Отговори
# 45
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 237
Зависимостта и в частност алкохолизмът не подбират според нивото на интелигентност.

Да.Така е.
Но интелигентен човек ,който е израснал в такава среда например,няма да стане алкохолик.
Ще се стреми да излезе от тази среда.

Има и хора със зависимости,които осъзнават проблема си и търсят професионална помощ.

# 46
  • Far away from here...
  • Мнения: 1 305
Първото не е вярно, второто - да.
За съжаление, обаче, търсенето на помощ не е достатъчно. Изисква се активното участие и усилия от страна на зависимия, няма магическо лекарство, което да му бъде предложено нито от медик, нито от психиатър, нито от психолог или духовно лице.
Най-просто казано, за да има реален напредък, зависимият трябва да стигне до осъзнаването, че има проблем и да пожелае да го реши.
Самозаблуди от типа: “Ама аз пия само всеки трети петък от месеца” са още по-вредни, тъй като оставят усещането у алкохолика, че може да контролира количествата, заради относително рядката честота. Той, обаче, не си дава сметка, че през останалото време живее в “сух алкохолизъм” - пие му се, но се ограничава умишлено, а зависимостта си е жива и само чака удобния момент.
Истината е, че не бива да приема дори и глътка.
Нека авторката запита приятеля си как си представя живота без капка алкохол до края на дните му и проследи реакцията.
Мисля, че това ще й помогне да се ориентира.

# 47
  • Мнения: 250
Искам да изкажа респект към хората, които не се отказват от близките си, само защото са зависими. Разбирам също и че това трябва да има граница и да не се пропада заедно със зависимия.

Пожелавам сила и решителност на всички!

# 48
  • Мнения: 1 998
Искам да изкажа респект към хората, които не се отказват от близките си, само защото са зависими. Разбирам също и че това трябва да има граница и да не се пропада заедно със зависимия.

Пожелавам сила и решителност на всички!


Респект към съзависимите нямам. А хората, които не се отказват от зависимите ( визирам всички - алкохол, наркотици, хазарт) са точно съзависими. Аз съм една от тях. Все още се боря със себе си и желанието да помогна. Посочената по-горе статия е много точна и ми идва навреме. За което благодаря! Отметнах си я в "Любими", за да мога да я намирам бързо всеки път, когато ми се поиска да помогам на ММ.
  До сега упреквах него, че не поема отговорност за действията си. Сега осъзнавам колко много съм му пречела за това. В един от коментарите  след статията се споменава да подкрепяш човека до теб и да му вярваш. От месеци се чудя как става това, когато грам доверие нямаш в този човек. А и не виждам да прави нещо реално за справяне с проблема. За мен зависимостите са черта на слаб характер и за това слабите не успяват да се откачат. Единиците, които са се откачили от зависимостта са силни характери.

И пак да питам - как да подкрепя някого, в когото не вярвам? Ако това наистина ще помогне.

# 49
  • Мнения: 87
Незнам прочетох ли правилно, че едно дете се обвинява за пиянските изцепки на алкохолика, а майката се е загрижила за депресиите на пияницата.Бивши алкохолици няма!
Живея в чужбина и тук го имат за нормално да се наливат от сутринта преди работа, пазаруват си алкохол в големите вериги и после вадят бутилките на паркинга и се започват. В бг не съм видяла хора да се черпят на крак пред Кауфланд например😄

# 50
  • Мнения: 861
Това за интелигентността и ако си израснал в такава среда, няма да го повториш не е вярно.
Имам баща алкохолик, от много години не поддържам никаква връзка с него, не обичам пияници, но факт е, че винаги се събирам с мъже, които пият. На моменти са и прекалявали, но нищо фрапантно. И самата аз преди няколко години се усетих как всеки ден почти се напивам и изпивам около литър и половина бира. В един момент ако нямаше бира в нас, ставах неспокойна. Опитах се да се осъзная сама на прага на някакъв алкохолизъм ли съм? Това някаква наследственост ли е? В един момент пиенето се поразреди, сега в момента една бира се търкаля по 1 седмица изветряла. Но определено усетих момента на зависимостта.

# 51
  • Мнения: 19
Здравейте отново, дълъг уикенд беше.
С моя човек проведохме разговор и изяснихме че :
- детето не бива да го вижда повече така;
- аз не желая да живеем по този начин;
- съгласи се че си вреди на здравето;
- ако продължи, ще изгуби близки хора;
Говорихме как си представя живота без тези напивания. Обясних му че това че съм ходила на среща на Ал-анон, не означава че той е алкохолик, който трепери сутрин, а самата аз имам нужда от морална подкрепа. Там се събират хора, чиито близки имат проблем с алкохола, не самите те (понякога и те). Споделят чувства и мисли, без да дават съвети, без да насочват. Те се опитват да изместят фокуса към себе си, защото когато човек има зависим близък, той забравя себе си, а се концентрира върху зависимия. След срещата с тях  почувствах отдавна забравена ведрина Innocent. Там ходят и хора, които отдавна нямат общо с алкохола, но искат да не губят пътя един вид.

В духа на скорошния разговор, тези дни не е имало пиене, и уж занапред се надяваме да няма.

Много хора питаха защо не го напускам - защото сме заедно от години, бил е винаги страхотен с детето ми, пътували сме много заедно,а тези инциденти от няколко месеца....всеки път той се извиняваше, и аз се надявах че няма да има следващ път - до следващия път Simple Smile. Затова реших преди да си тръгна да опитам. А то какво се оказа - и аз имам нужда от психолог.

В Чехия се пие много да, освен самите чехи (има статистика), също и тук в Прага идват адски много туристи, и често сутрин по паветата човек може да види повръщано. Това само го споменавам, то не влияе на нашата ситуация особено, защото ние от както сме тук, нямаме приятели и излизаме рядко.
Но пък чехите също спортуват много, и ходят сред природата. Така че си има всякакви.

# 52
  • София
  • Мнения: 4 883
Живяла съм с алкохолик. Бяха тежки, празни, грозни години....
Той лежеше на пода мъртво пиян след поредния безлимитен запой, а детето го прескачаше спокойно, за да стигне до другата стая.
Веднъж имахме на гости съседско дете, хлапетата бяха на 3-4 години. Безпаметно пияният баща се прибра и падна в коридора. Моето дете беше свикнало на гледката и продължаваше да си играе невъзмутимо, но гостенчето изпадна в шок, уплаши се и поиска да си ходи.
Това е един от моментите, които няма да забравя никога.. Какво причинявах на детето си?
Следваха разговори, заплахи, молби, сълзи.. Нищо не помагаше. Той се кълнеше в себе си и в детето, че никога повече няма да пие и това обещание се сгромолясваше още същата вечер. И така всеки ден.
Беше ужасно. На обяд се уговаряхме да вземе детето от детската градина, а вечер аз тичах като обезумяла към градината, защото никой не го беше взел. На следващата сутрин съжаляваше, плачеше и отново обещаваше, че "никога повече няма да пие".
Бях отчаяна, депресирана, нещастна и безумно сама. След всяко обещание се насилвах да повярвам, че ще спре да пие, но това никога не се случи. Ако не го закачах, просто си беше една пияна отрепка, която лежеше на земята или в канавката пред блока смачкан и напикан. Обаче ако започнех да му крещя в безсилието си, ставаше агресивен и без разумен контрол над действията си.
Взех детето и го напуснах. След две седмици реши да се лекува в клиника за алкохолици и наркомани- зависимостта е под общ знаменател.... Биха му инжекция, правиха му терапии, за няколко месеца действително спря да пие и даже през тоя период живеехме като нормално семейство. Скоро след това реши да изпие една бира. Плаках, молих го да не започва отново. "Само една бира, какво толкова.. Не се притеснявай".
От едната бира до бутилката водка и канавката- една седмица.
Моят Ад се завърна със същата опустошаваща и грозна сила.
Махнах се завинаги и никога няма да си простя, че изхабих толкова празни надежди, че вярвах на всяко обещание, че загубих толкова време с тоя ужасен човек, който ограби няколко мои и на детето ми години.
Момиче, няма бивш алкохолик. Аз пробвах всичко, наистина всичко. Единственото ти спасение е да се махнеш далече от него, за да съхраниш себе си- физически, емоционално и социално. Като иска- нека се унищожава, ти и детето не сте длъжни да живеете на дъното с него. Намери сили и се махай, защото след време ще съжаляваш за всичко, което си инвестирала в него. Тези хора са паразити, стигат дъното и копаят надолу... Няма да спре да пие.. каквото и да ти обещава сега...

Последна редакция: вт, 29 окт 2019, 16:23 от gabiplus

# 53
  • Мнения: 2 779
Много си права. Аз съм в ролята на детето. Резултат - изкривена психика, нежелание за създаване на семейство, неуважение и използване на мъжете, неспособност да се влюбя в мъж и да го обичам, гарнирано с тревожност и често изпадане в депресии. И така ще съм цял живот. Към авторката - детето ти е преживяло същия шок с баща си - повярвай ми, психиката му вече е изкривена. Не позволявай отново да попадне в Ада, защото измъкване няма. Не си убивай детето. Махай се. Те винаги обещават Simple Smile

# 54
  • Мнения: 6 444
С човек, който не осъзнава проблема си, няма да се опитвам нито да помогна, нито да живея.
И авторке, време е да разбереш, даже е късно, мисля, че даже не става въпрос и за теб. Не говоря пък изобщо за приятеля ти. Детето е най- важно и отдавна, да не кажа, че изобщо не е трябвало да расте така.
Никакви разсъждения за алкохолиците, никакви психолози нямаше да ме интересуват на твое място. Децата са ми най- важни. Абе, майчин инстинкт поне няма ли? Не знам... Няма да дописвам, че ще е грозно.

# 55
  • Мнения: 19
Засега човекът не пие, и се държи съвсем нормално.  Разбира се, детето ми е най-важно, но не искам да говоря за него тук много - много. Ще пиша, когато има промяна или просто след време.
Тази тема ми помогна да си размърдам задника, за което още веднъж благодаря!

# 56
  • Мнения: 19
Разбира се, аз не съм зеленчук, и като чета мнения казващи общо взето "ти нямаш инстинкт за самосъхранение", "ти нямаш разум", "ти си ужасна майка", ми става неприятно, но в същото време, е полезно. Определено у дома нещата тези дни са по-добре, и дозата критика от тук помага.

# 57
  • София
  • Мнения: 598
Ето съвет от опит - бягай, спаси себе си, не се опитвай да спасиш него. Ще се влошава с всяка година.

Ти няма как да намериш интелигентен подход, защото решението трябва да дойде от него. Света да обърнеш, ако той не иска да спре, няма да спре.

Последна редакция: чт, 07 ное 2019, 23:27 от Мohita

# 58
  • Мнения: 592
От няколкото близки лични наблюдения само мога да кажа, че алкохолът е екато еднопосочния билет и от вас нищо не зависи! Имайте предвид, че животът тече и когато "съберете сили" да решите проблема, обикновено е доста късно и да не дава Господ да са ви строшили стол в гърба ви вече!

# 59
  • Мнения: 19
Понеже обещах да пиша, когато има промяна - да, оказа се че нашият случай няма да е "чудо" и "любовта ще победи".
След около месец без изстъпления, моят човек пак се напи една вечер, имаше пиянски глупости, без спомени на другия ден.
Все пак прекарахме празниците заедно...
Една роднина ми каза че познава двойки, при които пиещият е съумял да спре. Не знам дали приятелят ми ще го направи, но като му казах че организирам преместването ни с детето, той се съгласи че така е по-добре, т.е. - той държи повече да си пие спокойно и никой да не му мрънка, от колкото да е с нас.

Доста ми помогна една fb група на Ал-анон, в която хора от цял свят, живеещи с алкохолици споделят историите си. Много от тях продължават да живеят с алкохолика месеци, години наред, опитвайки се между другото да водят и свой живот. Четейки техните истории успях да се отделя от емоциите си и да видя че наистина, в момента, много хора страдат от този проблем, и ...най-често са безсилни и алкохоликът води парада. А семейството му се превръщат в сенки, непрекъснато съобразяващи се с проблема, лъжещи роднини и приятели, че всичко е наред.

Та такива работи. Желая на всички успешна година Blue Heart

Общи условия

Активация на акаунт