Детето ми не говори..

В БГ мама има около 30 теми за трудно проговаряне. Изчитате ги и започвате да работите активно.
Направи ми впечатление, че два пъти пишете моля без упреци което ме навежда на мисълта,  че ясно сте разбрали от къде идва изоставането при детето.

Изтървали сте положението с детските. Не може да очаквате да навакса от раз, след като сте ги спряли. Според мен е редно да заведете детето на логопед.

Е знам от къде сте, но Ви препоръчвам цялостно обследване в детска психиатрия Св. Никола към Александровска болница София.
Може да не е аутист, но има и диагноза ГРР. Някои аутисти говорят на английски или дори на български като влизат избирателно в контакт, т.е понякога може да поискат да участват в разговор, да инициират такъв. Говоренето прилича на ехолалия - може да повтарят например един и същи въпрос.
Има и различни  разстройства на говорното развитие / речта.
Добре е да се направи цялостно (екипно ) обследване от екип от детски психиатър, детски психолог и логопед.

От колко време сте спрели детските филмчета? До сега по колко часа на ден гледаше? Основно английски филмчета ли гледаше? Ако от скоро сте спрели всичко, нормално е в момента детето да се инати и да не иска да говори на български. Отделно, че ще й трябва време, за да научи думите на български. Също е нормално да е нервна, защото ще се чувства неразбрана. На английски можете ли да проведете разговор? Знае ли достатъчно думи на английски, за да може да каже какво иска и т.н.?

Здравейте,
В днешно време това е често срещано състояние. Има много статии по въпроса,за т.нар. телевизионни деца.
Хубаво е,че не са Ви сервирали някаква диагноза,която не е вярна,просто да оправдаят поведението на детето.
На първо място,не сте само вие. Да не започнете едно деструктивно самообвиняване!
На второ,мога да ви препоръчам няколко занимяния- има едни килимчета с българската азбука и думички. Доста е атрактивно за деца,пее и святка и те започват да говорят с него.
Друго,може да започнете с различни приказки,с картинки. Детето с клипчетата е свикнало да гледа картина с много често сменящи се картини. Детският мозък се приспособява към това и после изисква повече,за да му се грабне интереса.
Как му е фината моторика?

Двуезичните деца проговарят късно, но добре и двата езика.
Четете й много.Говорете през цялото време спокойно.Нервният тон само ще я изнервя и ще се инати повече.

Неврологът не е човекът който може да диагностицират аутистичен спектър, а детски психиатър в екип с психолог и то за това трябват няколко посещения. Не мисля че трябва да се успокоявате, а да действате защото не е добре да губите повече време.
Как е със социалните жестове - маха ли за чао, дава ли боц, показва ли с пръсти на колко е години? Проследява ли посочване (Не ръката ви а посоката в която сочите), сочи ли? В двуезично среда ли живеете? Може ли да се проведе елементарен разговор на английски? Пример питате я затворен въпрос и трябва да отговори с да и не. Притеснително е това което описват е и добре че сте започнали работа с психолог, но наистина мисля, че е наложително да я види и добър детски психиатър.

Не сте само вие. Моето дете е на 2 г и 8 месеца. Доста гледаше филмчета на смартфон. Затова вина имаше баща му, защото докато аз работех, той така го е укротявал. Според мен детето ви не е аутист. Аз също бях откачила, но слава богу след като рязко спряхме детските детето дръпна. Още на втората седмица проговори на български 🙂, започна да назовава сам различни предмети, които дори не сме наблягали на тях, " цвете, различни животни, казва кое е чисто, мръсно, на колко годинки ,казва името си и т.н. Сега баща му за наказание взеки ден чете приказки на детето, играят с книжки, картончета, килимчета и картинки, изобщо тези филмчета са голяма глупост, а това да укротяваш дете, посредством тях е безумие. Но аз също имам вина, че допуснах това. Детето ми не е ходило на градина още, тази есен тръгва, на логопед не сме ходили още.

Дъщеря ми, не говореше до 2,5. Оказа се че има къса юздичка. Наложи се да я отрежат, с пълна упойка. Оправи се и сега не млъква.
Преди това бяхме на логопед, казвах многократно че ми се струва че юздичката е къса, но никой не ми обърна внимание. До един ден, в който логопедката нещо и имаше и беше заместена от друга, която веднага заяви че е факт че юздичката е къса и как така никой не е забелязал до сега...

От много майки чувам, че подобен "проблем" са успели да преодолеят чак след като упорито са повтаряли на детето, че не го разбират. Ние сме в подобна ситуация и по всякакъв начин се опитвам да провокирам разговор или отговор. Напр. когато детето иска нещо да хапне го питам "Какво искаш - бадеми или орехи/супа или кремче?". Когато иска нещо да сваля  от високо (нещо, което ясно знам че иска) отново нарочно питам кое иска (зайчето или кучето...). Първоначално гледах да провокирам кратки отговори с кратки и лесни за произнасяне думи. Не правя забележка и не поправям когато детето грешно назове думата. Важно е да се осмели да каже нещичко.

Брех брех как пък решихте по едно описание, че детето няма проблем и не е аутист. За да не говори едно дете на тази възраст има причина и за това си има сертифицирани специалисти, които могат да изкажат мнение след сериозно обследване и направени редица тестове. Като майка, чието дете проговори що годе нормално на 5 /не, не е аутист, но не стана и за 2 седмици, а с много труд и зор/, съветвам авторката да си поеме отговорността като родител и да си обследва детето. От 8 години вися по неволя в темата за трудно проговаряне и съм видяла как подобни съвети и успокоения от некомпетентни хора са изиграли лоша шега на не един и двама родители.

Не разбирам злобата в последният коментар.Тук не е медицински сайт и да, некомпетентни сме, но всеки отговаря от свой опит кой каквото е преживял.
И всеки, който пита си отсява информацията, избира си което намери за ценно и отива на лекар.Тук никой некого не лекува,  че да ни държите отговорни и да ни махате пръст!
И на първо място -всички деца се развиват различно!

Въобще няма злоба в последния коментар. Къде видяхте злоба?!?! Говоря от опит и то не от най-приятните. Познавам не един и двама родители, които загубиха доста ценно време, за да работят за ранното развитие на децата си, именно защото слушаха хора, които си нямат хал-хабер от ранно детско развитие и трудно проговаряне. Митът за детето на съседката на чинка ми на шуринайката, което проговорило на 4 годинки за една нощ, е изиграл лоша шега на доста хора. Съдседите ми в момента са в подобна ситуация, детето им навърши 4 и е го диагностицираха с аутизъм едва сега, защото бащата слушаше подобни съвети. Междувремнно загубиха 2 години за активно терапевтиране. От глупост и невежество.
Аз не твърдя, че детето  не авторката е аутист, но е несериозно да се търсят отговори по този начин, когато на карта е заложен съдбата на собственото ти дете.
Така че, който е разбрал - разбрал. Моето дете проговори и е ОК, но стана, защото взех мерки на време, всеки си носи отговорност за своето собствено. А съвети как на нечие дете нищо му няма заключение от 5 реда описание избягвам да давам, защото не искам да ми тежи на съвестта. Нямам квалификацията да ги дам.

Това, че детето ви говори вече е чудесно, но не плашете родителите. Смятам, че тук има доста интелигентни хора, които със сигурност ще вземат мерки за децата си. Това, че някой родител си е направил труда да попита първо тук не го прави лош родител. Бъдете здрави, няма смисъл да нищим повече.

Ще се изненадате колко интелигентни и осъзнати иначе хора са буквално с широко затворени очи по отношение на децата си и в много случаи всички околни живеят в блажено неведение докато не стане необратимо късно.

А вие от къде сте сигурна, че сте права? Аз имам леля детска учителка с 30 години стаж. Действително има деца, които тръгват на градина с биберон и памперс, но болшинството е влязло в норма. Да, може и да има единици с отклонения, но това е естествено. Значи като детето е така и край, свършено е родителите изтървали. Дали знаете как детето им се държи вкъщи, напълно възможно да  е било моментно състояние, в което е изнервено, уморено, гладно и т.н. Всички деца се тръшкат, мучат и напикават на тези години, дори от време на време, но го правят. За бога, това са малки деца. Моята майка лично ми е разправяла как до три години съм правела бели, после от време на време пак. Само че по онези времена аутизма не е бил на мода.

А вие пък как разбрахте, че на авторката детето е същото като Вашето и как сте толкова сигурна, че няма да навредите вместо да помогнете в случая като успокоявате родителите базирайки умозаключенията си на един абзац описание. Имате ли достатъчно основания да ги успокоявате между другото - на мен нещата не ми изглеждат розови. На 3.2 детето не пишка на гърне, не говори и не е много социално. Ако е на 2 и е двуезично, не бих била притеснена, но на 3.2 да повтаря заупени неща от телевизора... най-вероятно не сте чували за ехолалия. И само вие ли имате право да изказвате мнение във форума?  Статистически факт е, че в днешно време децата със забавяне в развитието са много по-голям процент отколкото едно време аутизмът като не е бил на мода. Много родители обаче предпочитат да си зарвят главата в пясъка до последно.

Къде точно твърдя, каквото и да е? И как решихме, че биберона и памперса са единствения проблем? Щото липсата на очен контакт, тоталната незаинтересованост от комуникация с  други деца, пълната липса на каквито и да е социални жестове, които нормално се появяват на ниво 10 мес, липсата на каквато и да е игра с играчки, липсата на осъзнати думички на близо 4 годишна възраст е нещо моментно сигурно дето ще се израсте с времето? Кога точно, като стане на 30? Напълно съм съгласна с другите потребителки, затварянето на очите освен безполезно е и направо опасно. И също мисля, че темата беше пусната за сондиране на мнения, а не за лични заяждания, които нищо конструктивно не биха донесли на авторката или на когото и да е.

Прочетете си твърдението в последното изречение. Няма какво повече да добавя. Имайте предвид, че понякога вместо да помогнете, можете да навредите.

Да не обидя някой, но по тази логика излиза, че 40-50% от децата имат някакъв проблем, защото точно толкова мучат и тичат безцелно по площадките. Има педагози и специалисти, които да насочват родителите и да им казват компетентно мнение. Кой знае като сте били на същата възраст колко пясък сте изяли и с колко кал сте се въргаляли. Смятам, че няма какво повече да кажа. Иначе ще е просто чесане на езика и нищо повече.

Никой не говори за тичане безцелно по площадките и въргаляне в кал, къде някой е споменал подобно нещо, моля? Четенето с разбиране би било хубаво нещо. И да, има умения, като говор, социално комуникативни способности, ниво на емоционално развитие, които ако се проточат дори отвъд и най-разтегнатите срокове, е огромна червена лампа (светофар по-точно) за проблем, най-лекият от които би могъл да бъде разстройство на експресивната реч, а най-тежкият, който е и непоправим - аутизъм. За да не съм голословна слагам част от интервю с един от най-добрите детски психиатри у нас (Николай Попов)

Само да уточня, че всяко дете е различно и физическото и психическо развитие е строго индивидуално. Това не е точна наука.
И за да не съм голословна ето откъс от една статия също на специалист:

"Всеки родител с нетърпение очаква детето му да произнесе първите си думички и да се научи да назовава какво иска и какво го притеснява. Когато малкото бебе плаче и не знаем, от какво е провокиран този плач неминуемо си мислим: „Кога ще пораснеш и ще започнеш да си казваш какво те мъчи?”. Това е въпрос, на който за съжаление няма точен отговор, защото всяко дете се развива индивидуално и произнасянето на първите думички може да започне още на 8 месечна възраст при някои малчугани, докато други упорито мълчат до две – три годишна възраст.

Защо децата проговарят все по-късно?
През последните години се наблюдава тенденция на късно проговаряне сред децата и докато нашите родители си спомнят как на една годинка ние сме боравели умело с няколко думички, а на годинка и половина вече сме образували словосъчетания от думи, то нашите наследници на година – година и половина упорито мълчат. Причините за това явление може да са много, но най-очевидната причина е огромното море от информация, която ежеминутно залива все още незрялата нервна система на бебето. Преди 50 години бебетата са живеели в скучен и монотонен свят, без шарени, пеещи и движещи се играчки, без пъстри картинки и без някой да им обръща специално внимание. Новите стимули за тези деца са били изключително малко и речта като стимул не е било нужно да си съперничи с множество други стимули в съзнанието на детето."

https://---reklamen-spam39---/2011/03/28/кога-проговаря-детето-как-да-помогнем/

И както споменах всяко дете си е строго индивидуално. Отидете пред детска кухня и вижте какво правят повечето деца - гледат детски по телефоните.

Ако авторката на поста чете бих искала да попитам детето играе ли с играчки по предназначение, това също е важно, на тази възраст 3г. вече при децата в норма има игри и с въображение. И  за оргомно съжаление разстройствата от аутистичния спектър не са мода, а се превръщат в епидемия. Абсолютен факт!

Абсолютно съгласна. Наскоро говорих с една невроложка и тя обясняваше колко висок процент от децата са с нарушения в развитието. Не само аутизъм, а и ХАДВ, дислексия, диспраксия и какво ли още не. Ранното диагностициране съответно дава по-голям шанс на детето да навакса спрямо връстниците си както и да преодолее сензорните си проблеми.

Сладкиш, точно това имах в предвид. Много добре си се аргументирала. Видиш ли обаче според някои майки, повечето деца не са добре. Да, разбира се, ако родителите имат по-слаба психика, ще сметнат, че на 100 %е така. Пред детските кухни се наблюдават интересни гледки. Деца на по 1,2, 2,5, дори 3 годинки пищят, мучат, тръшкат се бягат без посока, не играят с играчки, а с боклуци, части от предмети, не говорят смислено не повече от да, не, мама, баба... И да разбира се, всички са аутисти в тежка форма, неглижирани и занемарени от родителско внимание...

Това влязох да напиша и аз.

Жената е притеснена, взела е мерки, работи се с детето, а вие я упреквате и поставяте диагнози. Мислите ли, че така ѝ помагате? Изпуснала била положението и какво ли още не.

Към авторката: взела си мерки, работите с детето, следи, дали имате напредък и се успокой! Успех!

Как е положението с детенцето?