Развитие на 18м. притеснения

Нищо притеснително не виждам аз.  Децата са на моменти и също имат настроения.

Честно казано и аз не виждам. Плюс, че съм съгласна с мъжа ти, че на детето може да му е писнало да имитира животни всеки ден. Вече порасва, интересите се променят и не е забавно постоянно да прави мяу и бау. Опитай да не се вглеждаш чак толкова.

Никакво място за притеснения нямаш, абсолютно нормално се развива детето ти. Не може винаги да повтаря и казва това, което я питаш, омръзва им. Раздразнителна е от зъбките.

На 18 месеца сигурно единици са децата с изчистена реч. След като бъбри нещо, знае някакви думи, казва ги, има зрителен контакт, комуникира с вас и децата, всичко би трябвало да е наред. Все пак имайте предвид, че детето е личност със своите настроения, емоционално незряла още, и невинаги прави това, което очаквате или искате от него.

Благодаря ви за отговорите, аз също си помислих, че пораства и няма как цял живот да продължи да имитира животни, може би е загубила интерес и се фокусира върху нещо ново... речта ме притеснява, знам, че на 18м. има деца, които вече правят изречения, аз не съм ги виждала, но съм чувала... не съм амбициозна майка, в моите очи е такова бебе, че би ми било някак неестествено да водя разговори с някой на 18м.... но знам ли, май още няма да я мъча с логопеди. От таблиците за развитие е достигнала всичко освен това да си служи смислено с 20 думи, странно е, че информацията навсякъде е различна, на места пише, че детето на 18м. трябва да може да казва 6 думи, другаде 20, някъде 60 съм чела даже... къде е истината. Чудя се нашите родители дали са имали такива таблици, книги т.н и да са следели всичко... охх все притеснения

Стува ми се, че прекалено много се втренчваш и прекалено много изискваш от детето си. Остави го да следва своя ритъм, всяко дете е отделна личност, няма как всички да са като излезли от матрица и изпълняващи команди като роботи.
Нищо му няма на детето, просто расте и минава през различни етапи, с различни интереси и различни настроения.

На 18 месеца да прави изречения е по-скоро изключение. Моят син на 2 години казваше само "ъхъ-ъхъ", какво остава за думи, че и за изречения.

Същата работа. И на 3 имаше още много какво да се желае откъм говор.
То пък това с животинките да го правиш всеки ден е толкова отегчително. Всички деца се научават как правят котето и кравата и без всекидневни тренировки.

Не ми се мисли като стане ученик какво ще изискваш от това дете. От сега всеки ден е на изпит, при провал го заплашва логопед... пък тогава не знам... Ставаш свръх амбициозна майка, кошмар за всяко детство.

Тези крайни заключения са много излишни, но благодаря за споделеното мнение.

Моето дете е на 19 месеца и не говори. Казва все още мама, тата, кака (котка). Знае бау бау и па па. До скоро имитираше разни кокошки, крави и т.н, но рязко спря. Отдадох го на това, че и е писнало вече. Иначе разбира, иска си неща, играе, контактна е.
За разлика от нея, приятелско момиченце още на 1 година правеше изречения от сорта на Дай вода. На 2 години говореше яко, като голям човек. На база на това очаквах, че и моята дъщеря ще говори така на тази възраст, но е далеч. Обаче пък всички наши познати наборчета също не говорят още и хич не съм притеснена. Очевидно децата са различни.
Не виждам повод за притеснение при вас

Струва ми се, че тези заключения са по-скоро верни. Само не  съм сигурна дали "амбициозна" е точната дума или "притеснена". Което и да е, навлизаш в крайности, които вредят на теб, а скоро ще започнат да вредят и на детето, ако не се справиш с тях. Това не е опит за заяждане, а опит да ти кажа да спреш да се тревожиш толкова и да се радваш на детето си. Не искаш след 20 години да се обърнеш назад и да си кажеш "Боже, с какви тъпотии съм си късала нервите и губила времето!"

Като беше на 18 месеца синът ми говореше с обстоятелствени изречения от 4-5-6 думи, доста изчистено и разбираемо дори за хора, които не го познават. Ама растеше с три жени (мен, кака си и баба си) дето непрекъснато нещо говорят и твърде рано започна да развива реч. Единственото, което съм правила е, когато при опит за нова дума да застана лице в лице с него и да я повторим няколко пъти, докато постигнем максимално изчистено за възрастта казване. Но, има и още един фактор - беше захранен на 4 месеца и постепенно на 8 месеца имаше 3 заместени хранения без пасирани храни (мачках с пресата за картофи), а на годината някъде започна да отказва да му се мачка храната и месото само го разкъсвах на конци и дъвчеше на венците си. Едно от условията за развитие на говорния апарат е детето да е на твърда храна. Ако детето до годината е било само на мляко и пасирано няма как да очаквате говорни чудеса. Но пък никога не е проявявал интерес да повтаря как правят животните, да дава здрасти, чао, да показва колко голям ще стане и т.н. Още нещо - в този период фокусът беше върху кака му, която имаше драстично изоставане в развитието си и грижите бяха повече за нейното развитие.
Кучешките зъби най-много мъчат децата и е нормално детето ви да не е в настроение. Предложете нещо ново, не се фиксирайте върху старите неща, нормално е в един момент да ги израсне и да спре да ги прави. Детето ви не е маймунче. Нормално са и засиленото слюноотделяне, и биберонът, той успокоява. Ако минете на етап да общувате с детето като с голямо и то ще дръпне напред в говора. Колкото и да ни е мил бебешкият говор, повтарянето му от страна на възрастните не е полезно. За да развива говор детето има нужда да слуша правилна реч. Не е нужно назидателно поправяне, може да е по-скоро игра - радост от новата дума, която Вие повтаряте правилно и предизвиквате детето да я повтори, бурна радост и възхищение при успех дори и частичен... Вашата реакция е водеща в този момент за детето Ви. Имайте предвид, че най-много три-четири повторения и ще ви откаже. Най-големият стимул за развитие на речта е осъзнаването на факта до колко речта помага да те разберат, т.е ролята й в общуването. И нека около детето да звучи само един език. Спрете всичко на английски. Двуезичието забавя проговарянето и на двата езика.

Моите деца (и четирите) проговориха между 1,5 г. и 2,5 г. Всяко дете беше съвсем различно в това отношение, но разбираемо с изречения определено започнаха след 2 г.
Не съм ги карала да посочват, повтарят. Говорех им като на големи хора. Разказва им какво правя в момента, какво се случва наоколо и т.н. До 3 г. всички вече имаха напълно развит говор.

Какви команди? Че Вие гледате детенце, а не цирково животно!
Говорете й постоянно, като на голям човек, не я карайте да грухти или мучи, защото според Вас това развива ментално детето Ви.
Нека научи, че петлето е шарено - цветовете, а не какви звуци издава.
Четете й много и постоянно, играйте си, радвайте й се. Имате си здраво дете, а не цирково мече.

От първия пост на авторката ми се наби в съзнанието ето това изречение: Това не е никак добре. Не си го причинявай. Вместо да се радваш на хубавото си дете, не си позволяваш да се отпуснеш и да се чувстваш щастлива. Ако трябва, потърси помощ за ето този проблем, а не си търси несъществуващи проблеми като това какви звуци повтаря детето.

Правилно, аз също отчитам това за свой проблем, но хората сме различни. Много преди да имам дете, винаги съм си намирала притеснения, ще се опитам да работя в тази насока. Благодаря още веднъж за споделените мнения и че сте отделили малко време да напишете по нещо тук.

Относно поста ми, малката все пак не е забравила как правят животните..имахме гости и си демонстрира всичко научено пред тях (те я питаха разни неща), явно не и се занимава като сме само двете заедно... но и е изтощително за мен, когато всеки пита, сравнява и дава акъли относно децата, особено когато ти е първо дете. Мисля, че ще ме разберете.

Винаги ми е било изключително неприятно, когато на общи събирания третират децата като съборджийски маймуни- я кажи едно стихче, я изпей песничка, как прави кравата, на колко си годинки, колко голям ще порастнеш, как се казваш, къде живееш?
Оставете децата намира, нито са за забавление, нито за сравнение. Всяко нещо с времето си при всяко дете. Има по- отракани деца, има срамежливи, има такива, които учат по- бавно, има такива, на които тези занимания не им харесват и имат други интереси...

Никой никога не ме е карал да се вглеждам толкова в детето си, да го сравнявам, да изпадам в паранои добре ли се развива или не. Чак ми е странно какви са тези хора около вас, които ви карат да се чувствате така. Нито са ме питали може ли да прави боц, нито колко стихчета е научил на 1 година, нито нещо подобно.

В случая съм забелязала нещо, което ме е притеснило достатъчно за да напиша пост тук и да поискам съвет. Както казах намирах детето си за разконцентрирано, не ми обръщаше внимание и не правеше неща, които обикновено правеше с усмивка и желание.. В момента го отдавам на зъбоникненето и на това, че пораства и наистина е досадно всеки ден да правиш едно и също.. а въпросите от хората наоколо, те са много. Дали от приятелки, дали на детската площадка. Първият е, на колко е, после...говори ли, после.. с памперс ли сте още, после пък почват хвалбите към техните деца от типа, моето на 1г.1м. вече ми говореше като голям човек и неминуемо това те кара да се замислиш дали пък и твоето не трябваше да говори така... и да, знам децата са различни и не трябва да ги сравняваме и това е самата истина, на думи е лесно, но на практика не толкова, а аз не съм някакъв тотален непукист. Аз и преди съм забелязвала разни неща в дъщеря ми, които са ме карали да пиша тук, защото всяко нещо свързано с децата, което търсиш в нета те води в статиите за аутизъм, което си е достатъчен филм.

Аз не съм виждала бебе на 13м да говори като голям човек. Сигурно има такива, но това са изключения. Тенденциите последните години са за по- късно проговаряне, заради динамичния, техничен, многоезичен и шарен свят, в който сега живеем.

Не вярвам, че има говорещи 13-месечни пък аз И да, разбирам, че за да пишеш тема нещо те е притеснило. Не разбирам хората около теб, аз просто с подобни неща не съм се сблъсквала, а бях постоянно по площадките. Никой с никого не е сравнявал, никой не ме е карал да се притеснявам. И това предвид, че аз като цяло съм супер притеснителна и тревожна. И предвид, че моят син проговори след 2 години и половина и до година и 7-8 месеца ядеше само ГЛАДКО пасирани храни. Няма парченца, няма отхапване на солети, банани и подобни. Няма думи - нито мама, нито баба, нито нищо. Само ъхъ-ъхъ. Спри да се вглеждаш и спри да си сравняваш детето с останалите.

Леони, забелязвам, че сме от една порода шматки, които, ако всичко им е наред, започват със всички сили да търсят за какво да се тревожат. И си намират, разбира се. Послушай леля ти Уишмастърова, която е минала точно по този път и не си съсипвай нервите с глупости. Радвай се на хубавото си дете, а не се чуди за какво да се разтревожиш. Ако трябва, потърси помощ, защото е убийствено коремът ти вечно да е свит на топка от притеснение.

Ще се поуспокоя, миналата година по това време бях къде къде по-притеснена, даже не помня за какво, но бях страшно стресната, сега ми е една идея по-спокойно

А точно тази паника и постоянното безпокойство детето улавя безпогрешно.
Със сигурност не искате това .
Хвалбите и изтъкваниците са ми много ясни и противни, защото съм минала през това (то няма майка да не е минала, въпросът е как приема и дали подминава).
От Вас самата зависи как и дали ще оцелеете (оттам и спокойствието на детенцето Ви) под постоянния напор на сравнения и обсъждане.
Децата следват своя темп, затова дишайте и се радвайте на миговете, които един по един си заминават.

Не прочетох всички мнения, но бих казала на авторката, че в първия пост и аз не виждам причина за притеснение.

Аз самата съм много склонна към хипохондрия, но след като ми се случи да имам едно дете с тежко умствено изоставане (без физически проблеми и без външни белези), след като изтреперах цялото ранно детство на по-малката му сестра, треперех за всяко нещо, което не беше като по учебник, а такива неща бяха много, докато най-накрая тя стане достатъчно голяма, за да се види, че всъщност няма никакво изоставане, сега изобщо не се притеснявам за това, че третото ми дете, което е вече на две години, казва само отделни думи (да! представям си колко притеснени майки на мое място отдавна ще са се разтичали по лекари или най-малкото ще са пуснали тема тук!). Минах едното, минах и другото, знам кое горе-долу е нормално и кое - не (а може би и на фона на най-големия всяко друго развитие ми се вижда страхотно). Децата се различават, ама много, по темповете на развитието на говора си, толкова се различават, че май няма нещо друго, по което да се различават толкова много. И наваксват, и нямат проблеми. Понякога дори изглежда, че са "забравили" нещо научено.
Разбира се, аз се притеснявам пък за други неща, човек ако е склонен да се притеснява, това е завинаги; онова, което имах предвид, беше, че точно речта е онази област от развитието при децата, при което като че ли "ножицата" между отделните съвсем здрави и нормални деца първоначално е най-голяма, но после се наваксва от само себе си. Това сочи не само опитът ми с моите деца, но и впечатленията ми от техните връстници.

Въобразяваш си! Нищо му няма на детето. Моето е на същата възраст и прави абсолютно  същите неща,не виждам нищо притеснително. Не познавам такива деца,дето на 18 месеца говорят чисто и правилно.  Дори на водата  каза само "във" има време за всичко!

Благодаря на всички писали и споделили мнение в тази тема, при нас животинските звуци се завърнаха няколко дни след като пуснах тази тема, има и нови научени такива през този един месец.. Но сега пак ново притеснение... Малката е на 1г.7м. по всички таблици и чартове се развива съвсем нормално, като изключим говора, защото главно бръщолеви на бебешки, в момента е във фаза, че всичко е КА или КО..като мокро, тука, капачка, някои животни също станаха КА, няма е МА.. на мен много рядко казва мама, може би защото постоянно сме заедно, не се отделям от нея, реално тя няма потребност да ме назовава, преди много често повтаряше тата, сега и това позатихна.. Иначе когато види познати предмети или животни по улицата ги назовава, казва бау бау или мяу... тоест хем нещо говори, но не ми се вижда изобщо достатъчно, според личната и лекарка 1г.7м. детето е много малко за логопед, особено в това време на Ковид, но други деца, че и по-малки от нея изговарят много по-чисто думи, имат по-богат запас...да знам, че всичко е индивидуално, но не мога да спра да мисля за това Също друго, което ме интересува е дали едно дете може да се развива съвсем нормално, социално и емоционално, но и да демонстрира от време на време някакви странни поведения...от няколко дни насам ми прави впечатление, че тя почна да подрежда някакви неща, особено когато са по-дребни на размер, прави си някакви нейни подредби...аз също го правех като малка, но уж се води НЕ нормално... Вие какво ще кажете?

Искам да допълня, че и прекарва известно време пред ТВ, не много, но когато се уморя достатъчно, защото нямам помощ пред деня, по цял ден се занимаваме двете, а аз съм доста интровертен човек и ми е трудно нон-стоп да съм в роля, да говоря, да показвам и да пея.... но съм решила тотално да спра ТВ за нея за известно време.

Мисля, че се чудиш какъв дефект да му измислиш на това дете. Сериозно. Постоянно се вторачваш, какво чисто говорене на година и половина? Аз не познавам дете, което е говорело чисто. Както писах по-напред моето само ъ-каше, едно единствено в обкръжението ми правеше опити да казва думи на тая възраст. Всички си говорят нормално в момента. А за реденето... Какво да реди едногодишно, пъзели от 100 части ли? Съвсем добронамерено, успокой се най-после.

Това ти е грешката,  ти си майка - не аниматор, не е нужно да правиш постоянно тези неща, още по-ненужно е да влизаш в роли. Може би имаш нужда от психолог, за да ти даде насоки как да се отпуснеш. Детето ти е здраво и нормално.

А какво да правя, с майките от моето обкръжение като си говорим.. са ми казвали, че по-цял ден четат и пеят песнички, което за мен е абсолютно непосилно....просто гледам да и измислям разни неща...

Казвай им, че и ти пееш и четеш! Дължиш обяснение на майките от обкръжението???

Аха, искам да я видя тая майка, която по цял ден пее и чете

Не е за обяснението, казвам, че се старая да следвам някакъв пример...мислех, че трябва да се занимавам с детето си постоянно.
Преди няколко дни на гости ни дойде една майка с дете на възрастта на моето, което вече знае цветове и азбука...както и да е, тъй като децата в някакъв момент вече изглеждаха уморени и оттегчени им пуснах някакви песнички на БГ по ТВ, те почнаха да танцуват, да се радват...майката ми направи коментар, че нейното дете през живота си не е гледало толкова ТВ, а бяха минали примерно 10 мин. от както съм пуснала нещо, в този момент се почувствах тотално бездарна ''майка'', която откровено не знае какво прави...

Азбука под две години?
И още не ходи на езда? Срамота.
Бих сменила обкръжението, и по-зле ще става.

На година и половина знае азбуката??? Моля те, спри да се сравняваш с другите и да се оправдаваш. Не знам къде ги намирате такива съвършени майки и деца вундеркинди. Около мен всички си бяха нормални и слава Богу. То и аз имам склонността да се смятам за лоша майка и да се притеснявам за детето си, ама ти си на светлинни години от мен... Спокойно, добра майка си. И детето ти е нормално и всичко му е наред.

Кажи и, че твоето  като е в настроение пуска прахосмукачка и мие чинии. Ще се пукне от завист.

А моите деца всеки ден гледат телевизия по много. Сигурна съм, че според всички това само им вреди и само показва колко некачествено ги отглеждам, добре поне, че социалните поне засега няма да дойдат, ако някой подаде сигнал. Това почти не е шега.
-----
Леони, ти сериозно ли ги мислиш тези неща, дето ги пишеш?

Аз сефте чувам за дете на тая възраст да знае азбука. За мен пък това не е нормално. Детето не трябва да се тормози и насилва да учи от такава крехка възраст.  Детето има нужда само да играе . Именно чрез играта то опознава и се обогатява. Азбука на 1 г и 6м звучи абсурдно. Това е дете на майка с псих. отклонения и комплекси. Бягай далече от подобни хора . Даже по-добре без майки. Аз в началото си разхождах детето с подобни и като почнаха едни сравнения и надпревари- отрязах ги , отдалечих се от кокошарника и то се оказа ,че без тях направо с кеф си гледам детето.

Жал ми е за детето. Вместо да му се радваш, му търсиш дефекти.
Нито едно от четирите ми деца не е говорило повече на същата възраст, пък част от тях са вече възрастни хора.
Азбуката я научи най-рано втората ми дъщеря. Беше на 4 г. и отгоре. Пък сега е студентка със стипендия в чужбина. Дали ако бях на стояла по-рано, сега нямаше да е в Харвард?!
Защо си усложнява живота? И този на детето.

Хора...заклевам се! На година и половина знае азбуката, оо и много други неща, такива, които аз никога не бих се сетила да уча моето дете на тази възраст. Аз самата съм много свободолюбив човек, малко интроверт, като бях малка, родителите ми ме оставяха да правя и да се занимавам с каквото ми е интересно.... И това, което искам е детето ми да расте здраво и щастливо, гледам да я занимавам, да измислям някакви неща, които да правим заедно в ежедневието, като разни неща в кухнята и т.н...често пътуваме... Ох, просто давам колкото мога от себе си... и вече имам страх да се виждам точно с тази въпросната майка, защото след това се чувствам отвратително, като пълен провал...Та нейното дете вече членувало думите, а моето е тотално бебе, за което котето е МЯУ..

И да знае азбуката, това не значи, че осъзнава какво изрича. Просто я е наизустило от постоянно повтаряне, като папагал. От което няма никаква полза и не е повод за хвалба.

Ми не се виждай щом не ти се отразява добре. И с нея, и с всеки друг хахо.
Аз не виждам с какво ще помогне на детето, че е рецитирало някаква редица звуци на година и половина. Нито е азбука това, нито ще му послужи за нещо повече от циркова маймуна пред родата.

И какъв е зорът да знае азбуката? Погледнах старите ти постове, ти откакто се е родило детето си в постоянни филми, сравнения, чуденки дали е нормално или не... Направо не знам, ако продължаваш така ще психираш детето. Не е ок да имаш майка, която постоянно се чуди какво не ти е наред. Сериозно, вземѝ се в ръце малко.

А защо е нужно да се виждаш с тази майка? Не излизай с нея. Отрежи я няколко пъти и ще спре да те търси. Не се виждай с хора с такава погрешна преценка и които ти влияят така зле и те натоварват. Изобщо не ти трябва такава.

Така е...напълно си знам, че е така

Сега на теб притеснението ти какво е - че на детето му има нещо и изостава, или че ти си лоша майка?
Ясно, че и двете, меко казано, нямат основание, но питам.

Моето на две години не знае нито азбуката, нито знае повече от двайсетина думи. И не членува нито една от тях. И изобщо не виждам повод за притеснение. Ама ние в нашето семейство с това лошо отглеждане, много телевизия, а и с нашите лоши гени, предвид, че имаме батко с умствено изоставане, къде се бутаме при елита...
Ако някаква кокошка ти демонстрира безкрайните таланти и ум на детето си (не знам какъв е случаят!), игнорирай я. Не мисля, че има кой знае каква ясно изразена зависимост между извънредно впечатляващите умения на година и половина и интелекта, който децата ще покажат по-късно. Между ученето на азбуката и интелекта пък - съвсем. А да не говорим пък, че изобщо не е повод за покруса, ако случайно се окаже, че не сме родили гений или поне умерено блестящ ум и талант, ами някакъв най-обикновен индивид със средно качество.

Колкото до ориентирите за развитие, дето ги пише по книжките - доста от тях, особено тези за говора, търпят вариации. И то си го пише обикновено пак в книжките.

Прави сте, няма смисъл да се виждам с хора, които ме натоварват, аз знам това отлично...бях споделила и с мъжа ми, че не ми действат точно тези въпросните добре на психиката с вечното парадиране и сравняване...но за него това не е важно, важно било децата да се социализират...та затова... но като видях как се социализират, като едното беше ангажирано през цялото време да демонстрира уменията си

Абе, те нека се социализират, социализирайте се и вие, не е лошо човек да опознае повече хора и повече типове характери, ама не и се връзвай поне. И можеш да поограничиш контактите, ако те натоварват. Можеш и да потърсиш друг източник на социализация за детето, ако е нужно.

Като искаш социализация го закарай на площадките за игра да си играе  с други дечица. Но не се виждай с тази майка само и само детето ти да е социално. Винаги ще се чувстваш че не ставаш, което не е вярно. Не ти е подходяща компания. По-добре сам отколкото зле придружен.

Моят е почти на 5, не знае азбуката и може да брои само до двайсе. Познава само няколко буквички. Като отиде на училище, ще я научи. Толкоз.

Потресена, покрусена и втрещена съм! Авторке, остави детето на мира, изпий един валидол и го давай по-леко. По цял да пеене и танцуване, ти да не си клоун?
Моето пък на котката даже и „мяу” не казва. Вика ”ооооо” и се радва. Вече спря и да ме нарича „мама”, сега съм „ма”. Направо тотален регрес. Обаче, познай, всички приятелски деца на нашата възраст са все така.
А това, дето рецитира азбуката, ако не рецитира и „Аз съм българче” не ми го хвали...

Ох, милата! Ако слушаш маминките, техните златни яйца на 3 месеца са рецитирали хайку. За начало, спри да слушаш маминките, ако можеш смени компанията и не сравнявай детето си с измислените герои от фантазиите на съседката.

Аз ще се побъркам, ако цял ден чета на глас и пея песнички. Честно и категорично. И половин ден да го правя, пак сигурно ще се побъркам, но малко по-бавно. Тая работа не е за всеки. Да не говорим, че сигурно и ще ми свършат идеите какво да чета и да пея. И освен това пея фалшиво, макар че обичам (но само насаме).
Не се притеснявам - опитът на човечеството показва, че и без постоянно пеене и специално занимаване децата проговарят и се развиват.
В скоби: естествено, не говоря за деца, оставени нон-стоп без общуване с възрастен, както например в институция с много деца и малко лели, колкото да им сменят гащите и да им дадат да ядат. Липсата на адекватен социален контакт в ранна възраст наистина забавя развитието, но тук изобщо не става дума за нещо такова.

Важно е и детето само да може да се забавлява, да си измисля някакви неща и да не очаква постоянно да има организирани активности. Липсата на тези умения ще ви изиграе по-лоша услуга за вбъдеще, от колкото незнанието на азбуката на 2. Аз също тайно се бях притеснила за говоренето, като четях по книгите. Моят е на 2 и последния месец “избухна” със страшно много нови думи. Изведнъж замени ко-ко с кофа, мяу с котка/коте, па-па с лампа, како с мляко и още много. Почна и да ги навръзва по 2-3. НО! Всяко дете си е за него си и не е редно да се сравнява толкова с други деца. Радвай се на твоето, на неговите успехи, радости и същество. Постави се и на негово място - ако то един ден почне да си мисли и да ти казва, че другите майка са по-учени, по-красиви, по-богати, по-добри?

Това със самостоятелността е много важно. Аз направих генерална грешка в това отношение, като бях залепена за малкия, играехме заедно, всичко, всичко. В момента почти не е в състояние да се заиграе с нещо сам, винаги очаква нашата компания, а е вече достатъчно голям.

Аз не знам дали си давате сметка, че всички тези тревоги влияят много зле на детето Ви.
Успокой те се и търсете други деца, с които да играе, без голяма социализация с майките, защото пак ще започне сравнението и хвалбите и пак влизате в кръг на тревоги.
Дете на 2 години и да знае азбуката тя не му върши работа, ако ще и корен квадратен да решава наум.
Детето Ви е здраво и остава само да му се радвате. Включвайте я в ежедневните дейности, говорете й много - като на голям човек, защото кучето не е бау-бау, а е куче и лае, котката мяука, но може и да мърка и пр.
Учете с игра - подай ми моля зелената щипка, после жълтата (ако простирате например), моля те, подай ми червената купичка (бях му купила чашки и купички от пластмаса и ги редеше или на игра учехме цветовете), четете й повече, обяснявайте й по книжката - цветове, посоки, елементарни числа - тук има 2 мечета, а мама Мецана е под дървото и пр.
Просто й говорете, давайте й да опитва елементарни неща с ръчичките да прави и пр. Не е необходимо да сте клоун, за да учи детето Ви.

Много са ми интересни като почнат с тия азбуки, че и на английски, че цветовете на английски, че да смята, че да рецитира срихчета, че не знам си какво. Оставете децата на безгрижието, да си изживеят детството. Сега само трябва да играят и да се социализират. Като тръгнат на училище няма да имат време за тези неща, а те са много важни.
За мен е по- важно да науча детето си на някоя добродетел, да уважава другарчето, да обича животните и т.н., отколкото да знае азбуката, или да си пише името на четири. Всяко нещо с възрастта си.

Аз като чуя някое малко дете да казва Ред, Пинк, Ориндж и първата ми асоциация не е Въх то знае английски, а по-скоро че много Ютюб гледа...

Да, ама мойта дъщеря в същия случай (ред, ориндж и пр. и Бейби тв - не обучение от наша страна, естествено) викаше: "аз говоря Инглийски".

Какво сега я нападнахте тази майка, чието дете знаело азбуката? Нито знаете какво точно знае детето. , нито нищо. В момента припявате на авторката в злобата й към приятелката, защото детето й е напред с материала. Онази жена си е много добре, но авторката не може да го преглътне. Вместо да излива завист и злоба, а тук доста хора само да подклаждат това, вземете да я успокоите.

Леони11, не ти е виновна жената. Всеки си прави сметката как да си гледа детето. Гледай себе си и и своето си дете. Ядеш себе си, а изкарваш черна друга майка. Нещата са между теб и теб - какво искаш, как виждаш нещата. Утре друга майка и друго дете ще те дразнят. Като цяло плюенето по приятелка и друга майка само заради това, че тя има други възгледи, а детето й е по-напред от твоето е безсмислено
 Винаги ще има такива майки и деца, а ти цял живот ли ще ги плюеш, ще се дразниш и ще ги избягваш? Те са си добре, но ги какво печелиш от отношението си?

По какъв критерий реши, че онова дете е напред с материала? Да повтаряш като папагал, без да осмисляш, не е напредничевост, а болна родителска амбиция.

Ади, бе - аз, разбира се, не знам точно онази жена как се държи, но съм сигурна, че ако ни подмятат подобни неща за телевизията, членуването на думите и какво беше още там, то винаги е от невинно желание за общуване и никога-никога-никога няма за цел събеседникът да се изтъкне, нито да намекне, че гледаме децата си по-"некачествено", като ги оставяме на самотек пред телевизора или не сме в час с най-новите открития, според които телевизията влияе отрицателно на детското развитие.
Макар че за мен по-добро изтъкване е да кажеш, че твоето дете само си се е научило да чете и да членува, от нищото, ей така покрай телевизията, докато я гледа с едното око, ти изобщо не си се занимавала с него, просто то е много, много умно.

Колкото до успокояването - цяла тема какво правим? Нито веднъж не сме казали на Леони, че детето и се развива съвсем нормално, или как?

По описанието, което дори наполовина да е вярно ,пак звучи добре. Естествено, че част от ученето е повтаряне като папагал, в началото така учат и стихотворение наизуст. Когато чуя "болна родителска амбиция", преводът е "завиждам, дразня се на другата майка, тя за каква се мисли, че е по-добра от мен ли". Докато обвинявате другите в болни родителски амбиции нищо няма да ви се получава. Тези с болните амбиции си живеят спокойно и без вас, на тях не им дреме.

Допълвам поста си. Има някои, които я подкокоросват в негативното отношение. А за подмятания - най-хубавото пиле. Жените, особено майките, сме доста гадни на моменти, напомня ми на индийски или турски сериал.

Все ми е тая на мен кой как си гледа децата, но по- злобни ми идват точно такива амбициозни майки, които не спират да си врат децата насам- натам и да ги хвалят и представят като съборджийски мечки. Всяко дете е с различен потенциал и с различни интереси. Това, че Гошко знае азбуката на година и половина на мен, лично, нищо не ми говори и не ме впечатлява. И изобщо не значи, че е по- напред от Пешко.  В тази възраст има много други умения, които са на дневен ред да се усвоят.
Сега се сетих за едно циганè, представяно от Карбовски. Знаеше всички държави и техните столици, но не знаеше много други елементарни неща.

Ха, х, майките си врели децата! Естествено, за да ви дразнят! Кои са тези по-важни неща? Просто майките, чиито деца ти изглеждат по-напред са труден хап, защото са чуждите. Който е по-напред р по-напред и се вижда, затова дразни, майките го приемат лично, а то не е. После така се дразнят и на тържеството, когато други дете има централна роля. Старо е като света.

Не мисля, че някой е изливал злоба и завист към жената. А според теб какви може да са знанията относно азбуката на бебе на 18 месеца? Ако има нови открития в когнитивната наука, сега е моментът да ги споделиш.

Виж, сега, Андариел. Това, което си написала е много грозно. Ако твоето дете е умничко, а ти си отдадена майка- много хубаво. Но всяко дете усвоява с различни темпове. Въпреки отдадеността на майката, някои деца се развиват с по- бавни темпове от твоето. И са си съвсем наред.
И да, наистина е пълно с майки, които не пропускат момент да изтъкнат отрочето си на гърба на твоето. И ти става болно и гадно. И тогава се раждат такива теми- всичко наред ли е с моето дете?
Има деца, които на година и половина тепърва прохождат, камо ли да рецитират азбуката. Това прави ли ги по- глупави, а майката лоша? Мислите ли какво й е на една такава майка?

Е, не, да уча едногодишно на азбуката, признавам, никога не би ми хрумнало, чак ми е трудно да повярвам, че някой действително може да го направи Виж, да яде с лъжица самичко примерно - да. Да реди пъзели - приемам. Да си подрежда по някакъв начин нещата - също. Ама азбуката? Че  то идея си няма какво рецитира, горкото, ама карай. И сериозно би ми прозвучало като болна амбиция на родителя. За някое от другите неща може и да завидя, ама баш за това - не.

Анди, хайде малко по-сериозно. 18-месечното било напред с материална, защото рецитирало азбуката. Я пак?

Разбира се, че си навират „вундеркиндите” в лицата на другите майки. Бая майки го правят, не за да научат детето, а за да изтъкнат себе си колко са най. Като се почне от ходене на гърне на 6 месеца, ядене на еко-био-веган домашни пюрета, азбуки на 15 месеца, интеграли в първи клас... Просто си има такива хора, имат зор да се показват и доказват. Това също е старо като света.

тъй като досега бях на телефона и може нещо да съм се объркала или пропуснала при четенето на темата, особено на постовете на авторката, сега си направих труда да мина текста отново.

Внимателно прочетох описанието на авторката относно нейното дете. Доверявайки се на думите й, нещата са ок. Да, границите на говора са много широки и не може да се прави категоричен извод. Съвсем нормално е часи от думите да липсват, също да има и генерализация с една сричка да бъдат наричани думи със сходен контекст и детето да влага всякакъв смисъл в това КА, което казва - може да е глагол, може да е съществително, може да е ситуация. Повечето деца имат поне няколко думи активно в речника си, макар да са с "изядени" срички, звукове, изопачени, най-често съществителни, но има и глаголи (това вече е въпрос на културни особености). Дотук добре.

Проблемът започва от момента, в който на сцената на описанието й се появява другото дете, с другата майка - това за авторката става катастрофа и оттам избухва целият негативизъм. Проблемът не е колко знае или не знае личното дете на авторката, а че другото дете знае много и може много, а майка му е очевидно доволна от детето си. Главният грях на другата майка, което предизвиква и половината от бурята е, че се е изказала негативно за гледането на телевизия, което в комплект с това, че детето й е показало изключително представяне, съвсем е бръкнало в здравето на авторката. Та, проблемът е на авторката, с нейните си представи за правилно възпитание, с нагодуванието й, че все едно другата майка й е казала "аз съм по-добра от теб, възпитавам по-добре, изобщо всичко е по-добре". А другата жена едва ли е имала нещо такова предвид, авторката така го е възприела.  Оттам и цялото изригване за щастието и дъра-бъра, не било редно това, не било онова.
И това не е само авторката да е единствената майка, която реагира така - много майки реагират така.

Така, Вики Тейлър, отговарям и на твоите въпроси - проблемът не е в индивидуалното развитие на децата, а в това какво си мислят майките. Затова пак казвам, че докато човек се си изясни нещата за себе си, не преглътне хапа, че винаги ще има по-знаещи, по-можещи и изобщо по- деца от личното, ако ще същото това лично дете Нобелов лауреат да стане, пак майката ще е недоволна от чуждите, забележи, деца, и от чуждите майки - ще приема всичко като лична обида и ще смятат, че чуждите майки изтъкват децата си за сметка на нейното дете. Ето, тук е ключът за нещата. Не че Иванчо знаел азбуката на 2, а Пешо знаел три думи на 2. Винаги ще има Иванчовци и майки на Иванчовци. Всичко си е между себе си и себе си, не са виновни Иванчовците. Все същата история е - Мария се дразни от Гергана, че Гергана има повече финансови възможности и не иска да се среща с Гергана, ама Гергана излиза виновна, че била парадирала какви обувки си купила. Гергана какво, не трябва да носи нови обувки, само защото Мария не може да си ги купи ли? Трябва ли Гергана винаги да си мълчи и да се крие, защото на Мария не й харесва и се потиска? Мария трябва да си реши вътрешния конфликт, а не Гергана.

Уиш, има всякакви деца, конкретното дете няма как да зная дали е казвало азбуката. Затова писах, че дори наполовина от описанието да е вярно, пак е доста напред. Има деца, които на 2 години рецитират стихотворения, изключения са, но ги има.

Какви са критериите за изключителното представяне на 18-месечно бебе? Пропуснала съм момента, в който са включили в тях папагалското рецитиране на азбуката.

Чудесен анализ на реакциите на авторката, Анди, но няма нужда чак толкова да се идентифицираш с майката на изключителнопредставящото се бебе.

Допълних поста си горе - има деца, които на 2 години рецитират стихотворения. Потретвам - дори наполовина написаното за това дете да е вярно, пак е впечатляващо.
Стига де, за да се рецитира "папалаглски" нали трябва памет! То без памет не става, иначе къде ще го събере това количесво последователност от звукове?

не се идентифицирам с майката на изключително представящото се бебе. Между другото, моите израснаха с телевизията, още от раждането си, защото просто живеехме в една стая и телевизорът беше постоянно включен. И с компютъра израснаха също - преди да се научат да играят, гледаха нас как играем.
Виж, нищо не се получава, докато другите са виновни. В случая другата майка е виновна, че тази се почувствала зле. И как това ще помогне на детето? Никак.

Андариел, подкрепяш нещо, което дори е вредно. Да караш дете да учи азбуката на 1г. 6м . категорично не е полезно. Завършила съм педагогика и това се е коментирало на немалко лекции - че на детето главата не бива да се пълни от малко, а то има нужда от игра и само игра на този етап.
Примерите, които даваш не са удачни. Гергана щом си купува скъпи обувки- нека си ги носи със здраве- но не и да парадира с тях. Има тънка разлика, която изпускаш. Именно тук е въпросът- детето може да си гука и да пее, и да казва думи, и цветовете да си посочва. Съвсем друго обаче е ,ако майката сама си го  изтъква, както в случая - че цял ден пеела и повтаряла на детето , че знаело еди какво си, че можело да различава цветове, че при тях не се гледало телевизия и подобни крайни форми.  Това е умишлена демонстрация. И за каква памет говориш!  Аз не виждам нищо впечатляващо освен майка, която чрез болните си амбиции си тормози детето да повтаря папагалски и го лишава от свободата да играе и да се почувства наистина дете! Горкото то!

Какво означава "да го караш". къде го пише това, че на детето главата не бива да се пълни от малко? Не знам какво в педагогиката смятат за "пълнене на главата", че да го противопоставят на играта. Честно, ако в работата си, а и като родител, вървях по цитираната от теб педагогическа лекция, то нямаше да има смисъл изобщо да се занимавам - щях да оставям всичко на самотек, пък както дойде, няма да му наливаме, че току сме му напълнили главата!

Разказаното за азбуката вече стана нарицателно тук, но едва ли някой е посадил детето на стола да му набива азбуката в главата и да го тормози. Най-вероятно детето има данни и много бързо и лесно помни, затова е запомнило азбуката, ако наистина я е запомнило. По същия начин се учат и броилките - и да, започвам да ги "мъча" децата с броилки още от 2-годишни, че ги и играем често с всички жестове и думи, в един момент ги научават, представи си!  За такава памет говоря - обикновена. По-скоро необикновена, защото малко деца на тази възраст помнят толкова бързо.

Кое не им е удачно на примерите? Те следват една и съща мисловна схема. Правейки препратка към религиите , на това му се казва завист, но формулирана в "това е демонстрация, какво ми изтъква детето си, как не я е срам". Интересно, как постиженията на чуждите деца са все болни амбиции, а за своите е "много труд и заложби"? Чак пък и го горкоса как го лишавали от свобода!

Да бе... За да я запомни тая азбука нали някой трябва да му я повтаря до откат, не е като да я е чуло случайно по телевизията и да я е научило Да беше му повтаряла стихче, песничка, ама азбуката... Голямо повтаряне и набиване в главата е било. То не е дума, не е изречение, не е нещо, което да се помни лесно. То е буквално наизустяване на поредица от звуци. Защо е нужно точно пък това да наизусти едногодишно? Както и да го мисля не мога да си го обясня.

И да беше сериозна темата, вече е абсолютна пързалка.

Майтап няма

Браво на възрастния, че не го е мързяло и е имал търпение да повтаря.  Сероизно - децата понякога се фиксират върху определени неща, примерно определена песен, стих, а може и върху азбуката. Може и върху "нивота на река Дунав в сантиметри" да се фиксира, не се знае. Не зная защо така се получава, но ако и това дете е харесало азбуката как му звучи, е искало отново и отново да му я казват, което вече е изпитание за възрастния.

Андариел , специално се коментираше как не е правилно дори в първа  възрастова група в градината да се говори все още за букви. Има време те да се изучат в училище, а сега е периодът малкото дете да играе и в процеса на игра да трупа опит и да се обогатява. Да пееш песни и да разказваш приказки в умерено количество е едно. Да зубри дете на 1г.6. азбука и да рецитира по цял ден- съвсем друго. Толкова малко дете няма потребност от подобно нещо, азбуката за него е нещо абстрактно и непонятно. На един възрастен дори би му станало скучно. Това е от научна гледна точка, апък ти можеш да си говориш каквото решиш и да си изказваш мнението, това е отделен въпрос.
 Колкото до примерите- Пак ти казвам,че изпускаш тънката разлика. Детето може да умее много неща и нека ги умее. Да си го хвалиш обаче сама е друго. Щом ще намесваме религиите-  За теб е поради завист от другата страна, аз бих ти казала , че това в религията се асоциира пък с горделивост и високомерие.

Ти правиш ли разлика между буква и звук? Първо оттам да започнем. Явно не, съдейки по това, което си написала. нататък какво да коментирам, ти дори не правиш разлика между двете понятия! Бих ти писала двойка с чиста съвест. Не зная на какво ви учат, но със сигурност не си научила някои неща както трябва. Езикознанието си го проспала. И тъй като си проспала основни понятия, нататък и цялото ти обяснение за първа възрастова група  куца. Педагогика ли каза, че си завършила? И нещо за научни гледни точки ли споменаваше в поста си?

Много добре правя разлика между двете понятия.  Не ми изопачавай това,което реално говоря, само защото не навлизам в конкретика.  Ако не си забелязала ,съм ти го казала като допълнение на това, да не се пълни главата на детето с ненужна информация ( написала съм ти" дори" , понеже питаш каква е тая педагогика). В случая ти казвам , че дори да рецитира  45 -тте звука на азбуката един след друг - какво от това?  Това не е важно.  Нито е критерий за нещо.
Виж, да питаш дете от 2-ра  група кой е първият звук на думата кон? - там би имало логика и мисъл и смисъл. Но някой да каже определени звуци един след друг - не!

Когато бях студентка имах приятелка с малко дете. Бяхме в две съседни стаи. Детенцето беше на 2 години (РД в края на август). Та през октомври някъде майка й нещо й се скара и я изгони в коридора. Тя отвори вратата на моята стая и влезе. Аз четях книга. Малката надникна да види има ли картинки - нямаше. След малко пак ме видя, че чета - пак надникна и пак разочарование, че няма картинки. Показа, че не разбира какво толкова чета. Нормално на тази възраст да свързва книгата с картинки. И тогава я извиках и й разказах, че картинките са скрити зад тези чернички неща, които ни говорят. И започнах да й показвам - нейната буква, на майка й, на баща й... И така за няколко пъти се научи да разпознава десетина букви. Не можеш една ги назовава като звукове, но ако й кажеш да посочи буквата на мама да речем я показваше безгрешно. По-късно майка й продължи като я научи да ги свързва и със съответния звук. Но всичко беше на игра и по инициатива на детето. Беше му интересно и всеки път като ни види да четем искаше да я играе тази игра и да учи нови букви.
Синът ми проговори много рано и много правилно и ясно като за бебе на 1+ годинка. На две вече говореше свободно и обстоятелствено и предизвикваше недоумение в останалите майки, които неминуемо се изненадваха и въздишаха, че тяхното дете още не може да говори толкова добре и изобщо да говори. И не е учен специално, не съм го и изтъквала, ама и няма как да го накарам да мълчи, за да не го чуят другите. Ама и до ден днешен, вече на 6 не иска да учи стихотворения и знае само едно, научено миналият месец на сборната група. Не знае и нито една песен, а е много музикален. Дали това ме тревожи? Определено ме тревожи и наесен ще започне да ходи при специалистката по дислексия, при която ходи кака му. Ей така, профилактично, да бъде подготвен за първи клас. И ако случайно има някакъв проблем да бъде хванат на време.

Сериозно, не е за "браво" възрастният, който е повтарял до откат азбуката на 18-месечното бебе, вместо да се занимае с нещо наистина полезно за развитието на това бебе. Защото поощряването на фиксациите е всичко, но не и полезно. Да не говорим фиксациите маркер за какво са.

пастолина, няма какво да изопачавам - каквото си написала - написала. НЕ правиш разлика между звук и буква, защото ако правеше, нямаше да напишеш това, което си написала. Все едно дете да твърди, че като е написало 2=3, всъщност не било имало предвид това, а нещо съвсем друго.
Леле, моля те, стига си писала, че трябва да поправям грешки и в членуването - кой е първиЯТ звук...  И не са звуЦИ, а звуКОВЕ. ЗвуЦИ издават животните. В човешките езици има говорни звуКОВЕ. Леле, леле, направо си не за двойка, а и за двойка с два минуса не си!  В два поста намерих сума грешки - фактически, граматични. Или не си осмислила това, което сте учили, или тотално си проспала часовете. На всичко отгоре грешката ти е системна, не е случайна.

В момента всички сме наясно, че не е въпросът в азбуката, която детето е рецитирало, а в това, че дразни това дете, че рецитира азбката. Научило я - рецитира я! Могло е - научило я е! На вас какво ви пречи? Нито го знаете това дете, нито го познавате, ама нафантазирахте как насила са го накарали, колко е ненужно и т.н.  Когато едно дете има заложби, и Енциклопедия Британика може да научи, ако има кой да се занимава с него. Повечето деца никой не ги кара насила да учат, те си го носят. Обаче това как бърка в здравето на странични хора е невероятно!

На нас, Анди, изобщо не ни пречи, че някакво бебе е научено да рецитира азбуката. Ние обясняваме на авторката простия факт, че ученето на едно 18-месечно бебе да рецитира азбуката е безполезна идиотщина, пореди което тя не трябва да се притеснява от факта, че въпросното бебе е демонстрирало завидна памет и устойчивост на малоумието на майка си. Защото тази завидна памет не е показател за нищо друго. Всъщност, Анди, на теб ти бърка в здравето простият факт, че повечето от нас считат пресирането на детето с ненужни за възрастта и развитието му неща за идиотщини. Спокойно, знаем, че си отдадена майка на прекрасни деца, не те идентифицираме с обсъжданата майка, дишай. Показа и познания по езикова култура, така че можеш да отпуснеш ластика.

Всяко дете си носи някакъв талант и ние следва да го видим, поощрим, да ми се радваме за него, а не да гледаме само какво не може и какво не иска. Баща ми е бил от “надарените” деца - четене, писане, смятане, столици и онея дебелите зелени енциклопедии от много малък. Днес е като енциклопедия, смята с трицифрени числа на ум, но си има други дефицити, като например общуването. Сестра му (леля ми) пък такива неща вообще не я вълнуват. Тя има десетки приятелки и от малка е отдадена на социализацията. И двамата са чудесни и щастливи хора. Не е редно по този начин да се сравняват деца (и майките също) - и от двете страни. И не е редно да им прехвърляме нашите страхове, несигурност, разочарования и амбиции.

Андариел , аз пък  вече съм убедена, че ти си от въпросния "елит", иначе нямаше да се пъчиш като магаре на лед така упорито. Да оспорваш моите грешки в бързината и моите компетенции само показва как опитваш да се отклониш от главната тема. Не се доказвам на теб , не съм и длъжна, казвам факти. Ако не правех разлика между звук и буква, нямаше да премина успешно практиката си и да се дипломирам , при това с отличен успех и стипендии. То си личи колко си дребнава и нападателна. Аз до тук говорих с факти, а ти ме нападаш на лична основа. Пак повтарям, че си допълних изказването и не умееш да слушаш с разбиране. Може пък и теб като малка да са те карали да рецитираш азбука...

Уиш, аз като майка нямам нищо общо в момента. Моите вече ги отгледах, а когато му е било времето да решавам какво да правя и как да правя, съм си поемала отговорността, а не съм гледала чуждите деца какво правят, нито съм се дразнела какво говорят другите майки за децата си. Важни са ми били моите и как е най-добре за тях по моите виждания, защото отговорността и грижата са мои.

Естествено, че трябва да имам познания, иначе как ще си върша работата! В противен случай ще е като инженер, който не знае математика - нали нищо няма да излезе от чертежите му - или сградата ще се срути, или машината няма да работи. Или завършил педагогика да не прави разлика между звук и буква. Някак не върви човек, който греши основни неща и твърди, че е завършил педагогика, на всичко отгоре да твърди, че аз съм написала грешно! Е, хайде, това вече няма как да стане! Ластика го опънах заради това, а не по лични причини.

за азбуката вече писах - понякога децата се фиксират върху нещо и искат само него да слушат и да повтарят. За едно ще е азбуката (на всичко отгоре има и песен за азбуката), за друго ще е реплика от реклама (която не разбира). Това е съвсем нормално явление, колкото и на нас като възрастни да ни се струва безполезно.  За тях в началото езикът напомня нещо като музика, те търсят някакъв ритъм, затова и детските броилки често са абсолютно безсмислени, но следват ритъм и има някакво римуване.
И което е по.-важно - не е въпросът в бебето, което рецитира азбуката, а в това, че каквото и да направи чуждото дете, на авторката това само й засилва негативите. Реакцията й е безполезна за нейното дете, защото тя колкото и да се възмущава колко ненужно другото дете знаело азбуката и как майка му постоянно му пеела и не гледали телевизия, това няма да направи нейното дете по-знаещо и по-можещо, нито на нея ще й стане по-добре. Не е важно какво прави другото дете, а какво иска тя за своето дете. Тя сравнява двете деца и сравнението не е в нейна полза. От тази отправна точка изходите са два - или се настройва негативно към другото дете и майката (което всъщност прави като така защитава себе си), или приема нещата спокойно и си казва "чудесно, Иванчо знае азбуката". И си гледа своето дете и изобщо си гледа живота. А сега хем си вдига тревожността, хем другите й виновни. Няма смисъл от реакция срещу другото дете и другата майка. Винаги ще има наоколо хора/деца, които ще могат повече, ще знаят повече, ще имат повече, ще мислят различно и ще действат различно.

Пастолина, редактирам си поста, защото ластика го опънах заради звуковете и буквите. В момента просто те хванах в издънка. Относно фактите - сори, ама не са такива фактите, каквито ги представяш. Мога и да обясня подробно, но едва ли има смисъл точно в тази тема. Накратко - ако едно дете показва способности - наливаш под всякаква форма и начин, които детето може да възприеме към момента. Ако има проблеми - пак наливаш под всякаква форма и начин, които детето може да възприеме към момента. И в двата случая караш този мозък да работи, да прави връзки, детето учи. Щом му харедва азбуката - ок, ще я рецитирам до умопомрачение. Ако трябва и нечетните числа ще рецитирам, ако толкова са му важни и ги учи. Всичко се учи, всичко се тренира.
И да, хубаво, мерси, аз съм въпросният елит, и какво?

Интересно как 18-месечното бебе се фиксира върху азбуката, ако някой не му я е изрецитирал? А защо на някой ще му дойде на ум да рецитира азбуката на 18-месечно бебе не се наемам да гадая.

То се фиксира върху последователността на звуковете, явно нещо му харесва там. Да, някой може да я е изрецитирал, няма как да знаем в какъв контекст се е случило. По същия начин някои деца се фиксират върху мелодията от лека нощ, деца. Примерно, аз като малка такъв рев съм ревала като е свършвала тази музика, обаче е нямало как да ми я запишат, баба ми ми я е пеела. Едното ми дете ревеше, когато буквите след филмите или предаванията свършваха. Каго впери поглед, и не го отмества, после рев - търсех по каналите свършващи филми, че да миряса.

Да се фиксираш върху 45 звука ? Хайде де! Това си е чисто учене, повтаряне и натрапване от страна на родителя или нещо сбъркано.  Нищо друго не е . Броилките  не случайно са кратки и римуващи се. Рецитирането на звуковете на азбуката не е и не може да става дума за такова сравнение.
Песента за буквите е дълга и не е подходяща за възрастта.  Най-малко за дете на 1г. Подходяща е при запознаване на децата с буквата или изграждане на представа за нея, което се случва чак в 3-та / 4-та възрастова група!
Песните на 1г.6.  следва да са кратки ( поради трудно задържащото се внимание в тази възраст) , да са увлекателни и съобразени с интересите и индивидуалните потребности на детето. Песента за азбуката не влиза в това число. Докато изпее до средата, детето вече ще е заспало или заиграло с нещо друго.

О, не, направо не знам откъде да започна с обясненията! Всичко е учене, всичко! Това не ви ли го казаха на лекциите по педагогика? Ученето на гърне също е натрапване от страна на родителя, но ги учим на гърне, нали, не ги оставяме да пишкат и акат в памперс или където им дойде.
То и думата "маса" е просто последователност от звукове, но децата я учат, нали? Като повториш много пъти една и съща последователност от звукове, човек я научава. Ама, наистина, на какво ви учат в педагогиката! Вече започвам да се отчайвам като чета какви ги пишеш, не зная така ви учат или така си го разбрала криво!

За какви 45 звука в ученето наизуст на азбуката говориш?

Няма начин 18-месечно да се "фиксира" баш върху азбуката, просто няма начин. Гърнето какво общо има? Учим ги на гърне, да. И на азбуката ги учим. Ама всяко нещо с времето си. 18 месеца не е времето да се учи азбуката.

Откъде реши, че няма начин? Колко пъти да напиша, че за детето азбуката е последователност, в която то е намерило някаква притегателност явно, за да я научи. Трябва ли непременно да има смисъл за възрастните, за да има смисъл за децата? Когато чуеш китайски, нищо не ти говори, обаче можеш да наизустиш нещо си там. е, същото е и при децата в началото. За тях всичко е ново. Аз ли криво обяснявам или ти криво ме разбра?

Гърнето е сравнение за натрапването от родителите. Възпитанието самО по себе си вече е натрапване и натиск от страна на родителите.