Публикувана: 16 ноем. 2019, 01:50 ч.
Последно мнение: 28 дек. 2019, 23:30 ч.

Стресът, напрежението, липсата на време - накрая го отнесе най-невинното същество - бебето...

2 721
32
1

1
2
3
Всички

16 ноем. 2019, 01:50 ч.

Мнения: X

Здравейте! Търсих подобна тема, за да не спамя излишно, но не успях да намеря. Моля, да ме извините, ако пиша на неправилното място...

Искам да споделя нещо, което ми тежи и се чувствам ужасно, направо ме задушава!
Вчера имах страшно натоварен ден, в комбинация с това и мъжът ми ме нервира с неговия заядлив понякога тон и от нерви и напрежение се развиках на сина ми. Cry

Той е бебе на 8 месеца и реално нищо не беше направил, просто се разрева в неподходящ момент. Цял ден почти не хапна и точно като си бях омазала ръцете в кухнята с тестото за един сладкиш, реши да ревне, че е гладен. В този момент просто главата ми изпуши от напрежение и съвсем спонтанно му се развиках като луда и му взех играчката, която държеше и я хвърлих силно на пода. Никога не съм се карала или дори повдигала тон на детето, нямам спомен и не да съм му казвала още, то на тази възраст за какво. И той по никакъв начин не очакваше подобна реакция от мен и в първия момент замлъкна стъписан, след което изпадна в истеричен рев. Ужасно! Нямам думи да опиша колко отвратена съм от себе си за тази постъпка. Това си е насилие и то към едно още толкова малко и нищо не разбиращо същество. Не бях на себе си в близкия един час и помолих мъжът ми да се заеме с бебето, докато се успокоим и аз и то. През това време мислех, мислех за тези ситуации и цялото това ежедневно напрежение, което ни кара да губим контрол, превръща ни в други хора. Ако можех да върна времето назад, никога нямаше да си изпусна нервите по този толкова грозен и нелеп начин, но уви, не мога. Confused

Как оцелявате вие в напрегнатото ежедневие? Как успявате да запазите контрол и да не избухнете като бомба със закъснител в най-неподходящия момент и пред най-малко виновните, просто защото явно психиката ви понякога не издържа на напрежението?
За протокола: гледам си детето абсолютно сама по цял ден, вечер.мъжът ми се заема с грижите, но много малко време, тъй като се прибира късно. Помощ от баби и дядовци нямам и 8 месеца никъде не съм ходила без детето. В същото време имам и странични ангажименти, тъй като в момента планираме семеен бизнес и се занимавам с бумащината по регистрации, лицензиране, т.н., и отделно от това аз пазарувам основно за нас, за бебето пазарувам само аз, общо взето нон стоп трябва някъде да ходя, нещо да организирам, вкъщи и къщна работа да свърша и детето да си гледам..100% от времето си прекарвам в грижи и задължения и постоянна пришпореност да свърша всичко навреме и да не закъснея за някъде. Иска ми се да балансирам, но без поне мъничко време за мен си давам сметка, че няма как да стане. А ето до къде водят тези нерви...
Не знам как да си простя.
Просто ми се иска да намеря баланса да съм по-спокойна, въпреки натоварения ритъм. Ще се радвам и ще съм благодарна да получа съвети как се справяте вие. Знам, че на всяка майка животът й е много натоварен, но не всички си изпускат нервите, както аз вчера. Затова си давам сметка, че явно проблемът е в мен, в начина, по който приемам.нещата.

# 1 16 ноем. 2019, 06:00 ч.

Мнения: 4 660

С времето ще балансирал нещата, гледай да си поспиш и да не се товариш с много задачи.

# 2 16 ноем. 2019, 07:42 ч.

Мнения: 5 262

Ами време му е на мъжа ти да се отучи от заядливия си тон или си го изкарвай на него, но не с заядлив тон или с подобни скандали, че детето слуша или си купи добри тапи за уши и ги остави двамата да си реват и да се заяждат колкото си искат , но да не ги чуваш.
Ама най-добре кажи на мъжа ти да прилага друг тон.

# 3 16 ноем. 2019, 07:54 ч.

Мнения: 439

Аз съм в подобна ситуация, с бебе на почти 5 месеца, и помощ от никъде.. и бебка трудно се храни.. по един час я лъжа да си изпие млякото, някой път реве и се тръшка.. ММ е с труден характер, и се изнервя от всяка дреболия.. на 2 пъти се е случвало да повиша тон на бебка, защото това хранене на фона на всички други задължения и бумащини, просто ми идваше в повече, тя милата нищо не разбира, после плача и и се извинявам... И реших тотално да преорганизирам нещата. Започнах да готвя само вечер нещо набързо, докато ММ хвърля едно око на бебето, и вече пазаруваме само заедно. Честно казано, доста повече успявам да си почина и да се справя с грижите за дома и бебето. Хубаво е, че вечер ти помага мъжът за гледането.. при нас не е така, само аз се занимавам с всичко.. трябва да поговорите сериозно и да балансирате нещата. Когато всички грижи и отговорности тежат на твоя гръб, се случва да избухнеш.. и винаги го отнася най невинният...

# 4 16 ноем. 2019, 08:57 ч.

Мнения: X

Във фб пише - сипи си едно питие.

# 5 16 ноем. 2019, 10:23 ч.

Мнения: 10 607

Надявам се сладкишите да не са били за ядосващия те мъж. Иначе, смятам, че е в твои ръце да помислиш малко за себе си, за да не стане навик да го отнася бебето.
Бебе и правене на сладкиши аз не го виждам съвместимо. Също съм си отгледала бебето сама (без вечерна татинска помощ).

# 6 16 ноем. 2019, 13:14 ч.

Terra incognita
Мнения: 12 263

Ти си чудесна майка, не се съмнявай в това. Не вярвам да има жена, която да не е изпадала поне веднъж в подобна ситуация. Не се самообвинявай, нищо фатално не се е случило. Просто друг път, преди да избухнеш, преброй до 5 и премисли. Аз, лично, боря стреса с чаша вино и хубава музика.

# 7 16 ноем. 2019, 20:21 ч.

weiter, weiter, ... weiterstadt
Мнения: 18 076

Не се обвинявай!!!! Всеки прави грешки, ти поне го осъзнаваш и търсиш начин да не я повтаряш.

Аз нямам помощ от никъде, имам и ученик, който също иска внимание.
1. Степенувам задачите по важност: бебето, детето, аз (понякога редът се променя) , яденето, мъжа, дома.
2. Като реве бебето, правя крем супа, която се готви сама от 2-3 продукта или всеки яде каквото намери.
3. Мъжът ми като се заяде и го пращам на джогинг или му връчвам бебето с количката.
4. Ревящо бебе стържи здраво по нервите. Обаче то усеща, когато ние сме изнервени и бебето започва да реве. Започвам да му пея: хем аз се отпускам, хем то млъква. Гледай обаче ти да си спокойна.
5. Както дойде,тва е. Като планувам сладкиш, ама не остане време, не се ядосвам. Правя го когато имам време или пращам мъжа ми да купи/направи. Същото е с чистене,подреждане и прочие слугуване. Който се дразни, да го направи той.
Въобще, свали си летвата и се радвай на всяка минута с бебето, защото порастват много бързо!!!!

# 8 16 ноем. 2019, 22:30 ч.

Мнения: 672

Не се обвинявай! Едва ли има майка, на която да не са й избивали нервите понякога. Няма съвършени хора, съвършени родители, партньори и т.н. Предстоят още много нерви когато го замъчат венци, зъби, когато стават раздразнителни и църкат и реват след теб и в краката ти от ставане до лягане. И едва ли някой може да съумее никога да не повиши тон. Важното е да се стараем, да се опитваме да броим до 10... А понякога може да не успеем. И като растат и ги възпитаваме, пак ще осъзнаваме понякога че не сме били прави, но това е животът, учим се в хода на нещата. Аз се справям като ангажирам мъжа ми когато е свободен да ме смени (и аз нямам помощ от баби) и излизам сама, разхождам се, обикалям на красиви места и се прибирам когато вече е време да приспивам детето. Или като е свободен излизаме заедно на разходки и така не е само моето внимание на 100% ангажирано. И бих те посъветвала да отмениш работи, които не са наложителни. Няма как да вършиш всичко както преди. Първо успокой детето и чак тогава свърши нещо, но само належащите неща. Няма нужда да месиш сладкиши, остави ги за по-нататък, когато и детето ще може да ги яде. За вас с мъжа ти може да си купите.

# 9 17 ноем. 2019, 20:19 ч.

Мнения: 2 888

Нищо не е станало , тепърва ще те нервира детето понякога , номално е всеки има подобни моменти , нищо му няма на детето .

# 10 17 ноем. 2019, 22:23 ч.

Мнения: X

Благодаря ви, момичета! Hug

Много ми олекна, че споделих с вас!
Иначе относно сладкиша - истината е, че мноого рядко готвя, почти викога 😂. И преди детето бях така, но точно конкретния ден много се бях запалила да опитам една рецепта, но мислейки, че бебето вече е спокойно, започнах в неподходащ момент.
Мъжът ми не е лош или да очаква всичко от мен, напротив, чисни, подрежда, готви, но просто си има по-сопнат начин на изказване, на моменти започва да става негативен и да провокира с определени изказвания, които колкото и маловожни да са идват в повече на една психически и физически уморена жена.
Низ от неща, които се насъбират. Именно затова потърсих мнение как да балансирам, тъй като знам, че всички минават през подобни ситуации и не сме нещо изключително.
Благодаря ви за подкрепата! 😊

# 11 20 ноем. 2019, 10:13 ч.

Мнения: 1 501

На всеки му се случва да се ядоса и да не му издържат нервите. Не бъди толкова строга със себе си. Дъщеря ми е на 2 години и 5 месеца и на мен ми се е случвало един път за тези 2 години. НО като цяло пред нея гледам да не крещя никога, да не се нервирам и т.н. Дъщеря ми беше много тежко за гледане бебе в сравнение с бебета на мои приятели и роднини. Най-вече, защото преживя много тежко коликите и бяха с продължително 5 месеца. Плачеше по цял ден. Откакто се с ъбуди докато заспи. Аз също съм я гледала без помощ. Като минаха коликите почти 2 години зъби, всеки един от които излизаше с истерии. А отделно на всичко това напълно те разбирам за храненето. Дъщеря ми беше много злояда и капризна на хранене. Никой друг освен мен не можеше да я храни. И съм била вързана с това хранене в много отношения. Независимо кърма, АМ, пюрета, нормална храна.Чак сега на 2 годинки и 5 месеца започна да се храни сравнително нормално и то с мноооого мъка от моя страна. Много железни нерви. Давам и само това, което обича да яде, за да яде нещо. Примерно това лято още беше в злояда фаза. Аз уж винаги успявам да я нахраня и да съм на линия. Тя се влияе от всичко. Като бяхме на море лятото, заради смяна на обстановката, не яде нищо първите 4 дни. Направо щях да умра от притеснение. Иначе знам, че е много натоварващо детето ти да е капризно и злоядо и да е зависимо в това отношение и постоянно да следиш дали се е нахранило. Аз изкарах така 2 години и нещо. Нямаше кой да ме отмени на нито едно хранене и се побърквах понякога, но никога не съм си го изкарвала на нея. Това не те прави лоша майка. Бъди спокойна. Просто изисквай повече помощ от съпруга си и най-вече разбиране и подкрепа.

# 12 21 ноем. 2019, 12:21 ч.

Мнения: 568

Ох, как те разбирам. Но нищо трагично не се е случило. Прости си този гневен изблик спрямо бебето и не си насаждай чувство за вина.
Лош спомен от детството: майка ми редовно си изкарваше яда върху мен, нищо неподозиращата за проблемите ѝ с баща ми. Самата тя го е признала, а аз съм ѝ простила.
Напрежението и претоварването си казват думата. Но и това ще мине, споко. Purple Heart

# 13 22 ноем. 2019, 14:45 ч.

Мнения: 90

Имам две прекрасни деца едното на 5г. а другото на 9 месеца. Занимавам се и с фирмата ни документи, срокове, поръчки, плащания и т.н. Съпруг ми работи ужасно много прибира се късно вечер и отделно, кара и нощни смени през 3 дена, тоест го няма и вечер вкъщи. За съжаление децата ни често боледуват и това действа супер стресиращо. Сама си гледам децата, храня приспивам абсолютно всичко моя мъж само им се радва за кратко и това е. Дали откачам, о да, но никога не върху децата. Не е честно. Когато ти стане много тежко поеми дълбоко въздух и си кажи че и това ще отмине. Не си сама за съжаление всеки ден всички семейства трябва да балансират между работата и децата:)

# 14 23 ноем. 2019, 21:35 ч.

Пловдив/София
Мнения: 2 739

Съвсем нормална реакция. Колко пъти съм викала по бебето...И аз съм се обвинявала след това, но по-важно е да си простиш и анализираш ситуацията, именно както правиш ти. (като порасне пък колко ще викаш по него и колко ще се обвиняваш после...).
Конкретни решения- чистачка един път седмично, детегледачка за някой и друг час, готвено отвън или поръчка. Така почти изключваш битовизмите от ежедневието си и ти остава повече енергия за важните неща като детето, себе си и новия бизнес.
Повече време на свеж въздух без значение времето също е важно.
Почивки извън града, бебето не е пречка.
И най-вече да канализираш напрежението и емоциите (може да викаш, ама в друга стая, да метнеш нещо, ама не пред бебето, да се разходиш навън, да плачеш и т.н., и най-вече да си самоанализираш и да говориш с мъжа/приятелка).

# 15 23 ноем. 2019, 22:27 ч.

Мнения: X

Така е

Както вече написах, аз и без това не готвя, десертът беше изключение. Веднъж на 2 месеца, ако сготвя 😂 За почивки, ходим, но винаги с детето и като е за по-малко от 4 дена, честно казано не си почиваме с бебето. Той вече е на 8 месеца и е много впечатлителен, като е на ново място се превъзбужда много и целият му режим се превръща в хаос.

Цитат на: Пипи2013 в сб, 23 ное 2019, 21:35

Скрит текст:

И аз не приемам да се крещи на деца, колкото и да ме убеждават обратното. Децата (особено бебетата) не се възпитават от крясъците, а единствено се стресират, което може да има последствия върху психиката им, ако е системно. Наистина и с цялото си сърце знам, че не искам никога повече да крещя на детето си! Има си и други начини да се скараш и да обясниш. И за тези, които смятат, че не е възможно, само ще кажа, че моята майка никога не ми е крещяла, поне от както се помня. Това не означава обаче, че не ми се е карала и че не е била строга, когато се налага.

Цитат на: lulilu в пт, 22 ное 2019, 14:45

Скрит текст:

Последна редакция: нд, 24 ное 2019, 11:22 от Анонимен

# 16 25 ноем. 2019, 11:33 ч.

Мнения: 8 952

Оцелява се с преподреждане на приоритетите.
Не се нагърбвай с непосилни задачи и такива, които изискват време и сили, с които не разполагаш към момента.
Бебето ти на 8 месеца би трябвало да е най-важната ти работа.

# 17 28 ноем. 2019, 02:14 ч.

Мнения: 3 439

То май и на 888 месеца пак ще е приоритет. Аз съм най-ужасната и най-добрата майка на света. Надявам се да виждам втората част с разкривени букви след 5-6 години. Така е, надяваме се давайки най-доброто от себе си. Ама наистина всичко на което сме способни 🤗

# 18 29 ноем. 2019, 18:50 ч.

Мнения: 150

Досега никога не съм викала на детето си, 2г, а по принцип съм избухлив човек и се карам с близките си. Майка ми твърди, че не е виждала друга майка, която изобщо не вика. Да викам на детето за мен е просто абсолютно забранено и никога не си го позволявам. С мъжа ми съм яхвала метлата доста пъти, а майка ми също съм я обвинявала и съм й се сърдила. Но с детето НИКОГА. Моята тайна е да получавам помощ от много посоки. Направо впрягам всеки, който би се навил, да ми помага. Плащам си за помощ. Мъжът ми, когаот е с нас, ми помага максимално с домакинството, имам детегледачка, когато работя и тн, но и нея я хващам да ми домакинства. А не тя да си играе с детето, а аз да чистя, не мерси. Случвало ми се е да се отчаям, когато съм много изморена, но тогава просто оставям работата за следващия ден и гледам да спя или да си почиваме с детето. Когато се претоварвам, изпадам в депресия, заради това гледам да не се претоварвам. ако това значи разхвърляна къща, не е проблем за мен. Никога не готвя за друг освен за детето. Е, не чак никога, но за мъжа си много рядко готвя, само когато съм в настроение. Когато мъжът ми е с нас, готви той и само той.
Изобщо, за да сме пълноценни родители, трябва почивка, това е истината. Поне в домакинската работа гледай околните да те отменят! Аз съм в най-добро настроение, когато се занимавам само и единствено с детето, да си играем и тн и част от времето си работя моята професия. Ако има кой да ми върши домакинската работа и да съм напрегната, е нещо много епизодично. Ако поспортувам пък съвсем раят е настъпил, ама по-рядко имам време, уви. Ако трябва да готвя, чистя, пера, простирам, мия чинии, гледам дете, работя...ами не ми се живее. Това е истината. Човек трябва да си дава ясна сметка за границите си и да гледа да се вмества в тях.
И аз много се натоварвам психически ако детето не яде, но си повтарям, че няма умряло от глад дете и това ми носи някакво успокоение. Моето вчера не пожела да вечеря като хората. Ами ...дадох му мляко и го сложих да спи. Какво да го правя, не мога да ям вместо него.
Лично мен най-много ме изморяват на първо място страхове, свързнани със здравето на детето и второ домакинстването. Само игри и общуване, къпане, пеене, четене и тн ме разтоварват, дори да не ме слуша. И докато за боледувания човек предполага Господ разполага, то домакинстването колкото мога, хващам друг да ми го прави и толкова. Перфекционизмът не е за мен.

Последна редакция: пт, 29 ное 2019, 19:01 от VioletBaudelaire

# 19 30 ноем. 2019, 23:25 ч.

Мнения: 1 501

Това, което си описала доста се припокрива с моето мнение и действия. Аз също знам границите си и гледам да почивам когато мога. Никога не съм била перфекционистка що се отнася до домакинството. То ми е по-назад в приоритетите. На първо място детето и съпруга ми, работата и там реално се раздавам. Аз също не готвя, а купуваме готова храна или поръчваме. Реално като работиш вечер до 6 часа и има задръствания, докато се прибереш то станало 100 часа.. кога имаш време да готвиш. И аз съм на мнението, че предпочитам да прекарам това време с дъщеря ми преди да заспи, вместо пред котлона. А за крещенето е много подобна ситуацията. Моя мъж ми се е възхищавал как имам толкова железни нерви и никога не крещя на дъщеря ми, тайната е точно това, което описах и досега. На първо място гледам да съм позитивна в повечето време, да не се претоварвам с излишни неща и да се съсредоточа в основните ми приоритети, без да се опитвам да огрея навсякъде.

# 20 1 дек. 2019, 11:58 ч.

Мнения: 150

Ами, аз когато съм се чувствала наистина изморена, просто не съм симпатична изобщо. В крайна сметка, каквото и да говорим, малкото дете много променя живота и в 99% от случаите вресливата жена е следствие на много тежки битови отговорности и изтощение.

Обидното е, че всяка жена може да е блага, мила, секси закачливка, прекрасна, търпелива и спокойна майчица, ако има някакво от малко малко балансирано ежедневие, малко помощ. И обратното, всяка може да стане хибрид между товарен кон и триглава ламя, ако никой не я щади...дефакто, когато правиш повече и наистина се раздаваш, никой не го цени...Вече разбирам да си самотна майка...тогава е тежко и няма начин, но при наличие на съпруг, трябва жената поне мъничко да може да си почива и таткото да поема. И не, работата на таткото не е извинение, защото много майки на работа си почиват.
На мен ми се е случвало други да се радват и играят с детето ми, докато аз чистя, мия, пера и тн и нямам време даже да го гушна и да му изпея една песничка...или като заимам време вече съм толкова изморена, че с мъртва физиономия го люшкам на някаква люлка като почти заспивам. Еми то детето други хора свързва с игри и весело настроение, а аз съм лошото ченге и казармата с мен само домакинска работа. Е, няма да стане.

Последна редакция: нд, 01 дек 2019, 12:08 от VioletBaudelaire

# 21 3 дек. 2019, 07:31 ч.

Мнения: 10 607

Последните две съфорумки - вие сте работещи, някой друг ви гледа детето, случили сте на мъже (че и можещи да готвят или не чакащи манджи) и/или взимате хубави заплати, щом можете да си позволите и детегледачки и помощници. Детето ви е за разтоварване. А, тия дето го нямат вашия късмет, нямат помощници и си карат майчинството до край - там е друга бозата.
Върнеш ли се на работа, нещата добиват друга светлина.

# 22 3 дек. 2019, 09:13 ч.

Мнения: 5 262

Цитат на: amy_nka в вт, 03 дек 2019, 07:31

...
Върнеш ли се на работа, нещата добиват друга светлина.

Да. Другата светлина е , че не изтрещяваш в къщи, но фучиш като малкия мук и нямаш време да се погледнеш в огледалото минавайки като светкавица покрай него. Но да, супата в чуждата паничка със сигурност е по-вкусна!

# 23 3 дек. 2019, 09:47 ч.

Мнения: 1 501

Аз се върнах на работа когато дъшеря ми беше на 1г. и 4 месеца. Не съм имала детегледачка, нито баби. Само майка ми е идвала през уикенда от време на време за ден и половина. И пак аз съм се грижила за дъщеря ми през това време. А иначе аз се чувствам по-добре когато имам баланс между личния и професионалния живот и ходя на работа. И затова и се върнах рано на работа, но в ниаккъв случай не може да се каже, че е лесно. През деня психическо натоварване, вечер гледаш да си в добро състояние на духа, да обърна внимание на детето и да се занимавам с нея, да играем, да учим и т.н. И второ дете да имам пак бих се върнала рано на работа. За мен лично да стоиш 3 години майчинство вкъщи е убийствено. А относно работата, аз лично си падам малко кариеристка, но в никакъв случай не оставям дъшеря ми на заден план. Тя ми е първи приоритет. Аз обаче съм против забременяването докато жената е още студентка, или точно след като завърши и няма трудов стаж. Аз умишлено исках да имам поне няколко години преди да забременея. На 25 години забременях, на 26 родих. В момента съм на 28 почти 29 и скоро планираме второ дете. Макар, че това би ми създало може би малко спънки в работата. От това, което споменавате смятам, че най-важно е мъжа до теб дали те подкрепя и дали е готов да те отмени.

# 24 3 дек. 2019, 09:52 ч.

Мнения: 5 262

Най-важна е добрата планировка и органзацията и да има винаги възможност единия да отмени другия. Не може на един човек. Неща се случват паралелно.

# 25 3 дек. 2019, 15:30 ч.

Мнения: 672

И ние се сменяме единствено двамата с мъжа ми, никой друг не е гледал детето засега (на 1,8 е), наистина втората година става по-тегаво като се натрупа седенето вкъщи и в еднообразие, но не искаме да ходи на ясла колкото може по-дълго и затова си доизкарвам майч-вото.
Но относно викането, някой спомена, че не вика на детето, но на близките да, а това е еднакво стресиращо за детето. Ако възрастните си крещят (ако е пред него), то се чувства също тревожно и несигурно като не разбира какво се случва. Така че и това се стараем ние, да не си повишаваме тон пред детето за да не се плаши (не че винаги успяваме да предотвратим, при положение че детето си е все с нас), но и това е също толкова важно.

# 26 4 дек. 2019, 13:18 ч.

Мнения: 150

Цитат на: amy_nka в вт, 03 дек 2019, 07:31

дори когато няма помощници НЕ Е НОРМАЛНО жената да седи в кухнята вечерта да меси нещо за мъжа и да се нерви на детето. Съжалявам, но мъжът НЕ Е БЕБЕ. Да ходи да меси да прави да струва, на жената бебето й е приоритет и нейното добро състояние определя това каква майка ще бъде. Не е нормално да се крещи на дете, защото е гладно, докато се меси нещо си за мъж в кухнята. Не обвинявам жената, но тя да си подреди приоритетите както и съпругът й и да се разпределят задълженията по начин, по който да не се застрашава детето. Казвам го директно -- част от грижите за едно бебе е ти да си зареден с търпение и да не му крещиш за съвсем нормални бебешки неща, да си в кондиция. Това като майка ти е част от джоб дескрипшъна. От там нататък, дали мъжът ще помага, дали помощници, дали баби...дали жената ще взима млечна кухня и няма да готви за никого не знам...всеки решава сам. Но жената сама пише, че не й харесва това, което е направила и аз й пиша, че от мой опит тя трябва да си почива. Това е основното. Иначе просто е опасно за самото дете. Немалко бебета са жертви на изтощени и изнервени родители и жените трябва да се грижат И за себе си, поне на базово ниво-- сън, разходки, здравословно хранене.
Ние също не си викаме пред детето. Мъжът ми поначало не вика, а аз съм избухлива, но като цяло повече си го изкарвам с притискащи разговори или сръдни, което пак не е супер, де. Гледаме да не е пред детето. Като цяло този период е много тежък за младите семейства. Чувала съм слухове, че нататък ставало по-лесно. Simple Smile

))

Последна редакция: ср, 04 дек 2019, 13:28 от VioletBaudelaire

# 27 19 дек. 2019, 11:18 ч.

Мнения: X

VioletBaudelaire , ако четете по-горе, ще видите, че съм написала не веднъж, че случаят е изключение и по принцип не готвя почти никога. Не съм месила, не знам как го решихте, аз дори не мога да меся, но както и да е, не това е важното. .
Мъжът ми ми помага, гова също уточних в един от коментарите си - къпе бебе, сменя памперси, преоблича, приготвя мляко, храни го. Също така той готви много по-често от мен. Имам прекрасен мъж, проблемът е, че работи много и пътува много до работата си, и го няма вкъщи от 7:00 до 7:00, т.е. по 12 часа аз поемам изцяло грижите по детето. Вариант за баби нямам. Майка ми си има учебен център и нон стоп е залята от работа, а когато не е, предпочита да пътува и да се вижда с приятелки. Не я обвитявам, млада е все пак. Свекърва ми живее в Аржентина. Детегледачка, докато и аз не заработя, не можем да си позволим. 12 часа на ден за мен са без почивка. Първите 5 месеца беше идеално, защото синът ми е спокойно бебе и правеше по 3,4 спанета на ден. Но от шестия месец започта да се движи, да сяда, да лази и всичко му е любопитно. От тогава преживявам майчинството като най-тегавият период в живота ми. Вечер се чувствам смазана, а никой не ми е виновен, освен аз самата. Затова и въпросът ми беше как да си подредя приоритегите правилно. Естествено, че детето ми е на първо място. Проблемът е, че съм поставила себе си на последно, а може би трябва да съм на второ.
И нещо, което не съм споменала май, но грешкага ми беше, че избрах да се правя на cool майка, либераризирайки всичко. Имам предвид, че бях против да се храни детето под час, да спи под час и т.н. Смятах, че е редно да яде, когато му се яде (т. нар. кърмене/хранене на поискване), да спи, когато му се спи, не е нужно всяка вечер да заспива по едно и също време и да спи всеки следобед. Да, но не ми се получи да съм яка майка. Сега нямаме никакъв режим и съответно не мога да разчитам на времето си. Точно такъв беше случаят от онзи ден, за който отворих темата. Малкият писна, че е гладен по никое време и аз изобщо не го очаквах. А не че към си зарязала детето, за да отида да готвя на мъжа ми, едва ли не, както погрешно са ме разбрали някои от вас.

# 28 20 дек. 2019, 09:55 ч.

Мнения: 1 501

Здравейте Tanya M. аз също съм либерална майка. Обаче не обичам да се водя по книги, тенденции и т.н. Действам както ми подсказва сърцето и както ги усещам нещата. Аз създадох режим на дъщеря ми, но много постепенен и много "воден" от нея. Това е изцяло моя приумица. И мога само да ви обясня как го направих, ако решете се възползвайте. След родилното когато я хранеха на 3 часа аз първоначално продължих така, обаче забелязвах кога и през колко време и се дояжда и какво количество изяжда. Тя беше на АМ. Така решавах кога да увелича количеството. Когато го изяжда до край или пък не. Относно режима на спане, също го направих супер съобразен с нея. Правех си нещо като "опити". Тоест тествам примерно 1 седмица и виждам в кои часове и се спи най-много и колко часа сумарно спи за денонощие в дадения период. И в никакъв случай не я лишавам от сън, а напротив като видя например, че има нужда да спи 18 часа, и се съобразявам с това, само че го разпределям постепенно в едни и същи часове както на мен ми е удобно. И също така не правя типичния режим в точен час - това за мен са пълни глупости. Ами например: знам, че има нужда от 10 часа нощен сън, само че да речем снощи е заспала два часа по-късно. Значи я оставям да спи 2 часа по до късно през деня. Ако това не е вариант, и давам да навакса през деня и сумарно после за 24 часа пак да си изпълни "нормата" от сън ако така мога да го нарека. И това съобразено и с моя график и ритъм. За мен е много странно как някои хора се чудят, а сега бебето защо е кисело или защо иска да спи. Аз бих ги попитала, колко часа спи за денонощие ? Колко часса нощен сън има ? Тази нощ взе ли си ги ? Искам да Ви кажа, че този метод действаше страхотно при дъщеря ми. Винаги съм имала контрол над нещата, успявала съм да си създам лично време за почивка, а тя да е отпочинала и да не е изнервена. След като вече тръгна на ясла и аз на работа, 2 седмици преди това и нагодих режима спрямо ясления.

# 29 20 дек. 2019, 13:14 ч.

Мнения: 10 607

Представяте ли си самотните майки как се чувстват? Да няма кой да се прибере в 7 и да ти сготви...? Simple Smile

Пък ние се оплакваме от 12-часов "работен ден" тука...

# 30 20 дек. 2019, 13:21 ч.

Мнения: 1 501

Представям си... и им е много тежко.

# 31 20 дек. 2019, 16:19 ч.

Мнения: 90

Цитат на: amy_nka в пт, 20 дек 2019, 13:14

Представяте ли си самотните майки как се чувстват? Да няма кой да се прибере в 7 и да ти сготви...? Simple Smile

Пък ние се оплакваме от 12-часов "работен ден" тука...

Точно!
Не съм самотна майка, но се оправям сама 24 часа в денонощието с две деца, едното на 5г. другото на 9 месеца. Еми не е лесно, но е нормално. Аз си знаех че ще е така и затова, като го правим тези деца се мисли. Не ме разбирайте погрешно, казвам го с най-добри чувства в прав текст. Всеки си знае семейство и възможностите и да не се оплаква. Не е лесно, но си заслужава. Смятам, че всички ще сме на едно мнение, че всичко се понася стига децата да са здрави!
Весели празници!!!

# 32 28 дек. 2019, 23:30 ч.

Мнения: X

Ами и това е така, но пък зависи, не всяка история е еднаква на другите. Две мои приятелки например отглеждат сами децата си, в смисъл нямат мъж (не ми харесва да ги наричам "самотни майки"), но пък не живеят сами, живеят при родителите си, и те им помагат. Да не говорим, че майките им са пенсионерки и особено едната гледа внучето си наравно с майка му. От друга страна много семейни жени не получават абсолютно никаква помощ от мъжа си и си отглеждат децата буквално сами. За мен това също е кофти. Не бих търпяла такъв мъж, а аз от моя се оплаквам хах. Много е относително всичко. А пък и стресът е въпрос на психика, важното е човек да търси начини да го контролира и да се справя с него, независимо сам ли е не е ли, богат ли е, беден ли е.

Препоръчани теми

Сядане -бебе

За бебета и деца от 0+ месеца. Бързи въпроси, отговори и съвети. Тема 110

Запек

Преминаване към дълга следобедна дрямка

Причина:

Причина: