Колко лесно се рушат нещата...

  • 6 862
  • 80
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 7 980
Ако трябва да съм пределно искрена, аз също няма да падам възнак от радост да гледам киселата физиономия на мъжа до мен, мълчащ като пукъл, докато мен ме тъпчат и ръчкат с всякакви процедури около инвитрото, а на всичкото отгоре единият му родител ме гледа все едно съм им изяла десерта с виличка.
Всяка разумна жена ще си бие камшика и ще сметне, че няма смисъл да влага повече години от живота си в безсмислени каузи. Тук историята е показана от мъжка гледна точка, но ако питаме жената, вероятно нещата не са се ограничавали само до мълчание и киселявщина от родителска страна.

# 16
  • Мнения: 41
Най-правилното, което в случая можеш да направиш според мен е да се примириш, да уважиш репението й и да се разделите.
Не я търси, не я увещавай, не се моли... в много от случаите, когато прекратиш всякакъв контакт, другият човек осъзнава, че все още те обича и иска отново да се съберете. Ако сте един за друг и все още те обича, рано или късно ще те потърси сама!

# 17
  • Мнения: 17 402
Предлагал си, но не като по филмите.
Това е ключето, уважаеми, към сърцето на поредната дама, която предпочита да си живее в собствен филм. За нейно нещастие - сама.

# 18
  • В един копнеж!
  • Мнения: 2 407
Най-правилното, което в случая можеш да направиш според мен е да се примириш, да уважиш репението й и да се разделите.
Не я търси, не я увещавай, не се моли... в много от случаите, когато прекратиш всякакъв контакт, другият човек осъзнава, че все още те обича и иска отново да се съберете. Ако сте един за друг и все още те обича, рано или късно ще те потърси сама!

Отново ли?! Веднъж се е върнала. Не мисля, че има такава, която би се върнала за трети опит. С вторият път, е дала втори шанс на отношенията им. Може би е смятала, че нещо ще се промени.

# 19
  • Мнения: X
Продължаваш напред и това е. Избор нямаш. Ужасно е тъжно, но се случва. И двамата ще си вземете поуката за следващи връзки, което е положителното.

Искам само да кажа, че 10 години са твърде много за връзка просто с "живеене заедно". Връзките имат нужда от развитие, от надграждане. Било то с брак или деца или и двете или смяна на местоживеенето дори... Но няма как 10 години, много отдавна отминали първоначални трепети да се очаква всеки да се доволен от една "константа". Както за 10 години вие сте се променили и сте претърпели развитие, като хора, така е трябвало паралелно с вас и връзката ви да се развие.

Горе главата и следващия път всичко ще бъде наред, с подходящ човек, с опит от вече допуснатите грешки и с малко късмет!

# 20
  • Мнения: 17 402
На кое е дала шанс? На отношенията или на илюзиите си? Думичката отношения е вълшебна, както и емпатията, но нека не я спрягаме папагалската, че олеква. Там, където хората си играят на изпитващ и изпитван, с идеята, че дават шанс на някого или нещо, рядко има удовлетворяващи резултати.

Последна редакция: чт, 09 яну 2020, 19:07 от Дренка

# 21
  • Мнения: X
Може ли твоята рецепта за удовлетворяващите резулати от първо лице? Че досега само разбирам, че това не било добре, онова не било добре.

# 22
  • Мнения: 17 402
Не раздавам рецепти, белким го разбереш, па спреш да ме питаш едно и също. Чети хората кскво споделят, но с разбиране, и излизайки от черупката си, ако можеш.

# 23
  • Мнения: X
Специално в твоя случай броят на читателите без разбиране е доста голям. Ама то сигурно всичките са в черупки.
ОК, шансовете и изпитването не водели до добри резултати. А кое води? Не че чакам нещо конкретно да отговориш, де....

# 24
  • Мнения: 17 402
Специално за теб, Сапфире, не че очаквам от човек, любител на заплахите като формат на общуване и съжителство, да ме разбере.Wink
Отношенията се базират на комуникация, и то ненасилствена. Двустранно е.
Не на шансове, изпити и поправки.

# 25
  • Мнения: X
С какво даването на шанс пречи на доброволността?

# 26
  • Мнения: 25 675
Сега.... писах снощи от телефона а от там е трудно. Аз не съм спирал да я обгрижвам, преди , по време и след инвитрото. Просто.. имах моменти, в които не говорех особенно много с нея и се затварях ( работех и не комуникирах с нея). Най - общо казано.. не е имало момент за 10 години да се държа неуважително... Даже през ум не ми е минало нещо подобно на "крава за разплод" .... А родителите ми.. да единия не я прие, но никога не и е казвал нищо лошо, просто не комуникираха и не се виждаха.. втория обаче винаги е имал много добро отношение и винаги е търсел контакт и се е отнасял с уважение към нея ( вероятно да компенсира за другия ).
А ти какво направи през тези 10 г за да я приеме и другия родител?
Как и предложи не като по филмите?

# 27
  • Мнения: 17 402
С какво даването на шанс пречи на доброволността?

Потърси си консултант, за да научиш повече.

# 28
  • Мнения: X
Дренка си дрънка, колкото да вкара провокация. Да, постовете й ме карат да се замисля по някои теми, признавам й го.

Само, че в конкретната тема, не виждам как мнението й е полезно. Хвърля сянка върху една жена, чиято история ние не знаем, защото четем само версията на автора.
Не мисля, че дамата е била едва ли не някаква наивничка, или пък свръх-изискваща. Авторът не я описва по този начин. Иначе щеше ли да стои 10 години. А и един път вече са опитали, заедно, да съградят връзка. Дали са си възможност един на друг, но явно нещата не се получават, та и затова поредният опит е вече последен. Освен натрупаните горчивини, е напълно възможно просто да не са един за друг.


И другото - няма нищо лошо да искаш любов като по филмите, предложение като по филмите, и т.н.. Живеем един живот, хайде да не е посредствен. Наричат се стандарти. Почти всяка жена харесва романтика. Предложението за брак е редно да бъде момент, който е по-силно отличаващ се от всички останали, и аз лично не смятам, че е свръх-изискване.


И без друго, в 90% от случаите (ама говоря ангро, де, не съм статистик Simple Smile ), жените кандисват на ситуации, които са в  пъти по-малко романтични, отколкото реално им се иска. Просто да ги обича някой и да е една идея по-внимателен от това, с което ежедневно се сблъскат. Да не говорим за женски претенции, защото поне в моята среда, аз почти не виждам такива.

Може би авторът не се е постарал особено с предложението за брак, ама каквото такова. И без друго това не е бил определящ фактор за тяхната връзка, а всички малки наслагвания от несъвместимост в характерите и в светоусещането.

Чудо голямо, ще се преживеят ... всичко се преживява.
Следващата Simple Smile

# 29
  • Мнения: 8
Изядохте ме жив.. Simple Smile
Първата раздяла беше по нейна инициатива, без да е свръзана с моето отношение към нея и т.н...  И не ми даде шанс тя, шанса го дадох аз няколко месеца по - късно.

Родителите ми не живеят с нас.. а доста далече.. така, че никой не я гледа на криво... просто не ходим там, както писах майка ми храни само топли чувства към нея и се опитва да комуникира редовно.

По време, преди и след инвитрото съм я носил на ръце... дори буквално.... нито за момент не съм я оставил.. та дори и в този момент е така.

А за 10 години не направих много.. сменихме града, правихме опити за инвитро.. повишихме квалификацията.... щяхме да купуваме апартамент след 2-3 месеца и така... не е много ама не съм седял в idle.

Поне е ясно, че няма в момента какво да направя и всеки ще си продължи по своя път и каквото сабя покаже

Общи условия

Активация на акаунт