Български език, когато бащата е чужденец

Зависи дали живееш в Бг или в чужбина.
Ако си в чужбина: дали се срещаш с други българи, за да чува детето и от други хора български.
Дали ходи на Бг училище и т.н

Вкъщи говоря само аз, само с едно семейство българи се срещаме, но не много често. Детето гледа понякога филмчета на български, но го дразни лошия дублаж и бързо се отказва.
Детето ми владее езика пасивно: разбира, но ми отговаря на водещия език. Когато говори с родителите ми, отговаря кратко или със заучени изречения/фрази.
Тези изречения/фрази ги учи от тях, като си играе на игри, в които те се налага да разиграват до припадък една и съща ситуация: в магазин, на пицария, на някаква подобна игра 🤣

Внучката ми /5+/ говори на доста добър български с нас - баба и дядо. Има акцент, речникът ѝ е по-беден, затруднявя се на моменти, но след 1-2 дни в България се справя много добре. С майка си, която ѝ говори САМО на български, предпочита  местния език. Много четем, като родителите й четат всеки на родния си език. Прави ми впечатление, че са й интересни и приказки, в които със сигурност има доста непознати думи /мома, сиромах, торба, тояга../. Обяснявам или заменям със синоним. При повторно срещане на думата обикновено не успява да я преведе, но като цяло разбира съдържанието и го помни.  От съвсем малка слуша песнички на български, а напоследък - и приказки /не ги предпочита/. От скоро ходи и на БГ училище - 1 път седмично, по няколко часа.

Моят опит сочи, че е много трудно, когато има само един човек, с когото детето да общува на български. Четенето на приказки и пеенето на песнички естествено е задължително, но ако желаете детето да общува на български, а не да рецитира заучени фрази, е необходим човешки контакт. Знаете, че децата много лесно възприемат неща, идващи от някого, когото обичат. Баби, дядовци, летни приятелства в България могат да помогнат. Моята племенница (с баща чужденец и майка българка, родена в чужбина) проговори български по естествен и плавен начин в момента, в който се сприятели с българчета в България по време на една лятна ваканция. Преди това го говореше заучено и с неохота или пък предпочиташе да отговаря на английски. Важното е детето да заобича езика, а не да го чувства като задължение. А за да го заобича, трябва да се свърже с някого на този език. Както сигурно и всички ние, защото да обичаш някого на даден език и да го заучаваш от позицията на ученик са две съвсем различни неща.

За мен е много интересна тема,предстои и ни и за мен е много важно да научи детето ни български.Родителите ми не говорят друго освен български и за да общуват,няма друг начин.
В началото ще съм само аз тази ,която ще говори.Мъжът ми се справя също с българския,нищо че говори доста грешно ,но ние си говорим двамата и на български.

Usmivka, един човек не е никак малко, особено ако това е майката и ако тя му говори само на български веднага след раждането. Дори и пред бащата пак към детето си се обръщаш на български. Покрай мен единствено майките, които се срамуват, че са българки не си говорят на децата на български или пък ако бащата по някаква причина се дразни. Иначе няма никакъв проблем. Дори и детето да ти отговаря на чуждия език аз продължавам да разговарям на български без забележки и без да обръщам внимание. А имам позната, която така си учи децата на други чужди дори и за нея езици, всяка събота, цяла събота говори само на английски и после цяла сряда само на италиански. Децата всичко попиват. А в крайна сметка и колкото научат, въпросът е да не чувстват, че този език им е чужд. Няма значение произношението, няма значение колко думи знаят - думи лесно се учат и по-късно. Смешното е, че за нас, които сме отдавна в чужбина, научаваме децата на малко стари вече неизползвани неща с най-странното, което още ми е смешно - дядо Мраз, който не знам кога, как и защо е станал дядо Коледа и така малкия примерно си знае, че дядо Мраз носи подаръците... даже и мен едно дете като го попитах какво иска да му донесе дядо Мраз и ме изгледа учудено "ти защо говориш като старите хора?"

С моя мъж сме все още в България, не знаем точно кога ще заминем за Англия, може да е след 6 месеца или максимум година. От януари ще тръгне на уроци по български, защото каза, че се дразни като не се разбира с родителите ми. Много се радвам, че има желание да научи езика. Семейството му също ме подкрепя в това и са много ентусиазирани как някой ден живот и здраве децата ни ще знаят два езика от малки.

Aqua Marina, аз също си мисля, че тази тактика да говориш на детето на български независимо къде и с кого сте е супер. Не бих се срамувала да използвам родния си език където и да съм, но наистина и аз съм виждала такива ситуации с чужд език въпреки, че майката е българка.

Усмивка, като дойдат децата сама ще усетиш, кое как ще се нареди.
Понякога човек едно мисли пък друго се случва.

Дядо Мраз се превърна в Дядо Коледа преди около 30 години.

Да, преди почти 30 години... но за мен си е дядо Мраз. От дете не съм била на Коледа в България.

Здравейте. Имам две деца - на 3,5 г. и на 1.5 г. баща - чужденец, между нас си говорим на английски, а живеем в страна с четвърти език. На децата аз им говоря САМО на български, той - само на неговия език, детегледачката и на яслата - на английски. Голямата си разбира перфектно и трите езика. Най-добре говори англисйки, после италиански и накрая български. Явно той й е най-труден. Малката засега казва думи и на трите езика и разбира всичко и на трите езика. Освен да им се говори е важно да си ходите в България. Аз прекарвам поне по 1 месец лятото с тях в България и после един месец в държавата на съпруга ми, за да им дам възможност да се потопят в атмосферата, културата. Целта ми е децата просто да могат да общуват със семейстовто и връстниците си. Не бих ги насилвала да учат български. За другите езици ще настоявам доста повече.

Моето наблюдение е, че докъм 5/6 години три езика са максимумът, който едно дете може да научи с определена прецизност. Ако се добавят четвърти и пети става твърде объркващо. След 6 ще започнат да учат и други езици, но тогава ще са като чужди езици, защото сега не ги "учат", а ги живеят, така да се каже.

Моите са пораснали и затова ще напиша развитието. От началото им говорих само на български. Едновременно проговориха и двата езика. По-активен и силен им беше другия език, защото все пак растяха в такава среда и бяха изложени на него в по-голяма степен. Като бяха на 2-годинки имаше един период, в който предпочитаха да отговорят с по-лесната за произнасяне дума от двете. Беше много забавно, защото хората покрай тях не знаеха български и аз трябваше да превеждам. Но много бързо научиха с кого на какъв език да говорят и че не всеки знае български. Съответно другия език им стана основен, докато българският стана по-пасивен. С мен говориха и двата езика. В тийн годините имаха един период, в който отказваха да говорят български, особено едното дете. Другото се повлия от него, но в по-малка степен. После пак си започнаха да говорят и двата езика с мен. Чува се акцент, но имат богат речник и разбират всичко. Но им бях купила буквари и учебници за началното училище, по които лека-полека се упражнявахме през годините. Никога не съм ги насилвала да говорят български и съм уважавала периодите на ''не искам да говоря български и да ми говориш на български''. Чела съм книжки, пяла съм детски песни, но истината е, че интересът да говорят е бил на приливи и отливи. Сега се радват, че съм била упорита и не съм се отказала, защото владеят по-екзотичен, така да се каже, език. Единият ми син дори си беше намерил някаква фейсбук група с други българи по тема, която го интересува, и си упражняваше писмения български там известно време. Пред местните съм им говорила български, но при нужда съм превеждала какво казвам. Сега са големи и българския им е втори език.

И аз научих моите на дядо Мраз, но преди няколко години сами бяха открили, че се е преименувал

Докато тръгнаха на градина и аз им говорих само на български, децата разбираха и говореха. Постепенно, обаче, надделя другия език. Около нас няма други български семейства и единствено лятото го упражняваха на гости при баба им. Хубавото е, че проявяват интерес към езика и дори купихме буквар. Надявам се един ден и да започнем да пишем и четем. В момента не ми остава време да ги занимавам с български, просто защото са натоварени в училище и с извънучилищни занимания, а и отчасти им пречат настроенията на пубертета (на 12, 10 и 7 години са). Отделно и аз съм уморена след работа и гледам основно домашните да са направени. Но ми прави впечатление, че много бързо схващат, а  на единия му се отдава и почти без акцент да говори. За съжаление българското училище е далеч от нас, а и петък следобяд и събота сутрин не ни е удобно. Това е при нас засега.

Когато се роди големият, му говорех само и единствено на български, без значение къде и пред кой, докато стана на 3 години и тръгна на градина. Тогава пред другите стана малко неудобно, все пак вече не  беше основно монолог от моя страна, а диалог, и прецених, че не е коректно пред други хора да си разговаряме на чужд език. В къщи също постепенно преминахме на разговори на местния език, който все пак е говорим от всички ни. Трудно се води общ разговор на два езика. Роди се и малкият, и майка ми се премести за 4 години у нас. Това означава, че той беше отгледан почти изцяло на български, но пък ходеше и на ясла, а брат му - на училище. Все пак водещият език беше местният.
Сега големият говори достатъчно добре, може да се изрази спокойно и не са само заучени фрази, но има затруднения, не е като да е израснал в България. Малкият е по-твърдоглав и мина през периода на отричане, не искаше да ми отговаря на български. Аз обаче настоях да ходят на училище, когато го откриха тук, вече трета година. Не ходят с особено желание, но ходят. И се научиха да пишат и четат. И да използват факта, че знаят чужд език, в своя полза.
Няма да се почувстват българи, защото не са. Но са половин българи, и се научуха да се гордеят с това.

Много точно описание. Така е и с моите деца. Не се самоопределят като българи, но не крият, че имат и български произход. Няма и как да се самоопределят като българи, когато са родени и израснали другаде. Ние нямахме българско училище наблизо, иначе бих ги записала. Училището беше в домашна обстановка

моят син , освен перфектен български, без никакъв акцент , владее още 4 езика

Невероятно как е научил перфектния български с майка, която не владее българската пунктоация.

Завиждаш ли ?
Освен перфектен български , без никакъв акцент владее и  перфектен немски (бащин) , перфектен без акцент английски (детска градина и начално училище в Чикаго), последно най-високо ниво френски и средно италиянски. За последните 4 има и положени изпити и дипломи от ИНТЕРНАЦИОНАЛНАТА  БАКАЛАВЪР ГИМНАЗИЯ   ( с преподаване на английски) в  Линц, Австрия, https://lisa.europagym.at , където наблизо живеем, а за българския - от българското училище пак в Линц. Може да чете и пише( с печатни букви) и на български, но не му е силата, говоренето е .
Българските народни приказки му бяха любимите като малък.
Та смело с езиците. Те могат !

Няма нищо за завиждане в ситуацията. Изразих учудване, че е научил перфектен български при условие, че ти правиш елементарни грешки на български. Очевидно не е твой приноса.
А днешните деца от смесени бракове владеят по няколко езика свободно, така че 4 езика не е чак толкова специално или повод за завист. Пример - българска майка, френски баща, семейството живее и децата растат в Германия, децата учат и английски в училище. Това е едно приятелско семейство. В моя случай също са 4 езика.

Цитирам, за да се замислиш дали не се е присмял хърбел на щърбел.

По темата: дъщерите ми разбират български горе-долу и могат да се оправят за елементарни нужди, говорят граматически неправилно и с беден речник. Могат да четат на кирилица, дори и да не разбират текста.

Толкова. Ако им се наложи някой ден, бързо ще влязат в час. Нямаме баби за постоянно, нито в състояние да ги гледат през ваканциите. Докато бяха малки, говорех на български, те отговаряха на италиански, аз лично нямах нито търпение, нито желание да обръщам постоянно от един на друг език.
Нямам роднини в България, може би, ако имах, би било различно. С майка ми се разбират на българо-италиански.
Проблеми с произхода си нямат.

Пиша това (както и в миналото съм правила) само заради дамите, които ще се почувстват неудобно, че децата им не говорят (добър) български.

пп. Мъж ми, за сметка на това, научи достатъчно български, за да не мога да клюкарствам в негово присъствие, та правете си сметките  

Аз лично не виждам, нищо притеснително. Да малкият ми син няма да говори добре български, но за мен това е ок.
Не живеем в България, нямам роднини, с които да подържам близка връзка там, рядко и за кратко сме в БГ.
Много по важно ми е да се чувства добре и разбран на мястото където живеем, да владее свободно езика.
Не мисля, че някога ще се самоусеща като българин, но то би било и странно ако се.
Знае отделни думи и кратки словосъчетания, един ден ако има желание да учи, ще го научи.
Езици се учат, важно е човек да е здрав и да се чувства добре на мястото си.

Feiam, ти пишеш за нещо съвсем друго. Аз реагирам на хвалебствията на потребителката за перфектния български на сина й, докато самата тя пише доста неграмотно. А че не всички деца, растящи в чужбина, знаят български на добро ниво, е ясно. Това е донякъде и личен избор. Едно смесено семейство, което познавам, съзнателно избра да НЕ се говори на български на детето и българския баща говори на местния език. Така са преценили, така са направили. За мен и моя съпруг е било важно децата да знаят и български, така че сме отделили време за това.

Fenris, друго ти казвах, всъщност.
Да не сочим чуждата грамотност, ако не сме сигурни в собствената си  
Имаш грешки, демек, както със сигурност и аз.
В Чужбинския подфорум бих ги оставила настрана, достатъчно се обсъждат по другите форуми, тук, все ми се струва, целта е различна.

(Казвам го от личния опит на човек, правил забележки и в последствие видял собствените си (неочаквани) грешки. Хора сме, не сме перфектни.)

Извинете за отклонението.

Аз съм сигурна в моята грамотност без да се хваля, че децата ми знаят перфектен български или че аз го знам перфектно. Но това не е темата тук така или иначе.

Силно ме впечатли детето, владеещо перфектно пет езика.
Явно е полиглот.

Темата е интересна.

Fenris, не е редно с червен химикал да поправяме грешките на другите.  Някои от нас пишат от телефони, че и в работно време. Пише се пунктуация, а не пунктоация. Провери си и членуването в изреченията за приноса, както и за другия език.  Нямаше  да пиша този пост. Грубо беше към Richirich.
Да, възможно е да се владеят  няколко езика на много високо ниво.

Моля, не се карайте. Темата е, за да споделим мнението си и така да помогнем на хора, които се притесняват как ще се справят децата им с два или повече езика.

Димана, къде видя проблем в членуването? Иначе сега видях, че съм написала пунктОация вместо пунктУация, да. Това е грешка от бързане, не от незнание. Нямам проблем да ми се посочват моите грешки, ако правя такива. Но реагирам на претенциите на онази майка, когато нейната грамотност е на много ниско ниво. Тук-там една грешка от бързане и невнимание е едно. Постове, изпъстрени с грешки, е друго.

Fenris, учебни материали за употребата на пълен и кратък член има достатъчно.
“Онази” майка  си има форумно име. Не е наша работа да даваме категорични оценки на грамотността на другите.

Толкова ли е трудно да дадеш конкретен пример, където мислиш, че има грешка?

Не, не е трудно. Не е по темата.
Пример:
(силен им беше другияТ език) ; (българскияТ е втори език) ; (не е твой приносЪТ).
Аз също си намирам грешки в стари постове. Исках само да кажа, че писането по форуми не е равнозначно на официална кореспонденция.
Може би подразни твърдението за 5 перфектни езика. Теоретично е възможно, а и зависи кой оценява нивото. Няма да говоря за моите деца, а за приятел на сина ми тук в Канада. Руски (майчин) и грузински(бащин), иврит(средно образование в Израел със специално отличие), английски( университет тук). Това са 4 азбуки. Акцент има, но стилистиката на  руски и английски е безупречна. За другите два само предполагам.
Весели празници!

Не мислим, грешки бол, цитирах те без да минавам с червен химикал, белким се усетиш, ама не.
Показали са ти ги, дано е достатъчно.

("пунктОация" от бързане ? И "онази майка" може да е сбъркала от бързане, или не?)

Още веднъж моля за извинение, надявам се да не развалим темата  
 

Съпругът ми е чужденец, като се омъжих в неговата страна и там живяхме първите 3 години от брака ни. Когато забременях с близначките взехме решението, че вкъщи ще бъде прьвилото един родител-един език. От първият им ден го спазваме и до ден днешен, като помежду ни основния език е английският език.
 Наложи се да се върнем в България по независещи от нас причини и така доминантната езикова среда се обърна. Децата посещаваха българска детска градина и имаха повече контакт с българи, но правилото не се промени и въпреки че българскят сега е по-силен като речников запас, а бащиният език използват само с баща си се справят чудесно и с него, могат свободно да говорят и да бъдат разбрани. Проговориха едновременно и на двата езика и доста правилно, не сме имали период с говорене на думи неразбираемо и аз да превеждам какво казват.
Ако бяхме останалите в неговата страна същото щеше да бъде и с българския език,  децата имат потенциала, а как ние ще го развием зависи от нас.