“Смешно“ ли е раждането? - тема 4

Айде на новата темичка
Нама ли скоро раждали мами, да разкажат нещо?

Моята майка беше с най-късия разказ за раждане:

-''Аз с теб доста се поизпотих. Не искаше да ислизаш Овен с овните. А сестра ти.... отидох и я изпиках!

Хайде и аз ще се включа! Чаках да се включи някой, да не повтарям постове един след друг😊

На мен са ми още пресни случките, тъй като вчера беше моментът😁

Първо бях изпратила мъжа ми да вземе някакви неща от вкъщи и да заведе детето при роднини. Та докато си говоря с една жена от персонала, връхлита мъжо с гръмката фраза “Още ли е там бебето?” и ми сочи корема😆
Така де, мисля, че щях малко по-различно да изглеждам иначе😁🙃

Второто е, че като съм напъвала съм се пазарила с лекаря за секцио🤭🤣
По думите на мъжо съм си прилагала търговските умения, но уви😬

Последно застрелях свекървата с един мой отговор на въпроса “ На кой ли прилича детето, че да е с рижава коса?”
Та тъй като попита няколко пъти накрая реших, че ще и отговоря с “Ами...на съседа се е метнала”😁
Замлъкна жената и повече никой не ме попита😉

Чакам и други дами да се включат🙂🙃

Благодаря за новата тема! Аз вече се разписах в предишните теми, но искрено се забавлявам с разказите ви и ще ви следя.

Пиша 6 години и два месеца след раждането на синът ни, успях да намеря и забавни моменти в него, въпреки че беше спешно секцио и доста екстремно протече всичко... Лежа аз цяла бременност за задържане, през цялото време съм на системи, за да ми спрат контракциите и си представям как като дойде момента, с тия хубавите контракцийки ще си родя като пич, няма какво да ме уплаши мен... 😁 Обяснявам се тук във форума на 20-ти Септември 2013 г., че не ми се ражда още, нещо ме беше хванало шубето в 35 г. с. + 1 д. бях и понеже не искам да раждам точно тогава, се почерпих стабилно с шоколадови скалички. Идва време за обяд и си поръчваме вкусна салата, и пица за вкъщи, аз точа лиги как ще си хапна блажено, обачеее ставам до ВЦ-то и изненадаааа. Стана ясно, че ще се ражда, викнах на ММ, той дойде, приклекна в поза все едно ще ака, разкрачи краката, разпери си ръцете и каза: " Ами, сега? Какво ще правим?" Така стояхме около половин минута сигурно, докато се съвземе, взе ми багажа и тръгнахме към родилното. Караше толкова бързо, че му се разкрещях, че ще ме отрепе, преди да ме е довърши синът му в корема ми... 😁 Докато пътувахме цеели 10 минути се сетихме, че сме поръчали храна за вкъщи, та и на пицарията звъняхме и ММ се обясняваше, че отивам да раждам, ако може да доставят храната за вечеря. Мина всичко, Слава Богу благополучно, изписват ни на 5-тия ден, прибирам се и заварвам в хладилника, така бленуваната от мен салата, но на 5 дни, естествено неставаща за нищо

И моят мъж е същата паника.
син номер 1: твърдеше, че не го раждам, защото ме мързи. Също така като му казах, че май ще почва - какво мислите, че направи?? Седна на дивана ни жив, ни умрял - и не може да стане да се съвземе да вземе чантата. Все едно тоя ще ражда
Но като почнах наистина да раждам и му казах да спре да ми звъни по тел. през 2 минути, и накрая си изключих телефона: тоз моят се обадил на майка си и й казал, че ще идва на място да ме виждал, защото съм му била затворила телефона. Свекървата тогава го подредила в две редици и му казала да ме остави на мира да си раждам, иначе тя самата щяла да го набие със собствените си ръце
))

син номер 2 - щеше да се ражда нормално, ама стана друго. ММ не разбрал, че сестрата му показва нашето дете и й казал: "аа, това е хубавко, но моето ще е по-хубавко като се роди"

син номер 3:
умря си от страх да не взема да роодя у нас. Толкова се изпокарахме предната вечер, ще отидох да спя в хола. В 3 часа през нощта ми се пукнаха малко водите, но аз виждам, че не е нищо сериозно, защото нямах грам контракции. Пък и .. нали ще ме режат. Събудих го в 7 и като му казах, замалко не умря от ужас. Щяхме да се пребием с колата по пътя към болницата. През цялото време мрънка и се оплаква, че не съм го събудила. Ми няма да го събудя я, само щеше да ми вгорчи последнат спокойна нощ

AleksM1590, честито бебче!
Румка, и аз така като тебе, наспах се и тогава събудих ММ и му казах, че ще раждам.🙂
Пожелавам на всички мами да напълнят темата с много забавни моменти.

Да,и една приятелка така ,да не събуди майка си и баща си и мъжа ,и накрая извадиха детето лилаво,беше на апарат за дишане и едвам го спасиха.Казаха и,че като са изтекли водите е трябвало моментално да тръгне,не да седи да чака.
Гадно е,но го казвам,понеже темата се чете от много бъдещи мами и да не се успокояват,че няма никакъв проблем да почакат.
И фалшива тревога да се окаже-бегом в болницата!

Ее, аз все пак бях гърмян заек. Раждах за втори път и спокойно можех да разпозная симптомите и да преценя дали мога да изчакам. Освен това водите ми изтичаха по малко, не наведнъж.

Нюанси различни.... защото като отидеш в болницата с изтичащи/изтекли води, но без контракции, веднага те слагат на системи за предизвикване на раждането, без значение дали има или няма нужда... И когато няма нужда от системи, а от едно обикновено включване на мама за следене тоновете на бебето и наблюдение от съвестен лекар, раждането никак не става "смешно"... но това е друга тема, всъщност..

Нека темата остане весела
rumka 833 с телефона ме подсети, че моята нахална свекърва преди 18 години звъня в родилна зала на Шейново и първа беше уведомена за раждането на внучката
С второто дете малко по-късно вече имах мобилен телефон, ама пък го бях изключила в родилна зала, и прибрала в чантата. Само до него ми беше! Обаче свекървата вече опитна, ПАК се обадила в родилна зала. Акушерките умряха от смях с нея и ме бъзикаха. После се обадила на баща ми, а той- на мъжът ми. Дето се вика, мъжът ми последен научи

Опасна свекърва.
Аз съм писала в предната тема.
Сега, да чета само се записвам.

Първото нещо, което ми хрумва и сега ми се струва смешно, но тогава не ми беше е как докато ме оперираха - родих със секцио, бяха казали на мъжа ми да чака отвън и те ще му кажат като приключи операцията. Обаче той милия чакал чакал, минали часове и никой нищо. Освен сестрата, която излиза от операционна 5 минути след началото, която просто взима стволовите клетки. Тя излязла и му казала, аа всичко е наред с бебето. Опс сори, не трябваше да ви казвам нищо. И следователно за мен нищичко. Аз ввече преместена в стаята ми след операцията, всички са ме забравили и не са ми донесли нито телефон, нито нищо. Аз не мога да му звънна. И по едно време чувам в коридора как крещи името ми и пита къде съм. Аз нямам никакви сили след секциото и само лекичко се опитвах да извикам, но не успявах. "Тук съм, тук съъъм... " Накрая му каазаха, в коя стая съм. Оказа се, че са го забравили. Хахаххаха той решил, че нещо ми се е случило и затова няма информация толкова време. Много се беше уплашил миличкия ми.

Пак аз,ама ти ме подсети с телефона. След второто раждане сме четири жени в стаята. С триста зора сме намерили удобна позиция, и се опитваме да спим, нощ е, много късно. По едно време телефона на едното момиче звъни, ама звъни, а тя не чува. Заспала, милата. Обаче никой не ще да се жертва да стане , лежим си. По едно време тя сънена вдига. И в тишината на нощта се чуват пиянските брътвежи на щастливия баща, колко я обича и колко е щастлив Набързо го сиктирдоса

На мен в стаята ми се смяха другите майки като разговарях с таткото когато закърмих бебка, защото му давах много подробни инструкции къде точно в спалнята съм прибрала крема за разранени зърна (бях го забравила, естествено, а багажът за родилното беше готов 2 месеца предварително, но  само този крем бях пропуснала да взема). Той отсреща също се опъваше - "Ще го намеря бе, какво ми обясняваш!". Казах му "ОК, намери го и го донеси веднага, защото иначе ти я връчвам ти да я кърмиш". Май го стреснах, защото промълви " Та в кой шкаф казваш е кремчето? Нещо друго искаш ли, миличко?".