Искам бебе, но съм сама...

По тая логика що не тръгнахте всички да се запрятате и сваляте гащите на всичко от мъжки пол, що шава навън? Или да пратите щерките си да го правят? Не по-малко необходим е възможно най-правилният избор на мъж, защото от всяко дърво свирка не става. И ако се улучи смотаняк или насилник, после обществото ще набива канчета "къде гледА". А пък като не може или не може в скоро време да се осъществи такъв, защо да губят ценно време? Че после пак безгрешното общество да набива канчетата що са чакали до не знам си колко години.

Айде не всичко, ама 10-20 не е никакъв проблем в рамките на живота. То не е казано, че като го пробваш, не може да го пуснеш пак. Връзването със смотаняци по-често идва от криворазбран морал и някакво притеснение да го смениш по-бързо.

Е нали за децата трябва да се мисли, как така я карате на принципа проба-грешка?
Връзването с неставащи може да се случи на всеки. Та и на теб се е случвало.

И какво пречат пробите на децата? Нали така стигаш до верния? Не е казано, че от всеки ще раждаш...

Да, връзваш се с грешни, ма кой е казал, че ще стоиш вовеки веков? Ако си на ниво гаджета, супер лесно е разкарването.

По тая логика, не ти ли минава през ум, че няма ангели небесни и жените не са целите в бяло, а мъжете-демони и боклуци?
Та, ако не може да си намери за едни 20 години един да й пасне, че и тя да му пасне дотам, че да поиска дете от нея, то тя ще да се е взела прекалено насериозно или ще е със сериозни дефицити.
Не искам да мисля, какви мъже ще възпитат такива жени, а колко осакатени жени ще излязат от момичетата.

1. Минимум социална адекватност се иска, да изобиколиш най-големите смотаняци и насилници.
2. Малко самокритичност да не намираш дребни кусури и да отпуснеш контрола една идейка.
3. Малко проба-грешка, без вкопчване.

Ако нямаш адекватност за тия неща...еми не е жената цялата в бяло. Ако е наивна- да се отрака, ако е махнаджийка - да стане малко по-приемаща и така...

Аз имам две приятелки, с които съм била в битките им за дете във възраст 40 + . И двете щяха да бъдат прекрасни майки, и при двете не се получи. И то, не защото на се си сваляли гащите, или са били социално непригодни. .........
Изтрих остатъка , за което се извинявам.

И двете са с ИЯР ли?

Точно така, съдбата е съдба. Неграмотно е да сладаш всички под един знаменател заради възрастта им или заради семейното им положение. И тъпо.

Съвсем клинично здрави и фертилни.
Подробности не зная, защото си е деликатно много. И всяко неуспешно инвитро си беше като малка смърт. А са силни  жени, не някакви ревли   и глезли.
Просто с тези примери исках да кажа, че и гащи се свалят, и мъже се премятат, и пак не е гаранция.
Затова се радвам за всяка майка . Децата са най- ценното благо

Тези деца по някаква причина от съвсем малки, са намерили топлина, защита и храна при животни, които живеят на групи. Тези деца от наша гледна точка не са се научили да бъдат хора, нямало е кой да ги научи, но в кучешката глутница, май имаше и някъде в азия в група на някакви маймуни, са се приспособили, вписали доста добре - научили са се на правилата в групата, научили са се да комуникират на "езика" на групата, заели са своето място  в йерархията. Дори парадосално едното от децата, открито в Украйна в един блок на 4 години вече е станало нещо като водач на глутницата (което все пак подсказва, че дори малкото дете проявява достатъчно ясна интелигентност, въпреки крехката физика го поставя нависоко в йерархията. Точно това дете дадено да се отглежда в приемно семейство, в нещо като семеен детски дом и изпитва сериозни затруднения с адаптацията и ученето на всичко човешко. Приемната майка разказва, че детето има проблем с привързаността - привързва се практически към всеки възрастен съвсем безкритично. Друго дете е с по-дълга и трагична история - Оксана, пак в Украйна. Родителите й тотално са я неглижирали от крехка възраст, май е била на 2 години, когат се озовава в кучешката колибка и там е живяла с кучето.  Когато социалните я намират, я изпращат в социален дом. Оксана така и не развива нормална реч, защото е минал критичният период за възприемане на мозъка на човешка реч. Макар да се е научила да се самообслужва и да се държи относително човешки, тя все още предпочита да пие вода от чешмата като куче и се чувства щастлива единствено сред кучета, държейки се като куче.
В този смисъл всички истории са трагични, защото от една страна децата са били в опасност, обаче от друга са имали това, което ние бихме нарекли род и семейство, оцеляли са и са се вписали чудесно в животинската група. Очовечаването, особено на откритите в по-голяма възраст, е трагедия за тях.

Чета те Сирено и сама си се смея. Ти си съвременната гейша, даже такъв разказ имам.
Систематизирай всичко и почни пари да вадиш. Виж колежката Кобилкина.

Извинявай, ама колко е адаптивен човек, дето ходи по врачки и китайска медицина, вместо да намери нов мъж? първо е заровила 15 години, след това врачки...е не е съдба това. Изобщо даже. Толкова години и да не повдигне въпроса за деца самата тя? еми странно е, това е въпрос за след около 3г. връзка. Какви са тия връзки по над десетилетие, и си стоят в тях? Ми не е съдба, хич даже.

А моя братовчедка от 22 годишна заживя с мъжа си и от началото искаха деца - ма на, не се получи. Сега е на 40. И кво? Какви генерални изводи и тоз единичен случай да извадим, че да докажем нещо недоказуемо, но валидно за всички?
Не държат да осиновяват - тяхна си работа. И така се живее. Не на всеки това е идеята фикс в живота.

Сирен, ще ти пратя на лично, че да не ги развявам повече .
Аз давам примери, ама .... не  е хич коректно от моя страна, защото е много лично това.
Ще редактирам и горния пост.

Еми ето, живеят си. Впрочем това да имаш брак не е само въпрос на деца, има и други ценни моменти.

Но със сигурност не е адаптивно да чакаш над десетилетие без развитие и после да го наречеш съдба. Ми не е съдба, просто е глупаво житейско решение с последствия.