Мъжът ми няма да е до мен известно време.

  • 5 656
  • 111
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 34 933
Колко са далече тия 15-20 км? Селски автобуси няма ли?

# 31
  • Мнения: 12 626
След като сте на тоя "режим" на срещи само до края на февруари, определено се притесняваш без основание. Постави се на негово място, работи двойно, безпокои се за жена си и нероденото бебе - няма да има капацитет да кръшка.
Нека посъбере малко парици човекът, щом има достатъчно енергия за две работни места.
Виж при теб не може ли да спи някой, майка, сестра, да не си свъсем самичка на финала.

# 32
  • Мизия
  • Мнения: 295
На мен пък са ми много странни мъжете, които създават семейство и нямат кола/книжка. Това да не си мобилен с малко дете и да разчиташ на благоволението на разни таксита за мен е основен проблем.
А пък на мен са ми много странни такива остроумници като Вас!
Ние също нямахме кола, докато големият ми син не навърши три годинки. И к'во? Чудо голямо... Щом нямат кола, значи има причина. Странно било... Rage

# 33
  • Варна
  • Мнения: 36 471
За мен също е странно при условие, че живеят извън града, а тя е мнооого бременна и очевидно съвсем сама, докато той е на работа. Не е като да е на две спирки от болницата в големия град, където може и такси да си викне за нула време.

# 34
  • София
  • Мнения: 34 933
Като живееш извън града и нямаш адекватен превоз, а чакаш бебе?
Да бе, много е адекватно никой да не е шофьор.

# 35
  • Мнения: 3 250
Той работи на втора работа. Значи им трябват пари.
Следователно:
1. пари за шофьорски курс няма
2. пари за кола няма

Въпросително:
бъдещото майче пари за болнични получава ли и какви

# 36
  • Мнения: 24 467
Здравейте. Бременна съм в 9-ти месец. С мъжът ми сме заедно от 3 години. Наскоро той реши да си намери втора работа като се роди бебчето да има повече финанси и ще спре втората работа края на февруари за да е до мен и бебето. Притеснява ме това че на втората му работа е до късно, и ще трябва да остане да спи в София при баща си. Ние живеем 15-20км извън София...а й той няма книжка и няма възможност да се прибира, таксита....това е разход. 2 дни няма да го виждам, а другите 2 дни е на работа в един хотел и ще се виждаме само вечер, колкото да преспи. Не съм свикнала да съм без него, да си лягам без него и като цяло да не остава време за нас. Най-много ме притеснява от това дето няма да се виждаме много много изведнъж да не каже, " ще се грижа за двама ви, но не искам да сме заедно". Абе като цяло да не ме зареже... заради друга
Мислите ли че се притеснявам напразно?

Като не го познаваме тоя мъж, както и теб и отношенията ви, е невъзможно да ти отговорим нещо смислено на горните въпроси.
Скрит текст:
Когато ние създадохме нашето семейство преди 22 години, нямахме много средства. Скъсвахме се от работа. Съпругът ми замина за година и половина да работи в чужбина, за да си купим жилище и да си стъпим на краката, а детето ни беше на 3 години. За миг не съм се съмнявала в моя човек и не съм си задавала подоблни въпроси. Не знам, защо ти си ги задаваш. Може да имаш основание. Може и да нямаш. Писах вече - ние няма откъде да сме наясно с това.
Моят човек си се прибра, оправихме си финансите. Това негово ходене ни изправи на крака. При нас не е имало никакви финансови инжекции от други места. Беше наложително. Чак след като се върна, решихме да имаме второ дете и си продължихме живота съвсем спокойно и щастливо. Така си я караме и до днес.
Как ще е при вас - Божа работа. Ти си тази, която знае или поне може да предполага много по-близо до истината, отколкото ние - непознатите.
...
Аз имам роднини - семейство са, мъж и жена, които не карат кола. Имам и приятелки - също са предпочели да не шофират. Нищо им няма на хората. Оправят се и така. Това не е най-важното. И без кола на този свят може да се живее.

Последна редакция: чт, 23 яну 2020, 09:48 от Judy

# 37
  • Paris, France
  • Мнения: 13 878
Здравейте. Бременна съм в 9-ти месец. С мъжът ми сме заедно от 3 години. Наскоро той реши да си намери втора работа като се роди бебчето да има повече финанси и ще спре втората работа края на февруари за да е до мен и бебето. Притеснява ме това че на втората му работа е до късно, и ще трябва да остане да спи в София при баща си. Ние живеем 15-20км извън София...а й той няма книжка и няма възможност да се прибира, таксита....това е разход. 2 дни няма да го виждам, а другите 2 дни е на работа в един хотел и ще се виждаме само вечер, колкото да преспи. Не съм свикнала да съм без него, да си лягам без него и като цяло да не остава време за нас. Най-много ме притеснява от това дето няма да се виждаме много много изведнъж да не каже, " ще се грижа за двама ви, но не искам да сме заедно". Абе като цяло да не ме зареже... заради друга
Мислите ли че се притеснявам напразно?

Да, напразно се притесняваш според мене. Няма да е у вас нощем само два дни. Не е много. Ако два дена липса те побърква трудно ще останете заедно в днешния, динамичен живот. Моят мъж работеше в друг град като се роди първото ни дете и си идваше само за уикенда. В другия град му плащаха хотела и режийните и вечер имаше запои с колеги и полу голи колежки. Не съм се притеснила. Нямах семейство или роднини наблизо.

По-добре да работи докато бебето е малко, дори след раждането. Трудното с бебетата е след 6тия месец. Новороденото суче, спи, пишка и ака. Това е. Не ти трябва помощ първите месеци. Ако има спешен случай викаш линейка.

Много двойки се изпокарват след появата на бебето. Според мене е добре и двамата да имат време сами. В първите месеци след раждането секс и без това няма с родилката, така че дали ще спи у вас или у баща си, все тая и даже е добре, че ще може да се види с баща си.

Притесненията за друга жена - безпаричен млад татко, без терен, без кола, в Софето не е апетитна хапка.

# 38
  • София
  • Мнения: 17 591

Ако не е опрял ножа до кокала... и на мен ми звучи абсурдно.

# 39
  • Мнения: 283
Тъй като неотдавна родих второ, мога да кажа, че не бих била съгласна на такъв вариант.
Не знам финансово колко спешна е ситуацията при вас, но има неща, които са по-важни от парите, като първите дни на бебчо вкъщи с мама и тати.
Вдигнах луд скандал, когато свекървата предложи на мъжа ми да спи с баткото в другата стая, а аз с бебето сама. Както бях бременна с контракции се развиках, че това категорично няма да позволя. Бебето е както на майката, така и на бащата, и щом аз ще ставам посред нощите, ще става и таткото. Двамата сме родители, двамата сме длъжни да се грижим за бебето.
Наложителна ли е тази втора работа ТОЧНО СЕГА, когато всеки момент се очаква да раждаш?
Хубаво е човек да живее извън града, но без кола и с малко дете, ми се струва мъчение. Ако имам избор, бих избрал да живея в града при такива обстоятелства.
Мъжът ти няма ли желание да вземе книжка или има причина да не може да се яви на курс?

# 40
  • Бургас
  • Мнения: 1 983
Към всички, които съветват купуване на кола и каране на шофьорски курс: Кой ви е плащал курса на вас? / защото той струва пари/. Кой ходеше на курс вместо вас? / Защото това изисква време/ . Кой ви купи евтината кола? / Защото тя също струва пари/ . Момичето ясно каза, че човекът отива, за да изкара някой лев. Нека не се опитваме да й вкарваме в главата от нашите бръмбари, само защото ни бръмчат повече.

# 41
  • Мнения: X
Здравейте.
Скрит текст:
Бременна съм в 9-ти месец. С мъжът ми сме заедно от 3 години. Наскоро той реши да си намери втора работа като се роди бебчето да има повече финанси и ще спре втората работа края на февруари за да е до мен и бебето. Притеснява ме това че на втората му работа е до късно, и ще трябва да остане да спи в София при баща си. Ние живеем 15-20км извън София...а й той няма книжка и няма възможност да се прибира, таксита....това е разход. 2 дни няма да го виждам, а другите 2 дни е на работа в един хотел и ще се виждаме само вечер, колкото да преспи. Не съм свикнала да съм без него, да си лягам без него и като цяло да не остава време за нас.
Най-много ме притеснява от това дето няма да се виждаме много много изведнъж да не каже, " ще се грижа за двама ви, но не искам да сме заедно". Абе като цяло да не ме зареже... заради друга
Мислите ли че се притеснявам напразно?
Зависи от самия мъж и от характера му.Ти си го познаваш...
Кръшкал ли ти е досега?
Заиграва ли се с други, по заведения, но интернет?
Давал ли ти е поводи за ревност-приятелки, съседки, колежки?
Честен ли е с теб по принцип, или си го хващала в лъжа?
Отговорен ли е по принцип, или все гледа да се скатае, от работа, задължения?
Ако имаш отговори "Да" на горните въпроси, да, имаш поводи да се притесняваш.
Ако отговорите са "Не", няма смисъл....

# 42
  • Мнения: 11
От авторката.
Точно вчера навлязох в 9-ти месец. Вчера поговорих с него, отговора му беше че иска да помогне по някакъв начин, с мен ще има хора когато дойде големият момент, той за това е бил спокоен. Той и като цяло е работохолик. Декември го съкратиха от работа и не само него а й негови колеги, не можа да си намери бързо работа защото точно тогава всеки началник се стиска за заплати и не търсят. Имахме спестявания които отидоха за бебчето. Та този месец си намери работа започна, започна и да ми плаща всичко само за да сме наред, говорихме си за упойка по време на раждане, и той се изплаши вика не, не ще те боли плащаме упойка а аз не искам понеже прага на болка ми е свръх голям, но той за негово успокоение. И да, за момента сме г/д зле финансово. А когато тръгна да раждам каза да му звъннем и веднага ще тръгне от работа за да дойде към мен. А за това че ме е страх да не ме зареже, ами станаха едни драми преди година, едни неща...изневери, глупости. Сега съжалява /то се вижда/ ама вече е късно. За книжката, той чете но от толкова много неща на главата му не може да запомни нищо. Вчера ми каза че сега можеше да е друго ако не го бяха съкратили, и нямаше да работи в момента и втора работа....

# 43
  • Варна
  • Мнения: 36 471
Е, явно е наложителна работата от финансова гледан точка. И какво значи "съжалявал ама е късно"? Ти си с него още, чакате дете, значи не е късно.

# 44
  • Мнения: 11
Имам предвид, че няма за какво да съжалява след като го е направил е искал да го направи.

Общи условия

Активация на акаунт