“Смешно“ ли е раждането? - тема 4

Моето раждане се проточи цял ден, както разказах. Мъжът ми при мен, а кучето ни - само вкъщи. По едно време се притеснихме, че мина много време и решихме той да се прибере, да го разходи и пак да се върне, а на негово място да влезе майка ми. Даже проведохме преговори с една от акушерките, които се мяркаха. Те не правили така попринцип, но за късмет жената се оказа кучкарка и ни влезе в положение. Тъкмо да тръгне и се оказа, че имам почти пълно разкритие Остана и почакахме още доста, но накрая всички бяха доволни (и разходени).

наканвам се и аз да разкажа за моето разждане. самото то не беше смешно, защото си беше планирано секцио и мина перфектно, но имах две смешни истории покрай приемането и изписването ми от болницата.

трябваше да постъпя рано сутринта на 8 декември и сред всички рутинни прегледи и събеседи около постъпването ми, трябваше да мина и запис на тонове. заведоха ме до предродилна зала (където слава богу нямаше разждащи в момента), влизам аз и казвам: "Значи тук ставала магията", а срещу мен едно сънено девойче-акушерче неизпило още кафето си мига две не вижда и ме гледа изпод вежди. Разпита ме какво ми е положението и аз й казвам, че съм планирана за секцио на другия ден.

Лягам аз под коланите, тя гледа записа и пита: "Ти сигурна ли си, че утре ще те оперират?", а аз: "Да, утре, утре". Пуска тя записа, след малко пак го гледа: "Тук виждам контракцийка, ти сигурна ли си че си за утре". И аз, понеже нямах разкритие, нямах джан-джун причина да си мисля, че ще стане по друг начин, й казвам твърдо: "Ами да, утре, утре".

Чак на третия път като ме попита същото нещо отново, включих, че всъщност беше Студентския празник и след като й честитих разбрах, че момичето се притесняваше през цялото време да не се налага да има раждания същия ден, за да си тръгне по-рано да празнува с колеги

слава богу, за неин късмет, през този ден не се роди нито едно бебе в нейната смяна!

На третия ден след операцията минава моя доктор на бързо рано сутринта да ме пита как съм, що съм и вметна някак небрежно, че изписват или на 5тия, а понякога и на 4тия ден. Дотогава не се бях замисляла кога искам да си ходя, чувствах се добре и си мислех да остана до края както си му е реда, но постепенно мисълта да си тръгна по-рано все повече започна да ми се услажда и до края на деня вече бях решила - тръгвам си на другия ден!

На сутринта пак минава док да ме пита как съм и аз заявявам, че съм супер и искам да си ходя, а той - "Ами нямаш грижи, ама само, ако изпишат детето!". Съответно минава по обяд визитацията на неонатолозите и аз: "Аз съм готова за изписване, ако изпишете бебо, ще си ходим в къщи". Неонатолога каза: "Ще си помислим" и след час ми съобщиха, че ще го пуснат. И аз звъня на ММ да идва да ни прибира, събирам набързо багажа, преобличам се, донесаоха ми епикризата му и отивам аз да разбера къде да плащам за престоя. А дежурната акушерка ме гледа и вика: "Ама как така ще си ходите, никой не ви е изписал!!!".

Оказа се, че едни доктори изписват бебето, а други майката и съответно - бебето беше изписано, а аз не. Та звъняха по спешност на дежурния да дойде да ме изписва и мен и така успях в крайна сметка да си тръгна бързо бързо от "прекрасната" болница.

Гледам и за секцио коментирате,та и аз да си разкажа моето раждане тогава.
Отивам аз за планирано секцио,ама явно съм решила,че ще постоя цяяяял ден там.Планирано е секциото да е с 3 седмици по-рано,за което спореха лекарите ми дали изобщо е по-рано или термина не ми е за тогава.Та пускат ме на запис с още едно момиче, което беше цяла седмица с мен на тоновете,че и тя ще ражда,ама бебока си чака...и какво се оказва,аз съм направо с родилни контракции,които не усещам,а другото момиче я боли,ама нейните са Мнооого слаби и я убеждават,че и днес няма да ражда.Идва моята лекарка и ме вдига от леглото,и да ходя с нея.Вкарват ме в операционната и аз решавам,че само ми я показват,че имахме уговорка моя мъж да е с мен и аз да съм будна,за което щях да си платя колкото е нужно,е да ама никой не ме е слушал като говорих и започвам да се паникьосвам и да треперя като риба на сухо,маската вече ми е сложена с упойката и се чуди моята лекарка и анестезиолога какво да правят...не всъщност само лекарката ми,анестезиолога си ми казва,че няма как тепърва да мислел упойките,а на вчерашния ден като бях за подготовка и да си платя ми обясняваха как трябва да си говоря с анестезиолога преди това...абе ненормални хора.Та маааалко се отплеснах...приспиват ме,събуждам се,ама очи тъмнеят глава се люшка...хич не знам на кой свят съм и че секциото е минало,само знам,че ме боли.Казват ми да звънна на моя да дойде да си види и той детето.Звъня аз,обаче все още не мога да вдена какво става.Чаааак като ми докараха бебока разбрах,че съм родила и защо ме боли...опитват се да ми намерят вена,за да ме обезболят и се слуша"айде беее,по-бързо,другото момиче раждаа,бързооо".Питат ни как ще се казва малкия,а аз усещам,че съм тотално зашеметена и казвам на моя да пише,че да не объркам нещо.Взима той документите и пише,дават ми ги после да се разпиша и какво да видя,моя записал бебока "Кристян"поправям го и после му казвам какво е направил и той ми обяснява как като пишел си мислел"леле,абе как се пише това име с "а"ли е,с"я"ли е и тотално забравил за "и"...

Никой обаче не може да бие дядо ми, който объркал датите на раждане и на двете си дъщери(по негово време явно той трябвало да ги вписва,сега не знам как е).До ден днешен майка ми е по ЛК на 29 април,а реално е родена на 28-ми.И с леля ми е сходна ситуацията.А като по-големи трябвало да попълва някакви картони с данни,за детска май.И писал - очи- кестеняви, ръст- висок.За протокола- и двете са със синьо зелени очи...Бащи,какво да ги правиш.
Малко е в страни от темата, но се надявам да не досадя с коментара.

Мм не знае нито РД на децата, нито в кой клас са. Той и моя РД не знае, ти да не мислиш?
Много е зальохан. А като раждах първото, дойде и ме взе най-най-последна. Дори циганките вече си бяха тръгнали с каруците ( уж те са последни). Моят ме взе два часа след последната циганка. Луда работа са туй мъжете. (То и затова сигурно не трябва те да раждат, кой знае какво ще сбъркат докато бременеят?)

Не знам как ще го обвържа с раждането. За мен не е добре да се хвалиш с това, че мъжът ти не знае тези важни събития в живота ви. Някои хора казват, че са над тези неща да се помнят дати, рождени дни, в кой клас са децата ти 🥺 загуба на излишна памет било, която можело да се използва рационално. Само тъпотии слушам за оправдания. Мъжът ми не знае рождените дни на родителите си, ама и те такива и братовчедка му... Е хубаво, народна черта, генно модифицирана 😁 Не само, че знае моя кога е, на дъщеря ни кога е, годишнината от сватбата, моят телефон, моето и нейното ЕГН. И аз зная празниците на всичките ни близки, а имам и таблица с рождените дни на приятелите. За мен е важно, защото в крайна сметка какво е важно в живота - човешките отношения, уважението един към друг. Това ни прави щастливи.  Е не е толкова сложно да направиш усилие да запомниш, да знаеш, да зарадваш човека И тогава.  Да му покажеш, че неговите празници ги помниш, защото са и твои. Мило е.

Amphibia, различни сме хората.За мен не е важно да помниш дни и празници.
Приятелка ми се цупи,че до ден днешен не запомних деня на сватбата и.А съм и кума...
Ами,за мен е важен спомена от този ден и преживяванията,които имаме с това момиче.Важни са всички трудности и щастливи мигове,които сме преживели заедно , а не ,че нещо се е случило на 15-ти май...
За мен не е уважение да честитиш рожден ден.Уважение е отношението през всички останали 364 дена.
Но те разбирам и теб.Имам познати със сходно мислене,знам,че е много важно за тях да се отблеязват разни дати и се стремя да им угодя , като ги уважа на точната дата.Щом за тях е важно

Аз за това си записвам всичко в календара.Дати не помня,имена също трудно запомням...ама виж спомени...главата ми е пълна с разни моменти,които са тотално незначителни,ама ги помня.Моя като го питам за нещо каквото сме правили преди 5-6 години и няма спомен да се е случвало,май 4/5 от връзката ни му се губи...
Като навърших 18 питах баща ми дали може да карам курсове за книжка,че ми беше обещал от няколко хиляди години...и ми каза"като станеш на 18,къде си се засилила още от сега",та питах го на колко съм и според него бях на 12...от няколко години все бях на 12.Имам много детска физиономия,та ако си нямаш представа на колко съм може да мина за по-малка.
Работеше и като полицай и малко беше мръднал,че всички са престъпници,та постоянно ни проверяваше да не сме наркомани с брат ми...и най-честия въпрос беше"защо са ти толкова черни очите"...как да отговоря на тоя въпрос като и аз не знам...черни са си...
Малее кооолко се отнесох от темата не е истина.Та да не е спам.
Сетих се другото момиче,което беше с мен,че като тръгнала от тях била с контракции,а са от друг град.Та стигнали пред болницата и вече нямало спомен от тях...та мъжа и и взел багажа,свалил го и и казал"ААА тая няма да стане,влизаш сега и ще раждаш" ...

Хихи, и моят ме обвиняваше, че не раждам, защото ме мързи;) абсолютно сериозно. Мен ме водят преносима с по 10 дни и за трите бременности, макар аз да си знам, че съм родила точно на време.
Но и до днес се шегуваме: ако нещо не се случва според очакванията ни, значи го мързи.
Примерно: к
-Казаха, че днес ще вали, а то не вали.
- а, сигурно небето го е домързяло

Здравейте, бих искала да се включа в темата с кратък разказ за моето раждане, защото в последните седмици изчетох тази и предните теми и бих казала, че доста ми помогнаха за положителната нагласа, след всички ужасяващи разкази на близки и познати.

Не знам до колко беше смешно, но със сигурност имах доста леко раждане.

След 2.5 години опити за забременяване, една изгубена бременност и няколко инвитро процедури, изкарах една много приятна бременност. Вече бях в 39 седмица, а не знаех какво са контракции, даже се притеснявах, че ще пренося. Заради инвитрото, лекарите клоняха към секцио, но аз настоявах, че ако няма сериозни медицински показания, предпочитам да родя нормално. Даже не исках и упойка, защото много ме е страх от бодене в гръбнака.
И така, чаках си аз момента, но изпитвах и доста страх от неизвестното - как ще започне, кога, ще разбера ли, ще отида ли в точния момент в болницата, а ако е през нощта, как ще звъня на лекарката ми?

Е, естествено всичко, а почна през нощта - около 02:00 станах до тоалетната и усетих как текнаха води - както се чудех дали ще ги позная - е няма как да се обърка. Изчистих пода аз, и тръгнах към банята. Много тихо, да не събудя съпруга си, че знам каква паника ще настане. Пускам душа - няма топла вода. Топлофикация точно в този момент реши да си прави шега с нас. Пълня тенджери и слагам на котлона, през това време снова нервно и се чудя да звъня ли на лекарката. Мъжът ми, както има много здрав сън, се събуди и веднага ме разкри. Звъннах на лекарката, разбрахме се да тръгвам към болницата. Преди това направих тоалет и извиках мъжът ми да ми помогне с бръснача, имахме си оговорка - е да, ама той бърза бърза, мина два пъти и вика готова си. Ок, явно пак сама на сляпо трябваше да се обезкосмя. После обаче реших, че и веждите ми са за скубане - как ще раждам с не почистени вежди. Направих всичките процедури, още преди да съм довършила - мъжът ми ме чакаше облечен и обут в коридора с куфара пред него и само ми даваше зор. Направихме последна снимка с коремче и потеглихме към болницата. На първия светофар, мъжът ми изяви желание да мине на червено, но го скастрих - много филми е гледал, през нощта е, бебето още не излиза, да се успокои. Почнах да мисля, какво ще кажа сега в болницата "здравейте, аз раждам?". Влизаме в спешното и това притеснение ми отпадна - жените там само като ме видяха с тумбака и куфара и една ухилена, викат "вие за раждане ли сте?" Пожелаха ми успех, настаних се в отделението, разделихме се с мъжът ми, че нали ковид мерки...
Прегледаха ме, аз притеснена викам "това още тече", за водите, акушерката, една възрастна, сънена и супер готина, вика "до края все ще тече, стига си го съобщавала като факт" Имах малко разкритие, още никакви болки, и ме оставиха да си дремна след попълване на хиляда документа. Сутринта дойде моята докторка, набързо смених мнението за епидуралната и се съгласиме, че няма да се правя на героиня - бях с около 5 см разкритие и вече усещах контракции, но нищо фатално като болка.

Самото поставяне на упойката ще го пропусна - май не случих на анестезиолог, но след два неуспешни опита извикаха друг и всичко си дойде на мястото. Упойката беше - уау - наистина нищо не усещах, и всички ми се чудеха, постоянно ме питаха боли ли те вече, ама как не те боли, ама защо не те боли. И така, вече по време на напъните ме беше поотпуснала упойката, така трябвало да бъде, за да напъваш ефективно, но се изтърпява. Преди 14:00 бебето вече се беше появило и всички болки бяха забравени. Позашиха ме с нова доза упойка и след това тръгнаха да махат епидуралния катетър. Смяха ми се как супер енергично седнах по турски на родилното легло. Махнаха го, обаче като тръгнах да лягам назад така се струполих, все едно двете ми половини на тялото бяха на различни хора
След раждането, 2 часа може би след това, си сновях смело из стаята, съквартирантката ми се учуди как така. Нямах проблеми нито със сядане, нито с ходене. Естествено имаше болки, но съвсем търпими и минаващи с времето. Две седмици след раждането, почти вече ги няма, а килограмите ми са както от преди бременността.

Надявам се не е бил много отегчителен разказ, но момичета - не се страхувайте от раждането, и не слушайте всички страшни истории - наистина е важна нагласата, че вашето раждане ще е леко и безпроблемно и накрая то ще бъде такова!

При мен също започнаха контракциите в 3 през нощта. Но нямах изтичане на води и си чаках до 7 за да се наспи доктора ми и в 7 и 30 му звъннах вече. Каза да отивам и че ще дойде. Изкъпах се, обръснах се отдолу. Аз съм спец и без да гледам я правя тази работа. На 6 см разкритие ме болеше доста силно. Сложиха ми упойка. Епидурална. Нищо не усетих и не боли. После повече нищо не ме боля. Напъвах 10 мин. Стоях в родилна зала 2ч само до самите напъни. След раждането лежах 2 часа. Исках да ставам, но ми казаха да лежа. Направиха ви епизиотомия. Въпреки малкото бебе от 2.600 с глава 32см (повечето бяха 35 и 36см). Зашиха ме с 5 шева за 25 мин. После едва ходех и ми беше едно изморено. Но поне болка не усетих.
Водите ми спукаха с инструмент там.

Аз една седмица преди термина пък си се минах с епилатор. Да ме пита човек защо не се замъкнах на кола маска, ама така си бях свикнала, а коремът ми беше малък. Е, имах известни неудобства, ама си се обрах без проблем

Здравейте! Чела съм темите още преди да забременея и страшно много се забавлявах и със сигурност ми помогнаха да запазя спокойствие и раждането ми да протече забавно, емоционално и без страх ( до колкото е възможно 😁)

Ето и моят разказ (1.2г по-късно)
Термина ми беше 6 октомври, последните дни имах контракции, но супер леки, дори и не бях сигурна дали са контракции, понеже ми е първо раждане. Вечерта на 2ри срещу 3 октомври си лягаме, ама аз усещам, че контракции зачестяват. Почнах да ги засичам на телефона и дремех между тях. По едно време май спряха или вече много ми се спеше и не ми се занимаваше да ги засичам, понеже все още си бяха много, много леки. Заспала съм и след някакво си време се събуждам да пишкам естествено и още помня часът, беше 6 без 15. Още със сядането на леглото сякаш се изпуснах малко и аз като много от вас си казах, баси вече и се напишквам, но когато се изправих си шурнаха водите стабилно и веднага хукнах към банята. Вече знам, че нещата са започнали, раждането започва и скоро ще си имаме бебчее. Отивам да будя мъжа ми и му казвам " Ставай, водите ми изтекоха", а той милия в съня си какво чул, какво разбрал, не знам, но отиде при пералнята, като чул, че някакви води текат, решил, че няма какво друго да е, пералнята ще е 😁😁😁
Отидохме в болницата, приеха ме и мъжът ми си тръгна, понеже бях с нищожно разкритие и нямаше скоро да се случат нещата.
Влизам вече в отделението и там родилка от ромски произход вече в напреднала фаза на раждане, охка ахка. Всички са се събрали около нея, казват и какво да правя и акушерката я пита. "Кажи какво усещаш бе момиче? Какво усещаш? Няколко пъти, обаче жената вече в пика на раждане и болки и ни звук, ни картина. Накрая вече след поредния въпрос" какво усещаш " се провикна с писклив глас" Болки МАА" с продължително, пискливо ии завъртяно накрая МАааа 😁😁😁 еййй хем ми стана смешно, хем тъжно и за нея, и за мен, че това ме чака 😁
Последната комична история беше вече като напъвах на леглото още в предродилна. Напъвам си нали аз и докторката и акушерката ме надъхват. "Давай, напъвай, искам силен напън"
" Даваййй, искам да се изакаш"
"Искам АКО" 😁😁😁😁🤷‍♀️🤷‍♀️🤷‍♀️
Тогава изобщо не ми беше смешно, исках да го "изакам" това бебе и да се приключва 😁🤯

Maria, много сме смях с твоя мъж и пералнята.
Доколкото разбирам си родила на 3 октомври. И аз родих моя син на същата дата.

Хаха, пералнята ще поправя, сладур.
Аз май съм писала преди.
Мен болките ме хванаха по- рано от термина и багажът ми не беше готов.
Та събудих бъдещия татко през нощта, глася торбата и му викам да даде термометъра.
Донесе ми спиртомера.
Как му хрумна, откъде го изрови, ама- спиртомер вместо термометър.