Агресията в училище

Няма ли камери в това училище? Благодарение на техниката вече този въпрос е лесен за доказване.

Иначе - малко е късно за учене, но дайте ѝ насоки как да реагира на агресия. Както другите деца казват на учителката, когато ги ударят, така да прави и тя. Да не отвръща.
Проблемът с колко деца е?

Също така попитайте учителката дали е говорено и с децата, които обиждат и родителите им. В случая проблемът е двустранен. С тях също трябва да се работи.

Децата са 5 и са момичета. Госпожата самата каза, че е много изненадана от поведението на моето дете , защото била много добричка и много чувствителна.

За вашето дете ок, но за тях нищо ли не каза?
Това едностранно отношение на учителката е крайно непрофесионално.

Майката, която говори с вас - тя взела ли е мерки с/у агресията на своето дете?

Ефект ще има само, ако се работи с 6-те деца.

На мен ми се струва, че по-скоро агресията е към вашето дете и тя е жертвата. А учителката сякаш стои безучастна  и незаинтересована.  Пет  деца срещу едно, дали е честно ?

Това което госпожата казва е, че е много изненадана, не е станала свидетел на подобно поведение, но дъщеря ми си е признала, че наистина е станало.
Госпожата казва, че от нея не го е очаквала.
Детето което е споделило, не е същото което е част от тази групичка. Тя е споделила какво е станало днес в училище, аз дори нямаше да разбера ако тя не беше казала на майка си.
Или трябва да я спра от занималня, защото това се случва тогава, през останалото време всичко е супер. Или да търся път към родители и учители, но не знам колко ще има ефект.
Аз не искам да обвинявам никой за нищо, в крайна сметка дъщеря ми вдига ръка, но искам да знам каква е причината.

Нали казвате, че причината е агресия към нея.
Ако спре тази агресия, вашето дете също ще спре. Това е по-скоро самозащита.

Очевидно няма да стане с учителката, идете при директора, посочете имената на тези, които я нападат и защитете детето си. Иначе малко се получава като едно време в нашите ученически години, не смеехме да се оплачем, защото ще ни се скарат.

Ако имате възможност спрете детето от занималня. За мен там по-скоро е зверилник и отбиване на номер от колкото да научават нещо. И да вече са изморени, отегчени и изнервени, обикновено ги избива на агресия. За съжаление често проблемите се разглеждат едностранно и психическия тормоз и унижението почти не се отразява от учители и директори. Гледат крайния резултат, а как се е стигнало до там на никой не му дреме. Говорете много, ако трябва поискайте среща и с другите родители, дано са склонни да помогнат.

Самият факт, че това се случва само тогава, показа, че проблемът е и в учителката.

Когато са 2 смяна занималнята е сутрин и са уморени по време на редовните часове. Но при учител на място като по чудо  и дисциплината е добра, и агресия няма, нищо че са уморени.

Няма спор, но и при нас сменяха учителката на занималнята през 3 месеца, нещо не беше наред и по едно време се отказах.

Детето Ви явно е тормозено и не е виновно, че търси начин да се защити. Опитайте се да разберете какво се случва, за да можете да помогнете на детето.
Госпожата не може да очаква, че добро и кротко дете никога няма да "изпуши" особено ако е обект на тормоз. Вместо да ви кара да накарате детето да се почувства "лошо" и виновно, трябва да намери начин да помогне и да разбере какво се случва.

Според мен детето трябва да разбере,че не бива да удря.
Защото винаги този,който е ударил първи е виновния.
И разбира се веднага го определят като агресивен.
Другите деца обиждат дъщеря ви или я дразнят,но не удрят.
Удря тя и излиза виновна.

Обиждат я-оплаква се на госпожата.Оплаквате се и вие.
Но не вдига ръка и не удря.

Щом нещата ставам само в занималнята, значи или спрете детето или го преместете, ако трябва в частна.
Миналата година в класа на детето, тогава беше 1ви клас то, имаше изцепки по време на занималня и едно дете беше потърпевшо. От тази година това дете вече не е на занималня в училище и родителите му казват, че има голяма разлика и детето се чувства добре.

Темите започват да еволюират. Допреди две години на родител през ум нямаше да му мине да сподели в бг мама, че детето му също може да проявява агресия. Lica, респект!

Поискай среща с педагогическия съветник. Възможно е вече да се работи с децата. Не очаквай светкавичини резултати. Децата обичат да си играят, а когато им омръзне играта, започват да се дразнят. С братя и сестри в една къща става, та какво остава с 20, държани на къс повод цял ден.

Има и удряне.
С останалото съм съгласна, не трябва да отвърща, а да търси помощ на възрастен. Освен ако наистина няма накъде, т.е. при самозащита.

Щом и другите деца я удрят-оплаквайте се.
Детето да се оплаква на госпожата.Но да не отвръща.
Ако трябва и жалба подайте.
Не си мълчете.

Здравейте, много ви благодаря за всички съвети, които ми дадохте.
Снощи доста си поговорих с дъщеря ми. Тя твърди, че е викала и се е карала, но не  е удряла никой. Поговорихме, че и крясъците не са ок като форма на общуване и се разбрахме как да процедира ако това се повтори. Сутринта когато я водих на училище говорих и с учителката и с родителите и с децата. Разбрах, че има сформирана групичка, която се държи по този начин с всички , които не са част от нея. Водачката на групата не успя да обясни адекватно какво точно й е направила дъщеря ми за да се държат така с нея, защото се криеше зад майка си, която ми обясняваше как едва ли не това са детски неща и им обръщам прекалено много внимание. Другите деца разказаха за тормоза над моето дете и над самите тях, а  госпожата беше едва ли не в шок, че не е разбрала и защо никой не й бил казал. Помолих за съпорт от всички страни, защото все пак децата са там за да учат, а не за каквито и да е странични занимания. Казах също, че ще видя как ще са нещата тази седмица и ако няма промяна ще я спра от занималня. Това най- много притесни госпожата, защото явно всяка бройка им е важна и мина в друг тон „ Те са деца , недейте така, днес се карат утре пак са приятели“ и тогава директно й казах, че тя ме е помолила да взема мерки и аз взимам.
Изключително съм разочарова от отношението на някой родители и на госпожата. Да това са детски неща и те трябва да се оправят сами, но нали за това сме им родители и носим отговорност за тях и тяхното възпитание. Аз приех критиката, макар да не ми беше приятно и се опитах да разнищя ситуацията, но явно за другите е по- лесно да си заровят главата в пясъка и да чакат нещата да се оправят сами.

Като ти е казала, че това да детски неща и бла, бла, трябваше да й кажеш да не ти се оплакват тогава, че твоето дете се защитава.
Дано да вземат мерки.

Много правилно си отговорила. Докато твоето дете беше набедено за агресор нещата бяха сериозни и трябваха мерки. Когато се оказа друг виновникът, вече било детска игра.
Проблемът е за директор. Учителката открито защитава агресорите, затова не очаквай да има промяна.

Браво, че сте започнали да разплитате възела. Ако детето ви няма други приятели извън училище, намерете начин да се сдобие с такива. Спорт или друго занимание според интереса. Когато детето знае, че има и друга среда, освен тази, ще е по-спокойно и няма да обръща много внимание. Така и интереса за дразнене от страна на другите деца ще намалее. Ние бяхме в подобна ситуация, като до физически тормоз не се стигна. Точно този вариант помогна много на дъщеря ми. Ходи по състезания и след всяко такова отива с медалите и черпи класа. Така малко й се вдигна и самооценката. Вече сама не иска да участва в никакви групички и интриги. Повиши си успеха, учи по-лесно и се чувства прекрасно. Знае, че там няма да има много приятели, но сама осъзна, че не е нужно да е в центъра на вниманието.

Това частна занималня ли е?

Не, това си е занмалня към училището.

Т.е. проблемите са само в занималнята, сутрин в редовните часове няма, така ли да разбирам? Защо са само 6 момичета в тази занималня, не ходи ли целия клас?

Сутрин в часовете няма проблеми.
В занималята са целият клас, с много малко изключения.

Поискайте среща и съвет с психолога в училище. Може да помогне.

Предлагам на вашето внимание една от книгите, които чета по въпросите за възпитанието на децата. Знаете, многобройни са. Тази специално се отнася именно за проблема с агресията. На мен ми беше полезна, за да разпозная признаци на тормоз в училище към дъщеря ми.
https://www.soft-press.com/book/1246/

Реакцията на родителите не е изненада. Има и такива хора, за съжаление.
 Мой познат, имаме работни контакти, много нагъл и "устат" тип, онзи ден неговото дете е било ударено от друго дете в училище, защото го обиждало. Да, не трябва да има бой, съгласна съм, но той не вижда проблем с това, че неговото дете е вербален агресор.
 Децата растат, и "детските неща" могат да се превърнат в проблем. Майката на "тарторката" я защитава, защото много добре си знае "стоката". Не отстъпвайте, и не ги оставяйте да си мислят, че това е маловажно.

Ох, момичета. Всичко премина в махленска свада. Моето дете ми каза така, твоето лъже. Има няколко майки , които гледат само сеир и наливат масло в огъня, но реално не предприемат нищо, защото не ги касае пряко.
Вчера тарторката и първата й подгласничка са натиснали дъщеря ми в тоалетната и нещо са я заплашвали. Лошото е , че самата тя не ми го сподели, а го разбрах от трето дете. За мен нещата излязоха от контрол. Днес се обадих на класната и казах, че искам среща с нея и с директорката. За мен това поведение не е нормално и искам наистина да се вземат мерки. Ще стигна и до по- високо ниво ако се налага.
Чудя се дали да сменям училището или да искам да изключат тарторката.
Какво бихте направили на мое място?

  При срещата  с класната и директора, им кажете, че ще се обърнете към инспектората и детска педагогическа стая, ако те не вземат мерки и няма резултати.
  Вие може да преместите детето си, но "искане за изключване на тарторката" няма как да отправите. Като крайна мярка има "преместване", но нещата трябва много да са загрубели.
 Успех!

Lica,на твое място ще подавам жалба при директорката.Всеки път щом някой тормози детето.
Естествено директорката ще привика класната и родителите на агресорите.
Един път,втори път и накрая ще им писне.Ще трябва да направят нещо.......или ще си озаптят отрочетата или ще се преместят.

Просто трябва да разберат,че ти няма да позволиш тормоза да продължи.

Lica, докато не разбереш истинската причина за ситуацията, няма да решиш проблема. Дъщеря ми не е конфликтна личност, но лятото се беше подвела по чужд акъл. Един ден ми спретна такъв номер, че не знам как не умрях докато пътувах към занималнята. С колко съм шофирала също не знам. Обаче като отидох на място разбрах шантажа и че моето също е имало вина. Тръгнах си от занималнята и я оставих супер разочарована, че не я прибрах. После у дома на дълго и широко си обяснявахме кога как се постъпва. Защото ако някой те дразни е по-лесно да му "теглиш една", дори и по детски с едно - о, я не ме занимавай, отколкото да отвръщаш на удара. От тогава сама разбра, че така е по-добре, сама се научи да игнорира. Да, дразнят я шумните и буйни деца, не обича хаоса, не обича деца, които прекъсват докато друго дете говори, но това е живота и аз не мога да й осигуря по-добра среда.

Затова пък танците й помагат много. Там средата е друга, имат други интереси и са отбор, екип, семейство. Всяка свободна минута е в залата, аз съм там с другите майки. Децата виждат, че всички - ръководители, деца, родители сме екип. Празнуваме заедно, пътуваме заедно, уважаваме се, грижим се за всички деца и никой не дърпа само към своето си. По време на състезание гушвам 5-6 деца на куп и дори не знам дали моето е сред тях, но знам, че някой я е гушнал. Копират ни и се държат мило едно към друго. В училище тази близост няма как да се случи.

За това по-горе те посъветвах. Не си влагайте цялата енергия в изобличаването на другите деца. Те не са твоя грижа, те няма да се променят. Напротив, ще се озлобят още повече. Покажи на детето си, че те не са важни и не са интересни. Намери начин да има среда извън училище, да вдигне самочувствието и самооценката. Само тогава тя ще може да ходи спокойна на училище и няма да й пука дали днес някой й е казал обидна дума, защото ще знае, че всеки дава това, което има. Ако имаш доброта, то даваш доброта. Ако си "сърдито" дете, то няма как да си мил.
Казвам сърдито дете, защото аз никога не си позволявам да нарека нечие дете лошо. Лоши деца няма, но има родители, които не могат да се справят с възпитанието по едни или други причини. Но нас това не ни интересува. Ние се стараем тези деца да са извън нашия обсег, да ги отбягваме, игнорираме и да не се занимаваме с тях.
Всичко това съм го постигнала с дъщеря ми, която е на 8 и половина. Вярно, има моменти, когато "изпушва", но ги овладяваме у дома с много разговори.

Успех!

deskatta Нещата не са толкова прости. Казвам  го от позицията и на дете агресор, и на дете жертва.
 Извънкласните занимания са хубаво нещо, самочуствието също, но те няма да спасят детето от заяждане, побутване или спъване в междучасието, номерца да му крият или изхвърлят вещи, или малко бой след училище.
 И да, в случая проблема е в родителите, които омаловажават поведението на децата си. Ясно е, че няма как всички да се харесват, и да са приятели.  Но и не трябва някои да го отнася заради лошото възпитане на друг.

Sunshine-rainbow-lollipop, съгласна съм с теб. Особено, ако става на въпрос за по-големи деца, при които злобата и агресията може да ескалира до ужасни нива. Обаче ако това дете е със самочувствие, няма да се свива на топка и да се чуди как да се защити, а ще знае как да реагира. Ако моето дете е в такава ситуация, сигурно ще го запиша на боен спорт ей така за респект. Нали, то човек като не е попадал в точно същата ситуация има много теории, но реално нещата никога не изглеждат така, както ние околните си мислим.

Проблема винаги е в родителите. Аз до сега не съм видяла проблемно дете с адекватно отношение от страна на родител...……… Да не говорим, че понякога са набедени деца, че са проблемни, а те всъщност са жертва и тогава става мазало.

Абсолютно цялото училищно настоятелство се обърна срещу мен, да ми обяснява, че е трябвало да накажа детето си. Дъщеря ми била много ината и искала винаги да стане на нейното и за това се стигало до такива ситуации.
Ходила при децата и им предлагала игри и когато  те не се съгласяли се сърдела или плачела и аз питам добре, това дава ли им право да й пълнят качулката с камъни и да я натискат на групички в тоалетната и да й бият шамари( това самата госпожа се изпусна, че е разбрала) и тогава детето ми е отвърнало. Да сигурно им е досадна,че се сърди и сигурно аз съм виновна за това, но не приемам големи жени на 50+ да ми разказват как детето ми е агресор и те от нямане как да я разкарат я бият. А тарторката беше обявена за много умно и послушно дете. Добре че една майка стана свидетел и разказа, как нейната дъщеря се обличала по определен начин,защото така й казала тарторката и й било забранено да говори с определени деца иначе нямала да е част от "Отбора".
 
Никога не съм предполагала, че ще ми се случи подобно нещо.

Значи е нужна повече работа с децата, родителите и учителите. Дано да намериш и други родители, които да те подкрепят и всички заедно да работите за туширане на проблемите.

Аз залагам повече на домашното възпитание. Родител, който не иска да си отчете грешката, не е за превъзпитаване в училище. Какво може да се коригира при детето? Много малко.

При правилните действия от страна на родители, не на детето, на учители и впрягане ресурсите на училището, поне може въпросното тормозителче да се сдържа принудително, а останалите деца да разберат, че не трябва да се оставят да гисе командват.

Ясно е че промяна няма да има, щом са нарочили детето ти. Премести го в друго училище.

п.п. Стана ми тъжно за детето ти. Търси приятели да играе, а те го приемат като тормоз на другите деца. Къде е учителката? Другите неща няма да ги коментирам... ужасни са.

В общи линии "мача"  е свирен. Спасявай детето,  средата няма да я промениш,  в този случай. Естествено,  подай сигнал в инспектората,  защото мога да се обзаложа,  че няма да е само твоето дете. Къде се случва това,  в кой град?

Работата е ясна. Бягайте. Аз за много по-леко нещо преместих сина си, но пак не се разбрахме с ръководството и не ми оказаха никаква помощ. Сега сме в ново училище и днес сме на логопед от училището. Казвам го, за да се знае, че има училища, които предлагат адекватна помощ за проблеми.
А не прехвърлят топката на родителя - оправяйте се, вашето дете е виновно.
Във вашия случай е трябвало да има поне един разговор с психолога на училището и мерки, предложени от него!

Според мен учителката е много наясно със ситуацията и реагира по обичайния енергоспестяващ за нея самата начин - хваща жертвата и майката на жертвата и започва да обяснява "аз не очаквах, как може...". Защото тя самата осъзнава, че е много по-трудно да се справи с 4 други деца и с още 4 броя родители.
Сега на ход е авторката на темата - готова ли е да се бори и да изиска мерки от страна на отговорните възрастни или да си вземе детето и да го премести на друго място.

На мен също ми направи впечатление наглото манипулиране от страна на съученичката, но авторката трябва да се съгласи, че и нейното не е китка за мирисане. По думи на другите деца се налага и това вероятно е отключило нетърпимостта им към него. Не е еднаква тежестта на провиненията, няма спор.

Аз на нейно място бих се запитала защо за моето дете е толкова важно да се впише точно в този кръг (точно с тези нагли, манипулативни зверчета), с какво са му интересни тези деца, защо се асоциира с тях и преживява толкова болезнено отхвърлянето им. Доколкото мога да се доверя на опита си става въпрос за чепати характери, всеки иска да е фактор - нейното се налага, другото манипулира, после нейното реве от всички. Егаси и отношенията! Вместо да търси кой е по-виновен, да седна да направи един разбор на случката с детето и да потърси помощ от психолог.

Здравейте мили момичета.

Днес нещата са коренно различни. По-голямата част от родители бяха взели мерки и тарторката стоеше малко изолирана на страна.
Разбира се, че съм далеч от мисълта, че моето дете е планинско изворче. Последната една седмица имах наистина много задълбочени разговори с нея, опитах се да видя ситуацията от всички страни и да я накарам да се постави на мястото на всеки участник. От вчера каза, че не играе с групата, но каза, че и то не останало много група и всички си играели заедно. Майки споделиха, че децата им са си поговорили с тях и са им казали, че ги е страх ако не изпълняват желанията на тарторката, защото може да бъдат изолирани или тормозени като моето дете( конкретно са я назовали по име). Госпожата също имаше съвсем друго поведение и според мен е взела мерки, макар и да ме обеждаваше, че няма за какво.
За сега всичко изглежда нормално, но не искам да се радвам предварително. Нека мине време.

Колкото до дъщеря ми, планирам да я запиша на няколко неща ( плуване, танци, рисуване), а тя да реши кое й е най- приятно, за да може да създаде още приятелства и да не й е важно вниманието на един конкретен човек.

Благодаря на всяка една от вас за споделените съвети.

Съвет - вижте дали някое дете от класа не живее някъде около вас, за да го поканите на гости. Също може и малко купонче у вас да направите с 2-3 деца от класа.
При нас две от децата са ни съседчета, ходим си на гости, помагаме си с вземане и гледане на децата, ако се наложи и моето прави периодично гости. Скоро моето дете и едно от децата, което ни е съседче, се бяха сдърпали, ама на следващия ден играха в квартала и се разбраха. Мина и замина сръднята.

Нужно ли е да се правят опити за сближаване по този начин? Много често децата не идват или отказват и тогава става по-неприятно. Или ще се харесат, или няма да се харест. В клас са съученици, защо напирате да стават приятели?

Общо взето ние се спреятеляваме най-вече с родителите, а и детето казва кои са му приятели. Така от края на четвръта група си дружи с едно дете, сега са в един клас. Помагаме си с родителите му, ако се налага да попасем другото дете за известно време.
Все още децата играят навън под наше наблюдение и така се вижда поведението на децата едно към друго, може да се направи забележка и т.н.
Също и детето като общува с някое дете от класа извън училище, то има по-силна приятелска връзка с него.
От ДГ практикуваме така и се оказва, че има достатъчно родители, които ни пасват на нас, а техните деца на детето ни.
Скоро моето ще прави купон и ще покани едно дете от класа, което другите избягват. С моето са приятели и аз държа да останат такива и то заради другото дете. Моето си има доста приятели, но другото е малко изолирано в клас.

Според мен родителите не трябва да се месят в конфигурациите на децата в градината, защото им изземват част от свободата на сприятеляване или несприятеляване. Ако утре децата престанат да са приятелки и родителите ли ще престанат с тяхното приятелство?

Разбира се, че децата се сприятеляват и родителите вземат това предвид и гледат децата да се виждат и извън градината. Стига родителите да не се дърпат от среща извън градината. Сега децата не играят сами навън, често уикенда на детската площадка няма никой и ако родителите искат детето им да общува с деца, то могат да се уговорят. Същото е и в училище. А децата си показват дали искат да играят заедно или не. Моето беше отказало с две деца да се събира и не се събира. Обаче като са малки много по-лесно се напасват в игрите.
А за това дали родителите се харесват помежду си - това значи, че те са хора със сходни интереси, възпитание и виждане за света. До сега не съм харесвала други родители, които не си възпитават адекватно децата, държанието им е неприемливо за мен и т.н. Съответно техните деца не се харесват на моето, защото самите деца са копие на родителите си.

Задължително детето трябва да поговори с човек, който не би взел страна. Нито учителката, нито вие, за това във всяко училище има психолог.
Вие виждате детето си по един начин, госпожата пи друг.
А не е ли странно, че всички деца я провокират? 🤔

Не само, че не е странно, но и далеч не са всички. В напрегнатите моменти и ние като зрели личности често преувеличаваме, та какво остава за дете. Да, светът може да рухне за всеки. Проблемите на едно дете може да изглеждат незначителни, но само то знае какви чувства и колко енергия влага, за да намери себе си и своето място в света.

Доколкото виждам авторката е супер адекватна, отчита лошите прояви на детето си и целта ѝ е да го подкрепи, опирайки се на опита и моралната си преценка. Задачата ѝ е  трудна, защото далеч не всички родители правят така. Повечето избират да защитават децата си, защото така защитават преди всичко себе си (както е и станало в случая). Детето ми е върхът, защото аз като родител съм върхът. Така едно дете, у което се изгражда съвсем друг поведенчески модел и ценностна система, лесно може да се почувства чуждо и отритнато от останалите върховни чеда. Малко арогантност, малко личностни нападки, малко интриги, невинни закачки са напълно достатъчни за голяма драма. Дори не е необходимо да се използват всички изброени средства.

за съжаление масово родителите реагират много неадекватно в подобна ситуация + си мислят, че техните деца са китки, което е далеч от истината.
ние имаме подобен проблем в класа и абсурдната реакция на някои родители много задълбочава проблема. те приемат за чиста монета казаното от децата си, които е техните очи са ангели, разбира се. попитах моята дъщеря вярно ли е това, което врещят истеричните родители /защото има една наистина изчаткала майка/, тя ми разказа доста различна версия. вярно, че детето, срещу което всички скачат, явно има някакви проблеми, държи се зле, но пък почти целият клас го тормозят, топят го непрекъснато за неща, които не е направило, даже вчера написали някаква песен, с която му се подиграват по много грозен начин. попитах моето как се държи с нея, тя каза - добре. а един баща едва ли не призова към саморазправа.....какво да ви кажа, горките деца. направо не мога да си представя майката на това дете как се чувства. виждала съм я - изглежда свястна жена, беше много притеснена. а да не ви разправям кукувицата-майка как ѝ се нахвърли като звяр. много е деликатна ситуацията, аз лично не знам как трябва да се подходи.

Здравейте, идвам с малко ъпдейт по темата. Две от майките днес говориха с госпожата, за това че децата им се страхуват да не изпълняват желанията на „тарторката“, защото няма да имат приятели. Проблемът явно още е на дневен ред, но детето ми не е в окото на бурята. Всеки ден говоря с нея след училище, за да разбера как е и дали всичко е наред. Тя ми споделя за изблиците на другото момиче, но тя твърди, че страни от тях, защото знае какво следва.
Стратегията на „тарторката“ е да накара всички деца, да изпълняват желанията й, този който откаже да го прави бива отлъчен и заплашван, че ще го набият ако ги доближи и навлиза в територията им. Децата, които са в отбора правят всичко по искане на „тарторката“, от това как да бъдат облечени, до това какво да донесат в училище(пари, лични вещи и др. не детски неща), като ако някой откаже да изпълни желанията й  бива отлъчен от групата и подлаган на тормоз.
След няколкото оплаквания от родители, са взети мерки да се говори с това дете, което има нова „жертва“ от тази седмица, която дори е свалила нивото на оценките в училище и от пълна отличничка е паднала на дъното след като е била подлагана на тормоза, който търпеше моето дете. Като системно през деня „тарторката“ и подчинените й се оплакват от въпросното момиче, че ги дразни, без дори това да е така. Оказа се ,че момичето е карано да се представя зле в училище с цел друг да е на преден план, предполагам няма нужда да казвам кой.
Учителката не изглежда на себе си, според мен се притеснява за наближаващото пенсиониране и как това може да повлияе на имиджа й. Директорката всекидневно идва при мен и ме успокоява, че са взети мерки и всичко много скоро ще отшуми.
Родителите на „тарторката“ не се интересуват изобщо и само повтарят как това са детски неща, а  много от другите майки са притеснени и искат от тях някаква реакция. Естествено разговорът е много адекватен и далеч от истерии.
След разговор с психолога на училището разбрах, че дъщеря ми е реагирала адекватно спрямо ситуацията, в която е участвала, което доста ме успокои, но заключението, че детето е било подложено на голям стрес доста ме притесни. Все още не съм сигурна дали да не я преместя, но може би ще изчакам първият срок. Объркана съм.
Всеки иска да е полезен за детето си и всеки вярва на детето си. Нося на критика и съм далеч от мисълта, че съм пример за подражание  или моето дете е фея от приказките. Не бих взела тези мерки, ако не бях 100% сигурна в нуждата от моя намеса. Моето дете, други деца ми споделяха след училище, една майка ми се обади след разговор с нейното дете и разказа за тоалетната.
Благодаря на всяка една от вас за споделеното мнение и съвети, бяха ми много полезни.

Едно не може да му се отрече изключително умно и хитро за годините си е това дете. Лошо, че в такава насока използва интелекта си.
Ако видите, че се отразява зле на детето ви местете го и не го мислете. Вярно е, че навсякъде има дразнители и тартори, но това вашето само по филмите съм го гледала.

Според мен е нормално децата да се удрят в училище. Всички сме удряли или сме били удряни в училище. Мисля че няма за какво да се притеснявате!!