- така е прието
- да има кой да наследи имот/ бизнес/ пари
- да има кой да ни гледа на стари години
Има семейства, които създават дете, защото се обичат и искат да видят себе си продължени в това дете.
Има хора, които не могат да имат деца (обикновено единия от двойката), но искат да осмислят живота си като станат родители, защото каквото и да правим в този живот, колкото и добре да го живеем, когато у дома е тихо и подредено, не защото ние така сме избрали, липсата на дете боли. Оставя една празнина у нас. Осиновяването е среща на двама/ трима души, които се опитват да запълнят тази празнина. От една страна е семейството, което иска, но не може по независещи от тях причини да има дете, от друга - дете, което има нужда да бъде обичано, гушкано, превързвано, утешавано, обгрижено, да му се даде възможност за развитие, за осъществяване на потенциала... Да бъде нечие дете. А хората имат нуждата и желанието да бъдат нечии родители.
Понякога всичко е още по-трудно, защото времето минава, а човек не среща подходящия партньор, с когото да създаде семейство и да има дете. Понякога партньорът, който може да има биологични деца не желае "чуждо" дете. И в един момент си взема шапката и се събира с жена, която да му роди "негово" дете, а бившата му партньорка остава сама в празния си и тих дом, с увредено здраве от опити инвитро, източени финанси и без перспектива за нещо по-добро. Боли, Уиш, ужасно боли да искаш да имаш нещо и да не можеш по независещи от теб обстоятелства. И тогава не остава само това - да осиновим дете. Е тогава се изправяме пред жестоката истина - неизвестни гени, хора с нисък социален статус и без образование стават родители и изоставят децата си. Децата да от малцинствен произход, децата са с обременености или заболявания, децата са преживели насилие или неглижиране, децата имат изоставяне в развитието си заради изоставянето... От тези деца стават Хора, Човеци, когато от нежелани и непотребни станат желани, обичани, обгрижена, нужни на някого. И да, децата правят дома ни пълен и осмислят живота ни, придават му нова цел и нова посока.
А желанието да имаме дете е дълбоко вкоренен инстинкт за продължаване на вида, рода, семейството, човека като биологична единица. Този инстинкт да бэдиш майка/ родител, да се видиш продължен във времето и когато теб няма да те има на тази земя, съхранен в спомените на деца и внуци не изчезва с факта, че не можеш да родиш. На много малко жени има липсва този инстинкт наистина. Рано или късно той се пробужда у почти всички. Пътешествия и партита, професионални успехи и световна слава не могат да запълнят тази празнота от липсата на дете.