Дали е време за второ дете?

Ами зависи на колко години си. Ако си достатъчно млада за да не те бъркат тези пет години работа, започвай работа. Ако си над 30 години и толкова искаш второ дете, действай за дете.

Все пак виж как стоят законово нещата с това обучение, което ти плащат, както и въпросния договор. Да не се окаже, че ще връщаш парите за обучението? То в нашата държава какво ли няма вече...

Аз вече съм на трудов договор там, уча от юни тази година, вече съм за платила по-голямата част от обучението си, но се разбрахме с работодателя той да го плати и юристите в момента изготвят този договор(става въпрос за държавна администрация). Иначе съм на 28 години, но винаги съм мислела, че след 30 години ще ми е късно да раждам, макар че не е така, пък и не искам децата да имат много голяма разлика.

Виждам около мен познати с дете в първи клас и бебе в количка. Идеална разлика ми се струва. Първи клас, ако човек не се уреди със занималня, си е кофти преживяване, а и не малко деца имат нужда от едно рамо като първолаци, така че е улеснение по това време мама да си е вкъщи. Аз на второ не се навих, а и годините са ми множко тепърва да мисля за друго дете, но ако бях родила първото по-рано и се бях решила на второ, щях така да направя.

Разбира се, това е лично мое мнение. Ти ще си нареждаш нещата така както решите с таткото. Той какво казва?

Разликата между децата е въпрос на лична гледна точка. Със сестра ми имаме година и два месеца, а моя близка приятелка има със своята около 14 години, ами и в двата случая сме си сестри и се имаме.

И аз съм чувала, че такава  разлика е хубава, бебе и  първолак., но ми се струва много далече някак си. Относно таткото, аз мислех, че той въобще не е на вълна бебе в момента, обаче като му каза, че е възможно да съм бременна и че според мен е много неподходящо в момента да съм, той каза защо пък не и като цяло реагира позитивно. Трябва да проведем сериозен разговор с него.

Според мен подходящият момент за второ дете е тогава,когато ти самата  се почувстваш готова за това.Аз знаех,че с бившият ми мъж не искам второ дете.Сега съм на 41 с нов мъж и много,много искам. Преди два месеца забременях,за съжаление  завърши неуспешно,но още не съм се отказала. Ти си толкова млада,когато нямаш колебания сава ще разбереш,че е дошло времето. Успех!

Това е най-хубавата разлика между децата. Казвам ти го от личен опит. Големия сега е 7-ми клас и буквално ставам луда от курсове, учене и какво ли още не. Ако малката също беше в училищна възраст сигурно щях да полудея. А сега ще стане така, че когато малката тръгне на училище, баткото ще е вече в 8-ми клас, ще ми е минала лудницата покрай матурите и кандидатстването, и ще имам свободата да й обърна внимание и на нея. Добре е да го имаш предвид това

Аз бих изчакала .
Още сте много млада, детето Ви мъничко и е време за кариера и за бъдеще.
Имате време и за още едно дете, но първо обърнете внимание на ученето, то сега е важно.

Мисля, че такъв разговор се води единствено с партньора.

Разлика 7години от личен опит не препоръчвам. Децата не играят заедно, нямат общо интереси зади възрастта ( едното на 4, другото на 11 влиза в пубертета и тръшка врати). Най-добрата разлика според психолози е 3.5години. Щом го искаш, провери всичко първо и давай .

Провери си договора. Виж дали няма някакви неустойки, които трябва да плащаш, ако не го изпълниш.
После иди на лекар и си направи пълен преглед.
Ако всичко е наред по горните 2 точки, проведете един разговор с мъжа ти и ако и двамата го искате, действейте.

Разликата е относително нещо, на един му е по-удобно едно, на друг - друго.

Аз бях решила да изчакам да завърша обучението и да поработя известно време, харесвам си работата, но ме обзе някакво странно желание, че искам бебе сега, но най-вероятно ще изчакаме, така е най-разумно.

Голяма разлика е и имам познати,които изпитват трудности с такава.Нашите са с 4,5 г разлика и ми се струва идеалната!!Когато баткото стана на 4г изведнъж се почуствах готова за 2ро.Ако са един пол не мисля,4е е проблем да са дори и 7г,но ако са от различен - просто никога не се заси4ат в живота?!Така ли е?!

Аз нямам наблюдение за разлика 7г, аз с брат ми имам 3г разлика и растейки бяхме близки, много си играхме, сега пак сме близки, но сме доста далече един от друг. Мъжа ми също има разлика три години със сестра си и също са много близки, една приятелка имат 5 години разлика със сестра си и са изключително близки. Мисля, че разлика до 5 години е най-добре. За мен лично 3 години е най-хубавата разлика, но по стечение на обстоятелствата се оказа, че не мога да я постигна. Ще почакам още, пък дано да е за добро, колкото и да ме изгаря отвътре това желание. Понякога е по-добре да послушал разума.

Всичко е в твои ръце. Попитай се "Искам ли второ дете?" и ако усетиш, че искаш, давай. Не чакай някой да ти напомня, да те подсеща и т.н.
Според мен не трябва да мислиш за някакви работодатели, как ще се чувстват, ще си намерят нов човек, не ги мисли тях. Няма незаменими хора.
Дори не мисли и как ше се справиш. Ще се справиш и ще отгледаш децата. Като ти дойде до главата ще се мобилизираш.

Това е и моето мнение.
И малката и голямата разлика между децата имат своите предимства и недостатъци. Бременността след 30 години също.
На първо място говори с мъжа си, виж той какво мисли по въпроса и решавайте заедно.

Моето също е почти на 3 имам и малко бебе . На моменти като вземат да се тръшкат се чудя дали без деца не е по- добре ...
Зависи и на колко си години .
Аз първото го родих на 26 и съм имала още време , не че съжалявам сега де ..
Всеки си решава кога да бъде .
Ако сега трябваше да забременявам и раждам не би ми се занимавало тепърва или просто реших , че вече децата ми са достатъчни ..

Точно поради същите причини чаках, отлагах, страдах за което.... и се получи разлика 10 години. Ами искам да кажа, че въпреки, че са еднополови - момичета, в момента зее пропаст между тях. Разминаха се тотално в детството си. Надеждата ми е в по-късни времена да си станат близки.

Разлика от три години  според мен е  ужасна особено ако си гледате децата сами,  с мъжа си. Онова на градина се скъсва от боледуване,  а с него и бебето кара всички грипове и шарки. Ако пък тепърва голямото е тръгнало на / ясла градина може да има тежки моменти с адаптацията.  Ревността и чувството че вече не е едно на мама и татко направо на моменти направо го подлудяват.  Майката нито може да спи, нито да обърне внимание на децата . Голямото е пренебрегнато , малкото също. На голямото му казват - отстъпи ти си батко / кака а това е страшна глупост. Общо взето се получава , че удобството на такава разлика е само в очите на околните.
Освен това братята и сестрите които не са близнаци или породени няма как да имат общи интереси. Някъде до към 18-19 години разликата дори от една година между два индивида е осезаема.

Що се касае до близостта между децата с по- голяма разлика ,тя се възпитава от родителите. Децата не се раждат научени да обичат. Ние ги обичаме безапелационно. Това дали ще обичат нас и дали ще бъдат близки с братята и сестрите си зависи от нас. Ние можем да ги сближим но и ние сме причина ако са разделени.фактът че са роднини не означава абсолютно наличие на любов и привързаност. Тя се изгражда , възпитава, затвърждава.

И аз бях решила децата да са с малка разлика, и ми се искаше да забременя по рано, когато по голямото беше на 2-3 години точно за да играят заедно. Обаче за тези неща, разбира се, не решаване ние. Това че решиш да чакаш не означава че ще забрвменееш веднага като спрете да се пазите. Ние така, второто дете го правихме 4 години. Според мен ако искате дете, действайте. Ако ви спират обстоятелства, може като при нас да се окаже че подходящият момент миже и да не настъпи. А не знам в този договор не можеш ли да излезеш майчинство. Това не е обстоятелство, което мижеш да планираш. Ако започнеш там работа и си счупиш крак примерно, ти няма да прекратиш правоотношението. Според мен същото е с майчинството. Няма да им обясняваш че планираш бременност, това са лични мотиви.
А на работа не сме чак толкова незаменими колкото си мислим.

От позицията на имаща сестра с разлика година и два месеца, както писах по-назад, да кажа, че изобщо не е задължително близката възраст да ни направи с общи интереси. Ние с моята сестра баш в пубертета и малко преди него се карахме като куче и котка, деляхме жестоко вещи, приятели и компании. Станахме си истински близки едва след това. Така че хич недейте лежа на това ухо, че близката възраст води автоматично до близки и топли отношения.

Съгласна напълно с това, което е написала _re_ge.

Нямам брат или сестра, но моята най-близка приятелка в училище имеш сестра с едн година по-голяма. На такива боища, скандали и чудесии съм ставала свидетел. Не можеха да разделят парцалките, гримовете и общо взето всичко. Някъде 11-12 клас се посближиха.

Аз пък това с близосттта между братя или сестри изобщо не го разбирам. Защо е задължително да са близки, да имат еднакви пирятели и интереси? Всеки човек си е отделен характер, харесва отделни неща, има си своите приятели. Познавам сестри, които са толкова близки, че буквално са, като скачени съдове. А са с 6 години разлика. Ами и двете останаха без мъже накрая, защото на мъжете им писна от това сестрите постоянно да се влачат в комплект - по празници, по почивки и т.н. Аз под близост разбирам, ако единия има нужда от някаква помощ в даден момент, другия да му помогне. А не да са постоянно заедно, да си играят заедно или да са в една компания заедно.
Голямата разлика /според мен/ е по-удобна и за майката, и за децата. Защото по-голямото дете може по-лесно да разбере, че в точно този момент мама трябва да обърне внимание на бебето, защото е малко. На едно 2 - 3 годишно дете трудно ще му го обясниш това. Започва да ревнува, да се тръшка и става още по-страшно в един момент. Това с "да си играят заедно" не е масово. Че те дори близнаците се карат, бият и разправят постоянно.
Всеки сам си преценява каква да е разликата - никога няма гаранция, че по-малка или по-голяма разлика е по-добре

И ние сме със 7год и се скъсах да ревнувам. Мнението на психолог беше "акО мислят майките , че с голямата възраст ревността е по-малка, не е вярно. Даже 15години разлика може да провокира сериозна ревност". За 1-2г разлика съм съгласна, че е много трудно.

Ако и двамата искате второ дете, не смятам, че страничните обстоятелства могат да ви спрат. Желанието за дете обикновено е повече емоционално решение и в по-малка степен прагматично. Ако искаме на нас да ни е удобно и спокойно, е най-добре или изобщо да нямаме деца, или да имаме само едно. Аз съм на принципа, че щом така го чувстваме с мъжа ми, то така е най-правилно.

За мен, най-добрата разлика между първото и второто е между 2 и 4 години. Според психолозите, идеалната разлика е 3 години.

Както се вижда от подписа ми, имам момиче на 3г и бебе на 8 месеца. Разликата им е 2г. и половина. Трудно е с такава разлика-физически и психичесси изтощаващо. Същевременно, обаче, е много хубаво децата да са по-близки по възраст. Каката много обича бебето и го приема за част от семейството. Иска да ми помага за него, пее му и си играе с него, а той подивява от радост, като я види. Ревност не е имало, сега вече дори не помни, че някога е била сама. Това за нея е нормалната ситуация и не е имало голям период, в който да свиква с появата на бебето. Всъщност предпоставка за ревност има при по-голямата разлика, когато по-голямото дете е осъзнато и по-трудно възприема появата на бебе. То ясно помни периодът, в който е било само' дете и цялото внимание и грижа са били за него. Обсъждала съм въпроса с други майки и съм установявала, че в по-честия случай, колкото по-голяма е разликата, толкова повече ревност може да се появи.

Колкото до личния комфорт, трудно е да си бременна с малко дете и също са трудни първите месеци на недоспиване. Лека полека, обаче, нещата влизат в релси. Сега, като се обърна назад, се радвам, че съм родила вече и второто, а не тепърва да забременявам. Времето ми мина неусетно, защото е доста натоварено с две деца и не усещаш как лети. Но човек трябва да е много отдаден на децата за да е готов да пренебрегне личния си комфорт за няколко години, докато поотраснат малко.

Второто дете се гледа много по - лесно .
И при нас ревност нямаше .
То с едно е зор , пък дали ще е едно или две няма голяма разлика .
Помисли дали ти се минава пак през всичко отново .

Това подчертаното пък изобщо не е вярно. С едно дете все едно си без дете - можеш да му дадеш цялото внимание само на него. С две деца става пълна лудница - чудиш се на кое по-напред да обърнеш внимание. А пък като се уцелят двете да са болни сигурно майката трябва да се клонира и по възможност с допълнителен чифт ръце. С три пък направо не мога да си представя какво е

 Подкрепям
Особено понеже децата не са дини които просто трябва да се носят под една мишница. Всяко си е уникално и е дете тук и сега и си иска вниманието пак тук и сега а не когато майката  има време, шедулирайки между едното и другото отроче докато те и двете на практика са малки деца независимо че са с две /три години разлика. И не, не смятам че този начин на мислене възпитава егоисти. По-скоро другият начин на мислене възпитава социопати.

Напълно подкрепям. Моите деца са с 3,5 години разлика, без да сме го планували така, имам четири деца
Само ще кажа, че точно комбинацията между бебе и първолак е доста трудна.
Аз бих те посъветвала да имаш бебе сега, за да растат по-близки, а ти си достатъчно млада, за да мислиш за кариера и след второто

До личността е и до отношението на родителите към децата. Как се определя близостта между братя и сестри на база разликата в годините им?
С брат ми имаме 7 години разлика, той ми е най-добрият приятел, отраснали сме заедно в различни компании, понякога в една. Единственото разминаване беше, когато бях на около 10, той на 17 и после като му мина пубертета, моят  настъпи и си беше супер. Като малки се биехме, но бяхме голяма партия пред нашите и те помогнаха много това да е така. Така че децата няма какво да ги мислите.


Според мен професията, за която се обучавате изглежда сериозна. Аз бих й дала шанс и по-нататък, когато се установя във фирмата, да правя опити за бебе, пък както дойде. Едва ли има ,,подходящ момент за бебе”, но понякога и професионалните възможности не идват втори път.

Давам коментар само във връзка с разликата между децата. Моите са с 8 години разлика, две момчета. За мен е перфектна разликй. Първото получаваше цялото внимание, когато му беше нужно, после второто. Близки са, въпреки че е всяко с интересите си. Баткото е на 15, занимава се много с малкия (по свое желание), и в очите му е абсолютен авторитет.
 Как ще е след време не знам. Т.е. това с разликата е много индивидуално.
 Аз с малка разлика не бих се справила. Говори с таткото, годините ти имат значение също. Успех.

Децата ми са със 1г. и 9м. разлика, момче и момиче. Трудно е, но същевременно е много хубаво.

Аз родих на 31 първото си дете, и не ми се чакаше за второ. Също така, исках да се посветя на майчинството в един период от живота си, а после да се върна на работа и да знам, че не планирам повече бременности и тн. Ако бях се върнала в служебната рутина, не знам кога и дали щях да се реша на второ. Баткото си го гледахме вкъщи докато не стана време за първа група в градината (3г). Така цялата първа година на сестра му и двамата си ги гледах вкъщи, спестихме си боледуванията в първата година на бебето. Сега той ходи на градина и е доста по-лесно, боледуването е съвсем в рамките на нормалното. Дърпат си играчките, но и страшно много се обичат, галят се, гушкат се, на практика той няма спомени отпреди нея.

Ако бях родила първото на 25 може би е имало шанс на теория да изчакам повече, но на практика сигурно нямаше да го направя. Сега 3 години и малко след първото раждане, вече гледам към връщането на работа, спим си по цяла нощ, баткото е на градина и през деня е супер леко, същевременно съм се посветило на децата изцяло в първите им години и двамата са си получили нужното внимание, кърмене, игри, занимания и тн. Ако имах дете, с което да пишем домашни, да карам на спорт и курсове и тн., и бебе, което иска да редим сортери, и да спим гушнати следобед щеше да ми е по-трудно, защото заниманията им са различни, изискват различно ниво на концентрация, и от чисто логистична гледна точка ми излежда по-трудно ученик и бебе. А сега можем да играем с лего, да си рисуваме, да си “готвим” и тн заедно и с двамата.

Бях чела един лаф- голямата разлика е хубава за родителите, а малката-за децата. Не знам колко е вярно, аз съм с едно и не искам второ. Млада си още, имаш време, на твое място бих поработила малко преди второто.

Моята сестра е с 6 години по-голяма от мен. Когато бях съвсем малка много ме гледаше и ми се радваше, след това имаше едни години на "разминаване", което е съвсем нормално за такава разлика.  Мисълта, че имам сестра, която знам, че ме обича е по-силна от всичко. Все пак е много индивидуално...

Хора,извинявам се за това,което ще кажа ...НО...като видя майка с коли4ка с кош за новородено И пак с бременен корем,рязко ми прилошава!!!!Каквото и да си говорим,трудно се гледат деца...бременността е най-малкия проблем бих казала!

Да, трудно се гледат деца. Никой тук не твърди, че е лесно. Най-малкото на правопис трябва да ги научиш.

Момичета аз реших да почакам още малко, юни месец завършвам обучението си. Евентуално след това, може би в края на годината или най-късно следващата. Първата бременност стана много бързо всичко, още на втория месец опити. След бременността разбрах, че съм с обърната матка, това оказва ли някакво влияние за забременяване? Другия фактор, който ме притеснява е че майка ми е с много ранна менопауза, на 30 и няколко години и има някакъв шанс и при мен да се случи. За това ми се иска да е преди 30, а и няма гаранция, че ще стане веднага. Честита Нова Година на всички и да сме много здрави, другото се нарежда някак. 😊

Ами аз мисля, че децата се разбират както ги научиш и възпиташ. С моя брат имаме 3,5 години разлика и с порастването отношенията ни доста се промениха (не сме толкова близки колкото ми се иска както се две сестри например). Не че не се уважаваме, но ...

Отговарям от собствен опит.
Аз съм с обърната матка но нямам проблеми с забременяването. Даже обратното. Мъжът ми да се изкиха в моя посока и съм бременна. Според мен това по скоро се отразява на болките по време на цикъл. При мен боли кръста и задника така, че не мога да седя. Същото беше и при раждането , болеше ме отзад.
Що се касае до менопаузата майка ми навлезе в менопауза като беше на 38след като роди сестра ми на 37.  И мен ме беше страх да не ми се случи същото . Но при мен първите симптоми се появиха като навлязох в  50 - Тата си годишнина.
Успех!

Това с обърнатата матка е относително. Зависи колко и как е обърната. Аз, например, съм с много нетипична позиция на матката и не забременявам лесно. Но авторката е забременяла бързо първия път, така че вероятно обърнатата матка не й пречи.

Daisy0707, щом има вероятност от ранна менопауза, те съветвам да си изследваш яйчниковия резерв. Така ще знаеш дали можеш да отложиш повече забременяването. Яйчниковия резерв започва да се изчерпва доста преди самата менопауза, затова е добре да провериш за всеки случай. Изследва се един хормон и доколкото знам, не е никак скъпо, а информацията която дава е много важна.

Дейзи, аз съм с обърната матка и в момента очаквам трето дете. И трите пъти забремяването стана бързо - на втори, трети месец опити.

Разлика от порядъка на 7 години е удобна за родителите, но от личен опит в моето семейство такава разлика не е добра за децата. Голямото вече е достатъчно съзнателно, за да знае какъв купон е да е единствено дете и изведнъж се появява едно ревливо безпомощно вързопче,което ангажира голяма част от вниманието на мама за няколко месеца, едното ходи на училище, другото е на пелени и т.н. Освен това хубаво ще си в майчинство когато голямото е първолак, ама ако лежиш на тази кълка какво ще правиш когато и малкото стане на 7 години? Рано или късно малкото осъзнава, че мама си е направила сметката да си е в къщи когато батко/кака е в първи клас, а него го е оставила да се оправя само, примерно. Изобщо да се определя разликата между децата съобразно училищните занимания ми се струва неразумно лично на мен.
Със съпругът ми винаги сме искали две деца с разлика от три години. Нашите деца са с 2 години и 9 месеца разлика и до тук смятам че това е много добре за тях. Дори сега (на 3г11м и 1г2м) намират начин да си играят, режимите им са сходни, вече се хранят идентично, забавляват ги долу-горе едни и същи неща и т.н. и т.н. Има и минуси, естествено, и те са на гърба на родителите - например практически си с две бебета известно време; голямото не е развило още добър имунитет и влачи разни неща от ясла/градина, съответно малкото боледува яко; тъкмо хванеш два-три месеца нормален сън и безсънието почва с пълна сила и т.н. Обаче такива трудности са за ограничен период от време, после си мисля че благодарение на малката разлика самите деца ще си помагат едно на друго, а теб ще те вълнуват долу-горе едни и същи неща, няма да имаш примерно кандидат-студент и кандидат-гимназист по едно и също време. Затова авторката най-добре може да реши с мъжа си - готови ли са за второ дете, финансово могат ли да се справят ако тя загуби работата си, първото им дете дали е готово, ще понесат ли физическото и психическото натоварване и т.н. За себе си мога да кажа, че е супер с две дечица и не съм съжалявала нито за миг, че са с толкова малка разлика, даже напротив.

Дъщерите ми са с разлика от 5.5 години. Мен ме устройва идеално - голямата е достатъчно самостоятелна и много ми помага, занимава малката. Поотмина и периодът с вечното боледуване в градината. За мен лично такава разлика е идеална. Животът ще покаже как ще се развият отношенията им тепърва, но за момента ревност няма и съм доволна, че нещата се стекоха по този начин. Въпросът с образованието и работата не е за пренебрегване, особено при тези обстоятелства, за мен това би било по-притеснително.

За мен перфектната разлика е 5 години между децата. Към такава се и стремяхме след второто дете. Вече са трима всички през 5 години. Големият е на 15, средният на 10 и тя на 5 годинки. Търсят се, занимават се, обичат се...Едно само не прецених с тази разлика, че когато единият е абитуриент, другият ще е седмокласник

Здравейте!
От няколко месеца си задавам и аз този въпрос, време ли е или не. Имам дъщера на почти 6г и до преди 6м не си и помислях за второ. Дъщеря ми до 3-тата година беше кошмарно дете. Постоянно плачеше, то колики, алергии и още куп проблеми. Бях 3 години в депресия и не знам как оцелях. Общо взето си ме беше страх да мина отново през същия кошмар.Но много приятелки окоро мен родиха второ, та дори и трето дете. Това ме накара да се замисля и явно не съм мислила много, защото вече съм бременна. Имам хубава работа и ще получа добро майчинство, дъщеря ми започва училище през септември и някак се подреждат нещата. Но определено страха е още в мен. Задавам си куп въпроси: Дали ще е същото?,  Дали ще се справя?, Дъщеря ми как ще го приеме? Все неща, които времето ще покаже.

Миналата година по това време почти бях в твоята ситуация. Лека бременност от мен и здрави мама и бебе.
Нещата се подреждат с бебе и първокласничка... Няма да ти е скучно 😁

Е , как да не се справиш . Мойте момичета много се обичат , хубаво е човек да има поне по 1 брат / сестра , ако не може повече поне . Хората и с повече деца се справят , всяко дете е различно , няма да е същото какт с първото .

Да попитам тези, които имат второ детенце вече, как се чувствахте като забременяхте?
С първото ми дете бях много емоционална, чувствах се от самото начало като бременна, а сега нещо не мога да свикна с мисълта.

Аз почти не усетих времето , даже още не мога да усетя , че съм с две ...

Втората бременност ми беше най-хубава и лека от трите. Тя третата не е свършила още де, но поне до момента.
Физически се чувствах чудесно, нямах проблеми, не усетих че съм бремнна. Но имах същите страхове като теб - трябваше ли ни второ дете, не избързахме ли, как ще се справим, ще ги обичаме ли еднакво и т.н. и т.н. Какви ли не въпроси ми се въртяха в главата и мисля, че е съвсем нормално.
Като родиш и ви завърти ежедневието всичко ще се нареди.
А децата са толкова различни. При нас малкия беше трудно бебе и дете. С него разбрахме какво са безсънни нощи, ревове, болести и т.н. С баткото не усетихме, че има бебе вкъщи.

За по-голяма разлика нямам наблюдения, но мога да кажа за по малка като 2.5г. - трагедия! Голямото само тормози малкото и то постоянно реве. А пък горкия батко губи ценно време с нас, от което има отчаяна нужда на 3г. Ако не са буквално едно след друго или близнаци, трябва да има разлика, може би 4г. ще е ок, но знае ли се...

Когато авторката публикува тази тема преди няколко месеца, тъкмо бях преживяла разочарованието от + тест, и последвал цикъл. Бремеността не беше планирана (до този момент живеехме с убеждението, че ще имаме второ дете само чрез асистирана репродукция, като първото). Тогава се замислих. Стана ми тъжно, после ми стана хубаво, че все пак видях + тест, много смесени чувства. Питах се готови ли сме за второ дете. После си казах, какво значи готови или не, ако отново чакаме 2-3-6 години? Следващия месец вече бях бременна 🥰

Аз бих казала, че си зависи от децата. И моите са с такава разлика и каката се отнася много добре с братчето си. Играят си често, закачат се, дори тя го забавлява на моменти, когато трябва да свърша нещо. Имали сме трудни моменти, но като цяло, до момента не ми е било чак толкова трудно с такава разлика. Но каката беше много самостоятелна, когато брат й се роди, което и много ми помогна да се справям в началото. Тя се хранеше сама, обличаше се, ходеше си на гърнето сама и не се е налагало все да седя до нея. Затова и най-страшно ми се вижда с разлика под 2 години, когато и голямото не е самостоятелно и изисква доста грижи.

Spooky, това с готовността май е като при първото дете. Никога не се чувстваш достатъчно готов. Но времето с две деца минава много бързо. Аз докато се усетя, вече второто навърши годинка, проходи и лека полека излиза от най-бебешкия период. Това казвам и на мои приятелки, които отлагат - докато си губите времето в мислене, щяхте вече да сте приключили още един бебешки период.

Много си зависи от децата наистина, моите са с 1.9 г разлика, но много се обичат и се търсят, баткото постоянно я гушка и гали. Ако нещо плаче отива да я успокои, ако за нещо съм ѝ направила забележка казва да не ѝ се карам и тн. Е, карат се за играчки, но и много се заиграват заедно. Вкъщи може да изкарат часове в игри в детската, докато аз само ги наглеждам. Като им е малка разликата и игрите и играчките са им едни и същи. Има си и време с баткото да учим цифри и букви, компенсираме неходенето на градина лятото със занимания вкъщи. Имам възможност да му отделя и на него нужното време защото още съм в майчинство. Наесен тръгвам на работа и може да се каже, че тези 4 години, които изкарах вкъщи с децата бяха прекрасни. Да, има и трудни моменти, но времето си мина неусетно.

Към всички чудещи се по темата: бихте ли се навили да планирате второ дете сега предвид ситуацията с вируса и предстоящата зима, както и икономическата несигурност в някои сфери в момента?

Не.

Да.Не съм спирала с опитите,въпреки че съм на 42.Професията ми не зависи толкова от икономическата ситуация в момента.

Ако таткото е със сигурна работа - да. Майката ще е по майчинство поне 1 година, а може да кара и с болнични преди раждането. Когато е готова да се върне на работа, мисля, че вируса и икономическия срив ще преминават вече и тъкмо ще има нови възможности.