Деница Сачева отговаря пред Миролюба Бенатова в ексклузивно интервю

Миролюба Бенатова:
Преди да започнем разговора искам да вкарам малко контекст с актуални данни, а именно – безработните вече са 83 хиляди души, а според социологическо изследване на „Тренд“ за „24 часа“ 81% от българите ще могат да издържат на своите спестявания до 3 месеца максимум. От същото изследване става ясно, че 56% от българите смятат, че мерките за подпомагане не са достатъчни.
Защо изглежда, че обществото не Ви разбира?  

Деница Сачева:
На първо място това, което бих искала да споделя е, че от няколко дни, може би 6-7 дни вече, успяхме да направим така, че хората, които се регистрират без работа да намаляват с между 300 и 400 на ден. Това е една от причините да смятаме и да говорим за това, че мярката 60 към 40 работи, защото вчера за първи път тази мярка направи така, че 86 хиляди души ще запазят своята работа срещу общо 85 хиляди, които в рамките на един месец за съжаление загубиха работата си.

Миролюба Бенатова: 
За мярката 60 на 40 много се говори и имаме много въпроси за последствията от тази мярка по отношение на служителите. Но преди това, да Ви попитам, кой гледа Вашето дете сега?

Деница Сачева:
Моето дете е тук с мен в работата ми. Даже може да влезе в кадър в някой момент, защото може да отвори вратата. Моята майка ми помага за него, така че във времето, в което то не може да бъде с майка ми, то е заедно с мен.

Миролюба Бенатова:
Значи и Вие като голяма част от българите сте в нарушение. Защото Щабът не препоръчва Вашата майка да гледа Вашето дете, тъй като  трябва да сме изолирани от своите възрастни близки. Какво да правят родителите на толкова много деца, които няма къде да оставят децата си, отпуската ще им свърши скоро, а нямат право да вземат и болничен?   

Деница Сачева:
Въпросът е в това, че една голяма част от трудностите, които изпитваме, всички ние ги изпитваме за първи път. В момента трябва да търсим решенията за тях. Нямаме универсални решения, които да могат да бъдат еднакви за абсолютно всички. Всеки търси сам начина по който да може да премине през тази криза и е много важно дали тази криза ще продължи един месец, два месеца или повече време. Защото, ако говорим за месец или два, вероятно възможностите с близки и с роднини, възможностите, свързани с платена, с неплатена отпуска, помощта, която даваме в момента, еднократната помощ  за работещи родители от 375 лева, която всеки, който има трудов договор, а е в неплатена отпуска, може да кандидатства съответно за нея. Това са мерки, които се взимат и с които ние се опитваме да бъдем полезни на хората. Разбира се, обсъждаме многократно вече с Щаба и със Столична община, и с други по-големи общини, възможността поетапно да се откриват детски градини, така че да могат хората, които в момента трябва да бъдат на работа, хората, които са в здравеопазването, в социалните услуги, полицаи и т.н., да има възможност да има защитени детски градини, така че децата да ходят.

Миролюба Бенатова:
Не всички деца са деца на полицаи, социални работници и въобще тези хора, които са на първа линия.

Деница Сачева:
Без съмнение е така. Затова Ви казах, че универсален отговор няма.

Миролюба Бенатова:
Да говорим за хората, които са повече от тези, които са на първа линия. Какво прави една майка или един баща, които трябва да са си вкъщи дали защото децата са малки или защото работодателят им е казал, че трябва да са си вкъщи, за да бъде адекватен на мярката 60 на 40, отпуската им изтича, нямат право на никакъв друг вариант. Как да постъпят те? 

Деница Сачева:
На този етап за времето, в което е извънредното положение, то е от 13-ти март до 13-ти май, в рамките на този период имаше и доста почивни дни, а предстоят и нови почивни дни на 1-ви май, на 6-ти май, така че голяма част от хората, за които Вие говорите, биха могли да правят различни комбинации от тези, които вече току-що Ви казах. Единият родител да вземе платен, след това другият родител да вземе платен отпуск, неплатен отпуск. Възможностите, които се дават, също пак Ви казах, са с тази еднократна помощ от 375 лева. Ако се наложи да се удължава извънредното положение или пък съответно, не могат децата толкова бързо да се върнат на училище или в детска градина, ние сме готови да обмислим възможността за това част от неплатения отпуск, който биха могли да си вземат съответно родителите, да може да се признава за стаж и съответно да се заплащат осигуровките. Това е една от мерките по които работим в момента, макар че още няма окончателно решение за нея, но всичко пак казвам зависи от това колко време ще трябва да продължи преминаването ни през тази криза.

Миролюба Бенатова:
Има ли план за следващия един или два месеца?

Деница Сачева:
Имаме план не само за следващия един или два месеца, а по-скоро дори и за следващата година, но пак казвам, че всички сме много силно зависими от това как ще се развиват здравните показатели. В този смисъл работим по три сценария. Единият е по-краткосрочен, другият е по-средносрочен и, разбира се, работим и по възможно най-тежкия сценарий, който би могъл да бъде до края на месец август.

Миролюба Бенатова:
В най-лошия сценарий държавата има ли ресурс да поеме вълна от безработица?

Деница Сачева:
Със сигурност. Първо ние на този етап все още не сме използвали опцията за заем. Ние работим със средствата, които има в държавния бюджет, а фондът „Безработица“ беше увеличен с 1 милиард както за покриване на разходите по програмата 60 на 40, така и за да покрием нуждите на тези хора, които в момента ще останат без работа. Пак казвам, че ние сме силно зависими не само от това, което ще се случи в икономиката през лятото, но и от това, което ще се случи в страните от Европейския съюз, защото една голяма част от хората у нас обикновено работят на сезонна работа през летния сезон не само тук в туристическия сектор, но и в други държави, включително и съседни нам държави. Така че да, действително, факт е, че в момента ние задържаме нивата на безработица, но ако нямаме достатъчно добри нива на възстановяване на икономиката числата с безработни могат да започнат да скачат отново през септември и октомври.

Миролюба Бенатова:
Една много голяма група от българи са в зоната на самоосигуряващите се. По данни за 2019 година, става въпрос за 342 хиляди души. За тях в крайна сметка държавата какво предлага, освен заем с ниска лихва?

Деница Сачева:
Това е едната от възможностите, другата възможност, в зависимост от това какво точно правят тези хора и в каква сфера са самоосигуряващи се, другата възможност ще бъде факт от началото на месец май. Това са тези 173 милиона лева за грантови схеми от 3 до 10 хиляди лева, които бяха обявени вчера от министър-председателя.

Миролюба Бенатова:
Обяснете какво значи, така че да разберат хората, които могат да се възползват.

Деница Сачева:
Всички на практика, които са самоосигуряващи се, да кажем, ако говорим за фризьорка, за маникюристка, за обущар, за шивачка, за човек, който примерно има кафене на ъгъла на блока. Всякакви такива малки и микро предприятия, малки и микро фирми, които в много случаи са семейни или пък съответно са собственост на еднолични търговци, биха могли да получат абсолютно без никакви затруднения и то на базата на декларативен принцип по отношение на техните приходи за миналата година, могат да получат такъв грант между 3 и 10 хиляди лева, за да могат да преживеят периода, в който те ще бъдат без работа или пък съответно с намален оборот.

Миролюба Бенатова:
Това се отнася за хора, които имат фирми, нали така?

Деница Сачева:
Една голяма част от самоосигуряващите се лица също са и хора, които имат булстат и съответно имат такъв тип, изпълняват такъв тип дейност.

Миролюба Бенатова:
Да говорим обаче и за останалите, които не споменахте, които са в сферата на изкуството, които са адвокати, артисти.

Деница Сачева:
Те могат да вземат от тези кредити до 4500 лева, които са безлихвени кредити, които вече са в търговските банки и съответно са с възможност между 6 и 24 месеца гратисен период и период на връщане от 5 години.

Миролюба Бенатова:
Тоест за този тип хора, които са самоосигуряващи се, държавата не предвижда никаква помощ, въпреки че по закон те нямат възможност да си плащат за хипотеза безработица?

Деница Сачева:
Не знам защо твърдим, че е никаква тази помощ, защото първо говорим за гарантирани заеми, второ говорим за възможности да се вземат грантове, които са от Министерство на икономиката. Въпросът, който трябва да си задаваме непрекъснато и то особено след кризата, е за размера на неформалната икономика. И въпросът е в това колко години или какво време трябва да си участвал в системата и да си правил нещо за системата, за да може след това да очакваш системата да връща обратно.

Миролюба Бенатова:
Абсолютно съм съгласна , че трябва човек да си е плащал данъците, въпреки че солидарност значи солидарност. Не значи да си мерим кой какво е вложил. Но, аз съм съгласна с Вас, че е редно човек преди да иска нещо, да е дал. Когато говорим за самоосигуряващите се лица, в общия случай те са си плащали данъци, осигуровки и каквото държавата изисква от тях. Но няма изискване и възможност да плащат вноски, които да им гарантират обезщетение при евентуална безработица. В този смисъл не е справедливо да нямат вариант да бъдат подкрепени. 

Деница Сачева:
Тези двата варианта, които току-що ви казах, не зная защо вие упорито ги отхвърляте като възможна подкрепа, но те са подкрепа за тези хора, защото всъщност всички самоосигуряващи се лица и то да кажем не всички разбира се, но голяма част от тях, най-бързо ще могат да възстановят дейността си в момента, в който паднат ограничителните мерки на извънредното положение. И съм убедена, че една голяма част от тях всъщност искат точно това. Те по-скоро искат да получат една мостова подкрепа за периода, в който не могат да работят пълноценно, и след това веднага да се върнат обратно към това, което правят.

Миролюба Бенатова:
Извън тази тема обаче, не ми се струва, че скоро съм на чувала на брифингите да се говори за групата, която е най-рискова, а именно  –  възрастните хора. Вчера стана ясно, че четирима възрастни от дома за възрастни хора в с. Гара Орешец, са с открит COVID 19, като вирусът се предполага, че е внесен от друг човек, клиент на този дом, който е бил във видинската болница и въпреки всички рестрикции, е върнат в дома след лечение в болницата. Във видинската болница знаем, че бяха открити повече от десет случая на заразени медицински лица. В този смисъл – как се спазват и контролират мерките по отношение на най-рисковите групи, а именно хората в тези домове?

Деница Сачева:
Знаете, че още от началото на извънредното положение именно в домовете за стари хора и в услугите, които се управляват от общините и съответно за които плаща Министерството на труда и социалната политика, ние въведохме най-стриктни мерки, забранихме достъпа, свижданията, съответно в голяма степен рестриктирахме настаняванията. Настаняванията се допускат само при изключителна спешност.

Миролюба Бенатова:
Как се допусна така, че да стане огнище в един дом за възрастни хора, в който дом и самият персонал от близкото село (персоналът е от 16 души, като всички те са от селото с население от  800 човека). Това е може би едно огнище.

Деница Сачева:
Този човек, който е трябвало да напусне дома за стари хора, е имал спешно състояние, което е налагало болнично лечение. Това, че в рамките на това болнично лечение той се е заразил с COVID 19, едва ли е можело да бъде превантирано от служителите на дома за стари хора.

Миролюба Бенатова:
Предвид факта, че е забранен достъпът на външни хора, а той идва от външния свят, а именно от болница, не е ли било предвидимо, че трябва да бъдат взети мерки?

Деница Сачева:
В момента сме назначили проверка. Така или иначе сме изпратили допълнителни указания към домовете за стари хора. Голяма част от домовете са в такова състояние, че е трудно да могат да се намерят изолирани помещения, така че да могат хората, които евентуално биха се върнали от болнично лечение да бъдат напълно изолирани. Правим всичко необходимо. Все пак виждате, че за период от почти месец и половина, това е първият случай, който възниква за съжаление. Ще направим необходимото допълнително да направим нужните указания и съответно да осъществим контрол върху останалите домове за стари хора, но със съжаление мога да кажа, че подобни случаи понякога са неизбежни.

Миролюба Бенатова:
А как знаете какво се случва в домовете за възрастни хора?

Деница Сачева:
Редовно получаваме информация от всички колеги от регионалните дирекции за социално подпомагане, като специално сме помолили в домовете за стари хора, включително и в центровете за настаняване от семеен тип, където има настанени деца и младежи, да получаваме редовно справка и да се осъществява контрол на място за това какво е здравословното състояние на хората, настанени там.

Миролюба Бенатова:
Питам Ви, защото  вече  официално се знае, че близо половината от всички починали от COVID-19  в Европа, са починали в домове за възрастни хора. Струва ми се, че правителството и Националният оперативен щаб нямат фокус върху този акцент.

Деница Сачева:
Може би не го формулираме ясно или не говорим по тези въпроси, но всъщност всяка седмица ние получаваме съответно информация от всички социални услуги и съответно, от своя страна, даваме необходимите указания и осъществяваме контрол. Също така обаче е факт и той трябва да бъде отчитан, че социалните услуги са и на подчинение на съответните общини, така че сме обърнали внимание и на кметовете през Националното сдружение на общините, че те носят също отговорност за това да организират дейността в тези социални услуги по начин, който да е безопасен за техните ползватели.

Миролюба Бенатова:
А планирате ли да има тестване на хората, които работят в тези места, така че да предотвратите евентуални заразявания?

Деница Сачева:
Разговаряли сме по този въпрос с Националния щаб, така че очакваме да се вземе решение. Социалните работници и социалните услуги са следващият кръг от хора, които ще бъдат подложени на тестове.

Миролюба Бенатова:
Какви са мерките, които се взимат по отношение на недобросъвестни работодатели, които се възползват от ситуацията с кризата COVID-19 и притискат своите служители да си взимат неплатен отпуск или ги съкращават и постъпват некоректно с тях?

Деница Сачева:
От началото на кризата досега сигналите в Главна инспекция по труда са се удвоили. Правят се проверки ежедневно, дори имаме проверки, които вече са завършили с актове за работодателите.

Миролюба Бенатова:
Какви са последствията за работодатели, които се „отървават“ от своите служители в момента?

Деница Сачева:
В общия случай те могат да бъдат съответно глобени за това и зависи от размера на това, което са причинили, от това колко пъти се нарушава трудовото законодателство, те могат да бъдат съответно лишавани и от възможността да кандидатстват по схемата 60 на 40, както могат да получат и други санкции.

Миролюба Бенатова:
А има ли вече такива санкции?

Деница Сачева:
Все още такава за това да не могат да кандидатстват по схемата 60 на 40, няма.

Миролюба Бенатова:
Сега ще Ви върна на тази тема за схемата 60 на 40 с един от въпросите на потребителите на платформата BG-Mamma, а именно -  колко и какви отпуски може да ползва служителят, когато работодателят е одобрен по мярката 60 на 40?

Деница Сачева:
Може да ползва всичките си отпуски, а когато той е в платен отпуск, ние плащаме за това той да получи възнаграждението си. Платеният отпуск също е допустим, защото е разход съответно за труд, който е разход на работодателя и е дължим разход към работника, така че ние това покриваме. Ако обаче човекът е в неплатен отпуск, ние не покриваме съответно разхода за работодателя, защото и самият работодател не прави разход за него.

Миролюба Бенатова:
Какво да правят хората при неработещи детски градини и с деца под 12-годишна възраст, които не могат да оставят сами вкъщи, като нямат отпуска и не могат да вземат и болнични?

Деница Сачева:
За тях сме предвидили мярката, която е еднократна помощ от 375 лева за времето на удълженото извънредно положение. Ако, пак казах, има необходимост да се удължава извънредното положение, или пък без да се удължава извънредното положение, се вземе решение да не отварят още детските градини и училищата, тогава ще предложим други мерки, които включително да са свързани с това да може да се признават осигуровки както за пенсия, така и за здравно осигуряване на хората, които са в неплатен отпуск.

Миролюба Бенатова:
Как ще се реши проблемът с работниците, които са преназначени на половин работен ден заради пандемията конкретно и как това ще се отрази на стажа им, ако продължи повече? И те могат ли да очакват финансово подпомагане?

Деница Сачева:
Ако работодателят на тези хора кандидатства по мярката 60 на 40, ние ще допълваме дохода до пълния му осигурителен доход за януари. Това ще даде възможност въпросният човек или въпросната компания да плаща пълния размер на осигуровките и съответно няма да  се губят права. Ако  работодателят не кандидатства по тази мярка и  ако човекът работи на непълно работно време, той не губи своя трудов стаж, но осигурителният му стаж се зачита пропорционално на времето за което са заплатени осигуровките.

Миролюба Бенатова:
Какво е предвидено за децата със специални потребности, които в момента не посещават никакви занятия?

Деница Сачева:
Ние сме дали указания на дневните центрове, включително и на центровете за образователна подкрепа, да организират до степента до която е възможно занимания дистанционно от вкъщи, включително и за най-спешните случаи да организират индивидуални консултации. Ако продължи тази ситуация, пак казвам с невъзможността децата да посещават детски и учебни заведения, тогава заедно с колегите от Министерството на образованието вероятно ще предложим механизъм по който да може да се оказва подкрепа. Отново обаче тя ще бъде в масовия случай индивидуална, за да можем да отговорим на най-неотложните потребности на тези деца

Така или иначе помощта и грижата за тези деца винаги е индивидуална и винаги е спрямо техните потребности. Но това, което имам предвид е, че е възможно да се премине към регламент, в който да кажем в дневен център за деца със специални образователни потребности да могат да се събират деца, които са в малки групи между 3 и 5, или да се правят индивидуални занимания с децата, така че да има възможност да се осигури и достатъчно пространство и защита. Защото пък от друга страна именно децата със специални образователни потребности, особено ако те са с хронични заболявания, са и една от най-рисковите категории.
 И много от тях в момента ползват дистанционни услуги. Ползват консултации с психолог, ползват консултации с логопед, ползват различни други консултации със специалисти. Някои от дневните центрове и в момента ви казвам, че работят – там, където е необходимо да се направи тази индивидуална консултация. Например с деца, които са с аутизъм. Има такива центрове. Аз разбирам, че може би се очакват универсални отговори, но ситуацията е такава, че тя изисква креативни индивидуални решения, които невинаги трябва да бъдат намирани на най-високо ниво. Те могат да бъдат намирани на ниво между самите семейства и между техните терапевти. Ние правим всичко възможно да осигурим финансиране за специалистите,  съответно да можем да гарантираме така, че условията на работа в центровете да бъдат максимално безопасни. Заявяваме и съответните предпазни средства и за социалните услуги, така че хората, които работят там да бъдат защитени.

Миролюба Бенатова:
Вие като майка на малко дете как гледате на невъзможността да го разхождате в парка или в планината?

Деница Сачева:
Трудно ни е, особено на него. Той е на 6 години, изключително буен. Изключително ми е трудно да му обясня защо навън има слънце, а той не може да кара своята тротинетка, но е факт, че в момента сме в ситуация, в която всеки трябва да се лиши от нещо, за да можем утре отново да бъдем всички заедно.

Миролюба Бенатова:
А Вие бихте ли подкрепили желание да се отворят малко мерките поне по отношение на парковете и откритите места?

Деница Сачева:
Със сигурност. Ние дори това го обсъждаме вече заедно с кмета г-жа Фандъкова по отношение на възможностите да се организира така, че парковете да могат да бъдат посещавани безопасно от гражданите на столицата. Разбира се, предполагам, че ако това се даде като възможност, би могло да се даде за всички общини. Но пак казвам, че отхлабването на мерките много силно зависи от нашата лична отговорност, от нашето силно лично уважение към другия, защото това е изключително важно.

Миролюба Бенатова:
Това внушение на чувство за вина на цялото общество може би не е най-добрият комуникационен тон, когато става въпрос за криза, в която всеки един от нас би искал, разбира се, да излезе жив и здрав, както и другите. Стават грешки, както в дома за възрастни хора, при всичките желания най-добри най-вероятно на персонала... вътре е вкаран човек със зараза. А пък останалите хора си седят по къщите преимуществено. Така че намаляването на мерките вероятно е въпрос на стечение на много обстоятелства и съчетание на много фактори.

Деница Сачева:
Без съмнение, аз не се занимавам с търсене на вина. По принцип страх, вина и омраза са думи и не само думи, но и състояния, в които аз се стремя да не изпадам. Но в случая, пак казвам, че е изключително важно, когато парковете се отворят в един момент, ние да продължим, колкото и да ни е трудно, да спазваме съответната дистанция, да удържим децата си да не използват в значителна степен всички пързалки, люлки, пейки и т.н., защото по тях също може да има опасност от зараза, така че със сигурност е въпрос наистина на общи, съвместни усилия и по-скоро, нали, бих казала на една обща, взаимна добронамереност и емпатия, в това, че всички се стремим да направим нещо добро. Не мисля, че в тази ситуация който и да било член на правителството търси начин, по който да направи нещо, с което да предизвика другия. Напротив, всички се опитваме да направим всичко възможно, така че да намерим съответните решения. Но решенията не могат да бъдат универсални, няма как, защото и ситуацията е извънредна.
Всички могат да излизат, макар и по малко. Въпросът е по-скоро да бъдем изолирани, да пазим хората, които са в риск, и самите ние да не се събираме на големи групи хора, на които можем да разнасяме заразата.

Миролюба Бенатова:
Абсолютно съм съгласна с Вас и именно в този контекст Ви попитах за това, което се прави по отношение на домовете за възрастни хора, като едни от най-рисковите, вече доказано и в цяла Европа. Въпрос на потребител, свързан с времето след ограничителните мерки: "Предвижда ли се някаква защита за хората с хронични заболявания в момента, в който трябва да се върнат на работа?“.

Деница Сачева:
Хората с хронични заболявания и в момента, както знаете, имат специална защита в Закона за извънредното положение – за това, че те могат да работят дистанционно, могат съответно да работят в защитена среда, в смисъл, да не са по много хора в едно помещение. Предполагам, че част от тези мерки ще могат да продължат да бъдат запазени и след извънредното положение, защото действително ще може и те да се чувстват в безопасност, и ние също, едва тогава, когато сме сигурни, че заразата не се разпространява вече толкова агресивно или пък съответно, че е намерено необходимото лечение. Така че специалните, облекчаващи условия на работа биха могли да продължат и след извънредното положение.

Миролюба Бенатова:
Въпрос от работодател, който казва: „Не искам да освобождавам хора, но при това дистанционно работене ужасно много се понижава трудовата дисциплина. Предложете, моля, възможност в частния сектор да освободим част от персонала, като държавата поеме плащане за един месец обезщетение, неустойка за договора, а не да ги поема работодателят.“ – казва този потребител. Какво бихте му отговорили?   

Деница Сачева:
Сега тук, с риск отново да влезем в темата за вината, ето Ви още един пример, в който се очаква от държавата да регулира до такава степен взаимоотношенията между хората, че да избегнем необходимостта от лична отговорност. Това няма как да стане, личната отговорност е лична отговорност и тя трябва да съществува. А що се отнася до това да се измислят практики, по които да се облекчават работодателите да освобождават хора, това няма как да бъде ролята на държавата. Напротив, и аз включително в качеството си на министър на труда, моят ангажимент е да пазя заетостта, а не да насърчавам безработицата. Но разбирам този работодател и смятам, че той има достатъчно опции в Кодекса на труда, с които би могъл съответно да предприеме необходимите действия и да се освободи от работниците, които съответно не спазват трудовия ред и дисциплина. Включително и да ги уволни. Не е необходимо да ги съкрати с обезщетение.

Миролюба Бенатова:
А какво да правят хората на граждански договори, каквито има дори и в министерствата, които губят работата си и не могат да отидат на борсата?

Деница Сачева:
Първо, случаи с граждански договори, които не внасят съответните осигуровки за съответните рискове, по-скоро в общия случай са по линия на самоосигуряващите се професии, мисля, че това го минахме като тема и като въпрос. Те биха могли да се възползват от тези възможности, за които говорих до момента.

Миролюба Бенатова:
Вие казвате, че „сега ще се отсее зърното от плявата“ и всъщност виждаме, че нередности и такива практики на ръба, има не само в частния сектор, но и в държавната администрация – служители с постоянна ангажираност са на граждански договори.

Деница Сачева:
Репликата за зърното и плявата беше по конкретен повод и беше във връзка с политическите изказвания и с призивите на нашите опоненти, защото смятам, че в момента действието би трябвало да бъде по-ценено от празнодумието, но така или иначе, тя наистина би могла да бъде универсално използвана тази реплика и за други неща. Аз споменах вече данни – нивото на неформалната икономика е изключително високо. Това е тема, по която ние трябва да говорим много за в бъдеще, защото не е нормално да се плащат осигуровки само върху МРЗ, без нали съответно да се покрива пълният осигурителен доход, защото рано или късно всички искат след това да получат достойна пенсия, рано или късно всички имат нужда от достойни обезщетения, а това няма как да се случи, ако ние не плащаме съответните осигуровки за това предварително. А, разбира се, факт, който не мога да пренебрегна, е, че все още продължава практиката с гражданските договори да се прикриват трудови договори. В това отношение вероятно не само контрола, но сигурно ще трябва да има по-строги законови мерки, които трябва да бъдат взети. Ние работихме преди кризата по промени в КТ. За съжаление, в момента извънредното положение блокира работата ни по няколко ключови законопроекта, но веднага, след като преминем през извънредното положение и състоянието на криза, ще продължим работата по тях, може би есента тази година ще можем да внесем и промени в Кодекса на труда.

Миролюба Бенатова:
Които ще задължават работодателите да не взимат хора на граждански договори, които да работят всъщност постоянно?

Деница Сачева:
Да се намали, да, до максимум тази практика.

Миролюба Бенатова:
Ще има ли възможност, както в други държави, хората да могат да вземат определена сума от пенсионния си фонд, ако не могат да се класират за нищо друго като подкрепа от държавата, а не искат да теглят кредити? Мисли ли се по тези въпроси в България за хората с допълнително пенсионно осигуряване? 

Деница Сачева:
Не, защото това, в крайна сметка, също би било кредит. Кредит от бъдещето. Защото този човек, който би си изтеглил пенсионните спестявания от втория стълб сега, след 10 години или след 5 години, или след колкото се пенсионира, той отново ще иска пълния размер на своята пенсия.

Миролюба Бенатова:
Кога може да се очаква отложеното решение за прехвърляне на средства от пенсионен фонд към НОИ за жените, родени след 1960 година, на които предстои пенсиониране, което трябваше да се случи до края на февруари тази година?

Деница Сачева:
За да можем да разрешим това, е необходима законова промяна в Кодекса за социално осигуряване. Отново работата ни по промените в Кодекса и по предложението за базата за изплащане на вторите пенсии, беше блокирана заради извънредното положение. Надяваме се през есента да можем да внесем съответните текстове, да ги сложим първо за обществено обсъждане и след това съответно да бъдат приети в Народното събрание. При всички положения ще имаме решения на тези въпроси до края на тази година, най-късно в първия месец на следващата.
 
За момента най-тежките ни прогнози за продължаване на кризата са до септември. Това не означава извънредно положение, но до септември да има турбуленции, които са свързани, както с икономиката, така и с образователните институции, с трудовия пазар, с отварянето на международните пазари. Но пак казвам, ситуацията е изключително динамична, но такива негативни прогнози за извънредно положение до края на годината – категорично няма.

Миролюба Бенатова:
Един въпрос от Сдружението „Настоящи и бъдещи майки“. Те правят едно сравнение, че според Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 година размерът на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст е 380 лв., а 17 лв. е разликата с определения праг на бедността, който е 363 лв. И въпросът е, с тази разлика от 17 лв. възможно ли е да се покрият всички месечни разходи за отглеждане на 1-годишно българче?

Деница Сачева:
България е държавата, в която има най-дълго майчинство. Знаете, че в много други държави това не е така. И по отношение на плащането на обезщетения, свързани с майчинството, в първата година майките могат да получават до 90% от осигурителния доход, върху който са се осигурявали, преди да станат майки. И съответно втората година доходът, обезщетението е в такъв нисък размер, тъй като един от принципите е да се търси начин за това по-бързо майките да могат да се върнат на работа. Така, че в случая не става въпрос за това, че трябва да се изчислява по този начин, по който Вие току-що цитирахте, не говорим за разлика от 17 лева, говорим за политики, които се изпълняват през съответно бюджетите за обществено осигуряване. А самата аз, когато ползвах 6 месеца в периода, в който станах майка, след навършване на 1 година на детето ми, също ползвах точно това обезщетение от 380 лева. Така че разбирам за какво говорят хората, но се предполага в общия случай, че това не е единственият доход, с който би трябвало да се отглежда детето.

Миролюба Бенатова:
Има един такъв въпрос от потребителка на BG-Mamma: Съкратена е на 31 март 2020, намерила си е друга работа, но назначението ѝ се отлага заради извънредното положение. Не е на борсата, защото няма право,  а междувременно разбира, че е бременна. Може да не бъде назначена и да загуби осигурителните си права. Така ще влезе в майчинство като неосигурена. Този сложен казус как може да бъде разплетен и на какво може да разчита една жена, която сега е съкратена и евентуално ще влезе в майчинство? 

Деница Сачева:
На първо място, аз много се надявам и искрено пожелавам на тази дама, да роди здраво и щастливо дете. А това, което най-добре тя трябва да направи,  е наистина да намери, колкото се може по-бързо, работа при работодател, който е готов да я назначи на работа при тези обстоятелства, за да може съответно 45 дни преди раждане тя да може да излезе в пълноценно майчинство и след това, в рамките на 1 година, да може да ползва съответно осигурителните си права – да получава 90% от осигурителния си доход. Ако това не може да се случи, тя може да разчита на помощ от социалното подпомагане, еднократна помощ отново в размер на 150 лв. и още помощ в размер на 100 лв. на месец. Но, разбира се, благоприятната хипотеза за нея е да намери работодател, който е склонен да я наеме на работа. Не бих я съветвала да тръгва към работодателя с презумпцията, че той ще откаже.

Миролюба Бенатова:
Да приемем най-негативната развръзка, ако работодателят откаже.

Деница Сачева:
Всеки може да се запише в Бюрото по труда, когато няма работа. А въпросът в случая е, че тя няма да получи обезщетение, но може да получи услуга и тази услуга е консултиране и съответно може да ѝ бъде намерена работа.

Миролюба Бенатова:
Искам да изясним какво имате предвид с един ваш статус във фейсбук от 17 април т.г. Вие пишете така: „Начетох се и се нагледах тези дни на разглезени потребители на демокрация, които плачат за свобода без отговорност. Искат свобода на заразяване, моля ви се. Която опаковат като свобода на изразяване. Трябвало да могат да заразяват свободно, който си искат за празниците, защото така било демократично. Отплеснах се“.  Вие нататък продължавате с другата тема от Вашите статуси. Какво имахте предвид и кого?
 
Деница Сачева:
Нямах конкретен човек предвид, по-скоро събирателен образ на много хора, които упрекваха това, че по време на празниците бяха въведени мерки за това София да бъде затворена. Многократно бяха призовавани всички граждани за това да не пътуват, да използват празниците не за това да се събират на шумни групи с много хора, да посещават възрастните си родители и т.н., и т.н. И въпреки това, видяхте, че това не се случи. Ние просто сме  жертви на това, че смятаме, че някой не ни съветва с добро, че постоянно иска да направи нещо лошо, че постоянно иска да ограничи права, иска да ограничи свободи...

Миролюба Бенатова:
Обобщението не е коректно,  много от българите са стриктни. 

Деница Сачева:
Но видяхте, че имаше страшно много коли, които тръгнаха да излизат извън София.

Миролюба Бенатова:
Да, но не беше забранено. Ако имаше ясно послание, че е забранено излизането от София, преди хората да напуснат, те сигурно нямаше да я напуснат. От друга страна друга, смятате ли, че правителството и Щабът дадоха противоречиви послания по отношение това  какво може и какво не може? Първо не беше забранено излизането от София, и второ, не бяха затворени църквите, като България остана единствена в света, която беше толкова толерантна към религиозните храмове по празниците.

Деница Сачева:
Аз мисля, че е повече от ясно, че това, което изглежда като противоречиво, е всъщност искреното желание мерките да не стигат дотам, че да трябва да излизаме само с разрешение от вкъщи. Мисля, че всичко, което се прави от самото начало досега, е такова, че се опитваме да намерим необходимия баланс между това да не спираме напълно живота, икономиката и възможностите на хората и същевременно обаче да направим така, че те да живеят в известни ограничения, които ще предпазят здравето и живота на тях и на близките им.

Миролюба Бенатова:
Въпросът е в степените. Вие сте човек с голям опит и знаете, че е хубаво да има яснота какво може и какво не може, защото, когато може да се тълкува, има различни постъпки. Та пак Ви питам, нямаше ли противоречие в това, че на държавата и на никого в случая не му направи впечатление, че например се взимаше причастие от една лъжичка?

Деница Сачева:
Мисля, че на много хора това им направи впечатление и че много пъти беше коментиран този въпрос и дори самите представители на БПЦ също призоваха за това да не се ходи, а мисля и че всички представители на светската власт и на правителството, включително и премиерът, изрично дадоха и личен пример с това как не посетиха църковните храмове по празниците.

Миролюба Бенатова:
И пак ми се иска да сте малко по-конкретни – кои са тези, които са искали свобода на заразяване и са я опаковали като свобода на изразяване?

Деница Сачева:
Бяха редица статуси във фейсбук, които прочетох, на различни хора, които през годините и във времето са защитавали демократичните ценности. Демократичните ценности, на първо място обаче, ние трябва да слагаме тази ценност живота и трябва да мислим за това, че когато се взимат решения, те може да са и непопулярни, може и да не са харесвани, а може и да не са разбирани, но тези решения не трябва да бъдат атакувани постоянно с това, че те се правят в ущърб на хората.

Миролюба Бенатова:
Кой реално поставя от едната страна здравето и живота, а от друга страна – какво? 

Деница Сачева:
Това беше мой израз, с който аз се опитах да кажа какво всъщност искат тези хора. Хората, които искаха свобода на движение в този момент, всъщност реално искаха свобода на заразяване. Това всъщност те искаха. Свобода на движение в този момент, защото просто трябва да излезеш от града, защото просто искаш да бъдеш със семейството си, беше това.

Миролюба Бенатова:
Не беше забранено.

Деница Сачева:
Не, напротив, многократно имаше призиви.

Миролюба Бенатова:
Тук говорим за правила. Хората не са били нарушители, излизайки от София. Ако  беше казано: „Не излизайте“, те нямаше да излязат.

Деница Сачева:
Ние сега за какво говорим, за законово нарушение ли говорим, или говорим за зрялост и за лична отговорност? Защото, когато е имало призив да не се ходи на църква, когато е имало призив да не се излиза от София, ние казваме, че хората не са достатъчно зрели и разумни, за да могат да разберат този призив. На хората им трябва забрана, за да могат съответно да не го направят.

Миролюба Бенатова:
По принцип обществото се движи от закони и от норми, защото е сбор от различни хора. Има призиви да не се взимат наркотици, но има и закони, които определят, че шофирането след употреба на наркотици е престъпление. Правилата съществуват,  защото ние сме различни и не можем да бъдем поставени под общ знаменател. Според Вашия статус, смятате ли, че човек, който все пак държи на правата си, е разглезен потребител на демокрация?

Деница Сачева:
Аз смятам, че във фейсбук има много потребители на демокрация, които използват трибуната фейсбук, за да могат да симулират истинско участие в демократични процеси и да симулират изграждане на общество.

Миролюба Бенатова:
Кажете няколко такива „потребители на фейсбук, които симулират изграждане на общество“?

Деница Сачева:
В момента имам други функции, имам други задачи, на друго място ми е концентрацията и не ми се влиза в дълги, ялови дискусии. Със сигурност обаче Ви обещавам, че един ден, когато не съм в тази позиция, която заемам в момента, мога да говоря много остро, директно и конкретно, и с конкретни имена. Прекалено много в момента са разделителните линии и особено по отношение на това кой работи, кой не работи, кой какво прави, кой е полезен, кой не е полезен. Не бих искала в един такъв момент допълнително да допринасям с разделение

Миролюба Бенатова:
Връщам Ви на мярката 60/40. Кои са приоритетните браншове, за които се отнася, пита потребител на BG-Mamma и ФК „Лудогорец“ ли е бил най-нуждаещ се, за да се възползва от тази мярка?  

Деница Сачева:
Били са правоимащи, защото са футболен клуб. Преди малко говорихме за законите и за правилата. Законите са такива, че те трябва да се спазват и не могат да бъдат спазвани спрямо личности или спрямо фирми.

Миролюба Бенатова:
Тогава защо министър Владислав Горанов препоръча на другите футболни отбори да не се възползват от тази възможност? И Венцислав Стефанов, президент на ФК „Славия“, заяви, че са разбрали препоръката и няма да се възползват?

Деница Сачева:
Може би точно заради тези спекулации, за които в момента говорим. Мярката 60 на 40 е мярка, в която попадат, така да кажем, две категории основно фирми. Това са тези, които непосредствено са били затворени със заповед на държавен орган, и тези, които съответно трябва да намалят своята икономическа активност вследствие на кризата. Така че футболните клубове и спортните клубове в този смисъл, не само футболните, защото има много спортове, са едни от дружествата, които съответно са затворени със заповед на държавен орган. Така че, по отношение на правоимане, те имат право да кандидатстват. Вече оттам нататък дали имат нужда, защото съответно са декларирали по-голяма печалба за миналата година, защото може би нямат възможност в момента да преминат през кризата и без държавна подкрепа... Това са вече отделни въпроси, на които всеки един собственик или управител може да даде нужните отговори. Но от наша гледна точка всички, които имат право, могат да кандидатстват и съответно могат да получат тази подкрепа. Самият факт, че вече са над 6100 тези, които са кандидатствали, за почти 86 000 работници и служители, ясно говори. Между другото списъкът на фирмите е публичен, всеки ден може да се види, а днес още на 480 фирми ще бъде платено. Ако има нарушения, съм готова да отговарям за тях, но ако няма нарушения, просто законът трябва да се спазва такъв, какъвто е.