Аз съм Хикикомори

  • 20 108
  • 614
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 5 136
"Момче съм и съм хикикомори ,което значи уединен и мога да бъда спокоен само в моята стая и сред моите неща ,това не е проблем за мен..."

Напротив, това е проблем за ТЕБ и то огромен. Това е първата стъпка, която трябва да предприемеш - да признаеш, че имаш проблем ТИ лично, а не околните.
Второ, терминът, който си използвал, го забрави. Японците стават все по-шантава нация - децата им отказват да ходят на училище, женените им двойки масово не живеят заедно, масов е и отказът от секс, мнозина се оттеглят от обществото в стаите си от стрес. И си имат думичка за всичко. Само че тук не е Япония и слава Богу.
Трето, бъди откровен към себе си и се опитай да вникнеш къде е проблемът ТИ. Всеки се чувства най-комфортно в своя си балон, със своите си хора и вещи, но това не ни спира тотално от общуване. Съучениците ли те тормозят? Проблем с учителите ли имаш? Харесвал си момиче, но то ти се е подиграло? Притесняваш се да говориш пред хора от страх, че ще се изложиш? Имаш ниско самочувствие? Виж какво те притеснява и работи в тази насока.
Четвърто, не е лошо да поговориш със специалист психолог, макар че ми звучиш по-скоро като "ударен" от тежък пубертет. Потърси отзиви за психолог, който се занимава с младежи, и отиди. Сподели всичко, което те мъчи, и виж какво ще ти каже.

# 31
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Не съм много запозната, но мисля, че са свързани паник атаките и депресията (никога не съм имала подобни оплаквания). Дъщеря ми получавала паник атаки в училище и класната й я е пратила на психотерапевт, който я диагностицирал с депресия и агорафобия. На мен ми е пределно ясно какъв е източника на тези оплаквания и какво е лечението, но тя си вярва, че състоянието и е сериозно и тежко и за това трябва да се гледа като такова, подценяването му няма да й помогне.

# 32
  • Мнения: 30 802
На тая възраст би трябвало да има дърва за цепене...то като няма никаква активност - как да не се затвори в стаята...

"Дъщеря ми получавала паник атаки в училище и класната й я е пратила на психотерапевт, който я диагностицирал с депресия и агорафобия."

В коя държава така?

Имам усещането, че някои диагнози в развитите страни са малко като африканските проклятия, които засягат цели села - вярват си и наистина им се случва.

# 33
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Започна в Австрия, сега в Германия се задълбочи.
Кой ти се отоплява вече на дърва? Или да ходи да работи на полето? Така хубаво се лекува психиката с физически труд... нали за това казвам, че в съвременния свят това са модерни оплаквания.

# 34
  • Мнения: 30 802
Мдам, точно в развити страни с развити системи. Обади се, като чуеш за паник атаки в Бангладеш, че и с ресурси за овладяване и къткане на оплаквачи. Не знам дали са забравили проучванията, че при проблемни тийнове, поставянето на диагноза влошава резултатите, щото освен проблемите, вече живеят с идеята, че са и ненормални.

Макар че то сега е нормално да си жертва с диагноза, май го мислят за куул.

Бая работят на полето - ягодите кой ги бере мислиш?

# 35
  • Мнения: 934
Момчето надали се преструва и върти номера, нито това, че използва този термин е някаква поза. Японците просто си имат име за това явление, което не се ограничава с територията на Япония, че да се прави на японец.

Авторе, в момента ти не гледаш в перспектива, искаш да те оставят сега и да не те тормозят, но родителите ти се страхуват. Защото много добре знаят, че няма да си вечно тийнейджър и няма да са вечно живи. В момента ти си като самоубиец в очите им не защото не излизаш, а защото след няколко години, когато трябва да функционираш в това общество, да се грижиш за себе си, ти няма да можеш. Изгледай това клипче и добре помисли, може да прочетеш и коментарите. Не романтизирай нещо, което носи лоши последици.

https://www.youtube.com/watch?v=wE1UIK85E3E

Поговори с родителите си, че имаш страхове и се нуждаеш от професионална помощ, че настоящото им поведение ти действа зле. Дано да са разбрани.

# 36
  • Мнения: X
Мисля, че момчето прекалява с компютъра.

# 37
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Ягодите не ги берат разглезени младежи.
За мен им липсват две основни неща- физически труд и четене на книги. Те са заменени с компютри, телефони, телевизори, плейстейшъни, таблети и всякакви модерни джаджи с визуална стимулация и изискващи почти нулева мозъчна активност. Това плюс липса на духовни ценности и слаб контакт с природата, е отлична основа за психически оплаквания и неудовлетвореност от живота.

# 38
  • София
  • Мнения: 5 136
Не казвам, че се прави на японец, просто е по-добре да не се подвежда по тяхната "терминология". Противно на нашите представи, че японците са здрави и яки столетници, нацията им е много зле психически.
Масово явление при тях например е "футоку" - деца, които отказват да ходят на училище. "Хикикомори" - деца и младежи, които отказват да излизат от стаите си, а най-тежките състояния стигат до отказ от храна и дори вода. Някакъв колосален процент от японците на възраст между 18 и 30 години не са правили секс, защото не смеят да излязат на среща. Процентът самоубийства в Япония е огромен.
Така че е по-добре да не взимаме наготово техните думички...

# 39
  • Мнения: X
Източноазиатските култури са напълно различен свят, така че често е безсмислено да внасяме тамошни социални явления по нашите ширини.

Ако някое японско хихикикимори се срещне с някое българско хихикикимори, ще му се измсее. Гледал съм един документален филм, онези са наистина в някаква прекалено крайност и ги вадят от стаята им с пожарникари Simple Smile
И обратното, ако някоя японка види поведението на средностатистическата българка - ще се чуди тая жена как живее с такова безчестите и как още не си е направила сепуко. Wink

# 40
  • Мнения: 30 802
Безчестие, ама аз като тийнейджърки не съм си продавали носените гащи на дърти мераклии да ги душкат...

# 41
  • София
  • Мнения: 24 839
Здравейте,пиша тук както съм писал на други места и нямах отговор ,или само нападиния защо съм такъв,а не отговор и никаква помощ.Момче съм и съм хикикомори ,което значи уединен и мога да бъда спокоен само в моята стая и сред моите неща ,това не е проблем за мен,а за родителите ми ,за училище и за много хора ,за които аз съм луд и нямам право да се затварям в моята стая и да не искам да се виждам с никой.Това е техен проблем,не мой,аз изпитвам ужас от света навън,какво преча на всички,защо не ме оставят в моята стая ,аз не искам да излизам ,имам паникатаки и започва да ме боли цялото тяло,главата стомаха,сривам се целия,само в моята стая съм добре,защо те не искат да съм добре и не ме оставят да съм където се чувствам спокоен?Моля за съвет как всички да разберат какво  е това което съм и да ме оставят изолиран както аз съм избрал да съм такъв?
не те оставят, защото това е болестно състояние, което трябва да лекуваш.
А, трябва да го лекуваш, защото родителите ти няма да са живи вечно, за да се грижат за теб.
Сега ти е добре- гледат те, чистят ти, готвят ти и ти обръщат внимание, докато ти се дърпаш и настояваш да не те закачат.
Ами, ако те оставят една седмица сам, какво ще правиш?

# 42
  • Мнения: 1 765
Знам какво е хикикомори. Това японските младежи го получват заради огромния стрес на който са подложени от образователната система, която е една от най-тежките в света. При теб вероятно се касае за социална фобия и агорафобия. Такъв начин на живот не може да бъде резултат от доброволен избор. Това е проблем, който трябва да бъде решен. Щом си си поставил диагнозата, сигурно знаеш, че има клиники за рехабилитация на хикикомори в Япония.
Помисли реално - светът е толкова прекрасен, защо искаш да го ограничш до една стая?

# 43
  • Варна
  • Мнения: 838
Детето още не е стигнало до там, да му трябва почивка от работа, хора, трафик и т.н. Смятай!

И аз съм на мнение, че се преекспонира прекалено в днешно време - всяка тревога, всяко неудобство; всеки симптом се кътка и се обгрижва до диагноза.
Всички станаха компетентни, боравят с медицински термини, диагнозите се поставят на килограм.

(Като се замисля, колко бързо щеше да ме излекува баща ми едно време, ако бях заявила, че съм .... Спящата красавица, например:) И трябва да спя, докато не дойде красив и богат принц да ме спаси. Представих си го много ясно:)

Вие, сериозно ли, хора? Стига ги галихте с перце тези деца! Могат и повече. Ако им позволим.
И да, една мотика много повече ще помогне, отколкото да му припяват, колко е зле наистина.

(Момче, да не те тормозят в училище? Това ли е? Ако е така, ще получиш по-адекватни съвети.
Но, не. Не си Хикикомори!)

# 44
  • Мнения: 8 796
Автора пусна темата и забягна. Четеш ли поне, бе, момче?
Ако да -кажи как ти се натрупаха толкова проблеми, че се стигна до желание да не излизаш от стаята си?
Има причина и тя не е в хихитонещо си.Проблемите най-вероятно са съвсем реални и толкова много ,че ти изглеждат неразрешими.
-Скука и неразбиране на учебния материал и съответно ниски бележки в училище
-Липса на приятели с твоите интереси
-Гадни съученици
-Досадни и кресливи учители
-Тъпи момичета ,които не те отразяват изобщо
-Мрънкащи родители, които все искат тона-онова от теб

Казали са ти добре и аз ще го задам като въпрос: представи си, че наистина постигнеш всичко ,желано от теб и заживееш в пълно уединение в стаята си.
Какво ще правиш, когато навършиш 18 години и трябва да се издържаш сам? С какво?
ПП Не забравяй, че родителите ти са длъжни да те отжглеждат и издържат до навършване на пълнолетие, после си отговорен сам за себе си. Напиши своя бизнес план с 2 реда, да разберем как си представяш живота и да ти дадем съвети как да се отървеш, докато дойде това време.

Общи условия

Активация на акаунт