Деца от всички страни, добре сте дошли-8!

Плами, много неприятно с колата! Дано повече не се случва. Навигация в кола привлича крадци, помислете за мобилна версия. Достатъчно е веднъж да се случи такова престъпление, за да се стресира човек.
Моите деца досега не са презентирали с компютърна програма, за добро или лошо. Но малкият има от тази година 1 час седмично компютърно обучение, може по-нататък да се учат и да презентират с помощта на комп.програма.

Две в едно, мерси за линка, и на мен би бил полезен!

На мен ми липсва старата версия на бг-маммата, нали я махнаха изцяло тези дни. От компа си ползвах само нея, беше ми по-удобна. Сега свиквам с новата клавиатура.

Плами, ужас, много неприятно! Дано спрат тези неприятности.

Бибит, много се забавлявах с вашата история с Библията.

При нас нищо ново. Днес се видях с тази майка с която се бях запознала преди празниците още. Тя е от Бразилия, но май е по-добре в интеграцията, защото детето ѝ ходи в международно училище и каза, че там повечето майки не работят и има доста компания, освен това ходи на училище по италиански, та почнах да се чудя дали да не се запиша и аз
Иначе сега ще ходим с рафи на някакви плей групи два дни седмично пък да видим.

Якамоз, давай, включвай се тук и там! Ще си намериш постепенно твоето местенце!

Относно Библията- имаме и 2 подарени Корана от двама колеги-мюсюлмани на мъжа ми. Предложих на детето, ако иска и един такъв да занесе, но не посмя. Иначе щеше да стане още по-колоритно с една българска Библия и един Коран на немски.

Две в едно, благодаря за сайта със снимките, ще го прегледам. Обезателно ще напишем от кои източници сме ползвали материалите.
Бибит, то не е отделна навигация. Това е екран вграден в таблото на колата по средата, навигация, радио, блутут и други там функции. Те са отвили болчетата и са взели самия екран. Само кабелите стърчаха. После като писах на дилара да питам колко струва оригиналната казаха 1500 евро без ДДС. Те за това са я откраднали. Дано с това да си останем.

Започнах да ходя с баткото на физиотерапия. От някоко месеца забелязах, че като ходи, бяга, седи седнал е леко прегърбен. Раменете му не са на една линия, леко напред са. Бях през ваканцията на личната лекарка и даде направление. На 2 януари ни беше първия час. Прави му различни тестове, за да види мускулите му и стойката как са. Няма гръбначно изкривяване. От неправилната стойка и мускулите му са станали мързеливи, и автоматично каро седне, бяга, върви се привежда леко на пред. Каза с упражнения би трябвало да си изправи стойката,докато още не е в пубертета. После вече е било по-трудно. Ще видим какво ще стане за напред. Той сам никак не се сеща да се коригира. Все го наблядавам и му казвам.

Plami, аз съм с такова изкривяване от неправилна стойка и каквото и да правех не успях да се коригирам. Сега съм си поръчала едно такова дето се слага на раменете да ги държи прави, но не знам колко е подходящо за дете.

Плами, добре е, че сте взели мерки с физиотерапия. Предполагам , че и след терапията ще се налага сами вкъщи да изпълнявате упражненията. Спортната гимнастика би била идеална за трениране на мускулите в тази област, но на практика е сложно за изпълнение, когато децата ходят и на други спортове, имат и други ангажименти.
Големият ми син е със слаб мускулен тонус в рамките на нормалното, имам чувството, че стойката не му е съвсем  вертикална. Детският лекар смята, че е добре засега, но не знам как ще е , когато почне да расте бързо през пубертета.
Отделно е с плоскостъпие плюс леко изкривяване на стъпалата навътре. Често правим упражнения с вдигане на пръсти, за трениране на сводовете, но според ортопедът е трудно ще се коригира изцяло.

При нас днес сутринта имаше лек скреж от мъглата през нощта, беше леко побеляло и бе голяма радост за децата. Радват се и на минималното, което напомня на зима.

привет,
позамря нещо разговорът тук

аз нещо пак не се справям с разпределението на времето, сиреч, не успявам всичко да свърша и време не ми остава

А. получи столче и сега стои редом до нас на масата и си хапва добре.
омазва всичко, Т беше много по-чист
сигурно зъбите я мъчат, защото хем яде, хем и иска да суче.
много е трудно за мен сега с тази глутенова непоносимост, давам й да яде, гледам друго да не пипам, после пада едно миене: на столчето, нея, мен, ужас... много неприятно.

иначе времето е гадно.
Т получи за РД хвърчило, опитахме се да го пуснем, но нямаше много вятър, трябваше да тича и се отказа бързо, защото замръзна. аз също... сега дават да се появи вятър, ама и силен дъжд...
чудя се какво да измисля, за да го изкарам навън. то при дъжд няма начин ден...

Привет,четох предната седмица,но така и нямах време да се разпиша. Получих предложение за постоянна работа,но след като една седмица замествах на позицията се отказах.Работата е чудесна,но за момента не мога да работя всеки ден.Просто всичко си ме чака за уикенда и ми идва в повече стреса.За да наваксам с всичко не мога да обърна нужното внимание на децата ми,а от там ми се смазва и настроението.
Андрей имаха 100 дни училище и имаха ревю в училище с ръчно изработени блузки със собствена идея представяща 100 части от нещо по желание.Андрей си избра цветовете на дъгата,което не ме учуди ,защото от както е тръфнал в предучилищна всичко оцветява като дъга.Той и брат му изрязаха 100 звездички от фелт.Аз помогнах също и ги залепихме.
Малката е много разтроена ,защото най-добрата и приятелка от училище се местят да живеят в друг щат(бащата е военен). Не очаквах да разбира ситуацията толкова добре.Помогнах и да и направим картичка,но много плака.Чак и аз се раплаках като ми каза,а планираше да я кани на РД.
Иначе и при нас времето от една седмица насам е сиво,дъждовно/прехвърча сняг ,но не натрупа достаъчно. Повече ми действа на настроението като е такова мрачно.
Ася моя големия ври от енергия. Като полудее му пускам нещо да гледа и на пътечката да се поти.Иначе тв-то е ограничено
Пропуснах Рожденни дни на Андрей и на Иван! Здрави и щастливи да са момчетата!
Плами четох за неволите с колата.Много неприятно и предполагам стресиращо. Дано нямате повече проблеми!
Бибит,много забавно с вашата библия!
Ася предполагам само колко ти е трудно с глутена...Докато е малка храни я с каквото и ти ядеш,та поне това да не ти е чак такава хамалогия. Моите докато не станаха на около 2г,месо не бяха яли.Просто ми беше трудно ,а и да им готвя манджи дето никой друг няма да яде,не мо се занимаваше.Одтелно,че те подражаваха на мен каквото аз ядях искаха от моето или нищо.Дано и се задържи апетита на А.Има периоди на ядене и на глад знаеш.
Вчера чувам момчетата да си говорят и малкия казва на големия"Какво ще кажеш да си имаме още едно бебе,ама истинско и малко?Този път ще съм по-голям и ще мога да го нося и аз." Много пъти съм се замисляла за 4-то ,но бързо гледам да си го избия от главата.

Кала, трябва да я захраня с глутен, докато я кърмя. Така се намалява риска от непоносимост.
При месото е друго: и на мен ми е гадно да го пипам, режа и т.н, но това не води до здр. проблеми.

Вчера все пак явно нещо микроскопично глутеново е попаднало в устата ми и веднага ми стана лошо, заболя ме корема и легнах и заспах 🥺

Цял работен ден и три деца си е брутално.
Аз мисля още в какво да се преориентирам. Едно от нещата мога само следобед да го правя и се чудя какво да правя с децата...

Калалили, при нас е само сивота, сняг няма и това също ми действа зле на настроението. Поне денят започва да расте.
 В момента се излива един дъжд... щях да ходя да пазарувам, но ще го отложа за по-късно.

Видях блузата на Андрей, много е хубава и идейна, подходяща идея е за творчество в у-ще.
Милата Анджи как е плакала, привързвало се е детето.

Щом имаш възможност за избор, по-добре е непълен работен ден. Много стрес иначе, а вкъщи ангажиментите си чакат, децата си искат своето.
Твоите са се размечтали за четвърто, моите и за трето не искат да се продума- малкият е повлиян вече от нежеланието на големия, който по принцип не иска още един брат или сестра. Не, че сме тръгнали да се пробваме. Хващам се понякога, че щеше да е хубаво да имаме още едно дете, но като знам какъв е ангажимент, отделно моите двамата не бяха лесни бебета/ревливи бяха, алергии, инфекциозна астма на малкия, и от трета страна колко търчане имам само с двамата извън училището, все пак са само до обяд на у-ще... ами не, не съм готова за пореден екшън. Може би трябваше, докато са по-малки, както направи Калалили. А и годинките се трупат, не искам да съм на 60+, когато станат на 20- ако сме живи и здрави дотогава.

Ася, ще трябва да измислиш нещо с този глутен. Хубаво е, че малката се храни, без да е много избирателна.
Не е само вида работно  време, отделно изниква и въпроса какво се прави с децата през ваканциите. Има деца, които са непретенциозни- занимални, баба+дядо, лагери, нямат проблем да изкарват ваканциите на друго място, но ги има и другия тип деца, които предпочитат да са си с нас, като моите момчета.

Разходки с колело не са ли опция за Тим? Моите успявам да ги изкарам с идея за футбол, но те през седмицата така или иначе са с пълна програма. Големият тренира футбол на студено и тъмно време, след 17.30, преди седмица му бяха измръзнали краката навън, с тези <картонени> футболни обувки. Поне се калява.

Тази седмица в у-щето на голям Бибитко се прощават с директора им, излиза в пенсия и във вторник в негова чест имат право да ходят официално облечени като директора, примерно със сако. Бибитко е с бяла риза и вратовръзка, голям малък господин е така, само се оглежда доволно, сложи си и гел на косата . Едно време имаше период, когато вкъщи редовно слагаше вратовръзката, днес му се върнаха спомените. Само че днес имат спорт и не знам как там ще се оправи с възела.

И при нас е сиво, духа силен вятър. Два дена подред Т пуска хвърчило, много се кефи.

Претеглих А: 12 кг е 😵
Едвам я нося!!!! Ръцете и гърбът ме болят 😒
Яде уж супи, плодови каши не иска.
Взех и шише за вода, но не пие още. За сметка на това пие при мен...
Опитва се да пълзи, но е по-скоро буксуване....🤪

Бибит, аз се чудя дали да не се преориентирам също за занимания към училището.
За едното нещо обаче през ваканциите ще има повече смисъл, но аз предпочитам тогава да съм свободна. Предпочитам даже началното училище, после ми стават много frech.
Мисля още по концепта.

Как мина дена с вратовръзка при Бибитко?

Aся, 12 кила!!! Голям шушон! Какъв размер дрехи носи А.?

Бибитко се е справил добре с вратовръзката и след спорта, баща му беше показал как да борави с възела и той се е оправил, но яката на ризата беше смачкана и само на места се подаваше нещо от нея. Беше възмутен как негови съученици , които са били с вратовръзки, не са ги носили стегнати по врата. Не всички са били официално облечени, инициативата беше по желание, не бяха задължени.
Сега им предлагат от училището да участват в една инициатива, нещо от рода на <групата на експертите>, избират си тема , по която да пишат цял доклад от 4-5 страници и ще го презентират помежду си в аулата. Наш Бибитко е навит и предаде формуляра, че има желание да се включи и да видим дали ще го допуснат да участва, че трябвало  уж само 10 деца от училището да са. За мен важното е, че има мерак за такива мероприятия и е хубаво да се отраква, стеснителен е. От класа му май нямало друго желаещи засега.

Браво на детето.
Да, желанието е важно, дано го изберат и му хареса.
Гледам от рано ги обиграват за тиймуорк.
Дзвер много мрази.

Днес са се самооценявали в един въпросник, после ще имаме разговор с учителката и ще ни представи как се е оценил и какво е същност положението. Миналия път си беше натряскал максималния брой точки 😂

А от месец поне носи 92, от 74-80 минах директно на 92, иначе са й тесни ръкавите, бодита къси. Сега 92 боди е перфектно, ръкавите на блузите са й дълги.
Панталони 74 са й тесни, другите са й дълги.
Лошото е, че 92 дрехи са за вървящи деца и няма смисъл да взимам някакви роклички с клинчета... не, че влиза в клинчетата де 🤣
Дрехите не са проблем, по-скоро мъкненето ми тежи.

При малкия Б. няма въпросници и самооценяване, сигурно са по старата система.
____------------------------______________
Упс,всъщност има, забравих, че те  се самооценяват всяка седмица в техните дневници, където е плана им за цялата седмица.

При големия разбрах, че от 6 клас започват често да работят в тийм с поне още 1 дете.
Те и сега правят по някой проект заедно с дете по чин.

Ася, размер 92. Може не само на килограми, а и на ръст да е по-голяма щерката. Но те разбрах, че става дума не само за големина, а и за ширина на дрехите.

Привет дами...

Загубих се, ама нещо ме завъртя работата.
Бибит, браво на големия за инициативата - от там се почва. Луи също се беше кандидатирал за представител на класа, нищо че не го избраха. А деня с вратовръзката е интересна идея...
Ася, голяма госпожица си имате. Да ви е жив и здрав на патерици Тим. Много неприятно с глутена, направо не ти завиждам...
Плами, много неприятно с колата. При нас колата даже и не я заключваме, портмонето ми е вътре, с ключовете и документите. Ама ние, у наше село живеем дето се вика.
Калалили, важното  е с работата ти да се чувстваш добре. Аз затова като се прибера от офиса, си казвам че започвам втора смяна - като майка / домакиня... За трето дете не си помислям. Не се виждам сега с пеленаче. Иначе децата ще го изгледат, спор няма, но не ги питам.
Нашия Луи утре се връща утре вечер от екскурзията с класа. Видяха супер много сняг. 14ч път с автобус. Каране на ски, разходки с хъскита, посещения на фабрика за сирене...страхотна ваканция. Ние новини получавахме със снимки и кратък разказ на директора. Ние пращаме коментари, и вечерта децата ги четат. Имаше големи смешки в коментарите на директора, защото разказваше децата с какъв ритъм правят неща: тоест с никакъв - трудно стават, тръгват да излизат - кой не си сложил крем против слънце, кой си сложил джниси под скиорския екип, кой си обул наобратно обувките. Вчера на разходката с кучетата яли сняг, губили си обувките, падали, ставали. Въобще смях. Утре вечер се прибират, ще има да разказва Луи. На снимките които видяхме беше винаги усмихнат, така че предполагам е минало страхотно.
В началото на месеца сложихме скобите - тоест брекетите - три дена беше голям зор и на третия мина и замина. Сега се хили като зелка. С червени ластици са брекетите та червенее като се усмихне, но това му е любимия цвят.
Емма много тъжи за брат си. Но се справя и сама да си играе. На нас ни беше странно да сме трима.
Друго интересно няма...ЧРД на всички които съм пропуснала! Да сте здрави.
Хайде, още месец и идва пролетта.