В момента чета ... 63

  • 44 653
  • 746
  •   1
Отговори
# 240
  • Мнения: 1 091
Софи Джордан - Огнена светлина

# 241
  • Мнения: 1 124
За един ден прочетох Съседката. Честно казано исках по-бързо да свърши, за да приключи този ад. Само едно мога да кажа, хората сме изроди. Много, много по-лоши сме от животните.
След всичкия този негативизъм имах нужда от нещо леко, та вече съм на половината на Теменужки през март на Сара Джио.

# 242
  • Sofia
  • Мнения: 1 433
_re_ge, електронно го чета, на Киндъла.

# 243
  • Мнения: 13 669
_re_ge, електронно го чета, на Киндъла.

Веси много те моля ако не те затрудни  прати ми а reniage@gmail.com, без значение какъв формат . Предварително благодаря!

# 244
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 051
Прочетох "Колекционер на деца" на Сабине Тислер и не съм впечатлена. Първата 1/3 от книгата се чете на един дъх, въпреки предполагаемо тежката тема. После обаче действието се измества на друго място и се започват едни скучни и безсмислени епизоди, вмъкването на нови образи с техните истории, с нищо недопринасящи за историята и пр. Напрежението от първата третина на книгата направо спихва, на моменти се чудех същата книга ли чета! Определено си представях доста по- динамичен и интригуващ трилър.

Сега пък започнах "Колекционер на желания", ама нещо не може да ми потръгне. Ще видим как ще се спогодим.

# 245
  • Мнения: 8 209
Аз не можах да се спогодя с "Колекционерът на желания". Уж интересно ми почна, после ми доскуча и сега ми виси в ГР като "четена в момента". И този списък започна да набъбва, но вече доскучее ли ми нещо го зарязвам без скрупули.

# 246
  • Мнения: 9 564
Аз успях да я прочета докрай, но не мислех, че е любовна като я започнах Simple Smile Става, но не е нещо " уау".  Понеже тегля доста книги, за които съм чела положителни отзиви и като дойде ред да ги прочета хич и не помня вече за коя какво съм чула. Smile

# 247
  • Мнения: 1 502
Миналата седмица приключих :
Дилия Оуенс – Където пеят раците ( иска ми се да я забравя и прочета отново Heart Exl )
Никълъс Спаркс - Изборът ( не е най-силната му история )
И тази седмица чета - Фредерик Бакман - Тревожни хора

# 248
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 8 671
"Иска ми се да я забравя и да я прочета отново!". Това ми хареса, ще го запомня. Heart

Привърших "Малки пожари навсякъде". Сложих й 3 от 5 звезди. Лично на мен не ми допадна много. Интересен сюжет, но някак си героите бяха недоразвити ли, не знам как да го обясня. Не можах нито един от тях да харесам, нито един един не ми влезна под кожата. Като пасивни едни такива стоят. На 5 реда се споменават 3 различни фамилии еднотипни - Райън, Райли, Райт. Няколко пъти трябваше да се върна и да ти прочета и осмисля. Ненужно според мен. Не знам каква е целта. Отделно има супер много печатни грешки. Не препоръчвам.

Започвах "Страната на чудесата за непукисти и края на света" на Мураками. Heart Eyes

# 249
  • Мнения: 10 652
Прочетох "Измамата" (Шарлоте Линк).
Дори не помня кога и защо съм я купувала тази книга. Най-вероятно ме е изкушила на някой панаир Simple Smile
Общо взето, средна ръка трилър, четивен , без да е нищо особено. Естествено, тъй като съм адски дОбра в разследванията Stuck Out Tongue Winking Eye заподозрях още преди средата на книгата как стоят нещата, те си бяха и достатъчно прозрачни Grinning
Оценка 2,5*

Вчера започнах исландския трилър "ДНК" на  Ирса Сигурдардотир.
Тук вече нещата са поставени на съвсем друго ниво Simple Smile

# 250
  • София
  • Мнения: 7 803
Чета две криминалета едновременно - "Совата" на Самюел Бьорк и третата книга от поредицата „Хамарби“ на Карин  Герхардсен - първите две бяха "Джинджифиловата къща"  и "Хана сама вкъщи".  Третата книга, мисля, не е преведена още на български, на английски названието й е  "The Last Lullaby". Сравнението помежду им е изцяло в полза на Герхардсен, поне засега.
Въобще от трите Карин-ки - Фосум, Алвтеген и Герхардсен, тази последната ми е фаворитка. От четвъртата Карин-ка -Карин Слотър, не съм чела още нищо.  Много Карин-ки, много нещо! Simple Smile

# 251
  • Мнения: 5 669
Дочетох Белият път от Джон Конъли - определено не беше моята книга. Сега чета тази книга
Скрит текст:
като вече прочетох повеста "Чудото на Бригита". Бързо и леко се чете, на един дъх. Само не разбрах, кое беше това чудо на Бригита Grinning

# 252
  • Русе
  • Мнения: 1 092
Започнах :  ,,Светлината, която изгубихме ,,  и за момента ми харесва, любовна драма, така бих я определила. Отново красива корица:
Скрит текст:
А след нея ще започна и ,,Чудовището,, на Зарев.
P.S. Понеже няма ново мнение след моето - прочетох Светлината и категорично я определям като любовна драма, от цялата книга финалът беше най-разтърсващ и емоционален. Като цяло емоционална книга: за различните начини , по които може да обичаш двама мъже; за ,,вечната любов,, ; за дълга, вината, за различните роли на жената : майка, съпруга, жена .

Последна редакция: вт, 28 яну 2020, 10:20 от lorito5678751

# 253
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 147
В момента чета "Мансардата на бляновете" на Ремарк, ама нещо много мудно ми върви, нищо, че е едва 200 страници. Тия дълги монолози ме отегчават.
Преди това четох трилогията "История за български чудеса" (Откраднато, Обречено, Опазено) на Искра Урумова. Голям зор беше, измъчих се. Типичен пример за яка история написана кофти. Disappointed Rolling Eyes

# 254
  • Мнения: 2 696
От няколко дни се каня да напиша нещо след прочита на "Крехко равновесие", обещала бях след ревюто на happy Mijj, заради това я и почнах, но я затворих и съм съкрушена. Човеколюбива, тъжна, безнадеждна, със съдби по рождение предначертани, лашкащи се между отчаянието и надеждата.  Хора имащи нещастието да бъдат в списъка как да се "елиминират излишните" в името на режима, изборите,  извънредното положение, министър - председателката, закона за контрол на раждаемостта....
Само веднъж или два пъти в книгата е небрежно споменато  името на министър - председателката,  иначе обръщението и споменаването е винаги спрямо поста и,  мисля не случайно от автора. Защото зад икономическия подем и международната популярност са цинизма на пълно потъпкване не само на човешките права, а на  живота чисто физически като най-висше право на всяко човешко същество.

Гледала съм документален филм за международните изяви на Индира Ганди, представящ я с ореол, нищо повече не знаех...

Болезнено огловане на истината, чрез живота на героите в тази книга - мизерията, безизходицата, провала, тъгата, насилието като трамплин  за търсене  на житейско равновесие.



В момента редувам "Светът от вчера - спомени на един европеец" - Стефан Цвайг и "Първа любов и други повести" Тургенев, направо си е приятно, разтоварващо след горното.


Така и така се захванах да напиша няколко реда за "Щиглецът" , вече завършен и прибран да ме гледа отсреща. Голямо разтъкаване беше, повече от месец, то не бяха празници, покупки, гости и все на пресекулки, чак до в новата година.
Бързо влизах в сюжета, въпреки всичко, дори в момента имам чувството, че я знам наизуст. Последните страници ме чакаха като се завърнах след новогодишно, а по случайност в един от последните дни на годината се озовах в Амстердам  и какво беше, когато отворих книгата и се върнах, обикаляйки отново сред каналите, миризмата на марихуаната, ухилените напушени, повръщащите прекалили, тъничкия режещ вятър, празничната атмосфера,  какъв завършек.
Пуснах търсене за птичката след прочита и се зачетох някъде в ревю, където определяха книгата като ненужно разтегната, наркоманска, тъжна.
Доста обемиста, да, тъжна в никакъв случай.
Научих доста подробности за упойващите субстанции, интересни неща за предметите на изкуството.
Красива книга, защото "добрият  късмет, също като лошият изискват известно време, за да бъдат осъзнати. Първоначално не чувстваш нищо Емоциите идват по-късно"

Всеки реагира по различен начин воден от инстинктите си да оцелее, какъв късмет е да срещнеш приятели, благодетели, с които те свързват еднакви интереси преживявания. Да получиш търпение, топла прегръдка, не от съжаление, а защото си един голям късметлия, където по-мъдрия, уравновесения , по-възрастния от теб е бил вече там, където си в момента, на дъното - лутащ, търсещ, обвиняващ се.

Темата за приятелството, дар, който не всеки го има. Не винаги сме с подходящи хора, но никой не може да предположи за чия подадена ръка ще се уловвим в тежък момент.
Друга тема, доста  потъпквана в днешно време - благодарността. Често съжалявам за жест, изгубено време спрямо неблагодарни хора. В книгата има толкова много благодарност, с усмивка  ще си спомням за тази прекрасна книга

Общи условия

Активация на акаунт