- Публикувана: 13 май 2020, 11:30 ч.
- Последно мнение: 12 май 2020, 20:46 ч.
Каква е "диагнозата" на българската здравна система? Вижте в интервюто на Анна Цолова с д-р Кацаров
Анна Цолова събра, обобщи и зададе на д-р Кацаров въпросите, които отправихте към него в тази тема.
В настоящата тема ви даваме възможност да откриете техните отговори и да научите повече за актуалното състояние на здравната ни система - с оглед на пандемията, но не само.
Д-р Стойчо Кацаров завършва медицина със специалност „Вътрешни болести“. Има и магистърска степен по специалност „Право“, както и специализации по здравен мениджмънт и местно управление. Бил е депутат в 38-мото и 39-тото Народно събрание, както и областен управител на Софийска област и заместник-министър на здравеопазването. Д-р Стойчо Кацаров е един от основателите и председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването.
Въпроси от интервюто:
Как гледате на този „ластик“ с мерките? От пълна блокада до рязкото отваряне на живота още преди да е изтекло извънредното положение.
Като специалист имате ли притеснение, че разхлабването на мерките може да доведе до някакъв бум на заразата?
Все още ли смятате, че има противоречие между степента на заплаха и предприетите мерки?
Премиерът преди няколко дни каза, че при 100 души на ден заразени, новооткрити, отново ще се затвори държавата. Имате ли притеснения относно “играта с числата“, грубо казано?
Очаквате ли мерките отново да се затегнат?
Вие какви мерки вземате?
Един конкретен въпрос към Вас: „За да стигна до работното ми място, пише потребител на BG-Mamma, използвам три различни превозни средства – тролей, метро и автобус. Нямам алтернатива за работа от вкъщи. Как да се предпазя от вируса, на фона на това, че имам и хронични заболявания?"
Има ли нещо странно според Вас в начина, по който се обявява, че един човек е починал от коронавирус, а се оказва, че всъщност за зла беда има изключително много и то тежки съпътстващи заболявания?
Имате ли отговор на въпроса защо в България има малко починали, в сравнение с Италия?
Какво казват колегите Ви по света за така наречената ваксина БЦЖ? Може ли тази ваксина да се окаже щит срещу коронавируса?
Какво става с болните, които имат други тежки заболявания, но не са с положителен от Ковид, що се касае до тяхното лечение? Къде да търсим помощ при астматичен пристъп?
Как да си потърси правата жена, която има тежък астматичен пристъп, на която е отказана лекарска помощ?
Едно емоционално мнение на потребител: “Лишиха населението от лекарска помощ и ни лекуват по телефона. Това е незаконно. Личните лекари отказват да преглеждат хора с грипоподобна симптоматика, а си вземат заплатите.” Така ли е?
Имате ли впечатление, че хората продължават да се страхуват да отидат на лекар в случай, че не е спешно състоянието им?
Казахте ми в предварителния разговор за Ваш колега, който е правил определен брой цитонамазки и профилактични прегледи преди коронавируса и какво става сега. Може ли да повторите тази статистика, която четем през практиката на един лекар и да направим изводи от нея?
Какви сигнали стигат до Вас? Има ли хора с тежки диагнози, нелекувани, необгрижвани от лекарска помощ? Или хората са толкова уплашени от коронавируса, че не смеят да потърсят правата си, когато имат други заболявания?
Стигат ли до Вас оплаквания от лекари, че не са им осигурени предпазни средства? И към този момент ли продължава това?
Трябва ли да се притесняваме като пациенти, че има болници, в които има немалък процент заразени лекари, медицински работници и служители? Трябва ли медиците да се тестват регулярно?
Препоръчвате ли масово тестване към днешна дата?
Знаете ли за разделението “почитатели на Мутафчийски” - “почитатели на Мангъров”? Вие от кои сте?
Кога здравноосигурените ще получават адекватна помощ и диагностика на заболяване?
Има ли смисъл да уведомявам Здравната каса при установена злоупотреба с данните ми?
Какво става с програмите за рехабилитация по здравна каса? Те в момента работят ли?
Интервюто е част от социалната инициатива на BG-Mamma "Специалистите говорят".
Вижте всички специалисти, които са се включили в кампанията тук.
#СпециалиститеГоворят #ЗаедноВкъщи
В настоящата тема ви даваме възможност да откриете техните отговори и да научите повече за актуалното състояние на здравната ни система - с оглед на пандемията, но не само.
Д-р Стойчо Кацаров завършва медицина със специалност „Вътрешни болести“. Има и магистърска степен по специалност „Право“, както и специализации по здравен мениджмънт и местно управление. Бил е депутат в 38-мото и 39-тото Народно събрание, както и областен управител на Софийска област и заместник-министър на здравеопазването. Д-р Стойчо Кацаров е един от основателите и председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването.
Въпроси от интервюто:
Как гледате на този „ластик“ с мерките? От пълна блокада до рязкото отваряне на живота още преди да е изтекло извънредното положение.
Като специалист имате ли притеснение, че разхлабването на мерките може да доведе до някакъв бум на заразата?
Все още ли смятате, че има противоречие между степента на заплаха и предприетите мерки?
Премиерът преди няколко дни каза, че при 100 души на ден заразени, новооткрити, отново ще се затвори държавата. Имате ли притеснения относно “играта с числата“, грубо казано?
Очаквате ли мерките отново да се затегнат?
Вие какви мерки вземате?
Един конкретен въпрос към Вас: „За да стигна до работното ми място, пише потребител на BG-Mamma, използвам три различни превозни средства – тролей, метро и автобус. Нямам алтернатива за работа от вкъщи. Как да се предпазя от вируса, на фона на това, че имам и хронични заболявания?"
Има ли нещо странно според Вас в начина, по който се обявява, че един човек е починал от коронавирус, а се оказва, че всъщност за зла беда има изключително много и то тежки съпътстващи заболявания?
Имате ли отговор на въпроса защо в България има малко починали, в сравнение с Италия?
Какво казват колегите Ви по света за така наречената ваксина БЦЖ? Може ли тази ваксина да се окаже щит срещу коронавируса?
Какво става с болните, които имат други тежки заболявания, но не са с положителен от Ковид, що се касае до тяхното лечение? Къде да търсим помощ при астматичен пристъп?
Как да си потърси правата жена, която има тежък астматичен пристъп, на която е отказана лекарска помощ?
Едно емоционално мнение на потребител: “Лишиха населението от лекарска помощ и ни лекуват по телефона. Това е незаконно. Личните лекари отказват да преглеждат хора с грипоподобна симптоматика, а си вземат заплатите.” Така ли е?
Имате ли впечатление, че хората продължават да се страхуват да отидат на лекар в случай, че не е спешно състоянието им?
Казахте ми в предварителния разговор за Ваш колега, който е правил определен брой цитонамазки и профилактични прегледи преди коронавируса и какво става сега. Може ли да повторите тази статистика, която четем през практиката на един лекар и да направим изводи от нея?
Какви сигнали стигат до Вас? Има ли хора с тежки диагнози, нелекувани, необгрижвани от лекарска помощ? Или хората са толкова уплашени от коронавируса, че не смеят да потърсят правата си, когато имат други заболявания?
Стигат ли до Вас оплаквания от лекари, че не са им осигурени предпазни средства? И към този момент ли продължава това?
Трябва ли да се притесняваме като пациенти, че има болници, в които има немалък процент заразени лекари, медицински работници и служители? Трябва ли медиците да се тестват регулярно?
Препоръчвате ли масово тестване към днешна дата?
Знаете ли за разделението “почитатели на Мутафчийски” - “почитатели на Мангъров”? Вие от кои сте?
Кога здравноосигурените ще получават адекватна помощ и диагностика на заболяване?
Има ли смисъл да уведомявам Здравната каса при установена злоупотреба с данните ми?
Какво става с програмите за рехабилитация по здравна каса? Те в момента работят ли?
Интервюто е част от социалната инициатива на BG-Mamma "Специалистите говорят".
Вижте всички специалисти, които са се включили в кампанията тук.
#СпециалиститеГоворят #ЗаедноВкъщи
Анна Цолова:
Ще започнем с по-общата картина и след това ще преминем и към конкретните въпроси на потребителите. Как гледате на този, ако мога така да го нарека, „ластик“ с мерките? От пълна блокада на живота ни и след това рязкото отваряне на живота ни, и то даже още преди да е изтекло извънредното положение на 12 май.
Д-р Кацаров:
Според мен мерките, които прилага правителството, следват по-скоро общественото мнение, отколкото медицината и епидемиологията. И в тях няма особена логика, тъй като най-строгите мерки бяха наложени в момент, в който бяхме регистрирали 20 заразени в рамките на една седмица. А облекчаването им се прилага сега, когато имаме между 50 и 60 души заразени дневно. Т.е. по-скоро логиката на заразяването на хората и на броя на заразените подсказва обратното действие – да не се налагат мерки в началото на март, а да се наложат сега, когато има ръст на заболелите.
Ще започнем с по-общата картина и след това ще преминем и към конкретните въпроси на потребителите. Как гледате на този, ако мога така да го нарека, „ластик“ с мерките? От пълна блокада на живота ни и след това рязкото отваряне на живота ни, и то даже още преди да е изтекло извънредното положение на 12 май.
Д-р Кацаров:
Според мен мерките, които прилага правителството, следват по-скоро общественото мнение, отколкото медицината и епидемиологията. И в тях няма особена логика, тъй като най-строгите мерки бяха наложени в момент, в който бяхме регистрирали 20 заразени в рамките на една седмица. А облекчаването им се прилага сега, когато имаме между 50 и 60 души заразени дневно. Т.е. по-скоро логиката на заразяването на хората и на броя на заразените подсказва обратното действие – да не се налагат мерки в началото на март, а да се наложат сега, когато има ръст на заболелите.
Анна Цолова:
Като специалист имате ли притеснение, че разхлабването на мерките и това, че хората излязоха от домовете си, отидоха на почивка, излязоха по улиците да се разхождат, може да доведе до някакъв бум на заразата?
Д-р Кацаров:
Да, имам притеснения. Същият въпрос беше поставен на една от пресконференциите на щаба и оттам не се чу ясен отговор. Там се чу някакво обяснение, че видите ли, слънцето грее по-силно сега и по-дълго и това ще ни предпази от разрастване на заразата. Това не е точно така. Преди два дни бяха публикувани две проучвания – едно американско и едно канадско, които сочат, че температурата на въздуха и влажността не оказват съществено влияние върху разпространението на вируса. И предположението, и очакванията, че лятото ще изчезне от само себе си разпространението на вируса не са основателни.
Анна Цолова:
Но пък излезе друго проучване, че вирусът не виреел на добре нагрят от слънцето морски пясък.
Д-р Кацаров: Да.Те отчитат, че... Всъщност той преживява по-малко на повърхности, но процесът на разпространение от човек на човек, който е основният начин на заразяване, не се влияе от температурата и от влажността.
Като специалист имате ли притеснение, че разхлабването на мерките и това, че хората излязоха от домовете си, отидоха на почивка, излязоха по улиците да се разхождат, може да доведе до някакъв бум на заразата?
Д-р Кацаров:
Да, имам притеснения. Същият въпрос беше поставен на една от пресконференциите на щаба и оттам не се чу ясен отговор. Там се чу някакво обяснение, че видите ли, слънцето грее по-силно сега и по-дълго и това ще ни предпази от разрастване на заразата. Това не е точно така. Преди два дни бяха публикувани две проучвания – едно американско и едно канадско, които сочат, че температурата на въздуха и влажността не оказват съществено влияние върху разпространението на вируса. И предположението, и очакванията, че лятото ще изчезне от само себе си разпространението на вируса не са основателни.
Анна Цолова:
Но пък излезе друго проучване, че вирусът не виреел на добре нагрят от слънцето морски пясък.
Д-р Кацаров: Да.Те отчитат, че... Всъщност той преживява по-малко на повърхности, но процесът на разпространение от човек на човек, който е основният начин на заразяване, не се влияе от температурата и от влажността.
Анна Цолова:
Все още ли смятате, че има противоречие между степента на заплаха и предприетите мерки? И не само в България, а и по цял свят.
Д-р Кацаров:
Да, смятам, че проблемът беше преекспониран. Не го подценявам, не казвам, че няма пандемия и няма проблем с нововъзникнал вирус, но мисля, че мерките бяха прекомерни и не съответстват на нивото на заплахата, която представлява тази инфекция. Не само в България.
Анна Цолова:
Именно. Но имате ли вашето експертно обяснение на въпроса „защо“?
Д-р Кацаров: Мога да предположа, че в основата на това са страхът от неизвестното и желанието, може би, политиците да се възползват от тази ситуация, защото в ситуации на такива кризи, когато има външен виновник, обикновено вдигат рейтинг. Така че мисля, че много от тях се възползваха от ситуацията, за да преекспонират грижите и мерките за хората. Но нанесоха вреда с това. Вредите от тези прекомерни мерки са очевидни.
Все още ли смятате, че има противоречие между степента на заплаха и предприетите мерки? И не само в България, а и по цял свят.
Д-р Кацаров:
Да, смятам, че проблемът беше преекспониран. Не го подценявам, не казвам, че няма пандемия и няма проблем с нововъзникнал вирус, но мисля, че мерките бяха прекомерни и не съответстват на нивото на заплахата, която представлява тази инфекция. Не само в България.
Анна Цолова:
Именно. Но имате ли вашето експертно обяснение на въпроса „защо“?
Д-р Кацаров: Мога да предположа, че в основата на това са страхът от неизвестното и желанието, може би, политиците да се възползват от тази ситуация, защото в ситуации на такива кризи, когато има външен виновник, обикновено вдигат рейтинг. Така че мисля, че много от тях се възползваха от ситуацията, за да преекспонират грижите и мерките за хората. Но нанесоха вреда с това. Вредите от тези прекомерни мерки са очевидни.
Анна Цолова:
Да, вече са факт и тепърва ще берем плодовете на двумесечното затваряне що касае икономиката не само в България, но и по света. Премиерът преди няколко дни каза, че при 100 души на ден заразени, новооткрити, т.е. носители на Ковид, отново ще се затвори държавата. Имате ли притеснения относно “играта с числата“, грубо казано? Защото знаем, че в началото се тестваше по-малко и съответно един от изводите защо има малко заразени е, защото се тестват малко хора. След това се увеличиха заразените и сякаш имаше и признание от щаба „ами да, увеличиха се, защото ние тестваме много повече хора“.
Д-р Кацаров:
Това, което се вижда и което според мен е недопустимо от гледна точка на управление на тази криза, е два месеца след нейното начало да нямаш никаква представа колко наистина е броят на заразените. Според едни изчисления на базата на имунните тестове броят на заразените вероятно е някъде между 200-300 и 500 хиляди души – прекарали и срещали се с коронавируса. Според обясненията на щаба те са 1800...,те са под 2000 отчетените и потвърдени лабораторни случаи. Те казват, че според тях реалният брой е три пъти повече, т.е. 6000. Но вижте парадокса в този начин на отчитане... Ако е вярно, че те са между 2 и 6 хил., както твърдят от щаба, броят на заразените и прекарали инфекция с коронавирус, то тогава напълно абсурдно звучат мерките на блокиране на цяла държава за 6 хил. души. Знаете ли, че според закона за здравето, за да се обяви епидемия, не да се блокира цялата страна, е необходимо да има повече от 200 души заразени на 10 хил. население, което в нашия случай изисква да имаме 140 хил. души заразени, за да обявим епидемия. И вижте абсурда при 1800 души положителни проби и предполагаеми 5 хил. заразени, ние блокирахме цялата страна. А ние нямаме основание да обявим дори епидемия. Тази неяснота, тази липса на достоверна информация пречи, според мен, на правителството да прилага адекватни мерки, затова то се люшка според общественото мнение. Ние сме свидетели колко заповеди бяха издадени..., часове или дни по-късно отменяни, отново издавани и пр.
Анна Цолова:
Обяснението на д-р Ангел Кунчев от щаба е, че след като има обявена пандемия, тоест световна епидемия, ние трябва да се съобразим с това. Другото обяснение, което се чува от други специалисти, е: „Не го познаваме този вирус, така че поведението трябва да е такова.“.
Д-р Кацаров:
Това, че е обявена пандемия, няма никаква връзка с броя на заразените в нашата страна, защото в нашата страна може да няма нито един заразен. Пандемията по-скоро означава, че доста страни в света са отчели наличие на такава инфекция, което не значи на всички страни в света. Това е от една страна. От друга страна, налагането на такива драстични мерки е грешка от страна на медицината по простата причина, че принципът, който се следва, откакто има медицина и епидемиология, е да се изолират заразените. А ние блокирахме здравите. Поставихме под карантина здравите хора, а не болните. Заради малкия брой тестове, заради непроследяването на огнищата и контактните хора, най-лесният начин беше да блокираме всички хора. Затваряш градовете, спираш училищата, затваряш магазините и блокираш всички. По-трудно е, но далеч по-ефективно е да изолираш само заразените. Така казва медицинската наука. И трето по този повод,... основната причина да се прилагат тези мерки на социална изолация и блокади е да се предпази здравната система от претоварване. И в България важи това, не само в нашата страна. Но обърнете внимание, при нас последните два месеца, откакто е обявена блокадата, извънредното положение..., ние нямаме не само претоварване, ние нямаме намек за претоварване на здравната система. Тя по-скоро бездейства.
Анна Цолова:
Тя бездейства може би в частта заболявания извън Ковид. Но знаем, че има болници, в чиито инфекциозни отделения няма хора и лекари, които да работят. Мисля, че две болници поискаха помощ.
Д-р Кацаров:
Да, от 320 болници две поискаха помощ. Това е процент и половина от болниците. В София всичките болни, които са хоспитализирани в момента, са 200 или 300 души. А само в София имаме 9000 легла. Разбирате ли, това е нищожно. Средно на 2 месеца, колкото трае извънредното положение, в България нормално се правят 300 000 хоспитализации. 330 000 хоспитализации се правят за два месеца, ние имаме 330 от коронавирус. Това е една хилядна от капацитета на нашите лечебни заведения. Затова казвам, че тя „бездейства“... Тя не е засегната дори от коронавируса. Ако мерките се обясняват с това да се предпази системата, то очевидно те са неадекватни, тъй като за нея няма никаква заплаха в момента. Има заплаха да бездейства, да стои без работа е заплахата.
Да, вече са факт и тепърва ще берем плодовете на двумесечното затваряне що касае икономиката не само в България, но и по света. Премиерът преди няколко дни каза, че при 100 души на ден заразени, новооткрити, т.е. носители на Ковид, отново ще се затвори държавата. Имате ли притеснения относно “играта с числата“, грубо казано? Защото знаем, че в началото се тестваше по-малко и съответно един от изводите защо има малко заразени е, защото се тестват малко хора. След това се увеличиха заразените и сякаш имаше и признание от щаба „ами да, увеличиха се, защото ние тестваме много повече хора“.
Д-р Кацаров:
Това, което се вижда и което според мен е недопустимо от гледна точка на управление на тази криза, е два месеца след нейното начало да нямаш никаква представа колко наистина е броят на заразените. Според едни изчисления на базата на имунните тестове броят на заразените вероятно е някъде между 200-300 и 500 хиляди души – прекарали и срещали се с коронавируса. Според обясненията на щаба те са 1800...,те са под 2000 отчетените и потвърдени лабораторни случаи. Те казват, че според тях реалният брой е три пъти повече, т.е. 6000. Но вижте парадокса в този начин на отчитане... Ако е вярно, че те са между 2 и 6 хил., както твърдят от щаба, броят на заразените и прекарали инфекция с коронавирус, то тогава напълно абсурдно звучат мерките на блокиране на цяла държава за 6 хил. души. Знаете ли, че според закона за здравето, за да се обяви епидемия, не да се блокира цялата страна, е необходимо да има повече от 200 души заразени на 10 хил. население, което в нашия случай изисква да имаме 140 хил. души заразени, за да обявим епидемия. И вижте абсурда при 1800 души положителни проби и предполагаеми 5 хил. заразени, ние блокирахме цялата страна. А ние нямаме основание да обявим дори епидемия. Тази неяснота, тази липса на достоверна информация пречи, според мен, на правителството да прилага адекватни мерки, затова то се люшка според общественото мнение. Ние сме свидетели колко заповеди бяха издадени..., часове или дни по-късно отменяни, отново издавани и пр.
Анна Цолова:
Обяснението на д-р Ангел Кунчев от щаба е, че след като има обявена пандемия, тоест световна епидемия, ние трябва да се съобразим с това. Другото обяснение, което се чува от други специалисти, е: „Не го познаваме този вирус, така че поведението трябва да е такова.“.
Д-р Кацаров:
Това, че е обявена пандемия, няма никаква връзка с броя на заразените в нашата страна, защото в нашата страна може да няма нито един заразен. Пандемията по-скоро означава, че доста страни в света са отчели наличие на такава инфекция, което не значи на всички страни в света. Това е от една страна. От друга страна, налагането на такива драстични мерки е грешка от страна на медицината по простата причина, че принципът, който се следва, откакто има медицина и епидемиология, е да се изолират заразените. А ние блокирахме здравите. Поставихме под карантина здравите хора, а не болните. Заради малкия брой тестове, заради непроследяването на огнищата и контактните хора, най-лесният начин беше да блокираме всички хора. Затваряш градовете, спираш училищата, затваряш магазините и блокираш всички. По-трудно е, но далеч по-ефективно е да изолираш само заразените. Така казва медицинската наука. И трето по този повод,... основната причина да се прилагат тези мерки на социална изолация и блокади е да се предпази здравната система от претоварване. И в България важи това, не само в нашата страна. Но обърнете внимание, при нас последните два месеца, откакто е обявена блокадата, извънредното положение..., ние нямаме не само претоварване, ние нямаме намек за претоварване на здравната система. Тя по-скоро бездейства.
Анна Цолова:
Тя бездейства може би в частта заболявания извън Ковид. Но знаем, че има болници, в чиито инфекциозни отделения няма хора и лекари, които да работят. Мисля, че две болници поискаха помощ.
Д-р Кацаров:
Да, от 320 болници две поискаха помощ. Това е процент и половина от болниците. В София всичките болни, които са хоспитализирани в момента, са 200 или 300 души. А само в София имаме 9000 легла. Разбирате ли, това е нищожно. Средно на 2 месеца, колкото трае извънредното положение, в България нормално се правят 300 000 хоспитализации. 330 000 хоспитализации се правят за два месеца, ние имаме 330 от коронавирус. Това е една хилядна от капацитета на нашите лечебни заведения. Затова казвам, че тя „бездейства“... Тя не е засегната дори от коронавируса. Ако мерките се обясняват с това да се предпази системата, то очевидно те са неадекватни, тъй като за нея няма никаква заплаха в момента. Има заплаха да бездейства, да стои без работа е заплахата.
Анна Цолова:
Има и такива случаи, има и такива въпроси от потребители, които ще ви задам след малко, но преди това към така наречния „ластик“... Очаквате ли мерките отново да се затегнат, „ластикът“ отново да се опъне до невъзможност? И знаете ли дали има достатъчно тестове в България, така че да започне по-масово тестване, защото, доколкото разбирам от пресконференциите на щаба, тестването не е по-интензивно, отколкото последния месец.
Д-р Кацаров:
Да, те твърдят, че имам много тестове, но не знам защо не ги прилагат и за кога ги пазят.
Много е трудно да се направи прогноза какво ще се случи. Аз имам опасения. Виждам как хората изглежда се умориха. Аз бях изненадан от тази самодисциплина, която видях в първата седмица на обявяването. Хората наистина се съобразиха с всички мерки. Нямаше нужда да бъдат преследвани, те реагираха много адекватно, но изглежда се умориха. И сега наблюдавам, че сме се разпасали тотално. Все едно, че всичко е минало, никаква опасност няма повече. Виждам ги по улиците, по кафенетата... и имам опасения, защото от това, което чета какво се случва в Европа, в Америка, където има по-сериозно проблеми с разпространението, нещата не трябва да се подценяват, както при нас изглежда. Имам опасения, но не мога да дам прогноза. Пак ще повторя..., заради липсата на адекватни данни за броя на заразените.
Има и такива случаи, има и такива въпроси от потребители, които ще ви задам след малко, но преди това към така наречния „ластик“... Очаквате ли мерките отново да се затегнат, „ластикът“ отново да се опъне до невъзможност? И знаете ли дали има достатъчно тестове в България, така че да започне по-масово тестване, защото, доколкото разбирам от пресконференциите на щаба, тестването не е по-интензивно, отколкото последния месец.
Д-р Кацаров:
Да, те твърдят, че имам много тестове, но не знам защо не ги прилагат и за кога ги пазят.
Много е трудно да се направи прогноза какво ще се случи. Аз имам опасения. Виждам как хората изглежда се умориха. Аз бях изненадан от тази самодисциплина, която видях в първата седмица на обявяването. Хората наистина се съобразиха с всички мерки. Нямаше нужда да бъдат преследвани, те реагираха много адекватно, но изглежда се умориха. И сега наблюдавам, че сме се разпасали тотално. Все едно, че всичко е минало, никаква опасност няма повече. Виждам ги по улиците, по кафенетата... и имам опасения, защото от това, което чета какво се случва в Европа, в Америка, където има по-сериозно проблеми с разпространението, нещата не трябва да се подценяват, както при нас изглежда. Имам опасения, но не мога да дам прогноза. Пак ще повторя..., заради липсата на адекватни данни за броя на заразените.
Анна Цолова:
Един въпрос от потребител... А, да ви питам и Вас – Вие какви мерки вземате? В момента, тук и сега. Защото е ясно, че всеки един от мина мина през различни етапи. Някои от нас влязоха в състояние на „Монк“... Аз виждам около себе си хора, които през цялото време ходят с няколко гела за ръце в себе си, сменят маски, не пипат никого, не докосват нищо..., ако докоснат нещо, веднага трият ръцете. Но виждам и хора, които се държат, сякаш нищо не се е случило. Вие какво правите?
Д-р Кацаров:
Работя от вкъщи и си наложих да излизам по-малко. Освен когато се налага да отида до магазина. Не съм излизал от София през последните два месеца. Маската ми се струва глупава, но е задължителна. На закритите места я слагам, на открито – не. Мия си ръцете, разбира се. Може би по-често, отколкото обичайно го правя, но толкоз. Не повече.
Един въпрос от потребител... А, да ви питам и Вас – Вие какви мерки вземате? В момента, тук и сега. Защото е ясно, че всеки един от мина мина през различни етапи. Някои от нас влязоха в състояние на „Монк“... Аз виждам около себе си хора, които през цялото време ходят с няколко гела за ръце в себе си, сменят маски, не пипат никого, не докосват нищо..., ако докоснат нещо, веднага трият ръцете. Но виждам и хора, които се държат, сякаш нищо не се е случило. Вие какво правите?
Д-р Кацаров:
Работя от вкъщи и си наложих да излизам по-малко. Освен когато се налага да отида до магазина. Не съм излизал от София през последните два месеца. Маската ми се струва глупава, но е задължителна. На закритите места я слагам, на открито – не. Мия си ръцете, разбира се. Може би по-често, отколкото обичайно го правя, но толкоз. Не повече.
Анна Цолова:
Ето един конкретен въпрос към Вас: „За да стигна до работното ми място, пише потребител на BG-Mamma, използвам три различни превозни средства – тролей, метро и автобус. Нямам алтернатива за работа от вкъщи. Как да се предпазя от вируса, на фона на това, че имам и хронични заболявания? Не мога да спра да ходя на работа“.
Д-р Кацаров:
Ами, не може да се предпази. Няма гаранция за предпазване. Очевидно не може да отиде пеша на работа. Какъв съвет... Да сложи маска в автобуса... Тя почти не предпазва. Тя по-скоро предпазва другите от нас, отколкото нас от болния човек. Но да стоиш с гръб към другите, поне да не дишат в лицето ти, ако е възможно. Друго няма какво да се направи.
Ето един конкретен въпрос към Вас: „За да стигна до работното ми място, пише потребител на BG-Mamma, използвам три различни превозни средства – тролей, метро и автобус. Нямам алтернатива за работа от вкъщи. Как да се предпазя от вируса, на фона на това, че имам и хронични заболявания? Не мога да спра да ходя на работа“.
Д-р Кацаров:
Ами, не може да се предпази. Няма гаранция за предпазване. Очевидно не може да отиде пеша на работа. Какъв съвет... Да сложи маска в автобуса... Тя почти не предпазва. Тя по-скоро предпазва другите от нас, отколкото нас от болния човек. Но да стоиш с гръб към другите, поне да не дишат в лицето ти, ако е възможно. Друго няма какво да се направи.
Анна Цолова:
Има ли нещо странно според Вас, сменям темата, в начина, по който се обявява, че един човек е починал от коронавирус, а се оказва, че всъщност за зла беда има изключително много и то тежки съпътстващи заболявания? Ще Ви дам пример от миналите дни, който ми направи впечатление, пак от пресконференция на Националния оперативен щаб. Обявиха, за съжаление, двама починали в този ден – единият е на 95 години с тежки сърдечни проблеми, беше съобщена диагнозата, другият – на 75 години с много тежко онкологично заболяване – рак на белия дроб. Но всъщност се обявява публично, че са починали от коронавирус. Гледах един италиански депутат, който много емоционално постави този въпрос пред италианските власти... Направо попита, ще цитирам: „Защо обявявате, че хората са починали от коронавирус, когато те са много възрастни и имат тежки заболявания?“. Много емоционален беше, не знам дали сте гледали видеото, но имаше аргументи. Твърдеше, че е проверил почти всички починали в Италия, те за съжаление са много..., и всички са на преклонна възраст към 90 или с много тежки съпътстващи заболявания.
Д-р Кацаров:
В нашата страна са направени три аутопсии на починали с коронавирусна инфекция. Всички останали са свързани с коронавируса заради положителни проби PCR. Независимо дали в момента, преди месец, или кога е направена. Това е малко некоректно спрямо хората, когато се обявява, че всички те са починали от коронавирус, защото не е вярно. Първо, че причината не е доказана за смъртта при повечето от тях, може само да се предполага, тъй като не са правени аутопсии, но второто нещо, за да излезем от рамките на страната... Тези дни имаше международен уебинар на патолози от Европа – от Италия, Франция, Швейцария, Германия, засегнатите страни, Испания също. И общият извод, аз чакам с нетърпение записа, защото те обещаха да го изпратят, общият извод на хората (там са правени много повече аутопсии, включително и под електронен микроскоп са гледани тъкани)..., общият извод, който те правят е, че в по-голямата част от случаите трябва да се казва, че тези хора са починали с коронавирус, но не от коронавирус. Водещото заболяване при огромната част и при непосредствената причина за смъртта е друго заболяване. Коронавирусът е допринесъл в някаква степен, но не е причината за огромната част от хората. Това са учени от водещи европейски страни.
Има ли нещо странно според Вас, сменям темата, в начина, по който се обявява, че един човек е починал от коронавирус, а се оказва, че всъщност за зла беда има изключително много и то тежки съпътстващи заболявания? Ще Ви дам пример от миналите дни, който ми направи впечатление, пак от пресконференция на Националния оперативен щаб. Обявиха, за съжаление, двама починали в този ден – единият е на 95 години с тежки сърдечни проблеми, беше съобщена диагнозата, другият – на 75 години с много тежко онкологично заболяване – рак на белия дроб. Но всъщност се обявява публично, че са починали от коронавирус. Гледах един италиански депутат, който много емоционално постави този въпрос пред италианските власти... Направо попита, ще цитирам: „Защо обявявате, че хората са починали от коронавирус, когато те са много възрастни и имат тежки заболявания?“. Много емоционален беше, не знам дали сте гледали видеото, но имаше аргументи. Твърдеше, че е проверил почти всички починали в Италия, те за съжаление са много..., и всички са на преклонна възраст към 90 или с много тежки съпътстващи заболявания.
Д-р Кацаров:
В нашата страна са направени три аутопсии на починали с коронавирусна инфекция. Всички останали са свързани с коронавируса заради положителни проби PCR. Независимо дали в момента, преди месец, или кога е направена. Това е малко некоректно спрямо хората, когато се обявява, че всички те са починали от коронавирус, защото не е вярно. Първо, че причината не е доказана за смъртта при повечето от тях, може само да се предполага, тъй като не са правени аутопсии, но второто нещо, за да излезем от рамките на страната... Тези дни имаше международен уебинар на патолози от Европа – от Италия, Франция, Швейцария, Германия, засегнатите страни, Испания също. И общият извод, аз чакам с нетърпение записа, защото те обещаха да го изпратят, общият извод на хората (там са правени много повече аутопсии, включително и под електронен микроскоп са гледани тъкани)..., общият извод, който те правят е, че в по-голямата част от случаите трябва да се казва, че тези хора са починали с коронавирус, но не от коронавирус. Водещото заболяване при огромната част и при непосредствената причина за смъртта е друго заболяване. Коронавирусът е допринесъл в някаква степен, но не е причината за огромната част от хората. Това са учени от водещи европейски страни.
Анна Цолова:
Затова питаме и Вас, специалистите, които знаят, когато се случат тесни специалисти по темата, какво да ни предадат на нас неспециалистите. И затова много внимателно Ви слушам за изводите на Ваши колеги по тази тема. Имате ли отговор на въпроса защо в България, и дано да е така, има малко починали, в сравнение с Италия? Можем ли да предположим, че в Италия възрастните хора живеят до много по-голяма възраст, заради значително по-добрия начин на живот там? И това ли е една от причините в Италия да има толкова много починали, с много висока средна възраст на починалите? Над 80 години е средната възраст на починалите, поне според последните статистики, които гледах.
Д-р Кацаров:
Аз мисля, че отговор на тези въпроси предстои да получим, когато се направят по-подробни анализи и има повече информация за това, което стана и в Италия, и в Испания. Лично аз нямам отговор за това, което става в България. И пак ще потретя, че тук липсват достатъчно данни. Ние не знаем колко души реално са прекарани, за да кажем: „Смъртността при нас е 3% или 0,3%, или 0,03%“ и да търсим обяснения, ако тези проценти са различни от тези в другите страни. Но ние с нашия Център направихме един анализ на броя на заразените и броя на починалите. Сравнихме 10 европейски държави, включително Италия, Великобритания Швеция, Швейцария, Испания, Германия... Сравнихме броя на заразените и починалите на 100 хил. население, за да могат да са сравними данните. И Белгия включвам, защото те са с най-много починали в момента, те са на 1-во място на глава от населението. И знаете ли колко интересна съпоставка се получи... Оказа се, че в страни като Швеция, където нямаше никаква блокада и никакви мерки не бяха приложени, в други като Швейцария или Германия бяха приложени сравнително меки мерки, и такива като Италия, Франция и Испания, където бяха брутални мерките..., там се блокираха цели градове и държави в един момент... Оказва се, че това не е повлияло кой знае колко на смъртността. Даже страните, които са с по-меки мерки, приложени през това време, имат по-добри показатели, отколкото страните, които са приложили най-крутите мерки. Пак казвам, като брой заразени и брой починали на 100 хил. население. Което означава, че всъщност прилагането на блокада, пълната блокада на страната не е изиграло толкова решаваща роля в намаляването на епидемията. Вероятно има други фактори, за които Вие споменахте във въпроса си като възраст на населението, като начин на живот, като някакви индивидуални национални особености, но като че ли това не е още съвсем ясно. Блокадата помага, но явно не е решаващият фактор. Това показват данните.
Затова питаме и Вас, специалистите, които знаят, когато се случат тесни специалисти по темата, какво да ни предадат на нас неспециалистите. И затова много внимателно Ви слушам за изводите на Ваши колеги по тази тема. Имате ли отговор на въпроса защо в България, и дано да е така, има малко починали, в сравнение с Италия? Можем ли да предположим, че в Италия възрастните хора живеят до много по-голяма възраст, заради значително по-добрия начин на живот там? И това ли е една от причините в Италия да има толкова много починали, с много висока средна възраст на починалите? Над 80 години е средната възраст на починалите, поне според последните статистики, които гледах.
Д-р Кацаров:
Аз мисля, че отговор на тези въпроси предстои да получим, когато се направят по-подробни анализи и има повече информация за това, което стана и в Италия, и в Испания. Лично аз нямам отговор за това, което става в България. И пак ще потретя, че тук липсват достатъчно данни. Ние не знаем колко души реално са прекарани, за да кажем: „Смъртността при нас е 3% или 0,3%, или 0,03%“ и да търсим обяснения, ако тези проценти са различни от тези в другите страни. Но ние с нашия Център направихме един анализ на броя на заразените и броя на починалите. Сравнихме 10 европейски държави, включително Италия, Великобритания Швеция, Швейцария, Испания, Германия... Сравнихме броя на заразените и починалите на 100 хил. население, за да могат да са сравними данните. И Белгия включвам, защото те са с най-много починали в момента, те са на 1-во място на глава от населението. И знаете ли колко интересна съпоставка се получи... Оказа се, че в страни като Швеция, където нямаше никаква блокада и никакви мерки не бяха приложени, в други като Швейцария или Германия бяха приложени сравнително меки мерки, и такива като Италия, Франция и Испания, където бяха брутални мерките..., там се блокираха цели градове и държави в един момент... Оказва се, че това не е повлияло кой знае колко на смъртността. Даже страните, които са с по-меки мерки, приложени през това време, имат по-добри показатели, отколкото страните, които са приложили най-крутите мерки. Пак казвам, като брой заразени и брой починали на 100 хил. население. Което означава, че всъщност прилагането на блокада, пълната блокада на страната не е изиграло толкова решаваща роля в намаляването на епидемията. Вероятно има други фактори, за които Вие споменахте във въпроса си като възраст на населението, като начин на живот, като някакви индивидуални национални особености, но като че ли това не е още съвсем ясно. Блокадата помага, но явно не е решаващият фактор. Това показват данните.
Анна Цолова:
А какво казват колегите Ви по света, с които си говорите и общувате, за така наречената ваксина БЦЖ и факта, че хората в България сме ваксинирани с нея, за разлика от хората в много други държави, където има висока смъртност? Може ли наистина тази ваксина, макар и все още неизследвана, знам, че категоричен отговор не може да ми дадете..., тя да се окаже щит срещу коронавируса?
Д-р Кацаров:
Имаше такива хипотези и те бяха научно разглеждани, не просто обсъждани от лаици. Имаше такива хипотези, но до този момент няма доказателства, че това наистина е така. Има население, където се е случило много широко разпространение, което е било ваксинирано. Няма сигурни доказателства за такова нещо. Остава като хипотеза и предположение засега.
А какво казват колегите Ви по света, с които си говорите и общувате, за така наречената ваксина БЦЖ и факта, че хората в България сме ваксинирани с нея, за разлика от хората в много други държави, където има висока смъртност? Може ли наистина тази ваксина, макар и все още неизследвана, знам, че категоричен отговор не може да ми дадете..., тя да се окаже щит срещу коронавируса?
Д-р Кацаров:
Имаше такива хипотези и те бяха научно разглеждани, не просто обсъждани от лаици. Имаше такива хипотези, но до този момент няма доказателства, че това наистина е така. Има население, където се е случило много широко разпространение, което е било ваксинирано. Няма сигурни доказателства за такова нещо. Остава като хипотеза и предположение засега.
Анна Цолова:
Какво става с болните, които имат други тежки заболявания, но не са с положителен от Ковид, що се касае до тяхното лечение? Сега ще Ви прочета една история, разказана от потребител на BG-Mamma, за да Ви бъде представена на Вас и да дадете Вашия отговор. Ето я.
„Къде да търсим помощ при астматичен пристъп? Преди няколко дни по телефона личната ми лекарка каза да отида в спешната помощ на ВМА. Синът ми ме закара дотам, но не ме допуснаха да вляза. Сложили една лента и ми казаха да отида в инфекциозна болница и да си направя тест за коронавирус. Исках само урбазон да ми инжектират. Не ставало така, имало правила. Отидохме до инфекциозна болница. Вратите заключени. Един пациент отвън каза, че от два дни го разхождат и той също не може да получи помощ. Отидохме в Белодробна болница. Портиерът каза, че не извършват прегледи и нямат спешен кабинет. Купих си урбазон, синът ми го инжектира мускулно, защото не е медик и не може да го инжектира венозно. Прибрахме се, правих си инхалации и след няколко часа пристъпът поотмина. Кой и къде, като осигурено лице, аз мога да потърся помощ? В момента други болести освен коронавирус няма ли? Да умираме ли ние, астматиците?“
Д-р Кацаров:
Много хубава илюстрация на лошата организация на целия този процес на управление на кризата. Формално мога да отговоря така – има личен лекар, има центрове за неотложна помощ, които трябва да заместват личния лекар, когато не е на работа, има и спешна медицинска помощ, която следва да предприеме мерки. Състоянието на астматичен пристъп е спешно състояние и изисква незабавна намеса. И се оказва, че тази жена в ситуация, в която бездействат и излизат в отпуска лекари в извънболничната помощ, пък и в болниците, няма кой да я прегледа. Не защото няма лекари, просто защото от една страна са се уплашили, панирали, и от друга страна, е лошо организиран целият този процес.
Какво става с болните, които имат други тежки заболявания, но не са с положителен от Ковид, що се касае до тяхното лечение? Сега ще Ви прочета една история, разказана от потребител на BG-Mamma, за да Ви бъде представена на Вас и да дадете Вашия отговор. Ето я.
„Къде да търсим помощ при астматичен пристъп? Преди няколко дни по телефона личната ми лекарка каза да отида в спешната помощ на ВМА. Синът ми ме закара дотам, но не ме допуснаха да вляза. Сложили една лента и ми казаха да отида в инфекциозна болница и да си направя тест за коронавирус. Исках само урбазон да ми инжектират. Не ставало така, имало правила. Отидохме до инфекциозна болница. Вратите заключени. Един пациент отвън каза, че от два дни го разхождат и той също не може да получи помощ. Отидохме в Белодробна болница. Портиерът каза, че не извършват прегледи и нямат спешен кабинет. Купих си урбазон, синът ми го инжектира мускулно, защото не е медик и не може да го инжектира венозно. Прибрахме се, правих си инхалации и след няколко часа пристъпът поотмина. Кой и къде, като осигурено лице, аз мога да потърся помощ? В момента други болести освен коронавирус няма ли? Да умираме ли ние, астматиците?“
Д-р Кацаров:
Много хубава илюстрация на лошата организация на целия този процес на управление на кризата. Формално мога да отговоря така – има личен лекар, има центрове за неотложна помощ, които трябва да заместват личния лекар, когато не е на работа, има и спешна медицинска помощ, която следва да предприеме мерки. Състоянието на астматичен пристъп е спешно състояние и изисква незабавна намеса. И се оказва, че тази жена в ситуация, в която бездействат и излизат в отпуска лекари в извънболничната помощ, пък и в болниците, няма кой да я прегледа. Не защото няма лекари, просто защото от една страна са се уплашили, панирали, и от друга страна, е лошо организиран целият този процес.
Анна Цолова:
Как да си потърси тази жена (и други като нея) правата? Какво да направи, когато се нуждае от лекарска помощ? Защото тя се е обърнала към, доколкото виждам, три лечебни заведения, а преди това е звъннала на личния си лекар.
Д-р Кацаров:
Да, всеки един от тях е могъл да свърши това нещо. Ами, да позвъни на телефона на откритата линия на Министерството на здравеопазването. Те нали отвориха телефон? Имат открит телефон, на който отговарят на всякакви такива въпроси. Да позвъни и да каже. Те могат да вземат тези мерки. Ние с Вас можем само да ги констатираме.
Как да си потърси тази жена (и други като нея) правата? Какво да направи, когато се нуждае от лекарска помощ? Защото тя се е обърнала към, доколкото виждам, три лечебни заведения, а преди това е звъннала на личния си лекар.
Д-р Кацаров:
Да, всеки един от тях е могъл да свърши това нещо. Ами, да позвъни на телефона на откритата линия на Министерството на здравеопазването. Те нали отвориха телефон? Имат открит телефон, на който отговарят на всякакви такива въпроси. Да позвъни и да каже. Те могат да вземат тези мерки. Ние с Вас можем само да ги констатираме.
Анна Цолова:
Едно емоционално мнение на потребител. Не е въпрос, просто е искал да го сподели. Ще го споделя и аз с Вас: “Лишиха населението от лекарска помощ и ни лекуват по телефона. Това е незаконно. Личните лекари отказват да преглеждат хора с грипоподобна симптоматика, а си вземат заплатите.” Така ли е?
Д-р Кацаров:
Да, да, точно така е. Точно така е, но искам да добавя нещо към това. Аз споменах няколко пъти, че те наистина нямат какво да правят в момента. И в болничната, и в извънболничната помощ бяха много малко натоварени през тези два месеца. Много хора не посещават нито личния си лекар, нито специалист. А пък в случая те казват, че и да искат, трудно ще го посетят, защото бяха посъветвани да лекуват по телефона. Това изигра много лоша шега на здравната система, но особено на пациентите, защото, от една страна, много от тях занемариха лечението на хроничните си заболявания или пропуснаха да диагностицират нововъзникнали такива заболявания, тъй като не посещават лекари. Тъй като пък бяха и забранени плановите операции, профилактичните прегледи, имунизациите в продължение на два месеца. И сега мога да прогнозирам нещо. Тук не ми трябват допълнителни данни. Мога да прогнозирам, че големият удар върху здравната система, ако, разбира се, не се случи някаква беля с коронавируса в следващите месеци, големият удар ще дойде от хората с други заболявания, които тези два месеца са пропуснали и сега всички заедно с тези, които юни, юли така или иначе трябва да отидат на лекар по една или друга причина, ще отидат и тези, които не са го направили през март, април и май. И ще се струпат много повече хора и здравната система ще има нужда от повече, включително и финансов ресурс. Като обаче, обърнете внимание, ние ще сме в ситуация, в която здравната каса няма да има достатъчно средства да посрещне тези нараснали разходи, защото нейният бюджет ще бъде съкратен, тъй като приходите от осигуровки логично ще намалеят през последните няколко месеца заради повишения брой на безработни хора, на по-ниски доходи и прочие. Така че кризата в здравната система, която уж трябваше да е свързана с коронавируса, не се състоя, но тя ще се състои след два месеца и причината няма да е коронавирусът, а наложените мерки.
Едно емоционално мнение на потребител. Не е въпрос, просто е искал да го сподели. Ще го споделя и аз с Вас: “Лишиха населението от лекарска помощ и ни лекуват по телефона. Това е незаконно. Личните лекари отказват да преглеждат хора с грипоподобна симптоматика, а си вземат заплатите.” Така ли е?
Д-р Кацаров:
Да, да, точно така е. Точно така е, но искам да добавя нещо към това. Аз споменах няколко пъти, че те наистина нямат какво да правят в момента. И в болничната, и в извънболничната помощ бяха много малко натоварени през тези два месеца. Много хора не посещават нито личния си лекар, нито специалист. А пък в случая те казват, че и да искат, трудно ще го посетят, защото бяха посъветвани да лекуват по телефона. Това изигра много лоша шега на здравната система, но особено на пациентите, защото, от една страна, много от тях занемариха лечението на хроничните си заболявания или пропуснаха да диагностицират нововъзникнали такива заболявания, тъй като не посещават лекари. Тъй като пък бяха и забранени плановите операции, профилактичните прегледи, имунизациите в продължение на два месеца. И сега мога да прогнозирам нещо. Тук не ми трябват допълнителни данни. Мога да прогнозирам, че големият удар върху здравната система, ако, разбира се, не се случи някаква беля с коронавируса в следващите месеци, големият удар ще дойде от хората с други заболявания, които тези два месеца са пропуснали и сега всички заедно с тези, които юни, юли така или иначе трябва да отидат на лекар по една или друга причина, ще отидат и тези, които не са го направили през март, април и май. И ще се струпат много повече хора и здравната система ще има нужда от повече, включително и финансов ресурс. Като обаче, обърнете внимание, ние ще сме в ситуация, в която здравната каса няма да има достатъчно средства да посрещне тези нараснали разходи, защото нейният бюджет ще бъде съкратен, тъй като приходите от осигуровки логично ще намалеят през последните няколко месеца заради повишения брой на безработни хора, на по-ниски доходи и прочие. Така че кризата в здравната система, която уж трябваше да е свързана с коронавируса, не се състоя, но тя ще се състои след два месеца и причината няма да е коронавирусът, а наложените мерки.
Анна Цолова:
Имате ли и Вие впечатление като човек, който общува и с пациенти, и с Ваши колеги, че хората продължават да се страхуват да отидат на лекар в случай, че не е спешно състоянието, дори и да не е свързано с коронавирус?
Д-р Кацаров:
Да, да.
Анна Цолова:
Какво бихте ги посъветвали тези хора, които са си отложили профилактичните прегледи, не са отишли при гинеколога си, за да направят обичайните изследвания, които знаем, че на определена възраст трябва да се правят и през 6 месеца?
Д-р Кацаров: Бих ги посъветвал да отидат. Може да се отложи даден преглед или промяна на терапия и прочие. Може да се отложи седмица, две, не е страшно. Но два месеца е вече твърде дълго време. Аз бих ги посъветвал да отидат. Рискът да се заразят или да пострадат от коронавирус не е толкова голям, колкото е рискът, ако има онкологично заболяване и то не е открито своевременно или не е лекувано своевременно. И не само онкологично заболяване. Така че моят съвет е да започнат да се грижат за здравето си така, както са го правили, преди да се обяви извънредното положение.
Имате ли и Вие впечатление като човек, който общува и с пациенти, и с Ваши колеги, че хората продължават да се страхуват да отидат на лекар в случай, че не е спешно състоянието, дори и да не е свързано с коронавирус?
Д-р Кацаров:
Да, да.
Анна Цолова:
Какво бихте ги посъветвали тези хора, които са си отложили профилактичните прегледи, не са отишли при гинеколога си, за да направят обичайните изследвания, които знаем, че на определена възраст трябва да се правят и през 6 месеца?
Д-р Кацаров: Бих ги посъветвал да отидат. Може да се отложи даден преглед или промяна на терапия и прочие. Може да се отложи седмица, две, не е страшно. Но два месеца е вече твърде дълго време. Аз бих ги посъветвал да отидат. Рискът да се заразят или да пострадат от коронавирус не е толкова голям, колкото е рискът, ако има онкологично заболяване и то не е открито своевременно или не е лекувано своевременно. И не само онкологично заболяване. Така че моят съвет е да започнат да се грижат за здравето си така, както са го правили, преди да се обяви извънредното положение.
Анна Цолова:
Казахте ми в предварителния разговор за Ваш колега, който е правил определен брой цитонамазки и профилактични прегледи преди коронавируса и какво става сега. Може ли само да повторите тази много мъничка статистика, която четем през практиката на един лекар и да направим изводи от нея?
Д-р Кацаров:
Да, той е патоанатом, казва се д-р Стоян Алексов. Той ми казва: “Аз правя обичайно по 50-100 натривки, гледам цитонамазки казва, на ден. Те пристигат от много акушер-гинеколози, те ги гледат и поставят съответните диагнози. Сега, от тези два месеца, от 15 март нататък, нямам и по една на ден, няма прегледи, не се взимат цитонамазки.“
Анна Цолова:
Колко неоткрити, на фона на заболеваемостта в гинекологичната област, лоши болести може да има?
Д-р Кацаров:
Ракът? Точно за гинекологията в момента не мога да възпроизведа, но мога да Ви кажа общо за онкологичните. По около 3000 са новооткритите случаи месечно. Значи за два месеца 6000. От тях най-голям дял е на рака на гърдата при жените. Сега да не спекулирам с цифрите, но общата бройка е 6000 на недиагностицираните карциноми с отложено лечение.
Анна Цолова:
Знаем, че при късно откриване или забавено откриване, може да има и…
Д-р Кацаров:
Може да има фатални последици, да.
Казахте ми в предварителния разговор за Ваш колега, който е правил определен брой цитонамазки и профилактични прегледи преди коронавируса и какво става сега. Може ли само да повторите тази много мъничка статистика, която четем през практиката на един лекар и да направим изводи от нея?
Д-р Кацаров:
Да, той е патоанатом, казва се д-р Стоян Алексов. Той ми казва: “Аз правя обичайно по 50-100 натривки, гледам цитонамазки казва, на ден. Те пристигат от много акушер-гинеколози, те ги гледат и поставят съответните диагнози. Сега, от тези два месеца, от 15 март нататък, нямам и по една на ден, няма прегледи, не се взимат цитонамазки.“
Анна Цолова:
Колко неоткрити, на фона на заболеваемостта в гинекологичната област, лоши болести може да има?
Д-р Кацаров:
Ракът? Точно за гинекологията в момента не мога да възпроизведа, но мога да Ви кажа общо за онкологичните. По около 3000 са новооткритите случаи месечно. Значи за два месеца 6000. От тях най-голям дял е на рака на гърдата при жените. Сега да не спекулирам с цифрите, но общата бройка е 6000 на недиагностицираните карциноми с отложено лечение.
Анна Цолова:
Знаем, че при късно откриване или забавено откриване, може да има и…
Д-р Кацаров:
Може да има фатални последици, да.
Анна Цолова:
Какви сигнали стигат до Вас? Хора с тежки диагнози, нелекувани, необгрижвани от лекарска помощ, има ли такива? Или хората са толкова уплашени от коронавируса, че не смеят и да си потърсят правата, когато за съжаление имат други заболявания?
Д-р Кацаров:
Хората, понеже не търсят медицинска помощ в момента, отказали са се да посещават лекаря си, болницата, да се грижат за здравето си, те нямат причина да се оплакват, да речем, от това, че не приемат или че не ги обслужват качествено и че не ги лекуват по най-добрия начин, тъй като те на практика не ползват медицинска помощ в момента. Най-честите оплаквания в последните един или два месеца са за липсата на едно или друго лекарство. Има проблем със снабдяването. Значи тези блокади, които станаха в цяла Европа и в цял свят, затрудниха в някаква степен и доставката на част от лекарствата и се появиха такива проблеми с различни медикаменти. Слава богу, не е имало някакъв грандиозен срив, намират се някакви начини. И другото, което имаше като сигнали в началото, е за липсата на предпазни средства, на спирт и на такива неща, но то мина.
Какви сигнали стигат до Вас? Хора с тежки диагнози, нелекувани, необгрижвани от лекарска помощ, има ли такива? Или хората са толкова уплашени от коронавируса, че не смеят и да си потърсят правата, когато за съжаление имат други заболявания?
Д-р Кацаров:
Хората, понеже не търсят медицинска помощ в момента, отказали са се да посещават лекаря си, болницата, да се грижат за здравето си, те нямат причина да се оплакват, да речем, от това, че не приемат или че не ги обслужват качествено и че не ги лекуват по най-добрия начин, тъй като те на практика не ползват медицинска помощ в момента. Най-честите оплаквания в последните един или два месеца са за липсата на едно или друго лекарство. Има проблем със снабдяването. Значи тези блокади, които станаха в цяла Европа и в цял свят, затрудниха в някаква степен и доставката на част от лекарствата и се появиха такива проблеми с различни медикаменти. Слава богу, не е имало някакъв грандиозен срив, намират се някакви начини. И другото, което имаше като сигнали в началото, е за липсата на предпазни средства, на спирт и на такива неща, но то мина.
Анна Цолова:
Стигат ли до Вас оплаквания и от лекари, че не са им осигурени предпазни средства? И към този момент ли продължава това?
Д-р Кацаров:
Да. В началото бяха много, но вече не. Сега се сещам и за една друга серия. В края на март бяха много. Бяха свързани с ТЕЛК решенията. Тъй като изтичаха ТЕЛК решения по време на това и хората не бяха разбрали, че са удължени сроковете, че няма нужда в момента нищо да правят. Имаше много такива обаждания да питат какво да правят, тъй като им изтича и да не останат без пенсия в тази тежка ситуация. Но сега не. Сега като че ли разбраха всичко.
Стигат ли до Вас оплаквания и от лекари, че не са им осигурени предпазни средства? И към този момент ли продължава това?
Д-р Кацаров:
Да. В началото бяха много, но вече не. Сега се сещам и за една друга серия. В края на март бяха много. Бяха свързани с ТЕЛК решенията. Тъй като изтичаха ТЕЛК решения по време на това и хората не бяха разбрали, че са удължени сроковете, че няма нужда в момента нищо да правят. Имаше много такива обаждания да питат какво да правят, тъй като им изтича и да не останат без пенсия в тази тежка ситуация. Но сега не. Сега като че ли разбраха всичко.
Анна Цолова:
Трябва ли да се притесняваме като пациенти, че има болници, в които има немалък процент заразени лекари, медицински работници и служители?
Д-р Кацаров:
Трябва да се притесняваме. Това е показател за лоша организация. Имах възможност много пъти да кажа, че хората, които трябва да се тестват най-много, са лекарите и сестрите. Особено тези, които са в риск да се срещнат с пациенти с коронавирус. Правилото, което се възприе в много страни, е да се тестват веднъж или два пъти дори седмично. Нашите тук на много места не са изобщо тествани или пък най-много веднъж да са тествани. Много показателно е това, което се случи във Видин. Не знам доколко са го проследили хората, но там имаше отказ дори. След констатиран случай на болен с коронавирус, изпратени проби на 24 души (повечето от тях от персонала и други на пациенти в същото отделение) и отказ Националният център по заразни и паразитни болести да изследва 21 от тези 24 проби, защото са без симптоми. И всъщност това стана причина за този епидемичен взрив, който последва във Видин. Тези хора не бяха диагностицирани, не бяха изолирани, не бяха поставени под карантина, не бяха издирени контактните им и това доведе до няколко огнища във Видин и в самата болница.
Анна Цолова:
Значи Вашия съвет е лекарите, медицинските работници, които преглеждат и работят, да бъдат изследвани един път в седмицата поне?
Д-р Кацаров:
Да, поне един път седмично трябва, защото те могат всеки момент да се заразят по две причини. Ако ние с Вас се заразим, ще се заразим ние с Вас. Но ако се зарази лекарят или сестрата, която работи с такива пациенти, загубата за нас е двойна. Освен че имаме един болен повече, имаме и един медик по-малко. Загубата за системата е двойна в случая. Освен това, те могат да се превърнат в огнище на зараза. В Спешна помощ София казват, че от 700 души 260 са с положителен имунологичен тест за коронавирус. 260 са прекарали коронавирусна инфекция, работейки, те не са знаели за това нещо.
Анна Цолова:
Съответно са заразявали?
Д-р Кацаров:
Те са заразявали най-вероятно други хора. Значи, ти търсиш лекаря да ти помогне или сестрата, те пристигат и вместо да ти помогнат, те могат да ти навредят, да те заразят. Ето още една много сериозна причина. Тези хора от Спешна помощ даже би трябвало 2 пъти седмично да ги изследват.
Анна Цолова:
А защо не се прави това?
Д-р Кацаров:
Не знам защо не се прави. Аз не разбирам защо не го правят. Това не е нещо сложно и не струва кой знае колко пари, дори от тази гледна точка да го погледнем. А е толкова важно, защото това е ключов въпрос на борбата с епидемията.
Трябва ли да се притесняваме като пациенти, че има болници, в които има немалък процент заразени лекари, медицински работници и служители?
Д-р Кацаров:
Трябва да се притесняваме. Това е показател за лоша организация. Имах възможност много пъти да кажа, че хората, които трябва да се тестват най-много, са лекарите и сестрите. Особено тези, които са в риск да се срещнат с пациенти с коронавирус. Правилото, което се възприе в много страни, е да се тестват веднъж или два пъти дори седмично. Нашите тук на много места не са изобщо тествани или пък най-много веднъж да са тествани. Много показателно е това, което се случи във Видин. Не знам доколко са го проследили хората, но там имаше отказ дори. След констатиран случай на болен с коронавирус, изпратени проби на 24 души (повечето от тях от персонала и други на пациенти в същото отделение) и отказ Националният център по заразни и паразитни болести да изследва 21 от тези 24 проби, защото са без симптоми. И всъщност това стана причина за този епидемичен взрив, който последва във Видин. Тези хора не бяха диагностицирани, не бяха изолирани, не бяха поставени под карантина, не бяха издирени контактните им и това доведе до няколко огнища във Видин и в самата болница.
Анна Цолова:
Значи Вашия съвет е лекарите, медицинските работници, които преглеждат и работят, да бъдат изследвани един път в седмицата поне?
Д-р Кацаров:
Да, поне един път седмично трябва, защото те могат всеки момент да се заразят по две причини. Ако ние с Вас се заразим, ще се заразим ние с Вас. Но ако се зарази лекарят или сестрата, която работи с такива пациенти, загубата за нас е двойна. Освен че имаме един болен повече, имаме и един медик по-малко. Загубата за системата е двойна в случая. Освен това, те могат да се превърнат в огнище на зараза. В Спешна помощ София казват, че от 700 души 260 са с положителен имунологичен тест за коронавирус. 260 са прекарали коронавирусна инфекция, работейки, те не са знаели за това нещо.
Анна Цолова:
Съответно са заразявали?
Д-р Кацаров:
Те са заразявали най-вероятно други хора. Значи, ти търсиш лекаря да ти помогне или сестрата, те пристигат и вместо да ти помогнат, те могат да ти навредят, да те заразят. Ето още една много сериозна причина. Тези хора от Спешна помощ даже би трябвало 2 пъти седмично да ги изследват.
Анна Цолова:
А защо не се прави това?
Д-р Кацаров:
Не знам защо не се прави. Аз не разбирам защо не го правят. Това не е нещо сложно и не струва кой знае колко пари, дори от тази гледна точка да го погледнем. А е толкова важно, защото това е ключов въпрос на борбата с епидемията.
Анна Цолова:
Масовото тестване. Препоръчвате ли към днешна дата? Колкото повече хора, толкова по-добре. Нали имаше едно обещание, че ще влезем във фазата на масовото тестване, когато добием тестове, които имат висока степен на достоверност и сигурност в резултатите? Нали ги имаме вече тези тестове? Има ли яснота?
Д-р Кацаров:
Така казват. Че ги имаме. Но продължават да не го правят. Нямам представа защо. Успешните модели за справяне с коронавирусната зараза и разпространение на заболяването са Германия и Южна Корея и така приемат повечето хора. Има привърженици, знаете, на това, което правят в Швеция и Беларус, и прочие, но изглежда, че добрия подход приложиха в Германия и в Южна Корея и той се основава на масово тестване. Имаше един много показателен пример, наскоро публикуван, за Южна Корея. В сграда, в която откриват коронавирусна инфекция, в центъра на Сеул, в която живеят и работят 1400 души общо, голяма сграда очевидно, тестват всички до един. Откриват 95 души, които са заразени, след което издирват всичките им контактни и ги тестват и тях и откриват още 17 души. 110 души са открити с тестове и всички те са поставени под карантина и всъщност огнището е ликвидирано. След 20 дни там няма нито един болен – нито в сградата, нито сред контактните. Това е много показателен пример за това как трябва да се действа и как да се справиш. Ако не ги тестваш, ти няма как да разбереш и ги оставяш, и те продължават да разпространяват заразата. Няма как да спреш така, но не мога да разбера защо продължават да не го правят след толкова приказки за това, че трябва да се тестват не просто хората със симптоми, ами всички контактни.
Масовото тестване. Препоръчвате ли към днешна дата? Колкото повече хора, толкова по-добре. Нали имаше едно обещание, че ще влезем във фазата на масовото тестване, когато добием тестове, които имат висока степен на достоверност и сигурност в резултатите? Нали ги имаме вече тези тестове? Има ли яснота?
Д-р Кацаров:
Така казват. Че ги имаме. Но продължават да не го правят. Нямам представа защо. Успешните модели за справяне с коронавирусната зараза и разпространение на заболяването са Германия и Южна Корея и така приемат повечето хора. Има привърженици, знаете, на това, което правят в Швеция и Беларус, и прочие, но изглежда, че добрия подход приложиха в Германия и в Южна Корея и той се основава на масово тестване. Имаше един много показателен пример, наскоро публикуван, за Южна Корея. В сграда, в която откриват коронавирусна инфекция, в центъра на Сеул, в която живеят и работят 1400 души общо, голяма сграда очевидно, тестват всички до един. Откриват 95 души, които са заразени, след което издирват всичките им контактни и ги тестват и тях и откриват още 17 души. 110 души са открити с тестове и всички те са поставени под карантина и всъщност огнището е ликвидирано. След 20 дни там няма нито един болен – нито в сградата, нито сред контактните. Това е много показателен пример за това как трябва да се действа и как да се справиш. Ако не ги тестваш, ти няма как да разбереш и ги оставяш, и те продължават да разпространяват заразата. Няма как да спреш така, но не мога да разбера защо продължават да не го правят след толкова приказки за това, че трябва да се тестват не просто хората със симптоми, ами всички контактни.
Анна Цолова:
Надяваме се, че някой ще зададе тези въпроси на представителите на Националния оперативен щаб и изобщо на управляващите, които вземат решенията за начина и философията за справяне с тази криза. Нали знаете за разделението “почитатели на Мутафчийски” - “почитатели на Мангъров”? Вие от кои сте? Ще ми е интересно лекар специалист като Вас да ни каже кого да следваме. Тоест шведския модел или българския модел с неговите особености?
Д-р Кацаров:
Аз съм последовател на немския и южнокорейския модел. Хайде да открием днес трета линия. BG-Mamma линия да открием днес и да кажем, че ние сме почитатели на южнокорейския и на немския модел, който съчетава може би най-добрите страни, да кажем, на подхода на Мангъров и на Мутафчийски.
Анна Цолова:
И масовото тестване?
Д-р Кацаров:
Да, той е осъществим само при масово тестване, да.
Надяваме се, че някой ще зададе тези въпроси на представителите на Националния оперативен щаб и изобщо на управляващите, които вземат решенията за начина и философията за справяне с тази криза. Нали знаете за разделението “почитатели на Мутафчийски” - “почитатели на Мангъров”? Вие от кои сте? Ще ми е интересно лекар специалист като Вас да ни каже кого да следваме. Тоест шведския модел или българския модел с неговите особености?
Д-р Кацаров:
Аз съм последовател на немския и южнокорейския модел. Хайде да открием днес трета линия. BG-Mamma линия да открием днес и да кажем, че ние сме почитатели на южнокорейския и на немския модел, който съчетава може би най-добрите страни, да кажем, на подхода на Мангъров и на Мутафчийски.
Анна Цолова:
И масовото тестване?
Д-р Кацаров:
Да, той е осъществим само при масово тестване, да.
Анна Цолова:
Сега един въпрос, който не е свързан с коронавируса. „Кога ние, пита потребител на BG-Mamma, здравно осигурените ще получаваме адекватна помощ и диагностика на заболяване? За един ядрено-магнитен резонанс чаках два месеца, за да ми се постави диагноза. През това време ме лекуваха, за да спре непоносимото главоболие, по системата проба-грешка. Прави ми впечатление, че малко лекари поставят диагноза след изследвания. Сама плащам и сама си правя изследването, за да се насоча към точния специалист.“ Сега, това е огромна и много голяма тема, защото Вие по-добре знаете за чакане за изследване за ядрено магнитен резонанс по Здравна каса, за да не платиш, мисля, към 500 лева е сумата, за да можеш да си осигуриш това важно изследване. Тук има ли справяне с проблема?
Д-р Кацаров:
СК: Има, да, има. Това е въпрос за организацията на медицинската помощ и качеството на медицинското обслужване. Това е генералният въпрос за състоянието на нашата здравна система, което казахте преди малко с други думи. Моят отговор е много кратък – когато премахнем монопола на Здравната каса. Аз дълго време си мислех, че това може да стане така или иначе, променете пътеките, променете еди-кое си... Нищо не може да се промени. Трябва да се премахне монополът и конкуренцията между отделните осигурители ще даде тези резултати, които всички очакваме. Очевидно е, че не можем да разчитаме на управление в ситуацията на монопол, защото те, каквото и да направят, няма никакво значение, те не губят, дори и да вземат грешни решения. Ще загубят, ако са в състояние на конкуренция. Само това може да ги накара. Затова нямаме електронно здравеопазване.
Анна Цолова:
Това звучи като бъдеще предстоящо. Звучи като “ще ти купя колело, ама друг път”.
Д-р Кацаров:
Когато, тогава. Докато го търпим, така ще продължава да бъде. Защото вижте колко е простичко. Ето сега чудесна възможност имахме в рамките на тази изолация да пуснат електронни рецепти, електронни направления като противоепидемична мярка. Защото най-лесно е: “Блокираме ви, никой никъде няма да мърда”. Добре де, предприемете действия, които ще позволят да не ходим до лекаря, да избегнем част от срещите и контактите. Защо не го направят? Това е проста работа. Всяка банка го е направила за своите клиенти - банкови карти, интернет банкиране и прочие. Не е нищо сложно от гледна точка на разработката. Здравната каса има достатъчно софтуер. Лекарите всички са с компютри, те се отчитат електронно. Това е според мен въпрос на два-три дни да го пуснат, ако желаят. Не са го пуснали, защото са монопол. В крайна сметка стигаме пак до това. Ако си в конкурентна среда, ти ще се опиташ да изпревариш конкурентите, за да привлечеш повече осигурени при себе си. Казваш: “Ето, аз сега Ви предлагам веднага това”. В случая ние с Вас няма къде да отидем освен там, така че той няма нужда да се грижи за нас. Може да си караме, както си е сега. Аз така виждам. Там е генералният проблем.
Сега един въпрос, който не е свързан с коронавируса. „Кога ние, пита потребител на BG-Mamma, здравно осигурените ще получаваме адекватна помощ и диагностика на заболяване? За един ядрено-магнитен резонанс чаках два месеца, за да ми се постави диагноза. През това време ме лекуваха, за да спре непоносимото главоболие, по системата проба-грешка. Прави ми впечатление, че малко лекари поставят диагноза след изследвания. Сама плащам и сама си правя изследването, за да се насоча към точния специалист.“ Сега, това е огромна и много голяма тема, защото Вие по-добре знаете за чакане за изследване за ядрено магнитен резонанс по Здравна каса, за да не платиш, мисля, към 500 лева е сумата, за да можеш да си осигуриш това важно изследване. Тук има ли справяне с проблема?
Д-р Кацаров:
СК: Има, да, има. Това е въпрос за организацията на медицинската помощ и качеството на медицинското обслужване. Това е генералният въпрос за състоянието на нашата здравна система, което казахте преди малко с други думи. Моят отговор е много кратък – когато премахнем монопола на Здравната каса. Аз дълго време си мислех, че това може да стане така или иначе, променете пътеките, променете еди-кое си... Нищо не може да се промени. Трябва да се премахне монополът и конкуренцията между отделните осигурители ще даде тези резултати, които всички очакваме. Очевидно е, че не можем да разчитаме на управление в ситуацията на монопол, защото те, каквото и да направят, няма никакво значение, те не губят, дори и да вземат грешни решения. Ще загубят, ако са в състояние на конкуренция. Само това може да ги накара. Затова нямаме електронно здравеопазване.
Анна Цолова:
Това звучи като бъдеще предстоящо. Звучи като “ще ти купя колело, ама друг път”.
Д-р Кацаров:
Когато, тогава. Докато го търпим, така ще продължава да бъде. Защото вижте колко е простичко. Ето сега чудесна възможност имахме в рамките на тази изолация да пуснат електронни рецепти, електронни направления като противоепидемична мярка. Защото най-лесно е: “Блокираме ви, никой никъде няма да мърда”. Добре де, предприемете действия, които ще позволят да не ходим до лекаря, да избегнем част от срещите и контактите. Защо не го направят? Това е проста работа. Всяка банка го е направила за своите клиенти - банкови карти, интернет банкиране и прочие. Не е нищо сложно от гледна точка на разработката. Здравната каса има достатъчно софтуер. Лекарите всички са с компютри, те се отчитат електронно. Това е според мен въпрос на два-три дни да го пуснат, ако желаят. Не са го пуснали, защото са монопол. В крайна сметка стигаме пак до това. Ако си в конкурентна среда, ти ще се опиташ да изпревариш конкурентите, за да привлечеш повече осигурени при себе си. Казваш: “Ето, аз сега Ви предлагам веднага това”. В случая ние с Вас няма къде да отидем освен там, така че той няма нужда да се грижи за нас. Може да си караме, както си е сега. Аз така виждам. Там е генералният проблем.
Анна Цолова:
Потребител на BG-Mamma пише така: “Преди няколко седмици, разглеждайки с ПИК на НАП здравното си досие в Здравната каса, установих, че имам регистриран преглед преди няколко години по повод кардиологичен проблем, който проблем никога не съм имала, в здравно заведение, което никога не съм посещавала, при лекар, чието име чувам за пръв път. Има ли смисъл да уведомявам Здравната каса за тази явна злоупотреба?”.
Д-р Кацаров:
Да, има смисъл, макар че ако е преди няколко години, реални действия едва ли ще има. Здравната каса може да проверява дейността на лечебните заведения една година назад. А и общо взето, да кажеш, че преди 10 години нещо се е случило или не се е случило, когато всякакви давностни срокове са изтекли... Така че по-скоро е добре да гледаме тези записи своевременно и ако открием нещо, да реагираме. Тогава вече ще има и последици. Освен смисъл да ги информираме, ще има и последици за този, който е злоупотребил.
Анна Цолова:
Защото това, ако се е случило по начина, по който е описано, а нямаме причина да не вярваме, се нарича “точене” на Здравната каса.
Д-р Кацаров:
Точно така е, да. Това е хубавото, че сега имаме възможност, след 20 години близо, имаме възможността да видим какво има в нашите записи. Преди нямахме. Колко години сме говорили за това, че това нещо хората могат да го видят и за това, че контролът ще стане ефективен, само ако участват хората. Той няма как да е ефективен иначе, ако не включиш хората в този контрол те да сигнализират за тези неща, няма как. Не може на всяко лечебно заведение, на всеки лекар и сестра да сложиш контрольор. Ето го начинът, ползвайте тези кодове, гледайте и сигнализирайте своевременно.
Анна Цолова:
Още един призив, който излезе от днешния ни разговор – проверете! Поне ще знаете за какво да внимавате.
Д-р Кацаров:
Проверете, да. Ще ви отнеме няколко минути.
Потребител на BG-Mamma пише така: “Преди няколко седмици, разглеждайки с ПИК на НАП здравното си досие в Здравната каса, установих, че имам регистриран преглед преди няколко години по повод кардиологичен проблем, който проблем никога не съм имала, в здравно заведение, което никога не съм посещавала, при лекар, чието име чувам за пръв път. Има ли смисъл да уведомявам Здравната каса за тази явна злоупотреба?”.
Д-р Кацаров:
Да, има смисъл, макар че ако е преди няколко години, реални действия едва ли ще има. Здравната каса може да проверява дейността на лечебните заведения една година назад. А и общо взето, да кажеш, че преди 10 години нещо се е случило или не се е случило, когато всякакви давностни срокове са изтекли... Така че по-скоро е добре да гледаме тези записи своевременно и ако открием нещо, да реагираме. Тогава вече ще има и последици. Освен смисъл да ги информираме, ще има и последици за този, който е злоупотребил.
Анна Цолова:
Защото това, ако се е случило по начина, по който е описано, а нямаме причина да не вярваме, се нарича “точене” на Здравната каса.
Д-р Кацаров:
Точно така е, да. Това е хубавото, че сега имаме възможност, след 20 години близо, имаме възможността да видим какво има в нашите записи. Преди нямахме. Колко години сме говорили за това, че това нещо хората могат да го видят и за това, че контролът ще стане ефективен, само ако участват хората. Той няма как да е ефективен иначе, ако не включиш хората в този контрол те да сигнализират за тези неща, няма как. Не може на всяко лечебно заведение, на всеки лекар и сестра да сложиш контрольор. Ето го начинът, ползвайте тези кодове, гледайте и сигнализирайте своевременно.
Анна Цолова:
Още един призив, който излезе от днешния ни разговор – проверете! Поне ще знаете за какво да внимавате.
Д-р Кацаров:
Проверете, да. Ще ви отнеме няколко минути.
Анна Цолова:
Има въпрос към Вас: “Какво става с програмите за рехабилитация по здравна каса? За доста хора рехабилитацията е изключително важна част от лечението след инсулти, инциденти, счупвания и неизменна част от профилактиката на заболяването, така че човек да е в кондиция. Санаториумите функционират като хотели. Те в момента работят ли, не работят ли?” - пита човек, очевидно който има нужда от такава профилактика.
Д-р Кацаров:
Аз доколкото знам, не работят в момента. Но очаквам да започнат да работят, след като беше отменена забраната за планови дейности в лечебните заведения, защото това е планова дейност, тя не е по спешност. Мисля, че с отпадането на извънредното положение би трябвало да работят напълно. А според мен вече и трябва да са започнали, тъй като Ананиев отмени заповедта си за забрана на плановите дейности преди една седмица може би, така че могат спокойно да се обърнат за направление и да се поинтересуват, все пак възможно е някои от лечебните заведения да не работят в момента, но възможно е да има и такива, които работят. Не мога да кажа кои от тях и кои не. Но няма пречка административна да се осъществява такава дейност. Те не са хотели. Лечебни заведения са, слава богу.
Има въпрос към Вас: “Какво става с програмите за рехабилитация по здравна каса? За доста хора рехабилитацията е изключително важна част от лечението след инсулти, инциденти, счупвания и неизменна част от профилактиката на заболяването, така че човек да е в кондиция. Санаториумите функционират като хотели. Те в момента работят ли, не работят ли?” - пита човек, очевидно който има нужда от такава профилактика.
Д-р Кацаров:
Аз доколкото знам, не работят в момента. Но очаквам да започнат да работят, след като беше отменена забраната за планови дейности в лечебните заведения, защото това е планова дейност, тя не е по спешност. Мисля, че с отпадането на извънредното положение би трябвало да работят напълно. А според мен вече и трябва да са започнали, тъй като Ананиев отмени заповедта си за забрана на плановите дейности преди една седмица може би, така че могат спокойно да се обърнат за направление и да се поинтересуват, все пак възможно е някои от лечебните заведения да не работят в момента, но възможно е да има и такива, които работят. Не мога да кажа кои от тях и кои не. Но няма пречка административна да се осъществява такава дейност. Те не са хотели. Лечебни заведения са, слава богу.
Препоръчани теми