Писане на домашни. До кой момент помагате?

Голямата е претрупана с учене. 9 клас. Тотално скапана система. Така просто нищо няма да научат.

Малкия веднага разбра умножението. Обаче защо от сега им дават 7.8?

Ако 8 клас са уличи само математика, БЕЛ и език... нормално е да наваксват. В езиковите така
МС е в МГ, професионална паралелка - ем учат си всички предмети на куп, ама така се разпределят 8-9 клас, иначе всичко в 9ти отива.

(скоба) Едно време пак така учихме (ЕГ съм аз) - ми натоварено, нормално... До 2 сутринта съм писала думи, че имахме по 100 на ден - ама никой не ми е казал, че ми е натоварено ... Сега като им дадат 10 думи, ау натоварено.
Сега са толкова облекчени откъм изпитване - пуснат им някой тест, айде оценка - ем нас ни пукаха да преразказваме уроци с по 10 урока назад, че на дъската решавай задачи, че на лист, всеки час се изпитваше на случайни начала по всички предмети. Сегаааа им се казва, па да се подготвили, пък точно върху кои уроци, ама колко въпроса... ми Не им е трудно (от моя гледна точка, като знам как ни гърчиха буквално), ама никак...

Умножението го разбра дъщеря ми в ПГ - беше й много интересно - ама ги помни до *3 .. лятото ще я учим цялата (сега е 1 клас). Нормално е да им дават и 9.9 - таблицата не се учи като буквите 1 по 1 - общо взето наведнъж, наизуст - и с практиката се запомня.

Ученик в 9 клас съм, и имам едно просто питане...
Защо е задължително да се изчуава толкова задълбочено всеки един предмет?!
Какъв е смисълът от толкова много подробности по всеки един предмет?
Обзалагам се, че след 3 години повече от половината деветокласници няма да помнят какво са учили.

Вярно е, че прекаляват със заълбаването, но е по-добре д се учи, отколкото да се претупа или да не се учи. В момента не оценяваш колко е важно, че имате толкова учене, но то ви отваря вратите към университетите и трупате знания и култура. Дори да го забравите след няколко месеца, това знание и най вече начин на мислене ще ви остане.

Нещо не е наред с изучавания материал. Наблюдавам внука си, 7 клас. Отличен и повече от отличен е с английския и химията. Много добре е с математика, физика и БЕЛ. Но историята и географията с огромния им обем от имена, градове, дати и цифри го затрудняват. И какво става-вместо да задълбава и разширява знанията си по предметите, които му "вървят", той употребява голяма част от времето си, за да учи, де факто да назубря, материала по история и география.

Зубренето на имена и дати е само част от предметитие по История и География и то по-малко интересната. Ако преподавателите наблягат на събитията и случките и причините и последствията от тях, предметите ще са по-полезни и интригуващи за децата(а и не само). Материалът е сухо представен и не грабва.

Един ученик ще забрави информацията по История, друг по Химия, трети по Физика. А на други точно тази информация ще им служи цял живот. Има смисъл на тези години да се информирате, учите, а впоследствие всеки да се профилира там, където го влече. Това е за училищата с по-общ профил. В училища, където още от 8-ми клас е ясно деца с каква насоченост ще излязат, не се "натиска" толкова по всичко.

 Зависи от преподавателя. Не училището и насочеността са определящи, а нивото на учениците. Училища, в които се влиза с най-нисък бал е ясно, че не може да се изисква кой знае какво, защото никой няма да обърне внимание.
За тези с високите балове - зависи от преподавателя, а не от насочеността.
В езикова гимназия има преподаватели по математика, които изискват здраво и се получава среден успех под 4 при учещи и старателни деца.
Миналата година , в 9 клас - езикова гимназия имаха преподавател по история, който се хвалеше че е написал над половината двойки в гимназията. Твърдеше ,че не изисква факти а разбиране на процесите. Всъщност им даваше едни планове, по които да се готвят и се оказа, че иска имена, за които едвам намирахме информация в интернета и святкаше двойки масово.В нито едно контролно не видях въпрос, който отразяваше някакво разбиране.
Проектите, които даваше бяха много интересни, обаче там пък искаше много сероизни проучвания и разбор на материала. Така че като видях как се справи сам първия срок, и не говоря само за оценката, а и за това, че всъщност нищо не разбра от темата, втория срок му помагах при селекцията на материала и изводите. - Темите,по които се готви бяха - Афганистан, Перестройка, Покушението над папата.

На мен историята и литературата в 9 клас са ми интересни и не намирам, че задълбават. Даже Наполеон го минаха на тъгъдък и не разбраха защо се е издънил в Русия.
Обаче физиката ме уби! Изчисляване с формули на КПД на ДВГ! Кому е нужно?

Едно време нямаше интернет и пак си подготвяхме рефератите за отличен. И аз съм писала за Горбачов, но не помня точно как беше зададена темата.
Не може да се очаква всичко да става с едно кликване.

И ако няма да задълбаваме, тогава образованието трябва да бъде до 8-ми клас - основни положения в математиката, общ поглед над българската литература и оттук-оттам по другите предмети.

Процесът на забравяне е обвързан с начина на запаметяване - да, няма как да помниш всичката информация, но не е и нужно тя да влиза като суха материя. Важни са причинно-следствените връзки, а когато става дума за имена и цифри, е тренинг за мозъка и създаване на нови мозъчни връзки.
Аз помня стихотворения на руски, които съм учила в 3-ти клас, не че ще ми влязат в уботреба 🙃

Аз помня "Бородино". Оказа се, че имало връзка с Наполеон.
По Ауто Мотор унд шпорт един сладур току-що обясни формулите. Пак не ги разбрах! 😁 Питам мм /инженер механик все пак/ - и той не ги знае.

Имам четвъртокласник и съм помагала с домашни не повече от 5 пъти от първи клас до момента и то при конкретни въпроси. Засега се представя добре според оценките, които му пишат. Дори и когато отсъства при болест, има грижа сам да разбере от съученик какво трябва да учи и си го учи.

Вижте, казвам го съвсем добронамерено - няма нищо лошо и срамно да се помага на децата с домашните. Дори е по-добре родителите да помагат, отколкото да им е по-важно да стоят социалножелателно пред околните, нещо от сорта "щом не помагам, значи моето е умно, аз съм умна, училището е добро, всички сме супер". Учителите в занималнята  и в клас не могат да обърнат внимание на всяко дете така, както един родител ще го направи за същите петнайсет минути индивидуална работа. Помагането на децата не отменя тяхното задължение сами да се постараят. Каквото един родител направи и обогати в предучилищна и начална училищна възраст, това остава от пубертета нататък като основа. Затова не се скъпете в помощта, обогатявайте речника, знанията на децата, мисленето им, ако искате да вървят напред и това важи И за кръглите отличници.

Абсолютно съгласна. Навремето имах колежка, която се гордееше, че не помага, т. е. нейното се справя. "Ти твоите професорки ще ги правиш!", защото аз следях и помагах
 при нужда.
Не са професорки, но ги приеха в специалности, в които под 5,5 не приемаха, а нейната не успя.
Сега гледам внуците-сам, сам, а като го попиташ нещо по-подробно-не знае, учителката не казала, пък той не пита. Обяснявала съм що е реверанс и пирует и дори съм правила. Въртях топки край лампа в стил Бранислав Нушич, за да обясня слънчевата система. Вчера /учат Опълченците на Шипка/учи наизуст и не знае що е "недавно". Ами като съм учила руски-обяснявам.
Та може и да се справят сами, но поглед върху материала и препитване от време на време е наложително, според мен.

Ако имате предвид мен, обогатяване на речника и общата култура на децата не се припокриват с помагане/писане на домашни с родителя.  Това е базата,  с която се предполага, че децата се справят сами. Родителят може да отдели много повече от 15 минути в разговори, с които  да обогати знанията на децата си, но не смятам, че писането на домашни с тях им помага, ако е системно.
    Децата са любознателни по принцип и научават много нови неща, задавайки въпроси в различни ситуации. Ако има кой да им отговаря изчерпателно и информирано разбира се, а не с отговори "друг път ще ти обясня" и после да им пишем домашните.

Основна част от времето на децата е заета с писане на домашни, а доста често написването на едно домашно не е просто писане на домашно, а е нужно разбиране. Това, което разбирам под помагане с домашните е не само да се напляска задачата, а да се попита детето какво е разбрало и да се дообяснят нещата по материала. Това е обогатяване, което се получава на база дадения материал от училище. Така или иначе повечето родители разчитат на възрастен да помага с домашните, като най често това е учител в занималнята, частен учител или член на семейството, но повечето деца не пишат самостоятелно всичко и не са самостоятелнои. Учителката в занималнята я отдели 15 минути на дете, я не, ако са 20 деца с нея, и то 15 минути сумарно за деня, а не по 15 минути на предмет. Детето може да напише домашното самостоятелно като напише това, което може, а което не може да потърси помощ, която помощ не означава даване на готов отговор (а понякога е даване на готов отговор, защото е напълно вероятно и се случва очакването към детето като ниво на знания и стратегии за справяне да не отговарят на реалността и детето просто няма откъде да има знанието, необходимо за справяне с това домашно за шестица). Сега някой може да каже, че искам винаги всичко да е за шестица и поощрявам зубренето. Няма такова нещо, просто за мен едно дете с нормално ниво на развитие и при достатъчно работа с него, спокойно може да се движи между петица и шестица.

Разчитането на любознателността на децата е измамно. То е все едно да очакваш студент в първи курс да пита. Ами, няма да пита, поне докато не натрупа доста знания, защото той самият няма на каква основа да зададе смислен въпрос, защото към момента е некомпетентен. Едно дете може никога да не попита нещо, защото не се е замисляло, а не се е самисляло, защото не знае, че има нещо там, за което да се замисли. На много деца знанията им са повърхностно-фрагментарни, затова трябва отвън да бъдат провокирани.