Случи ми се нещо странно XXII

Може и аз да бъркам и да не е съвсем същата. Ставаше въпрос за конкретна местност известна със странности. Не съм сигурна и дали имаше нещо черно, но помня че човекът се прибирал на каруца, конете пръхтели и се мятали, буквално полудели и препускали като че изплашени много силно от нещо, от всички страни на каруцата се чувал зловещ шум като от ръмжене и стържене по дървото, сякаш от нокти и сякаш нещо  блъскало каруцата отстрани... Човекът пристигнал изнемощял и се проснал на двора, едва оцелял. Това в някоя от старите теми преди 2-3-4 години. Много се впечатлих и съм го запомнила, както и няколко други разказа през годините.

Walnuss, според мен случи се, или случи ми се няма особена разлика, защото не се променя смисълът на случката, а и когато нещата са документирани или на тях са станали свидетели стотици хора, в т.ч. съвсем обикновени, както е в случая- хем огромен брой очевидци, видели и чули с ушите си, хем отразено във важни исторически документи. Сигурна съм че много от посетителите в темата за пръв път прочетоха историята на проклятието на великия магистър.Току що по-горе беше преразказано преживяване на друг човек, а не лично, както стотици други преразкази назад през годините....
Според мен по-важното е да не се превръщаме в тълкуватели на сънища или да четем нечии интерпретации по въпроса. Без да отричам че понякога наистина има много странни сънища, аз имам такъв свързан с детето ми, видях го и го чух на сън на възраст изглеждащо на около 8-10 години, като странното беше това че към момента на въпросния сън, бях бременна с него.  На възрастта която казах изглеждаше точно така, както изглеждаше и звучеше в съня ми, той от малък си е със специфичен нисък и сипкав тембър,  което нямаше как да знам в периода на нероден Петко. Даже и яке такова имаше, а заради този сън винаги съм избягвала да му купувам тъмно синьо яке, защото усещането ми в съня беше неприятно.

И на мен ми е много любима тази поредица на Морис Дрюон, прочетох я на възраст когато повече трябваше да ми харесват други неща, бях на 16 но много ме впечатли, особено първата "Железният Крал" и втората част в това издание "Удушената кралица".
Между другото, миналата година когато изгоря Нотр дам, припомниха точно за проклятието на Жак дьо Моле и се чудеха дали е случайност деня понеделник от страстната седмица когато се случи това . Кладата е била на остров срещу катедралата и срещу него е била не само тя, а и Париж.

Някой писа назад че му се привиждат лица, ето нещо по въпроса, на 3:13  се вижда, предполагам и преди и след , че не ми се връща отново.
https://www.youtube.com/watch?v=bWwVcKWJMhw

Беллора, дядо ми не е бил с каруца тогава, ходел е пеша. Даже е имало още двама съселяни с него, но са се разотишли по къщите си преди мястото, където се е случила въпросната случка. Нещото, което е скочило на гърба на дядо ми, не е издало никакъв звук, само го е ритало в гърба да тича. Той после не обичаше никак да ми разказва за тая случка, но аз бях разбрала косвено от разговори между него и баба ми, и все го питах, докато бях малка. Тогава ми беше нещо като приказка, но как да очакваш от дете в предучилищна възраст да оцени адекватно ситуация като тази.

Такаааа..Сега да ви разкажа и третата случка, за която споменах. Аз като някоя Шехеразада, хаха🤣
Случило се е преди аз да се родя. Майка ми си е била още неомъжена. Ще ви опиша къщата ни на село, защото има значение за историята. Дворът е много голям, от уличната порта през средата на двора минава пътека, която води до къщата в дъното му. От долната страна на пътеката имаше лозе, дядо ми се славеше из селото с хубавото вино, което правеше.
Та, седели си една вечер майка ми и баба ми в стаята на първия етаж, било лятно време и прозорците били отворени. В момента нямало ток, по онова време (1950 и някоя си) често е спирал. Та, в стаята била запалена газена лампа. И както си седят, изведнъж двете виждат над лозето, на височина повече от пет метра да се върти пламък. Разбирайте, пламък като от запален огън, т.е.  голям. Доста време се е движел над лозето и все едно се е мятал в различни посоки. Дядо ми по това време е  бил нощна смяна в акумулаторния завод в града. Майка ми и баба ми толкова се изплашили, че не заспали до сутринта, докато дядо ми не се прибрал. Спомням си, че често двете говореха за тази случка, и не смееха да излизат по двора по мръкнало. Баба ми обичаше да ходи до сестра си, която живееше на долния край на селото, но ако закъснееше и вече беше започнало да се мръква, викаше от улицата на дядо ми да дойде да я посрещне.

Кълбовидна мълния?

Кълбовидната мълния си е кълбовидна, а онова нещо е било като, например, запален огън в камина. Няма как да го объркаш. И аз съм питала майка ми за кълбовидна мълния, защото съм чела за тия мълнии.

mary88, simonazh нарича се сънна парализа. Има много мнения по темата, но според мен съзнанието ти попада 'наполвина' в тоя свят 'наполвина' в ония. Буквално виждаш всякакви сили и духове от невидимия свят, но същевременно си будна и на физическия. Реално няма нищо страшно тия неща са си около нас постоянно това дали ги виждаме нищо не променя. Ясновидците са така всеки ден свиква се....

Баба ми ми е разказвала,че има един ден в годината (не помня кой е,май Арахангелов ден,но не съм сигурна) в който ако вечер видиш огън,то на това място има заровено злато.

???
Стига бе! Да не вземе да се окаже, че в двора си имаме гърнета със злато?!! А кога се пада този Архангеловден? Не че знам на коя дата се е случило това, а и няма кой да питам, и двете са вечв покойници. Ще ме накарате вие металотърсач да купувам.

На 8 ноември.
По нов стил.

Не ти трябва лозе на баир, Четирилинке, обикновено тия иманета са прокълнати.

Не винаги, Джасте.
Ако този, дето знае къде е и ти е доверил, явно го прави с добро намерение.
Четох ви за родовите проклятия  назад и се сетих за две на които съм свидетел. Настръхнах.

Понякога имането само дава нишан. И аз съм чувала за тези огньове. Дано наистина има нещо в двора и при спазени ритуали за благодарност, това имане донесе късмет.

Впрочем в Карлово има една фамилия с намерено имане, но без трагична съдба за наследниците. Било е преди 1944 година, човекът, който го намира е орял с воловете си нивата и намира имане от жълтици.
Не знам какво е направил, но е измолил благоприятна съдба за намереното.
Изучава децата си в чужбина, за да имат престижни професии, /и днес има наследници на тази фамилия,/ прави добрини непрекъснато, а волът, който намира имането, го оставя да  доживее най-достойно старините си.
Това го знам от една възрастна жена, но и други знаят тази история в Карлово.

А дали е вярно, че около такова злато винаги има змии да го пазят?

Аз знам, че трябва да се заколи петел над имането преди да се откопае- един вид да се " пролее" кръв, да се плати с кръв.

Аз също не съм сигурна за деня ,но ако Арахангелов ден е през ноември,значи не е този празник.Знам че е летен ден(това ми го е казвала баба ми)...но току що мм ми каза,че научно,когато има заровено злато в земята, по някое време то се окислява и се получава нещо като сияние над него,след това могат да минат много години,за да се окисли отново и това сияние да се появи пак.
Разкопавай двора

Нощта срещу Еньовден, 24 юни , тогава може да се види къде има заровено злато.