Ревност между деца

Докато кърмиш, не можеш ли да правиш нещо с дъщеря си? Примерно, да четете книга, да гледате филмче, да си говорите? Слагаш детето на гърдата и общуваш с каката. Пък и наистина не пречи да се изцеждаш и едно от храненията да го прави таткото или дори самата кака, докато ти се занимаваш с нея, за да е наясно, че бебето не я изтласква от любовта на мама, но не може да се нахрани само.

Споменаваш, че дъщеря ти ходи на градина. Наистина опитай вечер да изкараш няколкото часа между връщането от градина и лягането за сън с нея. Изцеждай се, нека таткото храни бебето. Ще пореве, то е ясно, но накрая ще свикне. Тъкмо ще имаш време с дъщеря си, а и синът ти постепенно ще се научи да не е само на твоите ръце. Постижимо е.

Ами, ще бъдеш по-настоятелна. Дори да кърмиш на поискване, не е нужно да ти седи и спи на цицата с часове. Ако е гладен, ще суче, а ако не, защо го свикваш да я ползва вместо биберона?
Същото е и със заспиването- защо си го научила да заспива в теб, вместо в креватчето? Остави баща му да го приспи-ще пореве известно време и ще спре.
Рискуваш да си травмираш голямото дете и да се чудиш какво да правиш!

ПП. От друга страна, голямата наистина се чувства отхвърлена- преди да се роди бебето е ходела на градина, защото си била на работа. Сега си си вкъщи, но тя пак ходи на градина и на всичкото отгоре, все в бебето си вторачена......

Съгласна съм с тези предложения плюс предложението за изцеждане от Хай.
Включи и бащата да помага – той може да приспива, той може да храни с изцедена кърма, да полага други грижи за бебето... Излиза, че другото ти дете е наказано, заради бебето, без да е виновно. Не може така. Вечер ангажирай бащата да се занимава основно с бебето.

Ние гледахме снимки, когато големият е бил бебе, как сме си прекарвали времето, как е имал нужда от мен, обяснения, обяснения - бебето сега е малко, скоро ще играете заедно, сега има нужда от мама, както ти си имал нужда.
После обаче малката поотрасна и стана още по-зле-караници за играчките, караници за стола, за чашата, за какво ли не.
Ще мине, де, като пораснат

А ти не отбивай, защото пак ще плаче малкото за теб, ама освен с всичко, ще се занимаваш и с шишета....

моят син е малко по-голям от дъщеря ти, бебето е на същата възраст.
аз имах късмет да е в лятна ваканция, когато се роди малката, та през ваканцията предприехме много неща за него и той видя, че не е "изоставен". аз бутах количката навсякъде, бяхме в музей, в увеселителен парк и т.н.

после като започна училище вече беше свикнал с бебето и сега следобед му отделям време: играем на карти или на някоя настолна игра, бебето го подпирам да гледа, все едно и то играе.
или излизам с количката, а той с колелото и отиваме някъде. също ги водя на басейн, той вече е голям и сам се забавлява, аз с бебето се занимавам. той започна да й показва как се плува. още от самото начало бебето е навсякъде, единствено големият сега се нерви, че трябва да пази тихо когато тя спи.

днес ще ходя с него на някакво мероприятие от училище, щях и бебето да взимам, но мъжът ми предложи да я гледа, че навън е доста студено при нас.
това с реването го разбирам, сега правят скок и са прилепчиви и при нас е така.
отделно, че момчетата са още по-прилепчиви  , но няма начин, трябва и на дъщеря ти да отделяш внимание. вземи си слинг или раница за бебето и го носи навсякъде, а прави нещо с нея. не е лесно, но е начин.

уф, сили нямам вече. Щели да порастат. Дали?
Моите уж са по -големи. Докато малката малка, голямата голям рев, голяма ревност, обвинения и въпроси що съм го родила това малкото диване.
Сега , обратно. Малката на 6г. вече, ами само гледа сестра си и се сравнява, Каката една дреха не може да облече, без малкото да я дръпне за нея си. Край няма. Поканим ли у дома приятелка на каката, няма спирка, малкото пищи и ходи да им разваля играта на големите. Обвинява ги че не играят с нея. Иди й обясни.

Ревността между децата съществува,и никак бързо не отшумява.Майката е тази,която трябва да положи усилия,голямото дете да не се чувства изоставено.За съжаление има случай по-голямото дете да се опитва да навреди на по-малкото,коетому е "отнело" мама.Дано успеете да преодолеете,но са нужни много усилия.

Трудно е, но наистина вечер и през почивните дни таткото повече да се занимава с бебето, а ти да имаш време за самостоятелни занимания с каката.
Освен това можете да играете на майки и деца. Докато гледаш бебето, каката прави същите дейности като теб, но с кукла - къпане, хранене, приспиване, разходки.

Много неприятно , трябва да си имате време само двете , включвай я да помага , да подава памперси .
Мойте деца пък са обратното , голямото само при малкото се бута и на друг не дава да го пипа , казва че е на мама .
Предполагам ще свикне , пък и са разнополови , досега е свикнала да е само тя .

Синът ми е на същата възраст и честно да ти кажа в момента също се държи безобразно. Аз го отдавам на започването на училище, ти на раждането на бебето, а реално като нищо може да си е и от възрастта.

Съветите за цедене и отделяне на бебето за мен са неадекватни, съжалявам. Жената и без това си няма друга работа, ами да си създава допълнителна, докато слуша как й се дере детето. Да не говорим, че бебето вероятно няма да иска да пие от шише. Използването на майката за биберон не е по желание, някои деца са такива, ама като не ви се е случвало и хабер си нямате какво е. Бебето няма да е все залепено за теб, просто периода явно е такъв. Аз лично си купих ерго раница, за да мога да нося бебето (и уж по-лесно да го приспивам), докато се занимавам с баткото. Може след градина да се разхождате някъде заедно, да си говорите, това си е време само за вас. От друга страна, събота и неделя може да й обръщаш повече внимание сутрините. Още няколко месеца и бебето ще проходи и ще ти е по-лесно. Дай време на дъщеря си да свикне с положението. Мислех си, че момичетата са по-майчински настроени, ама явно не е така .

Съветите за цедене аз ги разбрах като да се цеди за едно-единствено хранене - това, което идва в интервала между връщането на голямото дете от градина и лягането му да спи. Колко е това, 3-4 часа? През това време бебето едва ли ще яде повече от веднъж. Какъв е проблемът тогава да го храни таткото с шише, а през останалите 20 часа, в които голямото дете спи или е на градина, майката да си кърми на поискване.

И какво означава майчински настроени? Тя трябва да е майчински настроена само към бебето, но не и към дъщеря си ли?

Имах предвид, че си мислех, че малките момиченца повече се радват на бебетата от момчета, демек че им е заложен някакъв майчински инстинкт от раждането. Аз обожавах малката си сестра (да се отбележи обаче, че имам и голяма), постоянно исках да я нося, да я приспивам, да я целувам и прочие.

Бебето е голямо, според мен няма да иска да пие от шише и то точно вечер, когато е най-уморено и иска да заспи сучейки. Не си заслужава нервите.

Ние сме по същият начин, като каката е на 7,5 г а бебето на 9м. Записах я на акробатика, като ходи 3 пъти през седмицата. След като се прибере ляга да спи, а през дните в които не ходи я карам са чете аз докато кърмя. Иначе и тя ми повтаря, че вече не я обичам а само бебето. Кърмим се на поискване, не иска да играе с таркито а само с мен.
Запиши голямата на някакво занимание след градината да ходи, или й дай задачки за смятане.ще е й са в полза в 1 ви клас

Според мен си заслужава нервите заради голямото дете. Бебето все още не разбира ясно нещата колкото дъщерята. За нея са важни тези няколко часа, а и нищо не пречи бащата да поеме бебето през това време. Тя това бебе не си го е правила сама в крайна сметка, така че той може да се "жертва". А момиченцето е достатъчно голямо за да прави разлика и си иска определено майката. Докато бебето ще свикне и в един момент ще му е все тая кой ще го храни, стига да си получава храната.

Нали във всички теми пишем как е добре бащата да си поема ролята, да изгражда връзка с децата от бебешка възраст. Ами ето, нека го направи. За всички ще е от полза - бебока ще се "запознае" хубаво с баща си, дъщерята ще получи тези скъпоценни 2-3 часа с майка си, които на тези години може да са решаващи за нея, а самата майка ще отдъхне малко, тъй като в останалите 20 часа е нон стоп вързана за бебето.

И с четирите деца се цедях за храненето, когато таткото се прибираш и му беше приятно и той да може да храни, гушка и приспива. По-големите деца също са се включвали за по-малките. Никое не се е отбивало, заради едно хранене, а и заспиваха спокойни, без да искат да ми висят на гърдите с часове.
С най-малкия даже съвсем бях спокойна, защото го връзва здраво в слинг на гърдата и си правех всичко друго из къщи със свободните ръце.
Бебетата са приспособими, докато общуването с по-голямото дете ще определи бъдещите отношения и с майката, и с бебето. Затова неговото спокойствие в случая е по-важно.

Моите деца са с 6 г. и 4 м. разлика. Сега са големи вече, единият е студент и винаги са си били много близки, въпреки не малката им разлика. Ревност не е имало у нас. За 13 години и половина не са се карали по между си.
Големия го занимавах от самото раждане на малкия - излизахме заедно лятото, четяхме книжки, приказвахме си, а малкият беше в количката. След това, когато големият тръгна в първи клас, си бях у нас и когато той се прибереше ми беше приоритет  - да му наглася обяд, да ми разкаже как е минал денят, да видим уроците. Бебето или спеше, или го вземахме да го люлеем при нас, докато си говорим. Даже и да яде бебето, това не пречи да си приказваме с брат му. Взимахме си касети с филми и гледахме заедно следобедите. След това той излизаше да поиграе. Бебето с нищо не пречи дори и да е при нас в стаята. Гледаме го, обсъждаме го, закачаме го, по някое време ще взема да го нахраня или да му сменя памперса. Никакъв проблем няма и големият да е край мен. И да си приказваме, да се смеем тримата. Не е нужно дори когато бебето се храни, някой друг да прави това - майките навремето са гледали на куп по няколко деца и е съвсем естествено да правят и няколко неща едновременно. Не може животът на семейството да е центриран върху храненето на бебето. Това е нещо съпътстващо и не е основна дейност. Семейно събота и неделя ходехме четиримата на разходки.
Лично за мен е неприемливо бебето да ползва гърдата на майка си за биберон. Не бих се вързала така по никой начин. Напълно е безсмислено, а и вредно за живота на всички в къщата. Бебето трябва да се храни на някакви интервали и когато яде - яде. Когато спре - приключва се темата и толкоз. Ако иска залъгалка - ползват се други неща.
Отделихме малкия рано с брат му в една стая. Не съм карала никога големия да се грижи за малкия. Ако поиска - ще си общуват. Ако иска - занимава си се с неговите си неща. Голяма грешка е да се кара голямо дете насила да се грижи за малко, да го "гледа". То не е никога няма да му бъде родител, а е дете, наравно с него. И ако като малко не го осъзнава, то го усеща и осъзнаването ще дойде рано или късно в даден момент като чувство на омерзение, породено от усещането за несправедливо отношение към него от страна на родителя и често пъти омраза към по-малкото дете. От този начин на родителско оттърване само беди съм виждала  да произлизат.
Като резултат двамата си станаха по-близки един с друг, отколкото с нас. Търсят се и сега /големият е студент в чужбина/, имат си тяхна си приказка, техни си лафове и занимания, в които ние с баща им нямаме място и не се месим, пращат си снимки, видеа, обсъждат игри и музика. И простотии си говорят, но това си е в реда на нещата - човек и през това трябва да мине.
Няма значение дали голямото дете е момче или момиче, няма значение на каква възраст е. То е дете точно толкова, колкото и бебето и дори се нуждае от повече внимание, тъй като има нужди, много по-различни от ядене и сън. Иска общуване и лично време. Балансът е лесно постижим. Човек само да има желание е нужно и да положи усилия, поне в началото. После нещата си се нареждат сами.
Дано ти е в помощ.

Вече са дадени много добри съвети, съгласна съм, че голямото дете е с приоритет. Не стига, че цял ден е на градина, а бебето е с мама, ами и дори за 30 минути да нямате време да сте с нея вечер? Абсурдно е. Бебето си е бебе, и моето е на кърма на поискване, но ако трябва, прекъсвам сучене и отивам да гушна и чета на голямото. На едно бебе за няколко минути рев гушнато с тати нищо няма да му стане, но на 6 годишно може завинаги да останат следите от "изоставяне".
Казвам го и от опит, минахме през тежък период с баткото, а хем от самото начало така постъпвам (намирам време само за него и тн).
А и другият хитър съвет е- ако наистина не можете да реагирате на момента, не давайте за причина винаги бебето (не мога да дойда, че бебето спи/суче и тн). Измислете си друга причина- ще дойда след 5 минути като мина през банята; пази тишина, че по това време съседите спят и т.н. Понякога може да сме честни и да е бебето причина, ама не по 1000 пъти на ден.

Нормално е детето Ви да се промени много, защото Вие сте се променили към нея много след раждането на второто дете. Дъщеря Ви вече е голяма и няма нужда да бъде обгрижвана по начина, по който обгрижвате бебето - хранене, къпане, обличане и т.н. Но дъщеря Ви има нужда да общува с Вас, а Вие несъзнателно сте абдикирали от това. Много хубаво, че бабата и таткото я занимават, но те не могат да заместят Вас. Новите членове би трябвало да стават част от цялото семейство, а не да изместват някой от "по-старите" му членове.
Не зная по какъв начин сте подготвяли дъщеря си за бебето, но тя реално в момента се чувства изоставена и раздразнението и напълно нормално. Ако не намерите начин да прекарвате време само с нея, това раздразнение може да се превърне в омраза и дори агресия. Вие сте майка на две деца, а не на едно и колкото и да Ви е трудно трябва да намирате време и за двете. Да не говорим, че Ви е нужно време да прекарвате лично за себе си и такова с мъжа си.
Аз съм с едно дете - момче на 6 г., но имам чувството че до сега не се е нуждаел повече от мен - разговори (какво е правил през деня, какво е ял и т.н.), играем заедно или се занимава с други интересни за двама ни неща. Има моменти, в които предпочита да е с баща си, но някои игри предпочита да играе с мен. Преди да заспи му четем приказка и за него е без значение кой му я чете, но държи да заспива с мен. Говорим си много и за поява на второ дете в къщи - от какви нужди ще има то, как ще го обгрижваме и кой къде ще спи. Наскоро сам ми каза: Ти ще се грижиш за бебето, а аз ще ходя на училище. На теория и преди поява на второ дете всичко изглежда наред, но съм убедена, че след като се случи няма да ни е толкова лесно.
Един пример: Въпреки, че сестра ми намираше време да прекарва време само с племенницата след появата на брат ѝ, до такава степен ревнуваше, че говореше как искала бебето да умре, както и баба ѝ да умре, за да може не баба ѝ ами майка ѝ да прекарва време с нея.
Моя съвет е да поговорите с нея - да ѝ обясните, че бебето се нуждае от грижи, защото нищо не може да прави само и ѝ разказвате как сте се грижили за нея, когато тя е била бебе. Да ѝ казвате, че много я обичате и заедно да измислите какво да правите заедно, докато кърмите - например да четете книжка, както вече са ви посъветвали. Нещо мъничко, но крачка напред да прекарвате време само двете - бихте могли да ѝ предложите да отидете заедно до магазина. Това едва ли ще ви отнеме много време. Бихте могли да я включвате в грижите с бебето, но само ако тя иска. На този етап си мисля, че не бива да я заставяте да прави каквото и да е свързано с бебето. Може да я питате искаш ли заедно да изкъпем бебето или заедно да го облечем. Да и дадете право на избор според ситуацията - например: Докато бебето суче, мога да ти почета приказка (ако е опция за Вас), да си поговорим или измислите друго, което бихте могли да правите и тя да избере. Може да ѝ предложите заедно да приспите бебето - тя може да му пее, докато заспи (ако е подходящо за бебето де).
Най-важното е обаче да намирате време само за нея без бебето да е с Вас. Ако не можете да се отделите дори за малко от бебето си, ми звучи не като нужда на бебето, а като обсебване. Няма нищо по-хубаво от това, че имате налична баба, която да Ви помага както в домакинската работа, така и в грижите за бебето от време на време. И ако искате да имате две здрави психически деца и със здрава привързаност към Вас (обсебването не е), започнете веднага. Оставяйте малкия на бабата всеки ден - от начало за по 10-15 мин, после за повече, докато свикне да прекарва време и с други хора, не само с Вас.

Надявам се поста ми е не е прозвучал като размахване на пръст, а като градивна критика и помощ за справяне с трудната ситуация.

Breast is best е много известна фраза, но на практика е много положително и други членове на семейството и близки да помагат като дават шише. Чувството за тях е несравнимо и това определено спомага за изграждане на връзка особено между бебето и таткото, между бебето и бабата и дядото. Хранила съм с шише племенници и деца на близки знаеш, че не само помагаш, но и чувството е изключително приятно. Според мен е време да редуваш, а мисля си каката с удоволствие би го правила, ако усети сама колко е възнаграждаващо. Една блогърка, която следвам наскоро беше отговорила на въпроса, който всеки родител рано или късно под една или друга форма получава и той е дали има любимо дете. Отговорът ѝ много ме изненада, но после го премислих и ми се стори мъдър. Тя отговори, че Да, има любимо дете, но всеки ден то е различно. Един път любимо ѝ е малкото, друг път любимо ѝ е голямото и въпреки настроенията на децата си, всеки ден се опитва да показва любов и да отделя внимание и на двете, дори и когато едното го прави трудно. В никакъв случай не я изолирай и не ѝ обяснявай, че сега бебето има повече нужда. Бебето и в ръцете на съседката да го сложиш пак ще му е окей, стига да има мляко в шишето и някой да го разнася на ръчички. И както някой беше писал, гърдите ти не са биберони, а и за връзката между таткото и малкия ще е по-добре ако се откъсне от твоите гърди, за да свикне в неговите ръце.

Каката беше на 5 и половина, когато се роди малката. От самото раждане беше с нас, даже в болницата стоеше при нас по цял ден и много обича малката. Има моменти, в които мърмори ако се купи нещо приоритетно на малката, но при нея е по-скоро егоизъм, отколкото ревност
😂 Сега като поотрасна малката и се заиграва с играчките на кака си, голямата рязко се сеща, че иска точно същата играчка в него момент и тогава пак има мрънкане и мърморене, но без кой знае какви драми.

Моите деца имат разлика точно 4г. Когато бебето се роди ,каката беше на 4г. Аз я спрях от градина,за да не носи вируси на бебето и ги гледах двете в продължение на 9 месеца. И това беше най-голямата ми грешка. Мислех си,че ако си е вкъщи голямата,докато бебето в началото само спи и яде,ще й обръщам повече внимание. Да,ама не. Аз бях безкрайно изнервена и уморена от постоянното недоспиване покрай бебето. Че щом то заспеше,аз исках да си почина и да спя, а голямата искаше внимание. Аз й крещях и все тя беше виновна за всичко,поне в моите очи  .Аз я откъснах от ежедневието й като я спрях от градина и това допълнително нагнети положението.
Така с времето детето много се изнерви и се отдалечи от мен като майка. Изминаха 9 месеца в такава агония и за двете ни.
Дойде септември и тя тръгна на градина-беше предучилищна и трябваше да ходи задължително. Една-две седмици след започването на учебната година,детето започна да се удря само и да се самонаранява при всяка наша забележка. Удряше си шамари,блъскаше си главата във стената или вратата и всякакви такива ужасии. Правеше го постоянно и навсякъде-вкъщи, навън, в градината, когато беше на гости на баба си и дядо си. Не търпеше забележки и критики от никой и за нищо.
Стигна се до там,че се принудихме да я заведем на детски психолог. Направихме около 10 сеанса и в крайна сметка,психолога заключи,че детето ще спре с това самонараняване,когато самите ние като родители се успокоим и променим държанието си към нея. Така и стана в последствие.
От всичко написани до тук исках да кажа,че държанието на децата ни е само и единствено огледален образ на нашето собствено към самите тях. Децата нямат вина за нищо, а ние изнервени покрай всички ежедневни задачи, си го изкарваме на тях. Като така страдат само те.
Аз научих това по трудния начин....

Съжалявам за този опит, който си имала, но лично за мен е полезно, че го споделяш.  Звучи ми така сякаш си искала най-доброто и за двете си деца. Имала си най-добри намерения. Надявам се, че връзката между вас вече се е оправила. 🌹

Здравейте! Нямам второ дете и една от причините да съм отлагала досега е страхът ми от ревност на първото. Според мен по- голяма част от децата ревнуват от второто (дори и второто ревнува от първото).  Имам брат, който е на повече то 40 г. и продължава да ревнува, да страда и да търси поводи за сърдене, кото според мен няма никакво основание за това.  Въпреки че, именно заради тази ревност, си е извоювал повече внимание и е "взел страха" на близките. Честно казано- не знам какво е решението, но проблемът не трябва да се пренебрегва, защото не винаги отшумява, а напротив- става болезнено голям.

Намирам за много полезно това, че споделяш макар и негативен опит, т.к. от него човек също може да научи доста неща.
Дано проблемите ви са отшумели!

Ревноста е вродена в човек било то малък или голям. Който казва че не ревнува за момента не но идва момент , когато се проявява това нещо и то даже е неосъзнато. Ще свикнат с времето няма как ще пореве ще спре , не им угаждайте много . Но пък като има за едното и за другота да има. Когато има бебе за него грижите са повече нормално, всичко ще мине ..