От моята позиция на емигрант, категорично мога да твърдя, че покупателната способност не е единствения определящ фактор за "по-добър живот", качеството на живота ти обаче е.
Ако сравним - примерно - София и Мюнхен, близки по население градове, и средните заплати - около 1400 лв. в София и 2500 евро в Мюнхен - в София определено можеш да си позволиш повече неща с *немската* заплата. Но понеже айфоните не са всичко, дали качеството ти на живот в София ще е по-добро е спорно.
Колкото и да си вдигнеш стандарта, проблем в България е, че има неща, които обективно не зависят от парите, с които разполагаш и е много трудно, често невъзможно, да промениш обстоятелствата, които обуславят качеството ти на живот.
Чисто обективно ако сравняваме - цените в Мюнхен са по-високи за българина - от хляба в магазина до наема на месец.
НО средната заплата за града е тройно и четворно по-висока. Така че, като теглиш чертата, стока Х в София може да струва 5 лева, a в Мюнхен ще е 5 евро, но 5 лева от медианата на софийските заплати е 0.4%, докато 5 евро от немската е 0.2%, така че сметките показват, че в Мюнхен е 2 пъти по-евтино да си купиш стока Х.
Стандартът на живот е по-висок в Германия, така че чисто като валутни единици стоките (тези, без които не можем) са по-скъпи.
Но цената на живот е по-ниска, т.е. със средна заплата имаш много по-висока покупателна способност, отколкото в София.
Но пак казвам, абстрахирайте се от бакалските сметки, защото не само това означава качество на живот.
Да не говорим, че не мога да сравнявам себе си със съседката, майка ми или племенника ми. Имаме различни потребности, съответно месечния бюджет на всеки един от нас ще изглежда по много различен начин.
Ако например съм самостоятелна единица, която живее под наем и обичам културния живот, то в София би ми било много по-изгодно да живея, защото цените на наемите, театрите, концертите, излизането навън на бар, ресторант и прочее неща са много по-достъпни.
Обаче ако съм част от семейство, събиращо за собствен дом и отглеждаща деца, Германия би ми предложила много по-добри условия да спестя пари, като същевременно отглеждам деца в една много по-адекватна обстановка.
И каквото и да си говорим, всичките тия примери са наизуст. Дупе знае 2 и 200. Всеки се нагажда според обстоятелствата си и всеки винаги търси по-добър живот и за него, и за децата си. Сигурна съм, че елитен софийски квартал ще предложи по-добра обстановка за деца от някое евтино гето в Мюнхен, но да приемем , че говоря за сравним неща, не за крайностите.