Аз съм Хикикомори

  • 20 077
  • 614
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: X
Като се ожениш и имаш деца, хич няма да ти се седи в къщи.

# 16
  • Мнения: 18 229
Светът е прекрасен и е много по-забавен от една стая... Губиш вълнуващи преживявания, като се затваряш. Дори всичко да ти е обезпечено, защо да прекараш живота си между четири стени? Едно от най-страшните наказания е затвор... Sad

# 17
  • Мнения: 30 802
Гледай да минеш на следващото ниво, "отаку". Което на български е "мамин синец". Отакуту е по-гледан и загладен от хикикоморито, ходи по заведения с келнерки готик лолити. Понеже тук няма такива, пробвай кварталната кръчма. Та така.

Иначе и аз обичам да си стоя в стаята, лошо няма, както е казал Алдус Хъксли. Но стига от това стоене да произлезе нещо хубаво, не само депресия. И след това да излезеш да си проветриш главата. За жена е супер трудно да има "нейна собствена стая" и да не я закачат.

Темата показва негативната страна на "стая за всяко дете". С брат или сестра в стаята на главата ти, хич не те влече да си стоиш там, ами бягаш навън.

# 18
  • Мнения: 28 885
Дори и затворниците ги карат да излизат навън.
Има такова психично състояние - страх от отворени пространства и/или от хора. Да се направи консултация със специалист.

# 19
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Опитите за насилствено вадене от това състояние могат само да го влошат. Убежденията няма да помогнат. Депресията е лечебен за психиката процес и трябва да се изживее за да не се върне по-късно отново с по-голяма сила. Най-добре е да стане съпътстван от добра психологична помощ. Изолацията сама по себе си няма да помогне, нужен е катализатор.
Авторе, потърси с родителите си психотерапевт. Ще станеш като нов.

# 20
  • София/Севлиево
  • Мнения: 10 930
Ако съм на мястото на родителите ти,хващам те и те завеждам при нужния специалист.Четейки поста ти си представих синът ми след 2-3 години,опитвайки се да ми излезе със същият номер(е,той е аутист,обаче за мен е като всички други деца)-та няма как да си "оставя магарето в калта".А живота е прекрасен в 99% от времето.Представяш ли си колко ужасно ще се чувстваш,когато се усетиш,че си изпуснал всички тези прекрасни моменти.И аз от време на време от дете получавам паник атаки и искам да си седя само у дома,но съм намерила начин да се справя с тях,знам отлично че като мине всичко ще е както преди и че всъщност няма от какво да ме е страх.Та като усетя че ме "хващат лудите"излизам на дъъъълга разходка,по възможност сред природата,но дори и по някоя оживена софийска улица върши работа.После винаги се чувствам  повече от добре.Така че стягай се и без глупости...

# 21
  • Мнения: 30 802
Нещо много модни станаха тия паник атаки. Мисля, че едно време си бяха стандартно неудобство от живота, с което свикваш, а после се калибрираш за какво е смислено да се притесниш и за какво изобщо не е. Кой пък не е бил със свит стомах по всякакви причини? Ми това си е нормално човешко преживяване, кой не е стигал на крачка от повръщане преди контролно по физика/химия/математика...(генийчетата да мълчат!)

То бива гледани в памук деца, на физическо ниво, ама вече и на емоционално ниво да искат краен комфорт?

Никой не е умрял от свит стомах и доза гадост. Номерът е да свикнеш с гадното. Иначе всички искаме да не се занимаване и да ни галят по косъма, ама това може да си го изработиш с годините.

Опитът и калибрирането на личността идват с преживяванията. Колкото повече се пази от преживявания, толкова по-страшни изглеждат.

Ако толкова ти е притеснено да излизаш...завъди си питбул и излизай с него. Може пък да се почувстваш по-готино, а и ще трябва да го извеждаш, искаш-не искаш.

# 22
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Модни са и не се лекуват както преди. Светът се променя, причините за тях също.

# 23
  • Мнения: 30 802
Обзалагам се, че и преди е имало усещания като при "паник атака". Но също така съм виждала, че при хора, които знаят тия думички, усещанията са по-чести и като че ли се самонавиват. Не казвам, че няма такива усещания, а че напоследък се патологизират и експонират много силно. Следва една заучена безпомощност и едва ли не фатализъм. А всъщност са част от човешките емоции.

# 24
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Нормални състояния са, но съвременното ежедневие задълбочава всички негативни психични състояния. Липсва баланс, центъра на вниманието е изцяло изместен "навън", а "вътре" остава ваккум.

# 25
  • Мнения: 30 802
Не е само до съвременното ежедневие, а и до идеята, че като се появи проблем, то човек не може да се адаптира без помощ; проблемът трябва супер подробно да се обговори, терапевтира, а накрая ако има и някое лекарство да сипеш, идеално. Така се въртят пари. А и на хората се отнемат основни механизми за справяне, и се подменят с терапевтично-фармацевтични.

И накрая човек си губи способността да вижда, че някои неща са булшит и не следва да се връзваш толкова. Особено ако са му набили в главата, че е "жертва" на състоянието си.

# 26
  • Linz
  • Мнения: 11 619
В някои случаи не може без помощ.
Последната година на два пъти мои много близки приятелки не можаха да се справят с депресията си...

# 27
  • Мнения: 30 802
За депресия ли говорим или за паник атаки? Имах позната с паник атаки. При дори малко емоционално неравновесие, малко да й се разтупка сърцето, и се самонавиваше до пълната паник атака с учестеното дишане. Тоест понеже знаеше, че "аз получавам паник атаки" и винаги се докарваше до такава реакция, вместо да се справи по някакъв начин с малкото неудобство. Но тя си знаеше, че малкото неудобство = начало на паник атака и хубаво си довеждаше всичко докрай.

Всички знаем, че човек може да се самонавие до ниво извънредни емоции и прекипяване.

Депресията е друго нещо, там вече играят невромедиатори, други фактори, друг механизъм. Но за паник атака може да се самонавиеш като стой та гледай, вкл. психосоматично.

# 28
  • Мнения: 3 865
обръщаш се към грешните хора. Съмнявам се конкретно някой от тук списващите да те дърпа да излизаш от стаята си. Извади си медицинско и им го навирай в очите, щото от дума явно не разбират

# 29
  • Мнения: 1 376
Не е задължително да имаш кой знае какъв екзестенциален проблем, понякога просто нищо не ти се прави и имаш нужда от почивка - от работа, от хора, от трафик, от филми, от музика, от книги, от храна дори... Важното е да знаеш кога да прекратиш това доброволно отшелничество.

Общи условия

Активация на акаунт