Големите загадки

  • 464 419
  • 9 090
  •   1
Отговори
# 4 140
  • Мнения: 15 249
Тесла, ти си умен човек, нима се поддаваш на такива теории. Науката нито може да каже как, нито защо, просто защото това е нашата "човешка наука", която не е достигнала нивото, за да отговаря на такива въпроси. Това са някакви теории на вероятностите. Не изключвам към момента науката да е достигнала до ниво да се направи такъв извод, но нека не забравяме, че науката се променя с всяко достигане на ново знание и това, което е било валидно до един момент или е грешно или се допълва по такъв начин, че из основи променя всички достигнати изводи и заключения. Не забравяй - всичко има смисъл, цел и посока. Нищо не е създадено просто така. Всичко оставя своя отпечатък и оформя онова, което дава смисъла да се върви напред. Кръговрата никога няма да спре. Може да се трансформира, но няма да спре.

Пп Много ти благодаря, че споделяш информация по случая Дятлов. На мен тази загадка ми е много интересна и се радвам на всяка трохичка информация, която повдига завесата на информационното затъмнение и се опитва да разгадае мистерията.

# 4 141
  • Мнения: X
Очаквайте неочакваното.
https://www.space.com/why-no-alien-life-theories-bad.html
Скрит текст:
Ако открием доказателства за извънземен живот, бихме ли ги познали? Животът на други планети може да бъде толкова различен от този, с който сме свикнали, че може да не разпознаваме никакви биологични подписи, които той произвежда.

През последните години се наблюдават промени в научните теории за това какво се счита за биосигнатура и кои планети могат да бъдат обитаеми, а по-нататъшни обрати са неизбежни. Но най-доброто, което можем наистина да направим, е да интерпретираме данните, които имаме с настоящата ни най-добра теория, а не с някаква бъдеща идея, до която все още не сме достигнали.

Това е голям проблем при търсенето на извънземен живот. Както Скот Гауди от Консултативния съвет на Наса каза: "В едно нещо съм сигурен, след 20 години изучаване на екзопланети ... очаквайте неочакваното."

Но наистина ли е възможно да „очакваме неочакваното“? Много пробиви се случват случайно, от откриването на пеницилинът, до откриването на космическата микровълнова фонова радиация, останала от Големия взрив. Това са открития случили се до голяма степен главно заради късметът на участващите изследователи. Що се отнася до извънземния живот, достатъчно ли е учените да приемат „ще го познаем, когато го видим“?

Изглежда, че много изследвания ни казват, че да очакваме неочакваното е изключително трудно. „Често пропускаме това, което не очакваме да видим“, според когнитивния психолог Даниел Симънс, известен с работата си по невнимателната слепота. Неговите експерименти показаха как хората могат да пропуснат горила преминаваща точно пред очите.
Възможно ли е да пропускаме аномалия, защото имаме силни предварителни очаквания.

В историята на науката има много примери. Философията описва този вид феномен като "теория  на натовареността на наблюдението". Това, което забелязваме, зависи основно от нашите теории, концепции, убеждения и предварителни очаквания. Още по-често това, което считаме за значимо, може да бъде предубедено по този начин.

Например, когато учените за първи път откриват доказателства за ниски количества озон в атмосферата над Антарктида, първоначално ги изхвърлят в кошчето като грешни данни. Без предварителна теоретична причина да се очаква че е възможно там да има дупка, учените я изключват предварително.

Може ли да се случи подобно нещо в търсенето на извънземен живот? Доказателството за него да е в нечие кошче. Учените, изучаващи планети в други слънчеви системи (екзопланети), са затрупани от изобилието от възможни цели за наблюдение, конкуриращи се за тяхното внимание. През последните 10 години учените са идентифицирали повече от 3650 планети - повече от една на ден. И с мисии като ловецът на екзопланети TESS на НАСА тази тенденция ще продължи.

Всяка нова екзопланета е богата на физическа и химическа сложност. Прекалено лесно е да си представим случай, при който учените не проверяват двойно цел, която е маркирана като „липсваща значимост“, но чието голямо значение би било разпознато при по-внимателен анализ или с нестандартен теоретичен подход.

Не бива обаче да преувеличаваме теоретичната натовареност на наблюдението. В илюзията Мюлер-Лайер линия, завършваща със стрелки, насочени навън, изглежда по-къса от еднакво дълга линия със стрелки, насочени навътре. Но дори когато знаем със сигурност, че двете линии са със еднаква дължина, нашето възприятие не се влияе и илюзията остава. По същия начин, учен може да забележи данни, които теорията казва, че не трябва да вижда.

Трябва да бъдем с открит ум

Със сигурност учените не могат да работят, като просто наблюдават. Научното наблюдение винаги е насочвано по някакъв начин. Но в същото време, ако искаме да "очакваме неочакваното", не можем да си позволим на
предварителната теория да влияе върху това, което наблюдаваме, и това, което считаме за значимо.

В търсенето на извънземен живот учените трябва да бъдат с отворен ум. А това означава известна доза идеи и техники, които не са включени в основните теории. Примерите от миналото в науката показват, че идеите, които не са включени в основните теории, понякога могат да бъдат неоснователно задържани. Космическите агенции като НАСА трябва да се поучат от такива случаи, ако те наистина вярват, че в търсенето на извънземен живот трябва да „очакваме неочакваното“.

Попаднах на една много интересна статия.
https://www.theatlantic.com/magazine/archive/2018/09/dinosaur-ex … on-debate/565769/
Учен предлага хипотеза че динозаврите не са умрели при падането на астероида. Статията е много дълга и много  интересна. Ще я резюмирам накратко като ще пропусна техническата част.

Скрит текст:
Геолог от Принстън от дълги години е обект на подигравки от науката, като твърди, че петото голямо измиране не е причинено от астероид, а от поредица от колосални вулканични изригвания. Но тази теория отхвърляна с подигравки, се превърна в тема на дебат.
Герта Келер ме чакаше на летището в Мумбай, за да хванем полет до Хайдерабад. „Няма да умреш“, каза ми тя весело, щом пристигнах. „Ще те върна.“

Смъртта не беше нещо, което смятах за възможна последица от пътуването с Келер, на 73, професор по палеонтология и геология в университета Принстън. Изглеждаше достатъчно безобидна: крехка, носеше сиви панталони и туристически ботуши и чанта от супермаркет.

Бързо разбрах, че Келер смята, че такива успокоявания са необходими, защото, подходящо за някой, който изучава масови измирания, тя има способността да привлича бедствия. По време на полета ми разказа, за четири пъти в които е избегнала смъртта. Веднъж, когато се е опитала да се самоубие, веднъж от хепатит, заразена по време на военен преврат в Алжир, веднъж след като е разстреляна по време на грабеж, и веднъж след хранително отравяне в Индия - и това в никакъв случай не е изчерпателен списък. Тя има смъртоносни преживявания и изправяйки се пред ягуар в Белиз, боа в Мадагаскар, мафията в Хаити, и възстание в Мексико. Била е в още 10-ки страни в които е провеждала полеви изследвания.

Скрит текст:
Келeр е отново в Индия, за да изследва катастрофа, която е погълнала съзнанието и през последните 30 години: унищожаването на три четвърти от земните видове - включително, както е известно и динозаврите - по време на последното масово измиране на нашата планета, преди около 66 милиона години. Към нея ще се присъединят трима сътрудници в Хайдерабад: геолозите Тиери Адат от университета в Лозана; Сиад Хадри, от университета Sant Gadge Baba Amravati в централна Индия; и Майк Еди, също от университета Принстън. Взеха ни на летището в микробус и започнахме петчасовото пътуване до нашия хотел в град, толкова отдалечен, че не бях уверен в разположенито му на картата.

Когато гледах през прозореца на микробуса, виждах природа, за Келър това бе праисторическо местопрестъпление. Тя търсеше нови доказателства, които биха помогнали да докаже хипотезата си за това, което е убило динозаврите т.като е несъгласна с основната хипотеза за астероид, за който много от нас са учили в училище като неоспорим факт. Според този добре установен сценарий с огън и жупел, динозаврите са унищожени, когато астероид с ширина шест мили, се удря в нашата планета със силата на 10 милиарда атомни бомби. Въздействието отприщва гигантски огнени топки, смазващо цунами, разтрисане на земната кора могъщи континентални земетресения последвани от задушаваща тъмнина.

Преди хипотезата за астероидите да стане водеща, изследователите са предлагали всякакви хипотези. Но всички алтернативни теории са ликвидирани, когато през 1980 г. спечелилият Нобелова награда физик Луис Алварес и трима колеги от UC Berkeley обявиха откритие в списанието Science. Те намират иридий - твърд, сребристосив елемент, който дебне в недрата на планетите, включително и нашата - разпределен по целия свят приблизително по същото време, в който според данните от изкопаемите, динозаврите са умрели масово. Загадката е решена: Астероид се е блъснал в Земята, изхвърлил е иридий по целия свят и заличил повечето форми на живот на планетата Земя.

Тяхната хипотеза бързо придобива популярност, тъй като виденията за скалите-убийци които пътуват из космоса са част от човешките страхове. Наса инициира проекта Spacewatch за проследяване - и евентуално бомбардиране на всеки астероид, който има опасност да застраши живота на Земята.

Статии в медиите описват учени, които издигат теорията на Алварес като водеща, особено след като през 1991 г. е открит, геоложки еквивалент на ДНК доказателство доказващо кой е убиеца: „Кратерът на обречеността“, кухина с широчина 111 мили близо до мексиканския град Chicxulub, на полуостров Юкатан. Изследователите го определят като мястото, където фаталният астероид е ударил Земята. Убиеца е разкрит. Случаят е приключен.

Астероидната теория предостави елегантно решение на праисторическият пъзел, а нейният постоянен марш от хипотеза до факт предлага поразителна история за целостта на научният подход. "Тази хипотеза е доказана с възможно най голямата сигурност, която науката може да предложи", казва професор по планетарна наука пред сп. Time в статия за откритиването на кратера. „Бих казал, че хипотезата е достигнала нивото на сигурност като хипотезата за еволюцията“, казва Шон Гулик, професор в Тексаския университет в Остин, който изучава кратера Chicxulub. "Загадката е решена, случаят е приключен", казва Бък Шарптън, геолог от Лунния и планетен институт.

Но Келер не е съгласна с тях. „Това е като легенда:„ Голяма скала от небето удря динозаврите бум и ги убива. “И има всички аспекти на една наистина хубава история“, казва тя. "Просто не е вярно."

Докато по голямата част от нейните колеги с готовност прегръщат астероидната теория като причина за изчезването, Келер остава доскоро самотен глас който я оспорва. Тя твърди, че масовото измиране е причинено не от сблъсък с астероид на принципа грешно място-грешно време, а от поредица от колосални вулканични изригвания в част от Западна Индия, известна като Капаните на Декан - теория, която първо е предложена през 1978 г. и след това изоставена от всички, освен малък брой учени. Нейните изследвания, проведени със специалисти по целия свят и представени във водещи научни списания, принудиха мнозинството несъгласни с нея учени да направят втори поглед върху нейните данни. „Герта разкри много неща през годините, които просто не са в съзвучие с хубавата, проста въздействаща хипотеза, която Алварес изгради “, казва ми Андрю Кер, геохимик от Кардифския университет. „Тя накара хората да се замислят“

Съпротивата на Келер да приеме астероидната теория я поставя в основата на един от най-яростните и най-дълго протичащите спорове в науката. „Това е като Тридесетгодишна война“, казва Кирк Джонсън, директор на Националния природонаучен музей Смитсониън. Отказът и да се съгласи с астероидната теория и причинява десетилетия на главоболия, изправена пред 10-летна борба срещу нея, изпълнена с клевети, саботажи, заплахи, дискриминация, обвинения във фалшификация. „Никога не съм попадала на нещо, което е толкова яростно“, казва Келер. "Не мога да опиша по какви начини бях атакувана” Келер ми изброява обиди, които други учени са отправили към нея, било зад гърба и или в лицето й. Тя казва, че са я наричали „кучка“ и че „трябва да бъде убита с камъни и изгорена на клада“.

Разбирането на причината за масовото измиране не е езотерично академично начинание. Динозаврите са това, което палеонтолозите наричат ??"харизматична мегафауна": секси, симпатични зверове, чието унищожаване трансформира целият живот на планетата. Естеството на техният край, след 135 милиона години добър живот, може да предложи улики за това как можем да предотвратим или поне да отложим собствения си край. „Без да искам да звуча песимистично“, пише геофизикът Винсънт Куртило в книгата си „Еволюционни катастрофи“, вярвам, че древните катастрофи, са достойни за нашето внимание, не само заради нашата култура или нашето разбиране за пътят, довел до появата на нашия собствен вид, но съвсем на практика, за да разберем как да се предпазим от изчезването на самите нас. "

Този спор осветява разхвърляния начин, по който напредва науката и как този идеализиран процес, привидно воден от обективния разум и търсенето на истината, се оформя от егото, властта и политиката. Келер трябваше да изтърпи десетилетия на присмех, обиди и всякакъв вид атаки, за да накара учените да преразгледат идея, която уверено бяха изхвърлили в коша за боклук. „Герта трябваше много да се бори, за да влезе в позицията, в която се намира в момента“, казва Волфганг Щнеснесбек, сътрудник на Келер от Хайделбергския университет. „Благодарение на нея разследването на смъртта на динозаврите отново е отворено.“

Преди 700 000 000 години едноклетъчните организми в океана започват да се свързват, за да образуват сложни многоклетъчни същества. Преди 440 000 000 години почти всички образували се първи животни са унищожени от първото глобално измиране на планетата. Земята се възстановява - рибите се появяват в моретата, четириноги земноводни изпълзяват на сушата и тогава, преди 372 000 000 години, друга катастрофа унищожава три четвърти от целия живот. Повече от 100 000 000 години след това животът отново процъфтява. Планетата е дом на първите влечуги, първите яйца с черупки, първите растения със семена. Горите са претъпкани с гигантски водни кончета. Тогава, преди 252 000 000 години, започва „Голямото измиране“. Когато то приключи, 96 процента от всички видове са заличени. Оцелелите излизат и се размножават - допреди 201 000 000 години когато друго масово измиране заличава половината от тях.

Теренът е разчистен за динозаврите. Започва тяхната ера. През това време земните масиви, прекарали милиони години, вързани заедно в суперконтинента Пангея, започват да се разделят и океаните - пълни с акули, охлюви, корали и крокодили - запълват пространството между тях. Времето в този период е за бански на почти цялата планета: Дори на север от 45-ия паралел, който днес грубо отбелязва границата между САЩ и Канада, климатът е влажен, субтропичен. Първите владатели в царството на динозаврите са Стегозаврите които са се скитали из планетата, но след това са изчезнали, а Тиранозаврите заели мястото им. (Повече време отделя стегозаврите от тиранозаврите - около 67 милиона години - отколкото тиранозаврите от хората, около 65 милиона години помежду им.) Това е ера на забележителни иновации в природата, появяват се първите цъфтящи растения, най-ранните плацентарни бозайници и най-големите сухоземни животни, които някога са бродили по тази планета. Животът е хубав - докато всичко не свършва.

Според теорията на Алварес, чиито привърженици, я наричат сценария „лош уикенд“: Динозаврите не виждат предстоящият си край, до последният възможен момент коагато изведнъж всичко, бързо и рязко, приключва. Голяма скала от небето удря Земята и бум, край на историята. (Някои от видовете, които избягват съдбата на динозаврите, все още съществуват и до днес във форма, почти идентична на предците им, включително дървета гинко, магнолии, хлебарки, крокодили и костенурки, създания бродили някога редом до динозаврите и живяли в тяхното царство които Келър днес отглежда вкъщи като домашни любимци.)

Теорията на Алварес е благодат за катастрофистката идея, която поддържа схващането, че Земята е оформена от внезапни, жестоки събития и животът през циклични периоди от време се трансформира из основи и редовно като пулсация на сърце. Импактърите (привържениците на астероидната теория на Алварес за смъртта на динозаврите) твърдят, че вкаменелостите както на морските, така и на сухоземните организми показват рязко и мигновено отмиране на практика в същия миг, когато геологично е доказано, че астероид е ударил. "Ако погледнете скоростта на изчезване след събитието и погледнете възстановяването след това, това е най-внезапното от всички известни измирания", казва Шон Гулик. „Това измиране ??е като остра граница в геоложкия запис“ - в съответствие с вида на унищожаването, което само един астероид може да причини.

Теорията на Алварес първоначално се сблъсква със силна опозиция от страна на идеята за постепенно развитие на планетата, че огромните планетарни промени се дължат на по-бавни сили, оформящи облика и.

Първото сблъсък на Келер с учените разследващи измирането на динозаврите, се състоява на конференция през 1988 г. за глобалните катастрофи. Тя представя резултати от тригодишния си анализ на скален участък в Ел Кеф, Тунис, който отдавна се смята за един от най-точните записи на тяхното измиране. Келер специализирана в изучаването на вкаменелости на едноклетъчни морски организми, наречени foraminifera - (наричани накратко форами) (Тя смята тези същества, за "стари приятели".) Тъй като вкаменелостите им са многобройни и добре запазени, палеонтолозите могат да проследят техните модели на изчезване със значителна точност и затова често разчитат на тях като помощник за да направят изводи за другите видове.

Когато Келер изследва пробите от Ел Кеф, тя не вижда „лош уикенд“, а лоша ера: 300 000 години преди да удари астероида на Алварес, изследваните популации от форами вече са започнали да изчезват. Келер открива, че изследваните популаци изчезват равномерно докато това изчезване не се ускорява. "Моят извод беше, че не можете да имате нито едно мигновено събитие, което да доведе до точно такъв модел“, ми каза тя. „Това беше моето послание на тази среща и това предизвика огромни сътресения.“ Келер казва, че едва е приключила встъплението на доклада си, когато учени от публиката започват да крещят: „Глупости“ „Изследванията са грешни" "Няма логика" "Не е вярно"
Противоречието межди фосилните доказателства и теорията на Алварес става известно като динозавърската война. Алварес задава тон за нея. Неговата научна популярсност вече го направила звезда - спечелването на Нобелова награда по физика, летенето заедно с екипажа бомбардирал Хирошима, „рентгеновото” изследване на египетските пирамиди в търсене на тайни камери - му спечели известност и популярност и в о-вото извън научните среди и той има звезден медиен статут, като го използва за да се появява редовно в медиите и да се подиграва, на противници на неговата теория, които се осмеляват да му противоречат. В "Ню Йорк Таймс" Алварес определя един палеонтолог скептик към неговата теория "като не много добър учен", накарал дисидентите си да "публикуват научни глупости", призовава да се игнорира работата на друг учен поради неговата "обща некомпетентност" и отписва цялата научна дисциплина палеонтология, когато палеонтолози протестират, че изкопаемите вкаменелости противоречат на неговата теория. "Не обичам да казвам лоши неща за палеонтолозите, но те наистина не са много добри учени", казва Алварес пред Ню Йорк Таймс. „Те са по-скоро едни колекционери на вкаменелости.“
Скрит текст:
Учените, които не са съгласни с астероидната хипотезата, се страхуват за кариерата си. Дюи Маклийн, геолог от „Вирджиния Тех“, който първи е предложил вулканизма за измирането на динозаврите, обвинява Алварес, че се опитва да блокира професурата му, като го критикува пред университетският състав заради вижданията му. Алварес отрича да го прави - макар че фактически обижда Маклийн пред служители на университета. „Ако президентът на колежа ме попита какво мисля за Дюи Маклийн, бих казал, че той е като слаба сестричка“, казва Алварес пред „Таймс“. „Мислех, че е изчезнал, тъй като вече никой не го кани на конференции". Чък Ъфишър, друг привърженик на вулканизма, който Алварес описва като клоун, обвинява, сп. Science, топ академичен журнал, че налагат цензура над всяка различна хипотеза извън астероидната. Списанието публикува 45 статии, фаворизиращи астероидната теория за 12-годишен период - и само четири за различни хипотези. (Редакторът отрича всякакво фаворизиране на дадена хипотеза.)

Това, че динозавърската война привлича учени от множество дисциплини, само добавя към кръвта която се лее в нея. Палеонтолози негодуват срещу физици под крилото на Алварес, че игнорират изкопаеми вкаменелости които не съвпадат с астероидната теория, те пък заявяват че "колекционерите на вкаменелости" са просто ядосани, че не те са разрешили загадката за измирането на динозаврите. Проблем се оказват и различните методи и стандарти на доказване които не могат да се пренесат от една област в друга. Когато например физици се доверяват на модели, геолози изискват наблюдения от полева работа.
Келер и други учени обвиняват импактарите (привържениците на астероидната теория) че се опитват да задушат в зародиш обмислянето на алтернативни теории за да не се получи научен дебат. Въпреки че геолозите са правили колебания в продължение на 60 години, преди да постигнат консенсус за континенталния дрейф, Алварес обявява дебата за измирането на динозаврите за приключил в рамките само на две години
След смъртта на Алварес, през 1988 г., неговите съдружници придължават битката - най-вече неговият син и сътрудник Уолтър и холандският геолог Ян Смит
Много от критиците на астероидната хипотеза се оттеглят, включително Ъфишър и Маклийн, двама от най-откровените и противници. Ъфишър обявява през 1994 г., че ще се откаже от по нататъшното си изследване на масовото измиране. Въпреки че в крайна сметка получава повишение, Маклийн по-късно написва на уебсайта на своя факултет, че „порочната политика“ на Алварес го е накарала да развие сериозни здравословни проблеми и че, от страх от рецидив, той не може да продължи да изследва теорията за вулканизма. Никога не се възстанових физически или психологически от това изпитание ", добавя той. По-младите учени избягват да влизат в темата, опасявайки се, че това може да застраши кариерата им. Вулканизмът до голяма степен е отхвърлен.
Но не от всички. „Обикновено, когато хората бъдат нападнати и им е трудно, те напускат терена“, ми каза Келер. „За мен е точно обратното. Колкото повече хора ме атакуват, толкова повече искам да разбера каква е истината. "

Тъй като Келер постоянно натрупва доказателства за подкопаване на астероидната хипотеза, враждебността между нея и импактарите само се засилва. След като 5-часовият път до хотела се превърна в 12 часа след спиране за взимане на скални проби, Келер ми разказа че импактарите са предупредили някои от нейните сътрудници да не работят с нея, дори се свързвали с техните ръководители, за да ги притиснат да скъсат връзки. (Тиери Адат и Волфганг Стинесбек, които работят с Келер от години, потвърдиха това.)

Келер планира да прекара една седмица в събиране на скали в два различни региона на Индия, като се започне от района около Basar, прашно село с площ от 5800 в центъра на страната. Дните ни на полето се превърнаха в предсказуема рутина. От около 7:30 всяка сутрин до късно в полунощ. Шест- или седемчасово шофиране до далечни кариери.

След доклада си от 1988 г. за фомовете в Тунис, тя решава да види дали бавното и устойчиво изчезване, което наблюдава в Ел Кеф, важи и другаде и анализира популациите от форами преди и след Chicxulub в близо 300 места по света. Отново и отново Келер не е виждала „никакви доказателства за внезапно масово унищожение.“


Още по-проблематично е, че Chicxulub не изглежда да е особено смъртоносен според Келер. Пробите, които тя събира в Ел Пеньон, Мексико, западно от кратера, разкриват здрави популации от форами, дори след като астероидът е ударил. Фотосинтетичните същества, би трябвало да бъдат обречени от тъмния облачен прашен облак, но успяват да оцелеят.

И тогава се появява въпросът за четирите предишни масови измирания. Изглежда, никое от тях не е било предизвикано внезапно,  въпреки че много хиляди астероиди са удряли нашата планета. (Импактарите се противопоставят, че астероидът Chicxulub не само е бил гигантски, но и е кацнал в най-смъртоносния възможен обект: в плитки води, където е изстрелял изменяща климата изпарена скала.)

Анализирайки проби, взети от дълбоко в кратера Chicxulub, Келер открива 20 инча варовик и друга утайка между остатъци от астероида и най-изразената отмивка на форамите. Това е доказателство, че хиляди години са изминали между тях, твърди тя.
 
Констатациите на Холандският геолог Ян Смит от същите проби са диаметрално противоположни; той заявява, че цунами, предизвикано от астероида, е депозирало утайката по същество за една нощ. Въз основа на подобни резултати от Хаити, Тексас и другаде в Мексико Келер стига до заключението, че астероидът е ударил 200 000 години преди измирането - твърде рано, за да го причини.

Келер започва да търси други възможни виновници за измирането. Тя търси заплаха, станала постепенно по-смъртоносна през стотици хиляди години, такава, че да предизвика нарастващ стрес за природата , последван от окончателно, драматично заличаване.

Нейната хипотеза: четирите предишни масови изчезвания на Земята са свързани с огромни вулканични изригвания, продължили около 1 милион години. Петото изчезване, това, което обрича динозаврите, се случва заради един от най-големите вулкани в историята, скрит в Капаните на Декан.

Последна редакция: ср, 22 яну 2020, 03:24 от Анонимен

# 4 142
  • Мнения: 17 390
Тази теория не е нова, чувал съм я и преди, може би не изложена в такъв вид - но съм я чувал/чел. Според мен в своята същност тя не променя радикално предната теория - едното не отрича другото, удара с метеорит може да е причинил размествания на земната кора и оттам - вулканични изригвания продължили с векове. От друга страна ако е имало метеорит никъде не е казано, че динозаврите са умрели за един ден, а не в поредица от години, след  промяна на температурата.
 Така че не виждам нищо смущаващо в изложената теория.

# 4 143
  • Мнения: X
Аз мисля че тука основното противоречие е в цялостните възгледи. Въпреки че не съм се заравял много надълбоко в темата за масовите измирания и какво ги причинява. Привържниците на вулканизма твърдят че вулканичната дейност има по голямо влияние над планетата от астероидите които отвреме навреме удрят. И тя е виновка за тях а не те. Ако се замисли човек дали не се преувеличава цялостното въздействие което би причинил един астероид с големина 6 мили. Разбира се това е нещо страшно, да не дава Господ да сме съвременници на нещо подобно, но все пак планетата е огромна, 6 мили, 10 км представляват около 0,000000002 % от нейната площ (дори и да бъркам някоя 0 това е страшно малко) от 500 000 000 кв. км. 1 към 50 000 000 е съотношението на астероида към планетата. Много по малко от това на прашинка към портокал. Този астероид всъщност е прашинка от гледна точка на планетата. Например на Марс същият астероид би имал много по голямо въздействие т. като той е само 144 000 000 кв. км. въздействието му на Марс е все едно нас да ни удари астероид с големина 20 мили. От друга страна въздействието се определя и от скоростта на астероида, повече скорост, повече отделена енергия при сблъсъка повече поражения, повече влияние, един куршум е пренебрижетелно малък спрямо човешкото тяло и ако го метнеш с ръка по някого ефекта е почти нулев, но ако го изпратиш със свръхзвукова скорост ефекта е съвсем различен.

Ще резюмирам 2-рата част от статията която вчера не резюмирах.

Скрит текст:
На тази експедиция Келер се надява да събере образци, които ще й позволят да създаде подробна времева графика на вулканичната дейността на капаните на Декан в периода от последните 100 000 години, водещи към измирането. Целта: да видим дали най-голямата му активност е свързана с екологичния стрес и масовото измиране по целия свят. Басар се намира на 300 мили източно от някои от най-високите точки на капаните на Декан, район близо до епицентъра на изригванията. Келер е избрала Басар, тъй като подозира, че дългите ниски участъци от базалт около нас са се образували от някои от най-големите потоци лава - изхвърлени по време на големите изригвания непосредствено преди измирането. За да го докаже,  обаче, Келер трябва да датира скалата.

Един следобед се спуснахме по един път, когато Адат се провикна, микробусът се спря и всички изскочиха, за да огледат стръмен хълм. Не ми приличаше на много важен. Издигайки се от асфалта имаше няколко ярда камънаци, ​​след това тънка ивица от морско-зелена скала, последвана от розовоникъв слой, а след това кръгли, кафяви скали.

Адат потъна на колене и се зарови в камъните. Еди изследва скалата, за да определи дали е глина. Келер се изскачи нагоре по наклона.

"Продължавайте да копаете!", Каза Келер на Адат. "Това е истински джакпот за нас!"

Тя започна да ми обяснява защо са толкова важни тия скали. Скалите записват вертикално преминаването на времето: Разстоянието между мястото, където Адат седеше покрито с чакъл и където Келер беше на върха на хълма, потенциално представляваше прогресията на няколкостотин хиляди години. „Мисли за това място като за  преминаване през времето“, ми каза Келер. Районът очевидно някога е бил праисторическо езеро показва единият слой почва. Този над нея свидетелства за заливане с лава - кафявите скали.

Геологията е наука в която нищо не може да се каже със сигурност докато събраните проби не влязат в лабораторията. Келер, Адат и Еди напълниха прозрачни пластмасови торби с части от скалата, за да ги изпратят у дома.

Връщайки се в микробуса, Адат ми разказа за неотдавнашна конференция, на която учени са обсъждали в научен дебат тежестта на хипотезата на вулканизма срещу астероидната хипотеза пред публика съставена само от учени, които след това са гласували с вдигане на ръце, какво мислят че е причинило измирането. Адат каза, че резултатът е бил в полза на вулканизма. По-късно говорих с палеонтолога Пол Уигнал, за тази конференция като той оспори че вулканизма е бил победител в дебата , твърдейки че астероидната хипотеза е спечелила със 60-40, макар да призна, че учените по същество са разделени - оказва се, че загадката далеч не е решена. Когато попитах Уигнал, кой е възродил теорията за вулканизма и отновил я е сложил на масата , той отговори: „Ако трябва да посоча само един човек, бих посочил Герта.“

Келер разказва и за влиянието на вулканизма в много по скорошни примери.

На 8 юни 1783 г. вулканът Лаки в Исландия започна да дими. Земята се отвори „като животно, което разкъсва плячката си“ и разля „потоп от огън“, според исторически документи на съвременници. Лаки изпуска задушаващи облаци от сяра, флуор и флуороводородна киселина, покривайки Европа с воня на гнили яйца. Слънцето не може да пробие, и маранята е толкова гъста, че по обяд е твърде тъмно за четене. (За разлика от конусовидните стратовулкани, и капаните на Декан, и Лаки са изригвания на цепнатини, които разрушават земната кора, изхвърляйки лава, докато земята се раздробява.)

Ефектите върху живота са незабавни. Киселинният дъжд изгаря листата, и причинява мехури, попадайки върху незащитена кожа и отровя растенията. Хората и животните развиват деформирани стави, омекотени кости, напукани венци и странни израстъци по телата си - всички симптоми са на отравяне с флуор. Масовата смърт започва осем дни след изригването. Повече от 60 процента от добитъка на Исландия умират в рамките на една година, заедно с над 20 процента от цялото човешко население на Исландия. И ефектите се разпространяват по цялата планета. Бенджамин Франклин рзказва за "постоянната мъгла" над "голяма част от Северна Америка". Студените температури в Япония довеждат до известната „година без лято“, а нацията претърпява най-лошия глад в своята история. В цяла Европа посевите побеляват и изсъхват, заради липсата на слънчева светлина а през юни изсушените листа покриват земята, сякаш е октомври. Настъпилият глад в Европа продължава три години; историците твърдят че Лаки е причината за Френската революция.

„Но това са само незначителни краткосрочни ефекти причинени от малко изригване, в сравнение с капаните на Декан“, ми каза Келер. Едно единствено изригване на Декан е "хиляди пъти по-голямо" от Лаки, ми казва тя. - И това се повтаря отново и отново. в продължение на последните 350 000 години водещи до голямото масово измиране. "

Лаки пуска за едно изригване 3,3 кубични мили лава; Декан отприщва приблизително 720 000 кубически мили, покривайки площ три пъти по-голяма от Франция.

Отне ни пет часа шофиране, час и половина полет от Хайдерабад до Пуна и още три часа с кола, за да проследим потоците на лавата които са създали цели планини от базалт със средна височина 2,1 мили  - почти два пъти по-високи от Гранд Каньон и са дълбоки - разширени.

"Удивително е", каза Еди. "Всеки път."



Спряхме микробуса за да вземем проби от още едно място.
Келер, взе едно парче черен базалт прокара ръка върху оцветен червеникаво кървав слой от скалата. Там, където сега стояхме, беше практически в окото на масовото измиране, тя обясни: сътрудниците и бяха датирали този червен слой и открили, че той е депониран десетки хиляди години преди измирането, точно преди най-голямото и смъртоносно изригване на Декан да започне.

Изригванията са се засилвали през последните 40 000 години до измирането“, каза Келер. „Изригванията са били огромни, невъобразими. Това са най-дългите потоци лава покривали Земята, повече от 600 мили, практически дължината на Калифорния.

Рисунка, която виси над бюрото на Келер в Принстън, изобразява нейното виждане за този апокалипсис, което е сформирано силно от сведенията за ефектите от изригването на Лаки и отровеният добитък на Исландия. На илюстрацията динозаврите, имат лилаво-зелен оттенък много оттях са изхвърляли стомашното си съдържание в следствие на натряването с токсични в-ва, покрили цялата планета, и скрили слънцето. Според изследванията на Келер, докато лавовите потоци на Декан опустошават индийския субконтинент, освобождаване на пепел и токсични елементи (живак, олово) и газове (сяра, метан, флуор, хлор, въглероден диоксид) се е разпространило по целият свят предизвиквайки непоносимо дълъг екологичен стрес за животнският и растителен свят довел до голямото измиране.

Пепелта, живакът и оловото се установят във всички видове местообитания, отравящи съществата и тяхното снабдяване с храна. Серните съединиения предизвикват киселинни дъждове, опустошавайки океаните и унищожавайки растителността, която е необходима за животни, за да оцелеят. Комбинацията от въглероден диоксид и метан в крайна сметка е вдигнала температурата на сушата с цели 14,4 градуса по Фаренхайт, **
което допълнително е окислило океаните и ги е направило негостоприемни за планктон и форами.  "С изчезването на основата на хранителната верига понататъшното измиране е необратимо", казва Келер.

Скалите на други места по света разкриват същата последователност на събитията, които Келер е открила в капаните на Декан. Тя и нейните сътрудници са открили доказателства за изменението на климата и увеличаването на нивата на живак след най-големите изригвания, а други изследователи са документирали повишени концентрации на сяра и хлор, съответстващи на силно замърсяване с вулканични газове. Келер твърди, че дори слоевете иридий могат да бъдат свързани с изригванията на Декан, като се има предвид, че вулканичният прах носи високи концентрации на този елемент.

Тя вижда и отпечатъците на Декан във записите на вкаменелостите. Постепенният упадък на форамите - последван от внезапното им, драматично измиране - се приравнява с модела на изригванията на Декан: В продължение на няколкостотин хиляди години вулканичната му активност въздейства на околната среда, докато най-големите му емисии нанасят окончателен, опустошителен удар. Земната флора и фауна не показват признаци на възстановяване след повече от 500 000 години след това - период от време, който съвпада с продължаващата активност на Декан след пика и. Вулканът къкри дълго, след като повечето видове са изчезнали, запазвайки планетата почти необитаема.

Нейните заключения са грешни, ми казва Ян Смит.
След близо 40 години спорове двете страни все още не могат да се споразумеят по основни факти. Смит и другите импактари се противопоставят на хипотезата на Келер с дълъг списък от опровержения: Видовете на планетата изчезват „почти за една нощ“, настоява Смит, твърде бързо, за да бъде причината вулканизма на Декан. Критиците на Келер твърдят, че вулканизма на Декан  се развива в продължение на стотици хиляди години, твърде бавно и твърде дълго, за да бъде смъртоносен. Те твърдят, че няма доказателства, че видовете са страдали, докато Декан е бил активен и че най-големите вулканични изригвания са настъпили след измирането, твърде късно, за да бъдат причината.

Някои учени се опитаха да съберат 2-те хипотези. ( Simple Smile може би теорията на Сноу е вярна).   Екип от UC Berkeley,  наскоро включи вулканизма в астероидната теория, предлагайки че сблъсъкът на Chicxulub отприщва земетресения, които от своя страна предизвикат най-разрушителната активност на Декан. Но Келер отхвърля тази хипотеза. "Те се опитват да спасят астероидната теория, като я редактират." ми каза тя.

Най-голямата област на консенсус между вулканистите и импактарите изглежда е в това, че и двете страни обвиняват другата в игнориране на данни. Келер казва, че импактарите „отказват да обсъждат доказателства, които са в противоречие с това, в което вярват“; Алън Хилдебранд, известен импактър, казва, че Келер „не разглежда всички доказателства.“ Всяка страна отхвърля другата като ненаучна: „Това не е наука. Понякога изглежда, че те градят тяхната хипотеза на сляпа вяра, “казва Келер, чиято работа пък Смит нарича„ почти научна. ”И двете страни твърдят, че другата е упорита, и отказва да се съгласи с очевидни факти. „Не убеждаваш старите хора в нови идеи. Изчакваш ги да умрат “, шегува се Куртило, привърженик на вулканизма, перифразирайки Макс Планк. Смит се съгласява: "Просто трябва да изчакаме привържениците на вулканизма да изчезнат."

Цялата кавга обаче повдига въпрос: Как ще разбере обществеността, кой сценарий е истинският? Съблазнително, но ненадеждно е да се довериш на това, което изглежда е мнението на мнозинството. Четиридесет и един съавтори подписаха научен документ през 2010 г., в който твърдят, че Chicxulub, след като всички доказателства са били оценени, е убиецът на динозаврите. Случаят отново е затворен. Въпреки че някои смятат че този документ е доказателство за консенсус, десетки геолози, палеонтолози и биолози, продължават публикуват доклади, в които оспорват методите и заключенията в астероидната теория.

В крайна сметка консенсусът може да е грешна цел. Адриан Кюри, философ на науката от университета в Кеймбридж, се притеснява, че трескавата конкуренция в академичните среди, съчетана с необходимостта да се изявят колегите - за да бъдат публикувани, или да получат парични средства - възнаграждават изследвания в съзвучие с мейнстрийма пред изследвания опровергаващи го. Той и други твърдят, че противоречието води до прогрес, тласка експертите да се занимаят със сложни въпроси. Някои от най-откровените критици на Келер ми казаха, че нейното подкопаване на астероидната хипотеза мотивира техните изследвания. Въпреки че обидите които летят в динозавърската война не са белег на безпристрастни научни изследвания, но в крайна сметка тази  страст, кара учените да копаят по-дълбоко, да се противопоставят на мнозинството и да ловуват скали в селска Индия в продължение на 12 часа.



Вниманието на Келер към скалите и историята която те разказват, й позволява да живее едновременно в миналото, настоящето и бъдещето. Тя е тук, в настоящето шофирайки през изпълнените със смог планини на Индия. Гледката на назъбените им очертания едновременно я транспортира назад във времето 66 милиона години, когато индийският субконтинент се превръща в убиец, изхвърляйки газ, пепел и огън. Това може да се повтори и да предизвика евентуалната кончина на човешкия вид, която Келер твърди, че ще бъде предизвикана от сили, подобни на вулканизма на Декан.

Келер се страхува, че ние изпълваме средата си със същите съставки - сяра, въглероден диоксид, живак и други - които са убили динозаврите. "Просто замествате ефекта на вулканизма на Декан с днешното изгаряне на изкопаеми горива", каза ми тя. „Точно същото е.“

Келер вижда мрачно бъдеще, когато гледа нашето настояще. Океаните се окисляват. Климатът се затопля. Нивата на живак се повишават. Безброй видове са застрашени и вървят към своя край - подобно на постепенното, и след това забързало се изчезване на форамите. Независимо дали капаните на Декан в крайна сметка са причинили масовото измиране, изригванията му осветяват как настоящата ни среда може да реагира на причинени от човека замърсители. Ако обаче Декан е отговорен, теорията на Келер хвърля настоящите ни действия в ужасяваща светлина.

# 4 144
  • Мнения: 17 390
Да се правят такива сравнения ми се вижда некоректно - Земята не е бил удряна наскоро от метеорит, няма как да засечем какво се случва при удар, за колко време се повишават температур, колко виисоки стават цунамитата и въобще - за колко време замира животът на Земята, след удар с меорит; eто защо няма как да сравнявме с Вулканичната дейност,  така че всичко е сферата на субективното. Според мен двете хипотези се допълват - удар с метеорит може да причини разместване на тектонични плочи и избухване на вулкани, с всички възможни последствия.  Т.е. не виждам противоречие, вулканичната дейност, за мен е следствие от метеорита, а не нещо различно от него.

Впрочем не е нужно метеоритът дори да удря земята. Ако метеорит удари Луната и я измест съвсем малко от орбта, това ще причини гигантски наводненя  и цунамита, освен тов ще повлияе на прииливите, отливите и психчно болните хора.

# 4 145
  • Чужбина
  • Мнения: 11 946
Впрочем не е нужно метеоритът дори да удря земята. Ако метеорит удари Луната и я измест съвсем малко от орбта, това ще причини гигантски наводненя  и цунамита, освен тов ще повлияе на прииливите, отливите и психчно болните хора.

Да, ако голям къс материя мине покрай Земята, ще има точно такива последствия - цунамита, урагани, земетресения, вулкани, разломи по земната кора, изместване на магнитните полюси и т.н.

# 4 146
  • Мнения: 980
...и психчно болните хора.

Демек на цялото човечество.

# 4 147
  • Мнения: X
Цитат
Ако метеорит удари Луната и я измест съвсем малко от орбта
Сетих се за огромният астероид ударил луната през 12 век, събитие описано във сведения на монаси които са наблюдавали с просто око през нощта че в небето нещо с луната става, парчета от нея се отделят и излъчва светлина. Ако сте гледали сериала Космос на Карл Сейгън, той го споменава като сведения за огромно попадение на астероид който откъсва части от луната. Дълги години се е смятало че кратерът Джордано Бруно е именно от тогава.
https://curiosity.com/topics/these-12th-century-monks-may-have-s … e-moon-curiosity/
Оказва се че науката има нова теория за това явление. Било е оптическа измама. Това което са виждали монасите не е било армагедон случващ се на луната, а са наблюдавали падащ метеор който е бил насочен право към тях. Той е създал оптическа илюция, като се е подредил в една зрителна линия заедно с луната и тях.
Но загадките с астероидите и масовите измирания и какво ги причинява далеч не са решени.
https://www.actualno.com/interest/ogromen-asteroid-e-padnal-v-la … news_1419922.html

# 4 148
  • Мнения: X
Един загадъчен бъг на програмата Гугъл Транслейт. Не знам дали знаете за него.
https://www.youtube.com/watch?v=0fuZHMtpFu4

Сестрата на Дятлов Татяна Перминова която тогава е била на 12, е помогнала за изготвянето на изключително подробна статия в ББС за случая.
 https://www.bbc.co.uk/news/extra/SoLiOdJyCK/mystery_of_dyatlov_pass
https://www.coasttocoastam.com/article/sister-of-dyatlov-pass-victim-speaks/
Казва че за близките на загиналите и до ден днешен случаят е точно толкова голяма мистерия колкото и за целият останал свят. Съветските власти още тогава са им казали да спрат да задават въпроси защото никога няма да разберат истината. Тя отхвърля като възможни най простите конвенционални обяснения като лавина или лоши метеорологични условия за обяснения на случая а смята че се е случило нещо извънредно. Казва че вече 6 десетилетия да няма отговор какво се е случило е изключително мъчително, казва че се полагат усилия да се проведе независимо разследване и ако се налага да се ексхумират останките им, въпреки че това е мъчителен процес за техните близки.

# 4 149
  • Мнения: 21 266
Относно измирането на динозаврите - знаем ли от какво са причинени предишните тотални измирания на живота на земята, според статията динозаврите трябва да са четвърти, или пети подред.

По. Прочетох до края статията, благодаря на Тесла, наистина е много интересна. Но пак не схващам как се получава така, че един след друг следват периоди, които винаги завършват с масово измиране. Всеки път едно и също ли ги предизвиква - примерно вулканични изригвания... Лаишки погледнато, изглежда като да има някаква закономерност - развива се живот, живее си и бам - измира почти до крак, за да се развие друг, който е доста различен.

Последна редакция: сб, 25 яну 2020, 08:19 от Iris04

# 4 150
  • Мадрид / София
  • Мнения: 5 912
Според мен просто има процеси, които периодично се проявяват и те са причината за ликвидирането на голяма част от живота на Земята. Дали точно динозаврите са измряли от един такъв процес, това не мога да кажа.

# 4 151
  • Мнения: 668
Теорията на Големия филтър  Simple Smile

Ето интересно интервю
https://www.youtube.com/watch?v=Iugsu_8DSXk

# 4 152
  • Мнения: 12 221
Един загадъчен бъг на програмата Гугъл Транслейт. Не знам дали знаете за него.
https://www.youtube.com/watch?v=0fuZHMtpFu4

Като гледам клипа, мисля, че бъгът е бил в опцията Detect language.
Доста е объркващо - поне аз доста се обърках, но явно вече има промени във функцията на опцията. При мен в момента are you the devil започва с превод от английски, при разделянето се опитва да ме подкани да се върна на целия израз, но все пак открива  португалски и завършва с открит хаитянски креолски, без да ми дава превод.

Последна редакция: сб, 25 яну 2020, 17:55 от Vapor

# 4 153
  • Мнения: X
Има всякакви комбинации които може да пробваш. Пробвай от български на англ. Аз лично пробвах да задавам  въпроси и ми връщи смислени отговори Grinning но те са нелогични, сякаш не ми отговаря на зададения въпроса а отговоря на друг въпрос. Трябва да разделиш въпроса на разби комбинации по 2 букви, най често връща отговор, ако са нечетен брой накрая завършвар примерно с 3 букви. Но и при съвсем различни комбинации дава отговор. Може да пробваш и с други комбинации. С голяма или с малка буква. Или да пропуснеш една буква. Пак понякога се получават смислени отговори, макар че често нямат връзка с въпроса макар че понякога има.
Питах го, дявола ли си, отговори ми: благодаря ти.
Господ ли си: запазихте ли го.
Истината ли си: ти ли си това което си
Защо ми отговаряш: какво искаш от мен.
Ти какво искаш от мен: ти просто ме харесваш.
Сбъдваш ли желания: имаш ли някакви проблеми. (Когато разделях този въпрос на части програмата премахна ш не знам защо).
С друга комбинация: или смяна на изчезналата буква с друга
Сбъдват ли желания 6-2-2-2-2: Истината е че искаш да дойдеш
С различни видове комбинации дава различни отговори, но и с доста комбинации не дава отговор.
Наистина човек може много да се филмира че в програмата са заложени задни вратички към изкуствен интелект скрит в интернет, но разговорите макар и тайнствени, понякога не изглеждат много смислени. Което говори че по скоро става дума за бъг отколкото за разговори с изкуствен интелект.
За какво мечтаеш (пропускаш ш): толкова е хубаво
Но определено става дума за бъг, усеща се че не е изкуствен интелект. Simple Smile

Един град за който се е смятало че е само част от легенди и митове е намерен под водата.
Дварка.
https://www.youtube.com/watch?v=0OJ6p5EjSqI
https://impressio.dir.bg/lyubopitno/indiyskata-atlantida-dvarka

Последна редакция: сб, 25 яну 2020, 23:51 от Анонимен

# 4 154
  • Мнения: X
Една много интересна и подробна статия за една българска загадка. Чинията на Ной.
https://kovaklog.wordpress.com/2017/06/12/чинията-на-ной-събира-прах-в-сейф-вмест/

Общи условия

Активация на акаунт