Неразбраните тинейджъри

  • 3 115
  • 18
  •   1
Отговори
  • Мнения: 45
Здравейте на всички родители,  които има млади тинейджъри (18-20г). Детето ми трудно общува с другите,  особено с с съучениците. Наложи се ся се премести в друг град и от 8 клас се оправя сама.Идва си седмично  понякога.В началото имаше съкваргирантка , с която не си паснаха,  и сега е сама на квартиря.На 18 година е .Много и тежи , и пречи,  че не умее да завързва приятелстна,  чувства се неразбрана,  а иначе е с отличен успех.Постоянно мисли какво ще кажат другите за нея, и все си мисли , че я обсъждат.Имаше една приятелка с която общуваха в началото, играеше и по свирката и така.Сега нещо са с карани. И в един цял клас неможе да си каже с никой дума.Иначе с нас говори,  А иначе е притеснителна, особено да казва какво мисли на глас,  абсурд, неможе. Постоянно казва , че другите я използват само, даже и се плаче.Иначе има хубава визия и не е лишена от нищо какво до правя не зная,  защото това много и тежи,  че неможе да се впише,  пък и зонас също е голямот притесние , като гледоми как се измъчва. Моля за съвети.Или ако има някой , който е в подобна ситуация,  да кажи варианти как да и помогна?

# 1
  • София
  • Мнения: 62 595
Много време е минало, щом сега е на 18, значи най-вероятно е последна година в гимназията и трябва някак да избута, за да си вземе дипломата. Подкрепяй я да бъде силна и да се концентрира върху ученето, утре ще завършат и може цял живот да не се види със съучениците си. След това започва нов живот. Вече е късно за местене, това е трябвало да бъде направено още в осми клас.

# 2
  • Мнения: 1 119
Детето Ви се чувства не неразбрано, а отхвърлено. Твърде вероятно е другите да не говорят за нея, а тя просто да си въобразява, че е така, поради комплекси.
Няма значение дали е красива или умна за нейното самочувствие. Самооценката ни понякога се различава много от мнението на другите и от реалността. Т.е няма да помогне да и обяснявате колко е прекрасна.
Започнете да давате приемане и любов ВЪТРЕ в семейството, за да може да я разпознава и извън семейството. Защо е отделно от Вас от толкова малка?
Може и проблемът да не е в нейната адаптация. Може да е виновна съквартирантката. Може в другия град съучениците да имат коренно различен манталитет или възпитание, с които тя не може да се примири.
Според мен, проблемът винаги е в родителите, когато говорим за деца с ниска самооценка.
Вие изговорихте много неща за Вашето дете. Как да помогнете? Започнете да се вглеждате в себе си, в средата около нея, в токсичните хора около нея, в нейните нужди, в нейните желания и мечти.
Утре, ако я поставите в джунгла, няма да се впише. И не защото има проблем с комуникацията. Просто няма да е нейното място.

# 3
  • Мнения: 45
Благодаря за отзивите мили хора.Да обстановката е много важна , и тъй като тя е по-чувствителна душа , иска каквото дава да го получава, но уви всички хора са различни.Доколкото знам в класа са на групички,  и трябва да си голям майстор да се включиш в някоя група.И да изглежда има комплекси,  като си мисли , че познатите я слагат на второ място. Трябва да усещаш човека срещу теб , какъв е, какво харесва, как да го спечелиш, поне при мен се получава. Изглежда тя няма тоя дарба,  много иска да и се получава , ама не става ( това я депресира,сваля ли още самочувствието )иначе има чар.Ако си повярва в себе си ще е като ураган , който нищо не може да го спре, на как,  как да стане това.Във въпросния град (той е по малък град няма добри психолози. Мисля като започне като студентка да се запише за психолог, за да подобри някои неща, трябва и духовно израстване,  а до тогава трябва да стискаме зъби.И дано при нова обстановка да не сме на стария сценарий. Вие какво мислите,  относно , нова среда , психолог. Забравих да кажа , че си има приятел,  който я разбира , но на нея и трябва и едно момиче, приятелка за да се разведрява (цитирам нейни думи.А това , че не може да намери сериозна такава а измъчва. Пишете. ..

# 4
  • София
  • Мнения: 62 595
А кой казва, че непременно трябва да е в някоя групичка? Утре всички се дипломират и ще се видят на срещата на класа след 10-20 години, а може би и никога.

# 5
  • Мнения: 45
Да (Anderiel ) прав си.Трябва търпение,  въпреки , че тая обстановка е смазва психически, и е много трудно.Надявам се , че след смяна на обстановка в голям град,  където има по-голям избор , и има хора с различен манталитет да намери сродни души.При мен така се случи на едно работно място-такоито се бях деприсирала, защото усещам,  че това не е моята работа и моето работно място.След като напуснаха и смених работата нещата се оправиха. Може би трябваше по-рано да направя нещо, да я преместя другаде,  но уви , допускаме грешки, за които плащат нашите деца.А сега остана малко,  поне успеха го държи добре.Благодаря за отговорите,  това е много за мен..Желая ви здраве!

# 6
  • София
  • Мнения: 62 595
Имаш шанс  да промениш някои неща в отношението си към детето. Може да е пред завършване, но е твое дете. Първо и основно трябва да създадеш усещането и да покажеш, че си на нейна страна, каквото и да се случи. Тогава ще може да се справя по-добре и няма да си го слага на сърце дали трети лица я харесват или не, защото първо ще я харесваш ти. Това не означава идеализиране на детето, но ако майката не пожали детето си кой друг, чуждите хора ли ще го пожалят?

# 7
  • Мнения: 10 965
И да изглежда има комплекси...
....
Изглежда тя няма тоя дарба,  много иска да и се получава , ама не става
...
Мисля като започне като студентка да се запише за психолог, за да подобри някои неща, трябва и духовно израстване,  а до тогава трябва да стискаме зъби.
Не искам да Ви обидя, но за мен голяма част от проблема е И във Вас. Нито усещате нуждите на детето си, нито го подкрепяте. Имате някакви представи какво трябва да бъде, ама защо не е така и както си мислите ли е всъщност... друга тема.
Така или иначе, на 18 и от толкова малка самостоятелна, скоро ще се еманципира от вас, но няма лошо вие да отидете на разговор с психолог и да помислите с какво можете да й помогнете.

# 8
  • Мнения: 45
Благодаря за отзивите,  да не мога да знам каква е точно обстановката в училище,  поради факта , че не съм на нейно място,  само се опитвам да си го представя от нейното описание. Винаги съм за ставала на нейна страна, и тя знае,  че я подкрепям,  каквото и да става.Да си в клас в който не може да се в пишеш, да намериш сродна душа,  която мисли по твоя начин е наказание. Тя е от тия , които не могат да се подмазват , и да омайват хората.Тя си има свой начин , но изглежда манталитета на нейните съученици различен от нейния.Трудно е да си представиш дадена обстановка, когато не си там.Подкрепям я , да не се обвинява, защото тя се опитвала и се бори с това.Да , може би имам и аз някаква вина,  но винаги към я учила да приема хората такива каквито са, защото всеки е различен , и ти не можеш да промениш никого.Учила съм я на толерантност .Дано грешките , които съм допускала, като родител , да ми бъдат простени,  независимо какви са били. Да си родител е едно от най-хубавите неща, но и трудно ,отговорно ,Пък и да се оправят от 8 клас сам самичка,и да оцеляваш в нов свят за теб е геройство .Тя искаше да отиде там, да се развива , но изглежда остана разочарована. Според мен , много трудности видя, но това е живота.Този опит ще и помоите занапред-надявам се.Благодаря за вашите отзиви.

# 9
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Няма грам самочувствие това дете, работете върху това!

# 10
  • Варна
  • Мнения: 430
Майка или дете пише?
На 18 има много живот извън училище.

# 11
  • София
  • Мнения: 62 595
Какво детенце, да не е на три години, че да е детенце! Момиче на 18 е! Нека не вдетиняваме допълнително момичето. На 18 са пълнолетни, а не детен-ца.

# 12
  • Мнения: 45
Глухарче,  прав си за това , че няма самочувствие, и много комплекси,  които избиват понякога в агресия към нас.Ние не разбираме нищо!И като даваме съвети, няма казва , че не може и не знае как да се сприятелява. Иначе колкото мога сме възпитава ли,  не знам ние ли сбъркахме някъде ,или характер?Въпроса е как да се работи към това ( водили сме я няколко пъти на психолог,  но псилога не бил добър,  това било такова това било друго...(нейни думи)претенции.Иначе не я лишена от нищо, а и гледаме да не я глезим -златна среда.Чакам мнения..

# 13
  • София
  • Мнения: 62 595
Липсата на самочувствие идва от усещането за самота и отхвърленост от близките. Ако усеща и знае, че я обичате и винаги ще сте на нейна страна, каквото и да се случи, самочувствието й ще се повиши и ще стане по-смела, също и няма да приема толкова трагично негативно отношение от други хора. Но трябва в семейството да се чувства обичана и ценена. Защо да не я глезите? Колко деца имате, да не мислите, че чуждите хора ще я поглезят и ще я пощадят? Не, няма да я пощадят, нищо ще я поглезят.

# 14
  • Мнения: 45
Andariel -винаги сме я подкрепяли колкото можем, но тя  не ни цени , като родители. Държането и е такова към .Ще плаче, ще и е трудно, но като дадеш съвет , не си бил компетентен, всеки родител заслужава поне малко уважение. Трудно ми е, а тоя пубертета не е ли минал вече?И още нещо по-характер прила частично на сестрата на съпруга ми.Комплексите и пречат, и поради тях се получава натрупана агресия, която я разяжда от вътре. ..Пишете. .

Общи условия

Активация на акаунт