Здравейте,
Намирам се в много кофти ситуация, от която ако не изляза съвсем скоро имам чувството, че вече ще полудея в един момент от нерви и напрежение. И така ще се опитам да разкажа максимално на кратко : живеем в голяма къща с мъжа ми, имаме малко дете, малко под 2г възраст, бабата на съпруга ми живее с нас в къщата. Ние със съпруга ми отговаряме на 100% за абсолютно всички ежедневни и дългосрочни разходи на цялото домакинство. Бабата е с не малка пенсия, но не желае да участва по никакъв начин в семейните разходи, това както и да е, не е кой знае какъв проблем. Освен това обаче, не желае да помага и с абсолютно нищо, нито с домакинството, нито с гледане на детето, за да свърша аз нещо до колкото е възможно спокойно, а не с лепнато постоянно дете за мен. Не готви, не чисти, нищо. Да не говорим, че не знае какво е да изчистиш баня, хладилник и тн. Освен това прави и номера и доста често не яде това, което съм приготвила за нея и накрая ние трябва да изяждаме и нейното или да го хвърлим, защото тя за всяко второ нещо има някакви претенции, че това не ядяла, онова не ядяла. От друга страна съпруга ми също е много претенциозен. Не яде сумати неща, ужасно трудно ми е да измисля почти всеки ден нещо различно, което да харесват поне горе долу и двамата. Той не участва също в домакинството, занимава се само с изцяло мъжките неща - кола, отопление и тн. С детето също не мога да кажа, че се занимава достатъчно време, дори почти всяка вечер след работа все трябва да помага на някой приятел или някаква друга работа си намира и се прибира поне 2,3 часа след това. Съмнения за любовница нямам, ходи с работни дрехи найстина вечер да помага, приятелите, за които става въпрос найстина в момента са в ремонти и имат нужда от помощ, но все пак смятам, че преди всичко човек трябва да поставя семейството си на преден план. Освен всичко това, държи всяка вечер да има топла, вкусна, разнообразна вечеря, домът да е перфектно чист, дрехите винаги навреме изпрани, изгладени и наредени на закачалка, готови да ги облича в момента, в който реши. За всичко намира за какво да мрънка, абсолютно всеки божи ден още с влизането си от работа, вместо да попита как сме, да дойде да ни прегърнеш, да ни види, той започва да се оглежда за нещо нередно, което например детето е направило или например прането защо не е прибрано от простора. Предвид, че примерно къщата свети, сготвено, всичко друго ок, но защо точно до като той се е върнал прането още стои на тела. Когато се вбеся понякога от всичките забележки му казвам, че това тяхното поведение граничи с абсолютна наглост. Не може да живеем 3ма възрастни и само един всичко да опъва и да няма никакво свободно време и дори да не бъде и оценен, а постоянно обиждам, навикван и тн, защото постоянно ми казва че щом постоянно съм имала работа не съм можела да си разпределям времето и съм била аз неоправната. Трябвало да се примиря, че ще е така, само аз да си отговарям за домакинството. Когато бабите вземат детето да им погостува той пак е постоянно при въпросните приятели, бабата или и тя излиза, или си се затваря в стаята и не се показва изобщо и нищо не я интересува, а аз се въртя по цял ден между метлата, прахосмукачката, парцала и печката и накрая винаги аз нищо не съм свършила, нищо не се вижда какво правя и аз съм мрънакало.
Не съм финансово зависима от него по никакъв начин. Не мога да спра да чистя и готвя, защото както споменах сме с малко дете.
Къщата, в която в момента живеем му е преписана на него от въпросната баба срещу гледане ако има нужда. Тя си е здрава, оправна бабетка към момента и нужда от грижи в момента няма. Имаме си други имоти, къде да живеем, не ни е единствено жилище и не сме зависими и от нея.
Та моля ви кажете своето мнение, кой прав, кой крив в тази ситуация, защото ние сме буквално в ежедневни скандали и напрегнати отношения и аз не мисля да продължавам да търпя още дълго тази ситуация. За тези, които ще ме попитат защо му родих дете, ще кажа че сме заедно от над 10 години, той не беше такъв, след раждането на детето се промени коренно, сякаш не беше готов за това,а той напираше за дете. Когато детето е на гости при бабите се разбираме в пъти повече с него и не са изобщо толкова напрегнати отношенията.
Благодаря на всички изказали мнение.
Намирам се в много кофти ситуация, от която ако не изляза съвсем скоро имам чувството, че вече ще полудея в един момент от нерви и напрежение. И така ще се опитам да разкажа максимално на кратко : живеем в голяма къща с мъжа ми, имаме малко дете, малко под 2г възраст, бабата на съпруга ми живее с нас в къщата. Ние със съпруга ми отговаряме на 100% за абсолютно всички ежедневни и дългосрочни разходи на цялото домакинство. Бабата е с не малка пенсия, но не желае да участва по никакъв начин в семейните разходи, това както и да е, не е кой знае какъв проблем. Освен това обаче, не желае да помага и с абсолютно нищо, нито с домакинството, нито с гледане на детето, за да свърша аз нещо до колкото е възможно спокойно, а не с лепнато постоянно дете за мен. Не готви, не чисти, нищо. Да не говорим, че не знае какво е да изчистиш баня, хладилник и тн. Освен това прави и номера и доста често не яде това, което съм приготвила за нея и накрая ние трябва да изяждаме и нейното или да го хвърлим, защото тя за всяко второ нещо има някакви претенции, че това не ядяла, онова не ядяла. От друга страна съпруга ми също е много претенциозен. Не яде сумати неща, ужасно трудно ми е да измисля почти всеки ден нещо различно, което да харесват поне горе долу и двамата. Той не участва също в домакинството, занимава се само с изцяло мъжките неща - кола, отопление и тн. С детето също не мога да кажа, че се занимава достатъчно време, дори почти всяка вечер след работа все трябва да помага на някой приятел или някаква друга работа си намира и се прибира поне 2,3 часа след това. Съмнения за любовница нямам, ходи с работни дрехи найстина вечер да помага, приятелите, за които става въпрос найстина в момента са в ремонти и имат нужда от помощ, но все пак смятам, че преди всичко човек трябва да поставя семейството си на преден план. Освен всичко това, държи всяка вечер да има топла, вкусна, разнообразна вечеря, домът да е перфектно чист, дрехите винаги навреме изпрани, изгладени и наредени на закачалка, готови да ги облича в момента, в който реши. За всичко намира за какво да мрънка, абсолютно всеки божи ден още с влизането си от работа, вместо да попита как сме, да дойде да ни прегърнеш, да ни види, той започва да се оглежда за нещо нередно, което например детето е направило или например прането защо не е прибрано от простора. Предвид, че примерно къщата свети, сготвено, всичко друго ок, но защо точно до като той се е върнал прането още стои на тела. Когато се вбеся понякога от всичките забележки му казвам, че това тяхното поведение граничи с абсолютна наглост. Не може да живеем 3ма възрастни и само един всичко да опъва и да няма никакво свободно време и дори да не бъде и оценен, а постоянно обиждам, навикван и тн, защото постоянно ми казва че щом постоянно съм имала работа не съм можела да си разпределям времето и съм била аз неоправната. Трябвало да се примиря, че ще е така, само аз да си отговарям за домакинството. Когато бабите вземат детето да им погостува той пак е постоянно при въпросните приятели, бабата или и тя излиза, или си се затваря в стаята и не се показва изобщо и нищо не я интересува, а аз се въртя по цял ден между метлата, прахосмукачката, парцала и печката и накрая винаги аз нищо не съм свършила, нищо не се вижда какво правя и аз съм мрънакало.
Не съм финансово зависима от него по никакъв начин. Не мога да спра да чистя и готвя, защото както споменах сме с малко дете.
Къщата, в която в момента живеем му е преписана на него от въпросната баба срещу гледане ако има нужда. Тя си е здрава, оправна бабетка към момента и нужда от грижи в момента няма. Имаме си други имоти, къде да живеем, не ни е единствено жилище и не сме зависими и от нея.
Та моля ви кажете своето мнение, кой прав, кой крив в тази ситуация, защото ние сме буквално в ежедневни скандали и напрегнати отношения и аз не мисля да продължавам да търпя още дълго тази ситуация. За тези, които ще ме попитат защо му родих дете, ще кажа че сме заедно от над 10 години, той не беше такъв, след раждането на детето се промени коренно, сякаш не беше готов за това,а той напираше за дете. Когато детето е на гости при бабите се разбираме в пъти повече с него и не са изобщо толкова напрегнати отношенията.
Благодаря на всички изказали мнение.
