С какво ви дразнят свекървите? – 118

Ема, след болницата исках да заровим томахавката. Исках да забравя и да продължим напред. Ако ти се рови, намери един пост в който писах какво се случи втория път. Може да е септември.
Както и да е 😊 Може би времето ще покаже.

Томахавка се заравя с пълен игнор. Или поне аз така го правя.

Аз, понеже не знам, Лолитке, би ли споделила какво е станало след втория път в болницата.
Ако искаш, де

Frau,  аз от Вас нищо не очаквам.  Има  кой да ме оценява.   Позлати ги  твоите, ако искаш. Но и кола злато не може да замести живото присъствие, когато някой е  в трудно положение.

Трещи, то е ясно.  Кой разбрал , разбрал. .

Сложни са човешките взаимоотношения, но имат прости решения понякога.

Аз за себе си съм решила, да се държа възпитано и нормално с всеки, който се държи така с мен. Може човекът да не ми допада с някои свои черти, но ако насреща получавам нормално отношение, и моето е такова.

Опитвам да не очаквам всички да се държат както бих се държала аз, защото хората са различни. Ако се държат добре с мен, няма да задълбавам в различията ни, защото е напълно излишно.
 
Що се отнася до отношенията със свекърва ми, разбираме се, макар да сме различни. Естествено, има неща, които на мен са ми чужди в нейния характер и светоглед, както и обратното. Естествено понякога има нещо, което да ме подразни, както има и неща, които да ме подразнят в майка ми, в мъжа ми, напълно нормално е. Но не се оставям да дълбая в тези неща, нито да се самонавивам. Поставила съм си за цел да не сравнявам с майка ми, защото също е безпредметно и безполезно. Тя се е държала винаги добре с мен, от самото начало ме прие много топло, въпреки, че както писах по предния казус съм кака на сина ѝ с 6 години. Обича си внуците, майка е на мъжа, когото обичам и който е прекрасен, а той не е станал такъв изцяло от самосебе си. И е спала на столче до леглото в болничната ми стая, когато лежах бременна в 6-и месец в болница.

Предпочитам да се фокусирам в плюсовете, отколкото в минусите. Много по-щадящо е за нервите, моите и на околните. Та ако си навия на пръста мога да се фиксирам и самонавивам, че не гледа децата и напоследък не ги вижда често, но предпочитам да се съсредоточа във всичко написано в горните редове и да не забравям как ми е спала свита на стол до болничното легло.

  Ето , тук за мен е ябълката на раздора - помагали са , но колко трябва да помагат , за да бъдат доволни приемащите помощ. Защото има хора, на които много се помага според моите разбирания и те все смятат , че е недостатъчно. Има и такива като Ана, които запомнят какво са направили за тях , а не какво е можело. Защото и аз съм прекарала с едното си дете половин година по болници и не мога да не оценя факта, че бабите , като  свекърва ми повече ,гледаше тогава голямото.  Но и  съм мрънкала, че децата ми се вземаха само , когато имаме сериозен здравословен проблем, а по-късно и това не беше повод за помощ. Човек , за да не трупа горчилка, наистина не трябва да мисли какво според него е трябвало и можело. Защото разбиранията за помощ , особено непоискана , са различни.
  И ако внучето е едно или две и ти е удоволствие  - ще помогнеш. Но ако си баба на 3-4 - тогава трябва особено жертвоготовна нагласа да помагаш за всички.  Ако имаш две млади семейства , чакащи бабина помощ - не става да обръщаш внимание  и да помагаш на едното - ще си навлечеш по-голямо недоволство , отколкото да си гледаш просто бабиния кеф.

За нова тема сме.
Ананас по написаното наистина излиза, че съм неблагодарница. Склонна съм да се вгледам. Но не е толкова просто, явно и ти не си чела поста ми след болницата втория път. Помощта ми излезе през носа. До толкова, че ми стана болно. Да не дълбаем. Наистина нека гледаме хубавото, че лошото и без това е много.
Темата е 115, към 7- 8 страница. Ако някой исска може да види. На мен не ми се връща към това.

Ако не греша, ставаше въпрос, че мъжът ти има общ бизнес с баща си и сестрата на мъжа ти, която не работи, получава пари от този бизнес. Или иска да получава. Нещо такова. И когато с бебето сте били в болница, свекърва ти е упрекнала мъжа ти, че е стиснат към сестра си. Нещо подобно.

Ако правилно съм разбрала, това няма нищо общо с помощта на свекърва ти за децата и най-важното, нагазваш в много дълбоки и мътни води. Ама, много. Не препоръчвам.

О, Уиш въобще не искам да газя. От време на време се опитват да ми топят главата. Не желая.
Повтарям се вече, но пак казвам никой не ми е длъжен. Просто си мисля, че когато някой ти подаде ръка не бива после да ти го изкара през носа.
Днес съм по-добре.
Аз си обичах свекървата първите години. После се намеси дъщеря и. Не можа да понесе. И разбира се се завъртяха интриги. Не се отделя от майка си. Често Свекърва ми е говорила неща, които нараняват. Не нейни. 100% фантазии на дъщеря и. Но тя е убедена.
Дълга, гадна тема. Идвам тук може би да споделя, защото няма къде. Но нека спрем до тук. Моля ви, нека не ровим в моите работи днес. Някой ден сигурно пак ще ми докривее.
Хубав ден на всички! Благодаря ви.

Не си неблагодарна, проблемът е, че не искаш да вербализираш очакванията си, вероятно за да не ти поискат нещо насреща - примерно да си на страната на свекървата в споровете брат-сестра, но това не ви спира да очаквате от тях.

Ема е права. Освен това, подхождаш изключително емоционално, а това може да те подведе много лошо и да се окажеш накисната до ушите.

Може би сте прави. Но самата аз не искам да очаквам. Може би когато мине този гаден период ще се успокоя. Сега ми е много трудно.

Няма как, ако имаш взаимоотношения с някого, да нямаш никакви очаквания. Въпросът е реалистични ли са тези очаквания. И колкото по-реалистични са очакванията ти, колкото по рано са изказани, при това, ясно и точно, толкова по-лек е животът. Иначе се се оплитаме в очакване някой да разгадае какво ни е и да се сети как точно да откликне, ама по начина, по който ние искаме, но не казваме.

Помощта винаги излиза през носа. Това са фактите. А роднински истории, в които има намесени и финанси - мъжът ти да се оправя с тях, щом е с негови роднини.

И аз така смятам.

Това важи и за обратната страна, Уиш. Попадах много пъти в такива ситуации в които е трябвало да ''сетя''. Права си. Да, така е. Гадно е . Трябва да казваш. Освен това сега съм бомба. Винаги съм била емоционална, но сега е ужас.
Умни жени сте, веднага напипахте.