Ревност....безсмислено, но и доста силно чувство

  • 6 443
  • 189
  •   1
Отговори
  • Мнения: 31
Здравейте, темата ми е свързана с ревността една винаги актуална тема, според мен, където няма чувства само там няма ревност, говоря за ревност в границите на нормалното не болната ревност. Винаги съм знаела че съм ревнива, всеки сам си се познава най-добре, забелязвам как супер много се дразня от миналото на приятеля ми имал е дълга връзка всичко е приключено и то доста време преди да се запознаем, не ми дава поводи да се съмнявам,знам че е глупаво и не зряло от моя страна,но въобще не искам по какъвто и да е повод да се споменава за други жени в живота му преди мен ,ядосвам се,усещам как ревнувам и това не ми харесва ,а забелязвам че той е по склонен да говорим за моето минало, това не е тема която се засяга всеки ден разбира се, просто от дума на дума и понякога се засяга някаква тема за миналото ни. Интересно ми е да видя различните гледни точки по темата и някой ако има личен такъв опит може да сподели Simple Smile

# 1
  • Мнения: 5 225
Защо не си намериш някой, който не ревнуваш?

# 2
  • Мнения: 4 518
Мъжа ми не го ревнувам. Общува с много жени, никога не е крил и никога не ми е правило впечатление. С някои е по-близък, с други не е толкова, но не виждам защо аз трябва да си тровя нервите. Ако ми изневери то си е за него. В най-добрия случай няма да разбера, но се съмнявам.
Аз няма да му позволя контрол над мен, от какъв зор да искам такива неща от него (да му гледам телефона, да му знам пароли и т.н). Единственото, което искам да знам е къде е и с кого е, но това не е от ревност.

# 3
  • Мнения: 1 119
Аз се определям като ненормално ревнива. Това никога не е било причина за раздяла с мен, освен в един случай. Във въпросния случай, беше с човек, който доказано ме беше излъгал жестоко два пъти, а недоказано не мога да преброя... Включително, убедена съм, че ми е и изневерил.

С останалите, явно съм намерила съмишленици.

Ревнувам, когато общува и се смее с други жени. Ревнувам от съседки/приятелки и други подобни. Ако прекалено много си комуникира с някоя колежка (по-специално). Интересното е, че аз ревнувам от това, че той показва внимание на някого. Няма дори значение колко е красива жената, колко е млада и дали е умна.

# 4
  • Мнения: 1 376
Всеки ревнува. Въпросът е да не излиза извън контрол.

# 5
  • Мнения: 360
Според мен, щом той не ти дава поводи за ревност проблема е от теб. Има ли нещо в твоето минало, към което все още изпитваш топли чувства (повече от необходимото)? И, затова да ревнуваш от бившата му половинка? Аз също съм ревнувала от бивша любов на приятеля ми, защото смятах, че още изпитва силни чувства към този спомен, и е прекалено сантиментален, а той с нищо не ми го беше показвал. Аз така бях решила. На по - късен етап осъзнах, че по - скоро аз съм имала остатъчни чувства към старата любов, затова и така съм ревнувала.

Ревността в малки количества е дори сладка, хубаво е някой да си те пази, обаче границата е тънка.. Мноооого тънка. Честно казано, точно пък обратното казва Петър Дънов, че ,,където има любов, няма ревност”.. Инак казано има свобода, но там вече говорим за висша форма на искрена любов, която да си кажем честно - хората рядко изпитваме. При нас пребивава човешката любов, онази, в която проявяваме чувство за притежание.

# 6
  • Мнения: X
Защо не си намериш някой, който не ревнуваш?
В някои случаи ревността не зависи от обекта.
Аз съм ревнувала всичките си гаджета, без поводи.
Ревността е проблем на ревнивеца, не на обекта.
Е, не че няма и хаховци, които си заслужават ревността....

# 7
  • Мнения: 22 867
Аз пък го приемам за нормално, имам предвид общуването на мъж/приятел с колежки, съседки и подобни. Самата аз също общувам с мъже, едното ми работно място беше сред мъже, така че не виждам причина да подскачам при обратното. А и защо е необходимо, стигне ли се до изневяра, причините трябва да се търсят на друго място. Пък и не е възможно да държиш човек под похлупак. Доверяваш му, пък като ти докаже, че не бива, решаваш какво следва. Някакво болезнено и нараняващо собственическо чувство е това да ревнуваш, или съм оперирана от него или прекалено ценя собствената си свобода, за да си позволя да я отнемам на друг. А да ревнуваш от миналото на човек, това пък съвсем не го разбирам, ами той е имал живот и преди теб, възможно е и след теб. Накратко, не го приемам за нормално, ревнуващият в повечето случаи сам си създава проблемите, лошото е, че вкарва и друг в тях, да не говорим за това, че сам себе си измъчва. Имала съм такъв приятел, е, не, той се вкарваше в ситуации и ревнуваше за неща, които на мен и през ум не ми бяха минавали. Не се живее с такъв и по тоя начин, или поне аз не мога.

# 8
  • Мнения: 1 376
Аз не ревнувах този, на когото изневерявах. Точно защото не ми пукаше вече за него.
Иначе на другите им казвам ако искат да си хойкат, но да го правят дискретно, та да не разбирам. Няма да им "светя", я...

# 9
  • Мнения: 22 867
Не мисля, че ако държа на някого, ще си хойкам с други и ще гледам да не разбере. Щом съм с него, други не ми трябват, иначе за какво да съм с него. Да си играем на котка и мишка? Ама...хора различни.....

# 10
  • Мнения: 3 186
Не бих могла да уважавам мъж,  на когото съм изневерила.

А по темата ще кажа на авторката, че ревността от миналото и бившите е именно болна ревност. Хич да не си мисли, че е нормална.

# 11
  • ...живея на последния етаж...
  • Мнения: 693
Никога не съм разбирала тезата, че който обича, ревнува. За мен това е оправдание на собствената ревност и изобщо не е вярно. По-скоро който няма вяра на себе си ревнува. В много случаи ревнуваният представа си няма какви сценарии и мисли се вихрят в главата на ревнуващия.

# 12
  • Мнения: 28 868
Никога не съм разбирала тезата, че който обича, ревнува. За мен това е оправдание на собствената ревност и изобщо не е вярно. По-скоро който няма вяра на себе си ревнува. В много случаи ревнуваният представа си няма какви сценарии и мисли се вихрят в главата на ревнуващия.

Подкрепям казаното.

За мен ревността не е нормално чувство. Всеки си знае, разбира се, но аз съм имала такава връзка с ревнивец като ученичка и се научих много добре да ги разпознавам. Бягала съм с 200 при първи сигнали. Не, мерси, аз казвам на такваз лИбов. Нямам време и нерви за губене. Който иска, нека си причинява подобни драми....

# 13
  • Мнения: 3 094
И аз си мисля, че да ревнуваш от бившата/бившия е болна ревност. Освен разбира се, ако не поддържат връзка, тогава би било съмнително, но ако са се разделили преди време и не общуват няма място за притеснение.
Само за справка МП ходи на курс по език и там са само жени и той. И не ми пука, не ревнувам от тях. Но и той рядко говори за тях и не подклажда съмнения в мен.

Нормално е човек да го бодне нещо понякога, да се замисли и т.н., но не и да се изтезава над това къде е и какво прави половинът или пък да вдига скандали и разправии. Нормално е да си имате доверие.

# 14
  • Мнения: 774
За мене ревността е комплекс за малоценност.Когато един мъж иска да изневери винаги може да го направи без жената да разбере.Единствено се хабят нерви,а те не се възстановяват.

Общи условия

Активация на акаунт