели през 1992 г. показват че те са можели да се изправят на задните си крака, а д-р Херехон вероятно е пропуснал тези последни открития, с които С. Спилбърг се запознава и използва в Джурасик Парк където неговите Брахиозаври се изправят на задните си крака.

Въпреки това, в средата на ХХ век тези факти все още не са известни на палеонтолозите. Съответно, такава информация не може дори да влезе в книгите, които предполагаемо използвали фалшификаторите - производители на колекцията на Джулсруд.

Сред многобройните изображения на динозаврите, представени днес в експозицията на музея, е възможно да се видят видове, познати на палеонтолозите и лесно разпознаваеми дори от неспециалисти. Например, има представител на Сауропод - диплодок; ихтиозавър; поликант, стегозавър, .......

В колекцията на Джулсруд обаче няма толкова много скулптури, които да изобразяват известни видове древни динозаври. Повечето фигурки са напълно неизвестни видове животни, които от палеонтологична гледна точка не са лесни за идентифициране.

Наличието на такива образи в колекцията на Джулсруд доведе до версията, че авторите на фигурите се радват на халюциногенни гъби или кактуси и след това въплъщават образите. Все пак внимателното детайлизиране на скулптурите и ясното акцентиране върху най-характерните черти на специфични динозаври са напълно несъвместими с версията за възпроизвеждане на халюцинациите. И още повече, тази версия противоречи на наличието на лесно разпознаваеми и добре познати видове на палеонтолозите. Но в този случай, ако палеонтолозите изоставят своите предразсъдъци към Акамбаро, тогава вероятно биха могли да научат много за все още неоткрити видове. Например, в книгите за палеонтология стреловидните върхове на опашките присъстват само в два или три вида динозаври, а в колекцията от глинени фигурки такива опашки са много чести. Палеонтолозите признават, че съвременната наука познава само около десет процента от общия брой видове динозаври, съществували в древни времена. Останките от по-голямата част от древните гущери или все още не са намерени или изобщо не са оцелели. Така че опцията, че имаме работа с неизвестни видове не е изключена. А откриването на нови видове на спира.
Дали някой от новооткритите в последните години не прилича на някоя от фигурките. Simple Smile


Първият и може би единствен филм за фигурките от Алкампаро. Една част се пазят в хранилницата на музея в Алкампаро. Били са 37 000 в Мексико и 10 000 в САЩ.
Втората част на филма е посветен на чудовището Чан, подобно на чудовището от Лох Нес,  живеещо в лагуната, образувана в кратера на вулкана.
  https://youtu.be/vQO5im6hfXQ

Общи условия

Активация на акаунт