Поредните семейни скандали

Точно това виждам и аз. Бившият ми съпруг много си изпускаше нервите и крещеше. Никога не е хвърлял, тряскал или удрял, или нещо такова, но викаше яко. Синът ми беше на 6 като се разведохме, тоест, сравнително малко години са живели заедно, но и досега НЕ понася викове и крясъци. Просто се изнася нанякъде, ако се окаже в такава ситуация.
Което не изключва някой ден да му прищрака батерията и да се промени. Надявам се да не, но все си го имам едно наум.
Та осакатяват се децата, всичко им влияе, всичко.

Жалко за дечицата, ще си израснат в токсичната среда със всичките му последствия и според наследствените черти в характерите е много вероятно и да копират същият модел на поведение и в техните връзки.
Ако има момиче, то почти сигурно ще възприеме това за норма и ако попадне на лош мъж насилник, тя ще си го търпи, както нейната майка в случая.

Иначе ние не сме се и съмнявали, че го обичаш, даже това трябва да си е и много голяма любов и то не от тези с розовите очила, а има една още "по-силна" в която жените гледат през маска за електрожен. Тоест имат пълно затъмнение за всичко лошо от страна на мъжа.

Тъжно ми е за такива жени. Въобще не се изненадах, като прочетох това:


Абсолютно класически пример за сбъркани представи и самосъзнание ! Първо въобще знаеш ли какво значи нормален живот, че го пишеш това ? Точно такива родители (в случай майки) с подобно поведение са съсипвали доста деца, защото това което се случва във детството на един човек (като възпитание, израстване в лоша среда и т.н.), предопределя и целият му живот.

То този случай е един от хилядите в които майките вярват, че за децата е по-важно/по-добре да си имат мама и тати (и да преживяват всичкият стрес върху крехката си детска психика) от колкото мама сама да ги гледа във спокойна и любяща обстановка пък дори със цената на лишения.

Само мога да се поклоня на всички жени майки, който са имали силата да избягат от такива насилници и да гледат децата си сами със всичките трудности. В тези жени инстинкта за самосъхранение в това число и на децата си, не е бил "смачкан", притъпен или не знам каква дума да използвам.

Едно от нещата, които дори вече започвам да си ги записвам в тетрадка, когато имам деца (даже не е нормално да го говоря това като мъж), тъй като жените възпитават тези неща в дъщерите. Едно от най-важните неща, които ще възпитам в дъщеря си е да има достойнство на първо място, да не допуска никой мъж да я обижда дори, а да не говорим и за нещо повече. Просто така, ще я възпитам и ще и предам ценности, че няма да имам никакви притеснения, когато се обвърже с някой мъж.

На авторката няма да и казвам да бяга, защото тя няма да го направи, но мога да кажа нещо, които също евентуално би могло да помогне. Това е семейна консултация при такъв психо-терапевт специалист по тези проблеми. Трябва обаче да проучите кои са най-добрите. Казваш му, че ако не се съгласи на такава консултация го напускаш и той най-вероятно ще склони. Там не трябва да скриваш нищо, нищичко, всичко трябва да си излееш, ако неговият случай подлежи на промяна, може и да се подобрят нещата. Също така и за пиенето може да му помогне.

Ключ по молба на автора.