На колко години си? Той на колко е? Ако един мъж след максимум една година не пожелае съвместно съжителство не струва, нервите не струват, губенето на времето не струва и т.н
- Публикувана: 28 ян. 2020, 11:01 ч.
- Последно мнение: 30 ян. 2020, 20:29 ч.
Да сложа ли край?
Скрит текст:
Аз съм на 29, а той на 45. На колко години си? Той на колко е? Ако един мъж след максимум една година не пожелае съвместно съжителство не струва, нервите не струват, губенето на времето не струва и т.н
Бягай, бягай,само това ще ти кажа, казва ти го мъж на 35. Ама веднага се махай от тоя паразит
Аз съм на 29, а той на 45.
Ти си му удобна. Ясно е... Но той вече е минал през това и не иска нов брак, деца и проблеми
Не се вижда на към 50 години да сменя тепърва памперси... явно
Наистина... отдалечи се... помисли... не се залъгвай.... едва ли ще се промени рязко...Но и той така ще прецени и ще реши, не е младок и е наясно с всичко
Не се вижда на към 50 години да сменя тепърва памперси... явно
Наистина... отдалечи се... помисли... не се залъгвай.... едва ли ще се промени рязко...Но и той така ще прецени и ще реши, не е младок и е наясно с всичко
16 години разлика не са малко. Ако искаш семейство, по-добре си търси мъж около твоята възраст.
Скрит текст:
Аз съм на 29, а той на 45.На колко години си? Той на колко е? Ако един мъж след максимум една година не пожелае съвместно съжителство не струва, нервите не струват, губенето на времето не струва и т.н
Не си губи времето. Намери си някой по-млад.
Ако на 45 не знае, че няма как да сте на едно финансово и професионално ниво при 16 години разлика, освен друго е и идиот. Махайте се от него.
Не си губи времето. Намери си някой по-млад.
Намери си някой свестен. Млад или не, да те обича. Щото този не те.....
Хахаха, човека си разполага с парите и дома, вероятно си вижда децата, а като го засърби звънва на вратата и получава наготово и секс. Без ангажименти, разбира се, защото не прочетох да има такива към теб. Що ли не съм мъж, че и аз да намеря една като теб?!
С една дума - ти си му удобна. Развитие няма да има, ако ще да изкарваш и 10 бона. Шута в задните части и да си търси някоя друга наивница, която да го обслужва сексуално като му се прище. Щото ти си точно това сега - жена за задоволяване на плътски щения. Хич не си прави илюзии, че това вашето е връзка.
С една дума - ти си му удобна. Развитие няма да има, ако ще да изкарваш и 10 бона. Шута в задните части и да си търси някоя друга наивница, която да го обслужва сексуално като му се прище. Щото ти си точно това сега - жена за задоволяване на плътски щения. Хич не си прави илюзии, че това вашето е връзка.
Здравейте!
От почти 4 години съм във връзка, която е изпълнена с много хубави моменти, но половинката ми не желае да заживеем заедно, а за брак и деца да не говорим...
Доводите му са, че за да живеем заедно трябва да "си стъпя на краката" - да си намеря по-добре платена работа или да имам поне собствен дом, за да не разчитам на него и да не се чувствал "използван". (живея под наем)
Аз работя и имам доходи, които в сравнение с неговите може би са смешни, но никога не съм му искала дори 1 лв. за сметки, за храна или нещо подобно, плюс това се виждаме в "моя дом".
Предполагам, че всеки човек иска да получава най-малко 1500лв., но за съжаление за моята професия тези пари са недостижими, а харесвам професията и работата си.
Повдигнах въпроса за съвместно съжителство, брак, деца преди 1,5 г., но той категорично заяви, че жената трябва да бъде равна на мъжа и т.н. Не успяхме да се разберем, но не исках да приключваме, защото имам чувства и се надявах с течение на времето да осъзнае,че аз съм неговия човек и не е важно дали изкарвам 1000 или 1500 лв.
В началото на годината започнах да се чувствам подтисната и се запитах това ли представляват връзките, мерене на доходи? Имам чувства към приятелят ми, но годините си минават и аз не намирам спокойствие. Искам съвсем нормални неща като връзка - съвместно съжителство - брак -дете/деца. Той има зад гърба си брак, има и деца.
Преди 2 седмици се запознах с мъж, който проявява интерес към мен (далеч съм от мисълта, че той е човека,с когото ще създадем семейство), не съм влюбена, но не ми е и безразличен...Чувствам се странно и се питам, когато не се получава трябва ли да си тръгна или да остана и да чакам.. Не се чуствам готова да сложа край, но нямам вътрешен мир, трябва да предприема нещо.
Моля ви за съвет.
Благодаря предварително!
От почти 4 години съм във връзка, която е изпълнена с много хубави моменти, но половинката ми не желае да заживеем заедно, а за брак и деца да не говорим...
Доводите му са, че за да живеем заедно трябва да "си стъпя на краката" - да си намеря по-добре платена работа или да имам поне собствен дом, за да не разчитам на него и да не се чувствал "използван". (живея под наем)
Аз работя и имам доходи, които в сравнение с неговите може би са смешни, но никога не съм му искала дори 1 лв. за сметки, за храна или нещо подобно, плюс това се виждаме в "моя дом".
Предполагам, че всеки човек иска да получава най-малко 1500лв., но за съжаление за моята професия тези пари са недостижими, а харесвам професията и работата си.
Повдигнах въпроса за съвместно съжителство, брак, деца преди 1,5 г., но той категорично заяви, че жената трябва да бъде равна на мъжа и т.н. Не успяхме да се разберем, но не исках да приключваме, защото имам чувства и се надявах с течение на времето да осъзнае,че аз съм неговия човек и не е важно дали изкарвам 1000 или 1500 лв.
В началото на годината започнах да се чувствам подтисната и се запитах това ли представляват връзките, мерене на доходи? Имам чувства към приятелят ми, но годините си минават и аз не намирам спокойствие. Искам съвсем нормални неща като връзка - съвместно съжителство - брак -дете/деца. Той има зад гърба си брак, има и деца.
Преди 2 седмици се запознах с мъж, който проявява интерес към мен (далеч съм от мисълта, че той е човека,с когото ще създадем семейство), не съм влюбена, но не ми е и безразличен...Чувствам се странно и се питам, когато не се получава трябва ли да си тръгна или да остана и да чакам.. Не се чуствам готова да сложа край, но нямам вътрешен мир, трябва да предприема нещо.
Моля ви за съвет.
Благодаря предварително!
Жената да е равна на мъжа?!?Предполагам ,това значи,опъване на каиша относно прехраната,наравно с него,обаче домакинстването си остава женско занимание нали?
Я,го питай тоя мухъл,той може ли да е равен с теб?Когато родиш.ще кърми ли наравно с теб или ще дреме на дивана с бирата?
Намери си мъж,който ще те обича истински и няма да третира като лепка която му смуче режийните левчета(едва ли има милиони)..Имай малко самоуважение,щото ако останеш в тази връзка,после нямаш никакво право да мрънкаш колко е скапан живота,а той определено ще е такъв,ако избереш да живееш с този комлексиран малоценен индивид
Интересно е друго, каза че се срещате у вас. Той жилище няма ли? Изобщо мъж на 45 години...
И как така 1 лев не си му длъжна, не пътувате ли, не излизате ли по ресторанти, не ти ли прави подаръци
Един вид, ако той е финансово по-добре, защо все у вас се срещате и нищо ли не влага във връзката?
А за пари все говори? тъй ли?
И как така 1 лев не си му длъжна, не пътувате ли, не излизате ли по ресторанти, не ти ли прави подаръци
Един вид, ако той е финансово по-добре, защо все у вас се срещате и нищо ли не влага във връзката?
А за пари все говори? тъй ли?
Скрит текст:
Аз съм на 29, а той на 45.На колко години си? Той на колко е? Ако един мъж след максимум една година не пожелае съвместно съжителство не струва, нервите не струват, губенето на времето не струва и т.н