Справяне със заболяване

  • 1 520
  • 2
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 82
  Здравейте, бих искала да получа съвет за баща ми. Преди няколко месеца се разболя от миастения гравис. Тежка и коварна болест, но сега приема лекарства и е сравнително по-добре на 63г. Проблемът обаче сега е съвсем друг. Баща ми е добър човек, но неспособен да се съобразява с друг. Винаги иска да се случват нешата по неговия начин. Като родители не бяха добри.  Откакто се разболя не сме спрели да се грижим за него, но на него не му стига! В продължение на месеци слушаме да се оплаква и вайка,но вече не се издържа. Сигурно звуча доста егоистично, но наистина е вече прекалено. Разбираме го съчувстваме му, но не можем нищо повече да направим. Ходи, способен е, но въпреки това очаква като поиска нещо веднага да му се носи, да му се угажда на всякакви капризи и глезотии. Това му мирише, онова му мирише, това му такова, онова му пък инакво. Майка ми работи, милата по двийни смени, едвам ходи в пътя и въпреки това, постоянно я кара да му носи разни неща. Днес говорихме по телефона, той за пореден път изрежда колко му горчат хапчетата и колко много били, аз мълча и слушам, а той ме пита тук ли съм и защо мълча, било признак на незаинтересованост. Истината е, чче не знам вече какво да отговарям. Разбирам го и му съчувствам, жал ми е за него и не зная как да му помогна, но вече и аз не издържам, а мама е на ръба на силите си, а неговите думи са, че жалим повече нея отколкото него. Не е честно, както за него ми е жал, така и за мама. Разбирам на къде клони, чувства се изоставен и че на никой не му пука, но не е така. Сестра ми го вози напред назад по доктори, сума пари даде, стои и чака права пред кабинетите с часове, но за него това не е достатъчно. Когато беше в болницата всеки ден ходехме да го видим, носех му храна, за да не яде болничната. Обичам го и страдам  заедно с него, но и аз самата не съм много добре. Преди време получих психически срив, от чиито последици все още се лекувам и това много ми тежи. Аз самата не зная как да се справя с  тази ситуация. Не се оплаквам, боря се колко мога, но не се оплаквам на никого. Като цяло сами се отгледахме със сестрите ми, не сме разчитали за нищо на тях. Напротив, те разчитаха за пари на нас, все някакви каши забъркваха със заеми и глупости, та трябваше да ги измъкваме.  Малко дълго стана, но много неща искам да кажа! Онзи ден ми говори как като било за децата, майка хуквала и трябвало веднага да се направи, а за него не било така. Обясних му, че обикновено родителите правят всичко за децата си.Той не можа да ме разбере. Сега си мисли, че и аз не се интересувам от него. Зет ми е взел преди няколко дена неща, които да му изпера обаче още не ми ги е донесъл. Баща ми прави физиономии и подмятания, че не ни е грижа за него. Разбирам, че от някъде се е натрупало това чувство, но той очаква да се грижим за него като за малко дете, а той не е чак толкова зле. Като цяло е добре, има някои затруднения, но може да се обслужва и грижи за себе си.
 Цял живот му се угажда. Дайте ми моля съвет к какво да му говорим, какво да правим, как да се държим. Искам да отбележа, че в продължение на няколко месеца се грижихме за него, изслушвахме го, помагахме му, но вече и на нас ни става тежко и не знаем какво да правим.
Ще чакам да ми пишете!
 

# 1
  • София
  • Мнения: 558
Здравейте!

Описвате нелека ситуация, която засяга цялото семейство и се отразява на динамиката между членовете, ако съм Ви разбрала правилно.

Съществува един аспект, който е от изключителна важност. Той засяга обективната реалност и вътрешната, емоционална такава на всеки от замесените. Имам предвид следното: когато казвам „обективна реалност“ визирам фактологията – медицинската история на баща Ви, симптоми и проявления на болестта, общо физическо състояние, възможност/невъзможност да се обслужва сам и т.н. Под „емоционалната реалност“ на всеки от семейството и на Вас включително имам предвид преживяванията, разбиранията, мислите, оценките и състоянията Ви спрямо фактологията около болестта му.

Разбирам, че положението е тежко и трудно за всеки от Вас. Болестта на близък дава отражение не само върху болния, но и върху всички негови роднини и приятели. Да, по различен начин за всеки, разбира се, но това не отменя предишното изречение.
От прочетеното разбирам, че баща Ви е в състояние да се обслужва сам. Това, което Вие може да направите, е да обмислите, разберете и поставите собствените си, вътрешни граници. Кое за Вас е допустимо и кое не е; кое следва да се приоритизира за отделния момент; коя от молбите му следва да изпълните, защото той не може, и кое той е способен да свърши сам.

Давам си сметка, че това е предизвикателство, защото както посочих, тук не говорим за чиста фактология, Вие имате своите емоции и това е напълно нормално. Ще добавя един нюанс, за който не говорите директно и ако не се отнася към Вас, винаги може да ме поправите. Това е чувството за вина. В някакъв смисъл го засягате когато казвате „Сигурно звуча доста егоистично“. Но стресът, постоянните грижи, справянето с всички състояния, физиономии и подмятания има своите последствия върху Вас. Сама казвате, че едва издържате и сте получили срив. Въпросът е да се справите със своя вътрешен конфликт за това дали правите достатъчно, както и това да имате нужда от почивка прави ли Ви лоша дъщеря.

В един момент се получава така сякаш цялото семейство живее около болестта и то до степен, че и здравите започват да се разболяват – било то поради стрес, преумора или нещо друго.

Създайте възможност и на него, и на себе си той да се грижи за нещата, за които може. Делегирайте му отговорност и го подкрепяйте, когато успява; обръщайте внимание на това, че е способен да върши неща самостоятелно. Пред Вас стои нелеката задача да удържите на настроенията и обвиненията му, когато реално го подкрепяте в това да бъде активен, както и да се справите с чувствата на гняв, обида и вина, защото от написаното оставам с впечатление, че Вие и семейството Ви правите много неща, за да го подкрепите.

Сърдечни поздрави,
Славея Дънева – психотерапевт

# 2
  • София
  • Мнения: 82
Здравейте, да правим всичко, но честно казано баща ми минава всякакви граници! Имам чувството, че се възползва от нас. Иска всички да сме му като прислужници. Наистина си може сам, движи се , храни се сам. може да си се обслужва напълно сам. Единствено не може да вдига тежки предмети и бързо се изморява.
Аз не желая целия ми живот да се върти около болест!  Много е тягостно и депресиращо.Аз самата не съм особено добре, но се държа. Да има го момента с вината.Когато отказвам нещо да направя се чувствам виновна, но в същото време се обажда и чувството за самосъхранение. Не е честно всички да страдаме! Знам, че болестта му е много тежка, но сега е добре. Вместо да се старае да улесни нещата, баща ми ги затруднява!  Посетих своя терапевт, защото имах силна нужда от съвет и място където да изхвърля емоционалния гнет, който чувствах.

Общи условия

Активация на акаунт