Отчаяна съм

Мило момиче, и аз съм
на 25 год. и преди година приключих 7 годишна връзка. Не съжалявам и не съм се била отчайвала, защото вече знам как не искам да се държат с мен! Всичко това е опит,  а не провал!
Ще видиш, че с времето всичко ще се подреди. Аз също съм от малък град и ме говорят, но не трябва да се фокусираш върху мнението на околните,
гледай ти да си добре! Да не ти пука!
И не търси човек до себе си на всяка цена. Ще ти се отвори друга врата, бъди търпелива, все още сме млади, живота е пред нас!

Много хора не смеят дори да опитат да поживеят малко сами, без да са непременно обвързани в сибмиоза.
Те дори не могат сами да се опознаят.
Ка-моли да разберат какво би могло да ги направи щастливи.
Няма как да са добре ни сами, нито с друг. Понеже целта на живота им е просто да са с някого.
А е добре човек да има и други цели, и друг живот. Независимо на каква възраст е.

Аз съм на 35 години и въпреки това не съм имала толкова дълга връзка като твоята. Хубаво е, че си имала толкова продължителна връзка, но това не значи че прекратяването й е нещо, от което да се притесняваш, щом е правилното за теб. Хората в малките градове винаги обсъждат и намират кусури, нека си говорят -не им дължиш обяснения според мен. И не бива да са причина да се връщаш при бившия си, ако това няма да те направи щастлива. Относно това, че не ти върви в любовта-и моите връ,ки напоследък не са сполучливи, но това не ме кара да губя надежда- понякога човек случва на подходящ човек ,а понякога не. Има много време напред, при мен обикновено нещата се нареждат когато не търся. И тъй като както ка,ах не ми се получава любовта напоследък съм се концентрирала повече над работата ми, приятелките и сестра ми. Нещата ще ср наредят сами, когато не очакваш, но дотогава е хубаво да си имаш и други приоритетии цели.

На 25 години си, не на 45 я се стегни и си живей живота, сега ти е времето. Не рови в миналото иначе няма как да продължиш напред, дай си време и прави онези неща които те радват. Светът не е свършил, ти си толкова млада, просто се забавлявай, поглези себе си и правилният човек ще се появи.

Мнението ми се препокрива с преобладаващото, изказано в постовете преди мен. Само ще допълня пример от личния ми живот, с който искам да ти кажа, че не трябва да насилваш нещата, защото така може да се докараш до нова ситуация, в която също да не се чувстваш ОК .
Бях малко над 25-годишна когато започнах да си мисля, че задължително трябва да започна сериозна връзка и да родя дете, а до момента с връзките все нещо не ми се получаваше. Беше ми станало фикс идея, че времето ми минава. Сега се чудя как ми беше влезнала тази тъпа идея в главата. Тогава започнах да правя опити за взръзки с мъже един от друг по- ... хм, не ми се ще да ги квалифицирам, защото всеки е такъв, какъвто е, но бяха неподходящи. След 2 срещи приключвах отношения и търсех подходящия. Така неусетно сама се "закопах" и набързо родих дете от поредния неподходящ. После с него се разделихме и детето сега  пита защо мама и тати не живеят заедно, а на мен отвътре всичко ми се къса при този въпрос. Детето ми е най-хубавото нещо, което ми се е случвало в живота, но то щеше да се случи и ако бях изчакала малко повече да се появи подходящия човек.
Така че просто не бързай. Има една поговорка "Насила хубост не става". Вярна е. А хората винаги ще намерят какво да говорят. Със сигурност не говорят само зад твоя гръб. В малките населени места е така. Някой по-горе те попита какво те задържа там. Замисли се над това. Ако там се чувстваш добре и единствения проблем са тези приказки зад гърба, просто ги игнорирай. Но ако като цяло там не ти е ОК, потърси си работа на друго място. Ше срещнеш нови хора, ще си създадеш нов живот. И известно време около устройването си ще си ангажирана с други неща, а не единствено с мисли за връзка. Тогава може и Той да се появи. Кой знае. А може и да откриеш, че в живота има достатъчно радости, на които да се наслаждаваме в чакане на Него. Успех ти пожелавам!

.Вероятно за много хора е било очаквано момичето да се ожени за този човек, все пак в малките населени места всички се познават. И моят съвет би бил да смениш града. Но си давам сметка колко трудно е това, без подкрепата на родителите. Защото с една мижава заплата сам човек не може да си покрива разходите. Трябва да е квалифициран за по-добре платена работа. Според мен трябва да си изясниш отношенията с бившия - дали можете да сте само приятели. Ако той иска връзка, а ти не виждаш перспектива с него, по-добре го отрежи и спри контактите.

Мъжът ми е от малък град, знам какво е, на 25 ако не си вече омъжена, хората се чудят какво ти има, ако имаш толкова дълга връзка и нямаш предложение за брак, пак нещо ти има. Ако се разделите, за хората вие продължавате да сте си заедно и трудно някой ще се завърти около теб, защото хората си знаят, че си си на онзи и това е. Среда, приятелства не може да смениш, всичките ти приятелки са вече омъжени с бебета, а после ако другият се залюби отново първи, ти ще тънеш в земята, защото ще се засичате навсякъде постоянно и хората ще те съжаляват. Махни се оттам поне за известно време, година, две, отиди да учиш, да работиш, да пътуваш.

Здравейте, за да не отварям нова тема, бих искала да споделя и моя проблем тук. Ситуацията прилича на тази на авторката, с изключение на това, че съм от София. За съжаление обаче при мен нещата са доста по-трагични, тъй като съм на 33 Имах 9 годишна връзка, която приключи преди няколко години, оттогава не съм имала връзка. Страхувам се, че ми е минало времето, че съм негодна едва ли не на тази възраст и след толкова време сама. Излизала съм с различни мъже, с никой не усещам привличане, химия, интерес от моя страна. Просто никой не може да ме грабне, да почувствам онова желание да се видим пак, да очаквам този момент, да се развълнувам. Чувствам се празна отвътре.
От една страна чувам мнения, вклюително виждам тук, че така сте посъветвали авторката, да спра да се фиксирам в това, да се занимавам с други неща и любовта сама ще дойде. От друга, както казах съм на 33, искам вече семейство, деца, да не говорим че около мен всички са семейни, това допълнително ме смачква.
Ще съм много благодарна ако някой, който е минал през това, сподели личен опит, тъй като съм много отчаяна ...

[/list]

Djaky права си, не се изразих правилно. Разбира се, че няма нищо по-лошо от това да си тежко болен или да изгубиш близък, в никакъв случай не смятам, че моят проблем е по-страшен от това.

Това е така, постигнала съм, но на всички други фронтове, освен на един, който лично за мен е най-важния. Всичко, което имам, ми се струва безсмислено, след като нямам човек до себе си, семейство.

Наясно съм и какво искам от партньора ми, но не знам дали това е нещо положително, тъй като това много стеснява кръга от хора, с които бих могла да се обвържа.

Вики, разбирам те. Имаш основания да се чувстваш така. Имаш нужда от промяна точно в личния си живот.
Защо не разчупиш ежедневието си и не потърсиш нови разнообразни контакти? С кого общуваш и как намираш хора за общуване сега? Защо не разшириш и кръга от евентуални партньори?

Излизам с приятелки основно, но всички те са обвързани. От време на време с колеги - същото.
Пробвах за известно време тиндър - отказах се, това не е за мен. Освен че видях мъжете на доста познати (говоря за семейни хора, някои с деца), което ме отврати, както и някои необвързани мой познати, които не харесвам, познавам отдавна и никога не съм харесвала, които след като са ме видели започнаха да ми пишат (по ФБ) неща от сорта на “явно ти е доста скучно, щом си в тиндър, защо просто не каза, аз ще те позабавлявам”, не можах да намеря никой подходящ. Няма да коментирам хората там, просто това не е моето.
Признавам, че може би водя доста еднообразен живот. Казват ми, че трябва да излизам по барове, насилвам се и го правя, когато има с кого (беше интересно и забавно преди 10 години, сега това е последното нещо, което ми се прави вечер), но не съм се запознала с някого в бар досега. Всичките ми познати са се запознали с половинката си по стечение на обстоятелствата, в работата, в университета, в обща компания. Не познавам някой, който целенасочено да е търсил и да му се е получило. Това допълнително ме отчайва.
Отделно, излизам по заведения доста уикенда (кафета, места за хапване), но знаете как е там, всеки си седи на неговата маса, с неговата компания, дори да види някой симпатичен, никой няма да стане и да дойде при теб, това ми прави впечатление.

Вики,

Първо за Тиндър. На Тиндър алгоритъма му е такъв, той то подава предимно хора, които ням да паснат. Защото ако е обратното, няма кой да им плаща 30€ на месец.

Второ от възрастта е. Явно си емоционален човек, първо. Търсиш емоционална връзка след 30 на любовния пазар, сами остават само, казвам предимно, емоционално оскутели хора. Дано ти да не си един от тях.

Трето трябва да експериментираш. Моя сестра беше като тебе. Година и нещо една приятелка нейна искаше да я запознае с едно момче. Само че момчето има странна професия, ще си го кажем направо, боклукчия е чисти и мете улици. Ами след година сестра ми склони да се запознаят. Вече втора година живеят заедно.

Опитай със запознанства НЕ по барове само. Намери си хобита, свързани с групови посещения някъде - туризъм, спорт.

Изпитах същата ситуация във втората половина на 20-те си години. Всички момичета на моята възраст и малко по-малките вече бяха заети, свободните не ставаха, а баровете и дискотеките не ме кефеха така, както на 20. На работа също нямах много контакти с жени, с компаниите, в които движех, почти нямаше свободни жени, а излизанията ми бяха като алкохолни маратони. Е да беше забавно до някъде, ама резултатите бяха само гаден махмурлук на сутринта. За цялата ситуация допринасяше и факта, че преживявах силна несподелена любов към момиче, с което имахме близки приятелски отношения от много време. Опитвах се да я преодолея по всякакъв начин, редовно оръшквах сайтовете за запознанства, ходих на срещи от време на време, ама все нещо не се получаваше. Тогава от един сайт се появи момиче, което доста упорито ми пишеше почти всеки ден. Нещо не ме кефеше външния и вид от снимките, за това не и обръщах много внимание, но разговорите ни се получаваха много лесно. Оказа се, че мои приятели я познават, бяхме от един град, тя беше още студентка. Канеше ме на среща, аз се дърпах, и така продължихме известно време да си пишем (по-скоро тя да ми пише на мен). В един момент ми прати нови снимки, беше се снимала под различен ъгъл и тогава нещо в мен се преобърна. Стоях и си мислих как може да съм такъв идиот, да се държа по този начин с момиче като нея. Даже не знам как точно се получи всичко, като я видях на живо направо ми омекнаха колената, нещата се развиха много бързо по-нататък. Все едно любовта ме връхлетя като товарния влак
Така че като съвет към Vicky386, не се отказвай, не знаеш как може да се случи всичко. Отделно при интернет общуването нещата са малко по-особени, можеш да си създадеш напълно грешна представа към отсрещния човек, както положителна, така и отрицателно.
Отпусни се, недей това да ти става като фикс идея, в един момент нещата може да се получат от само себе си. Също се огледай около теб, може пък ти да не виждаш достатъчно добри възможности. Успех!