- Публикувана: 6 апр. 2020, 18:18 ч.
- Последно мнение: 10 апр. 2020, 16:48 ч.
Д-р Симидчиев отговаря на въпроси на потребителите на BG-Mamma за COVID-19
Доктор Симидчиев отговори на въпроси, зададени от потребителите на BG-Mamma в интервю, проведено от известната журналистка Миролюба Бенатова. Интервюто е записано на 5 април 2020 г.
Д-р Александър Симидчиев е специалист пулмолог, началник отделение по неинвазивна диагностика в Медицинския институт на МВР, член на Българското дружество по белодробни болести и бивш директор на отдел в GlaxoSmithKline Kанадa. Създател е и на първия в страната уеб базиран курс по „Дигитална медицина“.
Привърженик на използването на дигиталните мрежи за изграждане на ефективно и достъпно здравеопазване, д-р Симидчиев вярва, че технологичните иновации и дигиталната комуникация са ключът към подобряването на грижата за пациента.
Той ще продължи да отговаря на вашите въпроси като наш консултант във форума.
Можете да задавате Вашите въпроси към него в новата консултантска тема.
Въпроси от интервюто:
Беше обявено, че Медицинският съвет е закрит. Защо така се наложи?
Стана ясно, че сред заразените има и бебе също. В началото за бебетата имаше информация, че те не са засегнати. Към днешна дата, от малкото, което се знае за вируса и развитието на болестта, по отношение на бебетата какъв е случаят?
Ясно стана, че има девет хиляди извършени теста от референтните лаборатории от началото на кризата до днес. Това много или малко е на базата на населението на България?
Към този момент какви тестове се правят и кои от тях са надеждни? Къде хората могат да си направят изследване извън референтните лаборатории и могат да разчитат на тях?
Ако сме боледували от грипоподобно заболяване през януари или февруари, бихте ли препоръчали да отидем да си направим тест, който е свързан с откриването на антитела?
Вие казахте преди десетина дни, че няма достатъчно информация. Днес мислите ли различно?
Какви са изводите, които вие извадихте от тестването на тези хиляда полицаи, които бяха във вашия проект? Тествахте ги с PCR или с други тестове?
Има информация, че ще бъдат открити нови референтни лаборатории – в „Света Анна“ и в „Пирогов“, освен двете, действащи към този момент. Какви ще са хората, които приоритетно ще бъдат тествани там?
Стана ясно, че приоритетно ще бъдат изследвани вече и хора от колективи, които работят в големи предприятия. Така ли е?
Има ли стратегия за тестване?
Това, че българското население от 51-ва година насам е ваксинирано с ваксина против туберкулоза, пази ли ни?
Вие кои мерки препоръчвате и смятате, че те са абсолютно задължителни, така че да се опазим от бум на заболяването?
Вярна ли е информацията, че 30 % от тестовете дават грешка?
Откъде знаем на кой етап от епидемията сме в момента?
Каква е разликата между тестовете, които откриват познатите коронавируси и COVID-19?
Вирусът разпространява ли се през климатични системи и как точно става това?
Как и има ли опасност човек да се зарази, ако ходи сам по улицата?
За или против маските сте да бъдат носени от всички навсякъде?
Ако сме здрави и безсимптомни, как точно заразяваме другите?
Хората искат да се тестват, за да са наясно. Трябва ли?
Колко време може да продължи положението, в което сме сега? От какво зависи да не бъде продължено и нещата да спрат?
От това, което виждате на този етап вижда ли му се краят или още не е дошло началото?
Каква е степента на разумна достатъчност за отлагане на планови операции, за отлагане на терапия при онкоболни, за отлагане на косултации на бременни жени. Каква е разумната достатъчност?
Кога ще бъде възможно отново наблюдаването на бременности, кога ще се възобнови ваксинационният календар? Има ли конкретни параметри за този тип решения?
Съществуват ли препоръки за детските и женските консултации в труда, който Вие създадохте от Медицинския щаб?
Вашият професионален поглед и Вашето познание върху реалността в момента, показва ли, че ходят бременните жени на консултации и някой ги приема или им се казва, че това нещо се отлага?
Каква част от препоръките на Медицинския експертен съвет ще бъдат взети под внимание, защото докато трае извънредното положение има процеси, които не търпят отлагане?
На кого да се обадим, ако личният ни лекар не си вдига телефона?
Как по телефона личният лекар може да прецени, че симптомите са се влошили?
Има ли протокол с какво да се лекуват хората, които са с леки симптоми и им е препоръчано да си останат вкъщи?
Знаем вече, че имаше спор, кои точно медикаменти за сваляне на температурата и се твърдеше по френски източници в началото, че има някои медикаменти, които влошават състоянието. И това не е отречено досега. Така ли е?
Какво значи среднотежки и тежки прояви на заболяването?
Има ли неглижиране на всички останали заболявания и хора, които имат най-различни други страдания, някои от тях спешни?
Как да бъде планирано и проведено лечението на болните и евентуално какво се прави, ако те са спешни?
Онкоболните какво да правят?
Кои са най-рисковите групи и при кои кое трябва да бъде специфично?
Може ли да се прави сравнение между Италия и България? Може ли тук да не стане като в Италия?
Защо се различаваме като брой инфектирани случаи? Заради мерките, които правителството е назначило, защото имаме по-добър имунитет като общество или защото има малко тествани хора?
Може ли нуждата от социална изолация да продължи до безкрай?
Имаше предложение от бизнесмени да минава България на две скорости. Как да стане?
България има национален план за готовност за грипна пандемия, който е написан 2006 г. този план. Смятате ли, че България е взела по-насериозно възможността да попадне в пандемия?
Никой не си е направил труда от 2006 г. до сега да каже, че това може да се случи и е хубаво да се инвестира в здравеопазването. Така ли е?
При положение, че има все пак план, който предвижда евентуално хипотетично да има пандемия ...с висока смъртност и с необходимост от респираторни апарати, как си обяснявате, че именно в последните години в България няма достатъчно реаниматори?
Реаниматорите, които спасяват хора с много тежки усложнения, са по-лошо платени от кого?
Вирусът е тежко икономическо наказание ли е за здравеопазването?
Какво мислите за шведския модел, който изглежда доста либерален в момента и малко се говори за него?
Швеция и Финландия, те са едни и същи, една до друга са. Във Финландия има много по-сериозни мерки, отколкото в Швеция, така че дали е въпрос точно на народопсихология или на подход?
Каква е разликата между познатата бронхопневмония и тази, която се предизвиква от COVID-19?
Има ли вече информация дали имунитетът на преболедувалите е траен?
Можем ли да се заразим през биологични продукти, например през преливане на кръв?
Какви са трайните последици за човешкия организъм, ако преболедува COVID-19, но е минал през тежко заболяване?
Каква е гаранцията, че няма да има отново завъртане на заразата, отново завихряне след като приключи извънредното положение?
Кога ще станат известни резултатите на тази извадка от 1000 полицаи? Мислите ли, че ще покаже дали имаме развит относителен имунитет като общество, или обратното, че още не сме влезли в заболяването?
Кога се развива проява на болестта, след като сме се заразили? Заразни ли са хора, ако не кашлят и не кихат?
Масовото тестване на хората няма ли да помогне тази латентна, огромна група да излезе на повърхността? Въпрос на ресурси и пари ли е?
С какво се предпазвате и какво съветвате близките си?
Ние, като граждани, чакаме някой да ни каже и поне да ни даде времева рамка, стъпките, които ще бъдат приети и ние точно какво трябва да правим първо, и после второ, и после трето, имаме нужда от някакъв хоризонт. Струва ми се, че обществото в момента няма хоризонт…
Вие смятате ли, че мерките трябва да бъдат затегнати?
Трябва ли да мием всички продукти, които внасяме от пазара или сме си купили от магазина?
Трябва ли да носим ръкавици?
Темата е част от социалната инициатива на BG-Mamma "Специалистите говорят".
Вижте всички специалисти, които са се включили в кампанията ТУК.
#СпециалиститеГоворят #ЗаедноВкъщи
Д-р Александър Симидчиев е специалист пулмолог, началник отделение по неинвазивна диагностика в Медицинския институт на МВР, член на Българското дружество по белодробни болести и бивш директор на отдел в GlaxoSmithKline Kанадa. Създател е и на първия в страната уеб базиран курс по „Дигитална медицина“.
Привърженик на използването на дигиталните мрежи за изграждане на ефективно и достъпно здравеопазване, д-р Симидчиев вярва, че технологичните иновации и дигиталната комуникация са ключът към подобряването на грижата за пациента.
Той ще продължи да отговаря на вашите въпроси като наш консултант във форума.
Можете да задавате Вашите въпроси към него в новата консултантска тема.
Въпроси от интервюто:
Беше обявено, че Медицинският съвет е закрит. Защо така се наложи?
Стана ясно, че сред заразените има и бебе също. В началото за бебетата имаше информация, че те не са засегнати. Към днешна дата, от малкото, което се знае за вируса и развитието на болестта, по отношение на бебетата какъв е случаят?
Ясно стана, че има девет хиляди извършени теста от референтните лаборатории от началото на кризата до днес. Това много или малко е на базата на населението на България?
Към този момент какви тестове се правят и кои от тях са надеждни? Къде хората могат да си направят изследване извън референтните лаборатории и могат да разчитат на тях?
Ако сме боледували от грипоподобно заболяване през януари или февруари, бихте ли препоръчали да отидем да си направим тест, който е свързан с откриването на антитела?
Вие казахте преди десетина дни, че няма достатъчно информация. Днес мислите ли различно?
Какви са изводите, които вие извадихте от тестването на тези хиляда полицаи, които бяха във вашия проект? Тествахте ги с PCR или с други тестове?
Има информация, че ще бъдат открити нови референтни лаборатории – в „Света Анна“ и в „Пирогов“, освен двете, действащи към този момент. Какви ще са хората, които приоритетно ще бъдат тествани там?
Стана ясно, че приоритетно ще бъдат изследвани вече и хора от колективи, които работят в големи предприятия. Така ли е?
Има ли стратегия за тестване?
Това, че българското население от 51-ва година насам е ваксинирано с ваксина против туберкулоза, пази ли ни?
Вие кои мерки препоръчвате и смятате, че те са абсолютно задължителни, така че да се опазим от бум на заболяването?
Вярна ли е информацията, че 30 % от тестовете дават грешка?
Откъде знаем на кой етап от епидемията сме в момента?
Каква е разликата между тестовете, които откриват познатите коронавируси и COVID-19?
Вирусът разпространява ли се през климатични системи и как точно става това?
Как и има ли опасност човек да се зарази, ако ходи сам по улицата?
За или против маските сте да бъдат носени от всички навсякъде?
Ако сме здрави и безсимптомни, как точно заразяваме другите?
Хората искат да се тестват, за да са наясно. Трябва ли?
Колко време може да продължи положението, в което сме сега? От какво зависи да не бъде продължено и нещата да спрат?
От това, което виждате на този етап вижда ли му се краят или още не е дошло началото?
Каква е степента на разумна достатъчност за отлагане на планови операции, за отлагане на терапия при онкоболни, за отлагане на косултации на бременни жени. Каква е разумната достатъчност?
Кога ще бъде възможно отново наблюдаването на бременности, кога ще се възобнови ваксинационният календар? Има ли конкретни параметри за този тип решения?
Съществуват ли препоръки за детските и женските консултации в труда, който Вие създадохте от Медицинския щаб?
Вашият професионален поглед и Вашето познание върху реалността в момента, показва ли, че ходят бременните жени на консултации и някой ги приема или им се казва, че това нещо се отлага?
Каква част от препоръките на Медицинския експертен съвет ще бъдат взети под внимание, защото докато трае извънредното положение има процеси, които не търпят отлагане?
На кого да се обадим, ако личният ни лекар не си вдига телефона?
Как по телефона личният лекар може да прецени, че симптомите са се влошили?
Има ли протокол с какво да се лекуват хората, които са с леки симптоми и им е препоръчано да си останат вкъщи?
Знаем вече, че имаше спор, кои точно медикаменти за сваляне на температурата и се твърдеше по френски източници в началото, че има някои медикаменти, които влошават състоянието. И това не е отречено досега. Така ли е?
Какво значи среднотежки и тежки прояви на заболяването?
Има ли неглижиране на всички останали заболявания и хора, които имат най-различни други страдания, някои от тях спешни?
Как да бъде планирано и проведено лечението на болните и евентуално какво се прави, ако те са спешни?
Онкоболните какво да правят?
Кои са най-рисковите групи и при кои кое трябва да бъде специфично?
Може ли да се прави сравнение между Италия и България? Може ли тук да не стане като в Италия?
Защо се различаваме като брой инфектирани случаи? Заради мерките, които правителството е назначило, защото имаме по-добър имунитет като общество или защото има малко тествани хора?
Може ли нуждата от социална изолация да продължи до безкрай?
Имаше предложение от бизнесмени да минава България на две скорости. Как да стане?
България има национален план за готовност за грипна пандемия, който е написан 2006 г. този план. Смятате ли, че България е взела по-насериозно възможността да попадне в пандемия?
Никой не си е направил труда от 2006 г. до сега да каже, че това може да се случи и е хубаво да се инвестира в здравеопазването. Така ли е?
При положение, че има все пак план, който предвижда евентуално хипотетично да има пандемия ...с висока смъртност и с необходимост от респираторни апарати, как си обяснявате, че именно в последните години в България няма достатъчно реаниматори?
Реаниматорите, които спасяват хора с много тежки усложнения, са по-лошо платени от кого?
Вирусът е тежко икономическо наказание ли е за здравеопазването?
Какво мислите за шведския модел, който изглежда доста либерален в момента и малко се говори за него?
Швеция и Финландия, те са едни и същи, една до друга са. Във Финландия има много по-сериозни мерки, отколкото в Швеция, така че дали е въпрос точно на народопсихология или на подход?
Каква е разликата между познатата бронхопневмония и тази, която се предизвиква от COVID-19?
Има ли вече информация дали имунитетът на преболедувалите е траен?
Можем ли да се заразим през биологични продукти, например през преливане на кръв?
Какви са трайните последици за човешкия организъм, ако преболедува COVID-19, но е минал през тежко заболяване?
Каква е гаранцията, че няма да има отново завъртане на заразата, отново завихряне след като приключи извънредното положение?
Кога ще станат известни резултатите на тази извадка от 1000 полицаи? Мислите ли, че ще покаже дали имаме развит относителен имунитет като общество, или обратното, че още не сме влезли в заболяването?
Кога се развива проява на болестта, след като сме се заразили? Заразни ли са хора, ако не кашлят и не кихат?
Масовото тестване на хората няма ли да помогне тази латентна, огромна група да излезе на повърхността? Въпрос на ресурси и пари ли е?
С какво се предпазвате и какво съветвате близките си?
Ние, като граждани, чакаме някой да ни каже и поне да ни даде времева рамка, стъпките, които ще бъдат приети и ние точно какво трябва да правим първо, и после второ, и после трето, имаме нужда от някакъв хоризонт. Струва ми се, че обществото в момента няма хоризонт…
Вие смятате ли, че мерките трябва да бъдат затегнати?
Трябва ли да мием всички продукти, които внасяме от пазара или сме си купили от магазина?
Трябва ли да носим ръкавици?
Темата е част от социалната инициатива на BG-Mamma "Специалистите говорят".
Вижте всички специалисти, които са се включили в кампанията ТУК.
#СпециалиститеГоворят #ЗаедноВкъщи
Миролюба Бенатова:
Медицинският съвет, д-р Симидчиев, вчера беше обявено, че е закрит. Защо така се наложи?
Доктор Симидчиев:
Ние имахме да направим един документ, с който да помогнем на колегите медици да се структурира малко информацията покрай този огромен хаос от много информация от различни източници, не всичките на български език. Направихме всичко в рамките на около една седмица – да създадем един документ, който е „жив документ“, тоест той не е окончателен документ. Много се дискутира обемът му. Той стана четиристотин страници. Това е електронен документ, който помага с около стоте хиперлинка, които има вътре, позволява лекарите бързо да се ориентират в областта, която ги интересува. И най-същественото е, понеже той има различни раздели, той има раздел „Белодробни болести“, „Кардиология“, „Психиатрия“, „Онкология“, може да се направи така, че ако имате пациент, който ви е с инфекциозното заболяване COVID-19 и същевременно има онкологично заболяване и е с някакъв друг проблем кардиологичен, да може бързо да видите тези раздели, които конкретно интересуват вашия случай, без да трябва да четете четиристотин страници.
Медицинският съвет, д-р Симидчиев, вчера беше обявено, че е закрит. Защо така се наложи?
Доктор Симидчиев:
Ние имахме да направим един документ, с който да помогнем на колегите медици да се структурира малко информацията покрай този огромен хаос от много информация от различни източници, не всичките на български език. Направихме всичко в рамките на около една седмица – да създадем един документ, който е „жив документ“, тоест той не е окончателен документ. Много се дискутира обемът му. Той стана четиристотин страници. Това е електронен документ, който помага с около стоте хиперлинка, които има вътре, позволява лекарите бързо да се ориентират в областта, която ги интересува. И най-същественото е, понеже той има различни раздели, той има раздел „Белодробни болести“, „Кардиология“, „Психиатрия“, „Онкология“, може да се направи така, че ако имате пациент, който ви е с инфекциозното заболяване COVID-19 и същевременно има онкологично заболяване и е с някакъв друг проблем кардиологичен, да може бързо да видите тези раздели, които конкретно интересуват вашия случай, без да трябва да четете четиристотин страници.
Миролюба Бенатова:
Днес стана ясно, че вече има 522 заразени /данните са към момента на взимане на интервюто, 4 април бел. ред./, и едно бебе също така е в това число. В началото за бебетата имаше информация, че те не са засегнати. След това вече стана ясно, че има такива заразени. Тази тема вълнува много хора. Може ли да кажете от малкото, което се знае за вируса и развитието на болестта, по отношение на бебетата каква е ситуацията?
Доктор Симидчиев:
Детайлно не може да се говори. Данните, които имаме, са, че има в световен мащаб, мисля, че има около трийсет и няколко случая, свързани с много малки деца, новородени и бебета, които са заразени. Едно от нещата, което се знае, е че заразяване от майка към бебе по време на раждането не се случва. Но след раждането е възможно детето да бъде заразено по стандартните начини през дихателната система и по контактен път.
Миролюба Бенатова:
Това означава ли вътрешноболнична инфекция?
Доктор Симидчиев:
Такива данни в момента нямаме, но имайте предвид, че едно новородено, след като бъде изписано от болницата, след като започне да бъде кърмено, е доста вероятно да има контакт с този вирус. Това, което засега поне знаем, е, че при децата тази инфекция протича доста по-леко, отколкото при хора, които са възрастни.
Днес стана ясно, че вече има 522 заразени /данните са към момента на взимане на интервюто, 4 април бел. ред./, и едно бебе също така е в това число. В началото за бебетата имаше информация, че те не са засегнати. След това вече стана ясно, че има такива заразени. Тази тема вълнува много хора. Може ли да кажете от малкото, което се знае за вируса и развитието на болестта, по отношение на бебетата каква е ситуацията?
Доктор Симидчиев:
Детайлно не може да се говори. Данните, които имаме, са, че има в световен мащаб, мисля, че има около трийсет и няколко случая, свързани с много малки деца, новородени и бебета, които са заразени. Едно от нещата, което се знае, е че заразяване от майка към бебе по време на раждането не се случва. Но след раждането е възможно детето да бъде заразено по стандартните начини през дихателната система и по контактен път.
Миролюба Бенатова:
Това означава ли вътрешноболнична инфекция?
Доктор Симидчиев:
Такива данни в момента нямаме, но имайте предвид, че едно новородено, след като бъде изписано от болницата, след като започне да бъде кърмено, е доста вероятно да има контакт с този вирус. Това, което засега поне знаем, е, че при децата тази инфекция протича доста по-леко, отколкото при хора, които са възрастни.
Миролюба Бенатова:
Ясно стана, че има девет хиляди извършени теста от референтните лаборатории от началото на кризата до днес /официалните данните към 6 април вече сочат, че тестваните у нас са 16 хиляди - в референтните и частните лаборатории, но това не променя смисъла на въпроса и отговора по същество бел. ред/. Това много или малко е на базата на населението на България?
Доктор Симидчиев:
Когато се сравняваме с други държави, не сме от държавите, които използват много тестове в момента. Част от тези тестове, важно е да се знае какво изследваме, защото тестовете биват различни. Едни от тях изследват за наличието на вируса. Други изследват за това как нашата имунна система отговаря на вируса. И в зависимост от това кои тестове се използват, можем да получаваме различни отговори. Аз съм един от привържениците на това да има повече тестване, но не по принцип да се говори за масово тестване, а да се говори за това кой тест, защо и кога използваме. Тоест чисто професионално да знаем, ако в началото става въпрос за инфектиране на повече хора преди имунитетът да е включен, трябва да тестваме за вируса. Ако става въпрос за по-късни етапи, когато нашият имунитет се включва, трябва да тестваме как се включва имунитетът, а не дали имаме вирус. Защото различните тестове дават различни отговори и масовостта трябва да е насочена към конкретна мярка, която можем да приложим. Например по-късно в еволюцията на епидемията, когато вече има хора, които са развили имунен отговор, е добре да тестваме какво се е случило с имунитета и тези, които вече са развили имунитет на базата на преболедуването, няма нужда да спазват карантинни мерки. Стига да не пръскат вируси, защото има един период, в който имунитетът е наличен, човек започва да се изчиства, но все още може да пръска вируси. Тоест, ние трябва да сме сигурни, че вируса вече го няма, но пък е развит имунитет от преболедуването.
Ясно стана, че има девет хиляди извършени теста от референтните лаборатории от началото на кризата до днес /официалните данните към 6 април вече сочат, че тестваните у нас са 16 хиляди - в референтните и частните лаборатории, но това не променя смисъла на въпроса и отговора по същество бел. ред/. Това много или малко е на базата на населението на България?
Доктор Симидчиев:
Когато се сравняваме с други държави, не сме от държавите, които използват много тестове в момента. Част от тези тестове, важно е да се знае какво изследваме, защото тестовете биват различни. Едни от тях изследват за наличието на вируса. Други изследват за това как нашата имунна система отговаря на вируса. И в зависимост от това кои тестове се използват, можем да получаваме различни отговори. Аз съм един от привържениците на това да има повече тестване, но не по принцип да се говори за масово тестване, а да се говори за това кой тест, защо и кога използваме. Тоест чисто професионално да знаем, ако в началото става въпрос за инфектиране на повече хора преди имунитетът да е включен, трябва да тестваме за вируса. Ако става въпрос за по-късни етапи, когато нашият имунитет се включва, трябва да тестваме как се включва имунитетът, а не дали имаме вирус. Защото различните тестове дават различни отговори и масовостта трябва да е насочена към конкретна мярка, която можем да приложим. Например по-късно в еволюцията на епидемията, когато вече има хора, които са развили имунен отговор, е добре да тестваме какво се е случило с имунитета и тези, които вече са развили имунитет на базата на преболедуването, няма нужда да спазват карантинни мерки. Стига да не пръскат вируси, защото има един период, в който имунитетът е наличен, човек започва да се изчиства, но все още може да пръска вируси. Тоест, ние трябва да сме сигурни, че вируса вече го няма, но пък е развит имунитет от преболедуването.
Миролюба Бенатова:
Към този момент какви тестове се правят и кои от тях са надеждни? Като въпросът ми се отнася за лабораториите, които са извън референтните лаборатории?
Доктор Симидчиев:
За надеждни се считат PCR тестовете, които изследват вируса като наличие.
Миролюба Бенатова:
Къде хората могат да си направят изследване извън референтните лаборатории и могат да разчитат на тях? Има ли такова място?
Доктор Симидчиев:
На практика всички лаборатории, които предлагат тестове, предлагат тестове със сертифицирано качество. Те, за да бъдат внесени в България, трябва да бъдат разрешени от Изпълнителната агенция по лекарства. Въпросът е кога и защо се правят тестовете, а не просто да се направи тест, защото какъв е смисълът да правите тест, ако нямате никакви оплаквания, а изследвате имунитета си към вируса? Това може да покаже единствено и само, че вече сте развил имунитет, ако сте боледували, без да забележите. Това нещо се случва доста рядко за момента и освен това епидемията е от три месеца. Тоест малка част от нашето общество е експонирано на вируса, поради което малка част е вероятно да имат имунен отговор. Тоест тестове, които изследват имунитета, не са подходящи за такива хора, но те са много подходящи за хора, които в последните 1 – 2 седмици са имали вирусно заболяване и се подозира, че има някакъв такъв проблем или от 4 – 5 дена боледуват към сегашния момент. А антителата, които се изследват при някои от тези тестове, показват, ако те са IgM антитела, че ние боледуваме в момента. Имунитетът се бори в момента с вирус, а ако имаме IgG , тоест имуноглобулин G, това показва, че ние сме преболедували и вече имаме паметов имунитет от преболедуване.
Към този момент какви тестове се правят и кои от тях са надеждни? Като въпросът ми се отнася за лабораториите, които са извън референтните лаборатории?
Доктор Симидчиев:
За надеждни се считат PCR тестовете, които изследват вируса като наличие.
Миролюба Бенатова:
Къде хората могат да си направят изследване извън референтните лаборатории и могат да разчитат на тях? Има ли такова място?
Доктор Симидчиев:
На практика всички лаборатории, които предлагат тестове, предлагат тестове със сертифицирано качество. Те, за да бъдат внесени в България, трябва да бъдат разрешени от Изпълнителната агенция по лекарства. Въпросът е кога и защо се правят тестовете, а не просто да се направи тест, защото какъв е смисълът да правите тест, ако нямате никакви оплаквания, а изследвате имунитета си към вируса? Това може да покаже единствено и само, че вече сте развил имунитет, ако сте боледували, без да забележите. Това нещо се случва доста рядко за момента и освен това епидемията е от три месеца. Тоест малка част от нашето общество е експонирано на вируса, поради което малка част е вероятно да имат имунен отговор. Тоест тестове, които изследват имунитета, не са подходящи за такива хора, но те са много подходящи за хора, които в последните 1 – 2 седмици са имали вирусно заболяване и се подозира, че има някакъв такъв проблем или от 4 – 5 дена боледуват към сегашния момент. А антителата, които се изследват при някои от тези тестове, показват, ако те са IgM антитела, че ние боледуваме в момента. Имунитетът се бори в момента с вирус, а ако имаме IgG , тоест имуноглобулин G, това показва, че ние сме преболедували и вече имаме паметов имунитет от преболедуване.
Миролюба Бенатова:
Ако сме боледували от грипоподобно заболяване през януари или февруари, бихте ли препоръчали да отидем да си направим тест, който е свързан с откриването на антитела?
Доктор Симидчиев:
Честно да ви кажа, не, защото вероятността да сме заразени, при положение че имаме относително малко на брой случаи в момента, които са доказани с директния тест за вируса, а епидемичната обстановка предполага, че вероятно имаме повече хора, но това, което има като статистика от Китай и от други държави е, че на един починал има между 800 и 1000 заразени. Тоест, ако умножим броя на починалите в България, ще видим горе-долу за колко става въпрос като заразени. Много повече са от тези, които сме тествали, тоест цифрата, която говорим за изтествани и доказани, е по-малко от заразените естествено. Това, което трябва да правим в момента, е да можем бързо да доказваме при тези хора, които са особено рискови, контактни на широк кръг от места, дали те имат вирус, ако те са особено рискови примерно, както са лекарите, да речем, или имат постваксинален имунитет, за хора, които се очаква в този период от януари до март включително да са имали много контакти и да са преболедували, без да са разбрали. И точно това са част от изследванията, които вече направихме. Те са при малък процент от хората, защото ресурсът за тестове трябва да се изразходва много разумно. Ако имаме Х броя теста, няма как да направим Х + 1 брой изследвания. Наличието на тестове определя и стратегията, но е важно да имаме информация. Аз съм привърженик на това, когато управляваме един процес, да имаме информация за процеса, който управляваме, и затова трябва да има тестове.
Ако сме боледували от грипоподобно заболяване през януари или февруари, бихте ли препоръчали да отидем да си направим тест, който е свързан с откриването на антитела?
Доктор Симидчиев:
Честно да ви кажа, не, защото вероятността да сме заразени, при положение че имаме относително малко на брой случаи в момента, които са доказани с директния тест за вируса, а епидемичната обстановка предполага, че вероятно имаме повече хора, но това, което има като статистика от Китай и от други държави е, че на един починал има между 800 и 1000 заразени. Тоест, ако умножим броя на починалите в България, ще видим горе-долу за колко става въпрос като заразени. Много повече са от тези, които сме тествали, тоест цифрата, която говорим за изтествани и доказани, е по-малко от заразените естествено. Това, което трябва да правим в момента, е да можем бързо да доказваме при тези хора, които са особено рискови, контактни на широк кръг от места, дали те имат вирус, ако те са особено рискови примерно, както са лекарите, да речем, или имат постваксинален имунитет, за хора, които се очаква в този период от януари до март включително да са имали много контакти и да са преболедували, без да са разбрали. И точно това са част от изследванията, които вече направихме. Те са при малък процент от хората, защото ресурсът за тестове трябва да се изразходва много разумно. Ако имаме Х броя теста, няма как да направим Х + 1 брой изследвания. Наличието на тестове определя и стратегията, но е важно да имаме информация. Аз съм привърженик на това, когато управляваме един процес, да имаме информация за процеса, който управляваме, и затова трябва да има тестове.
Миролюба Бенатова:
Вие казахте преди десетина дни, че няма достатъчно информация. Днес мислите ли различно?
Доктор Симидчиев:
Не, продължавам да смятам, че имаме недостатъчно информация, защото, за да я имаме тази информация, трябва целенасочено да имаме стратегия за събиране на тази информация. Имаме на различни места различна информация. Имаме такива проучвания като това, което аз извърших при една рискова група с около 1000 теста /става дума за изследване на 1000 полицаи с бързи тестове за откриване антитела бел. ред./. Имаме и други парчета информация, които с подобни тестове се правят изследвания на хора, които отиват да се тестват. На други места са правени такива скринингови проучвания в други аспекти. Ген. Мутафчийски каза, че има такива две хиляди теста при военните. Ако тази информация се събере на едно място, ние ще имаме много по-надеждна информация, защото хиляда човека са относително малко.
Миролюба Бенатова:
Звучи доста логично, че като се събере цялата информация на едно място, картината ще е по-ясна, в този смисъл това на този етап не се ли прави?
Доктор Симидчиев:
Досега това, което аз съм видял като обикновен участник и потребител в този процес, е, че досега мерките бяха насочени към това да намалим скоростта на заразяване от нови хора. Това вече е постигнато. България е една от държавите, която има доста ниска скорост на заразяване по принцип. И сега минаваме в етапа, когато трябва да започнем да организираме информацията, която да ни даде възможност да преценим какви мерки да се правят. Невинаги ще имаме достатъчно ресурс. Във всяка една от системите, които реагират на тази пандемия в момента, няма достатъчно ресурс, но с наличния ресурс какво можем да максимализираме като резултат. Това е нещото, към което апелирам.
Вие казахте преди десетина дни, че няма достатъчно информация. Днес мислите ли различно?
Доктор Симидчиев:
Не, продължавам да смятам, че имаме недостатъчно информация, защото, за да я имаме тази информация, трябва целенасочено да имаме стратегия за събиране на тази информация. Имаме на различни места различна информация. Имаме такива проучвания като това, което аз извърших при една рискова група с около 1000 теста /става дума за изследване на 1000 полицаи с бързи тестове за откриване антитела бел. ред./. Имаме и други парчета информация, които с подобни тестове се правят изследвания на хора, които отиват да се тестват. На други места са правени такива скринингови проучвания в други аспекти. Ген. Мутафчийски каза, че има такива две хиляди теста при военните. Ако тази информация се събере на едно място, ние ще имаме много по-надеждна информация, защото хиляда човека са относително малко.
Миролюба Бенатова:
Звучи доста логично, че като се събере цялата информация на едно място, картината ще е по-ясна, в този смисъл това на този етап не се ли прави?
Доктор Симидчиев:
Досега това, което аз съм видял като обикновен участник и потребител в този процес, е, че досега мерките бяха насочени към това да намалим скоростта на заразяване от нови хора. Това вече е постигнато. България е една от държавите, която има доста ниска скорост на заразяване по принцип. И сега минаваме в етапа, когато трябва да започнем да организираме информацията, която да ни даде възможност да преценим какви мерки да се правят. Невинаги ще имаме достатъчно ресурс. Във всяка една от системите, които реагират на тази пандемия в момента, няма достатъчно ресурс, но с наличния ресурс какво можем да максимализираме като резултат. Това е нещото, към което апелирам.
Миролюба Бенатова:
Какви са изводите, които вие извадихте от тестването на тези хиляда полицаи, които бяха във вашия проект? Тестването е по метода PCR или с други тестове?
Доктор Симидчиев:
С обикновените бързи тестове бяха тествани, тоест с това доколко те имат имунен отговор към инфекцията. Това бяха хора, които не са симптоматични. Това са хора, които ежедневно контактуват с големи групи от хора навън. Те са в постоянна възможност да бъдат заразени, но са абсолютно асимптомни, тоест това са една извадка от нашето общество, която поради естеството на работата си контактува с много други хора и е добър модел да видим какво е нивото на инфектираност и възможността нашият имунен отговор да реагира в тези условия. Резултатите ще бъдат известни до края на тази седмица.
Какви са изводите, които вие извадихте от тестването на тези хиляда полицаи, които бяха във вашия проект? Тестването е по метода PCR или с други тестове?
Доктор Симидчиев:
С обикновените бързи тестове бяха тествани, тоест с това доколко те имат имунен отговор към инфекцията. Това бяха хора, които не са симптоматични. Това са хора, които ежедневно контактуват с големи групи от хора навън. Те са в постоянна възможност да бъдат заразени, но са абсолютно асимптомни, тоест това са една извадка от нашето общество, която поради естеството на работата си контактува с много други хора и е добър модел да видим какво е нивото на инфектираност и възможността нашият имунен отговор да реагира в тези условия. Резултатите ще бъдат известни до края на тази седмица.
Миролюба Бенатова:
В момента вече има две нови референтни лаборатории, какви ще са хората, които приоритетно ще бъдат тествани там?
Доктор Симидчиев:
Стратегията в момента е да се тестват тези, които имат основателно подозрение за наличието на коронавирус. Според мен това, което трябва да бъде приоритизирано, е и тестването на медицинския персонал, защото от другите държави, където знаем, че тази инфекция направи големи поражения, е ясно, че диспропорционално голям процент, тоест прекалено много от медицинския персонал беше заразен, с което той беше изваден от службата. А е много трудно да заместите един специалист, който трябва да се обучи в рамките на 15 – 20 години, да го заместите с някой в рамките на 2 – 3 дни. Така че, от тази гледна точка, особен фокус трябва да се направи върху това, първо, лекарите да бъдат адекватно снабдени с лични предпазни средства, и второ – те да бъдат тествани дори при най-малко съмнение, че може да има такъв проблем. За да може да се съхрани системата и тя да не колабира, защото ако здравни кадри излязат от системата, самата система се сгъва много като капацитет. Един лекар средно преглежда около 15 до 20 пациента на ден. Ако ние извадим един човек от тази система, това значи на ден по 20 човека да не могат да получат помощ. Съществено е да се делегира, да се предложи достатъчен ресурс за това.
В момента вече има две нови референтни лаборатории, какви ще са хората, които приоритетно ще бъдат тествани там?
Доктор Симидчиев:
Стратегията в момента е да се тестват тези, които имат основателно подозрение за наличието на коронавирус. Според мен това, което трябва да бъде приоритизирано, е и тестването на медицинския персонал, защото от другите държави, където знаем, че тази инфекция направи големи поражения, е ясно, че диспропорционално голям процент, тоест прекалено много от медицинския персонал беше заразен, с което той беше изваден от службата. А е много трудно да заместите един специалист, който трябва да се обучи в рамките на 15 – 20 години, да го заместите с някой в рамките на 2 – 3 дни. Така че, от тази гледна точка, особен фокус трябва да се направи върху това, първо, лекарите да бъдат адекватно снабдени с лични предпазни средства, и второ – те да бъдат тествани дори при най-малко съмнение, че може да има такъв проблем. За да може да се съхрани системата и тя да не колабира, защото ако здравни кадри излязат от системата, самата система се сгъва много като капацитет. Един лекар средно преглежда около 15 до 20 пациента на ден. Ако ние извадим един човек от тази система, това значи на ден по 20 човека да не могат да получат помощ. Съществено е да се делегира, да се предложи достатъчен ресурс за това.
Миролюба Бенатова:
Мисля, че от изказването на Националния щаб стана ясно, че приоритетно ще бъдат изследвани вече и хора от колективи, които работят в големи предприятия?
Доктор Симидчиев:
Това е много разумна мярка. Важно е първо да изследваме тези, които поради естеството на работата си имат най-голям риск. Това са хората, които контактуват ежедневно с възможно заразни. Такива са хората в градския транспорт, такива са продавачите в хранителните магазини, такива са фармацевтите в аптеките, такива са лекарите в кабинетите, които контактуват ежедневно. Това са рискови групи, заедно с полицаите, които поради естеството на работата си трябва да организират тази система също. Тези групи са особено рискови. Ако те нямат оплаквания, те могат да бъдат безсимптомни заразоносители, но няма нужда да ги тестваме за безсимптомно заразоносителноство. Но те, бидейки рискови, трябва да бъдат тествани с една идея по-високо внимание. След това може да се разшири към предприятия, които имат големи групи, защото самият факт на по-голяма група сам по себе си не е рисков, ако вътре няма заразени симптоматични хора. Тоест събирането на по-големи групи е рисково тогава, когато в тези групи е възможно да се получи инфекция. Ако хората социално се изолират вкъщи и са безсимптомни един продължителен период, вероятността те да са заразени, дори и да влязат в по-голяма група, е по-малка, отколкото на рисковите, които трябва, поради естеството на работата си, да контактуват с много повече хора. Но пак казвам, въпрос на ресурс е как да се изгради стратегията на тестуване. При всички положения трябва да имаме нещо, наречено стратегия на тестуването, тоест да се изгради една последователност от избори къде да сложим ресурса – дали да го сложим зад една група, или зад друга, или зад трета. И това нещо, изборът между различни опции, се нарича стратегия, когато мислим в дългосрочен план.
Мисля, че от изказването на Националния щаб стана ясно, че приоритетно ще бъдат изследвани вече и хора от колективи, които работят в големи предприятия?
Доктор Симидчиев:
Това е много разумна мярка. Важно е първо да изследваме тези, които поради естеството на работата си имат най-голям риск. Това са хората, които контактуват ежедневно с възможно заразни. Такива са хората в градския транспорт, такива са продавачите в хранителните магазини, такива са фармацевтите в аптеките, такива са лекарите в кабинетите, които контактуват ежедневно. Това са рискови групи, заедно с полицаите, които поради естеството на работата си трябва да организират тази система също. Тези групи са особено рискови. Ако те нямат оплаквания, те могат да бъдат безсимптомни заразоносители, но няма нужда да ги тестваме за безсимптомно заразоносителноство. Но те, бидейки рискови, трябва да бъдат тествани с една идея по-високо внимание. След това може да се разшири към предприятия, които имат големи групи, защото самият факт на по-голяма група сам по себе си не е рисков, ако вътре няма заразени симптоматични хора. Тоест събирането на по-големи групи е рисково тогава, когато в тези групи е възможно да се получи инфекция. Ако хората социално се изолират вкъщи и са безсимптомни един продължителен период, вероятността те да са заразени, дори и да влязат в по-голяма група, е по-малка, отколкото на рисковите, които трябва, поради естеството на работата си, да контактуват с много повече хора. Но пак казвам, въпрос на ресурс е как да се изгради стратегията на тестуване. При всички положения трябва да имаме нещо, наречено стратегия на тестуването, тоест да се изгради една последователност от избори къде да сложим ресурса – дали да го сложим зад една група, или зад друга, или зад трета. И това нещо, изборът между различни опции, се нарича стратегия, когато мислим в дългосрочен план.
Миролюба Бенатова:
Има ли стратегия за тестване?
Доктор Симидчиев:
Аз, понеже се занимавам от гледна точка на комуникацията и информационата епидемия, която съществува в момента, ние нямаме обратна информация от това какво прави Щабът. Ние съветваме Министерския съвет по отношение на медицинските аспекти на този проблем.
Има ли стратегия за тестване?
Доктор Симидчиев:
Аз, понеже се занимавам от гледна точка на комуникацията и информационата епидемия, която съществува в момента, ние нямаме обратна информация от това какво прави Щабът. Ние съветваме Министерския съвет по отношение на медицинските аспекти на този проблем.
Миролюба Бенатова:
Това, че българското население от 51-ва година насам е ваксинирано с ваксина против туберкулоза - БЦЖ, пази ли ни?
Доктор Симидчиев:
Излезе едно проучване в Щатите, което показва, че в държави, където има такава програма за ваксинация с БЦЖ, в тези общества инфекцията като че ли има по-спокоен ход, по-малко тежкоболни, по-бавно развитие. Това може да е свързано с ваксинацията, може и да не е, защото част от тези държави, които имат такова население, са и държави, където туберкулозата беше на по-високо ниво, и освен това имаха социални системи, които предполагаха да има повече насоченост към профилактика. Тоест, дали това е директен ефект, или е от нещо друго, не знам, но във всеки случай има яснота, че държавите, в които има програми за БЦЖ, като че ли боледуват по-малко и по-леко от тази инфекция. Това, което е важно да знаем, е, че не става въпрос за тепърва ваксинация с БЦЖ. Тоест, ако ние сега почнем да ваксинираме, ще бъде не само безсмислено, ще бъде тежко и вредно. Това няма нищо общо с това дали сега ще ваксинираме. Това е нещо, което се е случило преди 51 години и на базата на това в момента ние сме защитени. Тоест това е поредният пример защо общественото здраве, включително като елемент ваксинационната профилактика, има доста много ползи по отношение, пак казвам, на общественото здраве. В момента това, което наблюдавам, е, че имаме полза за обществото, без да става въпрос за индивидуална защита, а за обществена защита. По същия начин както, ако сега имахме ваксина за тази инфекция, ние можехме да ваксинираме младите, с което да пазим възрастните, които може и да не бъдат ваксинирани. Ако 60% до 70% от нашето население бъде ваксинирано и то, да кажа преобладаващо икономически активната част от населението, ние ще пазим другите, които не са ваксинирани, тоест това е нещото, което се нарича групов имунитет. И затова е важно, когато правим такива мерки, невинаги да мислим за себе си, а да мислим за нас като общество. Общественото здраве е точно това – то е мисленето за обществото повече, отколкото за индивида.
Това, че българското население от 51-ва година насам е ваксинирано с ваксина против туберкулоза - БЦЖ, пази ли ни?
Доктор Симидчиев:
Излезе едно проучване в Щатите, което показва, че в държави, където има такава програма за ваксинация с БЦЖ, в тези общества инфекцията като че ли има по-спокоен ход, по-малко тежкоболни, по-бавно развитие. Това може да е свързано с ваксинацията, може и да не е, защото част от тези държави, които имат такова население, са и държави, където туберкулозата беше на по-високо ниво, и освен това имаха социални системи, които предполагаха да има повече насоченост към профилактика. Тоест, дали това е директен ефект, или е от нещо друго, не знам, но във всеки случай има яснота, че държавите, в които има програми за БЦЖ, като че ли боледуват по-малко и по-леко от тази инфекция. Това, което е важно да знаем, е, че не става въпрос за тепърва ваксинация с БЦЖ. Тоест, ако ние сега почнем да ваксинираме, ще бъде не само безсмислено, ще бъде тежко и вредно. Това няма нищо общо с това дали сега ще ваксинираме. Това е нещо, което се е случило преди 51 години и на базата на това в момента ние сме защитени. Тоест това е поредният пример защо общественото здраве, включително като елемент ваксинационната профилактика, има доста много ползи по отношение, пак казвам, на общественото здраве. В момента това, което наблюдавам, е, че имаме полза за обществото, без да става въпрос за индивидуална защита, а за обществена защита. По същия начин както, ако сега имахме ваксина за тази инфекция, ние можехме да ваксинираме младите, с което да пазим възрастните, които може и да не бъдат ваксинирани. Ако 60% до 70% от нашето население бъде ваксинирано и то, да кажа преобладаващо икономически активната част от населението, ние ще пазим другите, които не са ваксинирани, тоест това е нещото, което се нарича групов имунитет. И затова е важно, когато правим такива мерки, невинаги да мислим за себе си, а да мислим за нас като общество. Общественото здраве е точно това – то е мисленето за обществото повече, отколкото за индивида.
Миролюба Бенатова:
Вие кои мерки препоръчвате и смятате, че те са абсолютно задължителни, така че да се опазим от бум на заболяването?
Доктор Симидчиев:
При всички положения мерките, които до момента са взети, тоест за физическото дистанциране и миенето на ръцете, индивидуалната хигиена, са абсолютният критичен минимум като поведение както в обществен план, така и в индивидуален план. Оттук насетне обаче трябва да решим как да отпускаме, най-общо казано, капака на тенджерата, за да може част от населението постепенно да бъде експонирано. Защото, ако нямаме ваксина, единственият друг начин да се спре епидемичният процес е да се даде възможност хора да бъдат експонирани на инфекцията плавно и дозирано. Защото, ако го пуснем отведнъж, ще направим всичкия този труд, който до момента е положен, ще стане безсмислен, защото ще направим пика просто малко по-късно, но той ще бъде толкова стръмен, колкото беше в Италия, колкото в момента е в Англия и Германия. Така че трябва да мислим много умно, защото ресурсът ни е малък и стратегията трябва да е на точните места. Кои са точните места? Не съм най-умният човек в държавата, за да кажа това. Със сигурност, ако работим като колектив, ако работим като група от хора, които разбират и знаят какво искат да постигнат, този процес ще бъде постигнат. Налага се обаче и хората да бъдат информирани защо се взимат такива решения – едни, други или трети. Не само какви мерки се взимат, а защо се взимат. Защото част от брожението, от информационния шум, който се получава, е не толкова от опозиция, колкото от незнание. А когато говорихме за тестовете, стана шум за или против тестовете. Въобще не става въпрос за или против тестовете. Става въпрос за кои тестове и кога.
Вие кои мерки препоръчвате и смятате, че те са абсолютно задължителни, така че да се опазим от бум на заболяването?
Доктор Симидчиев:
При всички положения мерките, които до момента са взети, тоест за физическото дистанциране и миенето на ръцете, индивидуалната хигиена, са абсолютният критичен минимум като поведение както в обществен план, така и в индивидуален план. Оттук насетне обаче трябва да решим как да отпускаме, най-общо казано, капака на тенджерата, за да може част от населението постепенно да бъде експонирано. Защото, ако нямаме ваксина, единственият друг начин да се спре епидемичният процес е да се даде възможност хора да бъдат експонирани на инфекцията плавно и дозирано. Защото, ако го пуснем отведнъж, ще направим всичкия този труд, който до момента е положен, ще стане безсмислен, защото ще направим пика просто малко по-късно, но той ще бъде толкова стръмен, колкото беше в Италия, колкото в момента е в Англия и Германия. Така че трябва да мислим много умно, защото ресурсът ни е малък и стратегията трябва да е на точните места. Кои са точните места? Не съм най-умният човек в държавата, за да кажа това. Със сигурност, ако работим като колектив, ако работим като група от хора, които разбират и знаят какво искат да постигнат, този процес ще бъде постигнат. Налага се обаче и хората да бъдат информирани защо се взимат такива решения – едни, други или трети. Не само какви мерки се взимат, а защо се взимат. Защото част от брожението, от информационния шум, който се получава, е не толкова от опозиция, колкото от незнание. А когато говорихме за тестовете, стана шум за или против тестовете. Въобще не става въпрос за или против тестовете. Става въпрос за кои тестове и кога.
Миролюба Бенатова:
Вярна ли е информацията, че 30% от тестовете дават грешка?
Доктор Симидчиев:
Ами това е, когато ги сравнявате. Сравнявате един тест, който гледа дали има вирус, с един тест, който показва имаме ли имунитет. И казваме – едното не съвпада с другото. Да, то поради биологията не съвпада. Ние всъщност мерим две различни неща. Така че не може те да съвпаднат по този начин. Това, което трябва да знаем, е от тези, които имат високи антитела, какъв процент от тестовете дават положителен резултат. И те, за да излязат на пазара и да бъдат сертифицирани, изискват неща като „чувствителност“ и „специфичност“. Такива термини, които се използват за тези тестове да бъдат над съответно ниво. Моето впечатление от тези тестове до момента е, че те са с 80% достоверност в рамките на това, което те трябва да тестват.
Миролюба Бенатова:
А то е антитела?
Доктор Симидчиев:
Да, тоест антитела. Тоест, ако ние имаме един тест, който дава 80% и пропуска 20%, е по-добре да имаме 80% някаква информация, отколкото 100% никаква.
Миролюба Бенатова:
Тоест тази 80% вярна информация е информация за преболедувалите?
Доктор Симидчиев:
Точно така.
Миролюба Бенатова:
Всъщност те не са тестове за търсене на нови заболели, а дали вече някой е преминал?
Доктор Симидчиев:
Точно така. И затова те не са подходящи в началото на епидемията. Те са подходящи за по-късно в епидемията, защото ние трябва да имаме поне някакъв шанс да сме се срещнали с вируса, да го преболедуваме безсимптомно, за да имаме антитела. Иначе няма смисъл в началото да се тестваме, защото тези тестове за антителата се позитивират по-късно в епизода на епидемичния процес. Тоест, ако ние сега ги ползваме, ще получим 100% негативни тестове, с което ще изразходваме един ресурс и после няма да го имаме, когато ни потрябва по-късно.
Вярна ли е информацията, че 30% от тестовете дават грешка?
Доктор Симидчиев:
Ами това е, когато ги сравнявате. Сравнявате един тест, който гледа дали има вирус, с един тест, който показва имаме ли имунитет. И казваме – едното не съвпада с другото. Да, то поради биологията не съвпада. Ние всъщност мерим две различни неща. Така че не може те да съвпаднат по този начин. Това, което трябва да знаем, е от тези, които имат високи антитела, какъв процент от тестовете дават положителен резултат. И те, за да излязат на пазара и да бъдат сертифицирани, изискват неща като „чувствителност“ и „специфичност“. Такива термини, които се използват за тези тестове да бъдат над съответно ниво. Моето впечатление от тези тестове до момента е, че те са с 80% достоверност в рамките на това, което те трябва да тестват.
Миролюба Бенатова:
А то е антитела?
Доктор Симидчиев:
Да, тоест антитела. Тоест, ако ние имаме един тест, който дава 80% и пропуска 20%, е по-добре да имаме 80% някаква информация, отколкото 100% никаква.
Миролюба Бенатова:
Тоест тази 80% вярна информация е информация за преболедувалите?
Доктор Симидчиев:
Точно така.
Миролюба Бенатова:
Всъщност те не са тестове за търсене на нови заболели, а дали вече някой е преминал?
Доктор Симидчиев:
Точно така. И затова те не са подходящи в началото на епидемията. Те са подходящи за по-късно в епидемията, защото ние трябва да имаме поне някакъв шанс да сме се срещнали с вируса, да го преболедуваме безсимптомно, за да имаме антитела. Иначе няма смисъл в началото да се тестваме, защото тези тестове за антителата се позитивират по-късно в епизода на епидемичния процес. Тоест, ако ние сега ги ползваме, ще получим 100% негативни тестове, с което ще изразходваме един ресурс и после няма да го имаме, когато ни потрябва по-късно.
Миролюба Бенатова:
А откъде знаем на кой етап от епидемията сме в момента, предвид факта, че вие казахте, че не знаем каква е картината?
Доктор Симидчиев:
Има едно нещо, което е доста дефинитивно и това е броят на телата. Когато става въпрос за епидемичен процес, който има определен процент от смъртни случаи, друго да не знаем, но знаем бройката на терминално завършилите. На базата на тази бройка ние може да работим назад, за да кажем какви са другите парчета. Знаем, че от 100% заразени около 20% боледуват достатъчно тежко, за да трябва да бъдат в болница. От тях една част, около 3 до 4%, боледуват толкова тежко, че да трябва да бъдат вентилирани на апарати за механична вентилация и на базата на това голям процент от тях загиват. Ако ние имахме много случаи на загинали, щяхме да можем да работим назад. При положение че в момента броят на новозаразените, които са с тези тестове, които правим, е относително малък, те влизат в болница, след което биват вентилирани и някои от тях загиват. Тези, които са загинали, за момента не говорят за много широко разпространение на заболяването.
А откъде знаем на кой етап от епидемията сме в момента, предвид факта, че вие казахте, че не знаем каква е картината?
Доктор Симидчиев:
Има едно нещо, което е доста дефинитивно и това е броят на телата. Когато става въпрос за епидемичен процес, който има определен процент от смъртни случаи, друго да не знаем, но знаем бройката на терминално завършилите. На базата на тази бройка ние може да работим назад, за да кажем какви са другите парчета. Знаем, че от 100% заразени около 20% боледуват достатъчно тежко, за да трябва да бъдат в болница. От тях една част, около 3 до 4%, боледуват толкова тежко, че да трябва да бъдат вентилирани на апарати за механична вентилация и на базата на това голям процент от тях загиват. Ако ние имахме много случаи на загинали, щяхме да можем да работим назад. При положение че в момента броят на новозаразените, които са с тези тестове, които правим, е относително малък, те влизат в болница, след което биват вентилирани и някои от тях загиват. Тези, които са загинали, за момента не говорят за много широко разпространение на заболяването.
Миролюба Бенатова:
Каква е разликата между тестовете, които откриват познатите коронавируси, и COVID-19? От това се интересуват потребителите на BG-Mamma.
Доктор Симидчиев:
Да. Със сигурност, когато говорим за тези тестове, които тестуват антитела, антитялото е буквално като ключ в ключалка. То работи само в определен вид ключалка. Не можете с един и същи ключ да отключвате много и различни врати. Антитялото работи към определени т.нар. антигени, които са части от вируса. Върху тези тестове има лентичка, върху която има белтъци, подобни на тези от вируса или идентични с тези на вируса. Когато антителата от нашата кръв минат, се получава една лентичка, която показва, че този тест е положителен. Ключ и ключалка. Само антитела от COVID-19, тоест от вируса, който се нарича SARS COV 2, само тези антитела ще бъдат специфични за тези тестове. Няма други коронавируси. Има общо седем групи коронавируси, от които пет са на обикновената настинка и три са на по-тежките форми, наречени SARS, MERS и SARS 2, който е този вирус.
Каква е разликата между тестовете, които откриват познатите коронавируси, и COVID-19? От това се интересуват потребителите на BG-Mamma.
Доктор Симидчиев:
Да. Със сигурност, когато говорим за тези тестове, които тестуват антитела, антитялото е буквално като ключ в ключалка. То работи само в определен вид ключалка. Не можете с един и същи ключ да отключвате много и различни врати. Антитялото работи към определени т.нар. антигени, които са части от вируса. Върху тези тестове има лентичка, върху която има белтъци, подобни на тези от вируса или идентични с тези на вируса. Когато антителата от нашата кръв минат, се получава една лентичка, която показва, че този тест е положителен. Ключ и ключалка. Само антитела от COVID-19, тоест от вируса, който се нарича SARS COV 2, само тези антитела ще бъдат специфични за тези тестове. Няма други коронавируси. Има общо седем групи коронавируси, от които пет са на обикновената настинка и три са на по-тежките форми, наречени SARS, MERS и SARS 2, който е този вирус.
Миролюба Бенатова:
Преди време стана ясно, че министър-председателят взима мерки за своята сигурност, като се топли на радиатор, а не през климатичната система. Значи ли това, че всъщност вирусът се разпространява през климатични системи и как точно става това? И това отнася ли се и за личната ни безопасност да го имаме предвид?
Доктор Симидчиев:
Когато работим в обществени заведения, където има обща климатизация, например в болнични заведения, например в молове, в предприятия, където има много хора, климатичната система става място, през което може да се завърти, защото, ако някой кихне, малки капчици, които плуват из въздуха, могат да бъдат прихванати от климатика и да се разпространят в цялата сграда. Министерският съвет е обществена сграда, в която има много хора, и ако климатизацията може да разпръсне вируса през климатичната система, това е място, което трябва да бъде ограничено. Ако говорим за вкъщи, където хората се социално изолират, това нещо няма никакво значение, защото ако човек е болен, не може да се зарази повече от това, което циркулира климатика му. Ако не е болен, климатикът няма да го разболее.
Преди време стана ясно, че министър-председателят взима мерки за своята сигурност, като се топли на радиатор, а не през климатичната система. Значи ли това, че всъщност вирусът се разпространява през климатични системи и как точно става това? И това отнася ли се и за личната ни безопасност да го имаме предвид?
Доктор Симидчиев:
Когато работим в обществени заведения, където има обща климатизация, например в болнични заведения, например в молове, в предприятия, където има много хора, климатичната система става място, през което може да се завърти, защото, ако някой кихне, малки капчици, които плуват из въздуха, могат да бъдат прихванати от климатика и да се разпространят в цялата сграда. Министерският съвет е обществена сграда, в която има много хора, и ако климатизацията може да разпръсне вируса през климатичната система, това е място, което трябва да бъде ограничено. Ако говорим за вкъщи, където хората се социално изолират, това нещо няма никакво значение, защото ако човек е болен, не може да се зарази повече от това, което циркулира климатика му. Ако не е болен, климатикът няма да го разболее.
Миролюба Бенатова:
За или против маските сте да бъдат носени от всички навсякъде? Обяснете.
Доктор Симидчиев:
На този въпрос ще отговоря точно по същия начин, както и за тестовете. Не за или против, а кога и защо.
В първия момент, когато епидемичният взрив започна, започна да се говори за маски и това, което се случи, е, че маса хора започнаха да изкупуват маски тип FFP2 и FFP3. Това са високозащитни маски. Нямаше как болниците да се снабдят с тези маски, при което здравната ни система остана отворена с липса на предпазни средства. Точно това, което не трябваше да стане. Защо? Защото се каза: „За маските. Давайте да взимаме“. И всички се юрнаха към тези маски. В този момент, първия момент на епидемичния процес, трябваше да приоритизираме защитните средства към хората, които реално се борят, към войниците, които седят на предния фронт. Нещо, което не успя да се случи по най-добрия начин. Във втория момент, когато минаваме по-късно в епидемията, разбира се, това вече, което е ясно и от науката – носенето на маски позволява дори тези, които са боледуващи асимптомно, да бъдат с по-малка възможност да изпръскват неща в околната среда. Тоест носенето на маски има компонент, който добавя към мерките за физическото дистанциране. Добре би било да се носят. Това, което аз намирам за разумна достатъчност, беше да се излезе с позиция, която казва: „Хора, добре е да носите маски.“ Не „Задължително е да носите маски“, а „Добре е да носите маски“. Защото всеки един от нас може да прецени какво да направи – дали да носи маска, или да не носи маска. Едно от нещата, които при всяко интервю, когато мога го правя, споделям нещо, което научих от син ми. Той завърши когнитивна психология. Той казва следното: „Тате, има голяма разлика между позитивна и негативна мотивация, между пръчката и моркова. И разликата е в това, че те предизвикват различна реакция у хората. Например морковът е относително слаб стимул, но винаги дава посока. Пръчката е много силен и бърз стимул, но никога не дава посока. Ако вие шибнете едно магаре по задника, не е ясно дали то ще тръгне вляво, вдясно или направо. Не може да контролирате посоката, може само да контролирате скоростта. И когато се прилага негативна мотивация като мярка, забрани, глоби и подобни неща, те водят до бърза реакция, но не задължително в правилната посока. В края на краищата това е въпрос и на национална политика, но и на личен избор, тъй като дали ще се разболеем, или не, е до голяма степен и въпрос на личен избор. Това, което не трябва да правим, е да позволяваме процесът да засяга общността. Тоест мерки, които ограничават възможността за разпространение в общността, трябва да се прилагат.
В късния етап, когато вече започна и производство на маски у нас и ще има повече маски, разбира се, населението може да носи, защото то ще се предпази. В общия случай здрав човек, не носейки маска, не може да зарази другите, което е същността на носенето на маска. Носенето на маска е като ваксинацията. То не е, за да се предпазиш ти. Тези маски не предпазват индивидуално. Особено шитите маски и другите от ниските класове, те не предпазват индивидуално. Те предпазват другите от нас, а не нас от другите.
За или против маските сте да бъдат носени от всички навсякъде? Обяснете.
Доктор Симидчиев:
На този въпрос ще отговоря точно по същия начин, както и за тестовете. Не за или против, а кога и защо.
В първия момент, когато епидемичният взрив започна, започна да се говори за маски и това, което се случи, е, че маса хора започнаха да изкупуват маски тип FFP2 и FFP3. Това са високозащитни маски. Нямаше как болниците да се снабдят с тези маски, при което здравната ни система остана отворена с липса на предпазни средства. Точно това, което не трябваше да стане. Защо? Защото се каза: „За маските. Давайте да взимаме“. И всички се юрнаха към тези маски. В този момент, първия момент на епидемичния процес, трябваше да приоритизираме защитните средства към хората, които реално се борят, към войниците, които седят на предния фронт. Нещо, което не успя да се случи по най-добрия начин. Във втория момент, когато минаваме по-късно в епидемията, разбира се, това вече, което е ясно и от науката – носенето на маски позволява дори тези, които са боледуващи асимптомно, да бъдат с по-малка възможност да изпръскват неща в околната среда. Тоест носенето на маски има компонент, който добавя към мерките за физическото дистанциране. Добре би било да се носят. Това, което аз намирам за разумна достатъчност, беше да се излезе с позиция, която казва: „Хора, добре е да носите маски.“ Не „Задължително е да носите маски“, а „Добре е да носите маски“. Защото всеки един от нас може да прецени какво да направи – дали да носи маска, или да не носи маска. Едно от нещата, които при всяко интервю, когато мога го правя, споделям нещо, което научих от син ми. Той завърши когнитивна психология. Той казва следното: „Тате, има голяма разлика между позитивна и негативна мотивация, между пръчката и моркова. И разликата е в това, че те предизвикват различна реакция у хората. Например морковът е относително слаб стимул, но винаги дава посока. Пръчката е много силен и бърз стимул, но никога не дава посока. Ако вие шибнете едно магаре по задника, не е ясно дали то ще тръгне вляво, вдясно или направо. Не може да контролирате посоката, може само да контролирате скоростта. И когато се прилага негативна мотивация като мярка, забрани, глоби и подобни неща, те водят до бърза реакция, но не задължително в правилната посока. В края на краищата това е въпрос и на национална политика, но и на личен избор, тъй като дали ще се разболеем, или не, е до голяма степен и въпрос на личен избор. Това, което не трябва да правим, е да позволяваме процесът да засяга общността. Тоест мерки, които ограничават възможността за разпространение в общността, трябва да се прилагат.
В късния етап, когато вече започна и производство на маски у нас и ще има повече маски, разбира се, населението може да носи, защото то ще се предпази. В общия случай здрав човек, не носейки маска, не може да зарази другите, което е същността на носенето на маска. Носенето на маска е като ваксинацията. То не е, за да се предпазиш ти. Тези маски не предпазват индивидуално. Особено шитите маски и другите от ниските класове, те не предпазват индивидуално. Те предпазват другите от нас, а не нас от другите.
Миролюба Бенатова:
Един безсимптомен не се различава от здравия...?
Доктор Симидчиев:
Поради тази причина трябва или да тестваме, или да носим маски. Защото, ако носим маски, безсимптомните заразени ще имат по-малка вероятност да заразяват другите. И затова носенето на маски е разумна политика, която всеки, който има възможността да го прави, е добре да го прави.
Един безсимптомен не се различава от здравия...?
Доктор Симидчиев:
Поради тази причина трябва или да тестваме, или да носим маски. Защото, ако носим маски, безсимптомните заразени ще имат по-малка вероятност да заразяват другите. И затова носенето на маски е разумна политика, която всеки, който има възможността да го прави, е добре да го прави.
Миролюба Бенатова:
Но хората искат да се тестват, за да са наясно.
Доктор Симидчиев:
Разбирам го това, но при ограниченията, в които съществуваме, броят на апаратите, които могат да изтестват наличието на вирус, са относително малко, повечето от тези апарати изискват почти 120 минути, за да стане един тест. Тоест възможността да се правят масово тестове на тези апарати към сегашния момент не е достатъчен и не може да стане достатъчен, защото тези апарати в момента на практика няма откъде да се вземат. Тези тестове, консумативите за тях, няма откъде да се вземат.
Но хората искат да се тестват, за да са наясно.
Доктор Симидчиев:
Разбирам го това, но при ограниченията, в които съществуваме, броят на апаратите, които могат да изтестват наличието на вирус, са относително малко, повечето от тези апарати изискват почти 120 минути, за да стане един тест. Тоест възможността да се правят масово тестове на тези апарати към сегашния момент не е достатъчен и не може да стане достатъчен, защото тези апарати в момента на практика няма откъде да се вземат. Тези тестове, консумативите за тях, няма откъде да се вземат.
Миролюба Бенатова:
Колко време може да продължи положението, в което сме сега? Защото извънредното положение е продължено до 13 май. Може ли да бъде продължавано така поетапно още няколко пъти до края на годината и от какво зависи да не бъде продължено и нещата да спрат?
Доктор Симидчиев:
Това, за което говорим, стратегията – това е изборът между дали да имаме по-бърз процес на епидемията, с което да се ваксинираме по време на боледуването, или икономиката и здравеопазването да бъдат съхранени. Тоест изборът е важен и той трябва да бъде направен от хора, които разбират от това. Аз не мога да кажа кои са истинските мерки и кои не са. Това, което мога да правя, е да помагам с това, което аз разбирам. Аз разбирам от белодробни болести и смятам, че едно от нещата, което умея да правя, е да обяснявам нещата на достъпен език.
Колко време може да продължи положението, в което сме сега? Защото извънредното положение е продължено до 13 май. Може ли да бъде продължавано така поетапно още няколко пъти до края на годината и от какво зависи да не бъде продължено и нещата да спрат?
Доктор Симидчиев:
Това, за което говорим, стратегията – това е изборът между дали да имаме по-бърз процес на епидемията, с което да се ваксинираме по време на боледуването, или икономиката и здравеопазването да бъдат съхранени. Тоест изборът е важен и той трябва да бъде направен от хора, които разбират от това. Аз не мога да кажа кои са истинските мерки и кои не са. Това, което мога да правя, е да помагам с това, което аз разбирам. Аз разбирам от белодробни болести и смятам, че едно от нещата, което умея да правя, е да обяснявам нещата на достъпен език.
Миролюба Бенатова:
От това, което виждате на този етап, вижда ли му се краят, или още не е дошло началото?
Доктор Симидчиев:
Ами според мен, от това, което аз видях досега, по-голямата част от населението не са се срещали с вируса, поради което, ще извините за термина, но голяма част от населението е с девствен имунитет по отношение на този вирус. Конкретно на този вирус. И това е част от проблема. Тоест, ако епидемията бъде пусната да се разпространява, голяма част от населението бързо ще стане заразено. От тази голяма част 20-те процента ще трябва да влязат в болници и ако бяхме малко на брой тези, които можем да се заразим, 20% от малко са малко на брой. Но 20% от цялото население на България въобще не е малка бройка, поради което в момента не може да се отпусне епидемията да прави каквото си иска. Трябва да направим мотивирани избори на разумна достатъчност. Знам, че това не звучи добре казано в толкова витиевато изречение, но наистина трябва да имаме разумната достатъчност. Аз бих го сравнил със самата инфекция на коронавируса. Това, което е големият проблем при коронавируса е, че вирусът, влизайки в нашия организъм, стимулира имунната система да реагира. И когато тя реагира неадекватно силно към вируса, се получава нещо, което се нарича остър респираторен дистрес синдром, т.е. белият дроб престава да може да работи. Това не е заради вируса, защото вирусът и при други хора предизвиква доста по-леки неща. Това е реакцията на нашата имунна система, тоест нашето тяло, със защитните му сили, реагира твърде бурно. Разумната достатъчност е имунитетът да реагира точно толкова, колкото да ни накара да преболедуваме едно леко заболяване и да изчистим вируса. Ако реагираме твърде тежко, се получава болест, която понякога може и да е смъртоносна. Ако не реагира въобще, ще получим вируса, който ще превземе тялото ни и пак ще умрем. И в двата случая трябва да имаме разумната достатъчност, нещото, което е по средата между „осанна“ и „разпни го“. Имаме разумна достатъчност и тези мерки, които предприемаме, трябва да имат елемента на разумна достатъчност.
От това, което виждате на този етап, вижда ли му се краят, или още не е дошло началото?
Доктор Симидчиев:
Ами според мен, от това, което аз видях досега, по-голямата част от населението не са се срещали с вируса, поради което, ще извините за термина, но голяма част от населението е с девствен имунитет по отношение на този вирус. Конкретно на този вирус. И това е част от проблема. Тоест, ако епидемията бъде пусната да се разпространява, голяма част от населението бързо ще стане заразено. От тази голяма част 20-те процента ще трябва да влязат в болници и ако бяхме малко на брой тези, които можем да се заразим, 20% от малко са малко на брой. Но 20% от цялото население на България въобще не е малка бройка, поради което в момента не може да се отпусне епидемията да прави каквото си иска. Трябва да направим мотивирани избори на разумна достатъчност. Знам, че това не звучи добре казано в толкова витиевато изречение, но наистина трябва да имаме разумната достатъчност. Аз бих го сравнил със самата инфекция на коронавируса. Това, което е големият проблем при коронавируса е, че вирусът, влизайки в нашия организъм, стимулира имунната система да реагира. И когато тя реагира неадекватно силно към вируса, се получава нещо, което се нарича остър респираторен дистрес синдром, т.е. белият дроб престава да може да работи. Това не е заради вируса, защото вирусът и при други хора предизвиква доста по-леки неща. Това е реакцията на нашата имунна система, тоест нашето тяло, със защитните му сили, реагира твърде бурно. Разумната достатъчност е имунитетът да реагира точно толкова, колкото да ни накара да преболедуваме едно леко заболяване и да изчистим вируса. Ако реагираме твърде тежко, се получава болест, която понякога може и да е смъртоносна. Ако не реагира въобще, ще получим вируса, който ще превземе тялото ни и пак ще умрем. И в двата случая трябва да имаме разумната достатъчност, нещото, което е по средата между „осанна“ и „разпни го“. Имаме разумна достатъчност и тези мерки, които предприемаме, трябва да имат елемента на разумна достатъчност.
Миролюба Бенатова:
Каква е степента на разумна достатъчност за отлагане на планови операции, за отлагане на терапия при онкоболни, за отлагане на косултации на бременни жени. Каква е разумната достатъчност?
Доктор Симидчиев:
Разумната достатъчност е нещо, което може да се направи за всеки отделен случай. Тоест не можем да кажем по принцип за всички планови операции, защото, ако става въпрос за планова операция, която е свързана с банален проблем, който търпи отлагане, е едно. Ако става въпрос за животозастрашаваща планувана операция, това е друго. От тази гледна точка не може да се каже по принцип към плановите операции, както и не може да се каже по принцип за женските консултации. Едно е женски консултации първи, втори, трети, четвърти месец, друго е седми, осми, девети месец. Не е едно и също.
Миролюба Бенатова:
Но те са забранени в момента всичките.
Доктор Симидчиев:
Знам, знам. И затова казвам, че трябва да имаме нещото, което се нарича индивидуализиран подход и трябва да имаме разумността на индивидуалния подход. Защото, ако кажем по принцип всички женски консултации, е едно решение в едната крайност на спектъра. Другото е да кажем, че въобще могат да си ходят всички бременни и няма проблем. По средата има индивидуализиране на подхода, който е свързан с алгоритъм. Нещо, което ние се опитваме да въвеждаме. Тоест при определени условия да има възможност да се правят женски консултации и други не.
Каква е степента на разумна достатъчност за отлагане на планови операции, за отлагане на терапия при онкоболни, за отлагане на косултации на бременни жени. Каква е разумната достатъчност?
Доктор Симидчиев:
Разумната достатъчност е нещо, което може да се направи за всеки отделен случай. Тоест не можем да кажем по принцип за всички планови операции, защото, ако става въпрос за планова операция, която е свързана с банален проблем, който търпи отлагане, е едно. Ако става въпрос за животозастрашаваща планувана операция, това е друго. От тази гледна точка не може да се каже по принцип към плановите операции, както и не може да се каже по принцип за женските консултации. Едно е женски консултации първи, втори, трети, четвърти месец, друго е седми, осми, девети месец. Не е едно и също.
Миролюба Бенатова:
Но те са забранени в момента всичките.
Доктор Симидчиев:
Знам, знам. И затова казвам, че трябва да имаме нещото, което се нарича индивидуализиран подход и трябва да имаме разумността на индивидуалния подход. Защото, ако кажем по принцип всички женски консултации, е едно решение в едната крайност на спектъра. Другото е да кажем, че въобще могат да си ходят всички бременни и няма проблем. По средата има индивидуализиране на подхода, който е свързан с алгоритъм. Нещо, което ние се опитваме да въвеждаме. Тоест при определени условия да има възможност да се правят женски консултации и други не.
Миролюба Бенатова:
Хората питат. Потребителите на BG-Mamma имат конкретни въпроси. Кога ще бъде възможно отново наблюдаването на бременности, кога ще се възобнови ваксинационният календар? Има ли конкретни параметри за този тип решения?
Доктор Симидчиев:
Пак казвам, понеже ваксинационният календар включва доста ваксини, някои от тях не са толкова важни по отношение на общественото здраве, други са. Когато имаме една епидемия от коронавирус и същевременно една епидемия от морбили – и двете заболявания са инфекциозни заболявания, които са с риск. Тоест пак трябва да се вземат тези мерки, които са разумната достатъчност. Когато говорим за женски консултации, при определени условия те трябва да бъдат не само разрешени, те трябва да си влязат в графика при определени условия. Не масово, не всички, не никой. Разумната достатъчност по средата и направена от специалисти акушер-гинеколози с дълъг опит и четейки гадлайните от чуждите държави. Това е нещото, което се опитваме да правим.
Хората питат. Потребителите на BG-Mamma имат конкретни въпроси. Кога ще бъде възможно отново наблюдаването на бременности, кога ще се възобнови ваксинационният календар? Има ли конкретни параметри за този тип решения?
Доктор Симидчиев:
Пак казвам, понеже ваксинационният календар включва доста ваксини, някои от тях не са толкова важни по отношение на общественото здраве, други са. Когато имаме една епидемия от коронавирус и същевременно една епидемия от морбили – и двете заболявания са инфекциозни заболявания, които са с риск. Тоест пак трябва да се вземат тези мерки, които са разумната достатъчност. Когато говорим за женски консултации, при определени условия те трябва да бъдат не само разрешени, те трябва да си влязат в графика при определени условия. Не масово, не всички, не никой. Разумната достатъчност по средата и направена от специалисти акушер-гинеколози с дълъг опит и четейки гадлайните от чуждите държави. Това е нещото, което се опитваме да правим.
Миролюба Бенатова:
Тези препоръки съществуват ли в труда, който Вие създадохте от Медицинския щаб?
Доктор Симидчиев:
Да, и затова има известно разминаване на тези въпроси, защото, от едната страна, е въобще да няма женски консултации, от другата страна, е при определени условия трябва да има и затова има известно разминаване в препоръките. Не трябва да има многоначалие в този процес. Тоест затова препоръките са към медицинските специалисти, затова те не са на обществено обсъждане, защото разумната достатъчност минава през опита на отделния специалист, минава през опита на нашата здравна система като такава. Министърът разпорежда нещо, то трябва да се спазва. Разумната достатъчност изисква да имаме и друга гледна точка и това не е разнобой между институциите, това е разумната достатъчност към обратната връзка и на професионалния поглед.
Тези препоръки съществуват ли в труда, който Вие създадохте от Медицинския щаб?
Доктор Симидчиев:
Да, и затова има известно разминаване на тези въпроси, защото, от едната страна, е въобще да няма женски консултации, от другата страна, е при определени условия трябва да има и затова има известно разминаване в препоръките. Не трябва да има многоначалие в този процес. Тоест затова препоръките са към медицинските специалисти, затова те не са на обществено обсъждане, защото разумната достатъчност минава през опита на отделния специалист, минава през опита на нашата здравна система като такава. Министърът разпорежда нещо, то трябва да се спазва. Разумната достатъчност изисква да имаме и друга гледна точка и това не е разнобой между институциите, това е разумната достатъчност към обратната връзка и на професионалния поглед.
Миролюба Бенатова:
Вашият професионален поглед и Вашето познание върху реалността в момента показва ли, че ходят бременните жени на консултации и някой ги приема, или им се казва, че това нещо се отлага?
Доктор Симидчиев:
Засега преобладаващо се отлага, което в по-голямата част от случаите не е проблем. Но в индивидуални случаи, които имат определени критерии, това трябва да бъде направено.
Вашият професионален поглед и Вашето познание върху реалността в момента показва ли, че ходят бременните жени на консултации и някой ги приема, или им се казва, че това нещо се отлага?
Доктор Симидчиев:
Засега преобладаващо се отлага, което в по-голямата част от случаите не е проблем. Но в индивидуални случаи, които имат определени критерии, това трябва да бъде направено.
Миролюба Бенатова:
Въпросът е каква част от тези препоръки ще бъдат взети под внимание, защото, докато трае извънредното положение, има процеси, които не търпят отлагане и не спират, слава богу. Така че въпросът на потребителите е кога ще бъдат възобновени женските консултации, но очевидно няма отговор на този въпрос.
Доктор Симидчиев:
Значи, трябва да се знаят две неща. Има хора, които отговарят с професионалния си ангажимент и с мястото, където са. Те отговарят за общественото здраве към момента. Функцията на нас като лекари е да даваме съвети, които в рамките на всички останали неща трябва да се съобразят и да се каже кое е важното и кое е по-малко важното. Понякога тези съвети се разминават помежду си и това е напълно нормално. Въпросът е не да става проблем и да се изважда извън контекста тази разлика, а да се приеме, че това е нормалният процес да стигаме до истината. А нашият имунитет, пак ще се върна, извинявам се, но нашият имунитет е точно това. Той е една система, която много често работи на базата на взаимно допълващи се неща, тоест за и против, инга и янга. Не е всичко или нищо. Има разумната достатъчност по средата и имунният отговор както в нашето общество, така и спрямо тази инфекция, налага да имаме този разнобой, за да може да адаптираме мерките, които се прилагат, към това, което трябва да се случи.
Въпросът е каква част от тези препоръки ще бъдат взети под внимание, защото, докато трае извънредното положение, има процеси, които не търпят отлагане и не спират, слава богу. Така че въпросът на потребителите е кога ще бъдат възобновени женските консултации, но очевидно няма отговор на този въпрос.
Доктор Симидчиев:
Значи, трябва да се знаят две неща. Има хора, които отговарят с професионалния си ангажимент и с мястото, където са. Те отговарят за общественото здраве към момента. Функцията на нас като лекари е да даваме съвети, които в рамките на всички останали неща трябва да се съобразят и да се каже кое е важното и кое е по-малко важното. Понякога тези съвети се разминават помежду си и това е напълно нормално. Въпросът е не да става проблем и да се изважда извън контекста тази разлика, а да се приеме, че това е нормалният процес да стигаме до истината. А нашият имунитет, пак ще се върна, извинявам се, но нашият имунитет е точно това. Той е една система, която много често работи на базата на взаимно допълващи се неща, тоест за и против, инга и янга. Не е всичко или нищо. Има разумната достатъчност по средата и имунният отговор както в нашето общество, така и спрямо тази инфекция, налага да имаме този разнобой, за да може да адаптираме мерките, които се прилагат, към това, което трябва да се случи.
Миролюба Бенатова:
На кого да се обадим, ако личният ни лекар не си вдига телефона?
Доктор Симидчиев:
На 112 или на районните центрове по здравеопазване, имаше и обявен телефон на сайта на Министерството на здравеопазването. Важно е да знаем в такива кризисни моменти къде са източниците на абсолютна истина. Източниците на абсолютна истина в момента са сайта на СЗО, сайта на МЗ. Надявам се и нашият документ да стане такъв източник за лекарите, да могат да отидат на това място, където е публикуван само за лекари, да кликнат и да видят, че там сме го направили както трябва.
На кого да се обадим, ако личният ни лекар не си вдига телефона?
Доктор Симидчиев:
На 112 или на районните центрове по здравеопазване, имаше и обявен телефон на сайта на Министерството на здравеопазването. Важно е да знаем в такива кризисни моменти къде са източниците на абсолютна истина. Източниците на абсолютна истина в момента са сайта на СЗО, сайта на МЗ. Надявам се и нашият документ да стане такъв източник за лекарите, да могат да отидат на това място, където е публикуван само за лекари, да кликнат и да видят, че там сме го направили както трябва.
Миролюба Бенатова:
Как по телефона личният лекар може да прецени, че симптомите са се влошили?
Доктор Симидчиев:
В 80% от случаите може, защото личните лекари познават пациентите си. Те затова се наричат семейни лекари или лични лекари. Те познават предисторията на хората. И могат да преценят, познават ги и могат да преценят какво се случва с тях в 80% от случаите. Невинаги може да се прецени, но това не значи, че всеки случай трябва да отиде при личния лекар, защото, когато всеки случай отива при личния лекар, системата ще се претовари. Пак казвам, при всички случаи трябва да имаме разум при тези дискусии. Наблюдаването на човека сам по себе си е добър вариант, защото това плашенето с „веднага, всичко лошо става“... не става толкова бързо. Заболяването не протича толкова драматично бързо. Бързото протичане е статистически и казуически... казуистично изключение. Повечето от случаите изискват 2, 3, 4, дена, за да се развие по-тежката част на заболяването. При положение че имаме вирус, за който нямаме специфично лечение, нямаме имунопрофилактика... при тези случаи няма какво толкова много да се направи, освен да приоритизираме тези, които имат нужда от болнично лечение, кислородолечение и т.н. на базата на оплаквания, които може да се разберат по телефона в 80% от случаите. Хората, когато почувстват по-голямо затруднение в дишането, когато стане по-трудно..., ако имат стълба да качват в къщи, да се качват от 1-ви на 2-ри етаж и се задъхват от самото качване, което преди не са имали, това са такива белези, които могат да служат като критерии. Също има апликации за телефона, които от пръста мерят кислорода, тъй наречените оксиметри. Някои от тях не са достатъчно точни, но за 80% от случаите вършат работа да кажат, че е окей, всичко върви достатъчно добре. Не искам сега всички да се юрнат да си слагат такива апликации, но е възможно да се получи нещо, с което човек да измери вкъщи какво се случва.
Как по телефона личният лекар може да прецени, че симптомите са се влошили?
Доктор Симидчиев:
В 80% от случаите може, защото личните лекари познават пациентите си. Те затова се наричат семейни лекари или лични лекари. Те познават предисторията на хората. И могат да преценят, познават ги и могат да преценят какво се случва с тях в 80% от случаите. Невинаги може да се прецени, но това не значи, че всеки случай трябва да отиде при личния лекар, защото, когато всеки случай отива при личния лекар, системата ще се претовари. Пак казвам, при всички случаи трябва да имаме разум при тези дискусии. Наблюдаването на човека сам по себе си е добър вариант, защото това плашенето с „веднага, всичко лошо става“... не става толкова бързо. Заболяването не протича толкова драматично бързо. Бързото протичане е статистически и казуически... казуистично изключение. Повечето от случаите изискват 2, 3, 4, дена, за да се развие по-тежката част на заболяването. При положение че имаме вирус, за който нямаме специфично лечение, нямаме имунопрофилактика... при тези случаи няма какво толкова много да се направи, освен да приоритизираме тези, които имат нужда от болнично лечение, кислородолечение и т.н. на базата на оплаквания, които може да се разберат по телефона в 80% от случаите. Хората, когато почувстват по-голямо затруднение в дишането, когато стане по-трудно..., ако имат стълба да качват в къщи, да се качват от 1-ви на 2-ри етаж и се задъхват от самото качване, което преди не са имали, това са такива белези, които могат да служат като критерии. Също има апликации за телефона, които от пръста мерят кислорода, тъй наречените оксиметри. Някои от тях не са достатъчно точни, но за 80% от случаите вършат работа да кажат, че е окей, всичко върви достатъчно добре. Не искам сега всички да се юрнат да си слагат такива апликации, но е възможно да се получи нещо, с което човек да измери вкъщи какво се случва.
Миролюба Бенатова:
Има ли протокол с какво да се лекуват хората, които са с леки симптоми и им е препоръчано да си останат вкъщи?
Доктор Симидчиев:
Протоколът е идентичен с протокола за лечение на настинка. Стойте си вкъщи, яжте пилешка супа. При висока температура я снижавайте с някакво температуропонижаващо средство и просто изчакайте времето, необходимо, за да се излекуваме. Ако е запушен носът... малко капки за отпушване на носа. Няма нещо различно от това, мерките които се налагат за лекуване на обикновена настинка, защото коронавирусите по принцип..., останалите 5 извън тези 3, за които ви говорих, останалите 5 са вирусите на обикновената настинка. Самият вирус предизвиква симптоми, много идентични на обикновената настинка. Няма някакви....
Има ли протокол с какво да се лекуват хората, които са с леки симптоми и им е препоръчано да си останат вкъщи?
Доктор Симидчиев:
Протоколът е идентичен с протокола за лечение на настинка. Стойте си вкъщи, яжте пилешка супа. При висока температура я снижавайте с някакво температуропонижаващо средство и просто изчакайте времето, необходимо, за да се излекуваме. Ако е запушен носът... малко капки за отпушване на носа. Няма нещо различно от това, мерките които се налагат за лекуване на обикновена настинка, защото коронавирусите по принцип..., останалите 5 извън тези 3, за които ви говорих, останалите 5 са вирусите на обикновената настинка. Самият вирус предизвиква симптоми, много идентични на обикновената настинка. Няма някакви....
Миролюба Бенатова:
Знаем вече, че имаше спор кои точно медикаменти за сваляне на температурата и се твърдеше по френски източници в началото, че има някои медикаменти, които влошават състоянието. И това не е отречено досега. Така ли е?
Доктор Симидчиев:
Ами... всички проучвания, които бяха направени впоследствие, показаха, че това нещо е било предварително като информация, т.е. говорим за едни конкретни медикаменти, но в България тези медикаменти относително рядко се използват за снижаване на температура. Те по-често се използват за намаляване на болки в ставите. А стандартните медикаменти, които се използват в България за понижаване на температурата, са обикновено парацетамолът и аналгинът в по-голяма степен. В много държави аналгинът също, по-точно метамизолът, който е официалното му, непатентно име, е медикамент, който не се ползва толкова широко.
Миролюба Бенатова:
Тоест да продължат с парацетамол и аналгин?
Доктор Симидчиев:
Да.
Знаем вече, че имаше спор кои точно медикаменти за сваляне на температурата и се твърдеше по френски източници в началото, че има някои медикаменти, които влошават състоянието. И това не е отречено досега. Така ли е?
Доктор Симидчиев:
Ами... всички проучвания, които бяха направени впоследствие, показаха, че това нещо е било предварително като информация, т.е. говорим за едни конкретни медикаменти, но в България тези медикаменти относително рядко се използват за снижаване на температура. Те по-често се използват за намаляване на болки в ставите. А стандартните медикаменти, които се използват в България за понижаване на температурата, са обикновено парацетамолът и аналгинът в по-голяма степен. В много държави аналгинът също, по-точно метамизолът, който е официалното му, непатентно име, е медикамент, който не се ползва толкова широко.
Миролюба Бенатова:
Тоест да продължат с парацетамол и аналгин?
Доктор Симидчиев:
Да.
Миролюба Бенатова:
Твърди се, че пациентите трябва да се обърнат към лекар и евентуално да влизат в болница, когато са със средно тежки и тежки прояви на заболяването. Какво значи средно тежки?
Доктор Симидчиев:
Значи висока температура, която не спада от обичайните температуропонижаващи средства, говорим за обща отпадналост, която ги кара буквално много трудно да излизат, да стават от леглото. Говорим за затруднено дишане, което ви кара да се чувствате много силно притеснен от затрудненото дишане. Тука с една лека отметка, изолирано едни симптоми на затруднено дишане, без да има обратно другите симптоми на настинка, не може да се считат за тежко протичане. Затова всеки един общопрактикуващ лекар, който си познава пациентите, пак казвам, индивидуално трябва да може да го реши. Но на другия край на телефона, имайте предвид, че имате също хора, които също могат да работят с известен капацитет. И когато в тази, общо взето много бурна обстановка, всички започнат да им се обаждат постоянно, се получава претоварване на системата. Затова, обаждайте се само, когато смятате, че има нещо, което е притеснително, за да може да се вземат адекватни мерки и системата да не е претоварена.
Твърди се, че пациентите трябва да се обърнат към лекар и евентуално да влизат в болница, когато са със средно тежки и тежки прояви на заболяването. Какво значи средно тежки?
Доктор Симидчиев:
Значи висока температура, която не спада от обичайните температуропонижаващи средства, говорим за обща отпадналост, която ги кара буквално много трудно да излизат, да стават от леглото. Говорим за затруднено дишане, което ви кара да се чувствате много силно притеснен от затрудненото дишане. Тука с една лека отметка, изолирано едни симптоми на затруднено дишане, без да има обратно другите симптоми на настинка, не може да се считат за тежко протичане. Затова всеки един общопрактикуващ лекар, който си познава пациентите, пак казвам, индивидуално трябва да може да го реши. Но на другия край на телефона, имайте предвид, че имате също хора, които също могат да работят с известен капацитет. И когато в тази, общо взето много бурна обстановка, всички започнат да им се обаждат постоянно, се получава претоварване на системата. Затова, обаждайте се само, когато смятате, че има нещо, което е притеснително, за да може да се вземат адекватни мерки и системата да не е претоварена.
Миролюба Бенатова:
А струва ли ви се, че има неглижиране на всички останали заболявания и хора, които имат най-различни други страдания, някои от тях спешни, и се налага всъщност и в София, и в страната те да бъдат връщани?
Доктор Симидчиев:
Със сигурност, когато се премести фокусът върху едно нещо, се губи фокусът върху другите неща. Това е абсолютно нормално и естествено, и разбираемо. Дали трябва да се получава? Не, не би трябвало да се получава, но дали има възможност да не се получи, също не смятам, че не може да не се получи. Твърде много шум и внимание и медийна позиция се получи с коронавируса, в резултат на което... това, което се получи на практика е, че доста други хронични и не само хронични, и още други заболявания, станаха малко неглижирани. Голяма част от болниците трябва да направят планове за преструктурирането си вътре, което създаде допълнително затруднение. Затова... да, факт е, че се получи такова префокусиране. Факт е, че част от другите заболявания са в известен смисъл неглижирани. Надявам се много бързо това нещо да се преодолее, защото всяка една система, която бъде изведена от равновесие, тя има едни колебания, докато обратно си влезе в равновесието. Очаквам това да стане толкова по-бързо, колкото имаме надеждна информация до хората, които са изпълнители на медицинските услуги, тоест, ако ние имаме ясни препоръки и хората могат да знаят, че да разчитат, че тези препоръки ще бъдат... ще отговарят винаги на последното, което е така препоръчано по въпроса, и знаят източника на тези препоръки, ще се случи това успокояване като цяло.
А струва ли ви се, че има неглижиране на всички останали заболявания и хора, които имат най-различни други страдания, някои от тях спешни, и се налага всъщност и в София, и в страната те да бъдат връщани?
Доктор Симидчиев:
Със сигурност, когато се премести фокусът върху едно нещо, се губи фокусът върху другите неща. Това е абсолютно нормално и естествено, и разбираемо. Дали трябва да се получава? Не, не би трябвало да се получава, но дали има възможност да не се получи, също не смятам, че не може да не се получи. Твърде много шум и внимание и медийна позиция се получи с коронавируса, в резултат на което... това, което се получи на практика е, че доста други хронични и не само хронични, и още други заболявания, станаха малко неглижирани. Голяма част от болниците трябва да направят планове за преструктурирането си вътре, което създаде допълнително затруднение. Затова... да, факт е, че се получи такова префокусиране. Факт е, че част от другите заболявания са в известен смисъл неглижирани. Надявам се много бързо това нещо да се преодолее, защото всяка една система, която бъде изведена от равновесие, тя има едни колебания, докато обратно си влезе в равновесието. Очаквам това да стане толкова по-бързо, колкото имаме надеждна информация до хората, които са изпълнители на медицинските услуги, тоест, ако ние имаме ясни препоръки и хората могат да знаят, че да разчитат, че тези препоръки ще бъдат... ще отговарят винаги на последното, което е така препоръчано по въпроса, и знаят източника на тези препоръки, ще се случи това успокояване като цяло.
Миролюба Бенатова:
Първоначално беше въведено извънредното положение именно, за да се спечели време и да се създаде алгоритъм. Струва ми се, че това обаче не се е случило още, защото няма правила например с онкоболните какво да става. Как да бъдат планирани и тяхното лечение и евентуално какво се прави, ако те са спешни?
Доктор Симидчиев:
Нашата роля беше точно такава. Ние направихме тези първи препоръки. Със сигурност те не са идеалните, но са едно начало. Имаме раздел за онкологично болните, имаме раздел за радиотерапията. Колегите, които се интересуват, кликват вътре и виждат какъв е алгоритъмът към сегашния момент. Ако в течение на времето видим, че този алгоритъм не е оптималният – ние ще го променим. Това не значи, че сме сгрешили първия път.
Първоначално беше въведено извънредното положение именно, за да се спечели време и да се създаде алгоритъм. Струва ми се, че това обаче не се е случило още, защото няма правила например с онкоболните какво да става. Как да бъдат планирани и тяхното лечение и евентуално какво се прави, ако те са спешни?
Доктор Симидчиев:
Нашата роля беше точно такава. Ние направихме тези първи препоръки. Със сигурност те не са идеалните, но са едно начало. Имаме раздел за онкологично болните, имаме раздел за радиотерапията. Колегите, които се интересуват, кликват вътре и виждат какъв е алгоритъмът към сегашния момент. Ако в течение на времето видим, че този алгоритъм не е оптималният – ние ще го променим. Това не значи, че сме сгрешили първия път.
Миролюба Бенатова:
Онкоболните какво да правят?
Доктор Симидчиев:
Самите онкоболни трябва да се обадят в..., трябва да могат да стигнат до системата и стандартният път, по който нашата система функционира, е, минавайки през общопрактикуващия лекар, да стигнат до специалистите на втори етап. Няма друг начин. Ако ние спазваме пътеката, по която нормално функционира нашето здравеопазване, имаме най-голям шанс да не объркаме допълнително и без това сложната система. Представете си какво ще се случи, ако всички хора, независимо от тежестта на онкологичното си заболяване, започнат да контактуват с техните онколози. Тогава тези, които наистина трябва да бъдат приоритизирани, ще се загубят в шума на общото объркване. Така че нека спазваме правилата, които имаме в момента.
Онкоболните какво да правят?
Доктор Симидчиев:
Самите онкоболни трябва да се обадят в..., трябва да могат да стигнат до системата и стандартният път, по който нашата система функционира, е, минавайки през общопрактикуващия лекар, да стигнат до специалистите на втори етап. Няма друг начин. Ако ние спазваме пътеката, по която нормално функционира нашето здравеопазване, имаме най-голям шанс да не объркаме допълнително и без това сложната система. Представете си какво ще се случи, ако всички хора, независимо от тежестта на онкологичното си заболяване, започнат да контактуват с техните онколози. Тогава тези, които наистина трябва да бъдат приоритизирани, ще се загубят в шума на общото объркване. Така че нека спазваме правилата, които имаме в момента.
Миролюба Бенатова:
Има много въпроси за това кои хора с хронични заболявания са най-рискови. Може ли вие сега да кажете най-рисковите групи и при кои кое трябва да бъде специфично? Извън възрастните и извън хората със сърдечни заболявания.
Доктор Симидчиев:
И с диабет.
Миролюба Бенатова:
И с диабет.
Доктор Симидчиев:
И с белодробни заболявания. Горе-долу вие отговорихте. Значи тези, които са най-рискови, са хората, при които здравното им състояние прави цялостното съществуване на организма по-крехко. Най-често и в най-голяма степен това са сърдечносъдовите заболявания, диабетът и белодробните заболявания – хроничните, говорим за хроничните такива. И, когато човек е с над определена възраст това допълнително води до увеличаване на риска. Обикновено за по-напреднала възраст се счита над 70 г. Въпросът е, че в България като цяло има средна продължителност на живота около 74-75 години. Броят на хората, които са над 80 г. не са чак толкова много в България. При нас може да има малко по-млади пациенти, точно защото по-възрастните са по-малко, а пък по-младите са по-социално активни. Поради това не може да сравняваме много от цифрите, които имаме по света. Трябва да си събираме информацията и у нас това се случва. Събираме тази информация, тази информация критично се анализира и започва да се действа по нея.
Има много въпроси за това кои хора с хронични заболявания са най-рискови. Може ли вие сега да кажете най-рисковите групи и при кои кое трябва да бъде специфично? Извън възрастните и извън хората със сърдечни заболявания.
Доктор Симидчиев:
И с диабет.
Миролюба Бенатова:
И с диабет.
Доктор Симидчиев:
И с белодробни заболявания. Горе-долу вие отговорихте. Значи тези, които са най-рискови, са хората, при които здравното им състояние прави цялостното съществуване на организма по-крехко. Най-често и в най-голяма степен това са сърдечносъдовите заболявания, диабетът и белодробните заболявания – хроничните, говорим за хроничните такива. И, когато човек е с над определена възраст това допълнително води до увеличаване на риска. Обикновено за по-напреднала възраст се счита над 70 г. Въпросът е, че в България като цяло има средна продължителност на живота около 74-75 години. Броят на хората, които са над 80 г. не са чак толкова много в България. При нас може да има малко по-млади пациенти, точно защото по-възрастните са по-малко, а пък по-младите са по-социално активни. Поради това не може да сравняваме много от цифрите, които имаме по света. Трябва да си събираме информацията и у нас това се случва. Събираме тази информация, тази информация критично се анализира и започва да се действа по нея.
Миролюба Бенатова:
Точно поне по две причини не може да се прави сравнение между Италия и България. Едната е точно това, което вие казвате, за средната възраст на продължителност на живота. Числото. В България е доста по-ниско, отколкото в Италия. И другото – да не забравяме ваксината БЦЖ. Това са две основни разлики и може би не е много коректно, когато се казва, че ако не постъпим по определен начин, ще стане като в Италия. Италия като караконджул. Може ли да не стане като в Италия?
Доктор Симидчиев:
Да, напълно възможно е да не стане като в Италия, защото това, което в момента имаме, е едно напредване на инфекцията в доста по-бавни темпове. Ако се погледне и сравним различните държави, виждаме, че България е по-добре от Сърбия да речем. Ние сме съвсем съседни и времето, в което започна инфекцията у нас и в съседите, е почти еднакво. Но виждаме, че ние се различаваме доста по брой на честота на инфектираните случаи, които имаме.
Точно поне по две причини не може да се прави сравнение между Италия и България. Едната е точно това, което вие казвате, за средната възраст на продължителност на живота. Числото. В България е доста по-ниско, отколкото в Италия. И другото – да не забравяме ваксината БЦЖ. Това са две основни разлики и може би не е много коректно, когато се казва, че ако не постъпим по определен начин, ще стане като в Италия. Италия като караконджул. Може ли да не стане като в Италия?
Доктор Симидчиев:
Да, напълно възможно е да не стане като в Италия, защото това, което в момента имаме, е едно напредване на инфекцията в доста по-бавни темпове. Ако се погледне и сравним различните държави, виждаме, че България е по-добре от Сърбия да речем. Ние сме съвсем съседни и времето, в което започна инфекцията у нас и в съседите, е почти еднакво. Но виждаме, че ние се различаваме доста по брой на честота на инфектираните случаи, които имаме.
Миролюба Бенатова:
Но това - защо? Има мерки, които правителството е назначило? Защото имаме по-добър имунитет като общество? Защото ни е такава картината или защото има малко тествани хора?
Доктор Симидчиев:
Не, не... последното не е вярно, защото, ако имаше такава разлика, смътността в България щеше да е по-висока от тази в Сърбия. А тя не е. Смъртността е функция на броя на диагностицираните случаи. Така че последното със сигурност не е вярно, но от първите две мога да предположа, но не мога да бъда сигурен. Мога да предположа, че едва ли има голяма разлика в имунитета между сърбите и нас. Ние сме общо взето балканци с един и същи хранителен режим, с едни и същи културални нагласи, т.е. не бих казал, че има обоснована разлика да мислим, че Сърбия и България са различни като имунитет. Така че по-вероятното за мен е, или най-вероятното за мен са мерките, които са въведени в държавата, защото мерките променят поведението, а инфекцията зависи 100% от поведението на хората. Тоест тя не зависи от вируса. Вирусът е нещо, което си е там, но поведението на хората е това, което определя дали ще се получи пандемия, или ще се получи ограничен епидемичен взрив.
Миролюба Бенатова:
Тоест социалната изолация, спирането на живота и подобряването на хигиената, дай боже, са ни помогнали на този етап да задържим?
Доктор Симидчиев:
Абсолютно. Поне за мен, това е нещото, което е на първо място като обяснение.
Но това - защо? Има мерки, които правителството е назначило? Защото имаме по-добър имунитет като общество? Защото ни е такава картината или защото има малко тествани хора?
Доктор Симидчиев:
Не, не... последното не е вярно, защото, ако имаше такава разлика, смътността в България щеше да е по-висока от тази в Сърбия. А тя не е. Смъртността е функция на броя на диагностицираните случаи. Така че последното със сигурност не е вярно, но от първите две мога да предположа, но не мога да бъда сигурен. Мога да предположа, че едва ли има голяма разлика в имунитета между сърбите и нас. Ние сме общо взето балканци с един и същи хранителен режим, с едни и същи културални нагласи, т.е. не бих казал, че има обоснована разлика да мислим, че Сърбия и България са различни като имунитет. Така че по-вероятното за мен е, или най-вероятното за мен са мерките, които са въведени в държавата, защото мерките променят поведението, а инфекцията зависи 100% от поведението на хората. Тоест тя не зависи от вируса. Вирусът е нещо, което си е там, но поведението на хората е това, което определя дали ще се получи пандемия, или ще се получи ограничен епидемичен взрив.
Миролюба Бенатова:
Тоест социалната изолация, спирането на живота и подобряването на хигиената, дай боже, са ни помогнали на този етап да задържим?
Доктор Симидчиев:
Абсолютно. Поне за мен, това е нещото, което е на първо място като обяснение.
Миролюба Бенатова:
Въпросът е дали това нещо може да продължи до безкрай. Аз ви питах преди малко, но ми се стори, че не ми отговорихте.
Доктор Симидчиев:
Не може да продължи до безкрай със сигурност, защото не може просто да си съществуваме в нашите малки килийчици и това да съществува до безкрай. При всички положения трябва да има систематично стратегически приложени мерки, така защото да не се получи епидемичен взрив, но дозирано да може да се увеличи имунитетът на населението.
Въпросът е дали това нещо може да продължи до безкрай. Аз ви питах преди малко, но ми се стори, че не ми отговорихте.
Доктор Симидчиев:
Не може да продължи до безкрай със сигурност, защото не може просто да си съществуваме в нашите малки килийчици и това да съществува до безкрай. При всички положения трябва да има систематично стратегически приложени мерки, така защото да не се получи епидемичен взрив, но дозирано да може да се увеличи имунитетът на населението.
Миролюба Бенатова:
Как може да стане това? Имаше предложение от бизнесмени да минават България на две скорости и възрастните хора по една алея, а младите – по друга. Казвам го малко профанизирано. Как да стане? Квартал по квартал, улица по улица или от възраст на възраст? Кажете схема, примерна, по която би могло да стане евентуалното поетапно заразяване на населението.
Доктор Симидчиев:
Три месеца след началото на тази пандемия, такъв отговор общо взето няма. Има отговори на държави, които успешно се справят, и държави, които по-малко успешно се справят. Дори две държави, които са доста близки като икономика – Германия и Англия, се справят по различен начин заради факта, че мерките, които бяха приложени в едното и другото място, са различни. Например Англия в момента кара вътрешно индустрията си да прави апарати за механична вентилация, а Германия беше купила такива доста по-рано в епидемичния процес. Тоест има много неща, от които зависи това дозирано отпускане и те са свързани както с биологията на вируса, така и с поведението на хората, така и с поведението на хората, които определят поведението на другите хора, тоест правителството.
Как може да стане това? Имаше предложение от бизнесмени да минават България на две скорости и възрастните хора по една алея, а младите – по друга. Казвам го малко профанизирано. Как да стане? Квартал по квартал, улица по улица или от възраст на възраст? Кажете схема, примерна, по която би могло да стане евентуалното поетапно заразяване на населението.
Доктор Симидчиев:
Три месеца след началото на тази пандемия, такъв отговор общо взето няма. Има отговори на държави, които успешно се справят, и държави, които по-малко успешно се справят. Дори две държави, които са доста близки като икономика – Германия и Англия, се справят по различен начин заради факта, че мерките, които бяха приложени в едното и другото място, са различни. Например Англия в момента кара вътрешно индустрията си да прави апарати за механична вентилация, а Германия беше купила такива доста по-рано в епидемичния процес. Тоест има много неща, от които зависи това дозирано отпускане и те са свързани както с биологията на вируса, така и с поведението на хората, така и с поведението на хората, които определят поведението на другите хора, тоест правителството.
Миролюба Бенатова:
Това, което казвате, ме подсеща, че България има Национален план за готовност за грипна пандемия, който е написан през 2006 г. Сещам се за него, защото Вие казахте, че Германия била купила апарати. Имала е по-голяма подготвеност от Англия, казахте Вие като сравнение. Според този Национален план за готовност за грипна пандемия, с който вие вероятно също сте запознат, предвид факта, че пневмонията си е стандартно усложнение при грип, нали така? В този смисъл това ви е ресор. Смятате ли, че България е взела насериозно възможността да попадне в пандемия?
Доктор Симидчиев:
Трябва да ви кажа, че всички държави по света след 2003-та година, когато беше SARS епидемията, и след това имаше и свинския грип, и птичия грип, всички държави си направиха такива планове. Но здравната система винаги е работела на остатъчен принцип, на минимума, на който изпълнява мерките към момента. Ние нямаме буфера да имаме неща в здравната система, които да ни позволят при екстремни отклонения да реагираме адекватно. Точно защото здравеопазването се възприема като разход, а не като инвестиция.
Това, което казвате, ме подсеща, че България има Национален план за готовност за грипна пандемия, който е написан през 2006 г. Сещам се за него, защото Вие казахте, че Германия била купила апарати. Имала е по-голяма подготвеност от Англия, казахте Вие като сравнение. Според този Национален план за готовност за грипна пандемия, с който вие вероятно също сте запознат, предвид факта, че пневмонията си е стандартно усложнение при грип, нали така? В този смисъл това ви е ресор. Смятате ли, че България е взела насериозно възможността да попадне в пандемия?
Доктор Симидчиев:
Трябва да ви кажа, че всички държави по света след 2003-та година, когато беше SARS епидемията, и след това имаше и свинския грип, и птичия грип, всички държави си направиха такива планове. Но здравната система винаги е работела на остатъчен принцип, на минимума, на който изпълнява мерките към момента. Ние нямаме буфера да имаме неща в здравната система, които да ни позволят при екстремни отклонения да реагираме адекватно. Точно защото здравеопазването се възприема като разход, а не като инвестиция.
Миролюба Бенатова:
При положение, че има все пак план, който предвижда евентуално хипотетично да има пандемия... с висока смъртност и с необходимост от респираторни апарати, как си обяснявате, че именно в последните години в България няма достатъчно реаниматори? Изключвам апаратура. Няма професионалисти, които да я използват. Нали така?
Доктор Симидчиев:
Да. Медицината до голяма степен е и функция на икономиката. Здравеопазването цели да захранва икономиката със здрави хора, но икономиката определя колко и какви ресурси отиват за здравеопазването. При нас това, което имаме като управление на ресурса вътре в здравеопазването, прави така, щото да имаме екстремни разлики във възнаграждението на определени професии вътре в здравеопазването спрямо други професии. И е естествено поведение на хората, когато имате едни нископлатени дейности и едни високоплатени дейности, хората да се стремят към високоплатените дейности.
При положение, че има все пак план, който предвижда евентуално хипотетично да има пандемия... с висока смъртност и с необходимост от респираторни апарати, как си обяснявате, че именно в последните години в България няма достатъчно реаниматори? Изключвам апаратура. Няма професионалисти, които да я използват. Нали така?
Доктор Симидчиев:
Да. Медицината до голяма степен е и функция на икономиката. Здравеопазването цели да захранва икономиката със здрави хора, но икономиката определя колко и какви ресурси отиват за здравеопазването. При нас това, което имаме като управление на ресурса вътре в здравеопазването, прави така, щото да имаме екстремни разлики във възнаграждението на определени професии вътре в здравеопазването спрямо други професии. И е естествено поведение на хората, когато имате едни нископлатени дейности и едни високоплатени дейности, хората да се стремят към високоплатените дейности.
Миролюба Бенатова:
Тоест реаниматорите, които спасяват хора с много тежки усложнения, са по-лошо платени от други професионалисти в медицината?
Доктор Симидчиев:
Да, от няколко други области, които са обществена тайна. Има такива, има разлики, които надхвърлят многократно с десетки пъти разликата в заплащането между отделни специалности. А и реаниматорите в стандартни случаи са анестезиолози, тоест те изпадат в нуждата от реанимация само при определени условия. Освен това болните, когато са необходими да бъдат реанимирани, са много скъпи като болни. Налага се интензивно лечение, с много апаратура, с много медикаменти, тоест те са скъпи болни. Никой не иска в условията на търговски дружества, никой не иска да има много такива болни. Защото те са много ресурсоемки.
Тоест реаниматорите, които спасяват хора с много тежки усложнения, са по-лошо платени от други професионалисти в медицината?
Доктор Симидчиев:
Да, от няколко други области, които са обществена тайна. Има такива, има разлики, които надхвърлят многократно с десетки пъти разликата в заплащането между отделни специалности. А и реаниматорите в стандартни случаи са анестезиолози, тоест те изпадат в нуждата от реанимация само при определени условия. Освен това болните, когато са необходими да бъдат реанимирани, са много скъпи като болни. Налага се интензивно лечение, с много апаратура, с много медикаменти, тоест те са скъпи болни. Никой не иска в условията на търговски дружества, никой не иска да има много такива болни. Защото те са много ресурсоемки.
Миролюба Бенатова:
Тоест вирусът е тежко наказание за тази икономическа логика.
Доктор Симидчиев:
Точно така е. Абсолютно. Вирусът ще промени много неща, включително и нещото, наречено обществено здраве. Аз съм твърд защитник на нещото, наречено профилактика. На практика НЗОК допреди епидемията отделяше около 3% от ресурса си за профилактика и около 60% за болнично лечение. Това значи, че ние всъщност не влагаме там, където може да предотвратяваме заболявания, а влагаме там, където лекуваме заболявания. Но това, пак казвам, е резултат на това, че здравеопазването е повече като... Работи в кризисни условия, а не работи като една система за поддържане на общественото здраве. Ако то работи като система за поддържане на общественото здраве, ресурсът ще бъде насочен там, където максимално много да се потиска възможността за късни усложнения.
Тоест вирусът е тежко наказание за тази икономическа логика.
Доктор Симидчиев:
Точно така е. Абсолютно. Вирусът ще промени много неща, включително и нещото, наречено обществено здраве. Аз съм твърд защитник на нещото, наречено профилактика. На практика НЗОК допреди епидемията отделяше около 3% от ресурса си за профилактика и около 60% за болнично лечение. Това значи, че ние всъщност не влагаме там, където може да предотвратяваме заболявания, а влагаме там, където лекуваме заболявания. Но това, пак казвам, е резултат на това, че здравеопазването е повече като... Работи в кризисни условия, а не работи като една система за поддържане на общественото здраве. Ако то работи като система за поддържане на общественото здраве, ресурсът ще бъде насочен там, където максимално много да се потиска възможността за късни усложнения.
Миролюба Бенатова:
Тази логика, която Вие преди малко казахте... Тя звучи като „тези болни са ни прекалено скъпи, за да ги спасяваме“.
Доктор Симидчиев:
Вижте, здравеопазването, пак ще повторя, е ресурс на икономиката. Здравеопазването е функция на икономиката. Когато не се отделя достатъчно ресурс, а в България от много малкото ресурс, който така или иначе имаме, защото ние като икономика не сме цветущи... От този ресурс, който и без това е малко като ресурс за икономиката, се отделя относително малък процент за здравеопазване. Публичният ресурс, който се отделя, мисля, че беше под 6%. Германия отделя 11 – 12%.
Тази логика, която Вие преди малко казахте... Тя звучи като „тези болни са ни прекалено скъпи, за да ги спасяваме“.
Доктор Симидчиев:
Вижте, здравеопазването, пак ще повторя, е ресурс на икономиката. Здравеопазването е функция на икономиката. Когато не се отделя достатъчно ресурс, а в България от много малкото ресурс, който така или иначе имаме, защото ние като икономика не сме цветущи... От този ресурс, който и без това е малко като ресурс за икономиката, се отделя относително малък процент за здравеопазване. Публичният ресурс, който се отделя, мисля, че беше под 6%. Германия отделя 11 – 12%.
Миролюба Бенатова:
Вие какво мислите за шведския модел, който изглежда доста либерален в момента и малко се говори за него?
Доктор Симидчиев:
В шведския модел, това, на което се разчита, е общественото съзнание. Там казваш на хората: „Хора, дистанцирайте се социално и правете така, щото да няма шанс да се заразите“ и те реално го правят. За какво да въвеждаш някакви крути мерки, при положение че хората го правят? При нас първоначално се въведоха едни мерки, видя се, че те въобще не работят, вие като журналисти имахте възможността да го отразите. Въведоха се по-сериозни мерки и пак никой не ги спазва. Големият проблем според мен е с доверието, с това дали вярваме на това, че когато се каже нещо, то наистина е това, което е. Защото, когато ние нямаме доверие, се получава този момент: „Абе, ти ли ще ми кажеш?“. Защото не вярваш.
Вие какво мислите за шведския модел, който изглежда доста либерален в момента и малко се говори за него?
Доктор Симидчиев:
В шведския модел, това, на което се разчита, е общественото съзнание. Там казваш на хората: „Хора, дистанцирайте се социално и правете така, щото да няма шанс да се заразите“ и те реално го правят. За какво да въвеждаш някакви крути мерки, при положение че хората го правят? При нас първоначално се въведоха едни мерки, видя се, че те въобще не работят, вие като журналисти имахте възможността да го отразите. Въведоха се по-сериозни мерки и пак никой не ги спазва. Големият проблем според мен е с доверието, с това дали вярваме на това, че когато се каже нещо, то наистина е това, което е. Защото, когато ние нямаме доверие, се получава този момент: „Абе, ти ли ще ми кажеш?“. Защото не вярваш.
Миролюба Бенатова:
Да, обаче тук има следното нещо. Швеция и Финландия, те са една до друга. Във Финландия има много по-сериозни мерки, отколкото в Швеция, така че не знам дали е въпрос точно на народопсихология, а на подход.
Доктор Симидчиев:
Ще трябва да говорим със социолози в малко по-задълбочен разговор и освен това ще е добре да говорим постфактум, защото дали е либерален подходът, или малко по-затегнати мерки, в края на краищата, след като премине този период, ще се види кои са били прави и кои не са.
Да, обаче тук има следното нещо. Швеция и Финландия, те са една до друга. Във Финландия има много по-сериозни мерки, отколкото в Швеция, така че не знам дали е въпрос точно на народопсихология, а на подход.
Доктор Симидчиев:
Ще трябва да говорим със социолози в малко по-задълбочен разговор и освен това ще е добре да говорим постфактум, защото дали е либерален подходът, или малко по-затегнати мерки, в края на краищата, след като премине този период, ще се види кои са били прави и кои не са.
Миролюба Бенатова:
Каква е разликата между бронхопневмонията, която е по принцип, и тази, която се предизвиква от COVID-19?
Доктор Симидчиев:
Да, първо, със сигурност пневмониите при COVID-19 не са едни и същи винаги, защото има вариант, в който COVID-19 отваря вратата и след това се настанява вътре в белия дроб като някакъв друг вид инфекция, като бактериална инфекция например. Това е единият вариант на заболяване на белия дроб. И това е по-лекият вариант. Защото ние сме свикнали да лекуваме бактериалните пневмонии с антибиотици. По-тежкият вариант на това, което наричаме пневмония, всъщност граничи с нещото, наречено остър респираторен дистрес синдром. Там навлизането на вируса и размножаването му в дихателната система води до това, че имунната система на нашето тяло атакува заразените клетки, по същество атакувайки белия ни дроб, и белият дроб престава да работи, не защото е заразен с бактерии, а защото нашият имунен статус реагира срещу вируса в нашата дихателна система и се получават поражения, които са много тежки, в резултат на което много голям процент от тези тежки поражения стават несъвместими с живота.
Каква е разликата между бронхопневмонията, която е по принцип, и тази, която се предизвиква от COVID-19?
Доктор Симидчиев:
Да, първо, със сигурност пневмониите при COVID-19 не са едни и същи винаги, защото има вариант, в който COVID-19 отваря вратата и след това се настанява вътре в белия дроб като някакъв друг вид инфекция, като бактериална инфекция например. Това е единият вариант на заболяване на белия дроб. И това е по-лекият вариант. Защото ние сме свикнали да лекуваме бактериалните пневмонии с антибиотици. По-тежкият вариант на това, което наричаме пневмония, всъщност граничи с нещото, наречено остър респираторен дистрес синдром. Там навлизането на вируса и размножаването му в дихателната система води до това, че имунната система на нашето тяло атакува заразените клетки, по същество атакувайки белия ни дроб, и белият дроб престава да работи, не защото е заразен с бактерии, а защото нашият имунен статус реагира срещу вируса в нашата дихателна система и се получават поражения, които са много тежки, в резултат на което много голям процент от тези тежки поражения стават несъвместими с живота.
Миролюба Бенатова:
А има ли вече информация дали имунитетът на преболедувалите е траен?
Доктор Симидчиев:
Имаме надежда, информация нямаме, защото ние сме едва на 4 месеца от началото на тази епидемия. Можехме да имаме такава информация след една година. Това, което знаем, е, че част от преболедувалите, доста голяма част от тях, развиват имуноглобулин G антитела. И това, което е разумно да се помисли, е може ли да се използват тези хора, които вече са преболедували, за да използваме техните антитела, за да лекуваме част от хората, които в момента са болни. Има такива съобщения в научните среди, че това би могло да стане, но е въпрос и на организация. Не само въпрос на идея, но и на организация как да стане това, тъй като, за да получим достатъчно биопродукт от преболедувалите, трябва да имаме система, която да може да осигури надеждното събиране, безопасното събиране на такава плазма и тя да може да бъде прелята на хората, които са наистина много тежки, защото не става въпрос за леките случаи. Става въпрос за тежките случаи.
А има ли вече информация дали имунитетът на преболедувалите е траен?
Доктор Симидчиев:
Имаме надежда, информация нямаме, защото ние сме едва на 4 месеца от началото на тази епидемия. Можехме да имаме такава информация след една година. Това, което знаем, е, че част от преболедувалите, доста голяма част от тях, развиват имуноглобулин G антитела. И това, което е разумно да се помисли, е може ли да се използват тези хора, които вече са преболедували, за да използваме техните антитела, за да лекуваме част от хората, които в момента са болни. Има такива съобщения в научните среди, че това би могло да стане, но е въпрос и на организация. Не само въпрос на идея, но и на организация как да стане това, тъй като, за да получим достатъчно биопродукт от преболедувалите, трябва да имаме система, която да може да осигури надеждното събиране, безопасното събиране на такава плазма и тя да може да бъде прелята на хората, които са наистина много тежки, защото не става въпрос за леките случаи. Става въпрос за тежките случаи.
Миролюба Бенатова:
Имаше такъв въпрос от потребители на BG-Mamma: дали можем да се заразим през биологични продукти, например през преливане на кръв.
Доктор Симидчиев:
Не. Казвам „не“ в 99,9% от случаите, защото този вирус не съществува обикновено в кръвта, тоест нямаме т.нар. септична фаза, освен при много тежки случаи, когато не се взима кръв. При повечето хора той се локализира, тоест той е на място в дихателната система, така че биологичните продукти не могат да доведат до заразяване.
Имаше такъв въпрос от потребители на BG-Mamma: дали можем да се заразим през биологични продукти, например през преливане на кръв.
Доктор Симидчиев:
Не. Казвам „не“ в 99,9% от случаите, защото този вирус не съществува обикновено в кръвта, тоест нямаме т.нар. септична фаза, освен при много тежки случаи, когато не се взима кръв. При повечето хора той се локализира, тоест той е на място в дихателната система, така че биологичните продукти не могат да доведат до заразяване.
Миролюба Бенатова:
А какви са трайните последици за човешкия организъм, ако преболедува COVID-19, но е минал през тежко заболяване?
Доктор Симидчиев:
При тежкото заболяване не може да се каже дали вирусът, или медицинските мерки, които са прилагани, са причината да се получат част от усложненията. Когато един човек бива поставен на апарат за механична вентилация, това е доста драстично въздействие, за да можем да запазим живота. Там се налага функциите на белия дроб да се водят от машина, тази машина трябва да прилага усилия, надвишаващи нормалните усилия за дишане, така че част от тези поражения се получават в желанието ни да спасим човешкия живот. А самият вирус при 80% от случаите предизвиква същите нарушения като обикновената настинка. Нищо съществено. Но в тези, които са по-тежките случаи, тези, които преболедуват по-тежко, могат да се получат т.нар. белодробна фиброза, може да се получат други нарушения в белия дроб, но те са относително редки и са обикновено при хора, които са от рисковите групи, т.е. при хора, които са с предхождащи сърдечносъдови, белодробни, диабет и са с по-напреднала възраст.
А какви са трайните последици за човешкия организъм, ако преболедува COVID-19, но е минал през тежко заболяване?
Доктор Симидчиев:
При тежкото заболяване не може да се каже дали вирусът, или медицинските мерки, които са прилагани, са причината да се получат част от усложненията. Когато един човек бива поставен на апарат за механична вентилация, това е доста драстично въздействие, за да можем да запазим живота. Там се налага функциите на белия дроб да се водят от машина, тази машина трябва да прилага усилия, надвишаващи нормалните усилия за дишане, така че част от тези поражения се получават в желанието ни да спасим човешкия живот. А самият вирус при 80% от случаите предизвиква същите нарушения като обикновената настинка. Нищо съществено. Но в тези, които са по-тежките случаи, тези, които преболедуват по-тежко, могат да се получат т.нар. белодробна фиброза, може да се получат други нарушения в белия дроб, но те са относително редки и са обикновено при хора, които са от рисковите групи, т.е. при хора, които са с предхождащи сърдечносъдови, белодробни, диабет и са с по-напреднала възраст.
Миролюба Бенатова:
Каква е гаранцията, че няма да има отново завъртане на заразата след като приключи извънредното положение.
Доктор Симидчиев:
Ами гаранция за нищо не може да има. Това, което можем да правим, е да работим с разума си срещу гените на вируса, защото гените на вируса имат една-единствена задача. Фокусът на вируса е: „Аз трябва да заразявам“. Точка. Нищо друго. Той не се интересува от времето, не се интересува от Слънцето, знае само, че трябва да заразява. И единствено нашето поведение и разум може да противодейства на това.
Каква е гаранцията, че няма да има отново завъртане на заразата след като приключи извънредното положение.
Доктор Симидчиев:
Ами гаранция за нищо не може да има. Това, което можем да правим, е да работим с разума си срещу гените на вируса, защото гените на вируса имат една-единствена задача. Фокусът на вируса е: „Аз трябва да заразявам“. Точка. Нищо друго. Той не се интересува от времето, не се интересува от Слънцето, знае само, че трябва да заразява. И единствено нашето поведение и разум може да противодейства на това.
Миролюба Бенатова:
Тъй като полицаите са една представителна извадка - мислите ли, че резултатите от тестването им ще покаже дали имаме развит относителен имунитет като общество, или обратното, че още не сме влезли в заболяването?
Доктор Симидчиев:
Ами, това беше хипотезата, с която предложихме да направим това проучване, така че, надявам се, поне малко от малко да допринасяме отговора на точно този въпрос, тъй като извадката е на хора, които контактуват широко с широки кръгове от обществото и същевременно е насочена към това да изследваме какво е нивото на имунитета.
Миролюба Бенатова:
И в този смисъл, какви са вашите предположения?
Доктор Симидчиев:
Рано е да направя предположения - така или иначе това, което предполагам като човек, който разсъждава логично, все още сме твърде рано в епидемията и затова по-вероятно ще открием относително малко хора, които са се срещали с нея. Надявам се да сме повече срещналите се с нея. Но това какво ще бъде... Между моите надежди и реалността - ще видим каква е разликата.
Тъй като полицаите са една представителна извадка - мислите ли, че резултатите от тестването им ще покаже дали имаме развит относителен имунитет като общество, или обратното, че още не сме влезли в заболяването?
Доктор Симидчиев:
Ами, това беше хипотезата, с която предложихме да направим това проучване, така че, надявам се, поне малко от малко да допринасяме отговора на точно този въпрос, тъй като извадката е на хора, които контактуват широко с широки кръгове от обществото и същевременно е насочена към това да изследваме какво е нивото на имунитета.
Миролюба Бенатова:
И в този смисъл, какви са вашите предположения?
Доктор Симидчиев:
Рано е да направя предположения - така или иначе това, което предполагам като човек, който разсъждава логично, все още сме твърде рано в епидемията и затова по-вероятно ще открием относително малко хора, които са се срещали с нея. Надявам се да сме повече срещналите се с нея. Но това какво ще бъде... Между моите надежди и реалността - ще видим каква е разликата.
Миролюба Бенатова:
А кога се развива проява на болестта, след като сме се заразили? До две седмици, до пет дни, чуха се различни срокове и защо се налага именно 2 седмици, после се чу 28 дни… Може ли малко в тази част да ми поясните?
Доктор Симидчиев:
Да, много, много важен въпрос, изключително важен въпрос, защото има няколко неща, които трябва да са ясни на хората. Първото, което е ясно, е, че човек, за да се зарази, трябва вирус да влезе в дихателната му система. От този момент той се заразява, но това, което по-нататък се случва, може да поеме един от няколко пътя. Единият възможен път е вирусът влиза и започва да си съществува мирно с нашата лигавица в носа и в горните дихателни пътища и човек не развива клинично заболяване, той става здрав вирусоносител и това може да продължи доста дълго време, от порядъка на 3 – 4 седмици. Т.е. може доста продължително време, около месец, той да е вирусоносител, без да проявява заболяване. Това се нарича асимптомно протичане, или безсимптомно протичане.
Миролюба Бенатова:
Заразни ли са тези хора?
Доктор Симидчиев:
Да, ако имаме вирус в дихателните си пътища, при кихане, при кашляне този вирус може да излезе навън и да зарази други хора.
Миролюба Бенатова:
А ако не кашлят и не кихат?
Доктор Симидчиев:
Ако не кашлят и не кихат, но само говорят или пеят – по същия начин. Говоренето, пеенето също извежда въздуха като струя навън и с този въздух могат отделни вирусни частици да излязат навън. Така че, при всички положения, асимптомно протичащите могат да бъдат хора, които да разпространяват вируса. Второто нещо е от момента на заразяването до момента на развиване на симптоми. Симптомите се развиват тогава, когато нашият имунитет започва да се опитва да ограничи вируса и да го извади от нашия организъм. Този период, от началото на заразяване до развитието на симптоми, се нарича инкубационен период. И обикновено, както при това заболяване, така и при много други заболявания, за карантина говорим при такива хора, при които очакваме да се развие такова заболяване и затова казваме карантина, която на италиански коренът идва от 14, т.е. това обикновено е 2 седмици. А има случаи, при които от хора, които вече са минали през системата, през здравната система в Китай и в други държави, виждаме, че този период от 2 седмици може да бъде и малко по-дълъг. Т.е. може да бъде до 21, а в някои случаи до 28 дни, преди да развием клинични симптоми. Т.е. този период, това е една от причините този вирус да е толкова неприятен, защото дълъг, безсимптомен период оставя тези хора извън обхвата на здравната система. Те изглеждат здрави, безсимптомни са и същевременно започва войната в техните дихателни пътища, поради което те могат също да изведат с кихане, кашляне, говорене, пеене могат да изведат навън този вирус в околната среда.
*Думата "карантина" означава 40. (бел.ред)
А кога се развива проява на болестта, след като сме се заразили? До две седмици, до пет дни, чуха се различни срокове и защо се налага именно 2 седмици, после се чу 28 дни… Може ли малко в тази част да ми поясните?
Доктор Симидчиев:
Да, много, много важен въпрос, изключително важен въпрос, защото има няколко неща, които трябва да са ясни на хората. Първото, което е ясно, е, че човек, за да се зарази, трябва вирус да влезе в дихателната му система. От този момент той се заразява, но това, което по-нататък се случва, може да поеме един от няколко пътя. Единият възможен път е вирусът влиза и започва да си съществува мирно с нашата лигавица в носа и в горните дихателни пътища и човек не развива клинично заболяване, той става здрав вирусоносител и това може да продължи доста дълго време, от порядъка на 3 – 4 седмици. Т.е. може доста продължително време, около месец, той да е вирусоносител, без да проявява заболяване. Това се нарича асимптомно протичане, или безсимптомно протичане.
Миролюба Бенатова:
Заразни ли са тези хора?
Доктор Симидчиев:
Да, ако имаме вирус в дихателните си пътища, при кихане, при кашляне този вирус може да излезе навън и да зарази други хора.
Миролюба Бенатова:
А ако не кашлят и не кихат?
Доктор Симидчиев:
Ако не кашлят и не кихат, но само говорят или пеят – по същия начин. Говоренето, пеенето също извежда въздуха като струя навън и с този въздух могат отделни вирусни частици да излязат навън. Така че, при всички положения, асимптомно протичащите могат да бъдат хора, които да разпространяват вируса. Второто нещо е от момента на заразяването до момента на развиване на симптоми. Симптомите се развиват тогава, когато нашият имунитет започва да се опитва да ограничи вируса и да го извади от нашия организъм. Този период, от началото на заразяване до развитието на симптоми, се нарича инкубационен период. И обикновено, както при това заболяване, така и при много други заболявания, за карантина говорим при такива хора, при които очакваме да се развие такова заболяване и затова казваме карантина, която на италиански коренът идва от 14, т.е. това обикновено е 2 седмици. А има случаи, при които от хора, които вече са минали през системата, през здравната система в Китай и в други държави, виждаме, че този период от 2 седмици може да бъде и малко по-дълъг. Т.е. може да бъде до 21, а в някои случаи до 28 дни, преди да развием клинични симптоми. Т.е. този период, това е една от причините този вирус да е толкова неприятен, защото дълъг, безсимптомен период оставя тези хора извън обхвата на здравната система. Те изглеждат здрави, безсимптомни са и същевременно започва войната в техните дихателни пътища, поради което те могат също да изведат с кихане, кашляне, говорене, пеене могат да изведат навън този вирус в околната среда.
*Думата "карантина" означава 40. (бел.ред)
Миролюба Бенатова:
Масовото тестване на хората няма ли да помогне именно тази латентна, огромна група да излезе на повърхността?
Доктор Симидчиев:
Масовото тестване с какво обаче? Ако ние тестваме за вируса, тя ще излезе на повърхността, но ако тестваме за антителата, трябва да изчакаме между 7 и 10 дни, за да може нашият имунитет да започне да въздейства върху вируса, и тогава, след 7 до 10 дена, ще се повишат първо имуноглобулин М, а след това имуноглобулин G.
Миролюба Бенатова:
Тоест е въпрос за ресурси отново? Ако имаше достатъчно PCR тестове, консумативи за тях и машини, които да ги обработват, и лаборанти, които да умеят да работят това, това щеше да бъде най-логичният подход, така ли?.
Доктор Симидчиев:
Точно така. Защото във вкарването на една пробичка в носа, взима секрет от носа и този секрет, пъхайки го в апарат за PCR, може да покаже имаме ли вируси в горните дихателни пътища.
Миролюба Бенатова:
Тоест става въпрос за пари?
Доктор Симидчиев:
Ами не само за пари, защото сега дори и да искаме, няма възможност да се намерят такива тестове. Освен това инвестицията за такива тестове е понякога толкова голяма, че трябва да се отнемат средства от други мерки, които също трябва да бъдат направени – инвестиране в апаратура за обдишване и подобни неща, т.е. пак говорим за ресурс, който трябва да бъде преразпределен на местата, където ще свърши най-много работа. Не е въпрос за липса на пари по принцип.
Масовото тестване на хората няма ли да помогне именно тази латентна, огромна група да излезе на повърхността?
Доктор Симидчиев:
Масовото тестване с какво обаче? Ако ние тестваме за вируса, тя ще излезе на повърхността, но ако тестваме за антителата, трябва да изчакаме между 7 и 10 дни, за да може нашият имунитет да започне да въздейства върху вируса, и тогава, след 7 до 10 дена, ще се повишат първо имуноглобулин М, а след това имуноглобулин G.
Миролюба Бенатова:
Тоест е въпрос за ресурси отново? Ако имаше достатъчно PCR тестове, консумативи за тях и машини, които да ги обработват, и лаборанти, които да умеят да работят това, това щеше да бъде най-логичният подход, така ли?.
Доктор Симидчиев:
Точно така. Защото във вкарването на една пробичка в носа, взима секрет от носа и този секрет, пъхайки го в апарат за PCR, може да покаже имаме ли вируси в горните дихателни пътища.
Миролюба Бенатова:
Тоест става въпрос за пари?
Доктор Симидчиев:
Ами не само за пари, защото сега дори и да искаме, няма възможност да се намерят такива тестове. Освен това инвестицията за такива тестове е понякога толкова голяма, че трябва да се отнемат средства от други мерки, които също трябва да бъдат направени – инвестиране в апаратура за обдишване и подобни неща, т.е. пак говорим за ресурс, който трябва да бъде преразпределен на местата, където ще свърши най-много работа. Не е въпрос за липса на пари по принцип.
Миролюба Бенатова:
Хората питат Вие с какво се предпазвате и какво съветвате близките си?
Доктор Симидчиев:
Аз се предпазвам, доколкото ми е възможно и извън професионалната ми дейност, да се изолирам вкъщи и затова ме намирате вкъщи днес. Телефонът ми вече не разпознава пръстовия ми отпечатък, защото кожата ми се промени от честото миене на ръце. Когато отида на работа съм абсолютно винаги с маска и с престилка, която в края на деня изхвърлям. Засега правя това, защото не съм покрай най-рисковите случаи. Покрай дейностите, с които имах, така, с които трябваше да се занимавам през последните седмици, ми се налага просто повече да контактувам с повече хора, което е рисково, определено. И се надявам, чукам на дърво, да няма някакви последици от това. При всички положения съм убеден, че докато голяма част от нас не преминат през този вирус, няма да имаме групов имунитет и инфекцията ще чака да се случи нещо... Въпросът е да стигнем до този етап в период, когато ние решим, а не когато вирусът реши.
Хората питат Вие с какво се предпазвате и какво съветвате близките си?
Доктор Симидчиев:
Аз се предпазвам, доколкото ми е възможно и извън професионалната ми дейност, да се изолирам вкъщи и затова ме намирате вкъщи днес. Телефонът ми вече не разпознава пръстовия ми отпечатък, защото кожата ми се промени от честото миене на ръце. Когато отида на работа съм абсолютно винаги с маска и с престилка, която в края на деня изхвърлям. Засега правя това, защото не съм покрай най-рисковите случаи. Покрай дейностите, с които имах, така, с които трябваше да се занимавам през последните седмици, ми се налага просто повече да контактувам с повече хора, което е рисково, определено. И се надявам, чукам на дърво, да няма някакви последици от това. При всички положения съм убеден, че докато голяма част от нас не преминат през този вирус, няма да имаме групов имунитет и инфекцията ще чака да се случи нещо... Въпросът е да стигнем до този етап в период, когато ние решим, а не когато вирусът реши.
Миролюба Бенатова:
Даже на този етап, доколкото разбирам, няма яснота как точно да се планира груповото заболяване, нали така?
Доктор Симидчиев:
Аз съм сигурен, че хора, много хора мислят по този въпрос. Въпросът е всички, които мислим по тези въпроси систематично, да можем да си помагаме, а не да се противопоставяме. Защото в такива моменти противопоставянето е най-вредното възможно нещо, което може да се случи.
Миролюба Бенатова:
Ние, като граждани, сме от другата страна и чакаме някой да ни каже и поне да ни даде времева рамка, стъпките, които ще бъдат приети и ние точно какво трябва да правим първо, и после второ, и после трето. Имаме нужда от някакъв хоризонт. Струва ми се, че обществото в момента няма хоризонт.
Доктор Симидчиев:
Разбирам го това напълно и, без да се опитвам да съм апологет на каквото и да е, имайте предвид, че няма държава, почти няма две държави, които да правят едно и също в тази епидемия – всяка опитва да прави нещо, с което смята, че е най-добре. Да, има неща, които се правят във всички държави, но има и доста неща, които се правят индивидуално, вътре в рамките на държавите. Просто защото няма единствена истина към момента. Ние сме едва 4 месеца в такава пандемия.
Даже на този етап, доколкото разбирам, няма яснота как точно да се планира груповото заболяване, нали така?
Доктор Симидчиев:
Аз съм сигурен, че хора, много хора мислят по този въпрос. Въпросът е всички, които мислим по тези въпроси систематично, да можем да си помагаме, а не да се противопоставяме. Защото в такива моменти противопоставянето е най-вредното възможно нещо, което може да се случи.
Миролюба Бенатова:
Ние, като граждани, сме от другата страна и чакаме някой да ни каже и поне да ни даде времева рамка, стъпките, които ще бъдат приети и ние точно какво трябва да правим първо, и после второ, и после трето. Имаме нужда от някакъв хоризонт. Струва ми се, че обществото в момента няма хоризонт.
Доктор Симидчиев:
Разбирам го това напълно и, без да се опитвам да съм апологет на каквото и да е, имайте предвид, че няма държава, почти няма две държави, които да правят едно и също в тази епидемия – всяка опитва да прави нещо, с което смята, че е най-добре. Да, има неща, които се правят във всички държави, но има и доста неща, които се правят индивидуално, вътре в рамките на държавите. Просто защото няма единствена истина към момента. Ние сме едва 4 месеца в такава пандемия.
Миролюба Бенатова:
Вие смятате ли, че мерките трябва да бъдат затегнати?
Доктор Симидчиев:
Аз смятам, че това, което трябва да се получи, е ниска трансмисия, докато ни се осигури време да можем да настроим здравеопазването, да се открият нови медикаменти и да направим ваксина. Ваксината ще е много трудна и няма да стане в рамките на затегнатите мерки, защото изисква много време. Намирането на медикаменти е малко по-близък хоризонт, т.е. е възможно да се случи, макар че и там е въпрос на научна инвестиция. Това, което можем да правим в момента, е всеки да мисли какво той би могъл да прави. Не какво другите трябва да правят, а какво той сам би могъл да прави, защото съм сигурен, че в България има около 7 млн. човека, които могат да правят интересни неща, а ако се замислят какво те индивидуално могат да допринасят, не за себе си, а за останалите - от минималното, което е „просто да си седя вкъщи, за да не разпространявам евентуално инфекция, ако съм асимптомен“, до максимума, който е „трябва да решавам какво да се прави и да имам отговорността да решавам какво да се прави с всичките 7 млн. човека“. Индивидуално не можем да се спасим. Няма начин.
Вие смятате ли, че мерките трябва да бъдат затегнати?
Доктор Симидчиев:
Аз смятам, че това, което трябва да се получи, е ниска трансмисия, докато ни се осигури време да можем да настроим здравеопазването, да се открият нови медикаменти и да направим ваксина. Ваксината ще е много трудна и няма да стане в рамките на затегнатите мерки, защото изисква много време. Намирането на медикаменти е малко по-близък хоризонт, т.е. е възможно да се случи, макар че и там е въпрос на научна инвестиция. Това, което можем да правим в момента, е всеки да мисли какво той би могъл да прави. Не какво другите трябва да правят, а какво той сам би могъл да прави, защото съм сигурен, че в България има около 7 млн. човека, които могат да правят интересни неща, а ако се замислят какво те индивидуално могат да допринасят, не за себе си, а за останалите - от минималното, което е „просто да си седя вкъщи, за да не разпространявам евентуално инфекция, ако съм асимптомен“, до максимума, който е „трябва да решавам какво да се прави и да имам отговорността да решавам какво да се прави с всичките 7 млн. човека“. Индивидуално не можем да се спасим. Няма начин.
Миролюба Бенатова:
Потребителите на BG-Mamma – всеки един от тях задава своите индивидуални въпроси, защото, както Вие казвате, той животът не може да спре и ние да си седим в нашите малки килийки. Имаше обикновени въпроси от типа: трябва ли да мием всички продукти, които внасяме от пазара или сме си купили от магазина?
Доктор Симидчиев:
Ако имах научна информация, с която да кажа „да“ или „не“, щях да го кажа – „да“ или „не“.
Миролюба Бенатова:
Вие Вашите миете ли си ги, когато си купите плодове от пазара, миете ли ги със сапун?
Доктор Симидчиев:
Тези, които са с коричка отгоре, като ябълките, като мандарините, ги мия. Но пак казвам, това е поведение, което няма научна основа, то е повече разум, отколкото научна основа. Не съм сигурен дали плодовете са основният източник на трансфер на заразата, далеч по-важни са дръжките на магазините, отколкото щайгите в магазините. Защото там е мястото, където всички пипат. Така че адекватното изчистване на дръжките, адекватната хигиена на ръцете след като сме пипали дръжките. Ако нашите ръце са ни "санирани", след като влезем в магазина, пипането на плодовете ще е малък процент от риска. Рискът е основно там, където се пипа без "санирани ръце". Ето още едно малко нещо, което всеки от нас може да направи, за да защитава другите. Ако си носим малко гел в джоба, преди да оглеждаме плодовете, да сме си "санирали" ръцете, защото това нещо ще помогне да намалим вероятността от зараза.
Потребителите на BG-Mamma – всеки един от тях задава своите индивидуални въпроси, защото, както Вие казвате, той животът не може да спре и ние да си седим в нашите малки килийки. Имаше обикновени въпроси от типа: трябва ли да мием всички продукти, които внасяме от пазара или сме си купили от магазина?
Доктор Симидчиев:
Ако имах научна информация, с която да кажа „да“ или „не“, щях да го кажа – „да“ или „не“.
Миролюба Бенатова:
Вие Вашите миете ли си ги, когато си купите плодове от пазара, миете ли ги със сапун?
Доктор Симидчиев:
Тези, които са с коричка отгоре, като ябълките, като мандарините, ги мия. Но пак казвам, това е поведение, което няма научна основа, то е повече разум, отколкото научна основа. Не съм сигурен дали плодовете са основният източник на трансфер на заразата, далеч по-важни са дръжките на магазините, отколкото щайгите в магазините. Защото там е мястото, където всички пипат. Така че адекватното изчистване на дръжките, адекватната хигиена на ръцете след като сме пипали дръжките. Ако нашите ръце са ни "санирани", след като влезем в магазина, пипането на плодовете ще е малък процент от риска. Рискът е основно там, където се пипа без "санирани ръце". Ето още едно малко нещо, което всеки от нас може да направи, за да защитава другите. Ако си носим малко гел в джоба, преди да оглеждаме плодовете, да сме си "санирали" ръцете, защото това нещо ще помогне да намалим вероятността от зараза.
Миролюба Бенатова:
А ръкавици да носим ли?
Доктор Симидчиев:
Ръкавиците са нещо, което е разумно да се носи. Те лесно се хигиенизират отвън и не толкова често трябва да си подлагаме кожата на драстичното миене със сапун. Но носенето на ръкавици, ако не ги санираме, е не по-малко вредно от това да не си мием ръцете. Т.е. по същия начин пипаме нещо, пипаме си лицето, а средно, по статистически данни, си пипаме лицето около 90 пъти на ден. Така че, ако не си санираме ръцете, съвсем неосъзнато си оправяме веждата, побутваме си носа, пипаме си устата. Тези неосъзнати и подсъзнателни действия помагат нещо, което е върху нашите ръце, да се пренесе върху входното място, което е нос, очи и уста.
А ръкавици да носим ли?
Доктор Симидчиев:
Ръкавиците са нещо, което е разумно да се носи. Те лесно се хигиенизират отвън и не толкова често трябва да си подлагаме кожата на драстичното миене със сапун. Но носенето на ръкавици, ако не ги санираме, е не по-малко вредно от това да не си мием ръцете. Т.е. по същия начин пипаме нещо, пипаме си лицето, а средно, по статистически данни, си пипаме лицето около 90 пъти на ден. Така че, ако не си санираме ръцете, съвсем неосъзнато си оправяме веждата, побутваме си носа, пипаме си устата. Тези неосъзнати и подсъзнателни действия помагат нещо, което е върху нашите ръце, да се пренесе върху входното място, което е нос, очи и уста.
В новата консултантска тема д-р Симидчиев дава отговори на част от въпросите, които не бяха засегнати в проведеното интервю - https://bg-mam.ma/t/1201466
Можете да продължите да задавате въпроси към видния специалист ТУК.
Д-р Симидчиев ще отговаря обобщено около веднъж седмично на поставените от вас въпроси.
Можете да продължите да задавате въпроси към видния специалист ТУК.
Д-р Симидчиев ще отговаря обобщено около веднъж седмично на поставените от вас въпроси.
Препоръчани теми